От статията на Рабаш „Какво да изискваме от събранието на другарите“: Човек трябва да прилага усилия, за да достигне до любов към ближния. И това се нарича работа, защото той трябва да работи над знанието. Понеже, как може да оправдаеш някого с разума си, когато разумът ти показва истинското лице на другаря ти?

Излиза, че ни се налага да работим в такива състояния, когато най-малко ни се иска. Не усещам никакво привличане към работата, никакво желание и никакъв интерес, иначе това не би се зачитало за приложени усилия. Не ме привлича да ценя и обичам другаря си. И може би се налага да търсим такива ситуации, когато другарят не ме интересува, когато ми е неприятен и аз съм настроен срещу него. Тогава ще забележа, доколко съм неспособен да обичам ближния и ще мога да проверя, това задължава ли ме да прилагам усилия.

Понякога, по време на голямо събрание или събитие, аз се вдъхновявам от общия дух, който завладява всички. И тогава, разбира се, че с мен всичко е наред. Но след като изляза от това външно влияние, веднага падам. Тоест аз сам не се пробуждам. Не ми се иска да мисля за любовта към другаря, за съединение. Величието на целта също изчезва и аз просто безцелно прекарвам времето си, докато отново не дойде пробуждане отгоре.

Но тъкмо в това време, когато духът на живота ни напуска, аз сам трябва да се заставя да приложа усилие, което ще ми се зачете. Тогава то ще се нарече усилие, молитва, пробуждане отдолу, което ще привлече към себе си светлината, възвръщаща към Източника. И тази светлина ще ми даде привличането към ближния, към любовта на другарите, която вече ще е за моя сметка.

Всичко това, само при условие, че съм създал пробуждане отдолу, в отговор на което свише е дошло пробуждането, светлината, възвръщаща към Източника, привлечена от мен. И затова и поправянето ще принадлежи на мен. В ситуация, когато се усещам отделен от другите, нищожен, безразличен, ще получа жизнена сила. Проблемът е само в това, как да приложа тези усилия, ако се усещам напълно мъртъв – как да желая любов към другарите в такова време.

За това е казано: ”Направи всичко, което е по силите ти”. Това трябва да се обмисля, да се обсъжда, да се съветвате помежду си, какво трябва да се направи. Тъкмо това ни се зачита като усилие.

От подготовка към урока, 28.05.2013

[108496]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Мир“: Раби Акива описва два типа хора. Хората от първия тип се отнасят към този свят като към открита лавка, без стопанин. За тях е казано: „Книгата е отворена и ръката пише“. С други думи, макар и да не виждат, че се води отчет, независимо от това, всички техни дела се записват в книгата.

Хората от втория тип са тези, които „искат да вземат заем“. Те се съобразяват със собственика и когато вземат нещо от лавката, вземат го само на заем, като обещават на собственика да заплатят необходимата цена – с помощта на този заем да достигнат до крайната цел. За тях е казано: „Всеки, който иска да вземе на заем, нека дойде и да вземе“.

Въпрос: Как може човек да провери към коя категория се отнася?

Отговор: По намерението: какво иска от обучението?

Преди всичко, ако аз, подобно на гостенина, искам да благодаря на стопанина, то трябва да си представя тази ситуация. Пред мен е „лавката“, или „масата с ястията“, и по същество, това е групата. С други думи, „масата“ е средство, с помощта на което аз мога да получа даровете на Стопанина и да Му правя подаръци. Групата е като подредена маса, приготвена за мен от Твореца, за да вкуся от нея и по този начин да отговоря на Стопанина с отдаване. И за това е казано: „Всичко е готово за трапезата“.

Въпрос: Каква сметка правя при това?

Отговор: Има два варианта:

• Пристъпвам към масата и без да питам дори кой я е подготвил, започвам да се угощавам, насищайки се.
• Пристъпвайки към масата, аз първо се осведомявам за стопанина и едва след това си вземам нещо.

По такъв начин, всички хора се различават по своето отношение към блюдата на масата или дори към Стопанина. Но така или иначе, всички те вземат за себе си.

На някои им е приятно, че Стопанинът им е приготвил такова угощение. За тях това е вече не просто храна, а храна, поднесена от Висшата сила, от Твореца. „Колко мило от Негова страна. Той е приготвил за нас този свят, че и рая в добавка…“ Така хората се възползват от творението. Творецът за тях е източник на удоволствие, което само трябва да бъде получено: „Нека Той да се погрижи за нас, нека ни благоволи“. Творението, дадено от Твореца, за да ни помогне да Му се уподобим, те оценяват като средство за самонаслаждение.

И естествено, това повдига трудни въпроси: „Защо Творецът ни изпраща такива страдания? Може би сме се провинили в нещо? Или бедите не идват от Него? Може би съществува още някой друг? А може би това е въобще някаква случайност?…“

Но има и други хора, и ако съм от тях, то стоейки пред масата, признавам: „Няма никой, освен Него. Всичко е призвано, за да мога със собствени сили да се Му уподобя.“

И тогава се отнасям идеално към всичко. Разбирам, че всичко зависи само от мен. Проблемите се проявяват само защото аз, който съм непоправен, ги виждам така. Ако поправя себе си, всичко ще бъде прекрасно.

Въпрос: Но как мога да знам, че стоката в „лавката“ трябва да се заплати?

Отговор: Ако ме тегли на някъде, по-нататък от лавката, ако в сърцето ми вече проблясва искра, тогава идвам в групата, при другарите, учителя и книгите, които ми обясняват същността на нещата. Тъй като в мен има точка на истина и в нея мога да разбера, че няма случайности. В мен се е проявил зачатък на прямота, на честност и аз не съм съгласен с такъв „мръсен“ и безчестен свят, не е по силите ни вътрешно да го приемем…

Разбира се, много от тези, в които е заровено зърното на прямотата, все пак се покоряват на ежедневието, вследствие на полученото възпитание, жизнения опит в едни или други обстоятелства – и в резултат затъват в тинята, от която няма вече как да се измъкнат…

Но други изобщо приемат света като нещо нормално и разбиращо се от самосебе си. За тях всичко тук е наред – трябва само да намерим себе си под слънцето.

Каквото и да става, ние търсим хора, в които има точка на истината, които не могат да се съгласят с порядките в света. Тъй като именно към този тип се отнасят тези, които са устремени към духовното. И макар и да живеят такъв начин на живот, какъвто и всички останали, вътре в тях се заражда несъгласие със ставащото.

От урока по статията „Мир“, 24.05.2013

[108394]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

За да имаме възможност да постигнем свойството отдаване, сме създадени с разбити желания за самонаслаждение, а освен това, всеки е получил устремяваща искра към Твореца. Става дума за хора, в които се е пробудила тази искра, а останалите нямат свободна воля и са напълно управлявани от своята природа. Само хората, които освен разбитото егоистично желание, имат искра, постепенно се стремят към духовната цел.

Ако чуват по време на урока, че само чрез нашето съединение получаваме сили за реализиране на тази искра, то те напредват по пътя на светлината, чрез ”ускорение на времето” (ахишена). Ако не са способни да чуят това, не могат да се включат в обкръжението, което ще ги пробуди, ще ги направи много по-чувствителни, то ще напредват по пътя на страданието, на естествения ход на времето (беито). И тогава, след дълги години ще почувстват, че този път не ги води към никакви резултати, защото собствените нищожни сили не позволяват на човек да се отскубне от плоскостта на материята.

Може да потрябва много време за такова осъзнаване: 20-30 години. Само тогава човек, вследствие на безизходицата, ще се съедини с другите, за да получи пробуждане от тях. И тогава неговата точка в сърцето ще има достатъчно сили за своята реализация.

Само след това той започва да работи със себе си – и не веднага, а изминавайки етап след етап. Той вече има накъде да напредва, има посока. Разбира, че трябва да приеме условията, за които кабалистите са говорили от самото начало, и които са залегнати в основата на Тора: за съединението на хората, за любовта към ближния, и не отбягва тяхното изпълнение.

