Във всеки човек съществуват всички свойства: и ”народите на света”, т.е. неговият егоизъм, и ”Исраел”, т.е. порочният алтруизъм, който за сега също работи за егоизма. Затова се казва, че всеки човек се намира във властта на егоизма и всички, дори най-добрите ни пробуждания и благи пориви се намират във властта на егоистичните свойства. Това се нарича ”египетски плен, изгнание”.

Човек трябва да си представи, че всички тези свойства съществуват в него. Той трябва да определи всички тях в себе си, да ги разложи и да започне да усеща чрез тях. И да направи същото по отношение на света – тогава ще види, че всичко това съществува около него в света.

Тази зрителна картина се появява постепенно. Когато я наложиш върху целия свят, изведнъж ще видиш как работи. Това наистина действа на живо и се реализира всеки миг.

Ако човек се опитва така да се самоограничи отвътре, то с помощта на вътрешната си организация започва да вижда, че целия свят е организиран. И тогава картината на света се изяснява – всичко, което се случва в света, му става ясно: как се осъществява, за кого и за какво.

От ТВ програмата ”Тайните на Вечната книга”, 18.02.2013

[105423]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

От статия на Рабаш: Най-трудното в работата е, че тя включва в себе си две полярни състояния, противоречащи едно на друго. И трябва да се вярва, че Творецът приема нашата работа, колкото и противоречива да ни се струва тя.

И няма значение дали имаш някакво понятие или знание в тази работа, основното е да е насочена към Твореца, т.е. да се работи над намерението за отдаване. И дори да си изгубил духовното усещане и да си в най-ниското състояние, все пак си способен да благодариш на Твореца за това, че Той ти е дал някаква връзка с духовното, че това ти доставя радост.

Така от ”ло лишма” идва ”лишма”. Благодарността, усещана по отношение на Твореца, позволява на човек да се почувства съвършен и според силата на радостта си той може да се издигне на следващото стъпало.

Самото състояние не се променя, то е постоянно. Променя се само отношението, възприятието на човек към него дотолкова, доколкото си изяснява и тълкува това състояние правилно, своята реакция към постоянното състояние, в което се намира през цялото време.

В него се разкриват все нови решимот и той съди висшата светлина, степента на отдаване, която се разкрива пред него. И затова през цялото време преживява вътрешни промени, т.е. променя се неговата оценка за качества като отдаване, съединение, любов – всички свойства, отнасящи се към духовния свят и към Твореца.

Това се разкрива в разбитите или във вече слабо поправените желания на човека, и затова всички промени се извършват само в него. Затова всичко зависи от това, как ще поправи своите желания и ще ги приближи към светлината. Всичко се определя от подобието на формата – от това, доколко съответства на светлината, на проявяващите се всеки миг решимот. А да ги доведем до подобие със светлината можем само за сметка на обкръжението, което служи като адаптер между разкриващите се решимот и светлината.

Ако човек използва обкръжението и своите решимот правилно, то във всяко състояние може много бързо да се слее със светлината и тогава ще усети състоянието си като добро. Естествено, той прави това не заради приятното усещане, а с цел да се уподоби на светлината и да се отдели от собствения егоистичен разчет, да стане наистина отдаващ. Тук вече става подем по стъпалата на осъзнаването, разбирането, оценката на светлината.

Трябва да съберем заедно тези две усещания, двата полюса, отричащи се един от друг, разкритото от нас противоречие, а това е възможно само за сметка на това, че се издигаш над себе си. От една страна, всичко е ”против” отдаването, а от друга страна, всичко е ”за”, и човек не знае какво да направи. Такъв е светът, такъв е и той самият отвътре, и как да свържем тези противоположности? Това е невъзможно, докато не дойде третият участник и не ги свърже помежду им. А това изисква учение, голям опит, за да разбере човек, че напредъкът е възможен само в такава форма.

От една страна, той усеща безпомощност, напрежение и не разбиране, как може да излезе от това състояние, да се спаси от преследването на Фараона. А от друга страна, разбира, че в любовта и при отдаването няма място за такива състояния, там всичко трябва да бъде прекрасно, светло съвършено!

Светът се разцепва на два лагера: силите на злото, раздора, ненавистта, разделянето стоят срещу добрите положителни сили на обединението и любовта, а по средата няма нищо.

И всичко това се случва, за да дойде третият Участник и да разреши този спор. Само Творецът може да примири тези враждуващи страни, ако ние Го привличаме и разкриваме, задължаваме Го да се разкрие, което се нарича: ”Победиха ме синовете мои”. Както е казано: ”Творящият мир на небесата, ще установи мир и между нас”. Това е вече работа в трите линии.

От подготовка към урока, 19.04.2013

[105552]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

В нас се плиска море от желания. Откъде е дошло това разделяне на множество части, степени, лица, форми и т.н.? Факт е, че светлината, която цялата е отдаване, влиза в желание, което по своята природа е получаване.

Светлината и желанието се свързват по между си с противоположни свойства по време на разбиването, и в края всички светлини се включват във всички частни желания, съставяйки безброй комбинации. Оттук произлизат различията, степента на разбиране, постижение и анализ, многообразието от цветове и звуци, вкусове и аромати… Всичко идва от различното съчетание, възникващо при спрягането между светлините и желанията.

И именно благодарение на това множество разкриваме Твореца. В противен случай, бихме се усещали на неживото ниво на Малхут на света на Безкрайността.

Многослойността ни позволява да сваляме слой след слой, за да се покаже същността, да се изгладят различията между всички възможни комбинации на световете и съсъдите. Така и започваме да разкриваме Твореца срещу творението – от ”нещо от нищото” преминаваме към ”нещо от съществуващото”, ”различаваме” съсъда и светлината, светлината и тъмнината. Такава е нашата работа. И затова във всеки момент в духовното извършваме милиарди поправяния, достигайки до най-дребните детайли.

Това е като да се раздели материята на нашата Вселена. Струва ни се необятна във времето задача – но не е. Тъй като взаимовключването ни позволява да работим веднага във всички направления, та дори едно малко действие като следствие поражда милиарди в цялата Малхут.

