Много хора в света се обединяват във всевъзможни групи, съюзи, алианси, общества и напълно се удовлетворяват от тези ”клубове по интереси”. Освен това, хората се кооперират по работа, за да получават печалба от това.
Има големи и малки, началници и подчинени, но в крайна сметка, всички те имат ясна цел и разбират, че всеки трябва да си е на мястото и да внася своята лепта, за да спечели всеки от тях. Картината е ясна, когато резултатът се усеща в джоба, или някак си по друг начин радва нашето желание за наслаждаване.
Това, което се отнася до методите и рамките на обединението, те биват различни, включвайки религиите, но като цяло, хората получават удоволствие, взаимодействайки си и подсигурявайки си един от друг някаква изгода.
Друга работа е, ако човек си задава въпроси за смисъла на живота: ”Защо и за какво живея?” – и този въпрос след това израства, откривайки вътрешната празнота. Тогава, в крайна сметка, човек идва в науката кабала.
Но и тук, отваряйки книгите, той не открива отговора. По своята същност, науката кабала не изяснява нищо. Напротив, тя се нарича тайна наука, защото спуска завесата и разкрива на човека само това, че нещо е скрито от него. Но какво именно?
От нас е скрит Творецът. Той не ни достига. Ако разкрием тази Висша сила на Природата, задвижваща всичките и форми – тогава всичко ще ни се изясни.
И затова, в нашия свят няма никакъв друг въпрос, освен въпросът за разкриването на Твореца. Защото с това ние ще решим всички проблеми, ще разберем какво се случва с нас, как трябва да постъпваме, какви са резултатите от нашите постъпки, как те се връщат обратно при нас… С една дума, ще ни се разкрие всичко. Излизайки зад пределите на този свят, ние ще усетим не само краткостта на материалния живот, но и целия път, водещ ни към Безкрайността. И всичко това – при условие, че разкрием Твореца, ако разберем и почувстваме реалността като Него.
При това, не само ще усети и разберем. Тук възниква въпросът: ”Каква е моята полза от това разбиране и усещане?” Науката кабала ни отговаря така: ”Ще можеш да усещаш и разбираш в зависимост от уподобяването си на Твореца”. С други думи, тя не просто ни позволява да узнаем за някакво явление с название ”Творец”, но поставя условие, несвойствено на нашия свят.
Тук гледаме на нещата отстрани. Например, отивам на балет и виждам танцуващи на сцената хора. Гледайки ги, аз получавам удоволствие, но сам не мога да възпроизведа техния танц. Според кабала, това не е постижение. Истинското постижение изисква аз сам да усетя действието и от това да разбера за какво става дума. Аз трябва да присъствам ”на сцената”.
В такъв случай, как да се уподобим на Твореца? В изначалните условия това е невъзможно, ни обяснява науката кабала. Тъй като Творецът е отдаващата Сила, любовта, а аз се явявам получаващата сила, ненавистта. Така съм сътворен – егоист, желаещ само лична изгода. А Творецът ми е противоположен и при това самият Той ме е създал такъв.
За какво? За да ми даде възможност сам да избера, какво искам от живота и да реша дали съм заинтересуван от сегашното си противоположно на Твореца състояние, или да достигна до Неговото състояние на отдаване. Ако е така, то имам такава възможност.
Как да я използвам? С помощта на няколкото средства, свързващи ме с Твореца. Щом Аз целият съм егоистично, получаващо желание, а Той – изцяло отдаващо желание, то ние сме противоположни един на друг, далече един от друг и лишени от каквато и да е връзка. За да мога някак си да Го открия, видя, позная, да стана като Него, ми трябва някаква връзка, крайче от нишката.
И аз го имам. Творецът е заложил в мен желание, с което да Го разкрия – това е точката в сърцето (.). Това желание е егоистично, но може да се превърне в противоположно. По своята същност, това е обратната страна на душата, обратната форма за отдаване, искра от разбиването на съсъдите, паднала в получаващото желание. Тя е диаметрално противоположна на отдаването и тъкмо това и позволява да промени полюсите.
И така, откривам в себе си два фактора: егоизъм, желаещ само да получава, и точка, също желаеща да получава, но вече отнасяща се към Твореца (Creator), имаща пряка връзка с Него.
Обаче и това не е достатъчно. Трябва ми нещо между нас, сила, с помощта на която истински ще се включа към Твореца. Да, Той пробужда в мен първоначалната точка на призив, но кое средство ще ми позволи да направя крачка напред, към Него?
Тук става ясно, че съществува ”адаптер”, наречен ”група” (Group), благодарение на която мога да се приведа в съответствие с Твореца. Условно, става дума за десет мъже (10 men), с които трябва да си взаимодействам, за да достигна целта.
Изкуствено повишавам в себе си тяхната важност, подарявам им подаръци, давам си вид, че ги обичам, влагам в нашите взаимоотношения, участвам в общите действия – егоистично, като в специална група. И тогава получавам отзив от тях: тъй като те говорят за другарската любов, отдаването, и тези отзиви въздействат на моята точка в сърцето, заставяйки я да желае онова, което предлага обкръжението. Нека в другарите да нямат истинска любов и отдаване, нека наистина за тях това да не е важно, но аз чувам техните думи и ги приемам за чиста монета. Точно така безотговорно се доверяваме и попадаме под влиянието на медиите (средствата за масова информация).
Другарите са способни да вкарат в мен нужните данни. Включвайки се към другарите, получавам от тях важността и осъзнаването на Твореца, на Добрия, Творящ добро – и започвам чрез групата да се отнасям към Него подобаващо. Там, в ”центъра на групата”, аз Го намирам. Тогава ние и групата ставаме един съсъд (Kli), една душа (Soul), и в нея разкривам напълването – светлината.
Ето това е процесът, който трябва да осъществим.
С помощта на групата можем да излезем от себе си навън, от егоизма си, да се издигнем над него, да се включим към другарите си и там да намерим вътрешната Сила, наречена ”Творец”. В това се състои цялата ни работа, в това е ”патентът” на кабалистичната методика, средството за излизане в бъдещия свят. Когато в групата се срещам със светлината, която ме изпълва – моето усещане се нарича ”бъдещ свят”, ”висше измерение”, което е противоположно на сегашния свят.
И затова няма нищо по-важно в нашия свят от групата и другарската любов. Това е единственото средство, позволяващо да достигнем висшето измерение, да разкрием Твореца сред другарите, в нашето единство. Ако все пак сме 10 човека, то съгласно закона на клоните и корена, ние притежаваме достатъчна мощ да разкрием Твореца между нас.
Всичко останало зависи от нас, от това, доколко в своята десятка сме способни да окажем влияние на всеки. При това, в тази работа не сумираме само своите усилия. Дори в нашия свят има особен ефект на резонанса, а в духовното той се проявява много по-силно. Обединявайки се, получаваме резултат, превишаващ номиналното ни обединение. Тук в действие се включва холизма, законът на цялата система; ние не само съединяваме отделните части, а осъществяваме помежду си пълноценен процес, за да разкрием Висшата сила. В добър отбор, футболистите също си взаимодействат, но към това ние прибавяме висшето измерение. Като частите на двигател, ние се съединяваме правилно и тогава общият ни мотор получава гориво за старт.
Излиза, че групата е толкова важна, колкото и Творецът. Защото тя се явява онзи съсъд, в който разкриваме Твореца. Включвайки се към нея, всеки постепенно загубва своята ”алчност” и получава на разположение целия съсъд. Ако съм се обединил с десетката, то тогава тя цялата е моя. Влагам своите сили в сплотяването и обединението с другарите по моему, по мой стил, а след това всичко се озовава в моите ръце, и това е моята душа.
Така всеки се обединява с групата, изхождайки от точката в сърцето си, и придобива душа. И независимо от това, че съсъдът е общ, за всеки той се проявява в различно качество, съгласно свойствата му. А в края на пътя, когато всеки напълно поправи своето включване към всички, ние ще се обединим в едно цяло, и ще станем наистина една душа.
От урока по статия на Рабаш, 23, 04.2013
[106036]
Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок -
Няма коментари→
Въпрос: Може ли да стане така, че човек да не получава от групата необходимата поддръжка?
Съобщение
С помощта на обкръжението ни, трябва да се стараем да не забравяме, че ние извършваме именно вътрешното поправяне. През целия си път, човек все повече осъзнава собствената си нищожност. Както е казано: „На това място, където ще постигнеш величието на Твореца, там откриваш Неговата скромност“. Тези два полюса са свързани и зависят един от друг – колкото по-високо е Кетер, толкова по-ниско е Малхут.