Баал а-Сулам, „Поръчителство“: При спускането на природата на творението до най-ниското му ниво, което се явява егоистичната любов, нямаше никаква възможност да се обясни на хората, че трябва да се съгласят да приемат задължението или поне да обещаят да излязат в широкия свят на любовта към ближния.

Такова изключение е само народът на Исраел, по силата на това, че е преминал през многобройни страдания през четиристотинте години на жестоко робство в Египет. И са казали за това мъдреците: ”Както солта ”омекотява” месото, така страданията смекчават човешките грехове”.

Въпрос: Народът на Израел е страдал много през цялата си история и аз не разбирам, как това му е помогнало. Та нали поправянето се осъществява от светлината. А страданията какво му дават?

Отговор: Наистина, точно такава е ситуацията пред нас, а трябва да се ръководим, както е казано, само от онова, което виждаме. Какво да се прави, всеки си има ”своите очила”.

Ти си представяш египетското изгнание като период на материално страдание, а в моите очи това е било духовно разкриване на злото. В това ти виждаш натиска на Фараона, а аз виждам натиск от страна на моето зло начало. Теб те терзаят външните египтяни, а мен – вътрешните. Под градоносните удари ти си избягал от географския Египет, а аз – от Египет в мен. Духовният аспект е толкова силен, че в египетското изгнание аз усещам не външното, а основно вътрешните беди. Тъкмо те ме подбудиха да изляза от Египет и да достигна света Ацилут. На теб ти бе достатъчно само да се избавиш от физическия гнет на Фараона, от външното поробване.

Това е характерно и за съвременния свят. В днешните беди и проблеми аз виждам призив, необходим за това, да напредвам към целта. А ти ги възприемаш като проклятие, не като средство за напредване. Искаш да ги избегнеш, а аз тъкмо обратното, казвам, че не трябва да се бяга, а да се премине към осъществяване на поправянето, за да почувстваме вместо бедите – комфорта, доброто, спасението, бъдещия свят.

Днес, когато процесът се устремява към общото поправяне, става все по-ясно, че няма накъде да се бяга. За еврейския народ това означава, че ако той не пристъпи към поправянето, то в Израел и в Америка, и където и да са, ги очакват нещастия от всякъде – икономически, физически, душевни, всякакви.

Най-надеждното място ще бъде земята на Израел. Независимо, че тук ще им се наложи да се сражават физически, но основно – вътрешно. Ето защо трябва тук да се разпространяват кабалистичните знания, а най-важното – методиката за интегрално възпитание. Защото тъкмо от това зависи до каква степен ще ни се отдаде да изнесем стоящите пред еврейския народ задачи от руслото на обичайните сражения в руслото на духовните.

Народът трябва да разбере: ако се сражава сам със себе си за обединението, то ще ”смекчи”, ще ”подслади” всички лоши сили. Той не ги унищожава, защото това е невъзможно, но ги превръща в добри и полезни. Единството ни позволява да трупаме сили и тогава враговете отстъпват. С тях не трябва вече да се сражаваме, те не излизат на война. Тъкмо обратното, те идват, за да се научат да се обединяват.

Тъй като раздвояването ще им се отрази зле. В Израел то води до политически конфликти, а наоколо всекидневно загиват десетки, стотици и този хаос само ще нараства.

И ако искаме мир и спокойствие, трябва да се започне тъкмо от тук. Други варианти просто няма. И затова няма смисъл от разсъждения за физическите страдания на еврейския народ в Египет. В такъв случай ти не разбираш и всички катастрофи, сполетели евреите в тяхната история, и инквизицията, и погромите, и Катастрофата. Разбира се, това не може да се обясни от това ниво, тъй като не виждаме цялата реалност, цялата система, за да разберем случващото се и неговата причина.

С една дума, става въпрос за качествен дефект и сме се озовали на много важен, решаващ етап. Без да осъзнават това, като цяло народите на света оказват натиск върху народа на Израел, за да им предаде той методиката за поправянето. И този натиск може да придобива различни форми.

Но учудващото е, че преди да пристъпят към Израел, те ще воюват помежду си. Още сега може да се види около кого се върти целият сюжет. На картата Израел е почти незабележим, и въпреки това, тъкмо той се явява като център на събитията и след време този факт ще се проявява все по-ясно.

В крайна сметка, съвременните процеси задължават еврейския народ да се обединява, за да даде пример на света и да привлече всички към всеобщо обединение, към подем на човечеството.

