Въпрос: Как се взима решение от ”десятките” (тренировъчната духовна група от 10 човека): просто по болшинството гласове или всички трябва да са съгласни?

Отговор: Ако има някакво ”мнозинство” – това вече не се нарича ”десятка’’. Десятката, това е човек с едно сърце, за какво болшинство може да става въпрос? ”Минян” се състои от 10 човека, ако всички са обединени в едно сърце и от една молитва. Как тогава десетицата може да приема някакво решение, щом една част не е съгласна с него в сърцето?

Не можеш да се правиш на герой, примирявайки се с решението на другарите си, без да зачиташ своето несъгласие. В духовното насилие няма! Само с общо съгласие може да се приеме някакво решение в десетката, иначе такова понятие като ’’десетица” не съществува. Всичко в нея трябва да е като едно.

За разлика от това, духовната дирекция приема решенията с ”убедително” мнозинство на гласовете, например 8 от десет гласа. Тъй като там влизат хора с различни мнения по различни въпроси, отнасящи се за нашия свят, и те изясняват, как да ги решат. Те не вземат решения относно духовната работа.

Това са хора, вземащи решения, какво ще консумираме на трапезите, какъв ще е дневният ред, коя статия ще изучаваме на утрешния урок и аз дори не ги питам предварително какво решение са приели. Но десятката се отнася само и единствено към духовното обединение в един човек с едно сърце.

От урока по писма на Рабаш, 16.05.2013

[107626]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Известно е, че мислите се предават на разстояние. Според науката, достатъчни са само 10% от общия брой хора, които мислят и се усещат по определен начин, за да започне това да се разпространява като вирус между останалите.

Отговор: Става дума за егоистичните мисли. Естествено, може да се направи така, че в хората да се появи усещане за онова, за което вие си говорите във вашите кръгове, дори те изобщо да не са запознати с онова, което ще чуят. Те просто започват да чуват.

Така се случва обикновено с всички мисли – хората започват сами да се досещат. Онова, за което сега ние говорим, след няколко месеца те започват да чуват от различните медии или от хората на улицата.

Това се случва, защото се намираме в единна система. Но това не означава, че хората ще се заинтересуват от това, което са чули. Те постепенно ще свикват с това, като напредват активно. Това ще им отнеме доста време, това е дълъг период на развитие – тъкмо това и наблюдаваме сега. Разпространяването на мисли в света, дори от егоистични подбуди – това е естествен процес, който всъщност винаги е имал своето място.

От ТВ програмата ”Мъдростта на тълпата”, 06.05.2013 

[107477]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава ”избран народ”? За какво е избран? За това да страда?

Отговор: Той е избран за особена работа по света, и тази избраност се е проявявала в продължение на цялата история. Да, неговата мисия е тежка и се осъществява по различни начини.

В началото еврейския народ дал на света ”Тора” – връзката с Твореца. Различни части на общата Малхут, наречени ”народите на света”, са приели тази връзка в изменени форми. Те са изгубили първоначалната идея и са я обърнали за собствена изгода, всеки според своя дух.

Така са възникнали религиите: християнство, ислям и юдаизъм, след разрушаването на Храма. Оттук са тръгнали всевъзможните вярвания и техники, част от които са се зародили още преди Авраам.

Като цяло, Божествената идея се тълкува по свой начин във всеки от седемдесетте основни разбити съсъди, а също и в техните ”деца”. Да и всички ние различно си представяме своята жизнена парадигма, своите взаимоотношения със света и с божественото. Всеки се отнася към живота  по свой начин.

Що се отнася до избрания народ: дори и неговите съсъди да са разбити, благодарение на минала подготовка в тях е заложена способност за действие, насочена към поправяне. Защото обкръжаващата светлина (ор макиф) придвижва човечеството напред и развива тези съсъди, този народ по особен начин. Работата не е в приятното или неприятното на такъв път, а именно в неговата особеност. И дори да се проявява в тежки форми, нищо не може да се направи.

