Въпрос: Какво означава „не си прави идоли, не сътворявай кумири“?

Отговор: Идол е това, което смятам за определящо състоянието ми, живота ми: всякакви сили в природата, гръм, мълния, червени нишки – не е важно какво.

– Ох, забравих да си сложа червения конец!

– А, ето сега вече ми е добре.

Това е психологическа помощ, успокоение. Тогава аз не се нуждая от Твореца – от Него, в настояще време, а мога да се опра на всичко, каквото ми е угодно!

Но нашето развитие срива почвата под краката ни, за да можем действително да започнем да се издигаме към Твореца. Днешната криза ни води към такова състояние, когато не знаем какво ще стане с нас в следващата минута. Човек, точно като мумия, не може да се мръдне от мястото си, не знаейки какво да прави.

Когато се окажем в такова състояние, тогава действително ще поискаме тази най-скрита, най-тайна управляваща ни сила да ни се разкрие. Но като поискаме това, ние още повече ще се разочароваме, ще изпитаме още по-голяма болка, тъй като тя няма да ни се разкрие. От тези огромни страдания ще почувстваме, че ние трябва да се издигнем към нея, а не тя да слезе към нас и да ни се разкрие.

Не трябва да искаме тя да слезе към нас и да ни покаже как да действаме така, че да станем умни и да се отнасяме добре, в съответствие с това, което ни е заповядано: така обезпечи себе си, организирай така своето стопанство и всичко ще бъде добре и красиво. Не!

От всичко това трябва да видим по какъв начин ние се издигаме до Неговото ниво! Това е моя работа! Това е моята промяна. Не да изменяме света! Човек винаги иска да изменя света и Твореца в добавка. А той трябва да издигне себе си на Неговото ниво. Именно в това се състои цялата концентрация на нашето време – нейно ядро, зърно.

От ТВ програмата “Тайната на вечната книга“, 25.02.2013

[109625]

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment →