Във всеки човек съществуват всички свойства: и ”народите на света”, т.е. неговият егоизъм, и ”Исраел”, т.е. порочният алтруизъм, който за сега също работи за егоизма. Затова се казва, че всеки човек се намира във властта на егоизма и всички, дори най-добрите ни пробуждания и благи пориви се намират във властта на егоистичните свойства. Това се нарича ”египетски плен, изгнание”.

Човек трябва да си представи, че всички тези свойства съществуват в него. Той трябва да определи всички тях в себе си, да ги разложи и да започне да усеща чрез тях. И да направи същото по отношение на света – тогава ще види, че всичко това съществува около него в света.

Тази зрителна картина се появява постепенно. Когато я наложиш върху целия свят, изведнъж ще видиш как работи. Това наистина действа на живо и се реализира всеки миг.

Ако човек се опитва така да се самоограничи отвътре, то с помощта на вътрешната си организация започва да вижда, че целия свят е организиран. И тогава картината на света се изяснява – всичко, което се случва в света, му става ясно: как се осъществява, за кого и за какво.

От ТВ програмата ”Тайните на Вечната книга”, 18.02.2013

[105423]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

От статия на Рабаш: Най-трудното в работата е, че тя включва в себе си две полярни състояния, противоречащи едно на друго. И трябва да се вярва, че Творецът приема нашата работа, колкото и противоречива да ни се струва тя.

И няма значение дали имаш някакво понятие или знание в тази работа, основното е да е насочена към Твореца, т.е. да се работи над намерението за отдаване. И дори да си изгубил духовното усещане и да си в най-ниското състояние, все пак си способен да благодариш на Твореца за това, че Той ти е дал някаква връзка с духовното, че това ти доставя радост.

Така от ”ло лишма” идва ”лишма”. Благодарността, усещана по отношение на Твореца, позволява на човек да се почувства съвършен и според силата на радостта си той може да се издигне на следващото стъпало.

Самото състояние не се променя, то е постоянно. Променя се само отношението, възприятието на човек към него дотолкова, доколкото си изяснява и тълкува това състояние правилно, своята реакция към постоянното състояние, в което се намира през цялото време.

В него се разкриват все нови решимот и той съди висшата светлина, степента на отдаване, която се разкрива пред него. И затова през цялото време преживява вътрешни промени, т.е. променя се неговата оценка за качества като отдаване, съединение, любов – всички свойства, отнасящи се към духовния свят и към Твореца.

Това се разкрива в разбитите или във вече слабо поправените желания на човека, и затова всички промени се извършват само в него. Затова всичко зависи от това, как ще поправи своите желания и ще ги приближи към светлината. Всичко се определя от подобието на формата – от това, доколко съответства на светлината, на проявяващите се всеки миг решимот. А да ги доведем до подобие със светлината можем само за сметка на обкръжението, което служи като адаптер между разкриващите се решимот и светлината.

Ако човек използва обкръжението и своите решимот правилно, то във всяко състояние може много бързо да се слее със светлината и тогава ще усети състоянието си като добро. Естествено, той прави това не заради приятното усещане, а с цел да се уподоби на светлината и да се отдели от собствения егоистичен разчет, да стане наистина отдаващ. Тук вече става подем по стъпалата на осъзнаването, разбирането, оценката на светлината.

Трябва да съберем заедно тези две усещания, двата полюса, отричащи се един от друг, разкритото от нас противоречие, а това е възможно само за сметка на това, че се издигаш над себе си. От една страна, всичко е ”против” отдаването, а от друга страна, всичко е ”за”, и човек не знае какво да направи. Такъв е светът, такъв е и той самият отвътре, и как да свържем тези противоположности? Това е невъзможно, докато не дойде третият участник и не ги свърже помежду им. А това изисква учение, голям опит, за да разбере човек, че напредъкът е възможен само в такава форма.

От една страна, той усеща безпомощност, напрежение и не разбиране, как може да излезе от това състояние, да се спаси от преследването на Фараона. А от друга страна, разбира, че в любовта и при отдаването няма място за такива състояния, там всичко трябва да бъде прекрасно, светло съвършено!

Светът се разцепва на два лагера: силите на злото, раздора, ненавистта, разделянето стоят срещу добрите положителни сили на обединението и любовта, а по средата няма нищо.