Какво ли не се е случвало в историята на този народ, къде ли не са го отхвърляли, какво ли не са правили с него. И така, той стига до ”финала”, на последния етап от себереализацията. Този етап може да отнеме още десетки години и да бъде съпроводен от процеси, за които не си струва да се говори… Но ситуацията е именно такава и ”финалът” се строи.

Такова е следствието от миналата подготовка на тези съсъди: в тях има искри от разбиването, и затова те реагират различно на светлината, възвръщаща към Източника. Светлината пада върху всички по равно, едновременно всеки народ се пробужда съобразно своята специфика, всеки се движи по своя път. Светлината слиза до всички, но темповете и характера на промените за всеки е различен.

Ако можеше да видиш обкръжаващата светлина, идваща навреме и тласкаща напред цялото човечество и ако познаваше вътрешната същност на всеки народ, нямаше да ти се налага да гледаш новините. И така би знаел какво трябва да се случи с всеки народ, с всеки човек…

Въпрос: И все пак, какво е избраният народ? Кой принадлежи към него?

Отговор: Става въпрос за група съсъди – желания с определена ”дълбочина” (авиют). Те са съединени в група, за да осъществяват обща, съвместна работа и така да се напредват. В този народ се крие искра, отделена от егоистичното желание – искра, която в бъдеще може да бъде насочена към силата отдаване, растяща в общото желание на човек.

Въпрос: Има ли това отношение към тези, които живеят в Израел?

Отговор: Не зависи от географското местоположение. Въпреки това, в земята на Израел за този народ има особени обкръжаващи и съответно, вътрешни условия, отличаващи се от тези, в които живеят другите части на народа, пръснати по целия свят.

Като цяло, съществува порядък на развитие на различните части на човечеството: нашата световна група, след това народа на Израел, живеещ в земята на Израел, след това народа на Израел, живеещ извън нея, и след това всички жители на света – и пак така в порядъка на своята близост към поправянето.

Някога народът на Израел е представлявал поправени съсъди, намиращи се над махсом, зад парса. А след това те са преминали разбиване и са изпаднали в егоистично намерение – за да се смесят с АХАП  и  да достигнат още по-високо общо стъпало за поправяне на света.

До разрушаването на Втория храм тези съсъди са се отнасяли към Галгалта ве-Енаим. Необходимо е било да се разбият и да се внедрят в съсъдите на народите на света – именно първо на тях Творецът е искал да даде Тора. А народът на Израел е представлявал подготвителен етап, преходно звено. Той е трябвало да премине през всички перипетии на своята съдба, за да може сега накрая да помогне за поправянето на света. Това и се опитваме да направим – да бъдем авангард, пионери по пътя. И затова еврейският народ е получил възможност да се върне в Израел – за да може оттук, уподобявайки се на корените, да започне поправяне.

Въпрос: Има ли някаква святост в земята на Израел в географски смисъл?

Отговор: Не. Просто връзката с нея, дори на неживо ниво, вече съдържа алтруистично намерение.Човекът (Адам) освещава земята, Човекът (Адам) освещава неживата, растителната и животинската природа. Но ние не се отнасяме към категорията ”Адам”, представляваме ”животинска” категория, при това разбита. И затова ”земята на Израел”, т.е. получаващото желание на неживо ниво, не е свято. Аз не го прикрепвам към себе си и не го освещавам. Живея в земята на Израел само защото така ми е удобно. Ако оттук ме ”изгонят”, ще избягам на друго място, както се е случило преди две хиляди години.

По време на конгреса в Ню Джърси се срещнах с много израелци и никой от тях не искаше да се връща, освен няколко души свързани с нас. Социологическите проучвания показват, че евреите в САЩ се отдалечават от Израел, не искат да се свързват с него. Те предпочитат да бъдат просто американски евреи, подобно на представителите на други народи. И дори се сърдят, когато пиша в блога си, но такива са статистическите анкети, на които те сами отговарят. И същото нещо виждам от своите беседи и лекции, проведени в Америка.

