Изследване: Съвсем не е лесно да изменим навиците си. Но има начин. По време на експеримента студентите поставяли призиви за изключване на климатиците, когато не са нужни. Имало три вида призиви:

1. Спестявайте пари

2. Пазете планетата

3. Бъдете добри граждани

Но никой не изключвал климатика си по-често от преди.

Но на призива:

4. Съседите ви правят това по-добре от вас – хората започнали да изключват климатиците си.

Това е потвърждение на феномена „социално доказателство“.

Хората се отзовават положително, ако ги убедите, че останалите правят така. Ние се намираме под влиянието на други хора и затова най-лесният начин да убедите някой човек да измени поведението си е използването на силата на обкръжението.

Реплика: Кабала използва това велико свойство влияние на обкръжението върху човека за неговото поправяне. Под влияние на обкръжението човек е готов да извърши дори алтруистични действия. И затова, ако бъде поставен в правилна среда, той ще е готов да и се подчинява без каквото и да е предварително съгласие. Затова вместо въздействие върху човека, ние трябва да създаваме около него правилното обкръжение.

[111041]

Filed under: Възпитание, Свобода на волята - No Comments→

Всичко в света се състои от две свойства: получаване и отдаване – да допуснем, вода и огън, плюс и минус, Северен и Южен полюс. Двете полюсни състояния се явяват като две свойства на природата и те въздействат на материята. Освен тях няма нищо друго.

Материята – това е желанието да се насладиш, да получиш, да се напълниш. Тя се явява като естествена природна материя. Като пример, всеки атом желае да запази своята форма: големият атом – голямата форма в зависимост от относителното тегло, мястото в периодичната таблица, количеството частици в ядрото и т. н.

Доколкото всичко се състои от минус и плюс, то тези плюс и минус винаги трябва да са разделени помежду си от някакъв адаптер, например, мотор, към който те да се включат, след което той започва да работи. При това товарът трябва да е полезен. Ако товарът е вреден, както при атомната бомба, тогава произтича сблъсък и взаимно унищожаване, грубо казано, дава на късо. В този случай при срещата на две противоположни свойства се освобождава огромно количество енергия, защото тя  се изразходва не за взаимност, а навън.

Всяко ниво на сила, всяко свойство в човек си има свое ниво на подобие, т.е. съпротивление, което трябва да стои между плюса и минуса. Ако плюсът и минусът са малки – съпротивлението може да бъде малко, ако плюсът и минусът са големи – съпротивлението трябва да бъде голямо, иначе ще стане ”късо съединение”.

Затова в човек, всички желания да получава са градуирани спрямо свойството отдаване: 0, 1, 2, 3, 4: 5 нива на желанието. Съответно на тях има 5 нива на напрежение, 5 нива на Висшата светлина (отдаване) и между тях – съпротивление.

В Тора е посочено, как те се градуират. Ако аз се намирам в такова състояние, когато съм срещу Твореца, т.е. свойството  получаване се намира срещу свойството отдаване, то свойството ”Моисей” в мен може да бъде на кратко ниво с Твореца, на къс крак, което означава, редом стоящ, на практика, лице с лице.

Все повече овеществените, материални, дебели, груби нива, трябва да се отделят настрана. Затова се казва, че Моисей стои най-близко до Твореца, а след него Аарон, левитите, мъжете, жените, старците, децата. А по-нататък всякакви стада и прочее. Тоест те стоят, като пирамида или кръгове, около планината Синай – около точката на докосване с висшето свойство.

Защо е казано ”около планината”, а не по правата линия? Защото те все още не са придобили екран, те все още нямат линия, а за сега всичко е в кръгове.

От ТВ програма  ”Тайната на вечната Книга”, 04.03.2013 

[111019]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

В нашата работа подготовката е много важна. От нея зависи резултата. Не е важна същността на това, което изучаваш и колко знаеш. Главното е да се подготвиш, т.е. да промениш своя съсъд – желание до такава степен, че вместо този свят да усетиш висшия свят. Нищо не се променя, освен ти самия – и тогава откриваш, че висшият свят е тук, че той винаги си е бил тук. Желаеш в рая – заповядай. Желаеш ада – получи го. Вземи, което искаш – всичко зависи от твоя съсъд.

Сякаш пред теб има ”регулатор”, който може да се върти насам и на там – и това променя твоя свят от една противоположност към друга, от единия край на скалата към другия. Сякаш наблюдаваш на компютъра верига от изображения. И всичко това е вътре, в теб, всичко се изписва на фона на бялата светлина. Самата светлина е непостижима, така е и с тъмнината – ние виждаме само едното върху другото. И нашият, сегашен живот – е с едва различим контур на тази картина…

От беседата подготовка към конгреса, 26.06.2013

[110822]  

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Конгрес в Красноярск, Урок №5

Въпрос: Вие казахте, че трябва да приложим мъничко усилие, за да усетим своето наслаждаване в другия. Какво означава това ”мъничко усилие”?

Отговор: Представете си такова състояние, че сега със своите мисли и чувства се намирате в друг човек и бихте желали да видите неговата радост, неговото щастие, неговото напълване. А сега си помислете, какво можете да направите, за да постигнете това. Това ще ви доведе до възможността да направите нещо за другаря си.

Трябва да проучите какво може да го зарадва, какво точно му трябва, и по такъв начин да присъедините към себе си неговото желание – неговото желание става ваше. Това означава, че вие вече придобивате част от своята душа.

Урок №5 от конгреса в Красноярск, 14.06.2013

[110728]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Баал а-Сулам, “Мир в света”: Ценността на всеки човек в обществото не се определя от това колко е добър, а от това доколко служи на обществото като цяло. И обратно, оценяваме злото във всеки човек в зависимост от вредата, която нанася на обществото, а не по личните му качества. В цялото се съдържа и това, което е и в частното, в общото благо е благото на всеки. Който вреди на общността, той вреди и на себе си. А който носи благо на общността, носи благо и на себе си.

Егоизмът не ни позволява да разберем това и да го приемем, защото изкривява картината. Но ако погледнем безпристрастно на нещата, обективно, ще ни се наложи да се съгласим, че всичко е точно така. Ако се ръководим от обикновената логика – разбира се, че точно така трябва и да бъде. Тъй като природата по същество е единен интегрален механизъм и сама по себе си, всяка част в него зависи от всички, а системата като цяло зависи от всичките си части заедно. В такъв случай, разбира се, че общото и частното са едно и също.

Въпрос: Но в този механизъм отделното зъбно колелце няма свобода на избор. Тогава, какъв е смисълът да се говори дали е  добро или лошо?

Отговор: Наистина, самото зъбно колело няма свободна воля. То не може да решава, да се върти ли или не за благото на обществото. Всички изпълняват това, което им е предопределено отгоре.

Но в тази система има механизъм, аналогичен на сцеплението: Цялата работа е в това, доколко аз вътрешно се сцеплявам с ”двигателя”, за да се въртя заедно с него, без никакви въпроси.

Въпрос: Значи, свободна воля все пак има?

Отговор: Тя е в това, да желая да се въртя, или да не се въртя. Моята свобода е в съгласието. А при всички случаи ще работя – или по ”принуда”, под натиск ”на въртене”, или по желание, с радост.

Като цяло, системата е съвършена и действа със 100% КПД, но аз я усещам, възприемам според своето съгласие с нейната работа. Освен това, така я виждат и останалите, и затова в крайна сметка всички ние усещаме личния и обществен недъг на несъгласието – индивидуалния и системния.

Но това ни възприятие по никакъв начин не се отразява на системата като такава.

Въпрос: Как да ускорим поправянето?

Отговор: Да пожелаете да се съгласите със системата, с движението на нейните части. В моето усещане това ще промени всичко. Аз нищо не добавям и не премахвам в истинската реалност – разликата е само в това, доколко картината и е изкривена от ”кривото огледало” на моя егоизъм.

Целият ми живот се разстила на това платно, в зависимост от това, как ”рисувам” себе си относно вечната система, без да се  съгласявам с нея в този или в онзи случай. И тази картина наричам ”моя свят”. Всъщност тя – снимката – е отпечатък на моето несъгласие с изначалната Природа, с абсолютната любов. Цялото ми битие е проекция на някакъв екран, отразяващ това ”несъвпадане на мненията”. Не виждам истинската система, не виждам нищо, освен собствените си вътрешни пороци.

Въпрос: Нима съществува такова обособено от цялото възприятие мое, собствено ”кътче”?

Отговор: Да. Аз усещам своите желания според противоположността им на системата. По такъв начин, моят свят, както и духовната реалност, също се състои от 613 части, но всяка от тях ми се струва противоположна на цялото.

Тази противоположност се подразделя на 125 стъпала, или стъпала на съответствие/ несъответствие. Сега сякаш се намирам зад последното 125 стъпало – напълно откъснат, в пълно неразбиране. А след това, в зависимост от изкачването, на всяко следващо стъпало ще разкривам своето несъответствие на системата и поправяйки тези недъзи, ще се приближавам към ”съвършена вяра”, към пълно сливане.

И така, за сега виждам и усещам само себе си – относно онова състояние, което искат да ми покажат. Разбира се, като сравнение веднага ми предлагат света на Безкрайността, идеалната система на Природата, на Твореца. Това е невъзможно, за сега мога да уловя само частица от това разминаване, подобно на дете, което го стимулират да се учи добре в своя клас, и в случай на успех, го честват като отличник.

И заедно с това, трябва да помним: сега аз виждам само себе си и нищо по вече.

От урок по статия ”Мир в света”, 24.06.2013

[110682]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Третият принцип на семейните отношения се състои в следното – когато човек чувства, че някой го обича и се грижи за благото му, това пробужда огромна радост в него и го задължава да отговори със същото. По такъв начин си даваме пример един на друг.

Разбрали сме се да работим над своите отношения, затова действаме осъзнато, с разбиране на случващото се. Нито един не си позволява да замеря другия със своите инстинктивни емоции. Искаме да построим добро семейство и показваме съвършени отношения, които в момента липсват, но се надяваме да ги достигнем. Показваме си един на друг, че това все още е игра, но тя се развива, всеки път става по-лесна и по-близо до истината.

Това ни задължава да играем все едно сме се разбрали помежду си!

Въпрос: А ако аз се опитвам да се насладя на добрите отношения със съпругата ми, но нищо не помага, тя е голяма егоистка и отказва да прави и най-малки стъпки към мен?

Отговор: Това означава, че не съм действал  с разум. Иначе щях да обърна егоизма и на където е угодно. Тя зависи от мен и ако е голяма егоистка, значи има големи желания, които могат да се напълнят за моя сметка. Оказва се, че аз съм стопанин на положението.

Целият проблем е в това, че не знаем как да започнем играта с този егоизъм. Колкото е повече егоизмът в човек, толкова по-голямо дете става той, позволява да си играят с него като с бебе. Няма да коства нищо да получиш нужната реакция от него, ако му се въздейства правилно, защото той не е стопанин на себе си, а напълно се подчинява на егоизма.

Мъж (хавер) се нарича този, който е способен да преодолее себе си (леитхавер), защото на него не може да му се повлияе пряко. С нищо не може да го уязвиш – нападаш го, а той си отстоява своето. Ако твоята съпруга е толкова голяма егоистка, че не e способна да се сдържа, ти може да си играеш с нея като с малко бебенце.

Нужно е нарочно да се показва добро отношение един на друг дори в хиперболичен вид и да се проверява получава ли се същият отговор. Ако няма отговор – трябва да се работи над това. Аз през цялото време правя добро на съпругата си, но ако няма отговор, трябва да се въздържам. Отново правя опит за добро и ако получа добро отношение, ще се отнасям към нея още по-топло. А ако няма – също се отстранявам. Демонстративно разигравам това представление, показвам и, че мога да съм добър, ако получавам взаимност.

Така ние строим семейната двойка – единство, връзка, която се нарича семейство. Точно така както трябва да действам и с децата, по метода „ морков и сопа”. И цялата тази методика е върху отношенията на отстъпките, на повдигане над егоизма, обмислено и контролируемо, работейки отрано по обмислена програма.

Но това не е просто обмислена любов без всякакви условия, която би предизвикала пренебрежително отношение. Трябва да показвам, че обичам, отстъпвам във всичко, отменям себе си, но не така, че да позволявам на другия да прави всичко, което си науми. Дори на родителите, които обичат безкрайно децата си, е забранено да го показват. Длъжен съм да покажа съд в милосърдието или милосърдие в съда, като управлявам състоянието в зависимост от получената реакция.

Поставил съм си за цел нашето съединение и открито го казвам на жена си. Но нека да знае, че по пътя има две линии: съд и милосърдие, любов и ненавист, и едната не работи без другата. Както е казано: „Любовта ще покрие всички престъпления!”. Ако сме съгласни – да разкрием престъпленията, и да ги покрием с любов! Да или не! Ако е да – да пробваме.

Това прилича на волана на колата, искаме да отидем някъде – наляво, надясно, държим средната линия. Държим нужното направление. Проблемът е, че нямаме вътрешно усещане за партньора, усещането за ближен. И затова се обръщам към жена си с думите: „Искам да те почувствам!”. Коя жена ще се откаже от това? Това е вечната женска претенция към мъжа: „Ти не ме разбираш, не гледаш към мен, не искаш да споделиш моите преживявания!”.

А аз, обратно, искам да я разкрия пред мен и искам да се слея с нея. Трябва да зная как тя ме възприема, как ме чувства, как реагира. Ако узная всичко, тогава ще мога да управлявам семейните отношения така, че двата руля да станат един, който ще управляваме заедно.

Това е чувствен процес, като че ли тя и аз сме на двете страни на една везна и през цялото време търсим равновесие. Работата е в това, че егоизмът на всеки расте, а той се уравновесява от този на партньора. Така играя – през цялото време уравновесяваме, балансираме и обновяваме отношенията си. Това ни обединява дълбоко и безкрайно, като разкрива цялата симфония на любовта.

От беседа 46, “Нов живот”, 01.08.2012

[110205]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Отдавна не чувствам никаква радост от това, че се намирам на този път. Какво не правя както трябва?

Отговор: Твоят егоизъм трови радостта ти. Видимо е, че около теб няма силно обкръжение, което би могло да работи над теб. Нужно е правилно обкръжение, което да позволи да работиш въпреки сълзите си.

Ние постоянно ще чуваме ридания вътре в егоизма си. Там живеят нашите зли, черни сили, които постоянно се опитват да изсмучат от нас енергия в своя полза. Това е истински вътрешен ад. Трябва да му противостоим, като построим над него своя Рай – свойството съединение, отдаване, пълна и съвършена любов, усещане, че се намирам като новородено на ръцете на групата. Аз им предавам всичко, което имам, а в отговор получавам пълна поддръжка.

И тогава ми е радостно, тъй като разкривам, че всички се грижат за мен. Аз самият няма за какво да се безпокоя, тъй като се намирам в света на абсолютното добро. Всичко е прекрасно и не би могло да бъде друго при такива отношения с обкръжението ми.

Макар всичко това да е построено над силите на тъмнината, които си остават в мен и искат да ни разделят. Усещам тези зли сили направо в корема си и е ясно, че те постоянно, добросъвестно изпълняват своята работа, тъй като са посланици на Твореца. След като съм предал себе си в ръцете на цялото обкръжение се намирам в пълна увереност, че мога да се задържам над тези зли сили. Искам само да се разтворя сред другарите – само в това ми е надеждата, безопасността ми и радостта.

Нямам никаква друга възможност, друг път няма. Оставям се на тях, като в басейн, и се намирам между тях, готов да отдам всичко, само за да получа от тях светлината на увереността. И тази светлина, обезпечава истинската безопасност, защото вътре в нея се намира висшата светлина. Ето така трябва да направим!

От урока по статия от книгата “Шамати”, 20.06.2013

[110670]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Следващият етап от развитието на човечеството е по-чувствен. Съществуват няколко тенденции, потвърждаващи това. Първо, съвременните деца са много по-чувствителни към приема на информация. Второ, виждаме, че по телевизията се появяват десетки шоута, свързани с екстрасенси и поява на множество хора с много тънка, явно не информационна чувствителност.

Създава се усещане, че човечеството се променя вътрешно, ако не на нивото на  вида, то на равнището на организацията на биологичното тяло или на метода за обработка на информацията. Дали има някаква закономерност?

Отговор: Всички тези проблеми започнаха да се появяват още преди стотици хиляди години при прехода от маймуната към човек. Слязохме от дърветата, постепенно престанахме да ловуваме, започнахме да се занимаваме със земеделие, преминахме към робовладелски строй, започнахме да издигаме градове, цивилизации, да печатаме пари, изобретихме писмеността и т.н. Всичко това е способствало за развитието на човека.

Затова в наше време в човечеството се появява потребност за усещане на управляваща сила, която би ни дала възможност да узнаем за какво живеем, възможност да усетим тази цел и да я достигнем през живота си в този свят, а не в света на бъдещето, както ни обещава религията. Трябва да достигнем следващото, висше състояние извън зависимостта от живота и смъртта на тялото, когато съществувайки във физическото тяло, всъщност се намираме сякаш извън него, близо до него, само асоциирайки себе си с тялото.

С помощта на особени занятия по интегрално обучение, помагащи на човек да отработи навиците как ”да излезе от себе си”, да усети другия, да живее в него, да го обича, да се включи в него, човек отработва технологията на психологическия изход от себе си.

И когато започне да я реализира, вижда, че той не е тяло, а дух, желание, разум, които не съществуват в тялото. Тялото се явява само негов временен носител, но този носител може да се премества, където е удобно, както всяка информация от един носител на друг, от един комютър на друг.

Когато човек започне да разбира, че той може да ”премести себе си”, тогава в него се появява усещането за свобода. И вече, изхождайки от нея, може да решава съвсем други задачи.

От програмата ”През времето”, 20.03.2013

[109251]

Filed under: Възпитание - No Comments→

Съд и милосърдие неотлъчно ни съпътстват в семейните отношения и те трябва винаги да бъдат уравновесени. От една страна, като всеки егоист, искам да използвам партньора, смятайки, че жена ми трябва да прави това, което искам от нея – и това в мен се нарича съд. А милосърдие означава, че абсолютно изключвам себе си, вземам под внимание това, което иска жена ми, и се опитвам да построя такъв идеален модел: как бих се отнасял към нея, ако не съществуваше егоистичният ми интерес, а целият съм устремен към това да и услужа.

Сега трябва да намеря равновесие между тези две крайности: съд и милосърдие, което се нарича „средна линия“. За това е нужен опит, взаимна работа, процес, в който всеки обучава другия на това. Но ние вече започваме да работим с новото творение – с човека в себе си, който умее да се съобразява с партньора, да усеща ближния, да го обича като самия себе си.

Така ти можеш да се сближиш не само с жена си, но по този начин започваш да чувстваш и другите хора. След такова упражнение с партньора си, където и да се намираш: на улицата, на работа, на което и да е място, ще почувстваш, че навсякъде можеш да се съединиш с хората и да ги управляваш. Те ще започнат да се поддават на въздействието ти, тъй като се отнасяш към тях, намирайки се в средната линия, в правилните пропорции: доколкото другият върви към теб, толкова и ти се доближаваш до него.

Автоматично достигаш до равновесие със света и започваш да чувстваш, че можеш да го управляваш. Тъй като средната линия е основен закон в природата, съгласно който действа цялото мироздание, освен човешкото общество, тъй като човек е създаден егоист. А сега ти поправяш това и уравновесяваш егоизма си. Като се научиш да се съобразяваш с жена си, ти точно така започваш да се съобразяваш с всички останали, строейки обща средна линия в своите отношения с тях.

Първата линия се нарича „съд“ – това, което искам от другия за себе си. Втората линия се нарича „милосърдие“ – което означава, че предоставям на жена си всичко, което тя иска от мен, изключвайки напълно собствените си желания. Сякаш я включвам в себе си.

Ние сме двама егоисти, изправени един срещу друг. Ако обезпечавам егоизма си, това се нарича съд по отношение на съпругата, а ако обезпечавам нейния егоизъм – се нарича милосърдие. Трябва така да съгласувам двете линии, че да възникне трета, средна линия. Точно това означава да достигнеш до сливане, до съюз. Нашата задача е да сближим тези егоисти и да ги доведем до съединение. Първото задължително условие, без което е невъзможно да започнем работа, е готовността на всеки да почувства желанията на партньора.

Равновесието се основава на това, доколко всеки може да отмени себе си. Ние не можем напълно да удовлетворим тези две егоистични желания, намиращи се едно против друго. Само при условие, че едната страна снизи малко своите претенции,  ще можем да напълним втората страна.

Въпрос: Но как да узнаем къде е границата, до която трябва да отстъпваме? Нали казахте, че това не трябва да бъде абсолютна любов без каквито и да е ограничения? Аз трябва да покажа, че реагирам на отношението на партньора и че си правя сметката?

Отговор: Трябва да намерим точката на равновесие, подобно на това, когато караш кола и управляваш, ориентирайки се към целта, до която искаш да достигнеш. Така трябва да проверяваме дали се доближаваме към целта: ставаме ли по-близки един с друг. Виждаме ли, че партньора реагира правилно на нашите усилия за сближаване.

Аз въртя семейния волан надясно, като се опитвам да внеса в отношението си повече милосърдие, и виждам до какъв предел се получава добре и кога навлиза в прекалено голямо отклонение от курса и трябва да изправя волана. И жена ми управлява волана точно така, т.е. започваме да управляваме, сами себе си „да въртим“. Работим вече над своята природа! Ставаме хора, които се издигат над своите естествени инстинкти.

От 46-а беседа за новия живот, 01.08.2012

[110313]

Filed under: Възпитание, Мъжът и жената - No Comments→

Баал a-Сулам, “Любов към Твореца и любов към творенията”: Ако човек постави удовлетворяването на ближния по-високо от собственото удовлетворяване на потребностите, това в определена степен  ще бъде отдаване.

Затова той не си поставя за цел да ”възлюби Твореца с цялото си сърце” – защото и ближния трябва да обича с цялото си сърце, ”като самия себе си”. Разбира се, че себе си човек обича с цялото си сърце. Но по отношение на Твореца може и да се излъже, докато ближният винаги е пред очите му.

В това състояние, когато постоянно виждаме материалната реалност, материалното желание за наслаждение и всички онези граници, които то ни очертава, ни е предоставена великолепна помощ, неоценимата възможност да преминем от егоистично желание към алтруистично. Вместо опитите с абстрактни за нас свойства, каквото се явява желанието за отдаване, ние можем да работим с това, което всъщност се разкрива, което е достъпно на нашето усещане – с ближния, какъвто той ни се представя.

Казано с други думи, скритият от мен духовен свят ми се представя в материален вид – и аз контактувам с него. Това ми позволява, взаимодействайки с ближния, да променям отношението си към онова, което виждам и чувствам. Заедно ние можем да постигнем такова поправяне, че през материалния свят, през цялата му дълбочина, да съзрем духовния свят.

Ето защо, в крайна сметка, отношението към ближния и към Твореца всъщност са едно и също. И независимо, че ни се струва, че става дума за различни неща, в действителност те са неразделими. Напротив, разкривайки духовното, виждаме, че всичко това е ”облечено” в материалното.

От урок по статията ”Любов към Твореца и творението”, 03.06.2013

[109021]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Баал a-Сулам, “Любов към Твореца и любов към творенията”: При мъдреца Хилел дошъл един не евреин, желаещ да приеме еврейството, и помолил да му бъде обяснена цялата кабалистична методика, докато стои на един крак. Хилел му отговорил: ”Не прави на другия онова, което е ненавистно на теб самия. В това се състои цялата методика. Останалото са пояснения. Върви и се учи”. Това показва ясно, че цялата Тора се явява като разяснение на принципа ”Възлюби ближния, като себе си”.

Можем да поправим цялото си развалено егоистично желание само посредством правилното си отношение към обкръжението. Имам всички необходими средства, позволяващи точно да разбера, какво правя, да контролирам и изразявам своето отношение към другарите, да приемам от тях правилните сигнали за самоанализ и чрез тях да получавам всички позитивни и негативни сили, които са ми необходими. С една дума, благодарение на принципа ”не прави на другия онова, което е ненавистно на теб” човек е способен да поправи в своите очи цялата действителност, всичко създадено от Твореца. Повече нищо не ни трябва.

Принципът на Хилел се подразделя на две части. Едната – ”негативна”, т.е. изисква от нас дисциплина, за да не носим зло, да не причиняваме вреда на ближния. А втората изисква от нас тъкмо обратното, да пазим благото на ближния: ако той има шанс за нещо добро, а аз всячески се опитвам да го лиша от тази възможност – това означава, че му правя тъкмо това, което ненавиждам.

По такъв начин, принципът на Хилел не се разпространява само на действията, които сам инициирам, когато, препълнен от любов, със всички сили търся възможност да направя нещо за другите.

Пристъпвайки към реализацията на този принцип, аз веднага се озовавам в ”сферата от интереси” на висшия, духовен свят и неговите черти започват все по-ясно да се проявяват пред мен. Аз откривам връзка между отделните части на реалността, общата мрежа, а в нея – системата на взаимоотношения, която изучаваме в ”Учението за Десетте Сфирот”. Уча се да работя със себе си и да установявам връзка с останалите така, че да извършвам максимално отдаване във всяко едно състояние.

Разкривам връзките си с ближните, съкращавам себе си, за да формирам правилно отношение към тях, избирам свойствата, пригодни за използване, изграждам баланс на силите, достигам единство с Исраел, Тора и Твореца.

По такъв начин, условията на Хилел изискват от мен истинска духовна работа и, въпреки измамната лекота, в действителност никой в света не я прилага в живота. Понеже става дума не за благотворителност и подаръци на ближния, а за вътрешни разчети за негово постоянно благо.

От урок по статията ”Любов към Твореца и творенията”, 02.06.2013

[108927]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Баал a-Сулам, “Мир в света”: Даже един поглед върху творението е достатъчен, за да се убедим в съвършенството на неговия Създател. А затова трябва да проявяваме разбиране и да се предпазваме от пренебрегване на която и да е част на творението като излишно и ненужно. Та нали това опорочава неговия Създател.

Човечество вече започва да разбира това, след като се е настрадало от ”умни” теории, изискващи изкореняването на ”излишното” в името на всеобщото благоденствие. Някога битуваше мнението, че в нашето тяло има ”ненужни” части. И досега практикуваме асоциалното регулиране по изкуствени, измислени критерии. Образование, култура, търговия – във всички сфери прибягваме до противоестествени мерки и форми на управление. В следствие на това се получават изкривявания, които повишават нивото на нашите страдания, достигайки до световна криза.

Всъщност, от Природата трябва да се учим на правилно развитие. Тя цялата изначално е съвършена и ние самите се явяваме нейни следствия. Нашите мисли и усещания също произтичат от онова, което тя ни е дала. И затова трябва единствено да и подражаваме, да вземаме пример от нея.

И наистина, много от съвременните технологии се базират на знанията на природните системи и механизми, на опитите за тяхното възпроизвеждане по изкуствен начин.

Трябва да прилагаме същото в обществото, в нашите социални, икономически, търговски и други връзки. Ако копирахме природата, то бихме се избавили от всички проблеми.

Творецът не е завършил творението в момента на неговото създаване. Във всяко кътче на представената ни действителност виждаме, че тя, както в общото, така и в частното, се намира под властта на законите за поетапно развитие. И затова, усещайки горчивия вкус на плода по време на неговото узряване, ние не го смятаме за порок или недостатък. Тъй като причината е известна на всички: Плодът не е завършил процеса на своето развитие.

Това засяга и другите елементи от действителността: Ако някой от тях ни се струва лош или вреден, това означава, че той сам свидетелства, че се намираме в преходен етап от своето развитие. Затова не трябва да смятаме, че е лош и не е мъдро да го подлагаме на съмнение.

Може да се каже, че светът се развива и ние откриваме в него все по-сложни неща. Или може да се каже, че ние самите се развиваме и затова виждаме света все по-развит и сложен.

Или говорим за света отвън, или за света в нас – няма значение. Обобщението може да бъде много просто: ”Не пипай Природата. Не бъркай в нея с мръсните си ръце, с твоя бездарен разум, който е способен да види само онова, което е на милиметър от носа ти. По-добре е да се пазиш. Имаш земното кълбо – постарай се да живееш в мир с него. А ако не, то това няма да ти е от полза.”

Със своя порочен разум, с ”мръсните”, т.е. егоистични ръце ние се бъркаме в работата на Земята, богатствата и ресурсите, на която са ограничени. Те са ни дадени само за да напредваме балансирано, съобразно с Природата, без да въздействаме негативно, въпреки тази универсална, всеобхващаща система.

Ако все пак реализираме своето отрицателно отношение, Природата веднага автоматично започва да се защищава и в нейния отклик ние се сблъскваме с последствията на своете нарастващи грешки. Това предизвиква големи страдания, криза, заплахи за нашето съществува – опасност от унищожение.

И всичко това, заради нашето неразбиране: Природата е съвършена и ние трябва само да се учим как пълноценно и балансирано да се присъединим към тази система.

Въпрос: Означава ли това, че трябва да преминем към вегетараинство, към натурализъм и прочие такива методики?

Отговор: Ако те произтичаха от дълбокото, основно изследване на природата, аз бих се съгласил с тях, дори без да се запознавам изчерпателно. Тук въпросът е в рационалното, в изследователския подход.

Принципът е много прост: на човек не му е забранено всичко онова, което не нарушава природното равновесие. Разбира се, че можем да ядем месо и риба, да сечем дървета, да садим растения, да се наслаждаваме на живота – но винаги трябва да знаем: докъде се простират границите на нашите действия, след които нарушаваме равновесието, доколко вярно се вписваме в системата на Природата.

Как да проверим това? Само по своя егоизъм: там, където го задействам, оттам започва вредителството. Тъй като природата е аналогова система, която е изцяло алтруистична и е основана на взаимно отдаване. Всичките и части са подобни на органите на тялото, грижейки се единствено за благополучието на цялото. Такава трябва да виждаме Природата, за да се проверяваме относно нея: действаме ли аналогово или не? Устремени ли сме към съвършенство или не?

Ето какво означава да се действа не изкуствено, а естествено – постоянно пребивавайки в любов и отдаване, която се явява като Природен закон, а не в егоизма, стремящ се към собствена изгода. Така на нашето ниво можем да изпълним закона на Природата ”възлюби ближния като себе си” – закон, по който съществува всяка една нейна част.

Хищникът, изяждащ жертвата си, никога не прави това, за да се наслаждава от чуждото страдание. Той само си осигурява прехраната, и нищо повече. Колкото по-дълбоко разбираме Природата, толкова повече се убеждаваме в това.

Съответно и ние трябва да разберем, колко и какво можем да получим от нея. Няма никакъв проблем, ако я използваме, за да живеем в равновесие с нея, с други думи, ако всичките ни действия са за благото на ближния, в полза на неживата, растителната и животинската природа.

Как да постигнем това? Първо, трябва да поправим собствената си природа. Тъй като това, което изпълняват низшите нива инстинктивно, ние трябва да осъществяваме, както се казва, ”над знанието” – над егоизма. И затова ние изучаваме методиката за интегрално възпитание.

Въпрос: В природата силните се хранят със слабите и не нарушават хармонията. Обаче сред хората това предизвиква разрушаващ ефект…

Отговор: В нас действа непоправеното его, а този закон трябва да се прилага и изпълнява сред хората по друг начин: силният помага на слабия да се поправи. Тъй като вълкът, изяждайки овцата, извършва поправяне – да допуснем, избавя популацията от слабите особи. Ето и ние трябва да си помагаме един на друг съгласно същия принцип за хармония и равновесие. Само че това означава вече не изяждане, а еднаква към всички любов на човешко ниво, само отдаване заради ближния.

Въпрос: С какво се измерва нашата сила или слабост в този контекст?

Отговор: Със служенето на ближния. Или му служа, или го използвам.

От урок по статията ”Мир в света”, 09.06.2013

[109666]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Какво означава „не си прави идоли, не сътворявай кумири“?

Отговор: Идол е това, което смятам за определящо състоянието ми, живота ми: всякакви сили в природата, гръм, мълния, червени нишки – не е важно какво.

– Ох, забравих да си сложа червения конец!

– А, ето сега вече ми е добре.

Това е психологическа помощ, успокоение. Тогава аз не се нуждая от Твореца – от Него, в настояще време, а мога да се опра на всичко, каквото ми е угодно!

Но нашето развитие срива почвата под краката ни, за да можем действително да започнем да се издигаме към Твореца. Днешната криза ни води към такова състояние, когато не знаем какво ще стане с нас в следващата минута. Човек, точно като мумия, не може да се мръдне от мястото си, не знаейки какво да прави.

Когато се окажем в такова състояние, тогава действително ще поискаме тази най-скрита, най-тайна управляваща ни сила да ни се разкрие. Но като поискаме това, ние още повече ще се разочароваме, ще изпитаме още по-голяма болка, тъй като тя няма да ни се разкрие. От тези огромни страдания ще почувстваме, че ние трябва да се издигнем към нея, а не тя да слезе към нас и да ни се разкрие.

Не трябва да искаме тя да слезе към нас и да ни покаже как да действаме така, че да станем умни и да се отнасяме добре, в съответствие с това, което ни е заповядано: така обезпечи себе си, организирай така своето стопанство и всичко ще бъде добре и красиво. Не!

От всичко това трябва да видим по какъв начин ние се издигаме до Неговото ниво! Това е моя работа! Това е моята промяна. Не да изменяме света! Човек винаги иска да изменя света и Твореца в добавка. А той трябва да издигне себе си на Неговото ниво. Именно в това се състои цялата концентрация на нашето време – нейно ядро, зърно.

От ТВ програмата “Тайната на вечната книга“, 25.02.2013

[109625]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Баал а-Сулам, “Мир в света”: Всяко нещо се оценява не по това, как изглежда в определен момент, а по степента на своето развитие. Всичко, което съществува в реалността, и добро, и лошо, дори най-лошото и пагубно, има право на съществуване. Не трябва да изтребваме и унищожаваме напълно която и да е част – трябва само да я поправим и възвърнем към Източника.

От тук могат да бъдат направени далеко отвеждащи изводи. Всичко, което се случва ежесекундно в света, произлиза от единствения Източник – от Твореца. И поправям само собственото си възприятие, собственото си виждане. При това, поправям само едно направление – за да достигна изцяло и пълно отдаване. С това разкривам света все по-малко изкривен от моята природа, все по-съвършен – и виждам, че това е неговата истинска, неизменна форма.

Въпрос: Ако поправяме само нашето световъзприятие, то защо трябва да разпространяваме сред другите хора?

Отговор: Посредством разпространението искам да ги доближа до целта. Тъй като по същество, това са части на моята душа. Целият свят са части на душата ми и аз провеждам двояка работа с тях: от една страна, им нося светлина, а от друга страна, създавам условия те да се сближат с мен. Главното е, че благодарение на тези две действия – пряко и „задкулисно“, „алтернативно“ – ние се обединяваме и в крайна сметка си връщам всички части на своята душа.

Ето как трябва да гледам на света, включвайки неживата, растителната и животинската природа. Цялата действителност е същност на душата ми, единно желание. То и сега ми се разкрива, тъй като по определение аз не мога да усетя нищо, освен него. Желанието е моят „чувствителен материал“ и трябва само правилно да проявя неговата реалност. Точно над това работя – над поправянето на собственото си възприятие.

Как? Според принципа „Възлюби ближния като себе си“. Защо? Защото сега частите от моя егоизъм, изкривяващ картината на света ми, ми се струват далечни, често отвратителни, противоположни и аз трябва да поправя своето възприятие.

И така, в крайна сметка, поправям само себе си. Затова Баал а-Сулам пише, че дори глупавите неща не трябва да се унищожават, а поправят. Сега те са глупави, ненавистни в очите ми, а когато поправя своя поглед, отношението си, те ще станат добри и полезни за мен.

Невъзможно е да се поправи каквото и да е в света, освен себе си. Вече виждаме, че това носи само вреда. И от тук трябва да разберем, че всички поправяния, всички положителни изменения се осъществяват именно в нашето отношение.

Дори ако виждам пред себе си най-зловредния сред хората, аз трябва да поправя себе си, за да престане той да нанася вреда. Можем да унищожим някого само ако той иска да прекрати моето действие по самопоправяне, т.е. да ме убие. Тъй като той не ми оставя друг изход и в такъв случай това също е поправяне. Но засега имам друг изход, трябва да действам, да работя над поправянето, за да бъде изтребено злото в света.

Въпрос: И все пак, защо разказваме на хората за интегралната методика, така сякаш искаме да ги убедим в нещо?

Отговор: Защото по такъв начин убеждаваме, поправяме себе си. На кого обяснявам методиката? На части от своята душа. При това, аз не поправям себе си, а само им давам средство, за да могат те да поправят себе си. А за мен това е самопоправяне.

Трябва да си представяме система, в която мои части се намират в мен и затова именно така мога да ги поправя. Не ги унищожавам, не ги потискам, а с меки обяснения им предавам методиката на поправянето. Грижа се за тях според това, доколко те са способни да я използват, а там, където не са способни, създавам условия те да се сближат с мен. Но не ги привличам насила, не налагам послушание. Тъй като нас ни разделя само злото начало – точно него трябва да поправя. С други думи, правя така, че те да се доближат до мен все повече и повече, независимо от взаимното отблъскване. И по такъв начин ги възвръщам към Източника.

Ние трябва да обмислим тази картина. Лошото подбуждение се е внедрило в единното желание, разбило го е на късчета и ги е разпръснало на различни страни. И сега, когато вместо принадлежност към общата цел, ние изпитваме противоположното, ненавист, трябва да разберем как обръщаме това разбиване в единение, в нова мощ на нашето единство. Трябва да разберем защо именно така пристъпваме към поправяне – съхранявайки уникалността на всеки. Тъй като трябва да браня егоистичното желание. То е като „ангел на смъртта“, който ще се превърне в „чист ангел“. Без него цялото творение нищо не струва.

От урока по статията “Мир в света”, 09.06.2013

[109564]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Да нямаш други богове, освен Мене. Не си прави всякакви образи на това, що е горе, и това, що е долу на земята, и на това, което е във водата и по-ниско от земята.

Не им се кланяй и не им служи; тъй като Аз съм Богът твой всесилен, Бог – ревнивец, наказващ за вината на бащите децата до третото и четвърто поколение, онези, които Ме ненавиждат, и творящ милост на хилядите поколения, любящите Ме и съблюдаващите заповедите Ми. [Тора, Изход, Итро, 20:3-20:6]

Заповедите се смятат за основа на целия човешки кодекс, на човешкото съществуване. Те са приети от всички религии, от всички общества като основа на човешкия всеобщ живот. Но работата е в това, че в кабала те имат съвършено друг смисъл.

”Не си прави други Богове, не си прави никакви ваяния” – това е най-неуловимата заповед.

Тоест Аз съм Единствен! Аз съм Безтелесен. Мен не можеш да ме изобразиш, в никакъв образ не можеш да си ме представиш, да ме усетиш с чувствата и разума! Аз не ви давам никакъв повод! Мен не може да ме сложиш в джоб, да ме изправиш в ъгъла, да ме закачиш на стената, да си направиш от Мен амулет или някакъв знак – нищо!

А при човека не е така. Той е като малко дете, което хваща някаква играчка и цял месец не се разделя с нея. Тя го успокоява.

Човек влиза в храма, моли се, изповядва се и се успокоява: ”Всичко ще бъде наред, всичко ще е добре”. Това за него е като лекарство, предпазващо го от всякакви проблеми: социални, семейни и т.н.

А тук ти нямаш нищо! Ако не можеш да си Го представиш, то няма към кого да се обърнеш. Ето в това е проблемът. Излиза, че за обикновения човек от нашия свят Бог не съществува. Той не може да си Го представи, нито да Го почувства. Тъй като това се явява някакво свойство на отдаване, любов, нещо, което няма форма, което изпълва всичко, и в същото това време – е нищо. Къде да разкрие това? Той трябва някак си да Го почувства! Няма нищо!

Затова Бог, онази Висша сила, за която всъщност става дума в Тора, ние по никакъв начин не можем да си Го представим, да си Го въобразим и да сме в контакт с него. За тази цел трябва да се закачим за нещо, към нещо да се обръщаме, някак да си Го представяме.

Въпрос: Защо ми прекъсват всички връзки? Човек сякаш е закачен за въздуха… Защо?

Отговор: За да Го откриеш на съвършено друго ниво, да се издигнеш на Неговото стъпало. Тогава ще започнеш да усещаш онова, което по-рано не си усещал, и да определяш онова, което преди не си могъл да определиш, защото в теб ще се появят нови органи за усещане, наричани ”петте сфирот”.

А до тогава: ”Какъв Бог? Няма такова нещо”. Разбира се, има някаква природа, която ме управлява, води ме напред, нещо прави: кара ме да живея, да чувствам, да раждам, ръководи ме с помощта на обкръжаващото ме общество, а след това ме погребва, и това е всичко.

Аз специално заострям вниманието ви, показвайки, че човека няма никаква връзка с Твореца и с Тора. Затова е казано, че Тора е чиста, защото никой все още не се е докосвал до нея нито веднъж.

Тора е учение, духовна механика, която е напълно откъсната от хората! Това, че сме я приели в качеството на всевъзможни красиви правила на човечеството, като юридически закони  – това е добре. Без това щяхме да бъдем варвари!

Но още веднъж подчертавам, че тези правила и закони нямат никаква връзка с истинското съдържание на Тора. Трябва да разберем, че не в това се състои нейната сила, нейната истина, нейната сърцевина. Съвършено не е в това, което ние правим в нашия свят, а е в това, да ни накара да се издигнем на следващото стъпало, където ще разкрием Твореца, и на нас не ни трябва Той да е явен, облечен в някакъв образ или явление. Ние се издигаме към такива органи за усещане, където нямаме нужда от образи, тъй като излизаме извън себе си!

Затова заповедта ”не си прави други богове” се явява като първа, основна. И всяка следваща заповед (те не са просто така написани в определен ред) определя нейното изпълнение, определя всичко останало.

Ако не можеш да я изпълниш, всички останали са без значение. Те не те водят към целта. Тази първа заповед трябва винаги да е пред теб. Заради нея ти изпълняваш всички останали.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната книга”, 25.02.2013

[109450]

Filed under: Духовна работа, Заповеди, Тора - No Comments→

Баал a-Сулам, “Мир”: Всичко е дадено в залог, и мрежата е разпъната над всички живи, лавката е отворена и търговецът дава назаем, и книгата е отворена, и ръката записва, и всеки, който желае да вземе назаем, нека дойде и вземе. А лихварите  обикалят неизменно, всекидневно, и изискват от човека с негово и без негово знание, и имат на какво да се опрат.

Когато ми омръзне процеса, през който преминаваме, аз често си казвам: ”Какво от това, войникът спи – службата си върви. Бързо или бавно, все едно, аз напредвам към целта. Така че, в краен случай ще почакам – какво да се прави, ако силите не стигат…” Тъкмо тук се намира моментът за избор.

Когато имаме сили да работим – ”това не се брои”. Ако горя от желание, ако преобръщам планини, давайки с това пример за целеустременост на всички, ако обичам всички, обединявам се с всички, то работя с горивото, което са ми дали.

И обратно, ако се намирам в ”безсъзнателно” състояние и не ми е до нищо: ”Да става каквото ще става. Каквото за всички, такова и за мен. Светът се върти, и аз с него…”- това също ми е дадено отгоре.

И затова и двата случая ”не се записват на моята сметка”. Съобразяват се единствено с онези, които идват, за да ”вземат назаем”, които прилагат усилия, дори най-нищожните, но самостоятелни. Само тези малки ”възбуждания” се вземат под внимание.

Хората от този тип ”желаят да вземат назаем”. Те се съобразяват с хазяина и когато взимат нещо от лавката, вземат назаем, обещавайки на хазяина да заплатят съответната цена – с помощта на този заем да постигнат крайната цел. За тях е казано: ”Всеки желаещ да вземе назаем, да дойде и да вземе”.

“Обърни се към Мен, и Аз ще платя” – казва Творецът. Но за тази цел трябва да се поддържа връзка с Него – и тогава между нас има договор, съглашение: Той ми дава сили, благодарение на които аз работя на 100%. И само за това моля, желаейки Той да се облече в мен и да извърши нужните действия.

Въпрос: Проблемът със заема е в това, че трябва да се връща…

Отговор: Аз не връщам този заем, а го реализирам на място, “без да се отдалечавам от касата”,  което се зачита като върнато.

Въпрос: И все пак, необходимостта от разплата предизвиква в мен тревога…

Отговор: Това е в случай, че вземам заема от едно място, а го харча на друго. Тук идвам при хазяина и му казвам: ”Аз искам да изградя твоя дом, но затова се нуждая от строителни материали, работници и други средства”. Всъщност това не е заем, тъй като ще изградя дом за Него. Аз моля за това, което не ми достига, за да изпълня неговата ”поръчка”.

Въпрос: А какво ще се случи, ако това не се осъществи?

Отговор: Ще се получи. Защото получавам плана за работа, сили, разум, чувство – накратко казано, всичко необходимо за успех. ”Направи ме такъв, какъвто трябва да бъда – казвам аз. – Чрез мен направи всичко, което трябва”. Ето, това е заемът на Твореца – душа, която се облича в мен и решава всичко.

”Аз искам единствено да чувствам, да съм сигурен, че Ти се обличаш в мен и извършваш цялата работа. Тогава нека остане и нещичко от мен. Аз искам изцяло да съм слят с Теб, но без да загубя своето аз”. С други думи, искам да усещам в себе си собствената добавка и това все пак се нарича ”заем”, а не пряка работа на Твореца.

По такъв начин, обличащият се в мен заем ми позволява сам да разбера по-добре всичко, което не ми достига, за да бъда като Него и да извършвам работа със 100% възвращаемост. Първоначално ми дават да разбера, че съм получил 100 долара, а съм изработил за десет. Но постепенно повишавам своите показатели по стъпалата на стълбата, която води към стопроцентова самореализация в отдаването.

Въпрос: Трябва ли да взема този ”заем”, или мога да мина и без него?

Отговор: Откъде да взема тези сили? Казано е: “подбудите в човешкото сърце са глупави още от юношеството му”. Аз имам само един малък и развален материал – желание, стремящо се към егоистичните наслади на нашия свят, а трябва поетапно да получавам голямо развалено егоистично желание и последователно, постепенно да го реализирам. И моля на ”заем” само едно – Творецът да се облече в мен и да извърши работата. Аз искам да действам точно и съгласно  Неговата воля – по собствено желание. И само така мога да постигна успех.

Въпрос: В какво се състои моето усилие?

Отговор: Да се съглася с това. Аз трябва да се съглася и тогава да помоля – което не е толкова просто.

От урока по статията ”Мир”, 07.06.2013

[109354]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

„Възлюби ближния като себе си“ – раби Акива е казал, че това е великото правило на Тора.

Трябва да разберем, че „великото правило на Тора“ – това е основният закон на природата, който обхваща цялото мироздание. При правилното му тълкуване, ще видим, че всичко съществува единствено благодарение на този закон за любовта към ближния като към себе си.

Взаимовръзката между каквото и да е, е възможна само посредством особена сила, която предоставя възможност и даже задължава различните чак до противоположност части – дори и частици, поле, елементи на живи клетки или хора – към обединение. Тази външна сила – замисълът на творението – въздейства върху тях, задължава ги на взаимовръзка, вследствие на което частите не се отделят една от друга, а постепенно се сближават, построявайки съвместно все по-сложни системи нежива, растителна, животинска, човешка, а след това и духовна природа.

Всичко това заедно – и има правило в Тора: „Възлюби ближния като себе си.“ Тора всъщност е система, която съществува между Твореца и творението. И нейният закон е „любов към ближния като към себе си“.

„Ближен“ е този, който е напълно противоположен на мен, подобно на това, както ние сме противоположни на Твореца. И все пак, законът на любовта действа в системата, задължавайки ни да нагаждаме връзката помежду ни, защото не можем да съществуваме един без друг на всички нива.

Този закон на поетапна интеграция се реализира без участието на творението – по пътя на еволюционните процеси в неживата, растителната и животинската природа, а също така и на аналогичните нива на човешката природа. Тук универсалният закон определя, диктува всичко и творението се оказва под „пресата“ на развитието.

Но на висшето ниво на човешката природа, творението започва да заимства, да приема върху себе си реализацията на този закон. То открива, че принципът на любовта към някого – било то различен и даже противоположен, е законът на живота. Та нали без връзката, между творението и Творецът не би имало нищо. Осъзнавайки важността на взаимовръзката, определяна като „любов към ближния“, творението започва да я реализира по собствено желание, дори в началото и да открива, че всички останали части не са сходни с него, че са му чужди,  противоположни на него.

Като цяло, цялата ни работа се състои в това, да реализираме този закон. Но първо трябва да го изучим, да анализираме как действа на творението. Та нали цялото развитие, започвайки от Големия взрив, въпреки че ни се струва като процес на разпад и разединение, в действителност представлява постепенно съединяване на всички части на творението – дотогава, докато на материята не й се наложи да осъзнае основния закон на природата и да го изпълни по своя воля.

По такъв начин, самото творение асоциира себе си с Твореца и тогава заедно те достигнат до основополагащия принцип: „Възлюби ближния като себе си“.

От урок по статия “Любов към Твореца и твоаренията”, 28. 05. 2013

[108504]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Има два принципа. Хилел е казал: ”Не прави на другия това, което е ненавистно на теб”, а раби Акива е казал: ”Обикни ближния, както себе си”.

Първият принцип се отнася към Бина, която се дели на две части:

• Едната е неутрална – за нея главното е на никого да не навреди. Постоянно следя за себе си да бъда “добро момче”, сякаш се ”извисявам над земята”, не привличайки към работата своето его. Нямам риза? Но и не трябва. Изобщо, живея в ”в гората”, далеч от всички и с никого нямам допир. Така следвам принципа ”не прави на другия това, което е ненавистно на теб”: избягвай нанасяне на каквато и да е вреда на ближния – точно така, както ти не искаш да претърпиш вреда от тях. Такива са първите три сфирот на Бина.
• Това ме води до ”продължаване на фразата”, към седемте долни сфирот на Бина, към съсъдите за получаване. Сега проверявам себе си по въпроса за “недомерването”: възможно е в нещо да лишавам ближните? Може би не спомагам за това благо, което биха могли да получат? Това още не засяга моя ”основен егоистичен капитал”, още не съм готов да се откажа от нещо свое, но вече чувствам необходимост от съдействието на другите. При това, не поправям своето получаващо желание, а вече добавям нещо към желанието за отдаване. Благодарение на предварителния етап на поправяне, започвам да разпознавам възможността за благо на ближния: ”Ето с това той може да спечели и ще му донесе полза…” И аз спомагам за тези възможности. Такъв е преходният етап, който ще ме доведе до истинското отдаване.

А засега, какво е това – още не е истинско отдаване, не е самоотричане заради ближния. Например, за последния месец съм спечелил пет хиляди долара, а за нормален живот са ми необходими две хиляди. Възниква въпрос: ако следвам принципа ”не прави на другия това, което е ненавистно на теб”, трябва ли да отдам на ближния три хиляди долара?

Отговор: не. Тъй като аз не работя с получаващите съсъди, не действам с тях, а изцяло съм в свойството милосърдие (хасадим) и само спомагам за благото на другите. Имам добро сърце, готов съм да помагам на ближния, но не за своя сметка. По такъв начин, работя с егоизма на нулевото, първо и отчасти второ ниво на авиют (”дебелината” на желанието), но не в желанията на АХАП, които се отнасят към второто, третото и четвъртото ниво.

Горната част на моя съсъд, моето общо желание за наслаждение, представлява съсъди за отдаване (248 желания), а долната – съсъди за получаване (365 желания). Съсъдите за отдаване се намират в състояние хафец хесед (Х”Х), в свойството милосърдие и желаят да отдават заради отдаване, а долните съсъди получават заради отдаване. Съответно, в първата част провеждам ”очистване”, а във втората – поправяне, уподобяване с Твореца по свойства. Тук вече формирам своето човешко подобие – човешкия образ, подобен на Твореца.

Като цяло, това е поправено желание с алтруистично намерение и се нарича ”душа”.

Така, принципът на Хилел се отнася към горната част на съсъда, а принципът на раби Акива – към долната. Разбира се, в който и да е случай, аз работя със своя егоизъм и трябва да го преодолявам. Но работата съгласно първия принцип не изисква от мен да търпя загуби, да се лишавам от своето състояние и в това е нейното принципно различие.

Важно е да се помни, че става въпрос за човек, който иска да се слее с Твореца (С) и затова се задават въпросите: ”Как да достигна сливането? Как да вляза във висшия свят, в духовното?”. Тези въпроси отначало обръщат човек в съсъдите за получаване, в лявата линия, а след това водят до решението – към принципа на Хилел. После това решение отново го насочва надолу и позволява да работи със своето егоистично желание.

Този път е описан в примера за не евреина, който отишъл при мъдреците за съвет. Отначало той моли Шамая да го научи да обича ближния, както себе си, но получава отказ, тъй като е невъзможно целта да се достигне внезапно. Тогава отива при Хилел и го моли да му обясни цялата кабалистична методика, докато той “стои на един крак”, т.е. да опише средството за придвижване с едно правило. В отговор Хилел формулира принципа ”не прави на другия това, което е ненавистно на теб”, т.е. разяснява какви действия са нужни.

По такъв начин, съгласно закона на творението, принципът за сливане с Твореца се подразделя на две части:

• ”Не прави на другия това, което е ненавистно на теб.”
• ”Обикни ближния, както себе си.”

И ако напредвам последователно, съобразно този порядък, то в резултат достигам любовта към Твореца.

Въпрос: Следвайки принципа ”не прави на другия това, което е ненавистно на теб”, извършвам материални действия. Как да съчетая правилното намерение с тях?

Отговор: И в нашия свят, и в духовния, и в нормалния живот, и сред другарите действа винаги този принцип. В каквото и обкръжение да се намирам, трябва да стоя на нивото на това обкръжение и да се старая да постъпвам така, както бих искал да постъпват с мен. Съответно, в групата се ръководя от желанията на другарите и тяхната цел, а на работата съобразявам своето отношение с желанието на колегите. И така навсякъде.

Поставям себе си в ситуацията на ближния и по такъв начин отмервам своето отношение към него. И това вече е отдаване. Защото на себе си аз не желая зло – значи и на ближния, несъмнено, ще донеса благо.

Това е повече от упражнение, това вече е действие, поправяне. И не е важно, че действам егоистично. Иначе не може и да бъде, моите действия винаги произтичат от егоизма, но при такъв подход те привличат към мен светлината, възвръщаща към Източника, и тогава се променям. Затова е казано, че сърцето тегли според делата. Отначало действам съгласно това, което е казал Хилел, а след това идва светлината и ме поправя.

Въпрос: Тогава може ли да се каже, че критерият за моето напредване се явява степента на любов към ближния, която придобивам?

Отговор: Разбира се. А как иначе? Защото духовните степени се различават именно по степента на отдаване, на любовта.

Въпрос: За последните 4-5 години съумях да проумея само, че съм глупав. Единственото, което мога, е да се старая да не нанасям вреда на другите. Не повече от това…

Отговор: Ако мислиш за това, как да не нанасяш вреда на другите, то вече си преминал дълъг път. Самото съгласие с тази мисъл, която седи в главата ти, вече е голямо постижение.

