Баал a-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п. 41: Следва да се знае, че като цяло действителността се разделя на пет свята: Адам Кадмон (А”К), Ацилут, Брия, Ецира и Асия.

„Светове“ е степен на вътрешното ми сближаване с Твореца, с отдаването. Все едно гледам към Него през техните призми. При това мога да се съгласявам с отдаването в една или друга степен на авиют (дълбочина на желанието) от нула до четири. И като цяло всичко това са етапи на постижения, до пълно сливане.

Въпрос: За какво са ни тези светове – скрития?

Отговор: За да разкрием постепенно Твореца, уподобявайки Му се по свойства. Става дума за закон: всяко случайно явление в реалността можем да постигнем само съгласно подобие по свойствата. Докато аз, по своята егоистична природа, се намирам извън него, не си съвпадаме, не мога да го усетя. Когато в мен се пробужда точката в сърцето, аз започвам да усещам своята противоположност на Твореца и тогава в мен се появява възможността за израстване, за увеличаване на моята точка и сближаването ми с Него. А дотогава съм отделен от Него чрез егоизма: Той е отдаване, а аз целият съм получаване, и нямам никаква връзка с Него. Така действа законът за подобие по свойствата.

Въпрос: Може ли да се каже, че тези степени за подобие отразяват моята чувствителност към ближния?

Отговор: Да. Отношението ми към другите или към Твореца всъщност е едно и също. Основното е насоченост навън от себе си .

Трябва да разберем, че се намираме в единно състояние, което се нарича ”свят на Безкрайността” или Малхут на Безкрайността. Но от него ни отделят пет степени на помътняване на чувствата. Специални екрани ги отслабват, като филтри, насложени върху възприемането на света на Безкрайността, и като резултат, ние усещаме само ”външния свят”, макар че всичко всъщност се случва вътре.

Действителността е неизменна, но ми се представя под формата на този свят. Цялата разлика е в помътняването, в притъпяването на чувствата.

Въпрос: Как да ги подсилим?

Отговор: Това зависи от чувствителността, от усещането за ближния, от това, дали мога да му предам такова значение, като на себе си? Затова е и казано: ”Възлюби ближния като себе си”.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 14.04.2013  

[104944]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В духовното Човек (Адам) е онази част, която посредничи между Твореца и творението. Също така тя се нарича ”Исраел” (ישראל), което означава: ”направо към Твореца” (яшар Ел – ישר-אל). Казано е: „Вие се назовавате Човек, а не народите на света”. Тъй като екранът (масах), с който снабдявам цялото човечество, е онова вечно Аз, и Човека в мен. ”Дебелината” на желанието (авиют) взимам от ”народите”, светлината – от Твореца, а екрана трябва сам да изградя за тях. Всъщност, такъв е стремежът на всеки висш парцуф – да бъде единствено ”адаптер”, ”връзка”, преходно звено, който няма нищо свое, освен съответствие на нуждите на другите. В това е моята работа, моята задача, предназначението ми, това трябва да прави всеки, който има точка в сърцето. На това и се учим.

Въпрос: Какво преодоляваме при това?

Отговор: Преодоляваме пречките, препятстващи ни да помагаме на света, с което доставяме удоволствие на Твореца. Съгласно преданията, Той е пожелал да даде Тора, т.е. методиката за поправяне, именно на ”народите на света”, а народът на Израел я е получил, в качеството си на преходно звено за връзка. Съсъдите – желания са заложени в народите, светлината се намира свише, а народът на Израел, хората с точки в сърцата, трябва да ги преведат в съответствие помежду си. И излиза, че се явяваме висш, адаптиращ парцуф, с други думи: екран и отразена светлина.

От нас се иска само усилие и нищо повече. Тъй като нашето желание в сравнение с желанието на народите на света е малко и затова е казано: ”Вие сте малки сред народите”. Малки не количествено, а спрямо желанието за получаване: в нас то изначално се отнася само към стъпалото на Бина, а всички добавки сме придобили едва след разбиването. И цялото ни предназначение се състои в това, да обслужваме Малхут, т.е. желанието на народите, построявайки Третия храм от тях. Ние трябва да напълним всички духовни желания и стремежи, които се разкриват в тях.

Затова е казано: ”Мъдростта (хохма) е при народите – вярвай, Тора е при народите – не вярвай”. Техните съсъди трябва да получат светлината хохма, а ”Тора”, методът за поправяне, се намира само в Израел, призван да привлича светлината, възвръщаща към Източника, да поправя себе се, да прави разчет на екрана и да носи същата тази светлина хохма на народите. Ние поправяме връзките и строим системата, а народите доставят желанията.

Въпрос: На пръв поглед, тази мисия не ни се струва толкова трудна. Трябва само да предадем нещо на народите в качеството си на посланици. В какво е сложността на работата на подобен ”адаптер”?

Отговор: Преди всичко, на стъпалото на прародителите ние сме се отделили от съсъдите на АХАП, излезли сме от Вавилон, поправяйки собствените си съсъди, отнасящи се към Галгалта ве–Ейнаим. След това на стъпалото на синовете ние сме поправили нашия АХАП посредством изгнанието, особено египетското изгнание, и сме придобили цял съсъд. Но и двете му части са наши и се отнасят към Бина, а това не е достатъчно. Затова след изхода от Египет, завоювайки земята на Израел и след въздигането на Храма, целият ни съсъд се е разбил и паднал до стъпалото на народите на света в последното, четвърто изгнание.

И сега трябва да започнем поправянето, но вече не такова, както преди. Ако тогава все още не сме претърпели разбиване, то днес трябва да извличаме своите съсъди от народите. Самото това извличане е вече огромна работа. А освен това, много от представителите на народите се присъединяват към нас.

Преди всичко, трябва да възстановим единността на съсъда, както сме били някога. А по-нататък ще пристъпим към работа с народите: тъй като връзката по време на изгнанието вече е осъществена и затова дори сега, когато пристъпваме към самопоправянето, то се придава и на тях. По такъв начин ние се изграждаме не просто отново, а обхващаме поправянето на всички и се издигаме на много по-високи стъпала.

А след това, когато Израел се възстанови, народите на света веднага ще тръгнат след нас и тогава ще има за кого да се молим – за истинския АХАП, а не за зачатъчния АХАП на Бина.

И така, задачата на народа на Израел се състои в това, да вземат от народите техните желания и с тях да се издигнат към Твореца, подготвяйки за Него съсъда на Шхина. Той се състои от различни желания на народите от света, независимо от това, доколко са готови. Основното е те да усетят напълване и да вървят нагоре с наша помощ. Тогава ще могат да се приобщят към нас и да го получат.

С това ние доставяме удоволствие на Твореца. Тъй като Той е пожелал да даде Тора именно на тях, на истинския съсъд за получаване, а ние сме същността на средството за поправяне на тези съсъди.

От тук става ясно колко е важно да разпространяваме по целия свят. Тъй като ”Тора” е общата неразривна система, проявяваща се навсякъде. Изяснява се, че всички сме взаимно свързани и не можем да скъсаме въжето, не можем да избягаме. Тъй като тази мрежа, връзката между хората е самата Тора. Но тя съществува на всички стъпала, до пълното обединение, когато всички станат като един човек с едно сърце. ”Тора” е общият съсъд, а светлината в него се нарича ”Творец”.

Днес трябва да поправим желанието за получаване, за да се обединим над него в отдаване един на друг и на Твореца.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 11.04.2013

[104827]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В какво, според Вас, се състои коренната разлика между сърцето и разума на отделния индивид и груповия (колективния) разум?

Отговор: Именно в това, как формулирахте въпроса си: при съединяване в единна затворена система,„Аз“-ът на всеки напълно изчезва, т.е. сърцето (чувствата) и разумът (мозъкът) започват да работят само в обединени сърце и разум – работи мрежата от връзки между всички нас.

При това, тя не е просто мрежа от връзки между нас. Тъй като ние самите анулираме себе си и именно мрежата, поддържана от това, че изключваме себе си, само тя функционира. Случващото се в нея се нарича проява на Твореца в Душата. Творец – проявяващото се в мрежата – Душа.

[104838]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Мнение (М.Делягин, политик, д.и.н., Директор на Института по Глобализация):

1. 1. Икономическата криза е само частна проява на системната криза на човечеството, което изменя целия си облик. Това е коренна промяна на отношенията на човека с природата, включваща в себе си колективното съзнание, което ние не усещаме. Главни стават не измененията в обкръжаващия свят, а формирането на собствено съзнание. За цялата история подобен преход все още не е имало.
2. Понижаването на познаваемостта на света повишава потребността от мистика, намалява потребността от наука и образование. Започва дехуманизация на човечеството, затъване в ново Средновековие.
3. Причината за кризата е в изчерпването на модела за глобално развитие. Неговото съдържание е в загниване на глобалните монополи, глобалният пазар се разпада на райони с жестока конкуренция. Затова още сега управляващият елит предпочита да потопи потенциалните райони в хаос.
4. Проблемът в икономическото развитие е в липсата на източник за икономически растеж, в свръхпроизводството. Затова икономиката ще излезе от кризата не като се възстанови, а в продължителна депресия и войни.
5. Конкуренцията ще бъде не на основата на логиката, а на творчеството и мистичното мислене. Това ще намали значимостта на знанията и ни грозят технолигични катастрофи. Ръстът на мистичното мислене, ожесточената глобална конкуренция ще способства за дехуманизация на обществото.
6. Свръхпроизводителните постиндустриални технологии правят средната класа излишна. Доколкото демокрацията съществува на основата на средната класа, тя ще се изроди в диктатура на формираното ново съзнание, отказ от цивилизацията и суверенитета и самосъзнание на личността. Кризата на демокрацията способства за възраждане на системата на управление от ордените, възраждат се ритуалите, възражда се Средновековието.

Реплика: Всичко е вярно, освен познаването на Програмата за развитие на човечеството и неговата Цел, заложени в Природата. Съгласно нея, именно кризата ще доведе човечеството до необходимостта да излезе от егоистичния си застой към духовното възраждане, към изход от „Египетското егоистично робство“. Задачата ни е да въведем „Интегралното образование и възпитание“, да облекчим „мекия“ преход към новия принцип на съществуване.

[104684]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

В предверието на духовния подем човечеството преминава подготвителен период, още не разбирайки законите на своето развитие. Поради това съществуват различни теории, и едновременно, виждаме, че процесът се движи с изключителното развитие на нашето егоистично желание, обърнато към лична изгода. То е свойствено за всеки човек и хилядолетия определя нашето поведение.

В човечеството са отделени няколко цивилизации, всяка от които се развива по своему, в своето време и в своето направление. А освен това, във времената на Вавилонската кула, определена част от човечеството се е отделила от останалите и е поела по особен път на развитие, доколкото, чрез егоистичното желание, в нея се е пробудило желание да постигне целта на действителността.

Това желание е трябвало да получи методика за реализация – и тук е възникнал проблемът. По същността си, човек иска да знае защо и за какво живее, в какво е смисълът на неговия живот. Едновременно, внезапно се изяснява, че отговорът на този въпрос е обусловен от много странен принцип: ”Обичай ближния, както себе си”.

Струвало ни се е, че смисълът на живота трябва да се открие след смъртта на тялото или в някаква мистична реалност, намираща се зад материалната природа. И изведнъж ми говорят за любов към ближния: ”Започни да го обичаш както себе си и развивайки такива взаимоотношения, ще откриеш висшия свят, цялата действителност, цялата дълбина на мирозданието, а също скритата Сила, която се нарича Творец – вечен и съвършен…“

Това не го разбирам. Нима не е достатъчен страничният, който се намира пред очите ми? Нима трябва да се издигна, да отменя себе си така, че да не виждам разликата между себе си и него? Оказва се, че това се нарича ”отдаване заради отдаване”. И в добавка приемам неговото желание и се грижа за него, както за любимо дете, както за собствената си душа, част от която е и той, и всъщност се явява. Благодарение на такава любов, казват ми, аз ще намеря и реализирам смисъла на моя живот. Само да дарявам добро на ближния.

”Да, това напълно противоречи на моите представи! Какво може да бъде по-отвратително от такъв смисъл!?”

Аз преднамерено изчиствам, заострям този момент – нали всъщност всичко е точно така. На човек му трябва време, за да разбере, да проумее: само това е неговата реализация. Именно във взаимоотношенията с ближните на нашето текущо ниво, в условията, когато се презираме един друг, ”говорим” един за друг, без колебание, убиваме се и се наслаждаваме напук на другите – именно тук между нас се разкрива безкрайната дълбочина на духовния свят, истинската реалност. Първоначално това просто не се поддава на разбиране.

И затова пътят е дълъг. Малката група, започнала да го реализира в Древен Вавилон, е трябвало да премине през множество перипетии, когато всички останали продължавали да се движат по егоистичния ход.

В края малка част от човечеството стига до финалния егоизъм чрез разбиване, чрез разрушаване на Храма, а голяма част се придвижва в егоизма линейно. По пътя двете части се смесват помежду си, докато заедно не се оказват на този етап, който изисква окончателна реализация на поправянето.

