„Зоар“, глава „Тазриа“: „Всички светове, както висшите така и низшите, се намират в човека. Всичко, което е създадено в света, е създадено за човека“.

Ние усещаме всичко вътре в себе си и нищо – отвън. Не знаем къде се намираме.

Ние сме в някакъв филм, който се прожектира вътре в нас, като филмова лента – и така ние усещаме света.

Не можем да излезем от този филм, да усетим нещо „извън него“ и да разберем, какво представлява истинската действителност, как изглежда тя отвън, отстрани, обективно.

Във „Въведение в книгата Зоар“ Баал а-Сулам обяснява, че ние усещаме реалността вътре в нас. В задната част на моя мозък се намира прожекционен апарат – и всичко, което възприемам вътре, той ми го прожектира „навън“, и затова аз „виждам“ като че ли  нещо се намира извън мен.

И тогава аз ги вземам в ръце, ям ги, пия ги, общувам с тях, въртя се сред тях. Аз живея с образите, които съм си създал вътре и те ми се струват съществуващи навън.

Затова нашият свят се нарича измислен, въображаем свят. Тъй като аз му придавам форми. Излиза, че ако аз се изменям, то и картина на реалността, която възприемам и виждам наоколо, може да се измени.

При това тази реалност  е жива, а не нарисувана на хартия или в моите представи, тъй като този апарат, наречен „аз“, сам създава пред мен тази жива реалност.

Ако мога да видя  своя вътрешен филм не чрез егоистичния проектор „в себе си“, а чрез алтруистичния проектор „друг, извън себе си“, то ще видя случващото се сега, отвън – навътре, в истинската реалност (желание).

От програмата „Кабала за начинаещи“, 20.10.2010

[24628]

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment →