Въпрос: Ако един недостатъчно подготвен човек, дойде на конгреса отначало той би казал: „Да толкова е приятно всичко това. Хората се обединяват и това не е лошо”, но той няма да почувства, че в това обединение има нещо по-възвишено, че то се отличава от другите обединения.

Нормално ли ще е, ако той си замине от конгреса с това усещане?

Отговор: В живота си всеки има собствената цел. Тук се събират хора, които желаят да достигнат Твореца. А Твореца, можеш да достигнеш, възлюбвайки ближния както себе си.

Ние не сме против при нас да идват най-различни хора. Нека да разберат какви сме. Дори ако човека е против кабала или против нас точно, това ще му помогне да узнае, защо именно той е против нас.

А нашето съприкосновение с който и да е човек, намиращ се заедно с нас в някаква връзка, ще му предостави порция светлина и по този начин целият свят ще напредва в своето поправяне. Точно така е станало разбиването, само че в по-драматично състояние.

Разбиването е било необходимо, за да се предаде искрата на светлината в келим, които иначе не биха я получили. А след разбиването посредством различни форми на съединение, дори и не особено приятни, ние можем да предадем светлината на всички.

Затова даже, ако нашите врагове и противници се свързват с нас – то това е хубаво. Това е форма на обединение, не „паним бе паним” (лице в лице), а „паним бе ахор” (лице с гръб) или дори „ахор бе ахор” (гръб с гръб), но по който и да е начин – това е форма на съединение.

И затова хората понякога се стремят да се поскарат, за да влязат в контакт…

От урока по писмото на Баал аСулам, 22.10.2010

[24887]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката | Add Comment →