Съществува само желанието за получаване. Творецът не е създал нищо освен него. И желанието иска да стане подобно на Твореца.

В какво да му се уподобя? В отдаването. Желанието се напълва с усещането за Твореца и това се нарича негова „душа“, „Божествена част свише“. Чувството за съответствие, за подобие на Твореца, което желанието изпитва, извършвайки действия по отдаване, се нарича негово напълване. То се напълва именно с това, което прилича на Твореца. Ако за това трябва да получава – то получава, а ако за това трябва да съкрати себе си – то се съкращава. Не е важно действието – важно е все повече да се уподобим на Него.

Точно това са светлините НаРаНХаЙ, напълващи желанието. Наслаждавам се не от тях самите, а от това, че се сливам с Твореца. И затова наслаждението може да бъде дори нищожна прашинка от Твореца, даваща живот в нашия свят – и нищо повече. Цялата работа е в осъзнаването на важността на Даващия – ето какво ме изпълва. Подобие на Него – това жадувам, и за мен това е духовно напълване.

Изначално има само една искра, появила се като „нещо от нещо“, и едно желание, появило се като „нещо от нищо“. Ей такава първична, „елементарна частица“ и нищо повече. А всичко останало „се раздува“ от Твореца, от Неговите действия.

От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 18.03.2013

[103083]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №1

Въпрос: Говорихте за отговорността ни по отношение на света.

Отговор: За да се изкачим на следващата степен, трябва да се съединим помежду си, за да предадем този модел на света. Ние не можем да съществуваме само заради себе си – това би означавало да сме откъснати от следващата степен. Ако действаме само заради себе си, то оставаме в малкото състояние. В него няма да има нищо повече, освен това, което усещаме и разбираме сега.

За да преминем в следващото състояние, трябва да станем големи. А в духовния свят се става голям само за да родим друг, да напълним другиго. Затова, ако се обединяваме помежду си, за да напълним другите, за да предаваме от себе си към другите, тогава получаваме Висшата светлина.

Тъй като това  не е просто наше задължение към света. То е необходимо на самите нас, за да получим разкриване на Твореца, разкриване на Висшата сила, системите на управление, излизането на следващата степен, в следващото измерение. Нищо няма да получим и няма да разкрием, ако не го правим за другите. Ние сме предавателно число, предавателна система. И така е всеки от нас, всяка група, всички заедно.

От 1-ви урок на Европейския конгрес, 22.03.2013

[103404]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение: Идеята за Вселената като „гигантски мозък“ е предлагана от учените в течение на десетилетия. Но сега физиците могат да предоставят доказателства. Вселената може да расте, подобно на гигантски мозък, с електрически заряди между огледалните клетки на мозъка, под формата на разширяващи се галактики.

Резултатите от компютърното моделиране показват, че естествената динамика на ръста, пътят на развитие на системите е един и същ за различните видове мрежи – било то Интернет, човешки мозък или Вселената като цяло. В резултат, учените твърдят, че Вселената действително се развива като мозък. Проучването повдига сериозни въпроси за това, как работи Вселената.

Реплика: Всички светове са устроени по еднаква схема АВАЯ: четири-степенно развитие на всичко и всяка една от частите, Единната сила на абсолютното отдаване властва в цялата система, управлява я и предопределя всичко, в това число и съдбата ни. Имаме възможност, изменяйки себе си, всеки път да вървим „в крак“ с нейното развитие и по такъв начин да се чувстваме комфортно. При това, да предчувстваме бъдещите състояния и като изменяме себе си, да ги възприемаме не като страдание, а като желани. В това се състои и предназначението на науката кабала.

[103284]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1987/88, статия 13, ”Предводителят – лицето на народа”: Цялата тежест в служенето на Твореца е предизвикана само от недостатъка на вяра. Когато човек приема съвършената вяра, той се стреми да анулира себе си пред Твореца, както свещ пред факел. И тогава, от само себе си, всички негови мисли и желания следват това, към което го задължава силата на вярата.

Тази сила на вярата може да се получи само на фона на обременяване на сърцето и всички тези проблеми, през които за своето време е преминал Мойсей. Тъй като той се е възпитавал в дома на Фараона, получавайки всички блага от приемния чичо и приемната майка. Казано иначе, посредством своя егоизъм човек преминава особен етап на развитие. Този егоизъм е огромен и затова народът на Израел се нарича ”коравосърдечен”, ”инат” – заради Фараона, който царства в него. Въпреки това, така ”възпитава” човека в своята територия, но той иска да продължи по своя път – и тогава в него може да израсне свойството Мойсей.

И така, трябва да бъдеш голям егоист, затворен в своето собствено его. Неслучайно е казано, че колкото и високо да се издигне човек, злото начало се възвишава над него. Повече от това, и в ”дома на Фараона”, и в ”дома на Итро” тези свойства, развивани от човека, са необходими за неговия духовен напредък. По-далечното свойство Бина идва само по пътя на тежка вътрешна борба между разкриващата се искра, точката в сърцето и голямото егоистично желание за наслаждение, което не е готово и неспособно да чуе каквото и да е – до такава степен е жестокосърдечно…

От урок по статия на Рабаш, 03.04.2013

[104199]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вашето мнение за противопоставянето между Бог и Дявола?

Отговор: Аз обикновено не се докосвам до такива въпроси, затова само ще отбележа, че в цялата вселена съществува една действаща сила – Творец, от който произлиза всичко, всички струващи ни се противоположни сили и въздействия.

Всички взаимно противоположни съгласувани действия на тези сили произхождат от единната сила на Твореца, всичките те действат по една програма: да доведат хората до единствената цел – пълното разкриване на Твореца в тях самите, подобни на Него. За да постигнем това подобие с Твореца, Неговото въздействие се разбива на множество различни и противоположни въздействия. Разликата между тях се възприема от нас като различни, противоречащи си едни на други източници на сила.

Кабала ги свежда до ”Няма никой освен Него”. Тъкмо стремежът  всичко в света да се сведе към едно, в това число и себе си, със всичките ни желания, мисли, постъпки, към Единния Източник, се явяват като основно усилие на човека, който разкрива Твореца в това усилие – и открива, че в света съществува само една сила на любов и отдаване.

[104454]

Filed under: Въпрос-отговор, Творец - Няма коментари→

Мнение: Безработицата в ЕС през 2014 година ще нараства. Една криза развива друга: световната финансова криза се превърна в световна криза на безработицата, която ще премине в политическа криза. Тази криза обхвана Европа, Китай, САЩ. Общото в тях е, че проблемът с безработицата е притиснат от финансовия проблем и ще предизвика разширение в цялата политическа система.

В централна Европа (Германия, Австрия, Холандия, Люксенбург) безработицата е по-ниска от 6%. Около тях е до 12%. В периферията е 13-27%.

Правилото е: на всеки безработен се падат по три човека, страдащи от безработицата на този човек: съпруг/съпруга, деца и прочее. Ако безработицата е 25%, от нея страдат 100% от населението, ако е 11% – страдат 44%.

Последствията от продължителната безработица са: човек се потапя в друг начин на живот, угнетяване от бедността, загуба на статуса, положението – но пък възниква мощна политическа сила. Корените на европейския фашизъм се крият в мащабните икономически неуредици, когато финансовият елит се смеели над партиите, оглавявани от мошеници.

Но безработните откликвали на техните обещания. В резултат се появили правителства след Първата световна война. След Втората световна война това не се случило, защото Европа е била окупирана. Но според днешните показатели безработицата се формира от същите тези закономерности.

Реплика: Доколкото техническият и технологичният прогрес се развива, безработицата ще нараства. Освен това, желанията в хората ще растат не толкова по големина, а и по качество – на човек повече не му се иска да работи и да купува, да бъде в робство на тези, които забогатяват от това. Желанията се променят. Ерата на обществото на потребителя завършва по няколко причини.

Предстои нова ера – превеждането на маса безработни в работещи над себе си, в строителството на ново интегрално общество. Този етап предшества етапа на интегралното образование, обучение, възпитание, изменение на човека, а след това неговото съзнателно преустройство на света. Работата в офисите, заводите, преминава в школите по интегрално образование, курсове по преквалификация на хората, които след това ще създават помежду си нови обществени отношения – рационално материално потребление в единно интегрално съобщество.

[104343]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Корупцията е станала една от главните причини за световната икономическа криза. За това се говори в заявление на форума на оглавяващите парламента G20, състоял се в Мексико.

Да има точно, надеждно и глобално финансово регулиране е искането, което предявява целият свят към реформата на финансовите системи и борбата с корупцията.

Всяка страна трябва да отделя значително внимание на финансовото регулиране и борба с прането на пари. Необходимо е да се ограничи оборота на наличните пари и да се премине на неналични сметки.

Реплика: Хората няма да постигнат никакви резултати по подобряване на света, без да поправят себе си. А за това има една единствена методика: „интегралното образование и възпитание“. Защото то се основава на разбирането и разкриването на бъдещото поправено състояние на единното човечество, образът на което вече е заложен в Природата.

[104461]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Духовните съсъди се състоят от желания за наслаждаване, а също така и от съкращаване на желанието, от екрана и намиращия се в него срам. Срам, защото не мога да обърна себе си към отдаване, страхувам се от всяко свое състояние да се свържа с Отдаващия.

Когато се издигам от падение, от усещане на злото, тогава виждам, че то не е било толкова лошо. Разбирам, че това падение е вид подготовка за нов подем. Започвам да обичам и ценя това предходно състояние, да благодаря за него, защото без това спускане сега не бих се издигнал.

Това ми помага да оценя своето издигане още по-високо, защото то е дошло, за да поправи бившите пороци. И затова поправям този подем със своето ново отношение към него и от този опит се уча и в бъдеще. Сега знам, че трябва да се подготвям за момента, когато отново ще дойде падението, за да мога по възможност да го контролирам и да се издигна над знанието.

В състояние на подем имаме малко възможности да се издигнем с вяра над знанието, но за това ще ни помогне падението. Тъкмо паденията са най-ефективните състояния за издигане, а не подемите.

Работата на човек е в това, да благодари за миналото и с това да се подготви за бъдещето. Всеки миг трябва да се говори, че всичко случващо се до този момент, какъвто и конфликт да се е случил между другарите, каквото и да се е случило – всичко това е направено от Твореца, освен Когото, никой друг не съществува. Трябва да припишеш всички тези ситуации на разкриването на Твореца спрямо теб от Неговата обратната страна, ако си преживял падението, или от лицевата Му страна, ако си изпитал подем.

А за в бъдеще – трябва да сме готови за всичко, каквото и да се случи. Това се нарича преданост на душата. За този момент се подготвяме в групата, благодарение на своя принос в нея, в поръчителството, в помощта, която се възвръща към самия човек.

Всичко зависи от готовността на човека. Ако седим и нищо не правим, то няма да усещаме никакви падения или подеми, а само лека промяна в настроенията. Ако се подготвяме за връзка с другарите, то ще можем да управляваме скоростта на своя напредък и да виждаме в положителна светлина всичките си хубави състояния: и подемите, и паденията.

Много по-трудно е да се отнесем целенасочено към подема, отколкото към падението. Защото по време на подем се намираме под впечатление от наслаждението, което ни зашеметява, не ни разрешава да го анализираме, да контролираме желанията си.

Докато при падение, самото желание те кара да търсиш изход, дори спасение. Затова е казано, че ”Фараонът е доближил синовете на Израел към Твореца”. Желанията, разкриващи се в падението, в изгнанието, страданието и злото – тъкмо те приближават човек към целта. А по време на подем напредваме не особено много.

От урок по статия на Рабаш, 02.04.2013

[104233]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Изследване: Коткоподобните маймуни решават колективни задачи без бой и спорове. Зоолозите са научили маймуна да отваря кутия с голямо количество храна само в случай, че маймуните от по-висок ранг се намират на определено разстояние, зад забранения кръг.

От всеки член на стадото се изисквало разбиране и издържливост: дори високопоставените индивиди е трябвало да изчакват встрани, докато негов подчинен се приближи и отвори кутията. Обаче на тези  правила е била обучавана само една маймуна, намираща  се  по средата на йерархичната стълбица в стадото. Останалите е трябвало сами да разберат същността на процеса въз основа на поведението на другите, по метода на чуждите и своите проби и грешки. След като изследователите обучили на правилата една маймуна, те не се намесвали в последствие в хода на експеримента.

И у маймунките всичко се получило! На тях им е било напълно достатъчно просто да се наблюдават взаимно, за да схванат принципа на това, което се случва. Нямало е никакво специално общуване или принуждаване, нито ругатни. Зелените морски котки (гриветки) се оказали рядко срещано търпеливи и снизходителни една към друга. При това доминантните индивиди усвоявали правилата на играта по-рано от останалите.

Ето как се случвал опитът: маймуна, стояща ниско в йерархията доближавала куфара с лакомствата и преценявала колко далече се намират доминантните индивиди. Ако те се намирали прекалено близо, маймуната-откривател не предприемала нищо. Ако „началството“ било разположено достатъчно далече, тя отваряла куфара. След това към гощавката са могли да пристъпят и останалите. Още един път да отбележим, че социалният статут не е пречил на маймуните да схванат  абсолютно демократичните правила и тяхното усвояване минавало без сбивания и спорове.

