Въпрос: Ако кабала е наука, то тогава как можем да съвместим това с вярата над знанието, тъй като вярата сякаш отрича науката?

Отговор: Ние се намираме на земно ниво, където имаме наука, изкуство и т.н. и с тях можем да се развиваме. За какви науки и изкуства може да става дума? Виждаме, че днес всичко сякаш заглъхва, засича, намира се сякаш в задънена улица, в криза. И това продължава вече няколко десетилетия. Може би обикновените хора не забелязват, но учените знаят за това.

Започвайки от нулата, егоизмът достигна своя максимум и спря да се развива (считано в диапазон от 6000 години). За този период ние сме изминали определен исторически път, издигнали сме се на някакво ниво в изкуствата и науката – във всичко, и егоизмът се е амортизирал.

Дори по себе си усещаме, че вече не ни трябва нищо. Днес на нищо вече не обръщаме внимание: престана да ни вълнува космосът и останалите научни изисквания.

Как да преминем на следващото ниво? Следващото ниво е вече друго стъпало и на него също трябва да израстваме, защото и там е възможно да има определен егоизъм, неизвестен за нас, или някакво желание.

Този период трябва да бъде съвършено друг. Ние дори не разбираме какъв. Това е преход към друго измерение.

То е съвсем друго по своите свойства, там действат други сили, други връзки. Подобно е на нашият свят, но в друг, по-особен вид. В него неживата, растителната, животинската и човешката част на природата са свързани помежду си по съвсем други закони – по законите на новото измерение, по законите на така наречения  ”духовен свят”.

Новото измерение се нарича ”духовен свят”, защото в него цари вярата над знанието, т.е. отдаването е над получаването. Целта на материалното съществувание е получаването. А в духовния сят, тъкмо обратното, целта е отдаването.

Как да преминем към тази нова парадигма, където Кетер на нисшото става Малхут на висшето? Как да преминем от егоистичните десет сфирот към десетте алтруистични? – Само в случай, че осъществим операцията ”Вяра над знанието”.

Знание е онова, което съм имал на материално ниво. А вяра е онова, което ще ме ръководи на духовно ниво. Така се издигам. Затова във всички първоизточници е казано, че основното за нас е вярата над знанието.

На практика това означава, че при нас постепенно затихват досегашните ни знания – на нас ни помагат, защото не можем да продължим с досегашните и да се издигнем над тях. Затова след конгреса се случват всякакви падения, добавяне на егоизъм.

А ние трябва въпреки това, заедно с това да се издигнем, да вървим към още по-добра връзка помежду си. Затова трябва да се занимаваме, да се опитваме да се обединим, да разпространяваме – да правим всичко, в името на голямата връзка помежду ни.

В нас трябва да се проявяват съвършено противоположни тенденции: Ние трябва да се задълбочаваме все по-навътре. Нашето световно общество трябва да се съединява все повече и повече. За това трябва да се учим, да разпространяваме, да се образоваме – да правим всичко необходимо. И всичко, за да се съберем отново вътрешно помежду си с такова усещане, като конгресното, само че вече на следващото, много по-високо ниво.

Но какво все още не ни достига? – Не ни достигат действия. Има Исраел, което означава ”Направо към Твореца”. Тоест Исраел е всеки другар, устремен към духовно постижение. И има блок, наричащ се Тора – на арамит ”орайта”, от думата ор (светлина). В понятието „Тора“ влиза групата, обединението, поръчителството (арвут) и т.н. – като цяло, сумата от всички действия под влиянието на обкръжаващата светлина (ор макиф). Това е средство за поправяне. А Творецът, т.е. сливането на всички в Него – е нашата цел. Тъкмо по този път трябва да вървим.

От урок на тема ”Вяра над знанието”, 21.07.2013 

[112960]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал a-Сулам, „Мир в света“: Корен на царящото в нас объркване е не нещо друго, а свойството за изключителност, присъщо на всеки човек в една или друга степен. Това свойство идва при нас направо от Твореца, който е корен на цялото творение.

Но заедно с това, когато чувството за изключителност е заседнало в нашия здрав егоизъм, действието му станало разрушително, и в крайна сметка то се превърнало в източник на всичко разрушаващо, което се е случило или предстои да се случи в света.

Докато всеки не осъзнае своята степен на изключителност, която е обособена от неговата собствена природа, ние няма да напреднем. Всеки трябва да види целия си егоизъм в цялата му пълнота. На сегашното материално стъпало, в този свят, такъв, какъвто ми се представя, аз трябва преди всичко да достигна до основата – до каква степен искам да използвам всичко за себе си.

В крайна сметка откривам, че взимам под внимание само себе си и съм готов да се откажа от каквото и да е, готов съм да направя каквото и да е и с когото и да е заради капка удоволствие. Вглеждайки се в сметките си, виждам, че нищо не ме интересува, освен мен самия, и минималната частица удоволствие струва в очите ми страданието на целия свят – нека си пропада, да гори и да се мъчи дори и цяла вечност.

Докато човек не е открил това в себе си, той не се познава. Това всъщност е осъзнаване на свойството за собствена изключителност – осъзнаване на злото.

Разкриването му е много трудно. Дори да признавам злото си, все пак не се съгласявам с това. Злото начало не ми позволява да изляза на чисто, не ми дава да видя с очите си и да почувствам своето естество, своя изключителен егоизъм, който е причина Аз да заемам цялата картина на света, без да оставям място за никой друг. Всички останали просто не съществуват за мен, неспособен съм да ги взема предвид. Те са извън моето възприятие. Такова осъзнаване е необходима крачка към поправянето.

Въпрос: Защо егоизмът скрива от нас истината?

Отговор: Това е неговата естествена защитна реакция. Той не иска аз да страдам. Защото ако видя цялото стъпало на своето зло, то веднага ще поискам да се избавя от него. И затова той тушира истината: приповдига крайчето и отново спуска покривалото. Това е така, за да се задълбочавам все повече, докато не достигна дъното – максималното осъзнаване. И ето, тогава ще бъда готов за помощта на светлината.

А дотогава, все още не съм узрял, не съм готов да се удържа в желанието за поправяне, ще избягам в последния момент. Ако егоизмът не скрива от мен неприятното усещане от запознаването ми с егоистичната ми същност, аз няма да мога да продължа.

Ето защо осъзнаването идва на ”тласъци”: до преди малко съм се възмущавал на злото си, но завесата пада и аз отново се хващам в подлата си мисъл за някого: ”Да беше умрял. За какво ми е? Само ми пречи…”. И отново трепвам от собствената си низост – и отново забравям за нея.

Изобщо, всяко едно свойство действа заедно със своята противоположност. Иначе не бих проникнал в цялата му дълбочина.

И в който и да е случай аз не опознавам своето зло, ако не се стремя към доброто. Такова е универсалното правило за всички състояния. Аз вървя към благото, към отдаване, към другарите, към великата цел – само напред, без да се оглеждам настрани. И точно тогава, вместо благо, откривам разруха, безлюдие, развала  по пътя.

Казано е: ”Направи всичко, което е по силите ти”. Това означава: ”бъди добро момче”, стреми се към целта, макар и твърдоглаво, но неотклонно. По пътя ще трупаш ум и разум, но основното е да вървиш напред и да действаш.

Въпрос: Може ли предварително да се подготвя за разкриване на злото, т.е.”пътьом” да премина към поправяне?

Отговор: Не. Ние не се подготвяме за злото.

Човек, работещ в цирка, ми беше разказал, че в акробатиката действа просто правило: преди да започнеш, провери къде ще паднеш. Аз предварително зная, че ако се откъсна, ще падна еди как си, приемайки такава поза.

Такъв аналог за подготовка има и в духовния свят. Но ние не работим, за да падаме. Ние винаги се стремим напред. Да, трябва да подготвяме ”ариергарда”, но нашите погледи са устремени към целта и ние не се готвим да отстъпваме, не желаем никакъв отдръпване или бягство назад.

От урок по статията ”Мир в света” 28.07.2013

[113201]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в Санкт-Петербург. Урок №3

Баал а-Сулам пише, че има само една душа – само едно създадено желание. Духовното не се разделя на части, затова тя се намира във всеки един от нас и във всички взети заедно.

”Във всеки от нас” означава, че ако аз мога да се включа във всички, то откривам общата душа, т.е. не само онези милиарди, които живеят сега, но и онези, които все още не са се родили и ще се родят в бъдеще. Това не е онази картина, която можем да си представим. С други думи, това е един обем, една душа, една материя. Тя ни се разкрива само в този обем, в който можем правилно да съществуваме, и на онова ниво на сила, на което можем да взаимодействаме.

В съответствие с това се определят свойствата на всеки човек, т.е. на всяка една частичка, намираща се във всеки един от нас. Има хора от частната душа, за които е характерно разпространението, т.е. връзка с много хора, а има такива, за които, обратното, е характерен тесен кръг, но с високо ниво на съединение с тях. Тоест във всеки от нас има качествено или количествено – и от едното, и от другото, преобладаващо в зависимост от свойствата на душата.

Например, сърцето изпълнява точно своите тесни функции, независимо, че е свързано с много органи. А другите системи, да речем, кръвоносната, лимфната, и нервната, обратно, разпространяват се навсякъде, достигайки до всяко една част на организма. Такъв тип са и нашите връзки.

За това може да се съди по човека – към какво той се устремява. Например, аз виждам по своите ученици в каква насока могат да се развиват (доколкото мога да видя това).

Но най-общо, това няма значение, защото светлината така или иначе ни разполага по места. Нищо ново няма, ние само ускоряваме развитието си, привличайки обкръжаващата ни светлина. В противен случай, тя все едно ще ни води по програмата на Природата. Но тази програма се намира само на нивото на светлината нефеш (от думата нефиша), което означава неживо състояние.

Тоест светлината постоянно ще ни притиска, а ние постоянно ще бягаме от нея, защото това притискане ще се възприема от нас като отрицателно и през цялото време ще се развиваме така. Но това развитие не е добро, защото то води до големи катаклизми, войни и т.н. И ако ние не предприемем нещо, то това ни очаква занапред.

И обратно, ако предприемем ускорението на Висшата светлина, нейното високо състояние, то бързичко ще напреднем.

Баал а-Сулам пише за работата в група: ”Множество искри за отдаване има във всеки от нашите другари и ако бяхте събрали тези искри на едно място, в едно желание, в братско единение, любов и дружба, то разбира се, бихте достигнали до много важно за този момент ниво на отдаване”.

От 3-тия урок на конгреса в Санкт–Петербург, 12.07.2013

[112771]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Мнение: Тотален хаос очаква света, цивилизацията навлиза във фаза на самоунищожение, земните богатства са изтощени, поглъщането на ресурсите достигна критичната си точка, разрушавайки планетарния баланс. В отговор на това, Земята се бунтува, стихиите са възбудени, възбудени са геомагнитните и тектоничните процеси, климатът се колебае, променя се, екологията деградира, обитаваните региони се превръщат в пустини, пространството за живот намалява, а населението расте. В такива условия, нестабилният световен ред няма да издържи дълго, ние доизживяваме последните мирни години.

Наближава поредният прелом в историята. Стихийни бедствия, екологични катастрофи, глад и епидемии ще взривят социалните вълнения до невиждани мащаби. Епицентър на безредиците ще станат големите промишлени мегаполиси. Наближава великото преселение на народите. Десетки, стотици милиони климатически бежанци ще се стекат в центъра на Евразия. Ще настъпи смесване на раси и народи. Това ще е съпроводено от граждански, междуетнически конфликти. Всички ще се бият срещу всички. Това ще бъде котел, в който ще се слеят страни, народи и идентичности.

Реплика: Тази картина или подобна, ще се реализира само в случай, че човечеството не осъзнае причината за случващото се – егоистичната си природа, и не дойде до решението, че трябва да се промени, и да премине от егоизъм към алтруизъм, от противопоставяне на всеки към всички към всеобщо обединение на всички в едно цяло.

Цялата заплаха на природата и обществото ни подбужда само за да усетим необходимостта да се променим. А как да се променим ни обяснява методиката за Интегрално образование и възпитание. В зависимост от нашата промяна, по закона за подобие с Природата, ние веднага започваме да усещаме себе си, обществото, природата, като благожелани – и ще се издигнем на следващото стъпало на нашето развитие.

[112852]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Ако попитате хора от различни страни дали имат надежда за мир, ще бъде трудно да предположим какъв ще бъде техният честен отговор. Много от тях напълно са се отчаяли от добри очаквания и не знаят какво може да им помогне. Това се отнася по еднакъв начин до „големите и малките в света“. Отчаяние завладява всички и ние като че ли забравихме основни неща: да създаваме семейство, да имаме деца, да гледаме напред към бъдещето… Човечеството е изправено пред сериозен проблем, и очевидно, той трябва да доведе хората до определено решение.

Междувременно, надеждите за добро утре се топят, да не споменаваме мира на Земята. Всъщност думата „мир“ на иврит (шалом) е съвършенство (шлемут).

В началото на миналия век, а също и в средата му, в края на Втората световна война, е имало високи надежди за благополучие и прогрес, дори за достигане до звездите. Но всичко приключи много бързо. Днес много биха предпочели да не мисля за утре. Днес не съществуват повече цели, които да привличат хората. Човек без всякаква цел се превръща отново в животно…

Можем непосредствено да наблюдаваме как човечеството потъва, свлича се в своето самосъзнание и самоуважение, въпреки демагогията си от красиви думи. Духът за живот го напуска и макар и различни „господари на света“ да се страхуват от тази тенденция, оставяща хората безпомощни, те няма какво да им дадат и затова се успокояват и се задоволяват с живота.

Всичко това може да доведе до една голяма експлозия. Ако човек няма какво да губи, той е способен на всичко. Той се чувства зле не толкова поради материална загуба, а защото няма с какво да задоволи своите човешки нужди, да знае причината и целта на съществуване.

От урок по стаията „Мив в света“, 24/07/2013

[112888]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Природата не се променя – променя се нашето възприятие на природата, степента на нейното разкриване. Човекът се променя, става по-умен, получава по мощни и по-фини инструменти за изследване и затова все по-дълбоко изучава природата. Самата природа не се променя – мени се човек и разкрива в нея нови явления, нови закони, свойства, връзки.

В реалността нищо не се променя – всички промени се случват само по отношение на нас. Човек въобще не прави нищо сам. Или напълно го управляват свише, без каквото и да е участие от негова страна, или го управляват с негово собствено участие. С това участие, той може само да ускори развитието.

Но като ускорявам собственото си развитие, с това аз влияя на целия свят, тъй като съм интегрална част от голяма интегрална система. Затова всички останали нейни части също се менят заедно с мен.

Да допуснем, че сега за месец съм напреднал така, както би трябвало да напредна за сто години (ние с вас напредваме с такава скорост), но нима останалият свят може да остане на място? Със себе си теглим целия свят и ускоряваме неговото развитие, поправянето му. Променя се също и цялата картина: формата на живота ни, формата на напредване. Напредваме бързо, добре, меко, вместо да се тресем по неравните дупки в каруцата, получавайки подутини и синини, в такива проблеми и страдания, които ни преследват по време на цялото изгнание.

Всичко това зависи само от нас! Това означава, че Исраел (стремящите се направо към Твореца) ускорява, освещава времето. Състоянието край на поправянето (Гмар Тикун) е твърдо установено – това е закон. Но всички останали състояния, макар и да се случват съгласно същия този закон за развитие, човек сам определя тяхната скорост, характер, усещането си за тях. Ние трябва да вярваме, че това е така във всяка точка от пътя и едновременно с това, че всичко се определя от Твореца и че „Няма никой освен Него“.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 16.07.2013

[112761]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Кабала и философията“: Философията обича да разсъждава за същността на Твореца, докато кабала изобщо не се занимава с това. Как е възможно да се определи нещо, което изобщо не се поддава на възприятие и постижение?

Кабалистите говорят за светлината на Твореца в реалността и различават в нея множество детайли. Става дума за всички тези светлини, по отношение на които те са достигнали до реално постижение – не по-малко от материалното възприятие.

Кабалистите постигат абстрактната светлина, когато тя се облича в съсъди и от абстрактна се превръща в осезаема, проявява се като едни или други явления в нас.

Казано е: „можеш да се ръководиш само от това, което виждаш“. Постигаме всичко, изхождайки от анализа в съсъдите за получаване – те са „очите“ ни, „зрението“ ни, виждането за света. Само при условие, че постигаме явленията, ние можем да ги изследваме, според степента на нашето участие – и така напредваме. Тук действа ясен принцип „По действията Твои ще Те познаем“. И затова винаги изхождаме от възприятията в съсъдите-желанията, вътрешния отклик на които е всъщност светлината.

Точно както разпознаваме, например, електричеството, не в същността му, а по резултата. Нещо се разпространява по проводника и поражда различни явления. Точно тях наблюдаваме. Баал а-Сулам пише за това в статията „Същност на науката кабала“.

„В материалната действителност, възприемана в нашите усещания, съществуват реални неща, същността на които не ни е дадено да постигнем дори във въображението си – например, електричеството и магнетизма. Но кой би могъл да каже, че те не са реални, същевременно с това, знанието ни за тяхното проявяване ни удовлетворява напълно и за нас изобщо не е важно, че нямаме ни най-малка представа за същността им“.

Ние винаги изучаваме следствието на едни или други същностни категории, а не категориите като такива. Каквото и да погледна, не знам какво е това – аз знам как то действа. Проверявам усещанията си, отклика си на каквото и да е: нещо ми се струва, че е черно, нещо – че е твърдо, друго – че е дълго, някои неща мога да опитам на вкус, други – да помириша и т.н. Картината на реалността се образува от моите вътрешни реакции на определено въздействие, а не от самите факторите. И съответно, явленията, които разпознавам, са ефекти, производни на нещо, което е в мен.

По такъв начин, ние постигаме материала и формата, облечена в него, но никога не знаем какво представлява самата абстрактна необлечена форма, а още по-малко знаем същността ѝ.

Защо философите не искат да признаят това? Защото това ще ги задължи да станат кабалисти и да изучават науката кабала, да изучават духовния свят. Здравият подход веднага ще открие, че те нищо не знаят, нищо не разбират и няма какво да кажат. За какво да говорим, ако ти не живееш в духовното, не го проверяваш в своите съсъди-желания?

Към кабала не трябва да подхождаме, въоръжени с обичайния човешки разум, който не се намира в това измерение, за което тя говори. Може да си представяме, какво се намира на земното кълбо, да си въобразяваме живота на другите планети – тъй като тези сфери, макар и „с крайчеца“, попадат по някакъв начин в усещанията ни. Но духовния свят даже и на нокът не се вмества в тях. Нещо повече, ние нямаме никаква връзка с него: материалната реалност, такава, каквато ми се представя, е абсолютно откъсната от тази картина, която ми се рисува в духовните усещания. Как мога да разсъждавам за това, с което в момента нямам никакъв контакт?

Това е една от причините, поради която науката кабала е била скрита от човечеството в продължение на хилядолетия. Кабалистите са се страхували от многознайковци, желаещи да пофилософстват на кабалистична тема.

Това се отнася и към тези философи, които са ценили кабала – такива като Ройхлин, Гьоте, Пико дела Мирандола и др. Дори и те нищо не разбирали от тази наука и виждали само, че от нея произлизат общи, универсални знания, от които традиционните дисциплини са лишени. Техните разговори за това – по същество са също философия. Едни философи подлагат кабала на критичен анализ, основаващ се на субективни предпоставки, други ѝ придават важност, но и едните, и другите съвършено не разбират нищо от нея и техният подход е напълно лишен от рационалност, която е необходима във всичко.

Но истината, независимо от всичко, ще се разкрие и ние вече сме близо до това…

От урока по статията „Кабала и философията“, 02.07.2013

[112384]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да превърнем ненавистта в средство, което да ни отдели от злото?

Отговор: Ненавистта сама по себе си ни отделя от това, което мразим. Не се нуждаем от нищо друго освен да ненавиждаме егото. Съществуват два етапа: пречистване и святост. Първият етап на поправяне е пречистване от злото. Това включва целия процес, който преминаваме от началото на нашата работа до разкриване на злото, а после от разкриване на злото до степента Бина, отдаване заради отдаване, не прави на другите това, което е ненавистно на теб.

Тази част на поправяне се нарича осъзнаване на злото и изход от него, докато не избягаме от Египет. После започваме етапа на поправяне на отдаване заради отдаване, което се нарича работа в пустинята. А след това влизаме в земята на Израел, пречиствайки своите желания, устремявайки ги направо към Твореца (Яшар-Ел), т.е. превръщаме ги в Израел, което се нарича завоюване на земята на Израел. Тогава достигаме до етапа на обичай ближния като себе си.

Това става поетапно: аз се отделям от егото, от злото, пречиствам себе си и в момента, в който разбирам, че егото е моят враг, започвам да го мразя и трябва да избягам от него. Готов съм да скоча в Червено море, където и да е, само да избягам и да се спася от преследващия ме егоизъм. Аз получавам от него десет удара, които ме принуждават да направя окончателното решение и не ми оставят никакъв избор да остана вътре в моя егоизъм.

Повече не мога да го понасям, защото виждам, че само ми носи неприятности и болка. Всичко това е в резултат на обкръжаващата светлина, която ми свети и отдава. Относно нея чувствам такова зло, относно свойството отдаване, относно всяко разкритие на Твореца: в облак, в огнен стълб, в горящ храст… Само когато Творецът ме доведе до Фараона, разбирам, че той е злият тиранин. Фараонът се разкрива на фона на Твореца, а когато се намирам по средата, виждам кой е приятел и кой е враг.