И всичко това се случва, за да дойде третият Участник и да разреши този спор. Само Творецът може да примири тези враждуващи страни, ако ние Го привличаме и разкриваме, задължаваме Го да се разкрие, което се нарича: ”Победиха ме синовете мои”. Както е казано: ”Творящият мир на небесата, ще установи мир и между нас”. Това е вече работа в трите линии.

От подготовка към урока, 19.04.2013

[105552]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В нас се плиска море от желания. Откъде е дошло това разделяне на множество части, степени, лица, форми и т.н.? Факт е, че светлината, която цялата е отдаване, влиза в желание, което по своята природа е получаване.

Светлината и желанието се свързват по между си с противоположни свойства по време на разбиването, и в края всички светлини се включват във всички частни желания, съставяйки безброй комбинации. Оттук произлизат различията, степента на разбиране, постижение и анализ, многообразието от цветове и звуци, вкусове и аромати… Всичко идва от различното съчетание, възникващо при спрягането между светлините и желанията.

И именно благодарение на това множество разкриваме Твореца. В противен случай, бихме се усещали на неживото ниво на Малхут на света на Безкрайността.

Многослойността ни позволява да сваляме слой след слой, за да се покаже същността, да се изгладят различията между всички възможни комбинации на световете и съсъдите. Така и започваме да разкриваме Твореца срещу творението – от ”нещо от нищото” преминаваме към ”нещо от съществуващото”, ”различаваме” съсъда и светлината, светлината и тъмнината. Такава е нашата работа. И затова във всеки момент в духовното извършваме милиарди поправяния, достигайки до най-дребните детайли.

Това е като да се раздели материята на нашата Вселена. Струва ни се необятна във времето задача – но не е. Тъй като взаимовключването ни позволява да работим веднага във всички направления, та дори едно малко действие като следствие поражда милиарди в цялата Малхут.

Днес тази картина все още е скрита от нас, но в бъдеще ще я разпознаваме и ще се явяват все по-деликатни, все по-дълбоки елементи. Такава възможност ще се появи, когато започнем да правим разлика между отдаване и получаване във всяка част.

Тъй като мога да възприема само поправеното желание в неговия духовен вид – като едно от 613 желания, на които се дели съсъдът. А до поправянето пред мен е ”егоистичното чудовище”- Фараонът, който не можеш да разделиш на части, в които нищо не можеш да разгледаш. Докато не дойде светлината, не мога да започна нито едно желание, не виждам как да го задействам към отдаване над своя егоизъм, не разглеждам неговите части. Максимумът е какво усещам в Египет – това са десетте наказания…

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 18.04.2013

[105460]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В съзнанието на хората днес става разделяне между психологическото благополучие и реалния живот. Помня, че при нашите баба и дядо не е имало такава несъгласуваност. А при съвременния човек дори в семейството добрият психологически климат е отделен от материалното благополучие. Как да се убедим, че все пак те са взаимосвързани?

Отговор: Също както между чужди хора. Семейството се нуждае от същите семинари, от същите обяснения, от същото издигане над егоизма у всеки.

По-рано не е имало такъв егоизъм! Живели някога дядо и баба и помежду им “пъстра кокошчица”, тоест свое стопанство, свой дом, своя зеленчукова градина. Дядото ходел на работа, бабата се занимавала със стопанството. Домакинство. В центъра на домакинството бил домът, общността, децата и всичко друго.

А днес това го няма. Днес работим за някакъв си чичо, за някакво си общество, за нещо непонятно. Сутрин бързичко водим децата в детската градина или в яслата, ние самите – на работа, от работа – в супермаркета. От супермаркета – у дома, за да стоплим нещо набързо, да нахраним всички, да се измием и да спим. И утре – същото. Нима прилича на това устройство, което е било по-рано? По-рано е било дом, домакинство. Днес това само се нарича домакинство. У всеки всичко е свое, дори сметката в банката на мъжа и на жената често пъти са отделни.

Затова трябва на първо място, да учим хората с помощта на семинарите да се издигат над своя егоизъм и да се съединяват, именно над него. Иначе няма да го има семейството, защото егоизмът у всеки ни отделя един от друг, разделя ни, а ние не предприемаме в отговор никакви действия. И държавата нищо не може да направи. Не можете да накарате двама егоисти да съществуват съвместно на една площ.