Получените резултати свидетелстват за това, че висшите когнитивни способности, като например, способността за  разбиране на чуждите мотиви и чувства, не задължително трябва да са свързани с решаване на сложните задачи, изискващи високоразвита социална структура или речевите навици. В социалното устройство на стадото на зелените мармозетки няма нищо особено, както и в задачата, която им беше предлагана. Въпреки всичко маймуните са съумеели да се организират, без дори да общуват, а само чрез взаимното наблюдение.

Реплика: Как в такава ситуация ще се държат възрастните хора, децата? Егоизмът ни отличава от приматите, той ни  заслепява! Колко страдания трябва да понесем, преди да приемем указанието на Висшата природа…

[104271]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако творението е било създадено да се наслаждава, тогава защо човек трябва да работи, за да достигне отдаването на Твореца, а не може просто да се наслаждава на живота, само с добро?

Отговор: Човек може понякога да се наслаждава на материалния живот, но не през целия живот и не през цялото време. Дори най-богатите хора, имащи всички блага, не са способни всеки момент от своя живот да усещат наслаждение – не това е била целта на творението.

Ако разгледаме от близо, ще видим, че дори кралският живот съвсем не е прост. Творецът дава на всеки своята роля и задължава човек да се развива съгласно целта на творението, по добър или по лош път. Обикновено хората напредват по пътя на страданието, което се нарича в ”своето време”. Но ако в човек има особен корен на душата, той получава възможност да ускори своето развитие, ”да освети времето”, тоест сам да участва в работата на Твореца. За такова участие, той трябва да удържа в себе си две сили, а не да действа съгласно една сила, както е при обикновените хора.

Невъзможно е да напредваш само чрез наслажденията в материалния свят. Виждаме, че светът се потапя във все по-големи страдания, въпреки целия свой технически прогрес, като се предполага, че ни е давал възможност за постигане на пълен просперитет. Но Творецът проваля опитите ни да подобрим материалния си живот и не ни дава да се наслаждаваме. Създаденото от Него егоистично начало постоянно расте и властва над нас, разрушавайки всички наши добри начинания.

Ако нашите опити не противоречаха на целта на творението, то несъмнено все пак бихме се устроили. Бихме живели като животните съгласно природната програма и инстинктите, и всеки би намерил своята ниша в общата симбиоза. Но ние не сме способни на това, защото трябва да достигнем особено състояние.

Това се отнася най-вече към тези, в които се е пробудила точката в сърцето, но всички хора страдат, защото чувстват силите, тласкащи ги към развитие. Това се случва” под знанието”, неосъзнато, без разбиране къде, защо и как е нужно да се развиват, какви сили ги управляват и придвижват напред. Човек просто инстинктивно се опитва да избегне неприятното, лошо въздействие и да се доближи към доброто. Всички негови разчети са основани само на това, къде са по-малко страдания и повече доброта.

Въпреки това, за специалните души Творецът е приготвил специален път на развитие за сметка на доброто. Те сами трябва да притеглят към себе си развиващите ги сили – висшата обкръжаваща светлина, връщаща към източника. Такива хора се радват на всичко лошо като на хубаво, знаейки и разбирайки, че всичко произлиза само от Твореца, освен когото няма никой, и който си играе с нас.

Целият живот е игра. Тъй като развитието на низшия с помощта на висшия става за сметка на игра, и от нас се изисква да приемем правилата на тази игра, въпреки нейната тежест, обърканост и трудност за човека. Необходимо е да положиш много усилия, за да видиш играта на Твореца и винаги да поддържаш връзка с Този, който играе с теб.

В този случай, се оказваме между две сили: Фараонът и Творецът, и се радваме на възможността да напредваме. И действително тогава може да вървим само по пътя на доброто!

Хората, способни да удържат тези две сили и сами да ги управляват, като две юзди, или да бъдат както кон, който сам се движи, познавайки желанието на Конника, се чувстват щастливи. При тях има множество проблеми, на техните плещи лежи целият този свят, за който те са отговорни, но те са щастливи от величието на своята мисия, от връзката с Твореца, поръките на когото изпълняват.

От урока по статия на Рабаш, 02.04.2013

[104239]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→