Въпрос: Може ли да стане така, че човек да не получава от групата необходимата поддръжка?

Отговор: Групата дава на човек цялата му необходима поддръжка в тази форма, в която той може да я почувства. Пита се: достатъчно ли е чувствителен той за да усети тази поддръжка? Възможно е той въобще да не се намира във връзка с групата и да не се трогва от това, което става в нея. Той живее свой, собствен живот.

Дошъл е на урока, научил е нещо и си е отишъл. Може след няколко дни пак да дойде, когато няма друга, по-важна работа. Не го вълнува какво става в групата, не развива в себе си чувствителност за възприемане на въздействието и влиянието на групата. Просто понякога идва да научи нещо. В такава форма той нищо не получава от групата.

Групата – това е средството за присъединяване към висшето, място, в което зародишът се прилепя към майката, пъпната връв, с която човек се привързва към Твореца. Докато той е все още зародиш, групата – това е целият му свят, като майчина утроба. Но след това тя приема формата на целия свят.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 29.04.2013

[106345]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Съобщение: Масовото измиране на пчелите може да стане истинска катастрофа за цялото човечество, смятат учените. Нивото на смъртност на пчелите днес достига до 40%. Опрашвайки растенията, прелитайки от растение на растение, пчелите способстват за размножаването до 80% от растенията в света, което обхваща 35% от изхранването на населението на Земята.

Изчезването на пчелите ще повлече след себе си остър недостиг на месни и млечни продукти, плодове и зеленчуци. Главни причини за измирането на насекомите е прилагането на пестициди в селското стопанство и отглеждането на монокултури.

Реплика: Ето как разумният човек се разпорежда със своята планета! А главното, дори ако едва днес сме научили за това, ние все едно не можем да спрем този процес, защото никой не иска да чуе каквито и да е доводи…

[106262]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Проучване:  Депресията може да се предава от човек на човек, както инфекция. Начинът на мислене на човека, характерен за развитието на депресията, се разпространява на обкръжаващите. Изследване е показало, че когнитивната уязвимост на човека зависи от социалната среда. По такъв начин, изменяйки обкръжението, могат да се придобият или лекуват симптомите на депресията.

Реплика: При това, тя се предава, както и всички наши въздействия върху обкръжаващите и обратно, от обкръжаващите към нас, във вид на неусещани от нас ”вирусни” вълни, въздействия. Доколкото всички сме свързани в мрежата на всеобща връзка между нас и също с целия нежив, растителен и животински свят, то се заразяваме от света и обратно, той се заразява от нас, от нашето емоционално състояние

Най-ясно се вижда следствието на връзката между домашните животни и стопаните – животните рискуват да се разболеят от същите заболявания, особено депресия. Проучването още веднъж потвърждава, че само в ”здрав” колектив човек може да почувства щастието, така че това просто зависи от нашата връзка и взаимна настройка за щастие.

[105973]

Filed under: Възпитание, Здраве, Интегрално възпитание, Криза, глобализация - No Comments→

Баал а-Сулам, ”Мир”:  Мирът – това не е открит безпризорен магазин без стопанин. Има хора, които се разбират със стопанина: вземайки нещо от магазина, те не просто вземат, а вземат назаем, обещавайки на стопанина да заплатят определената цена.

Въпрос:  Що за заем е това?

Отговор: Това е комплекс от сили, желания, мисли и действия, които са построени  правилно към отдаване. Такава ”индивидуална поръчка” е именно това, което трябва да правиш в твоето състояние. Предоставят ти всичко необходимо, пълен ”пакет услуги”.

Но тук е проблемът – вече си излязъл от това състояние, вече ти се иска да ”дебитираш”, да вземеш част от този заем. Така е и обикновено: някаква организация изисква финансиране за добри дела, а след това се занимава с ”благотворителност” на страна.

Никого не обвинявам, само трябва да си извлечем урок. Така е устроен човек, такава е нашата природа, и така става навсякъде, във всяка страна по света. Случва се дори, че пламенният оратор искрено е уверен, че се разпорежда със средствата, които се оказват на негово разпореждане, правилно, но след това идва друго желание и заедно с него – друго изпълнение. Това е естествено: човек получава милиони, и неговите желания се разпалват.

Изобщо, кражбата и корупцията са закономерни неща, те винаги са съществували. Само че преди управниците не е трябвало да се отчитат пред никого и са правели каквото искат, а днес все нещо излиза на повърхността. Само дето до този момент не разбираме къде да намерим поправяне.

Проблемът тук е в липса на обкръжаваща среда, която ще те подкрепя и държи в правилно състояние. Ако обкръжението е достатъчно силно, ти би използвал правилно правото на заем, който идва в отговор на одобрената молба. Сам не си виновен – просто си лишен от подходящата среда, а само тя е способна да съхрани в теб верен подход.

И следователно, на първо място трябва да построиш правилно обкръжение. Без него няма шансове. Оставете човек да подаде обосновано, искрена молба и да получи средства по справедливост – минават години и при него се откриват сметки в чуждестранни банки, или скрита недвижима собственост, или още нещо… И виновни сме ние самите. Затова, че не сме проверили всички условия – на даване и получаване на заеми.

От друга страна, в духовното няма такива грешки. Там, ако не си си приготвил обкръжение, твоята молба просто не се приема. Стоиш пред вратата колкото искаш – никой не ти отваря.

Въпрос: Означава ли, че без приятели-поръчители аз не мога да разчитам на никакъв заем?

Отговор: Правилно. Тъй като ти по начало се каниш да го използваш в неизгодни условия.

Въпрос:  Излиза, че моята молба за заем трябва да мине през групата?

Отговор: Да. Аз така искам да помогна на приятелите, да ги обединя, да ги видя в едно цяло, че просто трябва нещо да направя. И издигам тази болка на повърхността – издигам я чрез групата. Става въпрос не за ”транзит”, а за безсилие, което ме разкъсва на части. Аз съм като майка, страдаща заради това, че не може да нахрани децата си. Ето с какво се обръщам за помощ – и тогава получавам заем.

Само че това не е заем в нашето разбиране. Тъй като Творецът сам иска да помогне на приятелите, и затова за ”Тора” се казва: получавам светлината, възвръщаща към Източника, и светлината, напълваща съсъда. Получавам при условие, че в мен действително има желание, зов към отдаване, но нямам възможност. Аз не зная как ще бъде. И тогава ми помагат: дават ми разбиране, инструменти, средства – и всичко необходимо.

Въпрос: Как да искам в действителност? Към кого да се обърна?

Отговор: Това не е моето вътрешно обръщение. Не всички са способни да изразят любовта, горяща вътре. Понякога тя е отвън, или обратно, отхвърлена с пренебрежение.

Любовта не излиза от нас, както лавата от вулкан. Напротив, съгласно висшия корен, тя идва в ограничение, скрита е в обвивка, в скромност. Не чакай от другарите обятие. Любовта полъхва отвътре, а отвън имаме екран (масах) и отразена светлина, т.е. нещо съвършено противоположно. Защото екранът с отразената  светлина се строи над егоистичното желание, мрачно и ужасно до смърт. И затова любовта винаги е покрита от скромност. Самият екран – това вече е скриване.

Връщам се към заема на Твореца: аз получавам от Него сили за отдаване към групата. Помагам на приятелите, обединявам ги, за да се сплотят от цялото си сърце, и чувствам, че в единството между нас се проявява Творецът със смеещ се, щастлив лик.

В това се  състои и цялата реализация. Неговите сили действат и вътре в мен, и отвън. Построявайки съсъд, виждам, когато Той се разкрива. Какво да направя сам? Аз само съм подготвил мястото за това разкриване.

От урока по статия  ”Мир”, 19.04.2013

[105545]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Мнение (А. Волкер, икономически наблюдател ВВС): Пет години след началото на икономическата криза, създателите на световната икономическа политика не знаят какво да правят по-нататък. Главният икономист Оливие Бланшар много добре е казал това: „…аз наистина не разбирам къде се намираме.“

Реплика: Това вече е началото на прозрението. Сега вече е възможно да се търси истинската причина за кризата, а после и нейното решение. Все повече хора осъзнават, че проблемът не е в икономическата политика, а в самият човек, по-скоро в нашите отношения, а още по-точно в това, че ние, обществото, намирайки се в пълна взаимовръзка в глобалния свят, не съответстваме на структурата на света, защото оставаме егоисти, протекционисти, които се конкурират помежду си.

А откриващата се единна система в света изисква от нас пълно взаимодействие. Разбира се,  в своето развитие кризата ще ни доведе до осъзнаване на необходимостта от обединението на всички народи и страни, но този път ще бъде дълъг и драматичен. Трябва да се учим от природата и да подражаваме на нейните взаимовръзки. За това съществува методиката на „Интегралното възпитание“. Тя ще ни помогне бързо и лесно да създадем правилните връзки между нас и по този начин да ликвидираме кризата.

[106045]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Основоположникът на хомеопатията Ханеман е написал книгата “Органон”, съдбата на която е много сходна със съдбата на книгата Зоар. След смъртта на Ханеман, подготвеното за печат последно, допълнено издание, се е съхранявало дълго на чардака на неговия дом. И едва след много години, един от правнуците му го е намерил и публикувал. В това издание Ханеман е въвел понятието „душа“ или духовност. До тогава никой от специалистите в хомеопатията не е говорил за това. Как определяте Вие това понятие, което сякаш има мистичен смисъл?

Отговор: Хомеопатията оперира със сили, които ние не усещаме, макар и да се предават на материалния носител, но е невъзможно да бъдат измерени. Ако вземете някое хомеопатично лекарство, в него няма да откриете нищо, освен носителят, например захар. Затова можем да разберем защо отношението към въздействие от такъв род е мистично.

Но в него няма нищо мистично. Работата е в това, че ние нямаме прибори, с помощта на които да определим що за енергия се намира в носителя. Ако взема обичайно химично лекарство, то във всяка една лаборатория могат да определят от какво се състои то. А в хомеопатичното лекарство, материя може да бъде всеки носител, например парче дърво и макар и в него да няма никаква „химия“, ако го посмуча или дори докосна, то получавам от него вътрешната му енергия, която ми въздейства.

В това се състои този „мистичен“ процес: аз получавам енергия от контакта с нейния носител. Това въздействие може да се предава чрез докосване, чрез нервите, а най-добре чрез въздействие на нервните окончания под езика.

Ние се явяваме една голяма система, огромен компютър, всеки орган на който работи на определена честота, а хомеопатичното лекарство въздейства на тези органи.

Но по принцип, когато говорим за целия организъм, отделните органи на който взаимодействат помежду си и всяка клетка знае всичко, което се случва с всяка от тях, то всичко това трябва да си представяме като огромна взаимно свързана система, съществуваща на честоти, на вълни и напълно взаимодействаща вътре в себе си.

От ТВ програмата “Медицина на бъдещето”, 07.04.2013

[106013]

Filed under: Здраве - No Comments→

Въпрос: Известният мислител и лекар Рамбам е въвел кодекс от постулати, един от които гласи: „Здравият живот е духовна необходимост“. Бихте ли коментирали?

Отговор: Нашето здраве е едно от условията за общо равновесие на човека с природата, равновесие на самия човек и сливането му с Твореца. Затова балансът на всички нива – ментално, морално, физическо, етично, духовно, физиологично – се явява една и съща система от пълното равновесие. Несъмнено, че човек, който в бъдеще, заедно с целия свят достига до пълно поправяне, ще получава от всички страни само положително въздействие и това общо равновесие ще предизвика в него абсолютно здраве.

Тук можем да поговорим за вечността, за безкрайността, за вечния живот, но всичко това сега не е за нас, тъй като не разбираме всички тези прекрасни изменения, които могат да се случат на човек, доколкото според днешните представи материалното тяло не може да съществува вечно. Но проблемът не е дори в това.

Работата е в това, че то е възможно само тогава, когато човек бъде включен в общата система, когато всички хора ще са толкова правилно свързани помежду си и ще се допълват и уравновесяват един с друг, че здравето на всеки ще се определя от правилното здраве на всички.

Въпрос: Когато Рамбам казва, че физическото здраве е духовна необходимост, какво се има предвид под думата „духовна“?

Отговор: Под духовно се разбира бъдещето духовно състояние на човека, когато се издига над животинската си част и започва да заздравява духовната си част, която в настоящият момент не се усеща от никого, освен от кабалистите. Във всички хора тя се намира в определено вътрешно латентно състояние, зародишно състояние, така, както в малкото бебе потенциално съществува бъдещото дете – т.е. абсолютно не се проявява.

От ТВ програмата “Медицина на бъдещето”, ч.3, 07.04.2013

[106151]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - No Comments→

Въпрос: Защо егоистичното обединение на другарите привлича светлината, а другите ни егоистични устреми не са способни на това? В какво се състои хитрината?

Отговор: Творецът те довежда в групата – което се нарича, слага ръката ти върху добрата съдба и ти казва: ”Избери това за себе си”. И какво избираш? Обкръжението. Надяваш се, че то ще ти повлияе малко, доколкото можеш да се преклониш пред него.

И възниква следният въпрос: защо се прекланяш пред него? Между нас казано, за да спечеля добре. Казали са ти, че ако преклониш глава пред другарите, можеш да получиш голяма награда. Накратко казано, егоизъм в чист вид.

По-нататък, групата пред която се прекланяш, с нищо не е по-добра от теб. Всички другари са също егоисти. Но това няма значение, тъй като вие искате да склоните глава един пред друг, за да можете с помощта на братската любов да получите някакво наслаждаване.

И тогава при вас идва светлината, защото, както е казано: за изпълнението на заповедта не е необходимо намерение. С други думи, дори твоето намерение да е егоистично, ти все едно получаваш светлина, връщаща към Източника.

”Как става това?” – се питаш ти? Аз бих поставил въпросът така: ако го нямаше този механизъм, как тогава би се променил?

Алегорията разказва за ангели, които попитали Твореца: ”Защо си дал методиката за поправяне на хората, а не на нас?” На което Той им отговорил: ”Нима вие имате зло начало? А те имат.” Следователно, ти трябва да пребиваваш в злото начало и напълно съзнателно да се стремиш към лична изгода: ”Нека целият свят да гори в буен пламък, само и само на мен да ми е добре – дори и сам.”

Но идва време и в теб се пробужда искрата на новото желание, устремено направо към Твореца. И независимо, че ти си Го представяш като източник на егоистични наслади, на вечен и съвършен живот, заради самия теб, е достатъчно, ако се присъединиш към група от такива хора, като теб. Тъй като Творецът ни е събрал, и тъкмо Той ни е дал средствата да се учим и обединяваме.

Нещо повече, над нас бдят кабалистите, които организират всичко необходимо за групите, подобно на идеалния възпитател. Те се грижат за нас, и чрез тях ние получаваме светлината, и ти тепърва ще видиш това.

Така работи кабалистичната методика: Правилните дела не се нуждаят от правилни намерения и благодарение на тях, без да имаш каквото и да е в ”в душата си” можеш да достигнеш до първото духовно стъпало.

Този подход вярно настройва човека, предпазва го от самоизмама и му позволява да проследи продължителната обратна връзка. Тук няма лъжа, тук всичко се основава на закон, а не на ”някакви разбирания”, вярвания или обичаи. Ние се намираме в реална система и след време ще можем да я опишем, ясно и точно, на адекватен език.

От урока по статията ”Поръчителство”25.04.2013 

[106169]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Много хора в света се обединяват във всевъзможни групи, съюзи, алианси, общества и напълно се удовлетворяват от тези ”клубове по интереси”. Освен това, хората се кооперират по работа, за да получават печалба от това.

Има големи и малки, началници и подчинени, но в крайна сметка, всички те имат ясна цел и разбират, че всеки трябва да си е на мястото и да внася своята лепта, за да спечели всеки от тях. Картината е ясна, когато резултатът се усеща в джоба, или някак си по друг начин радва нашето желание за наслаждаване.

Това, което се отнася до методите и рамките на обединението, те биват различни, включвайки религиите, но като цяло, хората получават удоволствие, взаимодействайки си и подсигурявайки си един от друг някаква изгода.

Друга работа е, ако човек си задава въпроси за смисъла на живота: ”Защо и за какво живея?” – и този въпрос след това израства, откривайки вътрешната празнота. Тогава, в крайна сметка, човек идва в науката кабала.

Но и тук, отваряйки книгите, той не открива отговора. По своята същност, науката кабала не изяснява нищо. Напротив, тя се нарича тайна наука, защото спуска завесата и разкрива на човека само това, че нещо е скрито от него. Но какво именно?

От нас е скрит Творецът. Той не ни достига. Ако разкрием тази Висша сила на Природата, задвижваща всичките и форми – тогава всичко ще ни се изясни.

И затова, в нашия свят няма никакъв друг въпрос, освен въпросът за разкриването на Твореца. Защото с това ние ще решим всички проблеми, ще разберем какво се случва с нас, как трябва да постъпваме, какви са резултатите от нашите постъпки, как те се връщат обратно при нас… С една дума, ще ни се разкрие всичко. Излизайки зад пределите на този свят, ние ще усетим не само краткостта на материалния живот, но и целия път, водещ ни към Безкрайността. И всичко това – при условие, че разкрием Твореца, ако разберем и почувстваме реалността като Него.

При това, не само ще усети и разберем. Тук възниква въпросът: ”Каква е моята полза от това разбиране и усещане?” Науката кабала ни отговаря така: ”Ще можеш да усещаш и разбираш в зависимост от уподобяването си на Твореца”. С други думи, тя не просто ни позволява да узнаем за някакво явление с название ”Творец”, но поставя условие, несвойствено на нашия свят.

Тук гледаме на нещата отстрани. Например, отивам на балет и виждам танцуващи на сцената хора. Гледайки ги, аз получавам удоволствие, но сам не мога да възпроизведа техния танц. Според кабала, това не е постижение. Истинското постижение изисква аз сам да усетя действието и от това да разбера за какво става дума. Аз трябва да присъствам ”на сцената”.

В такъв случай, как да се уподобим на Твореца? В изначалните условия това е невъзможно, ни обяснява науката кабала. Тъй като Творецът е отдаващата Сила, любовта, а аз се явявам получаващата сила, ненавистта. Така съм сътворен – егоист, желаещ само лична изгода. А Творецът ми е противоположен и при това самият Той ме е създал такъв.

За какво? За да ми даде възможност сам да избера, какво искам от живота и да реша дали съм заинтересуван от сегашното си противоположно на Твореца състояние, или да достигна до Неговото състояние на отдаване. Ако е така, то имам такава възможност.

Как да я използвам? С помощта на няколкото средства, свързващи ме с Твореца. Щом Аз целият съм егоистично, получаващо желание, а Той – изцяло отдаващо желание, то ние сме противоположни един на друг, далече един от друг и лишени от каквато и да е връзка. За да мога някак си да Го открия, видя, позная, да стана като Него, ми трябва някаква връзка, крайче от нишката.

И аз го имам. Творецът е заложил в мен желание, с което да Го разкрия – това е точката в сърцето (.). Това желание е егоистично, но може да се превърне в противоположно. По своята същност, това е обратната страна на душата, обратната форма за отдаване, искра от разбиването на съсъдите, паднала в получаващото желание. Тя е диаметрално противоположна на отдаването и тъкмо това и позволява да промени полюсите.

И така, откривам в себе си два фактора: егоизъм, желаещ само да получава, и точка, също желаеща да получава, но вече отнасяща се към Твореца (Creator), имаща пряка връзка с Него.

Обаче и това не е достатъчно. Трябва ми нещо между нас, сила, с помощта на която истински ще се включа към Твореца. Да, Той пробужда в мен първоначалната точка на призив, но кое средство ще ми позволи да направя крачка напред, към Него?

Тук става ясно, че съществува ”адаптер”, наречен ”група” (Group), благодарение на която мога да се приведа в съответствие с Твореца. Условно, става дума за десет мъже (10 men), с които трябва да си взаимодействам, за да достигна целта.

Изкуствено повишавам в себе си тяхната важност, подарявам им подаръци, давам си вид, че ги обичам, влагам в нашите взаимоотношения, участвам в общите действия – егоистично, като в специална група. И тогава получавам отзив от тях: тъй като те говорят за другарската любов, отдаването, и тези отзиви въздействат на моята точка в сърцето, заставяйки я да желае онова, което предлага обкръжението. Нека в другарите да нямат истинска любов и отдаване, нека наистина за тях това да не е важно, но аз чувам техните думи и ги приемам за чиста монета. Точно така безотговорно се доверяваме и попадаме под влиянието на медиите (средствата за масова информация).

Другарите са способни да вкарат в мен нужните данни. Включвайки се към другарите, получавам от тях важността и осъзнаването на Твореца, на Добрия, Творящ добро – и започвам чрез групата да се отнасям към Него подобаващо. Там, в ”центъра на групата”, аз Го намирам. Тогава ние и групата ставаме един съсъд (Kli), една душа (Soul), и в нея разкривам напълването – светлината.

Ето това е процесът, който трябва да осъществим.

С помощта на групата можем да излезем от себе си навън, от егоизма си, да се издигнем над него, да се включим към другарите си и там да намерим вътрешната Сила, наречена ”Творец”. В това се състои цялата ни работа, в това е ”патентът” на кабалистичната методика, средството за излизане в бъдещия свят. Когато в групата се срещам със светлината, която ме изпълва – моето усещане се нарича ”бъдещ свят”, ”висше измерение”, което е противоположно на сегашния свят.

И затова няма нищо по-важно в нашия свят от групата и другарската любов. Това е единственото средство, позволяващо да достигнем висшето измерение, да разкрием Твореца сред другарите, в нашето единство. Ако все пак сме 10 човека, то съгласно закона на клоните и корена, ние притежаваме достатъчна мощ да разкрием Твореца между нас.

Всичко останало зависи от нас, от това, доколко в своята десятка сме способни да окажем влияние на всеки. При това, в тази работа не сумираме само своите усилия. Дори в нашия свят има особен ефект на резонанса, а в духовното той се проявява много по-силно. Обединявайки се, получаваме резултат, превишаващ номиналното ни обединение. Тук в действие се включва холизма, законът на цялата система; ние не само съединяваме отделните части, а осъществяваме помежду си пълноценен процес, за да разкрием Висшата сила. В добър отбор, футболистите също си взаимодействат, но към това ние прибавяме висшето измерение. Като частите на двигател, ние се съединяваме  правилно и тогава общият ни мотор получава гориво за старт.

Излиза, че групата е толкова важна, колкото и Творецът. Защото тя се явява онзи съсъд, в който разкриваме Твореца. Включвайки се към нея, всеки постепенно загубва своята ”алчност” и получава на разположение целия съсъд. Ако съм се обединил с десетката, то тогава тя цялата е моя. Влагам своите сили в сплотяването и обединението с другарите по моему, по мой стил, а след това всичко се озовава в моите ръце, и това е моята душа.

Така всеки се обединява с групата, изхождайки от точката в сърцето си, и придобива душа. И независимо от това, че съсъдът е общ, за всеки той се проявява в различно качество, съгласно свойствата му. А в края на пътя, когато всеки напълно поправи своето включване към всички, ние ще се обединим в едно цяло, и ще станем наистина една душа.

От урока по статия на Рабаш, 23, 04.2013

[106036]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

С помощта на обкръжението ни, трябва да се стараем да не забравяме, че ние извършваме именно вътрешното поправяне. През целия си път, човек все повече осъзнава собствената си нищожност. Както е казано: „На това място, където ще постигнеш величието на Твореца, там откриваш Неговата скромност“. Тези два полюса са свързани и зависят един от друг – колкото по-високо е Кетер, толкова по-ниско е Малхут.

По този начин, от своята точка, ние се спускаме надолу до минус Безкрайност и чрез свойството на отдаване и на отразената светлина достигаме плюс Безкрайност. В това се състои и работата ни.

Затова ни е необходима много силна поддръжка от обкръжението, иначе човек не е способен да се спусне нито на милиметър, за да се засрами или унижи, за да смачка своята гордост. Той не може да направи това, дори ако би поискал, защото цялата негова природа се противопоставя на това. Та нали в него няма два вида природа, а само един.

Затова е така необходимо силно обкръжение, което да те поддържа, целенасочено обучение в своята група, която ще притегли към теб светлината и ще даде сили да издържиш ударите по твоя егоизъм, честолюбие, желание да властваш и да бъдеш господар на всяко състояние. В резултат на това, ти ще стигнеш до сливане с висшето.

Никога не се случва обратното движение, а само по направление на скромността и поправянето на егоизма, които ни довеждат до отдаване и святост. Поправянето винаги се извършва вътре, а не във външните действия или на думи.

За да ускориш своето развитие, е важно да обръщаш внимание с какво свързваш подемите и паденията си. Падение е страданието на твоята засегната гордост, а подемите – усещането за сливане с Твореца. Те не зависят от твоето настроение или от нещо друго, а съществуват само спрямо твоята гордост, честолюбие, самомнение, власт, от усещането, че действаш сам, решаваш, разбираш. Именно в тази област усещаш удар и падение, разбираш, че не можеш да управляваш своето състояние, да бъдеш господар на своя живот.

А оценяваш  подема спрямо това, доколко си способен да отмениш себе си и да откриеш нови възможности да се принизиш. И тук се случва истинското чудо – от горе ти показват как да анулираш себе си и как, заедно с това, веднага изчезват всички проблеми и трудности. Това е следващият етап от работата, за който ние трябва да се подготвим чрез опита от паданията и подемите.

От подготовка за урок, 18.04.2013

[105524]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Баал а-Сулам, „Предговор към книгата Зоар“, п.47: Растителното ниво в духовното е подобно на своя аналог в материалното. Присъщи са му вече придвижванията, забележими във всеки детайл…

Съществената разлика между растителното ниво и неживото е в програмата. Човек се ражда в духовното на неживото стъпало, а на растителното усвоява програмата за развитие и я реализира.

В това се състои качествената добавка на растителното ниво – на него започваме да възприемаме процеса, който се извършва в творението, промяната от състояние към състояние. По този начин ще опознаем фундаменталната единица за измерване на развитието, силата на развитието, неговите признаци и стимули, необходимостта от него. С една дума, всичко, което се отнася до развитието, до неговото осъзнаване, ние придобиваме на растителното стъпало.

Неживото ниво ми поставя само коренът на самоотмяната, а по-нататък искам да отменя себе си на по-високо ниво и сега съм готов да приема в това русло всички действия на Твореца. По този начин раста, “наедрявам“, базирайки се на същата точка на самоотмяна, в която се фокусира цялото неживо стъпало, за подем на растителното.

Отначало напълно завършвам поправянето на всичките свои 613 желания-мисли-намерения на неживото ниво. И тогава ми се открива възможност, за която по-рано не съм и мечтал. Изведнъж пред мен се разтваря цял нов свят, и сега,  заради тази възможност, мога да събера в едно цялото си предишно стъпало.

До този момент не съм изпитвал такава необходимост, а сега, когато съм видял нещо по-високо, всичко, което е било по-рано, се слива в сравнение с това в една точка. Така включвам тази събирателна общност на неживото ниво в растителната степен.

Разбира се, всичко това се осъществява посредством светлината, която връща към Източника, и фокусирането, сумирането на предишното стъпало, и подемът на следващото. Благодарение на светлината, придобивам готовност да се отрека от себе си вече в придвижванията, каквито и да са те. Иначе казано, всеки път при самоотмяната, в мен се обличат нови форми, които като цяло представляват движението. И сега се самоотричам не спрямо текущото състояние, а по пътя на приближаването, екстраполирането по отношение на следващото състояние. Вече имам такава способност.

И тогава, както и да постъпи Творецът, всичко е към по-доброто. А Той ще постъпи напълно обратно на моето желание…

И така, на растителното стъпало се появява допълнение – самоотвержеността, самоотричането спрямо програмата за развитие, а не състоянието, като такова.

От урок по “Предговор към книгата Зоар”, 21.04.2013

[105787]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да се добера до най-дълбоката, най-съкровената си точка, в която мога да се издигна над егоизма? Що за точка е това?

Отговор: Точно това е точката на моето Аз. Какво би могло да ми е по-ценно в целия свят от собственото ми Аз? Все още не знаем колко фундаментална е тази единственост в нас, това егоистично своевластие. Нищо друго не може да се сравни с него.

Грешката ни е в това, че като правило, все се сравняваме и съизмерваме с материалните, телесните, животински понятия за живот и смърт. Това рязко понижава „летвата“ и често, под натиска на бедите, човек е готов да жертва дори живота си, когато в неговите очите ценността му не превишава страданията. Много са готови да си сложат край, поради неправилни критерии, заради „животинския“ поглед върху нещата…

Съвсем друго е, ако съизмерваш живота си с вечността и съвършенството, ако те заплашва именно тяхната загуба. Точно това не е по силите ти и тук се крие истинското ти Аз – най-ценното, което имаш, макар още и да не си го проявил, да не си го съпоставил с истинските критерии – с вечния живот, с вечността и мощта на истинското творение, а не с материалната жизнена дейност в рамките на нашия свят…

Въпрос: За да се откажем от това егоистично Аз, е нужно обкръжение – толкова силно и надеждно, че да можем да „се гмурнем с главата надолу“ в него…

Отговор: Основното, което трябва да се разбере е, че тук може да ни помогне само светлината, която ще дойде свише. Докато не осъзнаем това истински и докато живеем в лъжи, всичко се измерва с материалното съществуване. Но когато започнем да правим духовни измервания, ще ни се открият ужасни дълбини, в които не става и дума за самоотрицание.

И чак тогава ще видиш, че там е нужна намесата на Висшата сила, която лежи над теб. Накрая ще разбереш, че съществува възможност за висшата власт. За първи път в теб ще възникне такова усещане и това вече ще е нова стъпка по пътя.

От урока по “Предисловие към книгата Зоар”, 18.04.2013

[105528]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво трябва да направя с всички мисли, нахлуващи в мен?

Отговор: Трябва да стана независим, обективен съдия на това, което се случва с мен, без каквито и да е хитрини и емоции, като външен безпристрастен наблюдател.

Това означава, че се старая да се задържа в своята точка в сърцето, извън тялото си, извън днешното си ”Аз”. Всяко пробуждащо се в мен желание или мисъл възприемам, като идващо от Твореца, освен когото няма никой друг, като Негова игра с мен. А от друга страна, трябва да реша какво да правя с това и съответно да започна да работя.

Всичко, което се случва, ми се дава като пречка – друго просто не може да се случи, до махсом обикновено не се случват никакви хубави усещания. Затова първо трябва да благодаря за всичко случващо се, съгласявайки се, че всичко това ми е от полза и ми е дадено, за да работя. А след това, трябва да започна да работя и да се опитам на практика да изградя нещо над пречките.

При това, пречките остават, а аз се издигам над тях и изграждам противоположно отношение към тях. По такъв начин, чрез групата аз търся източника, от който съм получил тази мисъл или желание. Искам да обединя тази мисъл и това желание с този източник, от който съм получил това, така, че ”Исраел, Тора и Творецът да се съединят в едно”. Исраел – това съм аз, който работи над своите мисли и желания, за да обърна всичко, получено от Твореца, и добро, и зло – в материал, в площадка за нашето сливане, съединяване.

Това означава, че съм действал съгласно условието: ”Исраел, Тора и Творецът са единни”. И тогава очаквам, готов да посрещна новото препятствие: някой ми се кара, нещо се случва или ми е зле на душата без външна намеса – пряко или косвено Творецът ми въздейства, и аз отново трябва да работя над това. Тоест търся всякаква възможност да присъединя всичко случващо се с мен, всичките състояния към Твореца, за да мога в този случай с цялото си сърце и душа да приема всяка ситуация и да виждам в нея само едно: Неговото желание да ме прегърне.

Успехът зависи от това, дали виждам всичко това в такъв вид, благодаря ли на Твореца, бързам ли да попадна в Неговите обятия? Обятията означават моето пълно съгласие, чак до преданост на душата.

От урока по статия на Рабаш, 22.04.2013

[105864]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Човек се състои от две съставни: от „Аз“ и от своето съществуване. Можем да пренебрегнем съществуването, ако предоставим на егоизма си доказателства, че си струва. Виждаме, че светът се променя, изменят се неговите ценности, ставайки все по-малко приземени. Егоизмът се изменя не само количествено, но и качествено, и затова предпочита все по-фино напълване.

А освен това, съществуват много типове хора и всеки получава удоволствие от различни неща: музика, литература, които се смятат за „по-духовни“, отколкото чисто материалните професии. Но по същество, това са просто различни видове материални егоистични напълвания и всички те са равнозначни по отношение на духовното развитие. Разликата е в това, доколко човек предпочита личното занимание пред общото. С това се определя неговото развитие.

През всички времена е имало хора, които са обичали да работят за благото на обществото. Те са вдъхновявали народа за социална революция, предвождали са разни благотворителни движения, помагали са на бедните. Десет процента от цялото човечество чувстват себе си по-издигнати, уважават се, гордеят се със себе си, дори и никой да не знае за някоя тяхна добра постъпка. Това е особен вид егоизъм.

Но вече е невъзможно да се откажем от своето „аз“. Това може да бъде направено само с помощта на светлината, възвръщаща към източника, и то непряко, а по обходен път. Човек влага себе си в обществото, опитва се да се включи в него и тогава чрез това общество, светлината започва да му въздейства и да го променя.

Изменението е възможно само под такава форма. Това е особен патент, тъй като в действителност не искаме това да се случи. Невъзможно е това да се желае сериозно, но тъй като все пак сме способни да действаме така, в нас се извършва промяна. Това се нарича „приложил е усилия и е постигнал“. Имаме възможност да приложим определени усилия по включване в групата, уж с желание за отдаване, сякаш заради разкриването на Твореца и за Негово удоволствие.

Всичко това е „сякаш“, но в тази игра има условие, че всички тези усилия влизат в системата не като „уж“, а в действителност – сякаш действително го искаме! И системата започва да ви реагира. Макар човек и да не е молил, да не е питал истински, но изведнъж намира отговор. И намира винаги не това, което е очаквал, затова се нарича „находка“. Тя винаги се разкрива като изненада, внезапно, набързо. Така чрез външното поправяне преминаваме към вътрешното, чрез поправяне на съществуването в реалността поправяме самата реалност.

От урок по статия на Рабаш, 21.04.2013

[105784]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как ученик, изучаващ кабала, трябва да се отнася към света, в който проблемите нарастват: тероризъм (неотдавнашните взривове в Бостън), икономическата криза, екологическото неравновесие? Какво трябва да правим?

Отговор: Всъщност, светът е в много по-лошо състояние, отколкото мислим, поради своето незнание и неразбиране. Съществува определен период на реакция от страна на природата, която събира нашите отрицателни въздействия, разрушения, които извършваме в нея. И главното разрушение се случва на човешката степен – в нашето отношение един към друг, защото с това влияем непосредствено на самата система, на най-уязвимото място.

Някога сме нанасяли не толкова видима вреда, като пресоване в грубата механична част на природата. След това започнахме да разваляме нейните най-фини системи, сякаш електрически или електронни схеми, които цялата я привеждат в действие. И накрая се добрахме до самата й програма, където най-малкото нарушение води до страшни отрицателни последствия в цялата система.

Затова днес виждаме в света толкова много проблеми: тероризъм, стихийни бедствия, екологични катастрофи, финансова и икономическа криза, банкрут на цели държави. Америка изпитва тежки удари:  доколкото нейното влияние на света е по-голямо, толкова по-силно тя чувства своята непоправеност. И за да не се случи това, нашите приятели в Америка трябва да приложат много усилия, работейки заедно с нас.

И изобщо, това е задължение на всички наши световни групи, защото целият свят стои пред огромни удари, които можем да отстраним. Именно ние можем да помогнем в това, повече никой нищо не може да направи, нито един президент. Всичко зависи само от висшата сила и нашето съответствие с нея. Колкото повече поправяме себе си и достигаме подобие с нея, толкова повече уравновесяваме, оздравяваме природата.

По такъв път можем да превърнем всяко вредно въздействие в полезно. Цялото отрицателно влияние, което откриваме в този свят заради нашето несъответствие с природата, ще ни се зачете като разкриване на злото, което сме превърнали в добро. И тогава вместо катастрофата, която би дошла, ако не бихме успели да я подсладим, внасяйки светлина в нея, ще почувстваме обратното – огромен подем.

