Баал а-Сулам, “Поръчителство”: Човек е способен да помогне на всички хора на света при подема по стъпалата на любовта към ближния. Стъпалото, което постига с делата си, малко или голямо, накрая се добавя към бъдещата сметка и скланя света към чашата на заслугите. И обратно, достатъчно е само едно нарушение, когато човек не е успял да обладае своето себелюбие, за да склони себе си и целия свят към чашата на вината.

Оттук виждаме, че кабалистите разглеждат действителността като единна система. Разбира се, накланяйки са към това или онова ”блюдо”, с това човек накланя и целия свят. Неговото действие не може да не засегне, да не отрази, да не повлияе на всички останали механизми и всички части на цялото, от първото до последното. Днес ние разкриваме това в реалността на нашия свят, а всъщност всички светове, включително и нашият, представляват една неразривна система.

И затова отговорността за верния избор, за накланянето към “чашата на заслугите” трябва да се осъзнава в мащаба на цялата система. Аз трябва да разбирам за какво отговарям в дадения момент, грижейки се за поправянето. И своята грижа, тревога аз трябва да умножа съгласно това, доколко мога да си представя общата картина.

Проявявайки себелюбието, човек ”облекчава” чашата на заслугите и сякаш смъква от нея онова, което другите са сложили. Като не се удържа от своите дребни страсти, той отхвърля целия свят назад.

Постоянно се намираме в тази система. Достатъчно е да се предвижиш на няколко милиметра – и я преместваш цялата. Но съществува и механизъм за намаляване – ”филтри” на скритието (аламот), или световете (оламот).

В света на Безкрайността системата се разкрива тотално, в цялата си висота и дълбочина. И съответно, всеки, намиращ се там, е длъжен да бъде стопанин на цялата система, усещайки я и вярно управлявайки я на сто процента, без каквато и да е грешка, подобно на Твореца. Там ние напълно Му съответстваме и сме слети с Него.

От друга страна, при спускането по стъпалата от Безкрайността, наша отговорност и задължение е да се интегрираме в системата със своите разбирания, усещания, което зависи от сегашното ни ниво. Ние все едно отговаряме за системата като цяло, защото това е качествена, а не количествена характеристика – но вече в по-малка степен.

Например, аз отговарям за ”почистването” на цялата система, ти за боядисването, друг за електрическата инсталация, друг за климатиците и т.н. С това реализирам уникалността, заложена в моята душа – тъй като без мен, никой няма да покрие онази част, която съм длъжен да изпълня, активирайки системата със своя ключ. Без мен тя не би достигнала съвършенство, защото тя е интегрална по природа.

По такъв начин, всяко стъпало ми добавя допълнителна отговорност: аз сякаш замествам Твореца в различните аспекти и справяйки се със системата, започвам да разбирам, да Го усещам, да Му се уподобявам.

А всъщност системата представлява отношението между другарите. Освен това, друго няма. В другарите, в човечеството, в неживата, растителната и животинската природа разкриваме всичко. Това означава, че като допълнение на нашия свят, ние трябва да разкрием връзката между всички части на неговата реалност. Комплексът от връзки се явяват висшите светове, взаимното отдаване, системата на Вселената. С една дума, слагаме си особени очила и виждаме всички връзки на взаимосвързаните елементи.

Но тази система се проявява постепенно, за сега в десятките, а след това все по-широко и по-задълбочено, в такива рамки, за които нищо не сме знаели. По-рано връзката между нас е била съвсем незабележима, трудно различима, но с времето напредва в разбирането и усещането, в най-различни форми.

Така се свързваме и разкриваме системата с действащите в нея сили, които като цяло представляват Твореца, поддържащ целия този комплекс. Разкриваме формата в материята на желанието – формата, която всъщност е Творецът. Той се проявява тъкмо в материала, а не в абстрактните форми и не в същността.

От урок по статията ”Поръчителство”, 20.05.2013

[107843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Целта на творението е да получи цялото наслаждение, което Творецът иска да му даде. Но за какво наслаждение става въпрос? Творецът не може да даде на творението по-малко стъпало от своето собствено – иначе това не се смята за отдаване, не се нарича любов. Отношението на Твореца към творението се определя от правилото: ”Възлюби ближния, като самия себе си”. Той изисква това от теб, но ти имаш правото да попиташ: а Той самият прави ли така или не? Ако е така, то такъв закон задължително трябва да съществува в природата.

Такъв закон наистина има! Това е отношението на Кетер към Малхут: любов, като към самия себе си. А Малхут трябва да постигне в отразената светлина такава любов към ближния, както към самата себе си. Това се нарича отдаване един към друг, взаимна любов. Всичко е толкова просто и директно.

Творецът е съвършен, Той целият е любов и отдаване, и така праволинейно Той се отнася към творението. Затова Неговото отношение се нарича четири стадия на пряката светлина.

Но Творението не е способно да са завърне обратно по този път към Твореца и да придобие такава форма, тъй като в четирите стадия на пряката светлина то само получава от Него. А за да отговори на Твореца със същото  отношение, творението трябва да премине през целия кръг на развитие, до самия край на поправянето.

Защото става дума за отношение. Работата не е в получаването на наслаждение от Твореца, а в това, как аз го усещам, с каква благодарност отговарям на даващия. С получаването на насладата няма проблем – Малхут на света на Безкрайността го е получила, но това е предизвикало съкращаването. Творецът и е дал такава искра още в първия стадий на пряката светлина, от което тя се чувства задължена да отговори с взаимност. Тя не иска просто така да получава.

Затова от първия стадий (алеф) се получава вторият (бет) – иначе всичко щеше да приключи още в стадий номер едно. Излиза, че проблемът не е в това, да получи от Твореца, а в това, че се чувства задължена да Му върне подаръка, но няма какво да подари! Какво можеш да Му дадеш? Не можеш да Му върнеш получената от Него светлина, сякаш връщаш на Хазяина чинията с угощението, за да я изяде Той самият. Това е невъзможно, та нали пред теб е самият Творец!

Той ти показва своето добро отношение, разкривайки се като наслаждение в твоите желания. Но какво цениш ти в това: Неговото отношение към теб, любовта или само удоволствието, без да зачиташ Твореца? Да допуснем, че ти поднасям твоето любимо ястие, а ти се отказваш от него: заради самото ястие или заради любовта, с която ти го донасям не си готов да го приемеш?

Но ако в ресторанта ти поднесат това ястие, би го приел без каквото и да е колебание и би се наслаждавал на вкуса му. А от мен не искаш да го приемеш, защото не можеш да отговориш на моето отношение, на любовта ми. Тъкмо на любовта ти правиш съкращение, нея ти не можеш да изтърпиш, тъй като тя изисква взаимност.

Ти трябва да се съобразиш с любовта, да направиш разчет – тъкмо тя поражда срама в теб. Относно почерпката ти не изпитваш срам, тъй като си мислиш, че щом Творецът те е създал, то трябва и да те нахрани и да те напои. Това се разбира от самосебе си. Но ти няма с какво да отговориш на Неговата любов! И затова от първото съкращение (Цимцум алеф) и по-нататък ти проверяваш, започваш да търсиш, какво да правиш с тази любов: какво е това любов, как се разкрива, от къде се взема, каква е връзката между нея и наслаждаването вътре в твоето желание, каква част от светлината НАРАНХАЙ представлява тя?

А когато в света Некудим достигнеш състоянието, в което ти се струва, че вече можеш да получаваш заради отдаването, но се разбиваш, то цялото това разбиване е заради любовта: поради това, че не си я взел под внимание. Нейният корен засега не ти е ясен, тъй като тя се отнася към Твореца – любовта идва от Него при теб, това е Негово усещане. Тя събужда в теб някакви неразбираеми реакции.

Ти не разбираш какво е това чувство, недоумяваш защо изведнъж изпитваш срам, неудобство, и нямаш сила да го изтърпиш. Целият този срам възниква срещу любовта: Той те обича, а ти не можеш да го понасяш, до такава степен, че започваш да се караш с Него, само и само да разрушиш неприятното усещане, че усещаш Неговата любов.

Разбиването на съсъдите ни дава възможността да изложим ненавистта си срещу любовта. И затова планината Синай е послужила като начало за образуването на народа. А без подготовката в Египет и египетското изгнание и без странстването из пустинята, ние не бихме започнали тази работа. Затова е казано ”Обичай Твореца с цялото си сърце”, което изразява цялата същност на обединението.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 17.05.2013

[107736]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: На каква основа Вие правите изводи, какво ще се случи със света, с човека, с взаимоотношенията между хората? Какво лежи в основата на вашите прогнози?

Отговор: По принцип, много предсказват, че следващото крайно състояние на човечеството – това е състояние на равноправие, взаимна зависимост, защото виждаме, как светът се стреми към това. Нима някой е можел да повярва преди петдесет години, че в Америка ще има президент от афроамерикански произход? Това е било невероятно!

Природата постоянно се движи към равновесие от всякакъв тип: спад в налягането, разлика в температурата – всичко върви към равновесие.

Същото е с човешкото общество. Доколкото съответстваме на тази обща тенденция на природата, доколкото  проумеем, че разкриващата се днес всеобща зависимост ни тласка към общо равновесие, толкова по-просто ще стигнем към това състояние по лекия път, който се нарича ”с малко кръв”.

Въпрос: Може ли да се каже, че Вашите прогнози са построени на етапите на развитие на човешкия егоизъм?

Отговор: Разбира се. Аз не съм гадател, аз съм изследовател. По принцип моята специалност – това е изследване на егоизма като основа на природата на цялото човечество и обкръжаващата ни природа.

Но в човечеството този егоизъм се развива в отрицателна страна. Ако в неживата, растителната и животинската природа той се развива в полза за самия обект, то в човека се развива в негова вреда. Въпросът е в това, докога егоизмът ще тласка човека напред, показвайки му, че вече му вреди, и в човека възникне конфликт между движението напред и отрицание на това движение? Когато човек стигне до това състояние, тогава възникват всевъзможни революции, войни и други проблеми.

От ТВ програма ”Глобална криза”, 19.03.2013

[107614]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→