Днес тази картина все още е скрита от нас, но в бъдеще ще я разпознаваме и ще се явяват все по-деликатни, все по-дълбоки елементи. Такава възможност ще се появи, когато започнем да правим разлика между отдаване и получаване във всяка част.

Тъй като мога да възприема само поправеното желание в неговия духовен вид – като едно от 613 желания, на които се дели съсъдът. А до поправянето пред мен е ”егоистичното чудовище”- Фараонът, който не можеш да разделиш на части, в които нищо не можеш да разгледаш. Докато не дойде светлината, не мога да започна нито едно желание, не виждам как да го задействам към отдаване над своя егоизъм, не разглеждам неговите части. Максимумът е какво усещам в Египет – това са десетте наказания…

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 18.04.2013

[105460]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: В съзнанието на хората днес става разделяне между психологическото благополучие и реалния живот. Помня, че при нашите баба и дядо не е имало такава несъгласуваност. А при съвременния човек дори в семейството добрият психологически климат е отделен от материалното благополучие. Как да се убедим, че все пак те са взаимосвързани?

Отговор: Също както между чужди хора. Семейството се нуждае от същите семинари, от същите обяснения, от същото издигане над егоизма у всеки.

По-рано не е имало такъв егоизъм! Живели някога дядо и баба и помежду им “пъстра кокошчица”, тоест свое стопанство, свой дом, своя зеленчукова градина. Дядото ходел на работа, бабата се занимавала със стопанството. Домакинство. В центъра на домакинството бил домът, общността, децата и всичко друго.

А днес това го няма. Днес работим за някакъв си чичо, за някакво си общество, за нещо непонятно. Сутрин бързичко водим децата в детската градина или в яслата, ние самите – на работа, от работа – в супермаркета. От супермаркета – у дома, за да стоплим нещо набързо, да нахраним всички, да се измием и да спим. И утре – същото. Нима прилича на това устройство, което е било по-рано? По-рано е било дом, домакинство. Днес това само се нарича домакинство. У всеки всичко е свое, дори сметката в банката на мъжа и на жената често пъти са отделни.

Затова трябва на първо място, да учим хората с помощта на семинарите да се издигат над своя егоизъм и да се съединяват, именно над него. Иначе няма да го има семейството, защото егоизмът у всеки ни отделя един от друг, разделя ни, а ние не предприемаме в отговор никакви действия. И държавата нищо не може да направи. Не можете да накарате двама егоисти да съществуват съвместно на една площ.

За какво ми е семейство? – Спокойно отивам на работа, спечелвам своите пари, никой не ми е необходим. Вечер, ако е необходимо, ще доведа някой у дома. Ще отида в супермаркета, ще купя полуфабрикати, ще ги стопля в микровълновата печка и ще вечерям. Всичко е на самообслужване. Всичко е създадено нарочно, за да живее сам човек.

За производителите на стоки е много изгодно, ако сте сам в едно домакинство, а не двама. Защото за две домакинства двама самотници ще купят повече от всичко: и хладилник, и телевизор, и перална машина.

От беседа за интегралното възпитание, 02.04.2013

[105212]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: В какво се състои свободата на нашия избор в работата ни?

Отговор: Истинската свобода на избора, за разлика от цялата мнима свобода, е в подготовката, а не по времето на самото действие. Когато действието се случва, вече е невъзможно да му се повлияе: идва състоянието, дадено свише, а ние можем само предварително да установим в каква форма да го приемем.

Освен това, от нас нищо не зависи. Програмата на творението вече съществува и не можем да я променим. Можем само да ускорим развитието си. А освен това, ние все още не разбираме връзката си с огромната система: Как е възможно да напредвам по-бързо от останалите, щом се намираме в една система, всички части на която трябва да се развиват хармонично? Излиза, че сме зависими всички помежду си.

Но ако искате да знаете къде имаме свобода, то тя е само в подготовката. Трябва да отделя този единствен фактор, на който мога да влияя, и да работя за неговата промяна. А то зависи само от това, как ще възвися своята група, за да може за нейна сметка да ценим всяко идващо състояние, като дадено ни от Твореца с абсолютно добри намерения за мое благо.

Само от обкръжението, което съм си създал, зависи доколко ще ми се отдаде да се издигна над разединяващите сили, отричащи единството на висшето управление, и над тъмнината, поставяща под съмнение добрината на Твореца. Тогава ще мога да видя дали мога или не мога да оправдая всяко едно състояние: лично, вътрешно, и общо в цялата група.

Да допуснем, че се установи някакъв общ проблем, голяма неприятност – тук ще можем да проверим дали сме способни всички заедно да се справим с него, подготвени ли сме за това или не? И съответно всеки проверява себе си, доколко е въвлечен в общото преживяване и укрепва всички останали.

Всичко това зависи от подготовката и от осъзнаването на своето зло, от изясняване на своя егоизъм и от стремежа да правим добро. Тук човек се самопроверява, наистина ли не се намира под властта на своя егоизъм или в усещане на важността на обкръжението, групата, която е над всичките му лични, егоистични разчети. В това се състои нашата самоподготовка, т.е. свободата ни на избор.

От урока по статия на Рабаш, 17.04.2013

[105261]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Мнение: Свидетели сме на залез на епохата на студентското образование и висшето образование в света изобщо. Причините:

1. Частта от знание за стоките и услугите непрекъснато расте и става по-голяма, отколкото частта на рутинен труд. Разходите по изграждане съставляват 10%, а останалото са дизайн и разработка. В програмното обезпечаване частта на знание е 10о%. Дори добиващите отрасли инвестират все повече в разработки и изследвания.

Хората имат нужда от непрекъснато обучение, все по-малко се отчита какъв ВУЗ е завършил работникът, много по-важен е опитът в работата и курсовете, на които се е обучавал. Частта от допълнително образование нараства и замества висшето образование.

Гъвкавото допълнително образование, по възможност без откъсване от производството, икономисва преподавателски състав, използвайки дистанционно и интерактивно обучение.

2. Изменението на пазарните отношения свързано с възможността за тиражиране на знания. Преходът към икономика на знанието изменя картината на пазарните отношения. Знанията, за разлика от обичайните продукти и услуги, могат да се тиражират безкрайно много пъти.

3. Преходът към колективно потребление и производство на информация. Не е възможно да се намерят специалисти, успяващи да прочетат всичко по своята тема. Хората са принудени да се кооперират в получаването на информация. Най-добрите традиции за обучение в условията на масовост са възможни само при СМАРТ образованието. Интерактивните програми позволяват да се реализират елементите на индивидуалния подход. За това способства Интернет помощта, когато напреднали ученици помагат през Интернет на изоставащите.

Реплика: Според степента ни на развитие, всички създадени от човека системи се подлагат на изменение или заместване. Трябва само да бъдем чувствителни дали това  става в съответствие с развитието на природата – към обединяването ни в единна мрежа.

[105048]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Как се изгражда правилното намерение в нас?

Отговор: Намерението се изгражда за сметка на извършената от човека работа, благодарение на светлината, която му въздейства в отговор на неговите усилия при включването му в групата, с желание да придобие намерение за отдаване. Само светлината може да му даде такова намерение, да му даде своята сила.

Когато светлината идва в центъра на групата, а всички се присъединяват към този център, с една дума, като към кладенец с жива вода, тогава всеки и всички заедно получаваме светлината, възвръщаща към източника. Така благодарение на намерението, ние поправяме желанието, поставяйки го под властта на намерението. Това означава да завоюваш земята със силата на народа на Израел, т.е. със силата на намерението.

В това се състои работата в групата и в учението, където всичко се насочва към привличане на светлината за поправяне. Тази работа се осъществява непрекъснато, за да се привлече светлината към центъра на групата, вътре в нашето обединение, към готовността ни да станем като един. А благодарение на идващата светлина, нашите получаващи съсъди се разширяват ”620” пъти. Тоест, поправяйки всяка своя крачка, всяко мъничко желание с намерение за отдаване, ние създаваме от него огромно желание, съдържащо в себе си множество детайли. По такъв начин всеки елемент набъбва до 620 пъти.

Центърът на групата е Шхина, нашето обединение като един човек с едно сърце. Това не е наша прищявка, а условие от духовния устав, изискващ от нас такова съединяване, което да съответства на светлината. Затова, в зависимост от приложените от нас усилия, светлината ни въздейства и ни помага наистина да се обединим.

А в мига, когато достигнем първото минимално съединение, започваме да разкриваме светлината вътре в нас. Това се нарича преход, махсом (границата на висшите светове), раждане в духовния свят, т.е. в състояние на пълно отдаване, всеки на всички, и Творецът на всички нас.

Поправянето се извършва от светлината, а нашата задача е само да прилагаме усилия.

От урока по статията ”Наследяване на земята”, 15.04.2013 

[105171]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Как да проверя отношението си в началото и в края: от къде трябва да започна и до какво да достигна накрая? Човек трябва да се удържа в мисълта, че „Няма никой освен Твореца“ и да се постарае да не излиза извън владението на тази единствена, висша сила.

Трябва да провериш какво именно ти влияе, в какви ситуации възникват странични мисли и желания, отслабващи усещането ти за единственост на висшето управление и да работиш над това. Тоест не трябва да излизаш от състоянието „Няма никой освен Него“ просто според волята на случая.

Дори когато се запътваш към пазара или при лекаря, трябва да знаеш в какви части на своето възприятие за живота сега се каниш да поправиш недостига от твоето сливане с Твореца, който ще те „обгърне и отпред, и отзад“, управлявайки те пряко и косвено. Творецът предварително е приготвил цялата тази ситуация, но ти трябва да я допълниш със своето отношение.

Веднага щом желанията ти бъдат поправени, миналото, настоящето и бъдещето ще се обединят в едно цяло за теб. Тоест, сега прилагаш и материални и духовни усилия, за да съединиш управлението на Твореца със самия себе си, със сърцето и разума си, за да бъдат за вечни времена, на всички места, във всяко действие слети в едно.

Това не означава, че трябва да изтриеш управлението на Твореца, сякаш Той не те управлява. Трябва да изясниш това място, къде в теб, в твоя личен свят има усещане за възможност, че можеш да добавиш нещо от себе си, да го направиш сам. Чувстваш, че не всички твои движения се извършват по волята на направляващата ръка на Твореца. И там, където чувстваш, че действа не Творецът, а едва ли не ти сам действаш, там имаш нужда от поправяне. Именно над такива случаи трябва да работиш, над такива желания, на такава територия.

Работата е в това, да се вложат максимум сили, а в крайна сметка да достигнеш до извода, че няма друго управление, освен Твореца. Ако изпълняваш правилно това действие чрез съединението ти с групата и самоотмяна, обединявайки себе си (Исраел), светлината, възвръщаща към източника (Тора) и Твореца, то присъединяваш всички тези ситуации също към Твореца, убеждавайки се, че „Няма никой, освен Него“. Това означава, че съзнателно възвръщаш всички състояния към светостта.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 14.04.2013

[105042]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: С какво се различава интегралната методика от източните медитации, с помощта на които човек се опитва да влезе в хармония с природата?

Отговор: Източните медитации се основават на анулирането на егоизма – да се диша по-малко, да се слуша по-малко, да се яде по-малко. По този начин човек се отрича от всичко, затваря се в себе си, намалява своя егоизъм и става като част от света, възвръщаща се към животинско състояние, тоест влиза в своето тяло.

Докато в нашата методика е обратно, издигаме се над своето тяло, искаме да разширим нашите усещания и съзнание, основно за сметка на интегралността.

Не е ли парадоксално, че източните психологии говорят за издигането на човека, а на практика го принизяват до такова ниво, че той може дори да не диша, да не се храни, да не прави нищо. И най-важното е, че такива хора се откъсват от света, за да се занимават с това самостоятелно, някъде в своя ъгъл. Затова такава практика не е подходяща за нашия свят, тъй като е преди всичко успокояващ, психологически тренинг.