Повече не мога да търпя властта на Фараона, защото от другата страна редом с мен стои Творецът. Вече започвам да виждам разликата между отдаване и получаване, и това предизвика в мен ненавист към злото. Невъзможно е да дойда при Фараона без Твореца! В противен случай няма да видя, че Фараонът е злото, тъй като преди той ми е изглеждал толкова добър, докато е отглеждал Мойсей като свой внук. Дори преди това, в самото начало на периода на изгнание, добрият Фараон е управлявал до своята смърт, а след това се възкачил нов цар на Египет, който не е познавал Йосиф. Така постепенно преминаваме през етапите на осъзнаване на злото.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 25.06.2013
[112377]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в Санкт – Петербург. Урок №3

Кабалистите, постигнали вътрешната структура на света, описват цялата вселена като многопланова, състояща се от много светове. Принципно, днес за това вече говорят и физиците, и психолозите.

”Множеството” от светове се състоят от концентрични кръгове, които ние изучаваме от нашия малък свят, намиращ се в централната точка.

Великият кабалист Ари пише, че след като всичко се е съкратило, преминал лъч от светлина и създал всички светове, та чак до нашия свят, намиращ се в центъра на зеещата пустота. И само един тесен канал от светлина преминава от света на Безкрайността (знака ∞) към нашия свят.

Нашето развитие започва от най-централната му точка, от която, съгласно астрономията, със силата на взрива се е образувала цялата материя. Съгласно науката кабала съкращението се е случило още преди взрива.

Нашият свят е обратен на всичко останало извън него. И затова всичко, което съществува освен него, не се усеща от нас. При това ние усещаме само онова, което се усеща от петте ни сетивна органа и изхождайки от това, си представяме картината на света. Това е всичко каквото имаме.

Цялата вселена е създадена от последователно съкращаване отгоре надолу. Тоест всички окръжности са се съкращавали дотогава, докато не са се разбили на многобройни късове под въздействието на светлината. И затова вътре в материята (желанието за получаване) се появяват свойствата на светлината, само че в обратен вид.

Ако свойството на светлината е да отдава, да напълва, обича, съединява, обогатява, да твори – най-общо, да произвежда всичко онова, което е полезно, добро, вечно, то когато е излязла и разбила материята, тя разделила материята на много части, и сама породила в тях противоположни на нея свойства – свойството за получаване, егоизма, насилието, ненавистта, откъсване, изолиране – всичко, което предизвиква отрицателни емоции в нас, независимо от това, че ние ги използваме, тъй като това ни е станало вече втора природа. Като такива и съществуваме.

Всичко, което ни разделя (така нареченият Фараон), са отрицателни свойства на светлината, обратни на нея. Чрез тях ние можем да я изучим, третирайки всичко наобратно, и да наблюдаваме какво се случва.

Затова нашата работа се осъществява ”с вяра над знанието”, т.е. с отдаване над получаването – с устрем към връзка, обединение, любов, приповдигане над себе си, над своята природа. По такъв начин може да се върви напред.

Но самите ние можем да правим мънички усилия, при това, на това са способни само онези хора, които притежават точка в сърцето – зародиш на свойството отдаване.

Тази искра съществува принципно във всеки един, само че се проявява постепенно – първо, при най-чистите, фините, а след това в по-грубите хора. При това, колкото по-груб е човек, толкова е по-голям духовният му потенциал. Независимо, че му е по-трудно да се поправи, но затова пък, съответно  и мощността на разкриването на духовните висоти е по-голяма. Затова тези, които ще се поправят след нас, ще добавят към нашето постижение огромна светлина.

Всичко на всичко, ние достигаме нивото нефеш, а след това, когато това преминава към тях – излизаме на ниво руах, нешама, хая, йехида. Тъй като всяко поколение достига до някакво определено ниво, а следващото поколение, идващо след него, достига още по-големи висоти. И ние се развиваме точно така.

Нашето развитие е стъпаловидно. Онези, в които се разкрива точката в сърцето, се устремяват да открият смисъла на живота. Те не се поддават на никакви вярвания – тях не ги интересува постижението, т.е. реалното напълване със знания, усещания, възможности за ”завладяване” на света, напълно да го разкрият, да го усетят в себе си, реално, явно, яко да се усетят в него. Към това ги тласка точката в сърцето.

