Въпрос: Казахте, че когато човек се „разпростира“ над петте свята, той се „разтяга“ над тях като кожа. Това е много чувствителен момент и веднага се усеща, че не е просто…

Отговор: Трябва да разберете, че ако се присъединявате към Твореца, то гледате на този, който сте били преди, като на някой стоящ против вас и сте във борба с него. Излиза, че само вашата точка в сърцето се свързва с Твореца, а всичко останало е срещу тази точка. Тогава остава само борбата да се откъснете от себе си. Това се нарича „протягане към Твореца“, към тази система.

Въпрос: Излиза, че падението изчезва от полезрението чрез точката в сърцето?

Отговор: Падение е когато тялото ви все още ви привлича. А подем е когато се върнете обратно и погледнете на всичко през точката в сърцето, отново да се приближите към Твореца и отново да се отдалечите…

Така, постепенно движейки се напред и спирайки, вие се асоциирате, съединявате, доближавате и прилепвате все повече и повече до Твореца. Отнема години, но затова ни е даден живота.

От ТВ програмата “Тайната на вечната Книга“, 29.04.2013

[111903]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Конгрес в Санкт-Петербург. Урок №2

Проблемът на човечеството се състои в необходимостта от преход от една природа към друга, която е неизвестна за нас. Ние дори не познаваме собствената си природа, защото е невъзможно да постигнеш едно, ако не го измерваш относно друго, което е противоположно на него. Затова, ние също не признаваме егоистичната си природа.

Ако поговорим със случаен човек, той ще каже: ”Нима аз съм егоист? Аз съм такъв като всички останали”. При това той желае не само да се оправдае, а наистина не разбира, че се намира в много егоистична, материална, зла природа – че това е злото.

Човек не може да се съгласи, че неговото подсъзнание, всичките му склонности, всичките му мисли са насочени само към него самия, да се постави по-високо от останалите. Той отвътре е настроен на самооправдание, към скриване на качествата си само и само да не се самоотрече.

Съществува защитна реакция на организма, когато през цялото време се самооправдаваме. Ние помним злото, което ни е причинено от другите, но злото, причинено от нас на другите, винаги го тушираме. Като цяло, не желаем да изпитваме неприятни усещания и затова така работи съзнанието ни.

Всичко, което усещаме в живота, всъщност си е чиста психология – нищо друго няма в това. И дори не трябва да се опитваме да го поправяме – това не подлежи на поправяне. Оставете всичко така, както си е.

Науката кабала ни обяснява, че трябва да се поправя онова, което наистина не е наред, т.е. порочно. А порочна е не нашата животинска, чисто егоистична, дребнава природа, а само връзката между нас, разрушена от разбиването – онова, което възниква в нас, когато започваме изграждането на групата, на десятките, обединението. Само тогава започва да се проявява, онзи истински вид егоизъм, който трябва да поправим. А дотогава – не.

Ние трябва да разбираме другарите, в които изведнъж се заражда стрес, противопоставяне, злоба, та чак до ненавист, до невъзможността да се понасяме един друг – безпричинно, съвършено сляпо противопоставяне. Всичко това се предизвиква от въздействието на светлината. Вътрешно разбитите пластове започват да се надигат в нас, проявявайки се все повече и повече.

От момента, в който започна да се занимавам сериозно с обединение, в мен изникват тъкмо тези желания, онзи егоизъм, който трябва да поправя. А до тогава – не. Ако не участвам в обединението, а само ходя на занятия, на различни мероприятия, без да прилагам сериозни усилия за обединение, и без да усещам съпротивление от това, в такъв случай мога да съществувам в групата хиляди години и ще се чувствам нормално: ”Ето, вижте кой съм! Аз зная много, разбирам всичко, дори усещам нещичко”. Но в този случай човек нищо не поправя в себе.

Първото усещане на главното състояние – това е осъзнаване на злото (акарат а–ра). И това състояние ние трябва да постигнем с голяма сериозност. При това, то е твърде неприятно: човек се самоизяжда… При това трябва да се анализира. Често се самоукоряваме за миналото: защо съм постъпил именно така? Дават ни се такива спомени, такива детайли, такива проблеми! А това всъщност не съм Аз, а Творецът – общото течение на живота. Не съм избирал това, а както се казва, такава е съдбата ми.

Във всекидневието е същото: мога да одобрявам някакви мои постижения и, обратно, да се укорявам за някои постъпки, грешки. Това няма никакво отношение към духовното ми израстване, ако не е обосновано на обединението с другарите. Затова, не си струва да обръщаме внимание на каквото и да е, освен на сближаването и на противопоставянето на това сближаване.

Когато то се появи, трябва да си кажа: ”Колко е хубаво, че усещам отпор, ненавист, неприязън, като реакция на сближаването ми с другарите.“

От 2-ри урок на конгреса в С. Петербург, 12.07.2013

[112448]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Тора е дадена на човек, за да достигне нивото на Твореца. Целият смисъл е само в това.

В нея се говори само за нашите егоистични желания, съставящи човешката същност, и за това, как постепенно, стъпаловидно, да преобразуваме егоистичното прилагане на всяко от тях в алтруистично. Такова преобразуване на 613-те ни желания се нарича изпълняване на заповедите.

Всички термини и понятия в Тора: ”мъж”, ”жена”, ”земя”, ”дом”, ”магаре”, ”хляб”, и т.н. се отнасят до неживото, растителното, животинското и човешко ниво на нашите желания.

Тора ни разказва за онова, което се случва вътре в човека. Естествено, че съгласно това ние благоустройваме своя дом, своето общество, за да бъде то огледално отражение на тези закони.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната книга”, 11.03.2013

[111701]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Конгрес в Санкт-Петербург. Предварителен урок

Ние се събрахме заедно за голяма, съвместна работа, за да проверим всичките си системи: сърце, разум, намерения.

В какво се състои нашата работа? Ние изучаваме нещо много интересно, което поставя пред нас много куриозна задача. От една страна, казваме, че Висшата сила е абсолютно добро и любов, майката природа, която така се отнася към нас, и нейната живителна сила се проявява във всичко. Това е първото условие.

От друга страна, тази живителна положителна сила на Природата – абсолютното добро и любовта – е неизменна и сама по себе си не се променя. Това е второто условие.

Третото условие: развитието на желанието, създадено от тази сила. В неживите материални обекти желанието се изразява в стремежа си да се задържат в онези структури, в които са създадени, а ако се развиват, то е под външен натиск, а не от само-себе си. На растително ниво, желанието се развива по заложената в него програма, на животинско ниво – още повече. А ние, хората, се отнасяме към висшия стадий на животинската природа. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Казахте, че с помощта на разума може да се пробуди чувство, а чувството пробужда силата на любовта. Като чух това, изпитах радост, която остана с мен през целия ден. Вечерта изобщо не се чувствах уморена, макар и да работих до късно.

Нещо повече, на занятията, които провеждах, духът на любов и радост се предаде на учениците. За няколко часа те направо се „заразиха“ от моите усещания. Изобщо всички, с които контактувах през този ден, се проникнаха с този дух. И тогава ми се наби на очи явната връзка между любовта и радостта. Що за връзка е това?

Отговор: Радостта е като удостоверение, като свидетелство, че се намираш в правилно, добро състояние. Може, разбира се, да се изпита радост и от злодеяние, но ако тя произлиза от добро дело, то направо сякаш го обобщава, потвърждава, че то е приключило правилно.

Въпрос: Позволява ли разумът да се пробуди силата на любовта, способен ли е да предизвика в нас страст?

Отговор: Всичко зависи именно от разума, от разсъдъка. Всичко е в главата ни. Тъй като ние идваме на бял свят като малки „зверчета“, а след това започваме да приемаме ценностите на обкръжението, или от родителите, от детската градина, училището, телевизията, Интернет и прочее външни източници. Сформираните от тях ценности, които по-нататък ще определят всички мои радости и разочарования.

В крайна сметка, всичко е изкуствено, всичко е обусловено от оценки, получени отвън. По начало те са били мисловни, но след това под въздействие на обкръжението са станали критерии, по които оценявам състоянието си, и като следствие изпитвам радост или печал. Ако съответствам на критериите на обкръжението – ми е приятно, а ако не – унивам.

По такъв начин всичко в мен се строи на основата на разума, който се включва към първичното, идентифицирано, „младенческо“ възприятие и формира от него определена вътрешна картина, позволяваща да оценя себе си: добре ми е или ми е зле. В мен няма нищо основно, базисно, „свое“ – всичко се съотнася с мнението на обкръжението. Ето защо отшелниците, живеещи в гората, които нямат почти нищо, в сравнение с нас, могат да се радват на живота – тъй като по техните критерии, те имат всичко, което им е нужно. За нас това е жалка участ, а те се радват на съдбата си.

Точно тук е заложен ключът към щастието.

Въпрос: Силата на привличане между партньорите, която се е проявила спонтанно, с времето отслабва…

Отговор: Действително, изначалните „кълнове“ стигат за кратко. По данни на биолозите, произвеждането на съответните хормони продължава до три години. Между другото, можем и да ги приемаме и изкуствено, и по този начин „да слагаме дърва в огъня“. Това е възможно. Но естественото „гориво“ стига максимум за три години. Казват, че това е достатъчно, за да може мъжът да поддържа жената до раждането, а също и в следващите две години на кърмене на малкото. С други думи, по-нататък природата не свързва повече бащата с майката и детето.

Разбира се, в наше време, в следствие на всевъзможни външни действия, ситуацията се изменя. Но такива са базовите параметри на човешката биология. (още…)

Filed under: Възпитание, Мъжът и жената - Няма коментари→

В наши дни Творецът преднамерено дава на целия свят усещането, че висим във въздуха. Човек не знае, какво да очаква, какво ще се случи по-нататък. Наводнение в Европа, тайфун в Америка, пожар или масово убийство. Тресе се целият свят: арабска пролет, турска пролет, протести и вълнения в Сирия, Либия, Египет. И всичко това, когато със съвременните технологии и възможности, които имаме, бихме могли да решим всякакви материални проблеми и да превърнем земята в райска градина.

На всички е известно това: на политолозите, учените, социолозите. Достигнахме такива нива на развитие, че лесно можем да обезпечим цялото население на земята с всичко необходимо: храна, облекло. Нямаме друг проблем, освен с човека – това е единственото, което трябва да се поправи.

Сега имаме възможността да си осигурим пълно материално изобилие, без да се лишаваме от нищо, да разрешим всички проблеми, и в същото това време, половината от човечеството умират от глад, а другата половина се разболяват от депресии и губят интерес към живота, както в Европа, където няма проблем с прехраната, но затова пък има други проблеми.

Единственото, което може да ни спаси, е промяната на човешката природа. Всички трябва да разберем това и да си го поставим като основна цел. Нямаме избор, в нищо няма да видим успех, ако не се погрижим за промяната на нашата природа. Това трябва да стане ясно на всички, както и на нас, занимаващите се с кабала.

Можем да оставим всички други опити за поправяне на положението, всякакви достижения за осигуряване на прехраната, облеклото, тежката и леката промишленост, технологиите, това ни най-малко не ще подобри положението ни. Технологически можем да правим чудеса, но не можем да се ползваме  от тях за благото на човека.

Можем да създадем лекарства за всякакви заболявания. Вече има лекарства срещу рака, лекарства за лекуване на сърце и бъбреци, и разбира се, ще има много по-добри от тези в момента – но тяхното производство е неизгодно и затова не се изнасят на пазара. Много по-изгодно е да се произвежда скъпа апаратура, да се създава по-голяма суматоха, да бъдат назначавани повече лекари и медицински персонал – около всичко това е създадена цяла промишленост. Системата за здравеопазване е фабрика за здраве.

