В света има множество хора, които биха искали да разкрият програмата на творението, неговата цел, т.е. целия този път, на къде води и в какво е неговата причина. На мнозина би им се искало да обяснят събитията, случващи се в този живот, и да узнаят защо всичко протича така и как трябва да действаме правилно в този свят.

Сега сме сякаш слепци, затворени в тясна стая, които се въртят в тъмнина и само носят неприятности на себе си и другите, през цялото време блъскайки се един в друг. Това не носи полза на никого, дори на този, който би съумял да победи другите, и в какво се състои неговата победа?

В крайна сметка, трябва да знаем какво се случва и къде се намираме, нали се наричаме хора! Неживата, растителната и животинската природа действат инстинктивно и никога не грешат. Животното не прави грешка, защото природата го заставя да се държи правилно, съобразно инстинктите.

Творецът властва във всяка частица на творението, както и в нашата нежива, растителна и животинска част, но на човешката част в нас е предоставена свобода. Човек се развива съответно хода на естествения процес на еволюцията, което се нарича в ”своето време” (беито), в инстинктивна форма за сметка на своя егоизъм. И по пътя през цялото време греши заради това, че не влага собствени усилия за развитие, което се нарича ”ускоряване на времето” (ахишена). И затова целият ни живот е непрекъснато страдание.

В какво е причината, къде е тази повратна точка, от която мога да променя своята съдба? Трябва да достигнем до осъзнаване, разбиране и обединение, сливане с висшето управление – да опознаем Твореца и да станем такива, какъвто е Той. Трябва да получим от Него юздите на управление на цялото мироздание.

А за да изпълним тази задача, трябва преди всичко да поискаме: да го пожелаем със сърцето и да го усвоим с разума. Със своето сърце и разум всеки път ще постигаме все нови степени на висшето управление, насочено от страна на Твореца към нас, и да го реализираме върху себе си против нашето желание.

Напредвайки по такъв начин, стъпка след стъпка, ставаме подобни на Твореца. Въпреки че не искаме да приличаме на Твореца, тоест да станем отдаващи и любещи, благодарение на обкръжението трябва постепенно, капка по капка, да получим такова желание и способност. Трябва да се съгласим и помолим, Творецът да ни даде възможност да бъдем като Него, тоест противоположни на самите себе си – да поставим Неговата част, главата на духовния парцуф, да управлява нашата част, духовното тяло.

Излиза, че на животинско ниво има такова особено създание, главата на което (неговите мисли и желания, разум и сърце) се развива противоположно на Твореца, а то поправя себе си, за да Му съответства.

От урока по писмо на Баaл а-Сулам, 10.04.2013

[104677]  

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Науката кабала разглежда вселената като желание за получаване, подразделящо се на четири нива: неживо, растително, животинско и човешко. Принципно, става дума за действащата в тях жизнена сила. На фундаментално, неживо ниво тя осъзнава само необходимостта да запази своята структура. И затова всичко започва от елементарното поляризиране, плюс и минус, от електрон и позитрон, към които се прибавят другите частици, създавайки цяла ”галактика” в атома.

След това атомите изграждат различните форми на неживата материя: течности, газове, твърди вещества, плазма. А на следващото стъпало те се съединяват в молекули и в някакъв момент в материята възниква живот.

Ние не разбираме как се случва това. Тъй като до този момент частиците единствено се съединявали ”механически” една с друга – и изведнъж между тях се проявило нещо ново.

Какво е това живот? Просто ”прескачане” на електроните? Не. С какво живият органичен материал се отличава от мъртвата материя на електронно ниво? Това не е известно на науката. Но ние наблюдаваме жизнената сила, обмяната на веществата, размножаването, всевъзможните взаимни връзки, създаващи паметта, генериращи реакции, зараждащи съединения и предназначението на различните клетки. Източниците на цялата тази еволюция за нас си остават тайна. Никой не се е научил да произвежда от неживата субстанция растителна или животинска.

А всъщност, става дума за жизнената сила, за желанието, действащо в материята. А то произлиза от духовното взаимодействие на светлините и съсъдите – ето защо неговото зараждане е необяснимо в материалните термини. Ние откриваме и изследваме различните явления, но не и силата, която ги предизвиква.

По такъв начин, желанието за получаване е фундаменталната сила на Вселената и ние можем само да констатираме нейното присъствие. Струва си това да се приеме като факт, за да може след това да се разкрие и постигне всичко останало. Тъй като ние сме само творение, възприемащо се в определена реалност, в определен момент от своето развитие. Разбира се, че си задаваме въпроси, но за да намерим отговори на тях, трябва да се доберем до началото на творението или до неговия край.

Човек представлява малка, ограничена част от цялата действителност и ако иска да я изследва, то трябва първо да порасне до нейните мащаби, до необходимата висота. Едва тогава ще може да възприема и изучава нейния път чрез анализ и синтез.

Изобщо животът  е светлина. Но ние я разкриваме в желанието, което поражда в нашето възприятие явленията на неживото, растителното и животинското ниво. Всъщност то е единно, и макар и на ”екрана” на моето съзнание да виждам всевъзможни образи, начертани от светлината, макар и да ме карат да преживявам най-различни усещания – всичко това се случва в мен, а не в реалността. В реалността е само желанието и светлината, която му носи живот в по-голяма или в по-малка степен. Ако е в по-голяма – то се радва, ако е в по-малка – плаче. Така се развиваме…

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 10.04.2013

[104680]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - No Comments→