И така, подготовката за поправянето започва отдалеч. Малката група, наречена ”народа на Израел”, преминава през особени състояния, отхвърлена от духовните степени, а след това преминава чрез поетапни, дълбоки и бавни поправяния. Тя поправя своите разбити съсъди-желания, което изисква подготвителна база, преход от егоистичното намерение (ло-лишма) към алтруистично (лишма), към отдаване заради отдаване и към получаване заради отдаване. Всички етапи на този път са ясно построени един след друг, и като цяло народът на Израел поправя себе си чрез светлината, връщаща към Източника, която се нарича ”Тора”.

От друга страна, останалите части на общия съсъд, наречени ”народите на света”, не са преминали разбиване и затова не се нуждаят от поетапно поправяне. По същността си, те нямат какво да поправят. Ако народът на Израел трябва отново да издигне в духовното своите разбити и отхвърлени от там части, за да събере от тях десет сфирот всяка по отделно и всички заедно, създавайки с това реалността на общата душа, то за останалите е по-просто – те получават светене, придаващо им екран (масах), което е и поправянето. Те участват в процеса, присъединявайки се към Израел, последователно и много трудно поправящи себе си.

В края съсъдите на народите на света достигат такъв успех в поправянето, че взимат синовете на Израел ”на плещите си” и ги водят в ”Храма”. Народът на Израел не може сам да се издигне на тези степени, а народите на света са способни на такова изкачване, защото в тях няма разбити съсъди.

По такъв начин, последният етап на поправянето се осъществява не просто заедно с народите, а с тяхна помощ, с тяхната поддръжка, ”на техните плещи”.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 09.04.2013

[104610]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От статията на Баал a-Сулам „Тайната на зародиша и раждането“: Признак за готовност за духовен живот e способността да се направи съкращаване, в резултат на което идва и се облича светлината на живота. Така се осъществява първото духовно движение, което се нарича душа – дъх на живота. Но неживото, растителното и животинското ниво не притежават сила за вътрешно съкращаване и в тях не може да се облече светлината на живота, и затова им е отсъдено завинаги да останат духовно мъртви. Човек е предназначен за живот, но се ражда мъртъв, защото се нуждае от някаква причина, подтикваща го да направи поне първото съкращаване. И причина за това е студеният въздух, идващ при него благодарение на това, че изучава Тора и прави добри дела.

Човечеството се разделя на нива: неживо, растително, животинско и човешко ниво, съгласно корена на душата в Малхут в света на Безкрайността – по четирите степени на дълбочината, на намиращото се в тях желание: от 1-во до 4-то. И само ако в човек се прояви последното 4-то ниво, това е свидетелство, че той е способен да се занимава самостоятелно, активно с духовна работа.

Останалите хора, притежаващи неживо, растително и животинско ниво на желание, не са способни на пробуждане и самостоятелна работа. Те плуват в общия поток, съгласно степента си, носени от течението.

Човешкото стъпало в човека се нарича точка в сърцето. Но дори човек да се е родил вече с точка в сърцето и благодарение на предходни превъплъщения да има предварителна готовност за духовна работа, това още не доказва, че той ще може сам да се пробуди. Нужен му е някакъв външен фактор, който да го накара да направи съкращение: напрежение, отчаяние, различни неприятни събития, поради които човек се чувства подтиснат и в опасност. Този натиск го принуждава да се замисли как да се приповдигне над своята природа.

И затова групата от кабалисти преминава през различни неприятни ситуации. Хората, които вече са се подготвили и са се включили в групата, желаещи да напредват и затова не се крият от проблемите и не стоят настрана, а активно участват в живота на групата, усещат много студен, пронизващ вятър от неприятни произшествия и страх, каращ ги да се свиват.

Вятърът – това вече не е мъртвото състояние. Той издърпва човека от неживото стъпало, на което е бил до сега, и го издига на растително ниво, където започва да се поклаща и да диша. Вятърът е средство за преминаване от неживото стъпало на растително. Самият той се състои от въздух, но идва от Бина, от душата, която е изпълвал. И така човек за първи път вкусва, разбира, какво е това въздух, стъпалото Руах.

Това неприятно събитие със сила вкарва в човек студения въздух, принуждавайки го да се свива. Но преодолявайки това свиване, той се разширява, т.е. извършва противоположно действие. Той иска да приеме този въздух, без да замръзва от страх и от това свиване, а се разширява към милосърдие и отдаване. За тази цел той трябва да се издигне над неприятните усещания, за сметка на силата за отдаване, за сливане с Твореца и тогава той за първи път ще направи своето духовно вдишване. В него със сила са вкарали въздуха, а той го вдишва и е готов за нови действия.

