Въпрос: Откъде идват страданията? Предизвикани ли са те от моето несъответствие на Твореца или Той самият ги изпраща?

Отговор: Разбира се, всичките страдания идват от него, защото „Няма никой друг освен Него”.

Творението страда по пътя на своето развитие и това страдание е предназначено за да може на неживо, растително и животинско нивo, създанията да се развиват и да придобиват потребност към напълване, към добър живот.

В крайна сметка всички, така или иначе, усещат потребност – отсъствие на добро, напълнено състояние. И всичко това е необходимо, за да бъде допълнена картината като се поправи разбиването. Защото всичко е предизвикано от недостиг на единство, от отсъствие на светлина в съсъда.

Щом започнем да поправяме кли, в нас се проявява Твореца и тогава останалите нива се издигат следвайки човека, освобождавайки се от беди и проблеми.

Свише ни подготвят чрез страдания, докато не започнем да се поправяме. И никой не може да бъде „винен” за това, освен програмата на творението.

Защо е необходимо да страдаме по пътя към доброто? Работата е там, че отначало желанието трябва да се почувства празно – само тогава ще усети напълнение.

Тук възниква въпрос: ако Твореца е приготвил за мен безкрайно наслаждение, значи ли това, че първоначално трябва да изпитам безкрайно страдание? По- добре, тогава, да си остана животно.

Обаче, в действителност, ние започваме от малкото и се придвижваме поетапно, стъпка по стъпка поправяйки и напълвайки със светлина нов пласт от желанието си. Никой не би могъл да издържи усещането на черната безкрайна празнота.

Дават точно толкова, колкото можем да понесем, напредвайки бавно и меко. Това „влачене” е необходимо защото не ни е по силите да изтърпим много наведнъж. Разбиването ни се разкрива по капки, съобразено с нашите възможности.

От урока по статията на Рабаш, 22.10.2010

[24526]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →