Въпрос: Кабалистите пишат за категорията ”Исраел”, в която всички са взаимосвързани и изцяло зависещи един от друг. Каква е тази категория? Кой се отнася към нея?

Отговор: Ще ти разкрия тайната: вчера през деня аз не бях ”Исраел”. До вечерта състоянието ми малко се промени: аз стигнах до ”Йерусалим”, после се спуснах към ”долината”, след това се срещнах с ”лъвовете”, после се издигнах към ”небесата”, полетях…

А днес сутринта, събуждайки се, вече не се отнасях нито към ”Исраел”, нито дори и към ”народите на света” – аз бях просто ”Животно”…

Изобщо, ”Исраел” (ישראל) се нарича желанието за получаване, което се самонасочва ”направо към Твореца” (яшар-Ел – ישר-אל).

Ако ме питаш за каквато и да е субстанция на белтъка, то аз не знам към коя от категориите се отнася тя. Първо трябва да се провери нейното желание и намерение – тогава ще бъде ясно, явява ли се тя ”Исраел”, и ако да, то на какво ниво. Да речем, че пред теб седи грък по рождение и евреин по рождение, но ако погледнеш вътре, гъркът може да се окаже ”Исраел”, а евреят –”грешник” от ”животинското” стъпало.

Всичко се решава от желанието и мощта на намерението. И разбира се, ”Исраел” първи се поправят. Ако в мен има част от ”Исраел” и част от ”народите на света” – от самосебе си първо поправям по-чистите съсъди.

Този ред се проектира и в нашия свят: тук, желаете или не, ние се отнасяме към ”Исраел” и сме длъжни да се поправим сега.

Но в духовен смисъл евреите също се делят на две части: ”Исраел” и ”народите на света”. Колко представители на ”Исраел”, ще съберем между еврейския народ? Може би 1000 от 12 – 14 милиона…

Въпрос: Тогава кой трябва да поеме върху себе си отговорността да стане ”Народът на Исраел”, ”като един човек с едно сърце”?

Отговор: Онзи, който се чувства част от този народ. Това вече са вътрешни детайли на възприятието, те не могат да бъдат оценени с думи и не можеш да ги определиш по паспорт.

Въпрос: И вие вчера не бяхте с този народ?

Отговор: Не. Вчера вечерта бях в числото на ”народите на света”, а тази сутрин се събудих ”животно”. Но се надявам, че през деня ще бъда ”добро момче” и ще израста до стъпалото на ”велик първосвещеник”.

Но по време на работата, разбира се, ще ми се наложи да падам, да се свличам – едва ли не до състоянието на Аман и на другите злодеи. Те ще се ”облекат” в мен и аз ще се почувствам като тях самите, истински ще се вживея в тези образи, описани в Тора.

Защото Тора очертава вътрешните контури, описва вътрешните роли, които трябва да изиграем по пътя на подобие с Твореца. Аз няма да мога да Му се уподобя на 100%, ако не премина през душите на Амон, Хитлер, Фараона и т.н. Трябва да се вживея в тях, а също и в онези чисти образи на отдаване, които им се противопоставят. И само тогава ще се поправя истински.

Проблемът не е в това, просто да се събудиш ”животно”. Ако всичко се ограничава с това, то аз съм ”извън играта”. Изобщо, духовният път и тялото не може да се свързват с онова, което виждаш сега с твоя материален поглед. Това е жестока грешка. Никога не съди по външните ”картинки” и по усещанията на тялото – съди само по намеренията и желанията.

В цялата реалност има само желание за получаване, желание за отдаване и намерение, които поправят желанието за получаване така, че то да стане отдаващо.

Това е всичко. Освен това, няма нищо повече – само три параметъра: светлина, съсъд и екран между тях.

Въпрос: А как стои въпросът относно 600-те хиляди, за които пише Баал а-Сулам в статията ”Поръчителство”? Трябва ли все пак те да се пробудят и да се обединят по пътя към поправянето?

Отговор: Все пак ще ти издам една тайна: веднъж да се добереш до такива състояния, в които да ти потрябват 600 хиляди поръчители – и ще ги намериш. Те изведнъж ще се появят пред теб, като в сън…

От урока по статията “Поръчителство”, 07.05.2013

[106924]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Мнение (Б. Акунин, писател, изтоковед): Опитах се да видя нашия живот през очите на бъдещия човек. Погледнах – и изтръпнах. В каква дива епоха живеем, господа! Най-напредничавата ни наука и огромна част от доходите ни се използват за изобретения и производство на оръжия за унищожения.