А методиката на интегралното възпитание говори именно за интегралността на природата, за интегралността на всички хора в нея, защото само по този начин ти можеш, заедно с цялото човечество, да се впишеш в общата картина, а сам – не. Трябва да създадеш макар и малка група, а после ще дойде разбирането, че трябва да се разшириш по-нататък, защото само в тази ситуация се преодоляват всички проблеми.

Започваш да виждаш, че природата има програма за нашето развитие. И тази програма специално ни е довела до огромен егоизъм, който се е развил в нас в продължение на хилядолетия, за да разберем, че трябва да се избавим от него, да се издигнем над него. Не да го унищожим, а да се издигнем над него! Ето това е основата на методиката.

[104884]

Filed under: Възпитание - No Comments→

Въпрос: Как да разберем къде е онова място, където действаш сам и отричаш управлението на Твореца?

Отговор: Това място се определя много лесно: там, където ти се сърдиш и не се съгласяваш с висшето управление, когато се откъсваш от групата и Твореца, и въплъщаваш сам някакви собствени програми. Към това се отнася всичко, където не се намираш слят с Твореца.

Ако забележиш, че в някои ситуации и желания не усещаш властта на Твореца, независимо, че си желал да се прилепиш към висшето управление и да вървиш заедно с него, това означава, че даденото желание е развалено, непригодно и се нуждае от поправяне. Докато не го поправиш, твоето усещане няма да се промени. Предварително не можеш да кажеш, че всичко е наред, тъй като целта е постигане на единство с Твореца, сливане.

Затова нямаш избор, трябва да работиш във всички тези ситуации, желания, намерения, за да можеш чрез тях да достигнеш до сливане, при което се съединяват минало, настояще и бъдеще, ти и Творецът се обединявате в едно цяло във всички времена, във всички действия, мисли, намерения.

Когато възникне някакъв проблем, трябва да се решава така, сякаш Творецът го няма. Независимо от това, че знаеш, че ”Няма никой освен Него”, но се намираш на противоположния полюс. Сърдиш се, а гневът е признак на егоизма. А на какво можем да се сърдим, ако всичко се е случило по волята на висшето управление? Но човек все пак има свобода на волята. Болно е да се гледа, че е имало възможност да се направи поправяне и да се избегнат страданията и неприятните ситуации, доставяйки удоволствие на Твореца, а човек не е направил това.

Тук става сблъсък между принципа ”Няма никой освен Него” и между прякото и косвено управление на Твореца, властта на една сила – и свободния избор на човека, ”с властта на многото сили”.

Това е трудно за разбиране, докато не достигнеш до първото разкриване – средната линия, в която се срещат двата противоположни полюса. Тогава разбираме какво е това вяра над знанието, в която се срещат плюса и минуса, противоположните състояния: ”Няма никой, освен Твореца” и ”Кой ще ми помогне, ако не аз самият?”, приложено към миналото, настоящето и бъдещето, изпълвайки се едно в друго вътре в човека.

Без такъв съсъд за отдаване не можем да свържем тези два крайни полюса и да разберем единството на висшето управление. Затова кабалистите ни съветват как трябва да действаме, без да навлизаме в подробности. Та нали за да разберем някак си това обяснение, трябва да притежаваме вече поправени свойства.

Всичко се определя от инструментите ни за възприемане. Ако човек действа правилно, то те постепенно се разкриват в него, и той е способен в тези разкрити части да почувства и да се съгласи.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 14.042013

[105039]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Баал a-Сулам, “Предисловие към книгата Зоар”, п. 41: Следва да се знае, че като цяло действителността се разделя на пет свята: Адам Кадмон (А”К), Ацилут, Брия, Ецира и Асия.

“Светове” е степен на вътрешното ми сближаване с Твореца, с отдаването. Все едно гледам към Него през техните призми. При това мога да се съгласявам с отдаването в една или друга степен на авиют (дълбочина на желанието) от нула до четири. И като цяло всичко това са етапи на постижения, до пълно сливане.

Въпрос: За какво са ни тези светове – скрития?

Отговор: За да разкрием постепенно Твореца, уподобявайки Му се по свойства. Става дума за закон: всяко случайно явление в реалността можем да постигнем само съгласно подобие по свойствата. Докато аз, по своята егоистична природа, се намирам извън него, не си съвпадаме, не мога да го усетя. Когато в мен се пробужда точката в сърцето, аз започвам да усещам своята противоположност на Твореца и тогава в мен се появява възможността за израстване, за увеличаване на моята точка и сближаването ми с Него. А дотогава съм отделен от Него чрез егоизма: Той е отдаване, а аз целият съм получаване, и нямам никаква връзка с Него. Така действа законът за подобие по свойствата.

Въпрос: Може ли да се каже, че тези степени за подобие отразяват моята чувствителност към ближния?

Отговор: Да. Отношението ми към другите или към Твореца всъщност е едно и също. Основното е насоченост навън от себе си .

Трябва да разберем, че се намираме в единно състояние, което се нарича ”свят на Безкрайността” или Малхут на Безкрайността. Но от него ни отделят пет степени на помътняване на чувствата. Специални екрани ги отслабват, като филтри, насложени върху възприемането на света на Безкрайността, и като резултат, ние усещаме само ”външния свят”, макар че всичко всъщност се случва вътре.

Действителността е неизменна, но ми се представя под формата на този свят. Цялата разлика е в помътняването, в притъпяването на чувствата.

Въпрос: Как да ги подсилим?

Отговор: Това зависи от чувствителността, от усещането за ближния, от това, дали мога да му предам такова значение, като на себе си? Затова е и казано: ”Възлюби ближния като себе си”.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 14.04.2013  

[104944]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

В духовното Човек (Адам) е онази част, която посредничи между Твореца и творението. Също така тя се нарича ”Исраел” (ישראל), което означава: ”направо към Твореца” (яшар Ел – ישר-אל). Казано е: „Вие се назовавате Човек, а не народите на света”. Тъй като екранът (масах), с който снабдявам цялото човечество, е онова вечно Аз, и Човека в мен. ”Дебелината” на желанието (авиют) взимам от ”народите”, светлината – от Твореца, а екрана трябва сам да изградя за тях. Всъщност, такъв е стремежът на всеки висш парцуф – да бъде единствено ”адаптер”, ”връзка”, преходно звено, който няма нищо свое, освен съответствие на нуждите на другите. В това е моята работа, моята задача, предназначението ми, това трябва да прави всеки, който има точка в сърцето. На това и се учим.

Въпрос: Какво преодоляваме при това?

Отговор: Преодоляваме пречките, препятстващи ни да помагаме на света, с което доставяме удоволствие на Твореца. Съгласно преданията, Той е пожелал да даде Тора, т.е. методиката за поправяне, именно на ”народите на света”, а народът на Израел я е получил, в качеството си на преходно звено за връзка. Съсъдите – желания са заложени в народите, светлината се намира свише, а народът на Израел, хората с точки в сърцата, трябва да ги преведат в съответствие помежду си. И излиза, че се явяваме висш, адаптиращ парцуф, с други думи: екран и отразена светлина.

От нас се иска само усилие и нищо повече. Тъй като нашето желание в сравнение с желанието на народите на света е малко и затова е казано: ”Вие сте малки сред народите”. Малки не количествено, а спрямо желанието за получаване: в нас то изначално се отнася само към стъпалото на Бина, а всички добавки сме придобили едва след разбиването. И цялото ни предназначение се състои в това, да обслужваме Малхут, т.е. желанието на народите, построявайки Третия храм от тях. Ние трябва да напълним всички духовни желания и стремежи, които се разкриват в тях.

Затова е казано: ”Мъдростта (хохма) е при народите – вярвай, Тора е при народите – не вярвай”. Техните съсъди трябва да получат светлината хохма, а ”Тора”, методът за поправяне, се намира само в Израел, призван да привлича светлината, възвръщаща към Източника, да поправя себе се, да прави разчет на екрана и да носи същата тази светлина хохма на народите. Ние поправяме връзките и строим системата, а народите доставят желанията.

Въпрос: На пръв поглед, тази мисия не ни се струва толкова трудна. Трябва само да предадем нещо на народите в качеството си на посланици. В какво е сложността на работата на подобен ”адаптер”?

Отговор: Преди всичко, на стъпалото на прародителите ние сме се отделили от съсъдите на АХАП, излезли сме от Вавилон, поправяйки собствените си съсъди, отнасящи се към Галгалта ве–Ейнаим. След това на стъпалото на синовете ние сме поправили нашия АХАП посредством изгнанието, особено египетското изгнание, и сме придобили цял съсъд. Но и двете му части са наши и се отнасят към Бина, а това не е достатъчно. Затова след изхода от Египет, завоювайки земята на Израел и след въздигането на Храма, целият ни съсъд се е разбил и паднал до стъпалото на народите на света в последното, четвърто изгнание.

И сега трябва да започнем поправянето, но вече не такова, както преди. Ако тогава все още не сме претърпели разбиване, то днес трябва да извличаме своите съсъди от народите. Самото това извличане е вече огромна работа. А освен това, много от представителите на народите се присъединяват към нас.

Преди всичко, трябва да възстановим единността на съсъда, както сме били някога. А по-нататък ще пристъпим към работа с народите: тъй като връзката по време на изгнанието вече е осъществена и затова дори сега, когато пристъпваме към самопоправянето, то се придава и на тях. По такъв начин ние се изграждаме не просто отново, а обхващаме поправянето на всички и се издигаме на много по-високи стъпала.

А след това, когато Израел се възстанови, народите на света веднага ще тръгнат след нас и тогава ще има за кого да се молим – за истинския АХАП, а не за зачатъчния АХАП на Бина.

И така, задачата на народа на Израел се състои в това, да вземат от народите техните желания и с тях да се издигнат към Твореца, подготвяйки за Него съсъда на Шхина. Той се състои от различни желания на народите от света, независимо от това, доколко са готови. Основното е те да усетят напълване и да вървят нагоре с наша помощ. Тогава ще могат да се приобщят към нас и да го получат.

С това ние доставяме удоволствие на Твореца. Тъй като Той е пожелал да даде Тора именно на тях, на истинския съсъд за получаване, а ние сме същността на средството за поправяне на тези съсъди.

От тук става ясно колко е важно да разпространяваме по целия свят. Тъй като ”Тора” е общата неразривна система, проявяваща се навсякъде. Изяснява се, че всички сме взаимно свързани и не можем да скъсаме въжето, не можем да избягаме. Тъй като тази мрежа, връзката между хората е самата Тора. Но тя съществува на всички стъпала, до пълното обединение, когато всички станат като един човек с едно сърце. ”Тора” е общият съсъд, а светлината в него се нарича ”Творец”.

Днес трябва да поправим желанието за получаване, за да се обединим над него в отдаване един на друг и на Твореца.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 11.04.2013

[104827]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: В какво, според Вас, се състои коренната разлика между сърцето и разума на отделния индивид и груповия (колективния) разум?

Отговор: Именно в това, как формулирахте въпроса си: при съединяване в единна затворена система,„Аз“-ът на всеки напълно изчезва, т.е. сърцето (чувствата) и разумът (мозъкът) започват да работят само в обединени сърце и разум – работи мрежата от връзки между всички нас.

При това, тя не е просто мрежа от връзки между нас. Тъй като ние самите анулираме себе си и именно мрежата, поддържана от това, че изключваме себе си, само тя функционира. Случващото се в нея се нарича проява на Твореца в Душата. Творец – проявяващото се в мрежата – Душа.

[104838]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Мнение (М.Делягин, политик, д.и.н., Директор на Института по Глобализация):

1. 1. Икономическата криза е само частна проява на системната криза на човечеството, което изменя целия си облик. Това е коренна промяна на отношенията на човека с природата, включваща в себе си колективното съзнание, което ние не усещаме. Главни стават не измененията в обкръжаващия свят, а формирането на собствено съзнание. За цялата история подобен преход все още не е имало.
2. Понижаването на познаваемостта на света повишава потребността от мистика, намалява потребността от наука и образование. Започва дехуманизация на човечеството, затъване в ново Средновековие.
3. Причината за кризата е в изчерпването на модела за глобално развитие. Неговото съдържание е в загниване на глобалните монополи, глобалният пазар се разпада на райони с жестока конкуренция. Затова още сега управляващият елит предпочита да потопи потенциалните райони в хаос.
4. Проблемът в икономическото развитие е в липсата на източник за икономически растеж, в свръхпроизводството. Затова икономиката ще излезе от кризата не като се възстанови, а в продължителна депресия и войни.
5. Конкуренцията ще бъде не на основата на логиката, а на творчеството и мистичното мислене. Това ще намали значимостта на знанията и ни грозят технолигични катастрофи. Ръстът на мистичното мислене, ожесточената глобална конкуренция ще способства за дехуманизация на обществото.
6. Свръхпроизводителните постиндустриални технологии правят средната класа излишна. Доколкото демокрацията съществува на основата на средната класа, тя ще се изроди в диктатура на формираното ново съзнание, отказ от цивилизацията и суверенитета и самосъзнание на личността. Кризата на демокрацията способства за възраждане на системата на управление от ордените, възраждат се ритуалите, възражда се Средновековието.

Реплика: Всичко е вярно, освен познаването на Програмата за развитие на човечеството и неговата Цел, заложени в Природата. Съгласно нея, именно кризата ще доведе човечеството до необходимостта да излезе от егоистичния си застой към духовното възраждане, към изход от „Египетското егоистично робство“. Задачата ни е да въведем „Интегралното образование и възпитание“, да облекчим „мекия“ преход към новия принцип на съществуване.

[104684]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

В предверието на духовния подем човечеството преминава подготвителен период, още не разбирайки законите на своето развитие. Поради това съществуват различни теории, и едновременно, виждаме, че процесът се движи с изключителното развитие на нашето егоистично желание, обърнато към лична изгода. То е свойствено за всеки човек и хилядолетия определя нашето поведение.

В човечеството са отделени няколко цивилизации, всяка от които се развива по своему, в своето време и в своето направление. А освен това, във времената на Вавилонската кула, определена част от човечеството се е отделила от останалите и е поела по особен път на развитие, доколкото, чрез егоистичното желание, в нея се е пробудило желание да постигне целта на действителността.

Това желание е трябвало да получи методика за реализация – и тук е възникнал проблемът. По същността си, човек иска да знае защо и за какво живее, в какво е смисълът на неговия живот. Едновременно, внезапно се изяснява, че отговорът на този въпрос е обусловен от много странен принцип: ”Обичай ближния, както себе си”.

Струвало ни се е, че смисълът на живота трябва да се открие след смъртта на тялото или в някаква мистична реалност, намираща се зад материалната природа. И изведнъж ми говорят за любов към ближния: ”Започни да го обичаш както себе си и развивайки такива взаимоотношения, ще откриеш висшия свят, цялата действителност, цялата дълбина на мирозданието, а също скритата Сила, която се нарича Творец – вечен и съвършен…”

Това не го разбирам. Нима не е достатъчен страничният, който се намира пред очите ми? Нима трябва да се издигна, да отменя себе си така, че да не виждам разликата между себе си и него? Оказва се, че това се нарича ”отдаване заради отдаване”. И в добавка приемам неговото желание и се грижа за него, както за любимо дете, както за собствената си душа, част от която е и той, и всъщност се явява. Благодарение на такава любов, казват ми, аз ще намеря и реализирам смисъла на моя живот. Само да дарявам добро на ближния.

”Да, това напълно противоречи на моите представи! Какво може да бъде по-отвратително от такъв смисъл!?”

Аз преднамерено изчиствам, заострям този момент – нали всъщност всичко е точно така. На човек му трябва време, за да разбере, да проумее: само това е неговата реализация. Именно във взаимоотношенията с ближните на нашето текущо ниво, в условията, когато се презираме един друг, ”говорим” един за друг, без колебание, убиваме се и се наслаждаваме напук на другите – именно тук между нас се разкрива безкрайната дълбочина на духовния свят, истинската реалност. Първоначално това просто не се поддава на разбиране.

И затова пътят е дълъг. Малката група, започнала да го реализира в Древен Вавилон, е трябвало да премине през множество перипетии, когато всички останали продължавали да се движат по егоистичния ход.

В края малка част от човечеството стига до финалния егоизъм чрез разбиване, чрез разрушаване на Храма, а голяма част се придвижва в егоизма линейно. По пътя двете части се смесват помежду си, докато заедно не се оказват на този етап, който изисква окончателна реализация на поправянето.

И така, подготовката за поправянето започва отдалеч. Малката група, наречена ”народа на Израел”, преминава през особени състояния, отхвърлена от духовните степени, а след това преминава чрез поетапни, дълбоки и бавни поправяния. Тя поправя своите разбити съсъди-желания, което изисква подготвителна база, преход от егоистичното намерение (ло-лишма) към алтруистично (лишма), към отдаване заради отдаване и към получаване заради отдаване. Всички етапи на този път са ясно построени един след друг, и като цяло народът на Израел поправя себе си чрез светлината, връщаща към Източника, която се нарича ”Тора”.

От друга страна, останалите части на общия съсъд, наречени ”народите на света”, не са преминали разбиване и затова не се нуждаят от поетапно поправяне. По същността си, те нямат какво да поправят. Ако народът на Израел трябва отново да издигне в духовното своите разбити и отхвърлени от там части, за да събере от тях десет сфирот всяка по отделно и всички заедно, създавайки с това реалността на общата душа, то за останалите е по-просто – те получават светене, придаващо им екран (масах), което е и поправянето. Те участват в процеса, присъединявайки се към Израел, последователно и много трудно поправящи себе си.

В края съсъдите на народите на света достигат такъв успех в поправянето, че взимат синовете на Израел ”на плещите си” и ги водят в ”Храма”. Народът на Израел не може сам да се издигне на тези степени, а народите на света са способни на такова изкачване, защото в тях няма разбити съсъди.

По такъв начин, последният етап на поправянето се осъществява не просто заедно с народите, а с тяхна помощ, с тяхната поддръжка, ”на техните плещи”.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 09.04.2013

[104610]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

От статията на Баал a-Сулам “Тайната на зародиша и раждането”: Признак за готовност за духовен живот e способността да се направи съкращаване, в резултат на което идва и се облича светлината на живота. Така се осъществява първото духовно движение, което се нарича душа – дъх на живота. Но неживото, растителното и животинското ниво не притежават сила за вътрешно съкращаване и в тях не може да се облече светлината на живота, и затова им е отсъдено завинаги да останат духовно мъртви. Човек е предназначен за живот, но се ражда мъртъв, защото се нуждае от някаква причина, подтикваща го да направи поне първото съкращаване. И причина за това е студеният въздух, идващ при него благодарение на това, че изучава Тора и прави добри дела.

Човечеството се разделя на нива: неживо, растително, животинско и човешко ниво, съгласно корена на душата в Малхут в света на Безкрайността – по четирите степени на дълбочината, на намиращото се в тях желание: от 1-во до 4-то. И само ако в човек се прояви последното 4-то ниво, това е свидетелство, че той е способен да се занимава самостоятелно, активно с духовна работа.

Останалите хора, притежаващи неживо, растително и животинско ниво на желание, не са способни на пробуждане и самостоятелна работа. Те плуват в общия поток, съгласно степента си, носени от течението.

Човешкото стъпало в човека се нарича точка в сърцето. Но дори човек да се е родил вече с точка в сърцето и благодарение на предходни превъплъщения да има предварителна готовност за духовна работа, това още не доказва, че той ще може сам да се пробуди. Нужен му е някакъв външен фактор, който да го накара да направи съкращение: напрежение, отчаяние, различни неприятни събития, поради които човек се чувства подтиснат и в опасност. Този натиск го принуждава да се замисли как да се приповдигне над своята природа.

И затова групата от кабалисти преминава през различни неприятни ситуации. Хората, които вече са се подготвили и са се включили в групата, желаещи да напредват и затова не се крият от проблемите и не стоят настрана, а активно участват в живота на групата, усещат много студен, пронизващ вятър от неприятни произшествия и страх, каращ ги да се свиват.

Вятърът – това вече не е мъртвото състояние. Той издърпва човека от неживото стъпало, на което е бил до сега, и го издига на растително ниво, където започва да се поклаща и да диша. Вятърът е средство за преминаване от неживото стъпало на растително. Самият той се състои от въздух, но идва от Бина, от душата, която е изпълвал. И така човек за първи път вкусва, разбира, какво е това въздух, стъпалото Руах.

Това неприятно събитие със сила вкарва в човек студения въздух, принуждавайки го да се свива. Но преодолявайки това свиване, той се разширява, т.е. извършва противоположно действие. Той иска да приеме този въздух, без да замръзва от страх и от това свиване, а се разширява към милосърдие и отдаване. За тази цел той трябва да се издигне над неприятните усещания, за сметка на силата за отдаване, за сливане с Твореца и тогава той за първи път ще направи своето духовно вдишване. В него със сила са вкарали въздуха, а той го вдишва и е готов за нови действия.

С няколко такива действия, които могат да се нарекат ”Египетски наказания”, човек започва самостоятелното си ”дишане”. Възможно е той самият да е готов да се свие, което се нарича ”сам да пробудиш светлината”, вместо светлината да го пробужда, т.е. не чака повод отвън, а сам започва да диша. Така той става жива душа (Нефеш хая).

От подготовката към урока, 11.04.2013

[104770]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

В света има множество хора, които биха искали да разкрият програмата на творението, неговата цел, т.е. целия този път, на къде води и в какво е неговата причина. На мнозина би им се искало да обяснят събитията, случващи се в този живот, и да узнаят защо всичко протича така и как трябва да действаме правилно в този свят.

Сега сме сякаш слепци, затворени в тясна стая, които се въртят в тъмнина и само носят неприятности на себе си и другите, през цялото време блъскайки се един в друг. Това не носи полза на никого, дори на този, който би съумял да победи другите, и в какво се състои неговата победа?

В крайна сметка, трябва да знаем какво се случва и къде се намираме, нали се наричаме хора! Неживата, растителната и животинската природа действат инстинктивно и никога не грешат. Животното не прави грешка, защото природата го заставя да се държи правилно, съобразно инстинктите.

Творецът властва във всяка частица на творението, както и в нашата нежива, растителна и животинска част, но на човешката част в нас е предоставена свобода. Човек се развива съответно хода на естествения процес на еволюцията, което се нарича в ”своето време” (беито), в инстинктивна форма за сметка на своя егоизъм. И по пътя през цялото време греши заради това, че не влага собствени усилия за развитие, което се нарича ”ускоряване на времето” (ахишена). И затова целият ни живот е непрекъснато страдание.

В какво е причината, къде е тази повратна точка, от която мога да променя своята съдба? Трябва да достигнем до осъзнаване, разбиране и обединение, сливане с висшето управление – да опознаем Твореца и да станем такива, какъвто е Той. Трябва да получим от Него юздите на управление на цялото мироздание.

А за да изпълним тази задача, трябва преди всичко да поискаме: да го пожелаем със сърцето и да го усвоим с разума. Със своето сърце и разум всеки път ще постигаме все нови степени на висшето управление, насочено от страна на Твореца към нас, и да го реализираме върху себе си против нашето желание.

Напредвайки по такъв начин, стъпка след стъпка, ставаме подобни на Твореца. Въпреки че не искаме да приличаме на Твореца, тоест да станем отдаващи и любещи, благодарение на обкръжението трябва постепенно, капка по капка, да получим такова желание и способност. Трябва да се съгласим и помолим, Творецът да ни даде възможност да бъдем като Него, тоест противоположни на самите себе си – да поставим Неговата част, главата на духовния парцуф, да управлява нашата част, духовното тяло.