Ние се опитваме да се скрием от тези условия, криейки се във всякакви религии и вярвания. Всяка религия твърди, че трябва да се изпълняват само приетите от нея обреди, материалните действия за всеки персонално или за всички заедно, спазвайки всевъзможните празници и традиции. Всичко това се прави, за да се скрият от правдата и да не се занимават с човешкото поправяне на егоизма, водещо ги към отдаване.

Но пътят на страданието накрая ще доведе човека до задънена улица и ще го накара да види, че няма изход и ще се наложи все пак да се вслуша в съветите на Тора. Тогава хората ще попитат: как да направим това? Затова трябва да подготвим за тях действаща методика за поправяне и да се постараем да съкратим техния път на страдание.

От подготовка към урока, 27.05.2013

[108399]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книга „Изход“, глава „Итро“, п.18: И БИЛО НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН: СЕДНА МОЙСЕЙ ДА СЪДИ НАРОДА, И СТОЕШЕ НАРОДЪТ ОКОЛО МОЙСЕЙ ОТ СУТРИН ДО ЗДРАЧ, И ВИДЯ ВСИЧКО ТОВА ТЪСТА НА МОЙСЕЙ, ВИДЯ КАКВО ПРАВИ ТОЙ С НАРОДА, И КАЗАЛ: ”КАКВО ПРАВИШ ТИ С НАРОДА? ЗАЩО СЕДИШ САМ, А ЦЕЛИЯТ НАРОД СТОИ ПРЕД ТЕБ ОТ СУТРИН ДО ВЕЧЕР?”  – т.е. не е възможно в такава форма да се направи каквото и да е и да напредваш, ако това е огромна маса от хора, която не е организирана, съгласно духовното устройство.

И ОТВЪРНА МОЙСЕЙ НА ТЪСТА СИ: ”ЗАЩОТО ИДВА ПРИ МЕН НАРОДЪТ ДА МОЛИ ВСЕСИЛНИЯ, КОГАТО ИМАТ НЯКАКВА РАБОТА, ИДВАТ ТЕ ПРИ МЕН, И АЗ СЪДЯ МЕЖДУ ЕДИН ЧОВЕК И ДРУГ, И ОБЯВЯВАМ ЗАКОНА НА ВСЕСИЛНИЯ И НЕГОВИТЕ УКАЗАНИЯ”. Мойсей е точката в сърцето, която определя в човека неговия път, изследва, учи се как трябва да съди и да проверява, къде се намира той спрямо желанието си за наслаждаване. Такъв съд прави Мойсей относно народа – точката в сърцето относно своето желание за наслаждаение.

И КАЗАЛ ТЪСТЪТ НА МОШЕ: ”ТОВА, КОЕТО ПРАВИШ, НЕ Е ХУБАВО! ИЗНЕМОГВАШ И ТИ, И ТОЗИ НАРОД, КОЙТО Е С ТЕБ, ТЪЙ КАТО ТАЗИ РАБОТА Е МНОГО ТЕЖКА ЗА ТЕБ, И НЯМА ДА МОЖЕШ САМ ДА СЕ СПРАВЯШ С НЕЯ. Не е възможно в такава форма да се извършват изяснения в духовната работа: да се съди народа съгласно законите на Твореца.

А СЕГА МЕ ПОСЛУШАЙ, АЗ ЩЕ ТЕ ПОСЪВЕТВАМ, И ВСЕСИЛНИЯТ ЩЕ БЪДЕ С ТЕБ: БЪДИ ПОСРЕДНИК НА НАРОДА С ВСЕСИЛНИЯ, И ПРЕДСТАВЯЙ ДЕЛАТА НА ВСЕСИЛНИЯ, А НА ТЯХ ИМ СЪОБЩАВАЙ ЗАКОНИТЕ И УКАЗАНИЯТА, И ИМ ПОСОЧВАЙ ПЪТЯ, ПО КОЙТО ТРЯБВА ДА ВЪРВЯТ, И РАБОТАТА, КОЯТО ТРЯБВА ДА ИЗВЪРШВАТ. Тоест Итро учи Мойсей как трябва всичко да се организира.

ИЗБЕРИ ОТГОВОРНИ ХОРА ИЗМЕЖДУ НАРОДА, СТРАХУВАЩИ СЕ ОТ ВСЕСИЛНИЯ, ХОРА ПРАВЕДНИ, НЕТЪРПЯЩИ КОРЕСТ, И ГИ ПОСТАВИ НАД НАРОДА, КАТО ГЛАВА НА ХИЛЯДНИЦИТЕ, КАТО ГЛАВА НА СТОТИЦИТЕ, КАТО ГЛАВА НА ПЕТДЕСЕТТЕ И ГЛАВА НА ДЕСЕТТЕ: И НЕКА ТЕ СЪДЯТ НАРОДА ПО ВСЯКО ВРЕМЕ.

И НЕКА: ВСЯКО ВАЖНО ДЕЛО ДА ТИ БЪДЕ ПРЕСТАВЯНО ОТ ТЯХ, А ВСЯКО ПО-МАЛКО ДЕЛО ЩЕ ОТСЪЖДАТ САМИТЕ ТЕ, И НА ТЕБ ЩЕ ТИ БЪДЕ ЛЕКО И ТЕ ЩЕ ПОЕМАТ ТОВА БРЕМЕ ОТ ТЕБ, АКО НАПРАВИШ ТАКА, И ВСЕСИЛНИЯТ ТИ ПОВЕЛИ, ЩЕ МОЖЕШ ДА УСТОИШ, И ЦЕЛИЯТ НАРОД ЩЕ ПРЕБЪДЕ НА СВОЕТО МЯСТО В СВЕТА”. И ПОСЛУША МОЙСЕЙ ТЪСТА СИ, И НАПРАВИЛ ВСИЧКО, КОЕТО ТОЙ ГО ПОСЪВЕТВАЛ: И ИЗБРА СПОСОБНИ ХОРА ОТ ЦЕЛИЯ ИЗРАЕЛ, И ГИ ПОСТАВИ ЗА ГЛАВИ НАД НАРОДА: ГЛАВИ НАД ХИЛЯДИТЕ, НАД СТОТЕ, НАД ПЕТДЕСЕТТЕ И ГЛАВИ НАД ДЕСЕТТЕ, ЗА ДА СЪДЯТ НАРОДА ПО ВСЯКО ВРЕМЕ: ТРУДНИТЕ ДЕЛА ДОНАСЯХА НА МОЙСЕЙ, А ВСЯКО МАЛКО СЪДЕХА САМИ. И ИЗПРАТИ МОЙСЕЙ ТЪСТА СИ, И ЗАМИНА ТОЙ ЗА СВОЯТА СТРАНА.

Разбираемо е, че сме още далече от това, което е описано и все още ни предстои много работа. Но ние вече направихме разделянето на десетици, за да си изясним в какви състояния се намираме и колко успешно напредваме. Тъй като цялото напредване на Исраел става за сметка на по-голямо съединение, дотогава, докато не разкрием Твореца, което се нарича стъпване на земята на Исраел, желания, насочени към Твореца.

Затова се разделихме на десятки и се опитваме да изпълним тази работа. А след това ще дойдат следващите етапи.

От урок на тема ”Работа в десятки”, 23.05.2013

[108197]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Дайте ни схема, опишете ни с две думи отношенията между нас и Твореца.

Отговор: Творецът е източник на наслажденията и ни е създал, желаещи тези наслаждения. Но Неговата задача се явява, не да обичаме да се наслаждаваме, защото тогава ставаме обикновени тъпи животни, автомати, а да обичаме Него, желаещият да дава наслажденията, а не да се самонаслаждаваме.

Какво трябва да направи Той за това? Той трябва постепенно да ни показва, че не ни дава наслаждения и по такъв начин ние бихме получили възможност да изработим непосредственото си отношение към Него, а не към наслаждението.

Ето такава е играта: повече наслаждаване – по-малко наслаждение, и нашата реакция или към наслаждението, или към самия Творец.

[108317]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Изследване (компания uSamp): Болшинството млади американци не смятат традиционното семейство за обезателен атрибут на съвременния живот, 87% считат, че институцията на традиционното семейство е остаряла, в САЩ и западния свят се появяват все повече нетрадиционни семейства, все повече хората смятат, че може да се мине без семейство.

82% от американците считат, че майката е тази, която възпитава детето, а не тази, която го е родила, 86% смятат за нормално бащата да се грижи за децата, а майката да гради кариера. 84% вярват, че непълните семейства не оказват разрушително влияние на психиката на децата.

83% не възразяват на осиновяване на деца в еднополови семейства. А по-голямата част от младите американци днес изобщо не вижда необходимост в създаването на семейство.

Реплика: Всичко това  се явява  последният стадий от развитието на егоизма в човека и в обществото като цяло. С разрушаването на семейството завършва целият първи етап, егоистичният етап от развитието на човечеството. Нататък следва преход към следващия етап – алтруистичен, в който обществото ще бъде подобно на цялата единна интегрална Природа, сякаш съставя единно цяло с нея, а не раково образувание, както днес.

От нас зависи с каква сила на развитие ще се движим – осъзнато, доброволно, обучавайки се да бъдем единни или с ”пръчка към щастието”, чрез страдания. За усвояването на добрия път на човечеството се предлага методиката на интегралното възпитание.

[108209]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Изследване (Бизнес-школата към Чикагския Университет): Жените нахлуха в бизнеса, започнаха да завоюват позициите на мъжете в ръководството, заплатите им и статусът им нараснаха. Това стана възможно, поради достъпността на образованието, изобретяването на противозачатъчните средства и други места, където жените могат да бъдат конкуренция на мъжете. Жените вече изпревариха мъжете по постижения в образованието, но за труда си получават 25% по-малко.

Това е така не защото жените са недооценени. В обществото съществува стереотип, че мъжът трябва да печели повече от жената. Затова и жените се отказват от високо заплатената работа и не реализират себе си, за да не причинят страдание на мъжа.

По-рано статусът на жената като домакиня, а на мъжа като на хранещ, са били свързани с ниското ниво на доход на работещите жени. Изследванията показват, че при увеличаване на заплатата на жените, рискът от развод се увеличава. Двойка, в която жената получава повече, е по-малко щастлива. Жените преднамерено снижават своя потенциал, за да не започнат да печелят повече от мъжа. Жена, чийто доход превишава дохода на мъжа, често си остава у дома или работи по-малко часове, за да не създаде проблем за брака си.

Жените винаги предпочитат партньор с по-висока заплата, а мъжът цени дохода на жената, когато той не превишава неговия собствен доход. Веднага щом жената започне да печели повече от мъжа, нейният доход става пречка. Такава е и ситуацията с амбициите и с интелекта.

Дори ако жената работи повече от мъжа, мъжът не започва по-активно да се занимава с домашните дела. Жената се опитва да компенсира удара по неговото самолюбие, нанесен от нейната заплата, и взема върху себе си още повече задължения по дома. След това на жената и омръзва да работи в дома си „втора смяна“ и сама си тръгва от мъжа.

Учените са уверени, че вината за разводите в САЩ е в отстъпването от традиционните роли на половете. Намаляването на нивото на заплатата и кариерата между мъжете и жените в Корея и Япония също е довело до намаляване на броя на браковете и раждаемостта сред образованите жени.

Реплика: Веднага след като установим равновесие с природата, т.е. като работим само толкова, колкото да поддържаме рационален начин на живот, изчезва понятието заплата, кариерата ще стане понятие, носещо благо на обществото, всеки ще може да отдава и да получава без да предизвиква завист, ще изчезне основата на неравенството.

[108141]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Работейки над създаването на интегрално общeство, ние трябва да играем на него. При това, цялото взаимодействие между нас ли трябва да се случва на мисловно ниво?

Отговор: Абсолютно! Повече не ни е нужно. Ние влизаме в система, в която работи само една мисъл: началото на действието, самото действие и неговият резултат – всичко това е мисъл.

Реплика: Прилича на мисловен конвейер, където много хора изпълняват прости действия в общ резултат.

Отговор: Не е като мисловен конвейер, а затворена мисловна верига, да допуснем, група от десет човека, в която всички са съединени помежду си интегрално. Тоест всички те организират помежду си такова пространство, в което техните мисли, желания, насочване един от друг стават общо интегрално пространство.

Техните разнородни мисли се обединяват в една, защото положителното въздействие ще изхожда от всеки, а целта се явява тяхно общо състояние на интегрално ниво.

Това общо състояние съвсем не е задължително да е материално. Говорихме вече за такова общо състояние, което рисуваме в себе си, което си представяме. И изведнъж започваме да разбираме, че вече можем да го реализираме и че това състояние в действителност е чисто мисловно. Това е мислообразуваща система, в която можем да съществуваме. При това, нашият физически свят може дори да излезе от нашите усещания и ние можем да го загубим. Просто преминаваме в друго състояние, на следващото ниво на съществуване.

Тъй като във физическия свят ние съществуваме само благодарение на нашите тела и те се отнасят към животинското ниво. А интегралното ниво е действително човешко. Тъй като човек е тази затворена система от мисли и желания, отношения един към друг, която се намира на следващото ниво, над нашите тела.

Затова неживата, растителната и животинската природа, която съществува в нашия свят, е само база, основа, за да развием това следващо ниво, в което съществуваме. Това ниво на взаимовръзката между нас не е на нивото на телата, а на нивото на мислите и желанията.

От ТВ програмата „Мъдростта на тълпата“ – 2, 14.05.2013

[107991]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Практическо обединение - Няма коментари→

На всички ни е известно, че семейният живот не е просто нещо и не трябва да се оставя на самотек. Ако ние, като двойка, вървим по пътя на съвместното развитие, то нашите взаимоотношения могат да се разделят на три ”територии”:

 – Неразделната ”територия” е там, където между нас цари любов.
– Общата ”територия” е, където пребиваваме в съгласие и водим анализ. Това е мястото на свободен избор, което също искаме да запълним с любов.
– Личната ”територия” на всеки е тази, в която партньорът никога не влиза. Тук човек гледа на нещата със своя поглед, какво предпочита, какво не приема, дори и в противоположност на другия, размишлява за нещо свое. Тъй като всички сме хора – сложни системи.

Тези ”територии”, от своя страна, се подразделят на по-малки части, но се ограничаваме до общото разделение.

Важното тук е, че без първоначалната, базисна любов няма да мине. Това е равносилно да се оженят царски особи, които до този момент не са се познавали и не са имали точка на съприкосновение – точката на любовта. Едновременно, съвременните млади хора, като правило, се женят с определено привличане един към друг, подбудени от най-малката искра, прескочила между тях.

Въпрос: Как партньорите правилно да изградят взаимоотношения, да разпалват тази искра, да разширяват общата „територия“?

Отговор: Преди всичко, ние се обръщаме към разума, а не към чувствата. Топлото чувство, което някога е съществувало, вече е изчезнало, и споменът за него се деформира от слоевете на следващите етапи. Хората дори не разбират, че това е нещо естествено, хормонално, абсолютно материално и затова е подвластно на навици и всевъзможни стандарти, колкото изкуствени, толкова и променливи. Например, ако аз от детството съм привикнал към семейна близост, то изпитвам по-устойчиво чувство, и ако моят партньор съответства на моята физическа природа, то ми оказва още по-силно въздействие на подсъзнателно ниво.

Казано накратко, проблясъкът на родственото чувство е бил спонтанен, безразсъден, а сега искаме да задействаме разума, за да анализираме този изблик. Само разумът може отново да го извика от миналото – това прекрасно минало, когато ходехме ръка за ръка и живеехме душа в душа, не беше по силите ни да се разделим, като двойка безумци с вечна усмивка на уста. Искаме да пресъздадем това усещане отново, за да може то да ни подслади живота и да предаде вкус, смисъл. А освен това, чрез него можем да излъчваме топлина и участие на своите деца и близки. Вече не говоря за това, че съгласно много изследвания, хармонията в семейството укрепва здравето и способства за дълголетие.

Ето защо трябва да се обръщаме към разума.

Преди всичко, се съгласяваме един с друг в това, доколкото моят партньор може да изисква от мен, а аз от него. Всеки се отказва в някаква част от своя комфорт, с други думи, от своя егоизъм, и поддържа, ободрява партньора в обръщението си към него, в порядъка на деня, в работата и обсъжданията. Демонстрираме един на друг този подход в качеството на добър пример.

Второ, всеки от нас се обръща и се отнася към другия като най-добрия, важен, умен, уникален човек на света. Не се притесняваме да преувеличим, не избягваме големите думи и комплименти – напротив, търсим ги. Аз съставям списък, да кажем, двадесет изречения, въпреки че съвсем не е просто – и го използвам колкото може по-често. Защото привичката става втора природа – и действително започвам да виждам в своята ”половинка” това, което й приписвам.

Никой не изисква от мен искрени чувства първоначално. В съзнанието си представям кралица на красотата: красива, във висша степен умна, прекрасна домакиня, идеална майка, привлекателна, сексуална и т.н. И така започвам да се отнасям към жена си, сякаш тя отговаря на всички параметри – докато действително не започна да виждам в нея тези качества.

Всъщност, този принцип прилагаме в групата за работа с другарите, издигайки ги в нашите очи.

Така рисувам във въображението си образ на най-красивата жена – образ, обхващащ всички сфери на живота, всички ситуации. Но работата не се ограничава до фантазията – аз работя над себе си, за да се отнасям към жена си така, сякаш тя самата е този образ. Буквално ”програмирам” себе си и нашите взаимоотношения.

Въпрос: Това означава ли, че трябва да игнорирам действителността?

Отговор: Обективната реалност не. Винаги виждам това, което рисува съзнанието ми. Всъщност, не забелязвам партньора си, дори че живеем заедно. Толкова съм привикнал към него, че само от време на време се фокусирам на нещо по-дълбоко. При това, мъжете по природа са повърхностни, за разлика от жената, която разглежда по-дълбоко нещата и в този смисъл на нея й е по-лесно да преодолява външните препятствия.

Така или иначе, ”обличам” нарисувания идеал върху партньора. И от сега нататък за мен той вече е такъв. При това, нещата тук не са във външността. Вътрешно променям всички негови качества в съвършенство. Дори и егоистично: ”Това е моята жена – а значи най-добрата, която може да бъде”.

Разбира се, тук са нужни усилия: изработвам си такова отношение, сякаш виждам пред себе си нарисуван идеал. Всички добродетели на света са в нея. Мислено я издигам на пиедестал, на кралски престол и не я спускам независимо от нищо. Всичко в нея е съвършено, а ако нещо не ми харесва, то е защото егоизмът ми замъглява очите.

Повтарям: главното в тази картина не са външните щрихи, а уважението, пиетет, който прониква в мен, ценността, която този идеал приема в моите очи. Именно тази ценност, това отношение пренасям върху партньора. Нищо не ми пречи да устремя своето въображение в правилната посока и да се ”програмирам” на определено виждане.

С партньора провеждаме тази вътрешна работа взаимно, осъзнато, осмислено. Обсъждаме, показваме си примери и във всички ситуации се приемаме един друг идеални. Да, в очите си виждаме малко по-различна картина (дори после и това да се измени), едновременно слагаме акцент върху ново отношение, засега нарочено, но сериозно.

Да допуснем, в къщи цари безпорядък, който не мога да търпя, и в същото време се държа с жена си така, сякаш всичко е на място. Приемам реда такъв, какъвто го вижда тя. Дори не й търся оправдания – първоначално искам и се настройвам да виждам всичко съвършено в нея и всичко, което зависи от нея.

Това са съзнателни и взаимни отстъпки, отказване от егоистичното отношение. Работейки по такъв начин, след седмица ще отбележа, че всичко се е променило: оказва се, че наистина я виждам безупречна във всичко, както и тя мен. На нашата обща територия е разцъфтяла любовта…

С една дума, без труд не може да се изкара рибата от водата. Любовта идва тогава, когато показвам на партньора, че го приемам, че той е желан, въпреки целия този негатив в него, който  виждам. Проявявам любов, както към собственото си дете, което винаги е неотразимо в моите очи, каквото и да е.