За какво ми е семейство? – Спокойно отивам на работа, спечелвам своите пари, никой не ми е необходим. Вечер, ако е необходимо, ще доведа някой у дома. Ще отида в супермаркета, ще купя полуфабрикати, ще ги стопля в микровълновата печка и ще вечерям. Всичко е на самообслужване. Всичко е създадено нарочно, за да живее сам човек.

За производителите на стоки е много изгодно, ако сте сам в едно домакинство, а не двама. Защото за две домакинства двама самотници ще купят повече от всичко: и хладилник, и телевизор, и перална машина.

От беседа за интегралното възпитание, 02.04.2013

[105212]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои свободата на нашия избор в работата ни?

Отговор: Истинската свобода на избора, за разлика от цялата мнима свобода, е в подготовката, а не по времето на самото действие. Когато действието се случва, вече е невъзможно да му се повлияе: идва състоянието, дадено свише, а ние можем само предварително да установим в каква форма да го приемем.

Освен това, от нас нищо не зависи. Програмата на творението вече съществува и не можем да я променим. Можем само да ускорим развитието си. А освен това, ние все още не разбираме връзката си с огромната система: Как е възможно да напредвам по-бързо от останалите, щом се намираме в една система, всички части на която трябва да се развиват хармонично? Излиза, че сме зависими всички помежду си.

Но ако искате да знаете къде имаме свобода, то тя е само в подготовката. Трябва да отделя този единствен фактор, на който мога да влияя, и да работя за неговата промяна. А то зависи само от това, как ще възвися своята група, за да може за нейна сметка да ценим всяко идващо състояние, като дадено ни от Твореца с абсолютно добри намерения за мое благо.

Само от обкръжението, което съм си създал, зависи доколко ще ми се отдаде да се издигна над разединяващите сили, отричащи единството на висшето управление, и над тъмнината, поставяща под съмнение добрината на Твореца. Тогава ще мога да видя дали мога или не мога да оправдая всяко едно състояние: лично, вътрешно, и общо в цялата група.

Да допуснем, че се установи някакъв общ проблем, голяма неприятност – тук ще можем да проверим дали сме способни всички заедно да се справим с него, подготвени ли сме за това или не? И съответно всеки проверява себе си, доколко е въвлечен в общото преживяване и укрепва всички останали.

Всичко това зависи от подготовката и от осъзнаването на своето зло, от изясняване на своя егоизъм и от стремежа да правим добро. Тук човек се самопроверява, наистина ли не се намира под властта на своя егоизъм или в усещане на важността на обкръжението, групата, която е над всичките му лични, егоистични разчети. В това се състои нашата самоподготовка, т.е. свободата ни на избор.

От урока по статия на Рабаш, 17.04.2013

[105261]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Мнение: Свидетели сме на залез на епохата на студентското образование и висшето образование в света изобщо. Причините:

1. Частта от знание за стоките и услугите непрекъснато расте и става по-голяма, отколкото частта на рутинен труд. Разходите по изграждане съставляват 10%, а останалото са дизайн и разработка. В програмното обезпечаване частта на знание е 10о%. Дори добиващите отрасли инвестират все повече в разработки и изследвания.

Хората имат нужда от непрекъснато обучение, все по-малко се отчита какъв ВУЗ е завършил работникът, много по-важен е опитът в работата и курсовете, на които се е обучавал. Частта от допълнително образование нараства и замества висшето образование.

Гъвкавото допълнително образование, по възможност без откъсване от производството, икономисва преподавателски състав, използвайки дистанционно и интерактивно обучение.

2. Изменението на пазарните отношения свързано с възможността за тиражиране на знания. Преходът към икономика на знанието изменя картината на пазарните отношения. Знанията, за разлика от обичайните продукти и услуги, могат да се тиражират безкрайно много пъти.

3. Преходът към колективно потребление и производство на информация. Не е възможно да се намерят специалисти, успяващи да прочетат всичко по своята тема. Хората са принудени да се кооперират в получаването на информация. Най-добрите традиции за обучение в условията на масовост са възможни само при СМАРТ образованието. Интерактивните програми позволяват да се реализират елементите на индивидуалния подход. За това способства Интернет помощта, когато напреднали ученици помагат през Интернет на изоставащите.

Реплика: Според степента ни на развитие, всички създадени от човека системи се подлагат на изменение или заместване. Трябва само да бъдем чувствителни дали това  става в съответствие с развитието на природата – към обединяването ни в единна мрежа.

