Съобщение (”Pravo“, Чехия): Аналитиците водят дискусия, кой носи отговорността за кризата: западните страни или финансовите пазари? Дял за вината лежи както на държавите, така и на финансовите пазари.

Политиците губят, защото не можаха да реагират на рязката глобализация на финансовите пазари, да създадат разумни правила за функционирането на глобалния пазар. По такъв начин беше силно нарушено равновесието между глобално функциониращата икономика, от едната страна и локално функциониращата политика – от другата .

Реплика: А те откъде знаят, че следващият етап от развитие на човечеството е интеграция на всички хора, на всички нива и на първо място в онези области, където егоизма се проявява особено остро: криза в семейството – разводите, криза в икономиката. За това отрано предупреждаваше само науката кабала – тя и днес говори за бъдещето …

А да се създадат правила за функционирането на глобалния пазар – управниците не са в състояние и до днес. Защото за това трябва да притежаваш нужните знания за глобалното и интегралното общество и неговото управление, а за това трябва да бъдеш кабалист или поне да си получил интегрално възпитание, за което ние говорим постоянно и предлагаме на цялото човечество.

Продължение (Pravo“, Чехия): Оказа се, че класическата национална демокрация, в рамката на която политическите решения са обосновани за относително кратък избирателен цикъл (включвайки опита на политиците и политическите партии да бъдат избрани отново), със своите локално ограничени решения не се явяват истински противовес на глобално и бързо работещите пазари, които са способни веднага, мигновено да превеждат капиталите и да спекулират по цялото земно кълбо.

Реплика: Затова, защото това е ”класическа национална демокрация”- егоистическа, не приемаща под внимание интегралността на обществото, необходимостта от неговото взаимно поръчителство за справедливо деление на обществения продукт.

Продължение („Pravo“, Чехия): Националната политика не само не е способна да контролира възникващите разни ”балони” и дългове, които се появяват под ”невидимата ръка на пазара”, но и със своя популизъм, само и само, за да бъдат преизбрани, политиката се оказа зависима от фиктивните пари, които създават глобалните пазари.

Реплика: Но с какво не е капиталистическо ”срастването на политиката и капитала!”

Продължение („Pravo“, Чехия): Кризата е резултат от нарушеното равновесие в силата на националните политици и глобалния пазар. По такъв начин, цялата система се оказа на края на пропастта. И доколкото системата няма пилот във вид на глобална политика, а само лошо запрограмиран ”автопилот“ във вид на глобални пазари, нея я заплашва разпадане.

Реплика: нарушеното равновесие е следствие на противоречието между тясно националния и личния егоизъм с интегралното общество и законите на глобалния свят и законите на пазар, които не са известни на нашите икономисти и политици – а за да станат известни, те трябва да се опитват да се превъзпитават в равновесие с глобалното интегрално общество, т.е. да се стремят към взаимно поръчителство.

[52535]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Днес попадаме в едно особено състояние, когато откриваме, че няма как да оцелеем, ако не достигнем силата на обединението. Но при все това трябва да изясним за какво ни е тази сила?

Дали за това по-добре да се устроим на стъпалото на този свят и вместо злата сила, която ни е подчинила, да призовем силата на доброто и да постигнем равновесие  на сегашното си стъпало. Или все пак искаме да се издигнем по-високо и да ни властва силата на отдаване и  да разкрием величието на това отдаване само по себе си.

Възможно е да се стремим към силата на отдаване, просто желаейки да уравновесим силата й на получаване и спокойно да живеем в този свят. В такъв случай искаме да използваме силата на отдаване в подкрепа на егоистичната сила, което се нарича отдаване заради получаването. Или все пак искаме да достигнем получаване заради отдаване.

В това се корени целият въпрос: кой искаме да ни управлява – свойството на отдаване или егоистичното свойство?  В това се съдържа цялата свобода на нашия избор. И за това говори молитвата, която се нарича „молитвата на 18-те благословения“ – за каква милост отправям молбата си?

Искам ли да се издигна на стъпалото на отдаване и да доставям радост на Твореца, да достигна вяра над знанието, да използвам всичките си желания в полза на отдаване и дори да получавам заради нея, така че цялото ми желание за наслаждение да работи заради отдаване? Или говоря само за земния си живот и искам да го направя по-хубав?

В това се състои огромната разлика: дали ще съществувам на животинско ниво или на човешко. Това е качествена разлика. На животинско ниво възприемаме живота си като живот на тялото и усещаме този свят, както днес: своето тяло, обкръжаващия свят с всичко, което се случва с него.

Заради съществуването на това тяло живеем – всеки сам за себе си. Затова сме готови да уравновесим живота си чрез силата на отдаване с цел да постигнем по-комфортно, по-приятно, по-спокойно съществуване.

Има и друг вариант – издигаме се на стъпалото «Човек» и спечелваме вечното съществуване над материалния свят. Материята свършва по-ниско – на неживото, растителното и животинското ниво. В нашия свят всъщност няма друго стъпало, няма стъпалото човек. Човекът е стъпало, включващо в себе си ума и сърцето, което означава желанието и мисълта, анализа.

Това е, което израства от нашия ум и сърце, но не от тялото. Информационните гени (решимот) – данните след разбиването се съединяват заедно: всичките сърца, всичките желания се съединяват в едно сърце като в един човек и всичките ни намерения, тоест мисли и разум също се обединяват. Това обединение създава образа на човека като някакво виртуално същество, несъществуващо в материя, изградено не от електроните и молекулите на тялото.

Ние сами го изграждаме, съединявайки всичките си мисли и желания. И така започваме да съществуваме на по-високо стъпало, което се нарича ниво човек (Адам), което значи „подобен“ («ДМ» – доме) на Твореца. Защото тогава желанията и намеренията ни започват да действат като духовен съсъд: вътре в него е желанието, а над желанието е екранът.

Това означава да бъдеш човек: „прачовек“ (Адам Кадмон), човек на световете Брия, Ецира, Асия. А нашето тяло не се нарича човек. Наричаме го така, правейки сметки за бъдъщето, очаквайки, че то ще ни доведе до това, да станем човеци.

На това е посветена молитвата: да ни помогне заедно да съединим своите сърца, тоест желанията, мислите, и намеренията, така че да съставим от тях пълен образ на човека, на самостоятелната личност.

От урока по статията от книгата „Шамати“, 25.08.2011

[52560]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Език на кабала - Няма коментари→

Ние започваме да се развиваме и да растем от този свят – най-нисшата реалност, спуснала се от света на Безкрайността по 125 стъпала, през 5 свята, до най-ниската точка. Стигайки до това  ниско ниво, искрата на светлината се е промъкнала от най-последната духовна степен в този свят и започнала да оформя материята.

Материята започнала да се концентрира, да се формира, да се съединяват частица по частица. По такъв начин, е започнало връщането назад – поправянето на разбиването. С това е започнало формирането на нашата Вселена: неживата, растителната и животинската природа.

Всичките тези стъпала са резултат от съединяването на материята във все по-сложни структури, всичките и части работят за общото благо, един за друг. Силата на светлината, силата на природата съединява отделните елементи, и така се образува неживата материя с цялото и многообразие. Материята се образува благодарение на съединяването на противоположни частици по определени закони.

А след това се образува растителния материал, където противоположните частици се свързват в още по-сложни структури. Те са отдалечени много една от друга, но независимо от това се съединяват.

След това се заражда животинската материя, всяка част на която усеща себе си отделена и иска да съхрани съществуването си в егоистична форма. Но за сметка на природните сили, всеки от тях все пак се съединява с останалите и всичките те създават животното – живото тяло, способно да съществува, независимо, че вътре в него съществува противоречие и съединяване на полярни елементи.

Тях ги съединява особена сила – силата на светлината, на Твореца, силата на взаимното отдаване, независимо от силата на творението, егоистичната сила, намираща се вътре във всеки. Тези две сили започват да действат в обща хармония.

Не е възможна хармония, ако няма две противоположни сили, които се съединяват заради една единствена цел, общия интерес за някакво си много по-висше състояние. А висшето състояние – това са общите интереси на тялото: растителното или животинското.

А след това благодарение на развитието на материята на животинско ниво, то достига нивото на човека от този свят, още по-сложно същество – агресивно и егоистично. Всяко същество от стъпалото ”човек от този свят” открива себе си противостоящ на всички останали хора.

И когато той достига до предела на егоистичното си развитие, то открива, че ако желае и по-нататък да съществува, ще му е необходима втора, противоположна сила – сила за отдаване. Тъй като в него се е развила силата на егоизма, но какво да прави с нея по нататък? Тя само ни разрушава. И тогава разбираме, че сме задължени да получим сила за отдаване, силата на обединението.

Усещането на недостиг на сили за обединение, без който не можем да се разминем – това е усещането на кризата, разбиването, крушението на отминалите ценности. То се разкрива направо вътре в нашето съществувание, вътре в живота ни. Абсолютно във всичките области на живота, във всичките занимания на човека от този свет, откриваме, че не можем да постигнем равновесие, хармония в тъй наречения ”живот”.

Тъй като животът е изграден на основата на две сили: получаване и отдаване. И действайки само с едната сила на егоизма, не е възможно да се съществува. Така природата, в резултат на развитието ни, на стъпаловидната еволюция, крачка след крачка ни води към извода, че ни е необходима втора сила – силата на обединението.

От урока от книгата Шамати, 25.08.2011

[52548]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Човекът започва от съединяването на нашите мисли и желания в най-малкия съсъд. А после той расте все повече с добавянето на нови и нови части. По такъв начин, той става човек, Адам, който се простира от край до край на мирозданието. И неговото съединяване, неговият мозък и сърце се изграждат от всичките разбити части, които се съдържат във всеки от нас – защото всяко късче съдържа в себе си разум и сърце.

Съединяването на тези сили е подобно на формирането на материята в нашия свят в продължение на цялата еволюция, на неживото, растителното и животинското ниво. Защото тя е започнала да се съединява в такава форма. И когато започваме да съединяваме своите части, също преминаваме тези стъпала: неживо, растително и животинско – в съединяването между хората. Това се наричат духовни стадии: зародиш – отглеждане – зрялост (ибур – еника – мохин).

Затова, цялата ни работа зависи от това, заради какво се съединяваме. Заради това, свойството отдаване да е в нас, тоест заради Твореца, заради Неговото удоволствие, или заради самите себе си, за да сме по-добре, когато мислим само за своето състояние в този свят и за нашето тяло. Тоест, ние се грижим за своето телесно съществуване, а не за това, да съберем от своите частици образа на човека.

Затова „молитвата 18-те благословения” така добре изразява духовния път, насоката, намерението, стремежа към следващото стъпало, на което сега предстои да се издигне светът, човешкото общество. И затова се разкрива необходимостта от съединяването. Въпросът е само: заради какво става то?

И тук човечеството се разделя на две части – тези, които разбират, че съединяването е необходимо за достигане на човешкото стъпало, образа на човека. И останалите, които  се отнасят към желанието и се съединяват заради добрия живот в този свят.

Така те се и разделят: екранът се нарича Исраел, а желанието – целият народ, на когото е необходимо само да се присъедини към този, който изпълнява работата, възложена на Исраел.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 25.08.2011

[52557]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение: Понижаването на активността на пазара на международното кредитиране в Европа свидетелства за ръст на взаимното недоверие на финансовите институции. Евро банките предпочитат да депонират свободната ликвидност в ЕЦБ, вместо да дават пари на заем един на друг. Но кой може да спаси банките? Предният път такъв спасител бяха държавите, но сега те не са в състояние.

В случая, цените на акциите на банките стремително взеха да падат. Европейският индекс Stoxx-Europe-600-Banks рухна за един месец почти с 30%. Сега всички се стараят да избягват банките притежаващи облигации на Португалия, Испания, Ирландия, Италия и Гърция.

Колко е велико взаимното недоверие между банките, ни демонстрира фактът, че излишъкът от своята ликвидност те предпочитат да депонират за една нощ в ЕЦБ, отколкото да го отдадат за % на друга банка. Не случайно американските инвестиционни фондове вече започнаха да изтеглят своите капитали от ЕС. Само за юли американците съкратиха обема на своите бондове от зоната на еврото с 10%, 340 мил. долара.

Реплика: Доколкото в света се проявява все по голяма взаимна зависимост, то отделянето на банките една от друга ще доведе до крах на цялата система, но точно в следствие на това, осъзнавайки своята гибел, те ще разберат, че няма друг изход освен ”взаимното поръчителство”. Ето с такава криза / страдания Природата / Творецът ще доведе човечеството до поправяне.

[52544]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво казва науката кабала за текущия момент? Как ще ни помогне тя в този важен преходен етап?

Отговор: Живеем в особено време. Нашият свят стои на прага на ново, вътрешно духовно стъпало от развитието на човека в нас. До сега, както обяснява науката кабала, ние сме се развивали по естествен начин, подтиквани от импулса на своя егоизъм.

Той ни накара да трансформираме обществото, променяйки семейния ред, да разработваме технологии, да прекрояваме държави и формации, да внасяме промени във възпитанието и културата. Винаги сме се насочвали натам, накъдето ни е теглел естествения вътрешен призив.

Но днес сме достигнали някакво пресищане. Светът, с една дума престана да ни подсигурява с удоволствия. Той повече не ни удовлетворява икономически: ние усещаме някаква преграда, препятстваща ни да продължим пътя си. Американската теория за потребителското общество с безкрайния ръст на експорт и импорт, с неограничения технологически и производствен потенциал, вече изчерпаха себе си. Нещо повече, преминахме към понижаващи тенденции, към упадък, който по признание на икономистите, ще продължи дълго и не се знае до кога.

Съгласно науката кабала, със сегашните ни разбирания, няма да завърши никога. На сегашния етап на развитие ние сме реализирали своя егоизъм, а също сме реализирали потенциала на обкръжаващата природа, предизвиквайки в нея ужасни сътресения. В случая, озовахме се на прага на краха – в човешкото развитие, в развитието на обществото и възпитанието, а също и по отношение на екологията.

В тази ситуация трябва да си дадем отчет какво се е случило с нас. Мислим ли и по нататък да действаме по същия начин? Тъй като буквално сме се саморазрушили, допускайки грешка в целта и плановете. Искаме ли още и още да увеличаваме потреблението, разрушавайки с това обкръжаващата среда? Искаме ли да се обвържем ”с механичните” отклонения?

Едва успели да се порадваме на произведените стоки, ние ги изхвърляме, за да си купим нови. И така – през целият ни живот. Нима искаме да запълним битието си с подобни игри на богатство, почести и власт? Нима смисълът на човешкия живот се състои в това всеки месец да сменям мобилния телефон и другите потребителски символи? Днес самият процес, който преживяваме, насила спира нашия бяг и ни кани към самоанализ. Вероятно, в Природата е заложена друга програма и ние сме длъжни да я разкрием.

Универсалната мъдрост, общото равновесие, хомеостаза (отворена система), които разкриваме в природата, остават извън човека. За природата човек е чужд елемент, раково образувание, изяждаща своето обкръжение и себе си.

Ние разрушаваме човешкото общество, разваляме себе си и децата си, човъркаме всичко и не си оставяме възможност за правилно съществуване. Поглеждайки света отстрани, хората ни се струват слепци, вървящи по пътя на самоубийството. Те продължават да водят силови игри, да саморазрушават себе си и децата си, обществото, без да осъзнават това.

Ето защо се оказахме в криза. Всъщност това не е криза. Аз бих казал, че това е спасение. Днес, когато настъпва колапс за всички създадени от нас системи, получаваме явен знак, който ни насочва към точката на истината. Най-накрая можем да разберем, че нямаме друг изход, освен тотален обрат в отношенията ни към живота.

Вместо да продължаваме да се сриваме и да се саморазрушаваме, както все още искат от нас политиците, икономистите, по голямата част от човечеството, от различните кръгове и организации, които вече разбират случващото се, трябва заедно да изработим новия подход към света и Природата, за да тръгнем по друг път.

[52667]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Работата ни се състои в това да си представим точно какво представлява висшата сила. И по пътя ще трябва да си изясним немалко неща. Отначало човекът си представя висшата сила като множество различни сили и божествени образи, обожествява различните явления в природата, които забелязва около себе си.

Той им приписва човешки свойства, защото няма откъде повече да вземе пример, дава на божествената сила разни образи и това се нарича идолопоклонничество.