Разбира се, в нищо не ги обвинявам. Това е съвършено естествено: живеейки в някаква страна, егоистично се привързваш към нея и искаш там да ти е добре. А за страната, свързана с произхода ти, си спомняш веднъж на няколко години. Повечето американски евреи, с които се срещнах, са от тези, които никога не са били в Израел. Действително, какво да правят тук?

Въпрос:  Така необходимо ли е да живееш в Израел, за да завършиш поправянето?

Отговор: Баал а-Сулам пише, че човек, който го тегли духовното, има привличане и към земята на Израел. Все пак има нещо тук. Тази тяга не може да се обясни с думи, тя е предизвикана от тази искра, която е заложена в нас. И затова тук идват хора, изучаващи кабала, дори които не са евреи. Те чувстват, че тук има източник, нещо друго, особено място, в което чувстваш себе си така, както никъде другаде. Работата не е в динамиката и в качеството на външния живот, а в много по-дълбоки причини…

От урока по писмо на Рабаш, 14.05.2013

[107411] 

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в Ню-Джърси. Урок №1

Въпрос: Какво дава на човек разкриването на Твореца?

Отговор: Разкривайки Твореца, човек постига една висша сила, действаща в цялото мироздание. От това всичко му става ясно и разбираемо. Той вижда цялата реалност, в която няма начало и край, а има само едно статично състояние. Това единствено състояние обяснява всичко на човек, той постига висшето измерение и в него не остават каквито и да е въпроси.

Той живее над времето, движението, пространството, в него няма разделяне на минало, настояще и бъдеще. Тази реалност съществува извън нашето физическо тяло.

Тялото ни е живо, ако в него бие пулс – така то възприема реалността, чувствайки себе си във времето: в миналото, настоящето и бъдещето. Но когато излизаме извън границите на тялото си, всичко това изчезва. И тогава се оказваме в положението на Твореца.

Сега питате: и какво ще стане тогава? Но такъв въпрос няма, защото всички наши въпроси произлизат от недостига, от желанието за наслаждение, което се стремим да наситим. Когато се включваме в желанието за отдаване, всички въпроси изчезват. Сливаме се в една обща сила. Трябва да почувстваме това и то ще ни даде отговор на всички наши въпроси, а с думи не можем да го изразим.

Когато аз влязох в духовно усещане, то ми отговори на всичко. Този въпрос произлиза не от празно любопитство, а от добро желание. Разкрийте духовното и ще видите всичко. За това е написано: „Вкусете и ще видите колко добър е Творецът“. А докато не вкусим това усещане, е невъзможно да го видим и не е възможно да го обясним. Когато постигнем това, всичко ще се проясни от самосебе си.

От 1-я урок на конгреса в Ню-Джърси „От Аз към Ние и заедно към Единство“, 10.05.2013

[107399]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгреса в Ню-Джърси. Урок №3

Въпрос: Вие казвате, че трябва да се стараем да съзираме Твореца зад всичко, включително и в мислите и чувствата. Но когато се случва нещо лошо, е много трудно да се държим за Него и още повече, да се измъкваме нагоре от подобни състояния. Защо Творецът ни поставя в такива условия, над които не сме способни да се издигнем? С разума си разбирам, че трябва да се издигна, но това е невъзможно.

Отговор: Няма такива състояния, над които да не можем да се издигнем. Всяко състояние точно съответства на сегашното ни ниво и ни позволява да го преодолеем. Ако, влагайки всичките си сили, търпим неуспех, това означава, че не сме подготвили достатъчно базата.

Да кажем, че сега ти предстои изпит, който много искаш да вземеш успешно. Но не си се подготвил достатъчно и затова, колкото и да се ”потиш”, колкото и да мислиш върху въпросите, това няма да ти помогне. Тогава, какъв е смисълът да се оплакваш, че си вложил всичките си сили и не си сполучил?

Затова, човечеството и всеки от нас се развива съгласно програмата и ако правилно подготвяме себе си и обкръжението, то не може да не ни се отдаде да преодолеем всяко едно състояние по пътя си. Тъй като те идват поетапно, съответстващи на строгия план и ние получаваме всичко необходимо, за да сме готови за тях.

От урок №3 на конгреса в Ню-Джърси ”От Аз към Ние, към Единство”, 10.05.2013

[107404]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Кабалистите пишат за категорията ”Исраел”, в която всички са взаимосвързани и изцяло зависещи един от друг. Каква е тази категория? Кой се отнася към нея?

Отговор: Ще ти разкрия тайната: вчера през деня аз не бях ”Исраел”. До вечерта състоянието ми малко се промени: аз стигнах до ”Йерусалим”, после се спуснах към ”долината”, след това се срещнах с ”лъвовете”, после се издигнах към ”небесата”, полетях…

А днес сутринта, събуждайки се, вече не се отнасях нито към ”Исраел”, нито дори и към ”народите на света” – аз бях просто ”Животно”…

Изобщо, ”Исраел” (ישראל) се нарича желанието за получаване, което се самонасочва ”направо към Твореца” (яшар-Ел – ישר-אל).

Ако ме питаш за каквато и да е субстанция на белтъка, то аз не знам към коя от категориите се отнася тя. Първо трябва да се провери нейното желание и намерение – тогава ще бъде ясно, явява ли се тя ”Исраел”, и ако да, то на какво ниво. Да речем, че пред теб седи грък по рождение и евреин по рождение, но ако погледнеш вътре, гъркът може да се окаже ”Исраел”, а евреят –”грешник” от ”животинското” стъпало.

Всичко се решава от желанието и мощта на намерението. И разбира се, ”Исраел” първи се поправят. Ако в мен има част от ”Исраел” и част от ”народите на света” – от самосебе си първо поправям по-чистите съсъди.

Този ред се проектира и в нашия свят: тук, желаете или не, ние се отнасяме към ”Исраел” и сме длъжни да се поправим сега.

Но в духовен смисъл евреите също се делят на две части: ”Исраел” и ”народите на света”. Колко представители на ”Исраел”, ще съберем между еврейския народ? Може би 1000 от 12 – 14 милиона…

Въпрос: Тогава кой трябва да поеме върху себе си отговорността да стане ”Народът на Исраел”, ”като един човек с едно сърце”?

Отговор: Онзи, който се чувства част от този народ. Това вече са вътрешни детайли на възприятието, те не могат да бъдат оценени с думи и не можеш да ги определиш по паспорт.

Въпрос: И вие вчера не бяхте с този народ?

Отговор: Не. Вчера вечерта бях в числото на ”народите на света”, а тази сутрин се събудих ”животно”. Но се надявам, че през деня ще бъда ”добро момче” и ще израста до стъпалото на ”велик първосвещеник”.

Но по време на работата, разбира се, ще ми се наложи да падам, да се свличам – едва ли не до състоянието на Аман и на другите злодеи. Те ще се ”облекат” в мен и аз ще се почувствам като тях самите, истински ще се вживея в тези образи, описани в Тора.

Защото Тора очертава вътрешните контури, описва вътрешните роли, които трябва да изиграем по пътя на подобие с Твореца. Аз няма да мога да Му се уподобя на 100%, ако не премина през душите на Амон, Хитлер, Фараона и т.н. Трябва да се вживея в тях, а също и в онези чисти образи на отдаване, които им се противопоставят. И само тогава ще се поправя истински.

Проблемът не е в това, просто да се събудиш ”животно”. Ако всичко се ограничава с това, то аз съм ”извън играта”. Изобщо, духовният път и тялото не може да се свързват с онова, което виждаш сега с твоя материален поглед. Това е жестока грешка. Никога не съди по външните ”картинки” и по усещанията на тялото – съди само по намеренията и желанията.

В цялата реалност има само желание за получаване, желание за отдаване и намерение, които поправят желанието за получаване така, че то да стане отдаващо.

Това е всичко. Освен това, няма нищо повече – само три параметъра: светлина, съсъд и екран между тях.

Въпрос: А как стои въпросът относно 600-те хиляди, за които пише Баал а-Сулам в статията ”Поръчителство”? Трябва ли все пак те да се пробудят и да се обединят по пътя към поправянето?

Отговор: Все пак ще ти издам една тайна: веднъж да се добереш до такива състояния, в които да ти потрябват 600 хиляди поръчители – и ще ги намериш. Те изведнъж ще се появят пред теб, като в сън…

От урока по статията „Поръчителство”, 07.05.2013

[106924]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Мнение (Б. Акунин, писател, изтоковед): Опитах се да видя нашия живот през очите на бъдещия човек. Погледнах – и изтръпнах. В каква дива епоха живеем, господа! Най-напредничавата ни наука и огромна част от доходите ни се използват за изобретения и производство на оръжия за унищожения.

Усърдно унищожаваме планетата, на която живеем. Непрекъснато мъчим и унижаваме себеподобните си. Бог знае как възпитаваме децата си. Понятие нямаме как функционира тялото ни, а мозъкът ни е въобще тайна зад седем печата. Цената на човешкия живот даже в развитите страни е малка, а в неразвитите – нищожна. Цели социални слоеве и дори народи живеят в позорна нищета.

Страните, като правило, се управляват от не най-добрите представители на населението – такава система за отрицателен отбор сме разработили. Планетата изобилства от престъпници, които затварят в специални затвори, където лошите хора стават още по-лоши. Ние сме невежи, жестоки и 99% живеят по животински маниер: ядем, мигаме с очи, произвеждаме потомство и после умираме.

[106842]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: На духовния път разкривам егоизма в себе си и едновременно с това ми е приятно – тъй като съм устремен към нещо друго…

Отговор: Ако се наслаждавам на страданията, дори и да ме свързват с Твореца, това вече е нечистота, която се нарича клипа, „черупка“, която съхранява плода по време на зреенето. Тя ме предпазва, за да мога все пак да се намирам във връзка с Твореца, но все пак е недостойно състояние. Тъй като в страданията виждам подслаждането – обещаното разкриване на Твореца. Чувствам, че те идват от Него, защото в противен случай Той не би могъл да привлече вниманието ми. И ако оправдавам тази егоистична сладост, ако се наслаждавам от нея, означава, че съм в нечистота.

И възниква въпрос: до каква степен мога да изпитвам страдания в текущото състояние и същевременно да осъзнавам неговата необходимост за връзка с Твореца? Как да не попадам под властта на наслаждението от тези страдания? Как да се спрем, в момента на съприкосновение с него и веднага да преведем процеса в правилното русло?

Защото продължавайки да се стремя към сладостите, се отпускам, поддавам се на коварството на егоизма, който подобно на змия ме съблазнява с този „елей“ на целеустремените страдания. Оттук произлизат всевъзможните религии и вярвания, основани на „праведните мъки“.

Въпрос: Как да насочим процеса в правилното русло?

Отговор: За това моля Твореца, Добрия и Творящия добро. Той иска във връзката ми с Него да ми бъде добре, към Него да ме води доброто. Но как да направя това?

Ако в егоистичното си желание усещам пустота, заплаха, беди, мрак, тогава, разбира се, от безизходност то търси източника на злото – нека това бъде дори Творецът, то си спомня за някаква висша Първопричина, от която изхожда всичко.

Но какво става, ако се наслаждавам, ако желанието ми е препълнено, ако целият свят сякаш лежи в краката ми? Животът ми е напълно наред, обезпечен съм на сто процента, в сейфа ми лежат златни кюлчета, абсолютно здрав съм, пълен съм със сили и енергия, която имам къде да прилагам…

Това закрива Твореца от мен, блокира мисълта ми за Него. Ако страданията и опустошението ме тласкат към Него, то наслажденията, напротив, ме отделят от Него.

Оттук следва въпросът: по какъв път предпочитам да напредвам? Чрез страдания или чрез наслаждения? Тъй като при такава постановка трудният път е точно пътят на наслажденията, които ме „окупират“, затварят всички възможности за мен. Когато в живота не изпитвам какъвто и да е недостиг, мога ли да мисля за Висшата сила?

Е, излиза, че пътят на ускорението съвсем не е прост, в сравнение с естествения път. Движейки се „по разписание“, аз мога да бъда доволен със собствени сили. Страданията, пустотата на егоистичните желания ме тласкат към Твореца. Но в нас се появява избор само при ускорение.

И ако искам ускорение, когато ми е добре, то се нуждая от група. Собственото ми желание е „нахранено“ и „неподемно“ – така, че са ми нужни другари, необходими са ми допълнителни желания, отвън. Само като се включвам към тях ще мога да напредвам.

И колкото повече напредвам към окончателното поправяне, толкова повече се нуждая от външни желания. Тъй като вътрешните се запълват мълниеносно и ме отклоняват от верния курс.

Въпрос: Кога се разкрива Творецът по този път?

Отговор: Когато поискаш да направиш съкращение на Него. С други думи, когато престанеш да Го искаш и пожелаеш да проявиш своето отдаване към Него. Защото когато искаш Неговото разкриване, ти искаш да разкриеш свойството отдаване – истинското, а не „комерсиално“, когато даваш едно, за да получиш друго. Това е отдаване, заради получаване. От друга страна, започвайки да отдаваш, ако не получаваш, заради получаването, ти се запознаваш със свойствата на Твореца. А по-нататък, получавайки заради отдаването, ти вече на дело „обрисуваш“ в себе си контурите, свойствата на Твореца и Го опознаваш.

И така, именно чрез обкръжението човек реализира своя свободен избор.

От урока по статията „Поръчителство“, 02.05.2013

[106522]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство“: Ако единици от народа на Исраел извършат предателство и без да се съобразяват с ближния, се върнат в мръсотията на себелюбието, това ще накара всеки от народа да се грижи сам за себе си. Тъй като тези единици няма изобщо да го пожалят. Тогава, от самосебе си, ще стане невъзможно изпълнението на заповедта за любов към ближния за целия народ на Исраел.

Тук става дума за ненарушимото взаимно поръчителства, буквално за кръгово поръчителство, което свързва всички в едно цяло толкова здраво и неразривно, че от това зависи животът и смъртта на всеки. Достатъчно е само един да го наруши – и всички са обречени. Това вече е нещо повече от обичайната взаимозависимост. И затова всеки в групата трябва да разбира: такова е неоспоримото условие. Работата тук не е в лицата на другарите, не в техния характер и навици – всичко това не ме интересува. Главното е образувам ли с тях такава система на взаимно поръчителство или не?

При това никой от нас не знае какво се случва с другия. Сякаш всеки отговаря за своята тапа, запушваща дъното на общата лодка, но това никой не го забелязва, никой дори не усеща какво прави сам. Изваждайки своята запушалка, аз не забелязвам, че нашата лодка потъва. Ние работим в условия на пълно скритие и трябва да проявяваме отговорност, да се устремяваме към сливане и единство, трябва да не забравяме, че зависим от висшия – само Той ще ни опази и обедини.

Усилията по пътя ще ни помогнат да разберем какво още не ни достига.

Заради онези, които свалят товара от плещите си, останалите също остават в блатото на себелюбието. Тъй като без тяхната помощ народът не ще може да изпълни заповедта за любов към ближния, като към самия себе си.

Трябва да достигна такова състояние, когато се нуждая от Тора, от методиката, за да се обединя с другарите. Това е моята цел и само за това се грижа. Единството с другарите в моите очи придобива най-висша ценност, и за да не им навредя, за да не ги предам, ми е нужна помощта на Твореца, на Тора.

Напълно съм предан на групата и се страхувам само от едно – как да не навредя на другарите. И тогава моля Твореца: ”Помогни ми да се въздържа да не навредя. Само това ми трябва от Теб, нищо повече.”

Засега не мисля как да Му доставя удоволствие. Това стъпало все още е далече от мен и тревожейки се за него сега, е все едно, че не се тревожа за нищо. На ред сега при мен е не любов към Твореца, а към творението, към другарите.

Но сам не съм способен на това, аз само ги ненавиждам, завиждам им, отхвърлям ги, безучастен съм към тях, забравям за тях всяка секунда. И затова моля свише за сили, за да бъда предан на другарите си, да мога да отговарям за тях и да правя всичко, което зависи от мен, само и само да се включа с цялото си сърце към групата. Нека не остане нищо от мен, освен тази велика, неуморима грижа, преизпълваща всичките ми помисли и чувства. Само за това моля свише, знаейки, че сам не ще се удържа в такова самоотдаване. Само това очаквам, надявайки се на помощ, която ще дойде и няма да ме остави – да мога да пазя другарите си.

Такава е първата основа, първото стъпало, което трябва да достигнем. И ако наистина желая това, то се удостоявам с получаването на Тора. Защото в този случай наистина се нуждая от светлината, възвръщаща към Източника, която ще съедини моите разбити съсъди – желания, ще поправи душата ми, за да стане тя ”лодка” за всички. В нея аз ще държа и ще опазвам другарите си, уверен в това, че няма да им се случи нищо лошо.

От урок по сттията ”Поръчителство”, 05.05.2013

[106731]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Отстрани може да ни се стори, че сме въвлечени в луда надпревара за обединение, любов и отдаване. На какво всъщност разчитаме? Как да си представим възнаграждението?

Отговор: За тези усилия аз ще получа душа.

Или живея и умирам подобно на животно, само че без да ме изяждат другите животни, а се разлагам в прахта; или придобивам душа и живея вечно. При това, не след смъртта и не след избавяне от животинското тяло, а сега, в този живот, в този свят.

Например, растенията не чувстват това, което чувстват животните. Животинското съществуване е многократно по-богато от растителното. И точно така ”висшето двуного” не разбира, че в крайна сметка живее телесен живот, а би могло да придобие вечността.

Как да обясним, че вечният живот е безкраен: че не съм ограничен нито от тялото си, нито от своите желания, нито от времето и движението – от нищо. Издигам се над всички тези ограничения, излизам от собствените си предели.

Как така? Много просто. За мен вече всичко са приготвили: разбили са цялото на части. Всяка от тези части усеща своите граници и ограничения. Но ако тя иска да излезе извън тях – то моля. И този излаз извън ограниченията е същността на обединението с останалите.

Вървя срещу своето животинско желание, над него придобивам Човешко желание, висше желание – с други думи, нов съсъд. И в него виждам и усещам живот без ограничения. В него няма предели, поставени от времето и пространството, няма го днешното ми “аз“. Тъй като духовният свят съвсем не е моето “аз“. Там се води съревнование за повече единство, за по-голямо отдаване, водещо към безкрайността, към безкрайното измерение.

Това трябва да достигнем всички. Не можем да се ограничим с нещо по-малко. На това ни задължава целта на творението, неговата програма, съвременната криза, целият ни живот. И проблемът е само в това, как да организираме това дело. Всички необходими сили са приготвени, в очакване са – тогава какво чакаш, използвай ги. Но ние не искаме да ги привлечем и реализираме…

И все пак, каквото не е направил разумът, ще го направи времето. Така че все още нищо не е загубено и от всяко “животно“ все още може да излезе Човек.

От урок по статията “Поръчителство“, 05.05.2013

[106809]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→