Излиза, че на животинско ниво има такова особено създание, главата на което (неговите мисли и желания, разум и сърце) се развива противоположно на Твореца, а то поправя себе си, за да Му съответства.

От урока по писмо на Баaл а-Сулам, 10.04.2013

[104677]  

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Науката кабала разглежда вселената като желание за получаване, подразделящо се на четири нива: неживо, растително, животинско и човешко. Принципно, става дума за действащата в тях жизнена сила. На фундаментално, неживо ниво тя осъзнава само необходимостта да запази своята структура. И затова всичко започва от елементарното поляризиране, плюс и минус, от електрон и позитрон, към които се прибавят другите частици, създавайки цяла ”галактика” в атома.

След това атомите изграждат различните форми на неживата материя: течности, газове, твърди вещества, плазма. А на следващото стъпало те се съединяват в молекули и в някакъв момент в материята възниква живот.

Ние не разбираме как се случва това. Тъй като до този момент частиците единствено се съединявали ”механически” една с друга – и изведнъж между тях се проявило нещо ново.

Какво е това живот? Просто ”прескачане” на електроните? Не. С какво живият органичен материал се отличава от мъртвата материя на електронно ниво? Това не е известно на науката. Но ние наблюдаваме жизнената сила, обмяната на веществата, размножаването, всевъзможните взаимни връзки, създаващи паметта, генериращи реакции, зараждащи съединения и предназначението на различните клетки. Източниците на цялата тази еволюция за нас си остават тайна. Никой не се е научил да произвежда от неживата субстанция растителна или животинска.

А всъщност, става дума за жизнената сила, за желанието, действащо в материята. А то произлиза от духовното взаимодействие на светлините и съсъдите – ето защо неговото зараждане е необяснимо в материалните термини. Ние откриваме и изследваме различните явления, но не и силата, която ги предизвиква.

По такъв начин, желанието за получаване е фундаменталната сила на Вселената и ние можем само да констатираме нейното присъствие. Струва си това да се приеме като факт, за да може след това да се разкрие и постигне всичко останало. Тъй като ние сме само творение, възприемащо се в определена реалност, в определен момент от своето развитие. Разбира се, че си задаваме въпроси, но за да намерим отговори на тях, трябва да се доберем до началото на творението или до неговия край.

Човек представлява малка, ограничена част от цялата действителност и ако иска да я изследва, то трябва първо да порасне до нейните мащаби, до необходимата висота. Едва тогава ще може да възприема и изучава нейния път чрез анализ и синтез.

Изобщо животът  е светлина. Но ние я разкриваме в желанието, което поражда в нашето възприятие явленията на неживото, растителното и животинското ниво. Всъщност то е единно, и макар и на ”екрана” на моето съзнание да виждам всевъзможни образи, начертани от светлината, макар и да ме карат да преживявам най-различни усещания – всичко това се случва в мен, а не в реалността. В реалността е само желанието и светлината, която му носи живот в по-голяма или в по-малка степен. Ако е в по-голяма – то се радва, ако е в по-малка – плаче. Така се развиваме…

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 10.04.2013

[104680]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - No Comments→

Статия на Баал a-Сулам “Предисловие към ТЕС”, п. 100: Да не се породи у някого мисъл, че Творецът иска да остане на такъв стадий на управление, когато Неговият лик е скрит от творението. Но това е подобно на човек, преднамерено скриващ се, за да го потърси другарят му и да го намери. Така и Творецът, който скрива лика си от творението, е само по причина творението да пожелае да Го разкрие и да Го намери. Скриването е само подготовка за разкриване на лика.

Това е разбираемо за човек, способен да устои пред това скриване, концентриращ цялото си внимание на това, да се постарае да разкрие Твореца. Творецът постоянно се намира срещу човека, но между тях стои въображаемата картина на този свят. Човек сякаш вижда и усеща различните ситуации в живота, изправящи се пред него и действащи сякаш в различни посоки. Но всъщност, всичките те преследват една цел. Първо, да пробудят човека и второ, да го натоварят с проблеми и с трудни въпроси, които той ще бъде принуден да разреши.

По този начин ние постъпваме и с детето, давайки му дадена игра и приканвайки го да играе, т.е. да реши някаква задача. Излиза, че трябва да го подтикнем напред и да поставим пред него някакво препятствие, което то да преодолее. И това желание за напредване и решаване на проблема трябва да се зароди вътре, в самото него.

То взема нашия стремеж и силата на съпротивление, преработва ги вътре в себе си в своето правилно устремяване напред и в съпротивление, и така получава инструментите за постигане на мъдростта, ако става въпрос за този свят, или за разкриване на Твореца, ако става дума за духовна работа.

Колкото напредваме, толкова по-хитри стават упражненията. Не може да се каже, че стават по-тежки, но цялата трудност се състои в тяхната голяма дълбочина. Всеки миг трябва да съзираме тези упражнения, играта на Твореца с нас, който се откроява с това, че предизвиква в нас гняв, разочарование, откъсване от духовната работа.

Основно тези упражнения се отнасят към групата и към духовния път, а във всекидневния живот такива упражнения почти няма. Трябва да се разбере, че те все повече ще се разширяват и усложняват. Тяхната дълбочина и сериозна заплаха постоянно ще нараства и в крайна сметка ще се озовем в подножието на висока планина.

Тук всичко зависи от нашата подготовка, от взаимното поръчителство, което ще ни помага във всеки момент да усетим дадената ни възможност, призив, за да напредваме правилно. Решението е само в обединението. Тогава човек ще може правилно да разшифрова всяка крачка, всеки миг и ще получи подкрепа, помощ, и бързо ще достигне до разкриване на Твореца.

От подготовка към урока, 08.04.2013

[104534]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос (от критично писмо): …къде и как може да се види висшия свят?

Отговор: Знаете ли, това е възможно, при това много просто и нагледно: ако гледате на света само през своите очи, виждате „този“ свят. А ако гледате на света през още едни очи, които и да са, виждате „висшия“ свят. Това е!

[104514]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа - No Comments→