Въпрос: За да усетя Твореца, ми е необходимо не собственото ”Аз”, а нещо външно – връзката между нас. Тогава за какво Той ме е създал такъв?

Отговор: От тази форма, от себе си, какъвто си, с всички заложени в теб свойства да започнеш да анализираш, да проверяваш, да изучаваш и да разкриваш Твореца, независимо от Него.

Наистина, сега се намираш извън системата на духовния свят. А значи, ти можеш, подобно на независим изследовател, да пристъпиш към разкриването (на Твореца).

Затова ние и се намираме в нашия свят, напълно отрязани от духовната система, дори от нейните нечисти части.

Моята задача тук е да водя независимо разследване (анализ). Аз винаги, от всяка духовна степен мога да се върна в тази форма – в моето тяло, за да се издигна отново и да продължа изследването на духовния път.

Този свят е важен с това, че в него аз, като че ли самостоятелен, тъй като не виждам Твореца, съм откъснат от духовните явления – толкова, че се намирам на животинска степен.

Като пожелавам да стана човек, аз влизам в духовната система, а ако не желая – отново се връщам към животинското състояние.

По такъв начин имам възможност да се намирам на две степени: на животно и на човек. Затова е казано в Псалмите: ”Човек и животно спасява Творецът”.

От урока по статия на Рабаш, 17.10.2010

[23906]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →