Въпрос: Нужно е да се подготви специална инструкция за разпространение на интегралната методика за хора с различни заболявания. На основата на кои източници трябва да се създаде тази инструкция?

Отговор: Инструкциите за взаимодействие между хората трябва да изхождат от усещането/ постижението на интегралността на света, на интегралността на човешкото общество вътре в света.

Неживата, растителната, животинската и човешката природа представляват сфери, сякаш вкарани една в друга. Човешката сфера е най вътрешната. Тя зависи от всички и в същото време, влияе на всички обкръжаващи я отвътре навън.

Да допуснем, че сме десет човека и през цялото време се опитваме да играем на интегралност, на всеобщо взаимно свързване, на аналогова система, подобна на общ организъм. „Хайде да се разделим между нас: ти си десният палец, а ти – левият, ти си десният крак, а ти – левият и т.н. А сега трябва да се съберем в единен организъм. Как ще взаимодействаме помежду си?”

Разбираме, че всичко се управлява от единен източник, затова трябва да се чувстваме помежду си: аз не мога да мръдна ръката си в една посока, а ти – в друга, тъй като всичко произтича от една мисъл и трябва да бъде съгласувано. Това трябва да постигнем.

Постигаме съгласуваност като се обединяваме един с друг, и сме доброжелателни един към друг, всеки трябва да се принизява съгласно общия организъм, защото всеки един орган се подчинява на цялата система. Няма такъв орган, който да не действа в унисон с останалите. Дори мозъкът, който управлява всичко, се намира под подчинението на останалите органи тъкмо затова, че е задължен да се грижи за всички и да взема всичко под внимание.

Така обясняваме на болните хора какво означава взаимна връзка. Както обясняват на децата нещо нагледно, конкретно, така и ние им обясняваме всичко, давайки им за пример техния организъм, който те познават добре, защото в повечето случаи са заинтересувани от нюансите на заболяванията си. По такъв начин, ние изграждаме от всички болни един единен здрав организъм.

Тъй като ако те бъдат правилно свързани помежду си, то всеки от тях ще оздравее за сметка на правилната връзка. Тоест тази обща система, този един единен организъм, едно единно тяло, представено в такъв вид, ще излекува всяка една своя част.

От ТВ предаването ”Медицината на бъдещето”, 07.04.2013

[106579]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Яж и пий само тогава, когато ти се иска. Отстрани шлаките при първия зов на организма” (Рамбам).

Всички шлаки – слюнка, пот, естественните отделяния – е необходимо постоянно да се отстраняват от организма на човека, затова не трябва да има задържане при порива на организма да ги отстрани от себе си.

Освен това от човека трябва да излезе и нервното напрежение и другите емоционални изблици: не можеш да седиш – не седи, не можеш да стоиш – не стой, трябва да бягаш – бягай. Тоест не натрупвай в себе си никакво напрежение, никакви шлаки: духовни, морални, физически, ментални и т.н.

Това говори за много неща, защото човек трябва да работи над себе си, за да се уравновеси напълно. По принцип, ако сериозно мисли за собственото си равновесие, той мисли за сливане с Твореца, за това, как правилно да се свърже с обкръжаващия го свят.

Необходимо ни е да съответстваме на общото равновесие на цялата световна система, целия свят и Вселена. Но за това трябва първо да получим особени знания. Рамбам, разбира се, е бил на това ниво, а съвременният човек нищо не знае за тях.

При хората, живели преди стотици години, този механизъм се е регулирал автоматично, и автоматично е предизвиквал в тях пробуждане към тези или други действия, уравновесяващи ги с природата.

Те са лягали в определена поза, в определени часове: ако са имали запек, са ядели лечебни треви, т.е. с натурални методи са влизали в естествено равновесно състояние. При тях това е ставало инстинктивно, вътрешно, както при животните.

Но в степента на растеж на егоизма, човек е започнал да се отделя от своето природно животинско състояние, построил е около себе си изкуствена среда и е престанал да усеща естественото равновесие с природата, с обкръжаващите, със себе си, вътре в себе си, пропускайки големи вътрешни напрежения през организма и задържайки всички отделяния: ментални, морални, физически, физиологически. Това води до задръстване с шлаки и отравяне на организма, възникват всевъзможни ”отрови” във вид на лоши мисли, неправилно отношение, на междуклетъчно ниво и т.н. И всичко това е една система.

От ТВ програмата ”Медицина на бъдещето”, част 3, 07.04.2013

[106239]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Как ще коментирате постулата на Рамбам: ”Никога не яж, когато си ядосан”?

Отговор: Ако човек е ядосан при приемането на храна, в неговия организъм се включват такива вътрешни системи, които изгарят всичко, заключват се в него, и храната не се преработва. Счита се, че човек внася в процеса на храносмилане допълнителни трудности. Ако той се ядосва по време на хранене, то тази пречка, гневът се разтваря в кръвта и човек изгаря храната, вместо да я усвоява правилно.

Освен това, в такова състояние той не може правилно да дъвче и гълта храната. Трудно му е да поддържа необходимото количество сдъвквания. Средно човек трябва да извърши 32 дъвквателни движения, за да смели храната, а ако не, то поне 14.

Кой от нас нормално, съсредоточено извършва 14 дъвквателни движения, преди да преглътне храната? Но ако не го правим, ние гълтаме отрова. Всичко е взаимосвързано.

При това за старците, жените, децата и мъжете храната трябва да бъде с различна консистенция в зависимост от тяхното здравословно състояние, от характера, от вътрешното състояние.

Ако съм старец и имам слаби зъби, ми е необходима съответстваща храна, защото със своите зъби не мога да смеля дори зелени листа. Значи аз трябва да ги настържа или да поема нещо друго. Съгласно природата, при старите хора изобщо не трябва да има протези. На тях им е необходима приемлива храна, т.е. техният стомах и цялата система на организма трябва да приема съвършено различна храна. Тъй като на стареца не се дава парче месо, ако той няма зъби. Затова му е необходима по-мека, щадяща, преварена, смелена храна, неговият стомах не може да приема нищо друго.

Любопитно е, че първобитните племена са използвали преди всичко преварена храна. Съвременният цивилизован човек смята, че всичко трябва да бъде сочно, зелено, натурално, непреработено, направо от градината, в същото време  представителите на различните племена основно всичко са преработвали. При това те варят храната така, че сякаш изхвърлят от нея всички полезни елементи, а живеят дълго – ето кое е интересното!

От ТВ програмата ”Медицина на бъдещето”, т.3  07.04.2013

[106326]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Какво усеща човек, получавайки Тора?

Отговор: Той усеща как се променя отношението му към ближния. Започва да разбира, че именно във взаимните отношенията с ближния, там, по средата между тях има място за новия свят, за нови състояния, за ново развитие нагоре, на много по-високо стъпало.

Като поправяме взаимната връзка, ние с ближния формираме трети фактор между нас – висшия. Това е душата, това е и Творецът, който разкриваме. Това е висшият свят, лежащ не някъде там, а именно между нас – във вид на средна линия.

От урок по статията ”Поръчителство”, 01.05.2013

[106444]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Родени сме, за да бъдем щастливи и за да се стремим към това. Но системата, в която живеем, е егоистична. Около нас раздухаха ”американската мечта”, която всъщност е непостижима, тъй като за да я осъществим, трябва да печелим пари. А за да спечелим пари, трябва да работим. Коренът на думата ”работа” е ”раб”. Тоест от нас са направили роби, за да изглеждаме щастливи. Но въпреки това сме нещастни.

Как може да бъде премахната горната надстройка и да дадем щастие на човека без нея? Как бихте описали това щастие?

Отговор: Смятам, че щастието е постижимо само ако има равновесие. Когато между хората се прояви правилно взаимно съчетание, когато се почувстват в правилния социум и изчезнат всичките проблеми, когато обкръжаващата среда започне да ни поддържа в хемостаза, когато човек започне да усеща, че сякаш плува, намирайки се в състояние на вътрешен и външен покой – всичко това предизвиква щастие в него.

С други думи, усещането за щастие не възниква от това, че всяка следваща минута се самонапълвам егоистично, а какво ще се случи по-нататък – не зная, защото освен мен съществуват и други егоисти, които искат да усетят щастие за моя сметка. Усещането за щастие възниква за сметка на всеобщото обединение, чувството за равновесие, така, както в здрав организъм се усеща пълноценен живот, когато той функционира правилно и се самобалансира. Така и в човешкото общество трябва да взимаме пример от природата и да се стремим към същото, и тогава ще видим какво се явява цел на нашия живот. Усещането в това състояние ще бъде нашето щастие.

От ТВ програмата ”Медицината на бъдещето”, 07.04.2013

[106494]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - 1 коментар →

Мнение (А. Чуличков, д.ф/м.н.): Представите ни за света постоянно се променят. Умозрителният античен модел на Вселената замени средновековната идея за божественото сътворяване на света. В Новото време се появи метод за познаване на Природата, който породи илюзията за всемогъщество на човешкия разум.

Но в мащаби, много по-различни от обичайните за човека, в света на атомите или космическите явления, нашият разум е неспособен да осъзнае наблюдаемото, защото в основата на наблюдаваната реалност лежи невидимата квантова реалност, която става видима, в зависимост от степента на взаимодействие на наблюдаемото и наблюдателя. Изучаването на квантовата реалност доведе до осъзнаване на единната картина на света и нейната връзка с човешкото съзнание.

Намираме се в процес на преосмисляне на света и човека, на образуване на нов вид реалност – всичко съществуващо (човек, общество, природа) представлява само по себе си единна система, единно цяло.

Реплика: Радостно е да се чете това, за което кабала говори от хилядолетия. Изхождайки от осъзнаване на новата картина на света, възниква необходимост от привеждане на обществото към единен общ вид, към подобие на цялата система. Това всъщност е предмет на метода за „Интегрално образование“. Тъй като само в равновесие на системите можем да се почувстваме съществуващи във вечно, съвършено състояние.

[106451]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - Няма коментари→

Главното е да се удържаме в сливане с Твореца. От тази точка човек започва да вижда целия си живот като серия от упражнения, призовани по-силно да го прикрепят към Твореца. Всички нечисти сили и пречки действат като ”помощ от противоположното”, а всички случващи му се произшествия е трябвало да се случат, защото произлизат от корена на неговата душа, по този начин трябва да бъдат направени поправянията на всички недостатъци от сливането.

И затова, човек благославя за лошото, както и за доброто, и така напредва. Той разбира, че всичко, което му се случва, са подаръци свише, идващи при него от Твореца, желаещ да доближи човека до Себе си. И затова, вместо недоволство и разтреперване, той усеща благодарност, използвайки всичко като помощ за сливане.

Ако човек не приема всичко по такъв начин, то веднага започва да строи върху себе си допълнителни екрани на скритие, принуждаващи го да напредва в това направление, но по много по-дълъг път. Защото в такъв случай му трябват различни спомагателни системи, за да може да реагира правилно на изпратеното му по-рано препятствие, в което той не е съзрял веднага средството за напредване и достигане на сливане с Твореца. И сега му се налага да измине допълнително още няколко етапа, за да може да го възприеме.

Дали ще се окаже готов или не, зависи от обкръжението: учението, групата, неговото участие в дежурствата и работата му с другарите. Съгласно условията и средствата, дадени на човек отгоре, му се поставя задача за разрешаване – пречка, която сякаш се внедрява между него и Твореца, като възникващ пред него Фараон.

Ако човек се е подготвил правилно за сметка на обкръжението, учението, поддръжката от групата, то ще може да реши задачата правилно. Защото там, където се подготвя заедно с обкръжението, се намира и решението. Ако той не си е подготвил такова място, то тази пречка го откъсва. Той не може да издържи на натиска на всички призиви, получавани свише, дадени му да се укрепи, и се получава тъкмо обратното. Силата, която е дошла, за да го пробуди, се усеща не като призив за сближаване, а като преграда.

От урок по статия на Баал а-Сулам, 29.04.2013

[106348]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Няма по-висше състояние от това да се самоотмениш, да отмениш своето его, всичките си мисли и лични желания, цялото си предишно отношение, всичките си планове, цели и надежди. Това е пълното отменяне на своето ”Аз”, сякаш никога не съм съществувал, не съществувам и няма да съществувам.

Всичко, което остава в мен, дори онази искра или капка, от която трябва да се родя, също не ми принадлежи, а принадлежи на Висшия, тъй като е дошла от там. Аз трябва дотолкова да се отменя, че тази капка, от която сега ще започна да се развивам, да бъде капка от светлината, която не се отнася до мен.

Трудно е да си представим това, но всъщност влизането в духовния свят се осъществява чрез състояние, при което човек напълно се анулира. И единственото, което тогава преминава отдолу нагоре, е същата тази искра, която той не смята като принадлежаща на него.

Затова тук трябва да се работи по самоотмяната. А след махсом започва работата с желанието за наслаждаване, която се различава от онова, което е било до махсом, в периода на подготовката. Така човек започва да израства в духовния свят, и целият му ръст от миг на миг се състои във все по-голяма самоотмяна. А над тази самоотмяна, той работи със своето желание за благото на ближния, което е много по-високо от обикновената самоотмяна, а се изисква пълно сближаване с ближния и служене с любов, изградена над ненавистта.

Това е първото духовно състояние, в което извършваме преход от единия свят в другия – пълна самоотмяна, осъществена с помощта на светлината, връщаща към източника.

От урок по книгата Зоар, 22.03.2013

[105791]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→