И в крайна сметка ”приказката” ще се сбъдне, и любовта, израснала и укрепнала между нас, не изисква никакви трикове. Всички проблеми ще ни предоставят нова възможност за компромиси, отстъпки, и още повече любов.

Затова е казано, че любовта ще покрие всички престъпления. Тя може да расте само с тяхната помощ. И ако не бяха те, аз не бих погледнал към жена си. И така, всеки хвърлен поглед непременно ми разкрива нещо лошо – такава е човешката природа.

Тук е мястото, където започва работата, която трябва да научим, за да гледаме на живота обективно, не зависейки от собствените си желания, помисли и страсти. Ние изграждаме света не приемайки желаното за действително, но със своето отношение заедно изваждаме желаното от небитието, докато то не заеме мястото на събуждането.

От 43-та беседа за нов живот, 30.07.2012

[107954]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Променяйки себе си, хората навярно биха престанали напразно да изразходват сили и енергия. Днес, само за въоръжаване, годишно се изразходват два трилиона долара. При това, се произвеждат огромно количество отпадъци и боклуци, които трябва да се преработват, изразходвайки много енергия. Хората продължават да живеят на неприспособени за живот места, продължават да изчерпват от Земята ресурси, които не се възобновяват. В човечеството не съществува ясна концепция за живота. Основната маса хора не желаят да говорят на тази тема, защото мислят не за това, а за насъщния…

Отговор: Това се случва, защото ясното решение на всички проблеми е скрито от хората. А то съществува и за да се разкрие, трябва да се променят лидерите, господстващият елит, които могат да вземат в своите ръце организацията на новото човечество.

Въпрос: Вие уверени ли сте, че тези хора няма да поискат да се възползват от своята власт над умовете и не създават нов кръг елит, ново преразпределяне на силите и на богатствата?

Отговор: Не, защото нашите желания се трансформират в други. В човека изчезва предишното отношение към живота – безкрайно да трупа и да купува. В резултат, се появява безкрайно разочарование от всичко.

Трябва да се променя човекът и нищо друго.

Според оценката на Червения кръст, повечето хора в европейските страни като Гърция, Испания, Италия, Португалия и Румъния, гладуват. И то при положение, че се изхвърлят милиони тонове продукти!

Обаче проблемът не е в това, че не достига храна, проблемът е във взаимоотношенията между хората. Ако поправим отношенията между нас, то с това ще уравновесим всичко в света. Но без грижата на всички за всички, това няма да стане.

Интегралното възпитание дава това усещане за броени седмици. Ако преди да се организира общ пазар, в тези Европейски страни бяха въвели интегралното възпитание, всичко щеше да бъде по-различно.

Трябваше да се започне не с единната валута, не с единните икономически правила, а с единното възпитание, осъзнавайки това, че човечеството се явява едно цяло.

Като начало е трябвало да създадем определена взаимност между хората, съвместно да интегрираме характерите си, разбирането, общуването. Както в семейството: всички са различни, но като цяло – това е едно семейство. Ето в това е и проблемът на Европа.

Абсолютно същото е било в съветска Русия, когато без предварително възпитание на населението са започнали насилствено да налагат новия режим. А сега това може да се повтори в Европа, ако започнат да действат със силови методи. За съжаление, засега вървят по този път и ту тук, ту там, се прилагат различни икономически санкции. Сталин е правел това много по-просто – червен терор и толкова.

Виждаме какво се случва в Кипър. Това също е един вид терор против желанието. Но в човечеството има съвършено точна програма за развитие. Ние сме задължени да достигнем следващото ниво на развитие и ще го достигнем. Проблемът е само в това, как да достигнем до това по мек, добър и бърз път. А това зависи от подготовката на човека, от възпитанието.

От ТВ програмата „Глобална криза“, 19.03.2013

[107725]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→