Главното е да се удържаме в сливане с Твореца. От тази точка човек започва да вижда целия си живот като серия от упражнения, призовани по-силно да го прикрепят към Твореца. Всички нечисти сили и пречки действат като ”помощ от противоположното”, а всички случващи му се произшествия е трябвало да се случат, защото произлизат от корена на неговата душа, по този начин трябва да бъдат направени поправянията на всички недостатъци от сливането.

И затова, човек благославя за лошото, както и за доброто, и така напредва. Той разбира, че всичко, което му се случва, са подаръци свише, идващи при него от Твореца, желаещ да доближи човека до Себе си. И затова, вместо недоволство и разтреперване, той усеща благодарност, използвайки всичко като помощ за сливане.

Ако човек не приема всичко по такъв начин, то веднага започва да строи върху себе си допълнителни екрани на скритие, принуждаващи го да напредва в това направление, но по много по-дълъг път. Защото в такъв случай му трябват различни спомагателни системи, за да може да реагира правилно на изпратеното му по-рано препятствие, в което той не е съзрял веднага средството за напредване и достигане на сливане с Твореца. И сега му се налага да измине допълнително още няколко етапа, за да може да го възприеме.

Дали ще се окаже готов или не, зависи от обкръжението: учението, групата, неговото участие в дежурствата и работата му с другарите. Съгласно условията и средствата, дадени на човек отгоре, му се поставя задача за разрешаване – пречка, която сякаш се внедрява между него и Твореца, като възникващ пред него Фараон.

Ако човек се е подготвил правилно за сметка на обкръжението, учението, поддръжката от групата, то ще може да реши задачата правилно. Защото там, където се подготвя заедно с обкръжението, се намира и решението. Ако той не си е подготвил такова място, то тази пречка го откъсва. Той не може да издържи на натиска на всички призиви, получавани свише, дадени му да се укрепи, и се получава тъкмо обратното. Силата, която е дошла, за да го пробуди, се усеща не като призив за сближаване, а като преграда.

От урок по статия на Баал а-Сулам, 29.04.2013

[106348]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Няма по-висше състояние от това да се самоотмениш, да отмениш своето его, всичките си мисли и лични желания, цялото си предишно отношение, всичките си планове, цели и надежди. Това е пълното отменяне на своето ”Аз”, сякаш никога не съм съществувал, не съществувам и няма да съществувам.

Всичко, което остава в мен, дори онази искра или капка, от която трябва да се родя, също не ми принадлежи, а принадлежи на Висшия, тъй като е дошла от там. Аз трябва дотолкова да се отменя, че тази капка, от която сега ще започна да се развивам, да бъде капка от светлината, която не се отнася до мен.

Трудно е да си представим това, но всъщност влизането в духовния свят се осъществява чрез състояние, при което човек напълно се анулира. И единственото, което тогава преминава отдолу нагоре, е същата тази искра, която той не смята като принадлежаща на него.

Затова тук трябва да се работи по самоотмяната. А след махсом започва работата с желанието за наслаждаване, която се различава от онова, което е било до махсом, в периода на подготовката. Така човек започва да израства в духовния свят, и целият му ръст от миг на миг се състои във все по-голяма самоотмяна. А над тази самоотмяна, той работи със своето желание за благото на ближния, което е много по-високо от обикновената самоотмяна, а се изисква пълно сближаване с ближния и служене с любов, изградена над ненавистта.

Това е първото духовно състояние, в което извършваме преход от единия свят в другия – пълна самоотмяна, осъществена с помощта на светлината, връщаща към източника.

От урок по книгата Зоар, 22.03.2013

[105791]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→