С няколко такива действия, които могат да се нарекат ”Египетски наказания”, човек започва самостоятелното си ”дишане”. Възможно е той самият да е готов да се свие, което се нарича ”сам да пробудиш светлината”, вместо светлината да го пробужда, т.е. не чака повод отвън, а сам започва да диша. Така той става жива душа (Нефеш хая).

От подготовката към урока, 11.04.2013

[104770]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В света има множество хора, които биха искали да разкрият програмата на творението, неговата цел, т.е. целия този път, на къде води и в какво е неговата причина. На мнозина би им се искало да обяснят събитията, случващи се в този живот, и да узнаят защо всичко протича така и как трябва да действаме правилно в този свят.

Сега сме сякаш слепци, затворени в тясна стая, които се въртят в тъмнина и само носят неприятности на себе си и другите, през цялото време блъскайки се един в друг. Това не носи полза на никого, дори на този, който би съумял да победи другите, и в какво се състои неговата победа?

В крайна сметка, трябва да знаем какво се случва и къде се намираме, нали се наричаме хора! Неживата, растителната и животинската природа действат инстинктивно и никога не грешат. Животното не прави грешка, защото природата го заставя да се държи правилно, съобразно инстинктите.

Творецът властва във всяка частица на творението, както и в нашата нежива, растителна и животинска част, но на човешката част в нас е предоставена свобода. Човек се развива съответно хода на естествения процес на еволюцията, което се нарича в ”своето време” (беито), в инстинктивна форма за сметка на своя егоизъм. И по пътя през цялото време греши заради това, че не влага собствени усилия за развитие, което се нарича ”ускоряване на времето” (ахишена). И затова целият ни живот е непрекъснато страдание.

В какво е причината, къде е тази повратна точка, от която мога да променя своята съдба? Трябва да достигнем до осъзнаване, разбиране и обединение, сливане с висшето управление – да опознаем Твореца и да станем такива, какъвто е Той. Трябва да получим от Него юздите на управление на цялото мироздание.

А за да изпълним тази задача, трябва преди всичко да поискаме: да го пожелаем със сърцето и да го усвоим с разума. Със своето сърце и разум всеки път ще постигаме все нови степени на висшето управление, насочено от страна на Твореца към нас, и да го реализираме върху себе си против нашето желание.

Напредвайки по такъв начин, стъпка след стъпка, ставаме подобни на Твореца. Въпреки че не искаме да приличаме на Твореца, тоест да станем отдаващи и любещи, благодарение на обкръжението трябва постепенно, капка по капка, да получим такова желание и способност. Трябва да се съгласим и помолим, Творецът да ни даде възможност да бъдем като Него, тоест противоположни на самите себе си – да поставим Неговата част, главата на духовния парцуф, да управлява нашата част, духовното тяло.

Излиза, че на животинско ниво има такова особено създание, главата на което (неговите мисли и желания, разум и сърце) се развива противоположно на Твореца, а то поправя себе си, за да Му съответства.

От урока по писмо на Баaл а-Сулам, 10.04.2013

[104677]  

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Науката кабала разглежда вселената като желание за получаване, подразделящо се на четири нива: неживо, растително, животинско и човешко. Принципно, става дума за действащата в тях жизнена сила. На фундаментално, неживо ниво тя осъзнава само необходимостта да запази своята структура. И затова всичко започва от елементарното поляризиране, плюс и минус, от електрон и позитрон, към които се прибавят другите частици, създавайки цяла ”галактика” в атома.

След това атомите изграждат различните форми на неживата материя: течности, газове, твърди вещества, плазма. А на следващото стъпало те се съединяват в молекули и в някакъв момент в материята възниква живот.

Ние не разбираме как се случва това. Тъй като до този момент частиците единствено се съединявали ”механически” една с друга – и изведнъж между тях се проявило нещо ново.

Какво е това живот? Просто ”прескачане” на електроните? Не. С какво живият органичен материал се отличава от мъртвата материя на електронно ниво? Това не е известно на науката. Но ние наблюдаваме жизнената сила, обмяната на веществата, размножаването, всевъзможните взаимни връзки, създаващи паметта, генериращи реакции, зараждащи съединения и предназначението на различните клетки. Източниците на цялата тази еволюция за нас си остават тайна. Никой не се е научил да произвежда от неживата субстанция растителна или животинска.

