Баал а-Сулам, “Поръчителство”: При спускането на природата на творението до най-ниското му ниво, което се явява егоистичната любов, нямаше никаква възможност да се обясни на хората, че трябва да се съгласят да приемат задължението или поне да обещаят да излязат в широкия свят на любовта към ближния.

Такова изключение е само народът на Исраел, по силата на това, че е преминал през многобройни страдания през четиристотинте години на жестоко робство в Египет. И са казали за това мъдреците: ”Както солта ”омекотява” месото, така страданията смекчават човешките грехове”.

Въпрос: Народът на Израел е страдал много през цялата си история и аз не разбирам, как това му е помогнало. Та нали поправянето се осъществява от светлината. А страданията какво му дават?

Отговор: Наистина, точно такава е ситуацията пред нас, а трябва да се ръководим, както е казано, само от онова, което виждаме. Какво да се прави, всеки си има ”своите очила”.

Ти си представяш египетското изгнание като период на материално страдание, а в моите очи това е било духовно разкриване на злото. В това ти виждаш натиска на Фараона, а аз виждам натиск от страна на моето зло начало. Теб те терзаят външните египтяни, а мен – вътрешните. Под градоносните удари ти си избягал от географския Египет, а аз – от Египет в мен. Духовният аспект е толкова силен, че в египетското изгнание аз усещам не външното, а основно вътрешните беди. Тъкмо те ме подбудиха да изляза от Египет и да достигна света Ацилут. На теб ти бе достатъчно само да се избавиш от физическия гнет на Фараона, от външното поробване.

Това е характерно и за съвременния свят. В днешните беди и проблеми аз виждам призив, необходим за това, да напредвам към целта. А ти ги възприемаш като проклятие, не като средство за напредване. Искаш да ги избегнеш, а аз тъкмо обратното, казвам, че не трябва да се бяга, а да се премине към осъществяване на поправянето, за да почувстваме вместо бедите – комфорта, доброто, спасението, бъдещия свят.

Днес, когато процесът се устремява към общото поправяне, става все по-ясно, че няма накъде да се бяга. За еврейския народ това означава, че ако той не пристъпи към поправянето, то в Израел и в Америка, и където и да са, ги очакват нещастия от всякъде – икономически, физически, душевни, всякакви.

Най-надеждното място ще бъде земята на Израел. Независимо, че тук ще им се наложи да се сражават физически, но основно – вътрешно. Ето защо трябва тук да се разпространяват кабалистичните знания, а най-важното – методиката за интегрално възпитание. Защото тъкмо от това зависи до каква степен ще ни се отдаде да изнесем стоящите пред еврейския народ задачи от руслото на обичайните сражения в руслото на духовните.

Народът трябва да разбере: ако се сражава сам със себе си за обединението, то ще ”смекчи”, ще ”подслади” всички лоши сили. Той не ги унищожава, защото това е невъзможно, но ги превръща в добри и полезни. Единството ни позволява да трупаме сили и тогава враговете отстъпват. С тях не трябва вече да се сражаваме, те не излизат на война. Тъкмо обратното, те идват, за да се научат да се обединяват.

Тъй като раздвояването ще им се отрази зле. В Израел то води до политически конфликти, а наоколо всекидневно загиват десетки, стотици и този хаос само ще нараства.

И ако искаме мир и спокойствие, трябва да се започне тъкмо от тук. Други варианти просто няма. И затова няма смисъл от разсъждения за физическите страдания на еврейския народ в Египет. В такъв случай ти не разбираш и всички катастрофи, сполетели евреите в тяхната история, и инквизицията, и погромите, и Катастрофата. Разбира се, това не може да се обясни от това ниво, тъй като не виждаме цялата реалност, цялата система, за да разберем случващото се и неговата причина.