Това е необходим етап от развитието ни, защото съществуваме в своето егоистично желание с обратно възприемане на реалността, усещане и анализ. И така изясняваме висшите свойства, докато не достигаме правилен поглед върху нещата.

Пример за това е праотецът Авраам, който в началото продавал идоли. Всъщност неговата история разказва за всички нас. Всички ние започваме своя път оттам, че се покланяме на най-различни природни сили, смятайки ги за добри или зли, или поне частично добри и зли. Приписваме ги на някои хора, на обкръжението си, на сляпата съдба, на най-различни случайности.

С такива изяснявания са изпълнени всички наши кръгообороти, докато в нас не се пробуди точката в сърцето. Но и тогава, когато вече я имаме, трябва все пак да правим изяснявания на много определения, доближаващи ни към първото възприятие на духовното.

Засега не ни е ясно какво е това духовна реалност и какъв е този Творец. А по пътя, водещ към това изясняване, сме подложени на влиянието на обкръжението си, което може да ни обърне в другата посока, да ни отклони, обърка, защото все още не усещаме Твореца и не можем да се държим за Него.

Накрая достигаме състояние, когато всичките ни многобройни подеми,  падения и обърквания, по накакъв начин започват да се изясняват, натрупват се и се събират заедно и тогава разделяме реалността на две части: ставам едновременно и чувстващият, и това, което чувствам. Освен това няма нищо друго!

А да усещам себе си мога или в егоизма, получаването, или в отдаването – трето не съществува. Намирайки се в егоизъм, всичко възприемам спрямо себе си и спрямо своя свят, и това определя моето състояние. А ако се намирам в свойството отдаване, то ме напълва, това се нарича Творец (Бо-ре) – „ела и виж“.

Между тези две свойства през цялото време се намирам в изяснения. И накрая стигам до извода, че всичко идва от Твореца, който играе с мен ту като се разкрива, ту като се скрива, и така ми дава упражнения, за да се науча да строя вътре в себе си все по- фини и по-точни определения за това кой е Той!

Всъщност, в това се състои цялата ни работа.

От урока пo статията от книгата „Шамати“, 22.08.2011

[52299]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Мнение (А. Дабах, директор на Rye, Man & Gor Securities): Зачестиха глобалните икономически катаклизми, кризите стават постоянни, а макро икономическата перспектива слаба за прогнозиране. Световната икономика боледува на всеки 2-3 години.

Става важен въпросът за скоростта на вземане на решения от правителствата и корпорациите. Европа е много по-бавна от САЩ. Обяснимо е като се има в предвид голямото количество страни със свои си интереси, култура на обществото и бизнес култура. Кризата в Европа обещава да прерасне в нещо по-голямо от локално сриване на фондовите индекси.

Възправя се въпроса за кредитното доверие към крупните европейски банки и е възможно да се вземат решения за изключване на редица страни от европейската зона. Постоянното изключване на периферните страни е единственото решение за съхраняване на стабилността на еврозоната.

Реплика: Е, заговориха вече за разпадане на ЕС, вместо да говорят за още по-голяма консолидация. Макар и „Взаимното отделяне на грешниците – да е от полза както за тях, така и за света“ (Тратктат Санедрин, 71:2), но от това няма да станат праведници – правилно да взаимодействат с останалите във взаимно поръчителство.

Трябва срочно да се обясни на хората, че всички нещастия идват при нас от природата специално, за да се борим не с нещастията, а с техните причини – несъответствието ни с природата по свойствата отдаване и любов (взаимно поръчителство).

[52708]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Науката кабалa казва, че сме навлезли в нов етап, на който откриваме грешката си и криещето се в нас зло – човешкият егоизъм. От една страна, той ни е докарал до едно много скверно състояние, а от друга, хубаво е че се проявява. Ще се надяваме, че със свои усилия ще съумеем да помогнем на човечеството като цяло, за да може да приеме верните решения, за да разкрие истинското положение на нещата и да премине на друг път.

В случай на успех, започвайки от този преломен момент, ще можем да се развиваме успешно, по пътя на доброто, удовлетворявайки се не с наслаждения от „играчки“, а с нещо вечно, съвършено. Ще постигнем хармония между себе си и хармония с Природата – състояние, което в действителност съотвества на нашата, на човешката степен. Започваме да се развиваме и да се издигаме над материалното битие, в което днес сме затънали до уши, без да виждаме нищо наоколо и без да се замисляме за смисъла на живота.

Има нещо повече от грижата как да се натъпчем с удоволствия за краткото ни съществуване. В тови живот можем да достигнем по високо ниво, а освен това ще продължим да живеем в друго измерение.

Науката кабала казва, че днес, след материалното развитие на неживо, растително и животинско ниво, ние се издигаме на човешко ниво. Това развитие е започнало от Големия взрив, когато мъничка искра духовна енергия се е врязала във Вселената и е формирала цялата материята. Тази енергия е придала на материята първичен импулс за развитие и продължава да я развива и по-нататък.

Но на последния етап, при прехода от животинско на човешко ниво, трябва да приобщим към развитието и собственото си разбиране и осъзнаване. Сами трябва да осмислим механизма на анализ и синтез на цялата действителност: какво става, къде се намираме, кои сме ние, какво е отношението ни към живота.

Но този път не става дума за материален подем, ние се изменяме не тялом, както при преминаване от неживо на растително, а след това на животинско ниво – ние изменяме самата си същност. Трябва да достигнем степента човек (адам), подобен (доме) на общата Висша сила на Природата. Пред нас е нов етап от развитието на съзнанието, вътрешно развитие на човека.

И в частност трябва да помислом как да разширим възприятието си, отношението си към Природата, как да започнем запознаването с нейната програма и да вземем осъзнато участие в нейното реализиране, как да познаем целия този огромен „двигател“, който движи процеса на развитие, направлява го към себе си, към висшата цел. Трябва да видим себе си като тази част от Природата, която трябва да се повдигне на нова степен.

И затова според мен ние живеем в особено, забележително време. Само ако ни се отдаде да помогнем на човечеството да отвори очите си, сърцето си, да разтвори съзнанието си, тогава ще извършим подема бързо и благополучно. А ако като непуслушни деца, продължим да си играем играта, то Природата има множество възможности да ни окаже натиск, включително и чрез жестокост – до такава степен, че ще ни се наложи да преминем през даден етап от развитието чрез поредица от бедствия.

Ще се надяваме, че ще изберем по-краткия и добър път.

[52663]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Винаги се намираме в пълната власт на Твореца и Той ни напълва, извиквайки в нас усещане ту за Самия себе си, ту за собствената Си противоположност. Това усещане може да се облече в множество различни образи, но в крайна сметка има само две състояния.

И ако човек се опитва през цялото време да пребивава в състояние на изясняване на Твореца и осъзнавайки, че работи само против Него, той икономисва време. Тогава разбира, че и в подемите, и в паденията и във времето, когато прославя Твореца, и когато Го ругае, и когато Го обича, и когато Го обвинява, той се намира в ръцете на висшата сила, която или го избутва от пътя, или му помага.

Това се счита за успехи или прегрешения, в зависимост от гледната точка на човек. А от страна на Твореца всичко изглежда свято, защото е необходимо за изясняване на свойствата на отдаване и няма нищо лошо в целия този процес, който човек преминава.

Но все пак, заслужава си да се постараеш, за да бъдат изясненията ти бързи и стабилни. Както Творецът играе с теб, така и ти трябва да играеш срещу Него, за да се неутрализира тази игра. Творецът те повдига или те пуска, а ти така използвай обкръжението, така му отдавай, че да получаваш от него, за да изравниш подемите и паденията си.

Всред тези подеми и падения, е необходимо за сметка на обкръжението да намериш за себе си някакво промеждутъчно, устойчиво състояние, което да не се мени. Тоест да се използва обкръжението като стабилизатор, като ресор, като акумулатор на сили, който ти помага да поддържаш равновесие и в подемите, и в паденията, за да прелива от едното състояние в другото: сили, намерения, желания, намирайки се и в най-голямата дълбочина и на най-високия връх.

Получава се, че обкръжението ще работи буквално като токоизправител за променлив ток и всички твои подеми и падения ще се съберат в едно състояние – разкриването на Твореца като една сила.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 22.08.2011

[52296]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→