От страната на  Твореца не се извършват никакви изменения. Всичко се променя в нас, постепенно, посредством решимот, които се усилват от по-леките към по-тежките.

По този начин, стъпка по стъпка, се учим да се отнасяме правилно към това, което чувстваме. Всичките жизнени уроци – са уроци за правилно отношение към Висшето управление.

Цялата природа се развива по стъпълата „неживо”, „растително”, „животинско”, „човек”. На всяко стъпало, от своя страна, има същите четири собствени стъпала на развитие.

На стъпалата на развитие 1,2,3 на нивото „човек” – ние не сме готови да приемаме идеята за причинния фактор на развитие. Това стъпало се характеризира с липса на въпроси, висшето управление съществува за него само във вид на религия.

Но има 4-то ниво на развитие в нас, когато в човека се пробуждат решимот към източника, към Твореца.

Истина е, че от време на време той се изключва от това, „забравяйки” или „попадайки” под влиянието на тревоги или наслаждения.

Но с помощта на обкръжението му се предоставя възможност да се свърже с Висшето управление, независимо от различните странични влияния / пречки. Тогава човек съотнася пречките с Твореца, като също може да се моли за поправяне, а не за добро и отстраняване на пречките.

Ако човек си представя, че има причина в света, съдба, някой, който му причинява зло, а някой друг може да му изпрати добро – този човек се покланя на две „божества”: страхува се от лошото и моли доброто. Обикновенно така се случва с хората – и светските и религиозните.

Всичките етапи на развитие на отношението към висшата сила, трябва да доведат човека към състояние, в което „Няма никой друг, освен Твореца”.

Това изгражда съвършенно друг подход към управлението: оказва се и двете сили и лошата и добрата, произлизат от един и същ Източник. А значи, трябва по някакъв начин да се оправдаят нещастията, та нали не може от добрия Бог да идва нещо лошо.

По този начин  човека  се води от извода и разбирането за това, че няма разделение на две сили: добра и зла – просто Твореца се отнася към него като баща към син и го обучава с всяка нова крачка.

Така в неговия живот се разкрива Висшето управление – възпитанието, което той получава от Твореца. И в това му помагат обкръжението, другите „деца” в същата „детска градина”, под попечителството на същия Възпитател.

Всички заедно ние си помагаме един на друг и се укрепваме в правилно отношение към Висшата сила, която ни управлява и ни учи как да пораснем, за да я опознаем.

От урока по статия на Рабаш, 14.10.2010

[23566]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →