Истинската реалност – това е Творецът, т.е. Той съществува сам по себе си, извън зависимостта от някаква допълнителна сила. Просто съществува и това е! А съществуването на всяка друга реалност освен Творецът, зависи от две противоположни сили.

Нито една от тях самостоятелно не може да обезпечи това съществуване – само със своето съединение те пораждат зърното на нашата временна, изкуствена, краткосрочна реалност, която се нарича творение (брия), доколкото се намира зад пределите (бар), извън Твореца, съществувайки само при определени условия. Тази изкуствена реалност е нашият настоящ живот.

Творецът ни е дал възможност да разберем и съединим творението отдолу нагоре, с помощта на тези две противоположни сили: отдаване и получаване. По такъв начин, изпълваме мирозданието, създадено при разпространението на тези две сили отгоре надолу, добавяйки към него собствено съгласие отдолу нагоре. Излиза, че ние сякаш оживяваме изкуствено творение, създадено от Твореца, правейки го реално.

С нашето съгласие, че приемаме плана на Твореца, за да може на всяка стъпка отдолу нагоре да съберем себе си от тези две противоположни сили, предаваме на творението реална сила, явявайки се като партньори на Твореца при равни условия на същото стъпало. Ние вземаме Неговия разум, Неговото направление, Неговото отношение, и този висш божествен разум и отношение, и ги добавяме към формите, разпространяващи се отгоре надолу – поради, което  те сякаш се издигат отдолу нагоре.

Двете форми: получаване и отдаване идват при нас вече готови. Ние не сме отговорни за злата, егоистична природа и още повече, за добрата природа на отдаване. Но със своя стремеж към добри свойства, внасяме своя собствен принос, достигайки разбиране, знания, добавяйки своeто лично отношение, обединяващо се с Твореца.

Имат значение не двете сили: получаване и отдаване, а тяхното съединение, следствие, ”производно” – като понятие за единство, раждащо се от работата на разума и сърцето.

От урока по писмо на Рабаш, 16.05.2013

[107568]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Съобщение: Работодателите започнали да откриват свободни места за менажери за добро настроение – специалистите трябва да следят за физическото и психологичното здраве на сътрудниците, да поддържат благоприятна атмосфера в колектива и по този начин да способстват за успешна работа на цялата компания.

Кръгът от задълженията на такива специалисти е доста широк. Той включва провеждане на корпоративни вечеринки, занимания с физкултура и спорт, консултации по здравословно хранене и психологични тестове, помощ по възстановяване на работоспособността на сътрудниците, поддържане на приятна атмосфера във фирмите и дори грижа за цветята в офисните помещения.

Корпоративните вечеринки сближават. Тяхното организиране е задължение на менажера по доброто настроение. С една дума, менажерът по доброто настроение трябва да бъде специален работник, наставник, психолог, специалист по фън-шуй, инициативен, администратор по организиране на събития в една длъжност. А значи – креативен, открит за експерименти, общителен, чувствителен, способен да взема решения и да разрешава конфликти. И разбира се, да бъде винаги в добро настроение.

Реплика: Интегралното възпитание говори за това, че именно специалисти в тази област ще бъдат най-търсените хора в света. Именно те знаят как да създават колективи по подобие на все повече проявяващата се интегрална зависимост между хората. Именно и само в такива колективи на хората ще им е добре, а извън тях – винаги ще им е зле!

[107575]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Кое говори за напредъка на човек: това, че с всеки изминат ден той чувства все по-голямо отблъскване от другарите си или ако все повече ги цени?

Отговор: Напредъкът не зависи нито от едното, нито от другото – той се заключава в това, доколко човек може да „изтъче“ правилната картина, правилно да съчетае отблъскването с привличането. Отблъскването произлиза от злото начало, привличането – от доброто, а човек решава какво да избере. Той създава това съединение, преплитане – работи като тъкач, изместващ совалката на стана.

Всичко зависи от това, как ще съедини двете противоположни сили: дали ще разбере, че отблъскването е точно толкова необходимо, колкото и привличането. Той трябва да разкрие, че всички сили, които се проявяват в него по отношение към висшия – са винаги благословение, за наше благо. Няма нищо друго в света – нищо вредно не съществува в света, но всичко зависи от това, ще успее ли човек да види това, да го оправдае.

Ще успее ли така да примири две противоборстващи сили, че не само да ги съедини, а да започне да строи от тях нова реалност. Това е нова психологическа картина на света, която той тъче от тези две сили, като от две нишки.

Тази реалност не съществува сама по себе си. Цялата реалност: и въображаема, и истинска съществува само при условие, че започнем да я виждаме, че я създаваме сами. Затова трябва да се постараем да съединим всички сили и да ги заставим да работят заедно – в това се състои нашата работа.

В такава светлина, в такъв аспект трябва да разглеждаме цялата Тора, цялата история на човечеството, цялото развитие, което се заключва в това, от двете сили, разкрили се на Авраам, да построим духовната реалност. Успехът ще зависи от това, доколко ще ни се отдаде да ги съединим заедно: злото начало с доброто – да направим всичко заради тяхното свързване, заради единството.

От урок по писмо на Рабаш, 16.05.2013

[107629]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как се взима решение от ”десятките” (тренировъчната духовна група от 10 човека): просто по болшинството гласове или всички трябва да са съгласни?

Отговор: Ако има някакво ”мнозинство” – това вече не се нарича ”десятка’’. Десятката, това е човек с едно сърце, за какво болшинство може да става въпрос? ”Минян” се състои от 10 човека, ако всички са обединени в едно сърце и от една молитва. Как тогава десетицата може да приема някакво решение, щом една част не е съгласна с него в сърцето?

Не можеш да се правиш на герой, примирявайки се с решението на другарите си, без да зачиташ своето несъгласие. В духовното насилие няма! Само с общо съгласие може да се приеме някакво решение в десетката, иначе такова понятие като ’’десетица” не съществува. Всичко в нея трябва да е като едно.

За разлика от това, духовната дирекция приема решенията с ”убедително” мнозинство на гласовете, например 8 от десет гласа. Тъй като там влизат хора с различни мнения по различни въпроси, отнасящи се за нашия свят, и те изясняват, как да ги решат. Те не вземат решения относно духовната работа.

Това са хора, вземащи решения, какво ще консумираме на трапезите, какъв ще е дневният ред, коя статия ще изучаваме на утрешния урок и аз дори не ги питам предварително какво решение са приели. Но десятката се отнася само и единствено към духовното обединение в един човек с едно сърце.

От урока по писма на Рабаш, 16.05.2013

[107626]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Известно е, че мислите се предават на разстояние. Според науката, достатъчни са само 10% от общия брой хора, които мислят и се усещат по определен начин, за да започне това да се разпространява като вирус между останалите.

Отговор: Става дума за егоистичните мисли. Естествено, може да се направи така, че в хората да се появи усещане за онова, за което вие си говорите във вашите кръгове, дори те изобщо да не са запознати с онова, което ще чуят. Те просто започват да чуват.

Така се случва обикновено с всички мисли – хората започват сами да се досещат. Онова, за което сега ние говорим, след няколко месеца те започват да чуват от различните медии или от хората на улицата.

Това се случва, защото се намираме в единна система. Но това не означава, че хората ще се заинтересуват от това, което са чули. Те постепенно ще свикват с това, като напредват активно. Това ще им отнеме доста време, това е дълъг период на развитие – тъкмо това и наблюдаваме сега. Разпространяването на мисли в света, дори от егоистични подбуди – това е естествен процес, който всъщност винаги е имал своето място.

От ТВ програмата ”Мъдростта на тълпата”, 06.05.2013 

[107477]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Какво означава ”избран народ”? За какво е избран? За това да страда?

Отговор: Той е избран за особена работа по света, и тази избраност се е проявявала в продължение на цялата история. Да, неговата мисия е тежка и се осъществява по различни начини.

В началото еврейския народ дал на света ”Тора” – връзката с Твореца. Различни части на общата Малхут, наречени ”народите на света”, са приели тази връзка в изменени форми. Те са изгубили първоначалната идея и са я обърнали за собствена изгода, всеки според своя дух.

Така са възникнали религиите: християнство, ислям и юдаизъм, след разрушаването на Храма. Оттук са тръгнали всевъзможните вярвания и техники, част от които са се зародили още преди Авраам.

Като цяло, Божествената идея се тълкува по свой начин във всеки от седемдесетте основни разбити съсъди, а също и в техните ”деца”. Да и всички ние различно си представяме своята жизнена парадигма, своите взаимоотношения със света и с божественото. Всеки се отнася към живота  по свой начин.

Що се отнася до избрания народ: дори и неговите съсъди да са разбити, благодарение на минала подготовка в тях е заложена способност за действие, насочена към поправяне. Защото обкръжаващата светлина (ор макиф) придвижва човечеството напред и развива тези съсъди, този народ по особен начин. Работата не е в приятното или неприятното на такъв път, а именно в неговата особеност. И дори да се проявява в тежки форми, нищо не може да се направи.

Какво ли не се е случвало в историята на този народ, къде ли не са го отхвърляли, какво ли не са правили с него. И така, той стига до ”финала”, на последния етап от себереализацията. Този етап може да отнеме още десетки години и да бъде съпроводен от процеси, за които не си струва да се говори… Но ситуацията е именно такава и ”финалът” се строи.