Въпрос: Всъщност, отдаването заради отдаване също е егоистично. Тъй като в крайна сметка, желая благото на другите само защото желая благо за себе си. Всичко това само ми обезпечава много по-комфортен живот…

Отговор: Тогава защо човечеството до този момент не е приело този принцип? Работата е в това, че е противоположен на нашата природа, която изисква на другите да им е зле. Виждаме как цели държави се замесват в глупави конфликти, в основата на които е елементарната гордост. Това коства огромни ресурси, милиарди вложения, голямо количество нерви и беди и не само това.

Като цяло, светът действа егоистично и в него нищо не трябва да се нарича ”отдаване заради отдаване”.

Въпрос: Предполагах, че ”отдаването заради отдаване” е нещо наивно, отвлечено. Какво е всъщност?

Отговор: Това е действие, насочено против желанието, против моя егоизъм. То изисква аз да се принизя, да почувствам другия, да застана на неговото място, ”да премеря” себе си с него, а него – на себе си. Тук е нужно много дълбоко разбиране на психологията.

Принципът ”не прави това, което е ненавистно на теб” съставя половината от цялата методика, половината от поправянето на душата. Осъществявайки го, излизам на нивото на парцуфа Аба ве-Има в света Ацилут и получавам светлината хасадим. А в нея присъства лекото осветяване на хохма, защото отменям своя егоизъм.

За да не нанеса вреда на другия, трябва да спирам себе си, да работя над себе си. Правя му услуга – но не за моя сметка, не отдавайки своето състояние, а отстъпвайки и съгласявайки се за негово благо. В нашия свят тези действия се представят като щедри и великодушни и ни се струва, че можем да ги възпроизведем като алтруистични.

Така или иначе, при верен подход те постепенно, с помощта на светлината, възвръщаща към Източника, ме водят по пътя. С всеки път моето желание да отдавам расте и въпреки че преследвам своята полза, търся възнаграждение, но светлината по малко ме води към истинска отплата.

Повтарям: трябва да осъществяваме действия, след действията идва светлината, а след светлината идват промените. Отначало изчиствам всички свои съсъди от егоистично намерение. Така дори моите лоши действия минават в разряд грешки. След това вече пристъпвам непосредствено към поправяне, строейки своето човешко подобие от чисти ”материали”.

И така, не прави на другия това, което е ненавистно на теб. В това се заключва цялата методика и ако застанеш на този път, той ще те заведе до целта.

От урок по статията ”Любов към Твореца и творенията”, 30.05.2013

[108808]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Във всеки човек има психологическа матрица за възприемане на лидера. Когато човек вижда някого, стоящ “отделено” от групата, той психологически го възприема като нещо отделно. Явява ли се открояването на фанатични лидери следствие от това, че така ги възприемат масите? Как може да стане хармоничен преход, за да може не фанатиците и не управителите, а именно мъдреците да идват на власт? Тоест, в психологическата матрица на хората те трябва ли също да бъдат лидери?

Отговор: Да. За това са необходими две условия. Първо, мъдрецът трябва да разбира какво му е необходимо, за да стане лидер, или даже, в някакъв смисъл, диктатор на своята идея и да я наложи на обществото, в името на неговото благо.

Трябва да излезе от тясното си пространство, да се спусне до такова ниво, че обществото да го разбере, и да започне да работи в широки кръгове на обществото. Той трябва да създаде малка група от единомишленици, ученици, които ще могат да проповядват неговите идеи.

Всъщност това са същите тези пророци, които идват в света и пророкуват, т.е. проповядват идеите на мъдреца. По принцип ние вече някога сме наблюдавали това в историята при възникването на религиите.

От една страна, това е сериозна, голяма работа, която трябва да проведе мъдрецът. От друга страна, той може да работи само при особена подготовка на обществото, в което трябва да се прояви социална, еволюционна необходимост, говореща за това, че обществото се нуждае от предлаганите от него знания.

Затова мъдрецът и обществото трябва да се пресекат: обществото трябва да “разбере” предложенията на мъдреца, неговата концепция, като необходима за оцеляването. И тогава ще стане тяхното съвместно взаимодействие: обществото е съгласно да се учи при мъдреца, да бъде “под него” или под неговите ученици.

И това зависи не от хората, а от нашето еволюционно развитие. Затова нашето развитие и се нарича кризисно, защото то е съвършено непрогнозируемо от нас и става неочаквано, разрушавайки нашия предишен начин на живот.

Скоро ще видим как ще лъснат противоречията между това, което е възможно, и това, което всъщност има в човека и в цивилизацията. В свят, пълен с изобилие, ще има глад. При безграничните възможности да бъде здрав, целият свят ще е болен. Независимо от наличието на огромни източници на енергия, ще страдаме от техният недостиг и т.н.

Объркано, обезкървено от междуособици и всевъзможни проблеми, обезсилено, на неспокойното човечество ще е непонятно: “Защо се случва това с нас? Към какво ни води всичко това?”. Но от друга страна, в него постепенно ще възниква вътрешен въпрос: “За какво съществувам? В името на какво страдам?”.

Така сме устроени в своето еволюционно развитие, че нашите вътрешни желания постепенно се трансформират, и в крайна сметка в човечеството възниква въпросът за разкриване на смисъла на живота. Затова нашият следващ етап се явява познанието, разкриването на смисъла на земното съществуване и съществуването на цялото мироздание.

В такъв случай на обществото няма да му е трудно да определи кой може да го ръководи – човекът, който ще напълни живота им със смисъл. И тогава се появява мъдрецът със своите пророци, ученици, ръководители, възпитатели, които като лидери на обществото ще могат да организират човечеството. Тази група, подобна на библейският Синедрион, ще стане духовният връх на света.

От ТВ програмата “През времето”, 18.03.2013

[108847]

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание - No Comments→

Учителят стои отпред, вижда далеко напред и направлява учениците. Но ако ученикът има собствено мнение за своето развитие и поправянето на света, то той сам вече си е учител. Той не може да остане като ученик и да смята, че учителят бърка в посоката на развитие. Той няма да може да получи от учителя духовното постижение – максимум той може да получи теоретични познания. По такъв начин не се изучава Тора, т.е. средството за постигане на свойството отдаване.

Обучение се нарича връзката с висшето, с помощта на всевъзможни действия. Това изобщо не зависи от умствените способности, тъй като е казано, ”ученето става не с ума”. За сметка на връзката с учителя, ученикът ще получи от него силата на отдаване.

Силата на отдаване се предава по вътрешния канал, тъй като това не е философия и не е теоретическа наука. Затова всеки може да получи тази сила: и най-глупавият, и най-умният. Нейното предаване зависи само от това, доколко човек изпълнява необходимите действия по отношение на обкръжението: унижава себе си и възвишава учителя, обединява се с групата, за да могат всички да се свържат с учителя, който за тях представя доста високо стъпало, и получават поправянето от него. Това се случва на всяко стъпало.

Ако ученикът се изкачва, учителят се издига заедно с него, а ако ученикът се спуска, разбира се, че и учителят се спуска. Тъй като това не е истинското състояние на учителя, а такъв, какъвто той се възприема от ученика, от постигащия човек.

Когато човек идва да се учи, отначало той нищо не разбира. Трябва да се почака, докато той започне да се ослушва. И това може да му коства няколко години. Но когато започне да чува, групата трябва да му помогне, защото това може да продължи десетки години. Другарите трябва да му обяснят, че няма друг начин, по който да получи духовното постижение по друг начин освен от човек на човек, при условие, че между тях съществува физически контакт, т.е. може да се види, чуе, усети, разбере кой влияе и на кого, изпълнявайки някакви действия, взаимодействия. Така се е случвало с всички поколения до ден днешен, и не може да бъде променено, защото отразява духовните корени.

Чудесното свойство на този свят се изразява в това, че със своите материални действия аз мога да зарадвам духовния си наставник, склонявайки се пред него, привързвайки се към него, да се присъединя за сметка на някаква физическа помощ и за сметка на всичко това, да получа от него духовното разкриване.

Учудваме се, как е възможно това? Но аз прилагам усилия на това ниво, на което съм способен, защото няма друг начин. За сега не знам какво е това отдаване и нямам желание за отдаване, но на физическо ниво, мога да действам и за сега това е достатъчно.

От урок по ”Статия по завършване на книгата Зоар”, 05.06.2013

[109264]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→