Въпрос: За какво да молим Твореца?

Отговор: Молбата може да бъде само за едно – за светлина, връщаща към Източника, за сила.

Аз не мога сам да се променя. Цялото човечество постепенно стига до отчаяние от тези опити. Днес става ясно, че в резултат ние само повече се объркваме – дори в системи, които сами сме изградили.

Действително, в работата си ние трябва да стигнем до отчаяние. Това не е просто. Както пише Баал аСулам, няма по-щастлив момент в живота на човек от мига, когато той напълно се е отчаял от собствените си сили. Тогава, виждайки, че няма изход, той се обръща към Твореца и Творецът му отговаря, защото неговият вик е пълноценен.

А дотогава, докато няма желание, светлината не действа. На пътя към него има 125 степени. Ако се изкача на първата степен, ако ми липсва светлина, макар и в минимална степен, тогава тя ми въздейства. По този начин влизам в зоната на светлината.

На петата степен, моята потребност се увеличава и светлината действа в съответстващо количество – нали съм по-близо до нея. Такъв е законът в зоната на светлината.

Докато се намираме долу, ние нямаме искане. Когато то възникне, светлината тутакси сработва. Нали тя е създала желание и го поддържа. Никога желанието не може да направи нещо само.

В такъв случай, как може то да поиска светлина? В желанието има искра от светлината, останала в него от разбиването на душите. Тя те пробужда, увлича те към светлината, макар че желанието те тегли надолу.

Докато искрата не се е проявила, от човека нищо не се изисква, него просто го егоистично развиват. Но ако искрата се е запалила, светлината прекъсва работата си и ти предоставя възможност да Го помолиш.

На този етап те довеждат там, където можеш да раздухваш своята искра, докато сам не пожелаеш въздействието на светлината.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 01.10.2010

[22348]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment →