Изследване: Съвсем не е лесно да изменим навиците си. Но има начин. По време на експеримента студентите поставяли призиви за изключване на климатиците, когато не са нужни. Имало три вида призиви:

1. Спестявайте пари

2. Пазете планетата

3. Бъдете добри граждани

Но никой не изключвал климатика си по-често от преди.

Но на призива:

4. Съседите ви правят това по-добре от вас – хората започнали да изключват климатиците си.

Това е потвърждение на феномена „социално доказателство“.

Хората се отзовават положително, ако ги убедите, че останалите правят така. Ние се намираме под влиянието на други хора и затова най-лесният начин да убедите някой човек да измени поведението си е използването на силата на обкръжението.

Реплика: Кабала използва това велико свойство влияние на обкръжението върху човека за неговото поправяне. Под влияние на обкръжението човек е готов да извърши дори алтруистични действия. И затова, ако бъде поставен в правилна среда, той ще е готов да и се подчинява без каквото и да е предварително съгласие. Затова вместо въздействие върху човека, ние трябва да създаваме около него правилното обкръжение.

[111041]

Filed under: Възпитание, Свобода на волята - Няма коментари→

Всичко в света се състои от две свойства: получаване и отдаване – да допуснем, вода и огън, плюс и минус, Северен и Южен полюс. Двете полюсни състояния се явяват като две свойства на природата и те въздействат на материята. Освен тях няма нищо друго.

Материята – това е желанието да се насладиш, да получиш, да се напълниш. Тя се явява като естествена природна материя. Като пример, всеки атом желае да запази своята форма: големият атом – голямата форма в зависимост от относителното тегло, мястото в периодичната таблица, количеството частици в ядрото и т. н.

Доколкото всичко се състои от минус и плюс, то тези плюс и минус винаги трябва да са разделени помежду си от някакъв адаптер, например, мотор, към който те да се включат, след което той започва да работи. При това товарът трябва да е полезен. Ако товарът е вреден, както при атомната бомба, тогава произтича сблъсък и взаимно унищожаване, грубо казано, дава на късо. В този случай при срещата на две противоположни свойства се освобождава огромно количество енергия, защото тя  се изразходва не за взаимност, а навън.

Всяко ниво на сила, всяко свойство в човек си има свое ниво на подобие, т.е. съпротивление, което трябва да стои между плюса и минуса. Ако плюсът и минусът са малки – съпротивлението може да бъде малко, ако плюсът и минусът са големи – съпротивлението трябва да бъде голямо, иначе ще стане ”късо съединение”.

Затова в човек, всички желания да получава са градуирани спрямо свойството отдаване: 0, 1, 2, 3, 4: 5 нива на желанието. Съответно на тях има 5 нива на напрежение, 5 нива на Висшата светлина (отдаване) и между тях – съпротивление.

В Тора е посочено, как те се градуират. Ако аз се намирам в такова състояние, когато съм срещу Твореца, т.е. свойството  получаване се намира срещу свойството отдаване, то свойството ”Моисей” в мен може да бъде на кратко ниво с Твореца, на къс крак, което означава, редом стоящ, на практика, лице с лице.

Все повече овеществените, материални, дебели, груби нива, трябва да се отделят настрана. Затова се казва, че Моисей стои най-близко до Твореца, а след него Аарон, левитите, мъжете, жените, старците, децата. А по-нататък всякакви стада и прочее. Тоест те стоят, като пирамида или кръгове, около планината Синай – около точката на докосване с висшето свойство.

Защо е казано ”около планината”, а не по правата линия? Защото те все още не са придобили екран, те все още нямат линия, а за сега всичко е в кръгове.

От ТВ програма  ”Тайната на вечната Книга”, 04.03.2013 

[111019]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

В нашата работа подготовката е много важна. От нея зависи резултата. Не е важна същността на това, което изучаваш и колко знаеш. Главното е да се подготвиш, т.е. да промениш своя съсъд – желание до такава степен, че вместо този свят да усетиш висшия свят. Нищо не се променя, освен ти самия – и тогава откриваш, че висшият свят е тук, че той винаги си е бил тук. Желаеш в рая – заповядай. Желаеш ада – получи го. Вземи, което искаш – всичко зависи от твоя съсъд.

Сякаш пред теб има ”регулатор”, който може да се върти насам и на там – и това променя твоя свят от една противоположност към друга, от единия край на скалата към другия. Сякаш наблюдаваш на компютъра верига от изображения. И всичко това е вътре, в теб, всичко се изписва на фона на бялата светлина. Самата светлина е непостижима, така е и с тъмнината – ние виждаме само едното върху другото. И нашият, сегашен живот – е с едва различим контур на тази картина…

От беседата подготовка към конгреса, 26.06.2013

[110822]  

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Красноярск, Урок №5

Въпрос: Вие казахте, че трябва да приложим мъничко усилие, за да усетим своето наслаждаване в другия. Какво означава това ”мъничко усилие”?

Отговор: Представете си такова състояние, че сега със своите мисли и чувства се намирате в друг човек и бихте желали да видите неговата радост, неговото щастие, неговото напълване. А сега си помислете, какво можете да направите, за да постигнете това. Това ще ви доведе до възможността да направите нещо за другаря си.

Трябва да проучите какво може да го зарадва, какво точно му трябва, и по такъв начин да присъедините към себе си неговото желание – неговото желание става ваше. Това означава, че вие вече придобивате част от своята душа.

Урок №5 от конгреса в Красноярск, 14.06.2013

[110728]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Мир в света“: Ценността на всеки човек в обществото не се определя от това колко е добър, а от това доколко служи на обществото като цяло. И обратно, оценяваме злото във всеки човек в зависимост от вредата, която нанася на обществото, а не по личните му качества. В цялото се съдържа и това, което е и в частното, в общото благо е благото на всеки. Който вреди на общността, той вреди и на себе си. А който носи благо на общността, носи благо и на себе си.

Егоизмът не ни позволява да разберем това и да го приемем, защото изкривява картината. Но ако погледнем безпристрастно на нещата, обективно, ще ни се наложи да се съгласим, че всичко е точно така. Ако се ръководим от обикновената логика – разбира се, че точно така трябва и да бъде. Тъй като природата по същество е единен интегрален механизъм и сама по себе си, всяка част в него зависи от всички, а системата като цяло зависи от всичките си части заедно. В такъв случай, разбира се, че общото и частното са едно и също.

Въпрос: Но в този механизъм отделното зъбно колелце няма свобода на избор. Тогава, какъв е смисълът да се говори дали е  добро или лошо?

Отговор: Наистина, самото зъбно колело няма свободна воля. То не може да решава, да се върти ли или не за благото на обществото. Всички изпълняват това, което им е предопределено отгоре.

Но в тази система има механизъм, аналогичен на сцеплението: Цялата работа е в това, доколко аз вътрешно се сцеплявам с ”двигателя”, за да се въртя заедно с него, без никакви въпроси.

Въпрос: Значи, свободна воля все пак има?

Отговор: Тя е в това, да желая да се въртя, или да не се въртя. Моята свобода е в съгласието. А при всички случаи ще работя – или по ”принуда”, под натиск ”на въртене”, или по желание, с радост.

Като цяло, системата е съвършена и действа със 100% КПД, но аз я усещам, възприемам според своето съгласие с нейната работа. Освен това, така я виждат и останалите, и затова в крайна сметка всички ние усещаме личния и обществен недъг на несъгласието – индивидуалния и системния.

Но това ни възприятие по никакъв начин не се отразява на системата като такава.

Въпрос: Как да ускорим поправянето?

Отговор: Да пожелаете да се съгласите със системата, с движението на нейните части. В моето усещане това ще промени всичко. Аз нищо не добавям и не премахвам в истинската реалност – разликата е само в това, доколко картината и е изкривена от ”кривото огледало” на моя егоизъм.

Целият ми живот се разстила на това платно, в зависимост от това, как ”рисувам” себе си относно вечната система, без да се  съгласявам с нея в този или в онзи случай. И тази картина наричам ”моя свят”. Всъщност тя – снимката – е отпечатък на моето несъгласие с изначалната Природа, с абсолютната любов. Цялото ми битие е проекция на някакъв екран, отразяващ това ”несъвпадане на мненията”. Не виждам истинската система, не виждам нищо, освен собствените си вътрешни пороци.

Въпрос: Нима съществува такова обособено от цялото възприятие мое, собствено ”кътче”?

Отговор: Да. Аз усещам своите желания според противоположността им на системата. По такъв начин, моят свят, както и духовната реалност, също се състои от 613 части, но всяка от тях ми се струва противоположна на цялото.

Тази противоположност се подразделя на 125 стъпала, или стъпала на съответствие/ несъответствие. Сега сякаш се намирам зад последното 125 стъпало – напълно откъснат, в пълно неразбиране. А след това, в зависимост от изкачването, на всяко следващо стъпало ще разкривам своето несъответствие на системата и поправяйки тези недъзи, ще се приближавам към ”съвършена вяра”, към пълно сливане.

И така, за сега виждам и усещам само себе си – относно онова състояние, което искат да ми покажат. Разбира се, като сравнение веднага ми предлагат света на Безкрайността, идеалната система на Природата, на Твореца. Това е невъзможно, за сега мога да уловя само частица от това разминаване, подобно на дете, което го стимулират да се учи добре в своя клас, и в случай на успех, го честват като отличник.

И заедно с това, трябва да помним: сега аз виждам само себе си и нищо по вече.

От урок по статия ”Мир в света”, 24.06.2013

[110682]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Третият принцип на семейните отношения се състои в следното – когато човек чувства, че някой го обича и се грижи за благото му, това пробужда огромна радост в него и го задължава да отговори със същото. По такъв начин си даваме пример един на друг.

Разбрали сме се да работим над своите отношения, затова действаме осъзнато, с разбиране на случващото се. Нито един не си позволява да замеря другия със своите инстинктивни емоции. Искаме да построим добро семейство и показваме съвършени отношения, които в момента липсват, но се надяваме да ги достигнем. Показваме си един на друг, че това все още е игра, но тя се развива, всеки път става по-лесна и по-близо до истината.

Това ни задължава да играем все едно сме се разбрали помежду си!

Въпрос: А ако аз се опитвам да се насладя на добрите отношения със съпругата ми, но нищо не помага, тя е голяма егоистка и отказва да прави и най-малки стъпки към мен?

Отговор: Това означава, че не съм действал  с разум. Иначе щях да обърна егоизма и на където е угодно. Тя зависи от мен и ако е голяма егоистка, значи има големи желания, които могат да се напълнят за моя сметка. Оказва се, че аз съм стопанин на положението.

Целият проблем е в това, че не знаем как да започнем играта с този егоизъм. Колкото е повече егоизмът в човек, толкова по-голямо дете става той, позволява да си играят с него като с бебе. Няма да коства нищо да получиш нужната реакция от него, ако му се въздейства правилно, защото той не е стопанин на себе си, а напълно се подчинява на егоизма.

Мъж (хавер) се нарича този, който е способен да преодолее себе си (леитхавер), защото на него не може да му се повлияе пряко. С нищо не може да го уязвиш – нападаш го, а той си отстоява своето. Ако твоята съпруга е толкова голяма егоистка, че не e способна да се сдържа, ти може да си играеш с нея като с малко бебенце.

Нужно е нарочно да се показва добро отношение един на друг дори в хиперболичен вид и да се проверява получава ли се същият отговор. Ако няма отговор – трябва да се работи над това. Аз през цялото време правя добро на съпругата си, но ако няма отговор, трябва да се въздържам. Отново правя опит за добро и ако получа добро отношение, ще се отнасям към нея още по-топло. А ако няма – също се отстранявам. Демонстративно разигравам това представление, показвам и, че мога да съм добър, ако получавам взаимност.

Така ние строим семейната двойка – единство, връзка, която се нарича семейство. Точно така както трябва да действам и с децата, по метода „ морков и сопа”. И цялата тази методика е върху отношенията на отстъпките, на повдигане над егоизма, обмислено и контролируемо, работейки отрано по обмислена програма.

Но това не е просто обмислена любов без всякакви условия, която би предизвикала пренебрежително отношение. Трябва да показвам, че обичам, отстъпвам във всичко, отменям себе си, но не така, че да позволявам на другия да прави всичко, което си науми. Дори на родителите, които обичат безкрайно децата си, е забранено да го показват. Длъжен съм да покажа съд в милосърдието или милосърдие в съда, като управлявам състоянието в зависимост от получената реакция.

Поставил съм си за цел нашето съединение и открито го казвам на жена си. Но нека да знае, че по пътя има две линии: съд и милосърдие, любов и ненавист, и едната не работи без другата. Както е казано: „Любовта ще покрие всички престъпления!”. Ако сме съгласни – да разкрием престъпленията, и да ги покрием с любов! Да или не! Ако е да – да пробваме.

Това прилича на волана на колата, искаме да отидем някъде – наляво, надясно, държим средната линия. Държим нужното направление. Проблемът е, че нямаме вътрешно усещане за партньора, усещането за ближен. И затова се обръщам към жена си с думите: „Искам да те почувствам!”. Коя жена ще се откаже от това? Това е вечната женска претенция към мъжа: „Ти не ме разбираш, не гледаш към мен, не искаш да споделиш моите преживявания!”.

А аз, обратно, искам да я разкрия пред мен и искам да се слея с нея. Трябва да зная как тя ме възприема, как ме чувства, как реагира. Ако узная всичко, тогава ще мога да управлявам семейните отношения така, че двата руля да станат един, който ще управляваме заедно.

Това е чувствен процес, като че ли тя и аз сме на двете страни на една везна и през цялото време търсим равновесие. Работата е в това, че егоизмът на всеки расте, а той се уравновесява от този на партньора. Така играя – през цялото време уравновесяваме, балансираме и обновяваме отношенията си. Това ни обединява дълбоко и безкрайно, като разкрива цялата симфония на любовта.

От беседа 46, „Нов живот“, 01.08.2012

[110205]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Отдавна не чувствам никаква радост от това, че се намирам на този път. Какво не правя както трябва?

Отговор: Твоят егоизъм трови радостта ти. Видимо е, че около теб няма силно обкръжение, което би могло да работи над теб. Нужно е правилно обкръжение, което да позволи да работиш въпреки сълзите си.

Ние постоянно ще чуваме ридания вътре в егоизма си. Там живеят нашите зли, черни сили, които постоянно се опитват да изсмучат от нас енергия в своя полза. Това е истински вътрешен ад. Трябва да му противостоим, като построим над него своя Рай – свойството съединение, отдаване, пълна и съвършена любов, усещане, че се намирам като новородено на ръцете на групата. Аз им предавам всичко, което имам, а в отговор получавам пълна поддръжка.

И тогава ми е радостно, тъй като разкривам, че всички се грижат за мен. Аз самият няма за какво да се безпокоя, тъй като се намирам в света на абсолютното добро. Всичко е прекрасно и не би могло да бъде друго при такива отношения с обкръжението ми.

Макар всичко това да е построено над силите на тъмнината, които си остават в мен и искат да ни разделят. Усещам тези зли сили направо в корема си и е ясно, че те постоянно, добросъвестно изпълняват своята работа, тъй като са посланици на Твореца. След като съм предал себе си в ръцете на цялото обкръжение се намирам в пълна увереност, че мога да се задържам над тези зли сили. Искам само да се разтворя сред другарите – само в това ми е надеждата, безопасността ми и радостта.

Нямам никаква друга възможност, друг път няма. Оставям се на тях, като в басейн, и се намирам между тях, готов да отдам всичко, само за да получа от тях светлината на увереността. И тази светлина, обезпечава истинската безопасност, защото вътре в нея се намира висшата светлина. Ето така трябва да направим!

От урока по статия от книгата „Шамати“, 20.06.2013

[110670]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Следващият етап от развитието на човечеството е по-чувствен. Съществуват няколко тенденции, потвърждаващи това. Първо, съвременните деца са много по-чувствителни към приема на информация. Второ, виждаме, че по телевизията се появяват десетки шоута, свързани с екстрасенси и поява на множество хора с много тънка, явно не информационна чувствителност.

Създава се усещане, че човечеството се променя вътрешно, ако не на нивото на  вида, то на равнището на организацията на биологичното тяло или на метода за обработка на информацията. Дали има някаква закономерност?

Отговор: Всички тези проблеми започнаха да се появяват още преди стотици хиляди години при прехода от маймуната към човек. Слязохме от дърветата, постепенно престанахме да ловуваме, започнахме да се занимаваме със земеделие, преминахме към робовладелски строй, започнахме да издигаме градове, цивилизации, да печатаме пари, изобретихме писмеността и т.н. Всичко това е способствало за развитието на човека.

Затова в наше време в човечеството се появява потребност за усещане на управляваща сила, която би ни дала възможност да узнаем за какво живеем, възможност да усетим тази цел и да я достигнем през живота си в този свят, а не в света на бъдещето, както ни обещава религията. Трябва да достигнем следващото, висше състояние извън зависимостта от живота и смъртта на тялото, когато съществувайки във физическото тяло, всъщност се намираме сякаш извън него, близо до него, само асоциирайки себе си с тялото.

С помощта на особени занятия по интегрално обучение, помагащи на човек да отработи навиците как ”да излезе от себе си”, да усети другия, да живее в него, да го обича, да се включи в него, човек отработва технологията на психологическия изход от себе си.

И когато започне да я реализира, вижда, че той не е тяло, а дух, желание, разум, които не съществуват в тялото. Тялото се явява само негов временен носител, но този носител може да се премества, където е удобно, както всяка информация от един носител на друг, от един комютър на друг.

Когато човек започне да разбира, че той може да ”премести себе си”, тогава в него се появява усещането за свобода. И вече, изхождайки от нея, може да решава съвсем други задачи.

От програмата ”През времето”, 20.03.2013

[109251]

Filed under: Възпитание - Няма коментари→

Съд и милосърдие неотлъчно ни съпътстват в семейните отношения и те трябва винаги да бъдат уравновесени. От една страна, като всеки егоист, искам да използвам партньора, смятайки, че жена ми трябва да прави това, което искам от нея – и това в мен се нарича съд. А милосърдие означава, че абсолютно изключвам себе си, вземам под внимание това, което иска жена ми, и се опитвам да построя такъв идеален модел: как бих се отнасял към нея, ако не съществуваше егоистичният ми интерес, а целият съм устремен към това да и услужа.

Сега трябва да намеря равновесие между тези две крайности: съд и милосърдие, което се нарича „средна линия“. За това е нужен опит, взаимна работа, процес, в който всеки обучава другия на това. Но ние вече започваме да работим с новото творение – с човека в себе си, който умее да се съобразява с партньора, да усеща ближния, да го обича като самия себе си.

Така ти можеш да се сближиш не само с жена си, но по този начин започваш да чувстваш и другите хора. След такова упражнение с партньора си, където и да се намираш: на улицата, на работа, на което и да е място, ще почувстваш, че навсякъде можеш да се съединиш с хората и да ги управляваш. Те ще започнат да се поддават на въздействието ти, тъй като се отнасяш към тях, намирайки се в средната линия, в правилните пропорции: доколкото другият върви към теб, толкова и ти се доближаваш до него.

Автоматично достигаш до равновесие със света и започваш да чувстваш, че можеш да го управляваш. Тъй като средната линия е основен закон в природата, съгласно който действа цялото мироздание, освен човешкото общество, тъй като човек е създаден егоист. А сега ти поправяш това и уравновесяваш егоизма си. Като се научиш да се съобразяваш с жена си, ти точно така започваш да се съобразяваш с всички останали, строейки обща средна линия в своите отношения с тях.

Първата линия се нарича „съд“ – това, което искам от другия за себе си. Втората линия се нарича „милосърдие“ – което означава, че предоставям на жена си всичко, което тя иска от мен, изключвайки напълно собствените си желания. Сякаш я включвам в себе си.

Ние сме двама егоисти, изправени един срещу друг. Ако обезпечавам егоизма си, това се нарича съд по отношение на съпругата, а ако обезпечавам нейния егоизъм – се нарича милосърдие. Трябва така да съгласувам двете линии, че да възникне трета, средна линия. Точно това означава да достигнеш до сливане, до съюз. Нашата задача е да сближим тези егоисти и да ги доведем до съединение. Първото задължително условие, без което е невъзможно да започнем работа, е готовността на всеки да почувства желанията на партньора.

Равновесието се основава на това, доколко всеки може да отмени себе си. Ние не можем напълно да удовлетворим тези две егоистични желания, намиращи се едно против друго. Само при условие, че едната страна снизи малко своите претенции,  ще можем да напълним втората страна.

Въпрос: Но как да узнаем къде е границата, до която трябва да отстъпваме? Нали казахте, че това не трябва да бъде абсолютна любов без каквито и да е ограничения? Аз трябва да покажа, че реагирам на отношението на партньора и че си правя сметката?

Отговор: Трябва да намерим точката на равновесие, подобно на това, когато караш кола и управляваш, ориентирайки се към целта, до която искаш да достигнеш. Така трябва да проверяваме дали се доближаваме към целта: ставаме ли по-близки един с друг. Виждаме ли, че партньора реагира правилно на нашите усилия за сближаване.

Аз въртя семейния волан надясно, като се опитвам да внеса в отношението си повече милосърдие, и виждам до какъв предел се получава добре и кога навлиза в прекалено голямо отклонение от курса и трябва да изправя волана. И жена ми управлява волана точно така, т.е. започваме да управляваме, сами себе си „да въртим“. Работим вече над своята природа! Ставаме хора, които се издигат над своите естествени инстинкти.

От 46-а беседа за новия живот, 01.08.2012

[110313]

Filed under: Възпитание, Мъжът и жената - Няма коментари→

Баал a-Сулам, „Любов към Твореца и любов към творенията“: Ако човек постави удовлетворяването на ближния по-високо от собственото удовлетворяване на потребностите, това в определена степен  ще бъде отдаване.

Затова той не си поставя за цел да ”възлюби Твореца с цялото си сърце” – защото и ближния трябва да обича с цялото си сърце, ”като самия себе си”. Разбира се, че себе си човек обича с цялото си сърце. Но по отношение на Твореца може и да се излъже, докато ближният винаги е пред очите му.

В това състояние, когато постоянно виждаме материалната реалност, материалното желание за наслаждение и всички онези граници, които то ни очертава, ни е предоставена великолепна помощ, неоценимата възможност да преминем от егоистично желание към алтруистично. Вместо опитите с абстрактни за нас свойства, каквото се явява желанието за отдаване, ние можем да работим с това, което всъщност се разкрива, което е достъпно на нашето усещане – с ближния, какъвто той ни се представя.

Казано с други думи, скритият от мен духовен свят ми се представя в материален вид – и аз контактувам с него. Това ми позволява, взаимодействайки с ближния, да променям отношението си към онова, което виждам и чувствам. Заедно ние можем да постигнем такова поправяне, че през материалния свят, през цялата му дълбочина, да съзрем духовния свят.

Ето защо, в крайна сметка, отношението към ближния и към Твореца всъщност са едно и също. И независимо, че ни се струва, че става дума за различни неща, в действителност те са неразделими. Напротив, разкривайки духовното, виждаме, че всичко това е ”облечено” в материалното.

От урок по статията ”Любов към Твореца и творението”, 03.06.2013

[109021]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→