Въпрос: Как да си намерим спътник в живота, за да не се повтарят миналите неудачни опити, а да се научим да изграждаме правилна, добра и стабилна връзка, която да се съхрани за дълго време?

Отговор: Преди всичко, трябва да се разбере, че истинската връзка не преминава. Аз ще съм заинтересуван, тя през цялото време да продължава, защото за нейна сметка ще мога да достигна такова мощно съединение, толкова дълбоко и широко да разкрия себе си, че чрез тази връзка да започна да виждам света по различен начин. Построяването на моята връзка със съпругата се превръща в нов инструмент за възприемането на реалността, за възприемането на света.

По такъв начин развивам и разкривам себе си, превръщам се в човек, разполагащ с нови инструменти на възприятие. Благодарение на това ново пространство, което откривам в своите отношения със съпругата, получавам нови, допълнителни усещания. И затова не съм съгласен да я загубя. Постоянно се нуждая от нея, заради вътрешната взаимна връзка, която градим и развиваме, за да получим друг поглед на света – по-вътрешен.

Започваме да се докосваме до дълбоките отношения на всички части на творението, на връзката между хората, на цялото човечество. Нашата семейна връзка се усъвършенства. Учим се как трябва да се отнасяме към децата, а те – към нас. В призмата на своите отношения един към друг, започваме да осъзнаваме, какво е природа. Узнаваме, че в природата съществуват такива сили, които се наричат ”баща”, ”майка”, ”деца”. Всички същества се съединяват в двойка за продължаване на рода, “плюсът” винаги се съчетава с “минуса” в неживата природа, растенията, животните, в човешкото общество.

Такива полярни връзки възникват не само между отделните мъж и жена, но и сред определени слоеве, вътре в обществото, различните групи. Виждам цялата Вселена, която ми се представя като система от взаимни връзки. Благодарение на моето разбиране за самия себе си, чрез себе си, започвам да виждам целия свят вече в правилна форма. Тъй като природата преднамерено е пробудила в мен тези сили, за да мога в такава форма да успея да я постигна.

В зараждането на моята връзка с жената, виждам основа за разгадаване на тайните на живота, тайните на нашето съществуване. Мога да разбера и видя всичко, което има в моя живот, в най-дълбоката, правилна форма и никога да не сгреша! Излиза, че моят вътрешен, личен успех се превръща в мой успех в обществото и изобщо в целия живот.

Затова много сериозно ще се отнеса към отношенията в семейството и ще търся такава жена, която ме разбира, чувства така, както аз, за да действаме ”в един диапазон на честота”. Необходимо ни е да получим възпитание в ново общество, където се събират всички неженени мъже и неомъжени жени и където ще имаме повече възможности да се опознаем по-добре един друг.

По време на обсъжданията, на семинарите, на различните мероприятия, всеки трябва да се вгледа и да намери тази, която най-много му подхожда и е най-близо по възгледи, мнения, отношение, възприятие. Започваме да звучим като един музикален акорд, сякаш свирим заедно на един инструмент, постоянно допълвайки се един-друг.

Трудно е това да се предаде с думи – повече се отнася към вътрешното усещане. Нещата вървят в две плоскости. От една страна, очистваме от себе си всички изкуствени слоеве, получени за времето на своя живот от външното общество, всички измислени ценности. А от друга страна, по степента на това, как се освобождаваме от тези стереотипи, можем да започнем да свирим вътрешно един на друг, както на музикален инструмент.

Ще видим как се допълваме един друг и ще отделим тази обща, възникваща между нас област, в която аз я напълвам, а тя – мен. Дотолкова се сливаме там в един образ, че е невъзможно да се различи, къде съм аз и къде е тя – всичко става общо, единно. По това, доколко ни се удава да създадем и да разширим такова единство, вече мога да съдя кой ми подхожда и кой не.

Необходимо е да се разбере, че се намираме в енергийното поле на природата, в което всичко е свързано, освен хората. Но ако се стремим към съединение, то влизаме в хармония с природата и на човешката, ”говоряща” степен, достигайки подобие по свойствата с нея. И тогава, ще започна да виждам, какво подобие, какъв ефект на резонанс достигам с природата в двойката с тази жена, за която възнамерявам да се оженя.

С нея се превръщаме в един общ дипол, състоящ се от “плюс” и “минус”, който се намира в баланс с природата. И чувстваме как вътре в нас започва да звучи някаква мелодия. Това е усещането на нашето съответствие с общата сила на природата, със силата на съединението, с взаимното отдаване и любов. Тази сила се проявява вътре в нас и трябва да послужи като доказателство за това, че си подхождаме един на друг и можем да продължаваме заедно.

До момента, докато не достигнем такова чувство, е невъзможно нищо да се каже. Нито един човек не може да предскаже подхождаме ли си един на друг или не: никакъв мъдрец или наставник. Самата двойка трябва да разкрие това. Ние сме като цигулката на цар Давид, която висяла на стената, но започвала да звучи, когато духал северният вятър и преминавал последователно  нейните струни. И затова трябва да се постараем този вятър да задуха и да засвири на нашата обща цигулка.

От 198 беседа за нов живот, 20.06.2013

[111799]

Filed under: Възпитание, Мъжът и жената - Няма коментари→

Мнение (Е. Брюн, гл. лекар по зависимост от наркотици, Русия): Днес светът се е разделил на две части: на тези, които смятат, че е разумно да се легализират наркотиците, и на други, които са категорично против. Но броят на противниците за легализация се съкращава.

Раздават се много гласове за легализация на леките наркотици. В някои щати на Америка е легализирана марихуаната за медицински цели, за болни.

В британската фармакопея през 19 век конопът е влизал за лечение на депресии, опиатът за лечение на психози, но светът се е отказал от това, тъй като последствията от такова лечение са по-лоши.

Днес всеки човек може да отиде при „зелен доктор“ и да каже: „Прекарах психотравма, жена ми/мъжът ми ме обиди“. И той изписва доза марихуана. Съществува пълзяща легализация на наркотиците. Това става в много щати на Америка, това става и в Европа. Русия е категорично против.

Цяла Европа е поразена от идеята за легализиране не само на еднополовите бракове. И Америка се движи в същата посока. Южна Америка се бори активно против легализирането, макар че там дъвчат кокаин. Арабският свят е категорично против.

Реплика: Писал съм много пъти, че кампанията против тютюнопушенето е като прелюдия към легализирането на наркотиците – за успокоение на масите.

[111802]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да разкрия играта ни с Твореца, ако нищо не разбирам и изследвам Неговото поведение от страна на своя егоизъм?

Отговор: Всеки миг от живота си, трябва да оценявам своето състояние не спрямо това, как се възприема от усещанията ми, а да мисля за онова, как вътре в мен действа Творецът, с една дума, като ръка в ръкавица или в кукла. Това ще означава, че аз се обединявам с Твореца – в едно с водещия и искам да разкрия силата, действаща във водещия. Тази висша сила е Творецът.

Аз се стремя да Го разкрия не от празно любопитство, като някакъв си изследовател, и не користно, като крадец. Aз искам да се убедя, че Tой действа за мое благо във всичко. А ако в нещо ми се струва, че не е така, това означава, че трябва да поправя своето отношение. Така достигам до сливане с Него.

Трябва постоянно и едновременно да се намирам и в двата принципа: ”Никой, освен аз самият, няма да ми помогне” и ”Няма никой освен Твореца”. Аз изпълнявам всички действия и няма никой освен Него, който се намира вътре в мен. Неговата управляваща ръка ме движи отвътре и ме насочва във всичко.

Но едновременно с това, че Му се подчинявам във всичко, аз като кон, слят с ездача, сам изпълнявам своята работа. В мен възникват множество въпроси, мисли, съмнения, които ме подхвърлят от една страна на друга. Но ние с Твореца трябва да постигнем такова състояние, когато не си пречим един на друг. Той със своята ръка през цялото време ще ни върти, както му скимне, и заедно с това, аз ще се усещам напълно свободен, сякаш Той не ме управлява.

Много е трудно да разберем такова раздвоение, но между тези две понятия няма никаква дистанция. От тук ще разберете, какво е това единство. Аз действам на сто процента самостоятелно, а Творецът, на 100% действа в мен, и в същото време, ние не си пречим един на друг и заедно участваме във всяко едно действие, идеално и синхронно. Ето това се нарича сливане. Аз не се отказвам от своето чувство и разум, а ги използвам на 100% – с цялото си критическо осмисляне. Аз не отменям себе си, за да прави Творецът всичко, каквото поиска. Само тогава това се нарича сливане лице с лице.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 08.07.2013

[111780]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Кой може да се счита за истински приятел?

Отговор: „Приятел“ (хавер) произлиза от думата „съединение“ (хибур). Нямам предвид приятелите, които се събират за да поспортуват или да отидат в някой бар и да си прекарат добре. В една кабалистична група приятел се нарича този, с когото се съединявам, за да създадем общо желание помежду си за взаимно отдаване. Така ще разбера какво се нарича алтруистично свойство.

След като разберем какви са характеристиките на свойството отдаване, можем да разширим нашето общо кли, съсъд, и да се задълбочим в него, стремейки се към по-висша сила, вътре в разкритото от нас взаимно отдаване. Този напредък ни свързва заедно, душа с душа! Разкриваме, че принадлежим на една обща система и че нашите души са близки една на друга. Това е съединение на частите на общата душа, затова сме и заедно, затова и висшата сила ни е събрала в група.

Не гледам лицата, кой ми харесва и кой не, от кого трябва да се отдалеча и към кого да се приближа. Приемам всички! Ако той е дошъл, то очевидно е частица от пъзела, която е най-близка до нас. Без него не можем да завършим мозайката. И с всеки дошъл приятел ние все повече и повече съединяваме този пъзел, структурата на общата душа.

Това се нарича приятел, някой, с когото можем да съединим душите си и да завършим общата душа помежду си. След като анулираме своето его, разделящо ни един от друг и пречещо ни да съединим частиците на нашия пъзел, можем да се прилепим един към друг. Това се нарича истински приятел.

Разбира се, преминаваме през подемите и паденията, помагайки си един на друг. Аз разбирам другаря си, чувствам когато пада и има нужда от помощ, а също и когато аз падна и се нуждая от неговата помощ и подкрепа. Всичко е допустимо освен цинизъм по отношение на групата и духовния път. Ако над него се спусне подобен циничен дух, това вече е проблем. Но трудностите по пътя са неизбежни и ги преодоляваме заедно – затова се наричаме приятели.

От урока по статия на Рабаш, 03.07.2013

[111387]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ясно е, че напредъкът е възможен само като се издигаме над порочното егоистично желание, което от ден на ден се разкрива все повече, т.е. всеки път. Само като го превъзмогваме и се стремим към духовните цели, във вярната посока, ние постепенно напредваме към пълно поправяне.

Главното е човек да започва ”всеки ден като нов”, т.е. всеки миг. Трябва да усетиш как от миг на миг в теб се пробуждат желания, мисли, съмнения, несъгласие с целта, егоистични пориви. Започваш да критикуваш пътя, обкръжението, учителя, книгите, първоизточниците, отвличаш се с различни странични неща.

Също така е важно, доколко се вглъбяваш и задълбочаваш в самия себе си, защото те могат да те погребат под тежестта си. Не трябва да се задържаш в тях повече от определеното време – само толкова, колкото да усетиш къде се намираш и веднага да напуснеш тази чернилка. За това още от самото начало трябва да имаш правилен подход.

Ако разбираш, че целият напредък се основава на изясняване на недостатъците, то ги благославяш и продължаваш да напредваш. И няма да се страхуваш, че всеки миг правиш все нови и то неприятни открития. Тъкмо обратното! Колкото повече извършваш такива ”изходи” и ”входове” относно целта, духовните качества, отдаването, любовта, съединението, толкова повече ще се радваш, че животът ти е изпълнен с поправяния.

И дори когато се подготвяш предварително, пребиваваш на някакво голямо мероприятие, на голям конгрес и правиш интензивни вътрешни изяснявания, с цялата си прямота и преданост. А вече, на следващия ден трябва да се радваш, че отново започваш всичко от начало: от онези проблеми, поправяния, с които вече си се срещал и отработвал.

Независимо, че нищо не се повтаря – на човек просто така му се струва. Но той трябва да свикне, че всеки път започва на чисто, докато всички изяснявания не се натрупат до краен предел и подсигурят на човека ново стъпало за работа. И на него също, независимо, че това е съвсем нова работа, тя всеки ден пак ще започва от начало.

От подготовката към урока, 07.07.2013 

[111654]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Зоар ла-ам, гл. Вайера, п.453: Човекът бе създаден със всичкото зло и низост. Както е казано: „Подобен на диво магаре се ражда човек”. И всички органи на тялото, чувства и свойства, и най-вече мисълта, му служат единствено за зло и нищожество през целия ден.

А за този, който се е удостоил да се слее с Твореца, Творецът не създава нови келим вместо тези, които биха били пригодни и достойни за получаване на предназначеното за него духовно благо, а същите тези нисши келим, използването на които до този момент е било лошо и отвратително, се преобръщат и стават за него съсъди за получаване на вечна приятност и нежност.

Нещо повече, тези келим, които са притежавали най-големи недостатъци, сега стават най-важните. Тоест степента на разкритие в тях е най-голяма.

Колкото повече работим, толкова по-надълбоко проникваме в „дебелината” на желанията и откриваме все повече проблеми – цял комплекс смущения. Всичко е заради това да придаде достатъчно „плът” на това зло, което е заложено в нас и между нас – казано с други думи, да се прояви разбиването.

Сега ние работим за единство и откриваме противоположни на него сили – докато не постигнем разбиването на първото, най-ниско ниво.

Тогава ще ни се отдаде да го преодолеем. Как? Съкращаваме всички сили на разединението и тъмнината. При това те се съхраняват, защото злото е невъзможно да бъде анулирано – ние просто се повдигаме над него. Не трябва да се поправя всичко това, което е в нас – ще стане още по-лошо. Не, ние затваряме своето зло вътре и се издигаме над него. За това е казано: „Любовта покрива всички престъпления”. Тя именно покрива, а не поправя пороците.

Злото трябва да остане, то не се превръща в добро – но доброто се издига над злото. Всичко в природата е устроено така, и в това е ключът към съвършенството.

Така ни се иска да се избавим от злото. Ние не разбираме, кое е хубавото в това, че вълкът изяжда овцата. Човек реагира на своите качества, съкрушава се от това, което е извършил в живота… Не бива да се самоизяждаме по този начин. Напротив, трябва да приемем фактите и да се замислим за друго: как сега да формирам противоположни качества над тях? В това е въпросът: къде е светлината, възвръщаща към Източника? Защото ако се е разкрило злото, то безусловно аз мога да изградя над него благо.

При това доброто и злото трябва да бъдат съразмерни – и тогава между тях възниква средната линия. А без нея не можем да постигнем нищо, по никакъв начин не можем да влезем в духовно взаимодействие (зивуг).

И затова е необходимо пак и пак да достигаме нужното състояние, търсейки сбособ за достигане на първия контакт с Твореца.

Преди срещата в Санкт Петербург и по време на самия Конгрес ще се сблъскаме с всевъзможни смущения, отвличащи обстоятелства, странични впечатления или ще „летим в облаците”, вместо да извършваме правилна работа. Свише ще ни изпратят всевъзможни „изненади”, в зависимост от нашето състояние. И даже ако всички се устремим към единство, все едно ни чака падение. Може да го усетим още в първия ден на Конгреса, при това по по-силен начин, при наличие на добра подготовка. Да допуснем, че след като се регистрирам в девет сутринта, още по обед ще почуствам умора и ще се замисля: „А защо, въобще, дойдох? Какво правя тук?…”

И това е много добре. Защото тогава ще ни се наложи да работим над себе си, да „целуваме палката”, която раздава удари, и да благославяме злото, като благо.

Оттук човек вижда в каква степен той е достоен в този момент да построи екран (масах). Защото екранът се формира над всички чувства, смущения и незгоди, които се появяват. И главна в този набор е ненавистта. Точно нея и покрива любовта. Без тези „престъпления” няма да достигнем до висшата, духовна любов – тя се изгражда само върху ненавистта.

Ето защо в съвременния свят процъфтяват технологиите за виртуална връзка и се умножават средствата за комуникация – именно за да разкрият ненавистта. За да не се превърне тя във война, паралелно трябва да предоставим на хората методика за поправяне. Всички трябва да знаят и да разбират какво да правят при тези условия.

Средството тук е едно – единство над разединението, любов над ненавистта.

Oт урока на тема „Подготовка за конгреса в С. Петербург. Урок 2”, 04.072013

[111542]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Необходимо ли е да достигнем до ненавист към другарите преди да достигнем до любов? Какво е това ненавист в духовното?

Отговор: Никога не се стремим да достигнем ненавист. В никакъв случай! Нито в семейството, нито в къщи, нито с децата, нито с когото и да било!

Не трябва да се стремим към нищо лошо! Само чрез стремеж към добро можем да разберем истинската си природа. Опитвайки се да заобичаме другаря си, започваме да разкриваме, че го ненавиждаме. Затова на пътя към „възлюби ближния както себе си“ разкриваме големи проблеми. И преодолявайки ги всеки път, изпадаме в ненавист.

Ако искате да узнаете своята природа, трябва да се устремите само към любов, т.е. максимално да се включите в ближния: „От какво се нуждаеш? Какво не ти достига, за да постигнеш целта?“ Стараете се да го тласнете към целта, въпреки че самите вие се стремите към нея. Това не се основава на някакви ваши егоистични изчисления, а именно защото той я желае.

Опитвайки се изкуствено да направите всичко заради ближния, започвате да разкривате, че го ненавиждате: „Защо трябва да му помогна? Как мога да искам той да постигне това? Къде съм аз във всичко това?“. Тук ненавистта се разкрива много бързо и трябва да работим над нея.

Но това първо разкритие на истинска ненавист над усилията, които правим, за да се сближим, е вече истинска духовна ненавист. Това не е както в нашия свят. В нашия свят не се взимат под внимание нито положителните, нито отрицателните емоции.

Всичко, което се намира в нашия свят, се намира в човешкия егоизъм и не се отнася към духовния свят. А работейки над сближаването с другарите в групата, в зависимост от усилията да се сближим, да ги напълним и повдигнем, започваме да виждаме доколко сме противоположни на това – тук се заключава нашата работа. А ненавистта ще се прояви там и тя вече ще бъде духовна. Цялата духовност се постига само над стремежа за обединение. Само и единствено! И положителното и отрицателното.

От урок  №3 преди конгреса в Красноярск, 13.06.2013

[111203]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Казваме, че Храмът е в сърцето на човек. Що за понятие е това?

Отговор: Храмът е център на съединението на народа. Той учи на единство, съдържа в себе си всички тези свойства и показва пример, по какъв начин трябва да се осъществи всичко.

Защо говорим за „крушение на Храма“, а не за „крушение на държавата“? Защото той е духовната основа, в която се е прекратило действието на единния народ. Това е започнало 70 години преди разрушаването на Храма.

70 години са 7 сфирот по 10 сфирот във всяка. Народът постепенно е слизал по тях, докато не се е спуснал до малхут: хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут и е станало разбиване на Храма, крушение на единството. Това предварително е било известно.

Тоест, човек е престанал да принася в Храма истинска жертва, която води към обединение. Той започнал да подчертава „Аз принесох жертва“. И това намесващо се „аз“, нашият егоизъм, разрушава всички Храмове. Това е причината за тяхното разрушаване.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга“, 04.03.2013  

[111348]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: В Тора се описват заповедите и законите. Каква е разликата между тях?

Отговор: Законите (мишпатим) изхождат от страната на ограниченията, а заповедите – от страната на желанието да се съблюдават и изпълняват. Но по принцип и тези, и онези ни показват едно: по какъв начин  човек трябва да се уподоби на Твореца.

Става дума не за нивото на нашия свят. В Тора всички закони и заповеди се разглеждат относно нашия егоизъм и как той да бъде преобразуван в нещо обратно на себе си, подобно на Твореца, на свойството на пълно отдаване, любов, връзка с всички, когато в тази връзка се разкрива самото свойство отдаване – вселенската сила, наричана Творец.

В разкриване на тази сила има ”613 егоистични свойства”. Ние трябва да ги поправим от егоистичното прилагане за самия себе си, за собствена полза, дори понякога във вреда на другите (така ние усещаме собствената полза), на алтруистично прилагане, да ги обърнем в полза на другите, и с помощта на това да се съединим, да се слеем, да се уподобим на Твореца.

В тези действия ние имаме ограничения, когато аз се издигам над своя егоизъм и преставам да работя с него. След това, така го преобразувам, че мога да извършвам алтруистични действия  над него. А след това сам присъединявам този егоизъм към моето алтруистично намерение и действам заедно с него за благото на отдаването.

Например, крадецът престава да краде. Това е първата заповед. Втората заповед – цялото майсторство в кражбата той отдава за благото на хората. Както например в разказа на О. Хенри крадецът отваря сейф, в който е влязло дете.

По такъв начин, присъстват всички етапи: издигане над егоизма и преобразуването му в действие – в алтруизъм. Първо е ограничението: аз не крада. Второ, издигане над егоизма: каквито и алтруистични възнаграждения да ми предложат, каквото и да ми дадат, аз все едно, няма да се възползвам и няма да извърша действия, които биха навредили някому. Трето, използвам бързината на реакцията, способностите си и възможностите си, за да отдавам, насочвайки ги към любовта.

Така се разпределят и заповедите, и законите. Но в тяхното изразяване има ограничения на дясната, лявата и средната линия спрямо себе си, обществото, Твореца – много и различни нюанси.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната книга”, 11.03.2013

[111526]

Filed under: Духовна работа, Заповеди, Тора - Няма коментари→

Мнение: Президентът на Международния московски кинофестивал, Никита Михалков, каза, че болшинството фестивални картини  се отличават с мрак и безизходица.

Мрачните филми са отражение на световната тенденция. Филмите на всеки голям кинофестивал предизвикват„желание да стреляш в съседа си или в себе си”. Намират се в състояние на дълбока криза. Просто конфликтът между двама души, който е често срещан в литературата или киното, е недостатъчен. Трябва да ни плашат чрез 3D. В хората се появи привичка към вътрешна катастрофа. Смъртта на екрана вече не вълнува. Загубихме уважение към живота, към хората и от това се ражда кризата.

Реплика: Изниква въпросът защо изкуството не увлича масите към новия свят – защото дейците на културата също не виждат изход от кризата. Не искат да слушат за поправяне на човека. Надявам се банкрута на изкуството да ги доведе до необходимостта от интегрално възпитание и върху него да строят произведенията си за масовия зрител, защото именно изкуството се явява средство за възпитание на народа.

[111230]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→