Усърдно унищожаваме планетата, на която живеем. Непрекъснато мъчим и унижаваме себеподобните си. Бог знае как възпитаваме децата си. Понятие нямаме как функционира тялото ни, а мозъкът ни е въобще тайна зад седем печата. Цената на човешкия живот даже в развитите страни е малка, а в неразвитите – нищожна. Цели социални слоеве и дори народи живеят в позорна нищета.

Страните, като правило, се управляват от не най-добрите представители на населението – такава система за отрицателен отбор сме разработили. Планетата изобилства от престъпници, които затварят в специални затвори, където лошите хора стават още по-лоши. Ние сме невежи, жестоки и 99% живеят по животински маниер: ядем, мигаме с очи, произвеждаме потомство и после умираме.

[106842]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: На духовния път разкривам егоизма в себе си и едновременно с това ми е приятно – тъй като съм устремен към нещо друго…

Отговор: Ако се наслаждавам на страданията, дори и да ме свързват с Твореца, това вече е нечистота, която се нарича клипа, „черупка“, която съхранява плода по време на зреенето. Тя ме предпазва, за да мога все пак да се намирам във връзка с Твореца, но все пак е недостойно състояние. Тъй като в страданията виждам подслаждането – обещаното разкриване на Твореца. Чувствам, че те идват от Него, защото в противен случай Той не би могъл да привлече вниманието ми. И ако оправдавам тази егоистична сладост, ако се наслаждавам от нея, означава, че съм в нечистота.

И възниква въпрос: до каква степен мога да изпитвам страдания в текущото състояние и същевременно да осъзнавам неговата необходимост за връзка с Твореца? Как да не попадам под властта на наслаждението от тези страдания? Как да се спрем, в момента на съприкосновение с него и веднага да преведем процеса в правилното русло?

Защото продължавайки да се стремя към сладостите, се отпускам, поддавам се на коварството на егоизма, който подобно на змия ме съблазнява с този „елей“ на целеустремените страдания. Оттук произлизат всевъзможните религии и вярвания, основани на „праведните мъки“.

Въпрос: Как да насочим процеса в правилното русло?

Отговор: За това моля Твореца, Добрия и Творящия добро. Той иска във връзката ми с Него да ми бъде добре, към Него да ме води доброто. Но как да направя това?

Ако в егоистичното си желание усещам пустота, заплаха, беди, мрак, тогава, разбира се, от безизходност то търси източника на злото – нека това бъде дори Творецът, то си спомня за някаква висша Първопричина, от която изхожда всичко.

Но какво става, ако се наслаждавам, ако желанието ми е препълнено, ако целият свят сякаш лежи в краката ми? Животът ми е напълно наред, обезпечен съм на сто процента, в сейфа ми лежат златни кюлчета, абсолютно здрав съм, пълен съм със сили и енергия, която имам къде да прилагам…

Това закрива Твореца от мен, блокира мисълта ми за Него. Ако страданията и опустошението ме тласкат към Него, то наслажденията, напротив, ме отделят от Него.

Оттук следва въпросът: по какъв път предпочитам да напредвам? Чрез страдания или чрез наслаждения? Тъй като при такава постановка трудният път е точно пътят на наслажденията, които ме „окупират“, затварят всички възможности за мен. Когато в живота не изпитвам какъвто и да е недостиг, мога ли да мисля за Висшата сила?

Е, излиза, че пътят на ускорението съвсем не е прост, в сравнение с естествения път. Движейки се „по разписание“, аз мога да бъда доволен със собствени сили. Страданията, пустотата на егоистичните желания ме тласкат към Твореца. Но в нас се появява избор само при ускорение.

И ако искам ускорение, когато ми е добре, то се нуждая от група. Собственото ми желание е „нахранено“ и „неподемно“ – така, че са ми нужни другари, необходими са ми допълнителни желания, отвън. Само като се включвам към тях ще мога да напредвам.

И колкото повече напредвам към окончателното поправяне, толкова повече се нуждая от външни желания. Тъй като вътрешните се запълват мълниеносно и ме отклоняват от верния курс.

Въпрос: Кога се разкрива Творецът по този път?

Отговор: Когато поискаш да направиш съкращение на Него. С други думи, когато престанеш да Го искаш и пожелаеш да проявиш своето отдаване към Него. Защото когато искаш Неговото разкриване, ти искаш да разкриеш свойството отдаване – истинското, а не „комерсиално“, когато даваш едно, за да получиш друго. Това е отдаване, заради получаване. От друга страна, започвайки да отдаваш, ако не получаваш, заради получаването, ти се запознаваш със свойствата на Твореца. А по-нататък, получавайки заради отдаването, ти вече на дело „обрисуваш“ в себе си контурите, свойствата на Твореца и Го опознаваш.

И така, именно чрез обкръжението човек реализира своя свободен избор.

От урока по статията “Поръчителство”, 02.05.2013

[106522]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→