Сега докато се натрупва злото, в резултат на всички наши действия. И времето изтича все повече, става критично. Всичко зависи от това, ще успеем ли да привлечем светлината към натрупания от човечеството отрицателен заряд, за да го обърнем в положителен, или не? Тук и ще се решава, ще склоним ли целия свят от чашата на вината към оправдание.

Върху чашата на обвинението вече са се натрупани стотици хиляди тонове, които можем да пренесем върху чашата на заслугите, тоест да обърнем престъпленията в заслуги. Колкото е по-висш човек, толкова по-голям е неговият егоизъм. Главното е, да се обърне към страната на поправянето. Много се надявам, че за сметка на такива конгреси ще акумулираме достатъчно сили, за да привлечем светлината, възвръщаща към източника, и вместо отрицателната енергия, натрупана в света, ще разкрием нейната противоположност – положителната енергия.

От урок по статия на Рабаш, 23.04.2013

[105883]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Днес съвременната медицина не се основава на съответствието с природата. Алтернативната медицина, като например китайската медицина или хомеопатията, се базират на наблюдение на природата за това, как да се създаде баланс между човека и природата. Но те третират само тясно определени заболявания.

Отговор: Балансът ще излекува всичко от само себе си. Трябва само да му дадем тласък или да дадем на организма усещане за загуба на баланс, и той сам ще се поправи. В крайна сметка, нашият организъм се намира под влиянието на замърсена околна среда и отрови, които ни въздействат и той не усеща дисбаланса вътре в себе си, между себе си и природата.

Ако в нашите условия поставите човек, привикнал към нормална екологична обстановка, той ще изгуби ума си от шумове, аромати, вредни въздействия на обкръжаващата среда. Ако в добавка му дадете и от нашата храна, то трябва да го отведат в реанимация. А ние съществуваме нормално – в нас този дисбаланс постоянно се компенсира.

Затова всички натурални методи на лечение в наше време много трудно се възприемат, работят с труд. Затова трябва да се намираме в съответната среда.

От ТВ програмата ”Медицина на бъдещето”, 07.04.2013

[105695]

Filed under: Възпитание, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Казваме, че искаме да поправим човека. Коя част вътре в нас се нарича човек?

Отговор: Ако отделим трите физически потребности на човека, отнасящи се до физическото/ животинското тяло: храна, секс и семейство, то удовлетворяването на тези желания е нормалното животинско удовлетворение.

Следващото ниво на желанието: богатство, слава, знания – се отнасят към човешкия устрем, и трябва да го удовлетвориш само съобразно с обкръжаващата те обществена среда.

Можеш да удовлетвориш животинските си желания в семейството, независимо от това, къде живееш: в колиба, малко село или на необитаем остров. Имаш семейство – жена, деца, можеш да се издържаш и спокойно да си живееш. Но ако твоите желания са повече от това да имаш храна, къща, семейство, то ти няма да живееш на необитаем остров. Ти се стремиш към Манхатън, защото само там имаш възможността да реализираш своя стремеж към богатство, власт, слава, знание.

Въпрос: Какво лошо има в това, ако съм знаменит лекар – специалист и печеля сто пъти повече от останалите?

Отговор: Ако се намираш в животинско състояние на самотен остров, в равновесие с обкръжаващата природа, употребявайки толкова, колкото ти е необходимо, тогава ти не ощетяваш природата. Храниш, размножаваш се – всичко е нормално.

Но и в Манхатън с желанията си към богатство, власт и знания, също трябва да си в равновесие с обкръжаващата те материална природа. Озовал си се в нова ”джунгла”, но намираш ли се в равновесие там? Възниква въпросът, какво е това ”равновесие” в съвременното общество? Не някъде на някой остров или в някое село, а в Манхатън.

Това означава, че колкото получаваш, толкова и отдаваш. Такъв е основният закон на природата – законът на равновесието.

Този закон действа също така и в нашия организъм. Всичко съществуващо: неживата, растителната и животинската природа се стремят към равновесие. А ако изведнъж равновесието изчезне – това се смята за временно състояние, за заболяване, както се случва с нашия организъм при нарушаване на вътрешните ни параметри.

Въпросът е в това, правилно ли е уредено всичко? Ако изхождаме от нашата вътрешна природна система, то можем да измерим здравословното състояние на обществото така, както здравето на нашия организъм. С тази система може да се научиш, как трябва да действаш в обкръжаващата те среда, т.е. със себеподобните.

Работата е в това, че вълците, мечките или тигрите няма да унищожат окръжаващата ги среда. Те вземат от нея толкова, колкото им е необходимо за преживяване, и не повече. А ние се намираме в неравновесие с нея, унищожаваме я. И затова погубваме сами себе си.

Представи си какво щеше да се случи, ако здравата мечка с лапите си убие всичките зайци. Какво би правила тя на следващия ден? Тя би умряла от глад. Затова природата инстинктивно създава в животните такива защитни рефлекси, че на ситата мечка да не и трябва нищо – тя може да си играе с тези зайчета.

Нейният инстинкт на ловец се проявява само при усещане на глад – тя не е враг на онзи, когото убива, тя не прави това, за да властва над другите. Тя не се стреми към власт, както това се показва в анимационните филми – това изобщо не е вярно! Тя гледа на другите животни като на източник за нейната енергия, и нищо повече.

А човек вижда в другия човек обект, над който може да властва – колкото го унижавам, толкова по-добре се чувствам. Готов съм и искам да подчиня целия свят. Искам да знам повече от останалите, да съм по-влиятелен, за да ми се прекланят всички, да съм най-богат. Искам да съм ”Аз”. Всички останали са просто мънички буболечки, лазещи около мен.

Разбира се, изначално не можем да виним човека за всичко това, тъй като всички тези желания са ни дадени от природата. Но защо тя ги развива в нас?

Дори и да не знаем за какво, то трябва поне да разберем причината за нашите страдания. А тя е само в това, че трябва да постигнем равновесие помежду си. Всяко състояние на неравновесие предизвиква големи проблеми, които ни водят към нашата гибел.