Такава е простата „схема“. Но в нашия свят тя се реализира в много милиардни вложения, изисква огромни ресурси и засяга директно милиарди хора, превръщайки света в арена на неуправляеми търгове…

От урок по статията ”Поръчителство”. 21.05.2013

[108016]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство“: Тора не е била дадена на прародителите ни, защото заповедта да обичаш ближния като самия себе си, явяваща се основа в Тора, не е достойно да се спазва само от един. Преди това е необходимо съгласието на целия народ.

И затова работа се проточила до изхода на синовете на Исраел от Египет, когато те са станали достойни да я спазват. Тогава те били попитани: съгласен ли е всеки от народа да приеме тази заповед? И след като се съгласили, с това им била дадена Тора.

От това следва, че аз нищо не мога да постигна в групата от десет човека, ако всички останали другари не ме подкрепят и не участват заедно с мен в работата. Ние наистина трябва да бъдем като един човек с едно сърце. Няма да ми помогнат личните ми усилия, ако другите не ги прилагат.

Тази ситуация се оказва голямо препятствие, но всъщност това не е препятствие. Ако не съм способен да се включа към модела ”поправена десятка”, това означава, че още не съм достигнал до личното поправяне, че още не съм отдаващ, не съм се слял с Твореца поне в нещичко.

Тук вече действа духовното възприемане на реалността: не ми е дадено да разглеждам каквото и да е като външен фактор. Моделът на десятката се намира в мен, тя е проекция на моя вътрешен свят, предназначена единствено да работя със собствените си свойства, виждайки ги сякаш отвън, в другарите. Това ми помага доста оперативно да се обръщам към поправянето.

Във всеки случай, Творецът не се разкрива само пред едно създание, а се разкрива само в ”десятка”. Това съответства на строежа на народа и на целия свят. И затова трябва да работя в целия спектър на реалността.

Тъй като по същество, това съм аз самият. Сякаш наблюдавам вътрешните си свойства на рентгенова снимка, виждам ги отвън – в неживата, растителната, животинската и човешката природа. Тя цялата сякаш се ”простира” от мен навън.

Това означава, че трябва да следя как останалите се поправят и напредват и доколко мога да помагам на една или друга част. Някъде виждам интегралното възпитание, а на друго място предхождащите го материали. Но така или иначе, всичко това изхожда от мен и е устремено в една посока – към практикуване на интегралното възпитание, към вътрешните кръгове, т.е. към моите желания, които са още по-близо до точката в сърцето. Тук вече мога да изучавам науката кабала и да работя в десятка – т.е. в обкръжението, най-близко до духовната искра, която пламенее в мен.

Така трябва да виждам общата картина. И тогава разбирам, че ако стесня своя кръгозор и не се грижа за целия свят, то от това нищо няма да излезе.

Така или иначе, по този път човек е воден от светлината, която ни възвръща към източника и постепенно формира в нас правилното направление. Така че трябва да правим само онова, което ни е възложено – и накрая ще се променим. Ще дойде светлината и аз ще видя, че подходът трябва да бъде комплексен. Светлината ще ми придаде усещането и разбирането за това, което представлява свойството отдаване, и съгласявайки се с това, ще продължа своя път…

От урок по статията ”Поръчителство”, 23.05.2013 

[108134]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Говорите за това, че в съвременния свят трябва да се откриват „курсове по любов“, а не да разчитаме на нейното случайно появяване. С какво започва такова обучение?

Отговор: Преди всичко, група от пет-десет двойки трябва да бъдат обучавани на основите на човешката природа. Трябва да им се обясни какво представлява егоизмът ни сам по себе си и как се развива, какво е било и как е еволюирало семейството в древни времена, в Средновековието, в епохата на Новото време и съвременното постмодерно време.

По същество, нашето егоистично желание за наслаждение се явява двигател на този процес, изменяйки се и предизвиквайки за живот нови форми на семейни отношения.

По-рано не са очаквали някакви особени прояви на чувства, доколкото егоизмът е бил малък и не е изисквал да се удовлетвори до висотата на любовта. Било му е достатъчно простото участие, удовлетворявал се е от привичния начин на живот, съгласно който мъжът вземал жена от родното племе или от родното село, или следвал волята на родителите и никой не виждал в това какъвто и да е проблем.

Но днес в това вземат участие факторите на съвременната култура и средствата за масова информация, а младежта е развита както никога до сега – тя с всичките си фибри усеща широкия свят и не може да се размине със случайни стечения на обстоятелствата. Многобройните произведения на изкуството, Интернет и телевизията демонстрират толкова много примери за търсене на партньор и взаимоотношения с него, измени и разочарования, стълкновения и съревнования на това поприще, че съвместният живот придоби много сложен аспект.