Затова нищо не можем да подредим, докато не поправим човешката природа. Трябва да вложим всички сили в това направление, и тогава ще реализираме успех. Иначе нищо няма да се получи.

Неотдавна ми се счупи почти новият принтер. Успях да отпечатам не повече от 50 страници и той престана да работи. Всичко преднамерено се произвежда така, че не след дълга употреба да се счупи и ние отново сме принудени да си купим ново. Нашата природа ни кара нарочно да правим всичко наопаки. Като че ли се развиват новите технологии, напредва техническият прогрес, а в крайна сметка, по всички направления произтича реакция назад. И всичко това се случва, за да осъзнаем своето зло.

Затова не трябва да се учудваме, че няма добра, хубава среда и безопасност за нашия живот и живота на нашите деца. В крайна сметка, ще стигнем до там, че няма да можем да предвидим какво ще се случи в следващия момент и ще се превърнем в малко плашливо зайче, скрило се под някое листо. Такъв ще бъде животът: от сутринта ще мислиш, как да оцелееш до вечерта, а през нощта ще чакаш кога ще съмне.

За съжаление не може, не е възможно да се живее без страх. Защото ако аз съм егоист, то може да ми се въздейства само със страх. Съществуват хиляди видове страх: добър страх или лош, страх от този свят и от бъдещия, страх, че няма да достигнеш до Твореца, или страх, че не можеш да Му отдаваш. Но във всеки случай, страхът е най-действащият стимул. Страх, да не достигнеш до желаното, т.е. производната от желанието. Искам да постигна някаква цел и се страхувам, че няма да я постигна, т.е. получава се страх от страха – това е истинският движещ мотив, така наречения ”трепет”.

От урока по статия на Рабаш, 11.06.2013

[109781]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Изследване (Университетът в Минесота): Планетата е застрашена от глад. Селскостопанските производители опират на „биологична стена“: природата не позволява на определен участък да се отглежда повече от определено количество зърно. ООН призовава като мярка за борба с глада употребата на насекоми за храна.

Реплика: Всъщност, единственият проблем е в това, че храната се разпределя абсолютно неравномерно между различните страни. А нейното равномерно разпределение зависи само от хората, от тяхната грижа един за друг. И никакви международни организации няма да могат да разрешат този проблем.

В противен случай, при пълно изобилие, ние ще достигнем до това, че половината човечество ще изхвърля излишна храна, която би стигнала за втората половина. А гладната половина ще вдига бунтове и войни. По такъв начин Природата принуждава човек да се измени.

[111867]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Човек има разум и чувства, които съставят неговото „Аз“, а също и нещо, което лежи над разума и чувствата – духовна степен, духовен Човек.

През цялата си история, човечеството се е развивало егоистично: нараствали са разумът и чувствата и ние свикнахме с това, приемаме това положение и смятаме, че е правилно. За нас това е развитието: в чувствата си и разума си различаваме все повече щрихи на възприятие, все повече детайли от нашия свят и ни се струва, че по този начин прогресираме.

Действително, а какви други варианти може да има? Колкото по-добри са микроскопите, телескопите, толкова по-дълбоко проникваме в наблюдаемото; колкото по-ясни са радарите, толкова повече долавяме… В крайна сметка, разширяваме диапазона на петте си сетива, а разумът предоставя на този процес „интелектуално съпровождане“.

Но има развитие от абсолютно различен вид и за него говори науката кабала – развитие в други органи на чувствата, в други свойства, които днес нямаме и които наричаме „сила на отдаване“. Би ни се сторило, че такава сила има и в нашия свят, но казваме: „Не, тук става дума за намерение“. Защото ако разгледаме внимателно което и да е действие, което човек уж прави „въпреки егоизма си“, ще открием, че чистият алтруизъм е недостигаем и че в крайна сметка всички действат само заради собствената си полза.

Свойството отдаване, лежащо над реалността, не може да бъде придобито с обичайните способи. Вследствие, аз изобщо не разбирам, не знам какво е това духовност. И за да разреша този проблем, ми е нужна особена, точна наука, която ме прекарва през „иглено ухо“ – през малка „вратичка“, водеща в духовния свят. Тя е малка, защото не мога да взема нищо със себе си, освен основното решимо – духовната искра, Божествената част свише. Тя е заложена в мен и именно затова мога да премина през едва забележимата пролука между световете.

И така, пред мен е стена, през чието отвърстие може да се провре само искра, докато всичко останало остава отзад. Действително след това, заради целите на взаимодействието с другите хора, които засега остават от тази страна на стената, ще ми се наложи да се „облека“ в предишната си „кожа“, но самият аз вече съм преминал в новия свят и той по никакъв начин не е свързан със стария – те действат по различни схеми, по различни принципи: тук цари получаване, а там отдаване.

Сега нямаме никаква възможност да разберем, да разпознаем принципа на отдаването, неговите свойства. По никакъв начин не можем да се приближим до него или да си въобразим нещо съответстващо на истинското. Всички наши материални усилия са призвани само да ни объркат, да се успокоим с някакви сурогати, и нищо повече. В действителност, светът на отдаването е „преобърнат свят“ и неговата противоположност се отразява на самата същност на нещата, а не на тяхната форма, както е в нашия свят.

(още…)

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

И онзи, който похити човека и го продаде, а похитеният се намира в ръцете му – ще бъде предаден на смърт [Тора, Изход, Мишпатим, 21:16] 

На духовно ниво ”да похитиш човека” означава, че ти с твоя егоизъм похищаваш човека в себе си, поробваш го, продаваш го на своето следващо егоистично ниво. При това, се опитваш да спечелиш от този човек в теб, т.е. да го включиш към егоизма си така, че той да спечели от предходното стъпало на човека в теб.

Това често срещащо се действие, което наричаме ”отдаване заради получаване”, когато човек е готов да действа с добро, правилно, със сметка, за да спечели егоистично. В такъв случай нищо не може да се направи.

Това всъщност е ”продажба на човека”. Правейки го роб, ти печелиш от него. Затова всички така наречени ”милосърдни действия” на нашето земно ниво се осъществяват само за собствена изгода. Този, който е готов повече от всички да продаде човека в себе си, той се издига най-високо. Особено добре това се вижда в политиката. В нея основното е да изключиш чувствата, всичко трябва да е изградено само на основата на добре пресметнати решения.

От ТВ програма ”Тайните на вечната книга”, 11.03.2013

[111818]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Първият етап при търсенето на партньор в живота е очистването на самия теб от всички външни наслоявания: изкуствени ценности, светоглед, получени отвън в течение на живота. Вторият етап е възвръщане обратно към възрастта 12–15 години, когато изведнъж за първи път си се влюбил и си открил в себе си някаква пустота, която може да бъде напълнена само за сметка на някаква насрещна реакция, взаимност.

Въпрос: С какво да започна това свое „очистване”?

Отговор: Трябва да започнем с обсъждане в група на самотни хора, в която се опитваме да изясним какво в нас се явява натрупване, не принадлежащо към нас изначално, а получено в течение на този живот от различни общества, изкуствени връзки, Интернет, шаблони, определящи цялото ни поведение: как трябва да изглеждаме, как да се държим. Девойката смята, че трябва да изглежда уверена и арогантна, като принцеса. А момъкът – че трябва да изглежда като мачо, като победител: висок, силен, успешен, самоуверен.

Но е необходимо да се изчистим от всички тези натрапени ни от обществото стереотипи, заставящи ни да изглеждаме по един, а не по друг начин, и да си изясним, къде е нашата истинска потребност от такава връзка, при която аз мога свободно да се проявя, без да се страхувам от нищо. И ако аз действително се изчистя от всички натрупвания и се отворя, ще се превърна в същия онзи подрастващ младеж, но няма да има от какво да се боя, че някой ще ми навреди с нещо.

Трябва да разбера, че се изправям срещу обществото, точно като срещу природата, която има свои закони. Ако се включа в нея, в тази много по-чиста, проста и открита форма, мога да се чувствам защитен. Точно за сметка на моята откритост, която разбира се съм длъжен да държа под контрол, мога да изясня кой е готов за взаимовръзка с мен.

От тази гледна точка си избирам другари сред обкръжаващите ме мъже и жени, съдейки по това, доколко те ми подхождат, разбират ме и плуват в същата тази вълна. Предаваме все по-малко значение на външното, а след това обръщаме все по-малко внимание даже на пола – за нас става важен преди всичко човекът, намиращ се във всеки един.

Когато достигнем такова усещане благодарение на целенасочени дискусии, семинари, издигащи ни над животинското ниво на човешкото, виждаме кои са ни близки по душа, а не привлекателни телесно или удовлетворяващи нашите изкуствено изградени стандарти, получени от обществото. Следвайки душата си, своя вътрешен глас, трябва да различа тези, които са ми най-близки: и приятели, и любими.

Тоест преди всичко, аз изчиствам от себе си всичко наносно, не принадлежащо към същността ми. Затова ние разговаряме, водим беседи в нашата група, желаейки да достигнем някакво обединение, да си помогнем един на друг. А след това, когато съм изчистил всичко това, оставам истински – моят чист природен потенциал, съществувал до момента, в който съм го покрил с тази външна обвивка. Но това вече няма да е онова малко дете, а моето реално желание, вътрешната пустота.

Първото желание за връзка с другите хора аз съм получил отвън, като естествен стремеж. Но вторият път, желанието излиза вече от мен самия, отвътре, „отдолу нагоре” – аз пробуждам тази сила и затова тя ми принадлежи. Затова мога да я управлявам, да я разбера. Това вече не е някакъв природен инстинкт, спуснат ми отгоре надолу, а идва от мен самия, тоест „отдолу нагоре”.

Първото желание е този младеж, който за първи път в живота си се влюбва. След това той се е сдобил с егоизъм, животът му е навлякъл разни егоистични одежди. Сега трябва да се постарая да изчистя от себе си всички тези покривала, всички наносни слоеве, скриващи истинския мен, и да се върна към природното желание. Но това вече няма да бъде този младеж.

Първата любов за нас  символизира потребността, жаждата за вътрешна, душевна връзка с някакъв идеален образ, в който ни се представя любимата девойка, сливане на душа с душа. И сега аз някак си се връщам към това състояние, но изчистен от всякакви изкуствени слоеве и затова получавам две линии. В едната ръка, имам чисто природно желание, а в другата – цялото очистване, целият ми егоизъм, цялото зло.

Изчистил съм се от всички приети от обществото представи за това, какво да смятам за хубаво и какво за лошо, които не са произлезли от мен самия, от ценностната система, придобита в училище: как да изглеждам и да се държа. Та нали всички играят някакви роли.

Бях гледал откъс от американски филм, където осмиват такова изкуствено поведение на детето в клас. Децата през цялото време играят  някакви роли, подражавайки на известни актьори, познати им от филмите. И е ясно от кой филм и коя роля играе всеки в дадения момент. А в следващия миг той започва да играе вече съвсем различна роля, и така постъпва всеки.

Необходимо е да се изчистим от всички тези натрапени ни образи, заставящи ни да играем през цялото време. Изведнъж се улавяш, че мислиш в каква поза стоиш, как красиво подпираш глава. Аз виждам по своя внук, как той съвсем точно имитира всички движения на своята учителка в детската градина.

Зрелият човек е вързан за ръцете и краката от множество такива стереотипи на поведение, образи, приоритети. Започвайки от тези, които е приел в своето детство, до 6-8 години, съвсем естествено подражавайки на възрастните. След това той започва вече сам да ги натрупва поради своя егоизъм, от желание да изглежда добре, защото обществото му показва, че възприема такова поведение за достойно.

От 198-ма беседа за нов живот, 20.06.2013 г. 

[111864]

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Мъжът и жената - Няма коментари→