От ТВ програмата ”Медицината на бъдещето”, 07.04.2013

[105698] 

Filed under: Възпитание, Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Може ли в групата да се получи реакция на моите усилия по самоотмяна пред другарите? Има ли някакъв индикатор, посочващ извършеното в групата?

Отговор: Ти приемаш желанията и мислите на своите другари, но в същото време прекарваш черта – те не властват над теб. Приемаш техния съвкупен ”образ” – мисъл – желание – намерение – и започваш да сортираш получените данни:

”По какъв критерий, с помощта на какви инструменти съдя тях и себе си? Как съединявам, разделям или съпоставям детайлите? Съгласно каква програма? Как да осъзная своето възприятие? Как да се включа правилно към обкръжението? Как да съм уверен, че в резултат на този анализ, това сравняване на себе си с тях по мнения, желания, намерение, аз няма да изпадна в самозаблуда, няма да лъжа сам себе си? Как да стана експерт, истински майстор на оценките и анализа? С какво да осъществя индикацията? Защото главното е да запазя неутралитет в тази работа. Дори пред мен всичко да е фалшиво – трябва да съм максимално обективен в анализа и детайлите.”

И тогава, попаднал в безизходица, ти започваш да се нуждаеш от Твореца. Всичко е изложено пред теб, освен едно – не знаеш от къде да започнеш. Не си уверен във верността на ракурса, не можеш да разбереш какво те движи, какво те кара, подтиква към едни или други съждения…

Този въпрос за самия теб вече е добър признак. Независимо, че изпитваш много неприятно, объркано състояние, но пък от друга страна, вече не поглеждаш навън, не предаваш значение на външните обстоятелства, а обръщаш поглед навътре, опитвайки се да разбереш собственото си естество, което определя твоето виждане, решения и оценки.

А тази работа накрая се ”завършва от Твореца”…

От урок по ”Предговор към книгата Зоар”, 21.04.2013 

[105659]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: В какво се състои моята свобода на избор по отношение на мислите ми?

Отговор: Всички мисли, които са в мен сега, цялото разбиране и усещанията, всички данни, които сякаш “сканирам” и после обработвам: синтезирам и анализирам – това са параметри, дадени свише. Какво чувствам, как чувствам, какви решения ще взема – всичко това е вече предопределено отгоре, включително до този момент. Сега се питам: какво ще бъде от тук нататък? Ето в това “какво ще е нататък” съществува такъв параметър, който се нарича “моята свобода на избор”.

Свободата на избор по отношение на мислите се състои във външното желание и външния разум, принадлежащ на групата. След разбиването съм се разпаднал на две части. Едната част, с моето усещане се намира извън мен, а втората част възприемам вътрешно, като самия себе си. По такъв начин възникват моите вътрешен разум и сърце – самият аз, и външният разум и сърце, тоест групата. Всичко, което ми е необходимо, е да започна да съединявам тези две части заедно, в един съсъд.

И тогава започва борбата в мен, проблемите, в което се състои целият ред на работа и цялото поправяне. Тъй като се опитвам да се примиря с тази част, която през цялото време ми демонстрира своята съпротива и противоположност, аз чувствам потребност от Твореца – единственият, който може да съедини тези две части заедно. И колкото по-силно се нуждая от това, Той да примири тези две противоположности, в тази степен се съгласявам с Твореца, с Неговата природа, с Неговото съществуване, с Неговата власт, с това да ме управлява това свойство.

Колкото повече се старая да се отменя пред групата, толкова по-очевидно разбирам, че не съм готов да се преклоня пред другите. В резултат, до такава степен насилвам себе си, за да си изясня окончателно, че не съм готов да се склоня при никакви условия. Стигам до такава ненавист, която е като планината Синай (“сина” – ненавист). Но за сметка на това, че толкова много пъти съм се опитвал да се отменя, осъзнавам, че трябва да направя това и чувствам необходимост от помощта на висшата сила.

От урок по статия от книгата “Шамати”, 19.04.2013

[105639]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Знаем, че „почти“ в духовното не се зачита. Но в същото време, духовният път се дели на стъпала, всяко от които ни приближава към съвършенството. Как абсолютът се съчетава с поетапния напредък?

Отговор: На всеки етап, на всяка духовна степен, във всеки от нас има своя мяра – съобразно порядъка на реализация на решимот. Общият голям съсъд се е разбил на части и на всяка от тях е присъща своя граница, своя степен на свързване с другите, своя степен на поправяне, своя „чаша усилие“ – както по абсолютно значение, така и в частност.

А „почти“ в духовното наистина не се счита: ако на даден етап си поправил девет свои части от общо десет, то още не си постигнал успех. Само поправянето на последната част ще завърши работата.

Точно така и електронът не може да съществува отделно от атома. Изобщо, атомът се състои от множество частици и всички те трябва да бъдат на мястото си. А по-нататък възникват все по-големи образования: молекули, клетки, тела. И на всяко от тях е нужна своя мяра, макар и най-малката, но пълна, до последния най-малък фрагмент.

Въпрос: От една страна, всички трябва да бъдат като един човек с едно сърце, а от друга страна, е казано, че всеки човек може да наклони целия свят към оправдание или осъждане. Как може да се обясни това?

Отговор: На нашето ниво – никак. Това не се поддава на разбиране. Тук не действат законите на обичайната математика, в която едно плюс едно е равно на две. В духовното математиката е друга…

Въпрос: Какво е това „в пълна степен“? Какъв е критерият за съвършенство?

Отговор: В пълна степен означава преминаване към промяна на всеки етап според принципа: „постарал се – и намерил“. Аз прилагам усилие, още и още – и внезапно „прескачам“ в новото състояние. Само по тази реакция ми е ясно, че вложеното усилие е достатъчно. Преди това, не може да се види, няма никакъв „датчик“, никакъв предварителен признак, по който бих могъл да съдя за успеха.

Тъй като по духовния път вървим „над знанието“ – в отдаване. А няма как да измериш отдаването. Измерването винаги става в желанието за получаване, което съди при разкриването в края на всички старания: „постарал си се – и си намерил“. Тази „находка“ е крайната проверка.

От урока по “Предисловие към книгата Зоар”, 18.04.2013

[105446]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→