Но за това не стига само точката в сърцето, трябва също и взаимна помощ от останалите разбити късчета на общото желание или поне на някоя част от него. Така се събира групата.

При това, групата не я събираме ние. Тя се образува сякаш случайно. Работата е в това, че около нас съществува Висшата светлина, която запълва създадената пустота (ние я наричаме пустота, защото не усещаме светлината), и тя ни въздейства в зависимост от нашето устремяване към нейните свойства.

От третия урок от конгреса в Санкт–Петербург, 12. 07. 12013

[112702]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Цялата ни работа се състои във вътрешната концентрация, защото външната реалност не се променя, независимо от нашите очаквания. Реалността се определя само от нашето вътрешно възприемане и изцяло зависи от свойствата на човека. Човек се променя и през реалността, която е усещал по-рано със своите пет сетивни органа, вижда други връзки в нашия свят, нова реалност, присъствието на висша сила. Постепенно тази сила става голяма, управляваща всичко, поддържаща цялата реалност.

А сега не забелязваме това, а и не ни трябва. Това е единственото, което се променя. До такава степен, че тази земна реалност съвсем изчезва заедно със смъртта на тялото и остава само духовната реалност. В зависимост от това, как ние от човек ”чувстващ” се превръщаме в човек ”вярващ”.

Разликата между двамата се определя от това, с какви инструменти работим. Ако възприемаме реалността в желанието да се насладим – това се нарича човек на чувствата, а ако сме с желанието да отдаваме, то това се нарича човек на вярата. Но едното и другото подразбират усещане. Вярата също е усещане, само че в отразената светлина, в желанието, насочено към отдаване, а не към получаване.

Усещането за отдалечаване от Твореца означава, че човек е получил доста по-чувствителни инструменти (кли) за измерване на неговото отношение към Твореца. Едва преди няколко дни, на конгреса ние се чувствахме много по-свързани помежду си, до такава степен, че човек изчезваше вътре в усещанията на нашата общност. Общата сила и въодушевлението го държаха, позволявайки му да не усеща себе си.

Но такова нещо може да се случи при всяко радостно въодушевление, когато се събират много хора, обединени от една идея, едно мнение, мисъл, повод, и затова те усещат своето единство. С какво нашето състояние се различава от другите? Именно, за да се различава от тях, сега ни се дава усещането за падение, отделяне от онова светло състояние. И ние усещаме, че в това състояние нещо не достига, за да можем да го задържим.

Самите ние не сме способни да го задържим – за целта ни трябва някаква нова сила, нова реалност, намираща се по-високо от нас. Това усещане за отделяне означава, че трябва да разширим желанията си, инструментите за възприемане, на по-голяма дълбочина и ширина, повишаване на тяхната вътрешна чувствителност, а също така придобиване на много по-голяма външна сила.

И затова виждаме, че не сме способни да придобием това. Сякаш сме потопени в огромното море от усещания, останали ни от конгреса, които постепенно затихват и скоро напълно ще изчезнат. А ние не можем да спрем това. Тенденцията ни е ясна, но не знаем, как да и противостоим.

Преди всичко, трябва да разберем, че това е закономерна тенденция, и да се постараем да се защитим от нея, да я спрем, да воюваме с това охлаждане, доколкото е възможно! Но само дотолкова, колкото да изострим своите усещания от това отделяне, с всички сили да се стараем да запазим предишните усещания за топлота.

И независимо от всички положени усилия, ще видим, че не сме способни на това. Ние ще проверим своето състояние, сравнявайки как то се променя с всеки изминал ден, ще разберем, че въодушевлението ни постепенно загасва. Понякога ни идват някакви мисли за единството, но тутакси изчезват. И днешното ни състояние е още по-отдалечено от вчерашното.

Но усещайки своето отчуждение от великия Цар, човек трябва да разбере, че това не е истинско отделяне, а просто Творецът повишава степента на неговата чувствителност към своето състояние – увеличава желанията му, количествено и качествено. И тогава в това състояние човек усеща, как нещо не му достига.

В действителност, се намираме все в същото състояние, тъй като в духовното нищо не се губи. Но с всяко следващо състояние все повече не ни достига сплотеност и присъствието на Твореца там.

От подготовка към урока, 19.07.2013 

[112637]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→