Егоизмът ни нарасна до такава степен, че ни обърква и ни върти както си иска. Не знаем вече как ще я караме с него. И затова трябва просто да се научим да го управляваме, да го обуздаваме, без да го намаляваме, което по принцип е невъзможно, а да го удовлетворяваме по такъв начин, че не той да се разпорежда с нас, а ние с него.

За това е необходимо всеки да се приповдигне над своята природа, да бъде психолог сам на себе си, а също и да разбира партньора си, който на свой ред действа по същия начин. И тогава ние с него взаимодействаме на две нива:

• От разум към разум, на висотата на Човека.
• От сърце към сърце, на нивото на егоизма. Тъй като „сърцето“ е хранилището на желанията и страстите ни.

Ние разбираме, че притежаваме разум и чувства – системи, които трябва във всеки да се уравновесяват така, че умът да надделява над сърцето. Тогава всеки ще знае как правилно да взаимодейства и да се взаимовключва с другите, по пътя на взаимното разбиране и сближаване на желанията.

Ако именно така пристъпваме към работата, то ставаме зряла двойка изследователи. При това не става дума за възраст или опит, а за самия подход, който предава уравновесен вид върху нещата дори на ученик от горните класове. Това е истинската зрялост.

А между другото, днес има и 40-, и 50-годишни двойки, които се държат като деца и предявяват един на друг нереални, „детински“ претенции, подобно на малчугани, които могат само да искат от майка си развлечения.

Не, ние трябва да познаем предела, ограниченията на всеки, да се запознаем с неговата вътрешна система. Тогава ще мога да разбирам доколко мога да се сближавам с партньора, къде трябва да се спра, да запазя дистанция, а къде мога да се включа в него или истински да се слея с него. Като правило, се учим на това след многобройни жизнени беди, на основата на печалния опит на грешките, показващи ни, за какво е по-добре изобщо да не говорим между нас, с какво можем да се разминем и в какво с него сме действително заедно.

Нашето общо поле може да бъде разделено на тези три части, на тези три вида отношения. Аз се старая да се приповдигна над егоизма си и трояко да се отнасям към естеството на ближния:

• Там, където не се съприкосновявам с него;
• В нещо намираме точки на съприкосновение;
• В нещо достигаме до сливане на сърцата.

Но по-нататък се появява въпросът: как да възприемем това наше поле? Как да съчетаем тези три части в мен и в него? Как да се грижим постоянно за все по-осъзнато, по-смислено сближаване и съединение? Как да развиваме любовта по „сметка“ – т.е. въз основа на отчитане на интересите един на друг? Тъй като любовта е нашият общ „питомец“, който отглеждаме чрез взаимните ни отстъпки.

Отговори на тези въпроси даваме заедно.

Въпрос: Какво усеща партньорът в това общо поле, на своята обща „територия“?

Отговор: Първо, да оставим частната „територия“, тя лежи зад всеки от нас – нещо много съкровено, дълбоко, сякаш родствени от детството си хора или врязали се в душата спомени. Не засягаме тази област един в друг.

Второ, нашата обща „територия“, където можем да обсъждаме, е мястото на избора, което засега е неутрално, и което трябва да подобряваме през цялото време.

И трето, на „територията“ на любовта ние сме включени един в друг, там ни свързва общо чувство.

Що се отнася до общата „територия“, ние искаме да продължим сближаването, за да я присъединим в бъдеще към „територията“ на любовта. При това от самото начало трябва да осъзнаваме, че всеки един от съпрузите е абсолютен егоист, не желаещ нищо да дава на другия и стремящ се да извлече от него наслаждения на 100%. Изначално всеки буквално си „присвоява“ другия. А след това тези две полета, два кръга на интересите ни започват постепенно да се кръстосват.

Повтарям, сближаването се строи на основата на взаимни отстъпки, които се опитваме да правим всеки път с все по-голямо преодоляване. Ние си поверяваме непрекъснати разумни разчети на това, до каква степен можем още да се сближим помежду си. Ако има чувство – много добре, а ако е изчезнало, разумът продължава да следи за случващото се. Това е безспирен механизъм, „компютър“ в мен и в партньора, и двамата знаем, че вървим към все по-голямо сближаване, взаимовключване и сливане един с друг. Всеки път още и още, доколкото това е възможно.

Такива са плановете ни, и каквото и да правим в живота, всички негови ситуации приемаме не като случайности, а като възможности, шансове за постепенна консолидация.

При това, разумът развива в нас чувство. Аз чувствам колко е важен партньорът ми, колко е уникален. И той се отнася така към мен. Заедно можем да обобщаваме отношенията си, ние сме взаимно свързани и верни един на друг. Партньорът за мен е особена личност, открояваща се сред всички останали. С него се намирам в такава връзка, която не съм имал с никого досега. Между нас цари такава взаимност, че ние ставаме едно цяло.

Оттук произтичат взаимопомощта, взаимната поддръжка, взаимното разбиране, постоянните старания да покажа на партньора си, колко ми е приятно да се склоня, да му отстъпя, да му оставя повече пространство. Така напредваме.

Това изисква постоянна работа над собствения егоизъм, но всеки получава поддръжка от партньора. Има за какво да говорим, има на какво да се учим един от друг.

И главното тук е да действаме разумно, под контрола на разума. На това трябва да се упражняваме. Защото като правило, човек се стеснява да включи разума си и в същото време се стеснява да прояви любовта си. Бои се да си открие душата, за да не плюят в нея, бои се, че чувствата му ще бъдат осмени.

И затова трябва да изучим човека, както трябва: кой е той и какъв е. Едва тогава взаимоотношенията ни ще бъдат естествени и ще престанем да се стесняваме от собствената си природа. Напротив, ще се стараем да работим здраво и зряло с нея, между нас няма да остане недоразбиране, недомлъвки и „детски“ нелепи заобиколки, свойствени за младите двойки, които често попадат в мрежата на гордостта и надменността. Напротив, дори младата двойка ще бъде „възрастна“ по своите разсъждения, по подхода си към живота.

Поради липсата на такова обучение по любов, ние губим много, не знаем как да построим отношенията си и предаваме същите тези неверни шаблони на своите деца. Безусловно, ако им покажем верния път, то поне подрастващото поколение ще получи неоценим подарък, който ще му обезпечи щастлив живот.

Въпрос: Една част от полето Вие нарекохте „територия на любовта“. Какво е това?

Отговор: Тук между нас цари съгласие. Вече сме преодолели съвместната работа, всеки над себе си и над другите – и сме станали пълноценни партньори. До такава степен, че различията между нас изчезват. Обикновено хората чувстват нещо подобно по отношение на общото имущество, към внуците, към децата – към нещо такова, което произтича от двамата, в което са станали единни.

Например, заедно сме създали деца. Това се отнася към нас двамата, и това вече не е имущество, което по принцип можем да разделим. Изобщо, дори от философска гледна точка е интересно, защо продължението на любовта на двама става нещо единно, включващо и двамата. Но така или иначе, децата са областта на нашите общи интереси и съответно, общи чувства. Оттук, каквото и да се случи, ние можем да възобновяваме нашата връзка, наново да завързваме обсъждания и да пускаме общи филизи.

Ето ви пример за обща „територия“: любов, която ми е на сърцето, и я има и в партньора ми. Нашето дете е като трети фактор, където можем заедно да отгледаме своята любов.

А освен това ние не се ограничаваме от такъв „трети фактор“ и отделяме в сърцата си място един за друг. Както я чувствам в сърцето си, така и тя ме чувства в сърцето си. Там, в тази обща „територия“ в нас има някакво общо усещане, разбиране, съгласие, там между нас вече е сключен „съюз“, „договор“ за в бъдеще. Аз не мога да я отделя от тази „територия“ и тя не може да ме отдели. Там с нея сме „вкоренени“, здраво „вкопани“ в земята и това чувство вече няма къде да се дене.

Ето какво чувство трябва да достигнем. То се нарича „абсолютна любов“ или съюз. И в нашите беседи трябва понякога да правим акцент на реалността на тази взаимна любов.

От 43-та беседа за новия живот, 30.07.2012

[107853]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава подем на нисшия към висшия?

Отговор: Подемът към висшия зависи от това, доколко нисшият ще може да се отмени относно висшия. Разбира се, той прави това за сметка на светлината, възвръщаща към Източника, а не на собствени вътрешни манипулации. Той има само края на въженцето – Творецът го довежда при правилното обкръжение, при добрата съдба и казва: ”Вземи я!”. Ако си съумял да се хванеш за тази точка и започнеш да работиш с нея, това означава, че ще постигнеш успех.

Подемът зависи от това, което ти самият смяташ за подем. Ако поне веднъж на ден помислиш добре за някого от другарите си, както никога дотогава, то това вече е голяма радост, това показва твоята качествена вътрешна промяна. Трябва да се грижиш в сърцето си така, че всеки от другарите ти в десятката през цялото време да се грижи за такъв подем – в това се състои взаимното поддържане и поръчителството. Ако ти преживяваш за това, другарите ти да изпитват такива чувства и да се грижат един за друг, то твоето вълнение ще им се предаде.

За някои това е лесно, а за други не, затова се събираме заедно и със своето обединяване взаимно се допълваме. На онези, на които им е тежко от отегчаващия егоизъм, добавят към групата (десятката) силата на желанието (авиют). А усещащото се днес вдъхновение, т.е. въздействието на светлината, добавя тази светлина към групата.

Такава възможност ни предоставя разбиването на съсъдите. Сега в това разбито състояние аз не мога да приема светлината, не мога да се изправя срещу Нея – между нас няма никаква връзка. Но аз се съединявам с другаря си в една единица, където единият влага силата на грубото егоистично желание, авиюта, а вторият – своето вдъхновение от духовното.

Единият дърпа нагоре, а другият – надолу, но ние сме свързани заедно. На дърпащия нагоре му въздейства светлината, възвръщаща към Източника, а благодарение на това, че сме свързани в една система, тя въздейства и на мен. Как е възможно това? Работата е там, че сме разбили границата (махсом) между нас, в нашите отношения, извършили сме работата, вложили сме нашите усилия за унищожаване на пропастта между нас. То е равнозначно на това, че сме поставили екран на егоистичното получаване на светлината и сега тя може да ни влияе.

Светлината въздейства на оня, който я е заслужил, тъй като той в дадения момент се намира в подем, а чрез него влияе и на мен. И дори сега да не сме чак толкова близки, както преди, и не сме споени в една връзка, но ние сме сключили съюз, договаряйки се, че с всички сили ще укрепваме нашата връзка и ще събаряме стената между нас.

Излиза, че разбиването е просто подарък свише, палката, която през цялото време трябва да целуваме. То ни позволява през цялото време да сме съединени с другите и дори в най-лошото ни състояние да се свързваме със светлината. Ако губя връзката си с останалите, то имам договор, по който сега се намирам във връзка със светлината за сметка на онези, които сега се намират в подем и могат да я привлекат.

Така всеки действа по отношение на останалите. Това е особена връзка между разбитите желания и се нарича този свят. Той съвсем не е онова, което сега виждаме пред нас и чувстваме, не нашия животински егоизъм, а система, специално условие, позволяващо ни да се свържем с Висшия. Защото съгласно нашето състояние, изобщо нищо не ни се полага, но въпреки това ние получаваме тази връзка: По условията на другарския съюз или за сметка на нашето съединение, или благодарение на взаимната ни подкрепа.

Ако на другарите не им достига силата на желанието, аз им добавям тази сила чрез своето падение. А те ми помагат да предам своето желание и да се държа, с една дума, като здрави, грижещи се за болен. Тази взаимна помощ, която си осигуряваме един на друг тъкмо в такова раздвоено състояние, всички тези условия се наричат този свят, благодарение на който постигаме контакт със светлината, възвръщаща към Източника.

Затова съветите и указанията на кабалистите са съсредоточени в тази една точка: как в състояние на пълна изолация да съумеем да се присъединим към светлината.

От урока по книгата Зоар, 20.05.2013

[107942]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство“: Човек е способен да помогне на всички хора на света при подема по стъпалата на любовта към ближния. Стъпалото, което постига с делата си, малко или голямо, накрая се добавя към бъдещата сметка и скланя света към чашата на заслугите. И обратно, достатъчно е само едно нарушение, когато човек не е успял да обладае своето себелюбие, за да склони себе си и целия свят към чашата на вината.

Оттук виждаме, че кабалистите разглеждат действителността като единна система. Разбира се, накланяйки са към това или онова ”блюдо”, с това човек накланя и целия свят. Неговото действие не може да не засегне, да не отрази, да не повлияе на всички останали механизми и всички части на цялото, от първото до последното. Днес ние разкриваме това в реалността на нашия свят, а всъщност всички светове, включително и нашият, представляват една неразривна система.

И затова отговорността за верния избор, за накланянето към „чашата на заслугите” трябва да се осъзнава в мащаба на цялата система. Аз трябва да разбирам за какво отговарям в дадения момент, грижейки се за поправянето. И своята грижа, тревога аз трябва да умножа съгласно това, доколко мога да си представя общата картина.

Проявявайки себелюбието, човек ”облекчава” чашата на заслугите и сякаш смъква от нея онова, което другите са сложили. Като не се удържа от своите дребни страсти, той отхвърля целия свят назад.

Постоянно се намираме в тази система. Достатъчно е да се предвижиш на няколко милиметра – и я преместваш цялата. Но съществува и механизъм за намаляване – ”филтри” на скритието (аламот), или световете (оламот).

В света на Безкрайността системата се разкрива тотално, в цялата си висота и дълбочина. И съответно, всеки, намиращ се там, е длъжен да бъде стопанин на цялата система, усещайки я и вярно управлявайки я на сто процента, без каквато и да е грешка, подобно на Твореца. Там ние напълно Му съответстваме и сме слети с Него.

От друга страна, при спускането по стъпалата от Безкрайността, наша отговорност и задължение е да се интегрираме в системата със своите разбирания, усещания, което зависи от сегашното ни ниво. Ние все едно отговаряме за системата като цяло, защото това е качествена, а не количествена характеристика – но вече в по-малка степен.

Например, аз отговарям за ”почистването” на цялата система, ти за боядисването, друг за електрическата инсталация, друг за климатиците и т.н. С това реализирам уникалността, заложена в моята душа – тъй като без мен, никой няма да покрие онази част, която съм длъжен да изпълня, активирайки системата със своя ключ. Без мен тя не би достигнала съвършенство, защото тя е интегрална по природа.

По такъв начин, всяко стъпало ми добавя допълнителна отговорност: аз сякаш замествам Твореца в различните аспекти и справяйки се със системата, започвам да разбирам, да Го усещам, да Му се уподобявам.

А всъщност системата представлява отношението между другарите. Освен това, друго няма. В другарите, в човечеството, в неживата, растителната и животинската природа разкриваме всичко. Това означава, че като допълнение на нашия свят, ние трябва да разкрием връзката между всички части на неговата реалност. Комплексът от връзки се явяват висшите светове, взаимното отдаване, системата на Вселената. С една дума, слагаме си особени очила и виждаме всички връзки на взаимосвързаните елементи.

Но тази система се проявява постепенно, за сега в десятките, а след това все по-широко и по-задълбочено, в такива рамки, за които нищо не сме знаели. По-рано връзката между нас е била съвсем незабележима, трудно различима, но с времето напредва в разбирането и усещането, в най-различни форми.

Така се свързваме и разкриваме системата с действащите в нея сили, които като цяло представляват Твореца, поддържащ целия този комплекс. Разкриваме формата в материята на желанието – формата, която всъщност е Творецът. Той се проявява тъкмо в материала, а не в абстрактните форми и не в същността.

От урок по статията ”Поръчителство”, 20.05.2013

[107843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Целта на творението е да получи цялото наслаждение, което Творецът иска да му даде. Но за какво наслаждение става въпрос? Творецът не може да даде на творението по-малко стъпало от своето собствено – иначе това не се смята за отдаване, не се нарича любов. Отношението на Твореца към творението се определя от правилото: ”Възлюби ближния, като самия себе си”. Той изисква това от теб, но ти имаш правото да попиташ: а Той самият прави ли така или не? Ако е така, то такъв закон задължително трябва да съществува в природата.

Такъв закон наистина има! Това е отношението на Кетер към Малхут: любов, като към самия себе си. А Малхут трябва да постигне в отразената светлина такава любов към ближния, както към самата себе си. Това се нарича отдаване един към друг, взаимна любов. Всичко е толкова просто и директно.

Творецът е съвършен, Той целият е любов и отдаване, и така праволинейно Той се отнася към творението. Затова Неговото отношение се нарича четири стадия на пряката светлина.

Но Творението не е способно да са завърне обратно по този път към Твореца и да придобие такава форма, тъй като в четирите стадия на пряката светлина то само получава от Него. А за да отговори на Твореца със същото  отношение, творението трябва да премине през целия кръг на развитие, до самия край на поправянето.

Защото става дума за отношение. Работата не е в получаването на наслаждение от Твореца, а в това, как аз го усещам, с каква благодарност отговарям на даващия. С получаването на насладата няма проблем – Малхут на света на Безкрайността го е получила, но това е предизвикало съкращаването. Творецът и е дал такава искра още в първия стадий на пряката светлина, от което тя се чувства задължена да отговори с взаимност. Тя не иска просто така да получава.

Затова от първия стадий (алеф) се получава вторият (бет) – иначе всичко щеше да приключи още в стадий номер едно. Излиза, че проблемът не е в това, да получи от Твореца, а в това, че се чувства задължена да Му върне подаръка, но няма какво да подари! Какво можеш да Му дадеш? Не можеш да Му върнеш получената от Него светлина, сякаш връщаш на Хазяина чинията с угощението, за да я изяде Той самият. Това е невъзможно, та нали пред теб е самият Творец!

Той ти показва своето добро отношение, разкривайки се като наслаждение в твоите желания. Но какво цениш ти в това: Неговото отношение към теб, любовта или само удоволствието, без да зачиташ Твореца? Да допуснем, че ти поднасям твоето любимо ястие, а ти се отказваш от него: заради самото ястие или заради любовта, с която ти го донасям не си готов да го приемеш?

Но ако в ресторанта ти поднесат това ястие, би го приел без каквото и да е колебание и би се наслаждавал на вкуса му. А от мен не искаш да го приемеш, защото не можеш да отговориш на моето отношение, на любовта ми. Тъкмо на любовта ти правиш съкращение, нея ти не можеш да изтърпиш, тъй като тя изисква взаимност.

Ти трябва да се съобразиш с любовта, да направиш разчет – тъкмо тя поражда срама в теб. Относно почерпката ти не изпитваш срам, тъй като си мислиш, че щом Творецът те е създал, то трябва и да те нахрани и да те напои. Това се разбира от самосебе си. Но ти няма с какво да отговориш на Неговата любов! И затова от първото съкращение (Цимцум алеф) и по-нататък ти проверяваш, започваш да търсиш, какво да правиш с тази любов: какво е това любов, как се разкрива, от къде се взема, каква е връзката между нея и наслаждаването вътре в твоето желание, каква част от светлината НАРАНХАЙ представлява тя?

А когато в света Некудим достигнеш състоянието, в което ти се струва, че вече можеш да получаваш заради отдаването, но се разбиваш, то цялото това разбиване е заради любовта: поради това, че не си я взел под внимание. Нейният корен засега не ти е ясен, тъй като тя се отнася към Твореца – любовта идва от Него при теб, това е Негово усещане. Тя събужда в теб някакви неразбираеми реакции.

Ти не разбираш какво е това чувство, недоумяваш защо изведнъж изпитваш срам, неудобство, и нямаш сила да го изтърпиш. Целият този срам възниква срещу любовта: Той те обича, а ти не можеш да го понасяш, до такава степен, че започваш да се караш с Него, само и само да разрушиш неприятното усещане, че усещаш Неговата любов.

Разбиването на съсъдите ни дава възможността да изложим ненавистта си срещу любовта. И затова планината Синай е послужила като начало за образуването на народа. А без подготовката в Египет и египетското изгнание и без странстването из пустинята, ние не бихме започнали тази работа. Затова е казано ”Обичай Твореца с цялото си сърце”, което изразява цялата същност на обединението.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 17.05.2013

[107736]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: На каква основа Вие правите изводи, какво ще се случи със света, с човека, с взаимоотношенията между хората? Какво лежи в основата на вашите прогнози?

Отговор: По принцип, много предсказват, че следващото крайно състояние на човечеството – това е състояние на равноправие, взаимна зависимост, защото виждаме, как светът се стреми към това. Нима някой е можел да повярва преди петдесет години, че в Америка ще има президент от афроамерикански произход? Това е било невероятно!

Природата постоянно се движи към равновесие от всякакъв тип: спад в налягането, разлика в температурата – всичко върви към равновесие.

Същото е с човешкото общество. Доколкото съответстваме на тази обща тенденция на природата, доколкото  проумеем, че разкриващата се днес всеобща зависимост ни тласка към общо равновесие, толкова по-просто ще стигнем към това състояние по лекия път, който се нарича ”с малко кръв”.

Въпрос: Може ли да се каже, че Вашите прогнози са построени на етапите на развитие на човешкия егоизъм?

Отговор: Разбира се. Аз не съм гадател, аз съм изследовател. По принцип моята специалност – това е изследване на егоизма като основа на природата на цялото човечество и обкръжаващата ни природа.

Но в човечеството този егоизъм се развива в отрицателна страна. Ако в неживата, растителната и животинската природа той се развива в полза за самия обект, то в човека се развива в негова вреда. Въпросът е в това, докога егоизмът ще тласка човека напред, показвайки му, че вече му вреди, и в човека възникне конфликт между движението напред и отрицание на това движение? Когато човек стигне до това състояние, тогава възникват всевъзможни революции, войни и други проблеми.

От ТВ програма ”Глобална криза”, 19.03.2013

[107614]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Истинската реалност – това е Творецът, т.е. Той съществува сам по себе си, извън зависимостта от някаква допълнителна сила. Просто съществува и това е! А съществуването на всяка друга реалност освен Творецът, зависи от две противоположни сили.

Нито една от тях самостоятелно не може да обезпечи това съществуване – само със своето съединение те пораждат зърното на нашата временна, изкуствена, краткосрочна реалност, която се нарича творение (брия), доколкото се намира зад пределите (бар), извън Твореца, съществувайки само при определени условия. Тази изкуствена реалност е нашият настоящ живот.