Такова е следствието от миналата подготовка на тези съсъди: в тях има искри от разбиването, и затова те реагират различно на светлината, възвръщаща към Източника. Светлината пада върху всички по равно, едновременно всеки народ се пробужда съобразно своята специфика, всеки се движи по своя път. Светлината слиза до всички, но темповете и характера на промените за всеки е различен.

Ако можеше да видиш обкръжаващата светлина, идваща навреме и тласкаща напред цялото човечество и ако познаваше вътрешната същност на всеки народ, нямаше да ти се налага да гледаш новините. И така би знаел какво трябва да се случи с всеки народ, с всеки човек…

Въпрос: И все пак, какво е избраният народ? Кой принадлежи към него?

Отговор: Става въпрос за група съсъди – желания с определена ”дълбочина” (авиют). Те са съединени в група, за да осъществяват обща, съвместна работа и така да се напредват. В този народ се крие искра, отделена от егоистичното желание – искра, която в бъдеще може да бъде насочена към силата отдаване, растяща в общото желание на човек.

Въпрос: Има ли това отношение към тези, които живеят в Израел?

Отговор: Не зависи от географското местоположение. Въпреки това, в земята на Израел за този народ има особени обкръжаващи и съответно, вътрешни условия, отличаващи се от тези, в които живеят другите части на народа, пръснати по целия свят.

Като цяло, съществува порядък на развитие на различните части на човечеството: нашата световна група, след това народа на Израел, живеещ в земята на Израел, след това народа на Израел, живеещ извън нея, и след това всички жители на света – и пак така в порядъка на своята близост към поправянето.

Някога народът на Израел е представлявал поправени съсъди, намиращи се над махсом, зад парса. А след това те са преминали разбиване и са изпаднали в егоистично намерение – за да се смесят с АХАП  и  да достигнат още по-високо общо стъпало за поправяне на света.

До разрушаването на Втория храм тези съсъди са се отнасяли към Галгалта ве-Енаим. Необходимо е било да се разбият и да се внедрят в съсъдите на народите на света – именно първо на тях Творецът е искал да даде Тора. А народът на Израел е представлявал подготвителен етап, преходно звено. Той е трябвало да премине през всички перипетии на своята съдба, за да може сега накрая да помогне за поправянето на света. Това и се опитваме да направим – да бъдем авангард, пионери по пътя. И затова еврейският народ е получил възможност да се върне в Израел – за да може оттук, уподобявайки се на корените, да започне поправяне.

Въпрос: Има ли някаква святост в земята на Израел в географски смисъл?

Отговор: Не. Просто връзката с нея, дори на неживо ниво, вече съдържа алтруистично намерение.Човекът (Адам) освещава земята, Човекът (Адам) освещава неживата, растителната и животинската природа. Но ние не се отнасяме към категорията ”Адам”, представляваме ”животинска” категория, при това разбита. И затова ”земята на Израел”, т.е. получаващото желание на неживо ниво, не е свято. Аз не го прикрепвам към себе си и не го освещавам. Живея в земята на Израел само защото така ми е удобно. Ако оттук ме ”изгонят”, ще избягам на друго място, както се е случило преди две хиляди години.

По време на конгреса в Ню Джърси се срещнах с много израелци и никой от тях не искаше да се връща, освен няколко души свързани с нас. Социологическите проучвания показват, че евреите в САЩ се отдалечават от Израел, не искат да се свързват с него. Те предпочитат да бъдат просто американски евреи, подобно на представителите на други народи. И дори се сърдят, когато пиша в блога си, но такива са статистическите анкети, на които те сами отговарят. И същото нещо виждам от своите беседи и лекции, проведени в Америка.

Разбира се, в нищо не ги обвинявам. Това е съвършено естествено: живеейки в някаква страна, егоистично се привързваш към нея и искаш там да ти е добре. А за страната, свързана с произхода ти, си спомняш веднъж на няколко години. Повечето американски евреи, с които се срещнах, са от тези, които никога не са били в Израел. Действително, какво да правят тук?

Въпрос:  Така необходимо ли е да живееш в Израел, за да завършиш поправянето?

Отговор: Баал а-Сулам пише, че човек, който го тегли духовното, има привличане и към земята на Израел. Все пак има нещо тук. Тази тяга не може да се обясни с думи, тя е предизвикана от тази искра, която е заложена в нас. И затова тук идват хора, изучаващи кабала, дори които не са евреи. Те чувстват, че тук има източник, нещо друго, особено място, в което чувстваш себе си така, както никъде другаде. Работата не е в динамиката и в качеството на външния живот, а в много по-дълбоки причини…

От урока по писмо на Рабаш, 14.05.2013

[107411] 

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→