А всъщност, става дума за жизнената сила, за желанието, действащо в материята. А то произлиза от духовното взаимодействие на светлините и съсъдите – ето защо неговото зараждане е необяснимо в материалните термини. Ние откриваме и изследваме различните явления, но не и силата, която ги предизвиква.

По такъв начин, желанието за получаване е фундаменталната сила на Вселената и ние можем само да констатираме нейното присъствие. Струва си това да се приеме като факт, за да може след това да се разкрие и постигне всичко останало. Тъй като ние сме само творение, възприемащо се в определена реалност, в определен момент от своето развитие. Разбира се, че си задаваме въпроси, но за да намерим отговори на тях, трябва да се доберем до началото на творението или до неговия край.

Човек представлява малка, ограничена част от цялата действителност и ако иска да я изследва, то трябва първо да порасне до нейните мащаби, до необходимата висота. Едва тогава ще може да възприема и изучава нейния път чрез анализ и синтез.

Изобщо животът  е светлина. Но ние я разкриваме в желанието, което поражда в нашето възприятие явленията на неживото, растителното и животинското ниво. Всъщност то е единно, и макар и на ”екрана” на моето съзнание да виждам всевъзможни образи, начертани от светлината, макар и да ме карат да преживявам най-различни усещания – всичко това се случва в мен, а не в реалността. В реалността е само желанието и светлината, която му носи живот в по-голяма или в по-малка степен. Ако е в по-голяма – то се радва, ако е в по-малка – плаче. Така се развиваме…

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 10.04.2013

[104680]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Статия на Баал a-Сулам „Предисловие към ТЕС“, п. 100: Да не се породи у някого мисъл, че Творецът иска да остане на такъв стадий на управление, когато Неговият лик е скрит от творението. Но това е подобно на човек, преднамерено скриващ се, за да го потърси другарят му и да го намери. Така и Творецът, който скрива лика си от творението, е само по причина творението да пожелае да Го разкрие и да Го намери. Скриването е само подготовка за разкриване на лика.

Това е разбираемо за човек, способен да устои пред това скриване, концентриращ цялото си внимание на това, да се постарае да разкрие Твореца. Творецът постоянно се намира срещу човека, но между тях стои въображаемата картина на този свят. Човек сякаш вижда и усеща различните ситуации в живота, изправящи се пред него и действащи сякаш в различни посоки. Но всъщност, всичките те преследват една цел. Първо, да пробудят човека и второ, да го натоварят с проблеми и с трудни въпроси, които той ще бъде принуден да разреши.

По този начин ние постъпваме и с детето, давайки му дадена игра и приканвайки го да играе, т.е. да реши някаква задача. Излиза, че трябва да го подтикнем напред и да поставим пред него някакво препятствие, което то да преодолее. И това желание за напредване и решаване на проблема трябва да се зароди вътре, в самото него.

То взема нашия стремеж и силата на съпротивление, преработва ги вътре в себе си в своето правилно устремяване напред и в съпротивление, и така получава инструментите за постигане на мъдростта, ако става въпрос за този свят, или за разкриване на Твореца, ако става дума за духовна работа.

Колкото напредваме, толкова по-хитри стават упражненията. Не може да се каже, че стават по-тежки, но цялата трудност се състои в тяхната голяма дълбочина. Всеки миг трябва да съзираме тези упражнения, играта на Твореца с нас, който се откроява с това, че предизвиква в нас гняв, разочарование, откъсване от духовната работа.

Основно тези упражнения се отнасят към групата и към духовния път, а във всекидневния живот такива упражнения почти няма. Трябва да се разбере, че те все повече ще се разширяват и усложняват. Тяхната дълбочина и сериозна заплаха постоянно ще нараства и в крайна сметка ще се озовем в подножието на висока планина.

Тук всичко зависи от нашата подготовка, от взаимното поръчителство, което ще ни помага във всеки момент да усетим дадената ни възможност, призив, за да напредваме правилно. Решението е само в обединението. Тогава човек ще може правилно да разшифрова всяка крачка, всеки миг и ще получи подкрепа, помощ, и бързо ще достигне до разкриване на Твореца.

От подготовка към урока, 08.04.2013

[104534]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос (от критично писмо): …къде и как може да се види висшия свят?

Отговор: Знаете ли, това е възможно, при това много просто и нагледно: ако гледате на света само през своите очи, виждате „този“ свят. А ако гледате на света през още едни очи, които и да са, виждате „висшия“ свят. Това е!

[104514]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→