Творецът ни е дал възможност да разберем и съединим творението отдолу нагоре, с помощта на тези две противоположни сили: отдаване и получаване. По такъв начин, изпълваме мирозданието, създадено при разпространението на тези две сили отгоре надолу, добавяйки към него собствено съгласие отдолу нагоре. Излиза, че ние сякаш оживяваме изкуствено творение, създадено от Твореца, правейки го реално.

С нашето съгласие, че приемаме плана на Твореца, за да може на всяка стъпка отдолу нагоре да съберем себе си от тези две противоположни сили, предаваме на творението реална сила, явявайки се като партньори на Твореца при равни условия на същото стъпало. Ние вземаме Неговия разум, Неговото направление, Неговото отношение, и този висш божествен разум и отношение, и ги добавяме към формите, разпространяващи се отгоре надолу – поради, което  те сякаш се издигат отдолу нагоре.

Двете форми: получаване и отдаване идват при нас вече готови. Ние не сме отговорни за злата, егоистична природа и още повече, за добрата природа на отдаване. Но със своя стремеж към добри свойства, внасяме своя собствен принос, достигайки разбиране, знания, добавяйки своeто лично отношение, обединяващо се с Твореца.

Имат значение не двете сили: получаване и отдаване, а тяхното съединение, следствие, ”производно” – като понятие за единство, раждащо се от работата на разума и сърцето.

От урока по писмо на Рабаш, 16.05.2013

[107568]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение: Работодателите започнали да откриват свободни места за менажери за добро настроение – специалистите трябва да следят за физическото и психологичното здраве на сътрудниците, да поддържат благоприятна атмосфера в колектива и по този начин да способстват за успешна работа на цялата компания.

Кръгът от задълженията на такива специалисти е доста широк. Той включва провеждане на корпоративни вечеринки, занимания с физкултура и спорт, консултации по здравословно хранене и психологични тестове, помощ по възстановяване на работоспособността на сътрудниците, поддържане на приятна атмосфера във фирмите и дори грижа за цветята в офисните помещения.

Корпоративните вечеринки сближават. Тяхното организиране е задължение на менажера по доброто настроение. С една дума, менажерът по доброто настроение трябва да бъде специален работник, наставник, психолог, специалист по фън-шуй, инициативен, администратор по организиране на събития в една длъжност. А значи – креативен, открит за експерименти, общителен, чувствителен, способен да взема решения и да разрешава конфликти. И разбира се, да бъде винаги в добро настроение.

Реплика: Интегралното възпитание говори за това, че именно специалисти в тази област ще бъдат най-търсените хора в света. Именно те знаят как да създават колективи по подобие на все повече проявяващата се интегрална зависимост между хората. Именно и само в такива колективи на хората ще им е добре, а извън тях – винаги ще им е зле!

[107575]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Кое говори за напредъка на човек: това, че с всеки изминат ден той чувства все по-голямо отблъскване от другарите си или ако все повече ги цени?

Отговор: Напредъкът не зависи нито от едното, нито от другото – той се заключава в това, доколко човек може да „изтъче“ правилната картина, правилно да съчетае отблъскването с привличането. Отблъскването произлиза от злото начало, привличането – от доброто, а човек решава какво да избере. Той създава това съединение, преплитане – работи като тъкач, изместващ совалката на стана.

Всичко зависи от това, как ще съедини двете противоположни сили: дали ще разбере, че отблъскването е точно толкова необходимо, колкото и привличането. Той трябва да разкрие, че всички сили, които се проявяват в него по отношение към висшия – са винаги благословение, за наше благо. Няма нищо друго в света – нищо вредно не съществува в света, но всичко зависи от това, ще успее ли човек да види това, да го оправдае.

Ще успее ли така да примири две противоборстващи сили, че не само да ги съедини, а да започне да строи от тях нова реалност. Това е нова психологическа картина на света, която той тъче от тези две сили, като от две нишки.

Тази реалност не съществува сама по себе си. Цялата реалност: и въображаема, и истинска съществува само при условие, че започнем да я виждаме, че я създаваме сами. Затова трябва да се постараем да съединим всички сили и да ги заставим да работят заедно – в това се състои нашата работа.

В такава светлина, в такъв аспект трябва да разглеждаме цялата Тора, цялата история на човечеството, цялото развитие, което се заключва в това, от двете сили, разкрили се на Авраам, да построим духовната реалност. Успехът ще зависи от това, доколко ще ни се отдаде да ги съединим заедно: злото начало с доброто – да направим всичко заради тяхното свързване, заради единството.

От урок по писмо на Рабаш, 16.05.2013

[107629]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→