[105048]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как се изгражда правилното намерение в нас?

Отговор: Намерението се изгражда за сметка на извършената от човека работа, благодарение на светлината, която му въздейства в отговор на неговите усилия при включването му в групата, с желание да придобие намерение за отдаване. Само светлината може да му даде такова намерение, да му даде своята сила.

Когато светлината идва в центъра на групата, а всички се присъединяват към този център, с една дума, като към кладенец с жива вода, тогава всеки и всички заедно получаваме светлината, възвръщаща към източника. Така благодарение на намерението, ние поправяме желанието, поставяйки го под властта на намерението. Това означава да завоюваш земята със силата на народа на Израел, т.е. със силата на намерението.

В това се състои работата в групата и в учението, където всичко се насочва към привличане на светлината за поправяне. Тази работа се осъществява непрекъснато, за да се привлече светлината към центъра на групата, вътре в нашето обединение, към готовността ни да станем като един. А благодарение на идващата светлина, нашите получаващи съсъди се разширяват ”620” пъти. Тоест, поправяйки всяка своя крачка, всяко мъничко желание с намерение за отдаване, ние създаваме от него огромно желание, съдържащо в себе си множество детайли. По такъв начин всеки елемент набъбва до 620 пъти.

Центърът на групата е Шхина, нашето обединение като един човек с едно сърце. Това не е наша прищявка, а условие от духовния устав, изискващ от нас такова съединяване, което да съответства на светлината. Затова, в зависимост от приложените от нас усилия, светлината ни въздейства и ни помага наистина да се обединим.

А в мига, когато достигнем първото минимално съединение, започваме да разкриваме светлината вътре в нас. Това се нарича преход, махсом (границата на висшите светове), раждане в духовния свят, т.е. в състояние на пълно отдаване, всеки на всички, и Творецът на всички нас.

Поправянето се извършва от светлината, а нашата задача е само да прилагаме усилия.

От урока по статията ”Наследяване на земята”, 15.04.2013 

[105171]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Как да проверя отношението си в началото и в края: от къде трябва да започна и до какво да достигна накрая? Човек трябва да се удържа в мисълта, че „Няма никой освен Твореца“ и да се постарае да не излиза извън владението на тази единствена, висша сила.

Трябва да провериш какво именно ти влияе, в какви ситуации възникват странични мисли и желания, отслабващи усещането ти за единственост на висшето управление и да работиш над това. Тоест не трябва да излизаш от състоянието „Няма никой освен Него“ просто според волята на случая.

Дори когато се запътваш към пазара или при лекаря, трябва да знаеш в какви части на своето възприятие за живота сега се каниш да поправиш недостига от твоето сливане с Твореца, който ще те „обгърне и отпред, и отзад“, управлявайки те пряко и косвено. Творецът предварително е приготвил цялата тази ситуация, но ти трябва да я допълниш със своето отношение.

Веднага щом желанията ти бъдат поправени, миналото, настоящето и бъдещето ще се обединят в едно цяло за теб. Тоест, сега прилагаш и материални и духовни усилия, за да съединиш управлението на Твореца със самия себе си, със сърцето и разума си, за да бъдат за вечни времена, на всички места, във всяко действие слети в едно.

Това не означава, че трябва да изтриеш управлението на Твореца, сякаш Той не те управлява. Трябва да изясниш това място, къде в теб, в твоя личен свят има усещане за възможност, че можеш да добавиш нещо от себе си, да го направиш сам. Чувстваш, че не всички твои движения се извършват по волята на направляващата ръка на Твореца. И там, където чувстваш, че действа не Творецът, а едва ли не ти сам действаш, там имаш нужда от поправяне. Именно над такива случаи трябва да работиш, над такива желания, на такава територия.

Работата е в това, да се вложат максимум сили, а в крайна сметка да достигнеш до извода, че няма друго управление, освен Твореца. Ако изпълняваш правилно това действие чрез съединението ти с групата и самоотмяна, обединявайки себе си (Исраел), светлината, възвръщаща към източника (Тора) и Твореца, то присъединяваш всички тези ситуации също към Твореца, убеждавайки се, че „Няма никой, освен Него“. Това означава, че съзнателно възвръщаш всички състояния към светостта.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 14.04.2013

[105042]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: С какво се различава интегралната методика от източните медитации, с помощта на които човек се опитва да влезе в хармония с природата?

Отговор: Източните медитации се основават на анулирането на егоизма – да се диша по-малко, да се слуша по-малко, да се яде по-малко. По този начин човек се отрича от всичко, затваря се в себе си, намалява своя егоизъм и става като част от света, възвръщаща се към животинско състояние, тоест влиза в своето тяло.

Докато в нашата методика е обратно, издигаме се над своето тяло, искаме да разширим нашите усещания и съзнание, основно за сметка на интегралността.

Не е ли парадоксално, че източните психологии говорят за издигането на човека, а на практика го принизяват до такова ниво, че той може дори да не диша, да не се храни, да не прави нищо. И най-важното е, че такива хора се откъсват от света, за да се занимават с това самостоятелно, някъде в своя ъгъл. Затова такава практика не е подходяща за нашия свят, тъй като е преди всичко успокояващ, психологически тренинг.

А методиката на интегралното възпитание говори именно за интегралността на природата, за интегралността на всички хора в нея, защото само по този начин ти можеш, заедно с цялото човечество, да се впишеш в общата картина, а сам – не. Трябва да създадеш макар и малка група, а после ще дойде разбирането, че трябва да се разшириш по-нататък, защото само в тази ситуация се преодоляват всички проблеми.

Започваш да виждаш, че природата има програма за нашето развитие. И тази програма специално ни е довела до огромен егоизъм, който се е развил в нас в продължение на хилядолетия, за да разберем, че трябва да се избавим от него, да се издигнем над него. Не да го унищожим, а да се издигнем над него! Ето това е основата на методиката.

[104884]

Filed under: Възпитание - Няма коментари→

Въпрос: Как да разберем къде е онова място, където действаш сам и отричаш управлението на Твореца?

Отговор: Това място се определя много лесно: там, където ти се сърдиш и не се съгласяваш с висшето управление, когато се откъсваш от групата и Твореца, и въплъщаваш сам някакви собствени програми. Към това се отнася всичко, където не се намираш слят с Твореца.

Ако забележиш, че в някои ситуации и желания не усещаш властта на Твореца, независимо, че си желал да се прилепиш към висшето управление и да вървиш заедно с него, това означава, че даденото желание е развалено, непригодно и се нуждае от поправяне. Докато не го поправиш, твоето усещане няма да се промени. Предварително не можеш да кажеш, че всичко е наред, тъй като целта е постигане на единство с Твореца, сливане.

Затова нямаш избор, трябва да работиш във всички тези ситуации, желания, намерения, за да можеш чрез тях да достигнеш до сливане, при което се съединяват минало, настояще и бъдеще, ти и Творецът се обединявате в едно цяло във всички времена, във всички действия, мисли, намерения.

Когато възникне някакъв проблем, трябва да се решава така, сякаш Творецът го няма. Независимо от това, че знаеш, че ”Няма никой освен Него”, но се намираш на противоположния полюс. Сърдиш се, а гневът е признак на егоизма. А на какво можем да се сърдим, ако всичко се е случило по волята на висшето управление? Но човек все пак има свобода на волята. Болно е да се гледа, че е имало възможност да се направи поправяне и да се избегнат страданията и неприятните ситуации, доставяйки удоволствие на Твореца, а човек не е направил това.

Тук става сблъсък между принципа ”Няма никой освен Него” и между прякото и косвено управление на Твореца, властта на една сила – и свободния избор на човека, ”с властта на многото сили”.

Това е трудно за разбиране, докато не достигнеш до първото разкриване – средната линия, в която се срещат двата противоположни полюса. Тогава разбираме какво е това вяра над знанието, в която се срещат плюса и минуса, противоположните състояния: ”Няма никой, освен Твореца” и ”Кой ще ми помогне, ако не аз самият?”, приложено към миналото, настоящето и бъдещето, изпълвайки се едно в друго вътре в човека.

Без такъв съсъд за отдаване не можем да свържем тези два крайни полюса и да разберем единството на висшето управление. Затова кабалистите ни съветват как трябва да действаме, без да навлизаме в подробности. Та нали за да разберем някак си това обяснение, трябва да притежаваме вече поправени свойства.

Всичко се определя от инструментите ни за възприемане. Ако човек действа правилно, то те постепенно се разкриват в него, и той е способен в тези разкрити части да почувства и да се съгласи.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 14.042013

[105039]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→