С една дума, става въпрос за качествен дефект и сме се озовали на много важен, решаващ етап. Без да осъзнават това, като цяло народите на света оказват натиск върху народа на Израел, за да им предаде той методиката за поправянето. И този натиск може да придобива различни форми.

Но учудващото е, че преди да пристъпят към Израел, те ще воюват помежду си. Още сега може да се види около кого се върти целият сюжет. На картата Израел е почти незабележим, и въпреки това, тъкмо той се явява като център на събитията и след време този факт ще се проявява все по-ясно.

В крайна сметка, съвременните процеси задължават еврейския народ да се обединява, за да даде пример на света и да привлече всички към всеобщо обединение, към подем на човечеството.

Такава е простата „схема“. Но в нашия свят тя се реализира в много милиардни вложения, изисква огромни ресурси и засяга директно милиарди хора, превръщайки света в арена на неуправляеми търгове…

От урок по статията ”Поръчителство”. 21.05.2013

[108016]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Баал а-Сулам, “Поръчителство”: Тора не е била дадена на прародителите ни, защото заповедта да обичаш ближния като самия себе си, явяваща се основа в Тора, не е достойно да се спазва само от един. Преди това е необходимо съгласието на целия народ.

И затова работа се проточила до изхода на синовете на Исраел от Египет, когато те са станали достойни да я спазват. Тогава те били попитани: съгласен ли е всеки от народа да приеме тази заповед? И след като се съгласили, с това им била дадена Тора.

От това следва, че аз нищо не мога да постигна в групата от десет човека, ако всички останали другари не ме подкрепят и не участват заедно с мен в работата. Ние наистина трябва да бъдем като един човек с едно сърце. Няма да ми помогнат личните ми усилия, ако другите не ги прилагат.

Тази ситуация се оказва голямо препятствие, но всъщност това не е препятствие. Ако не съм способен да се включа към модела ”поправена десятка”, това означава, че още не съм достигнал до личното поправяне, че още не съм отдаващ, не съм се слял с Твореца поне в нещичко.

Тук вече действа духовното възприемане на реалността: не ми е дадено да разглеждам каквото и да е като външен фактор. Моделът на десятката се намира в мен, тя е проекция на моя вътрешен свят, предназначена единствено да работя със собствените си свойства, виждайки ги сякаш отвън, в другарите. Това ми помага доста оперативно да се обръщам към поправянето.

Във всеки случай, Творецът не се разкрива само пред едно създание, а се разкрива само в ”десятка”. Това съответства на строежа на народа и на целия свят. И затова трябва да работя в целия спектър на реалността.

Тъй като по същество, това съм аз самият. Сякаш наблюдавам вътрешните си свойства на рентгенова снимка, виждам ги отвън – в неживата, растителната, животинската и човешката природа. Тя цялата сякаш се ”простира” от мен навън.

Това означава, че трябва да следя как останалите се поправят и напредват и доколко мога да помагам на една или друга част. Някъде виждам интегралното възпитание, а на друго място предхождащите го материали. Но така или иначе, всичко това изхожда от мен и е устремено в една посока – към практикуване на интегралното възпитание, към вътрешните кръгове, т.е. към моите желания, които са още по-близо до точката в сърцето. Тук вече мога да изучавам науката кабала и да работя в десятка – т.е. в обкръжението, най-близко до духовната искра, която пламенее в мен.

Така трябва да виждам общата картина. И тогава разбирам, че ако стесня своя кръгозор и не се грижа за целия свят, то от това нищо няма да излезе.

Така или иначе, по този път човек е воден от светлината, която ни възвръща към източника и постепенно формира в нас правилното направление. Така че трябва да правим само онова, което ни е възложено – и накрая ще се променим. Ще дойде светлината и аз ще видя, че подходът трябва да бъде комплексен. Светлината ще ми придаде усещането и разбирането за това, което представлява свойството отдаване, и съгласявайки се с това, ще продължа своя път…

От урок по статията ”Поръчителство”, 23.05.2013 

[108134]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→