Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Всички изменения са в желанието, а няма изменения в светлината

Ние постигаме всичко само чрез усещанията си. А действителността, такава, каквато е сама по себе си, изобщо не ни интересува и не можем да я усетим. Висшата светлина и Творецът не можем да постигнем изобщо, а постигаме само своите усещания за тях. Всичките ни впечатления зависят единствено от нашите усещания.

Баал а-Сулам. Шамати. Даряването на Тора

Духовната светлина не говори за своята същност, а единствено за реакцията в нас при срещата ни с нея.

Баал а-Сулам. Науката кабала и философията

[51984]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - No Comments→

Въпрос: Какво зависи лично от мен в цялата тази система?

Отговор: Всичко! Имаш нашата световна група, която можеш да използваш като твое по-близко обкръжение. Постави себе си спрямо това обкръжение така, че вече да се пробуждаш от най-слабите състояния – не е важно дали са лоши или добри.

Човек може винаги да остава чувствителен към всяко състояние – сякаш регулира диапазона на чувствителност на някакъв прибор. И ако съм поставил максимум 10 единици, то цялата ми скала се разделя на такива груби деления и не реагира на по-малко въздействие.

Но ако поставя 100 пъти по-голяма чувствителност, то ще забележа въздействие там, където по-рано по-груб прибор не е реагирал и е показвал нула, и аз като че ли нищо не съм чувствал, намирал съм се в мъгла, нищо не съм искал да правя, не съм усещал енергия и вдъхновение, Творецът е изчезвал от моето усещане. Сега се включи на 100 пъти по-голяма чувствителност и ще видиш как Той работи в теб – само че в по-тънък диапазон, който изисква от теб напреднало възприятие!

Така ние трябва през цялото време да търсим. Не е възможно изобщо да не се намираш във връзка с Твореца и постоянно да не получаваш призив от Него – леки пободвания. Но ако не ти достига чувствителност, ти не ще реагираш на тях. И затова на Него ще му се наложи да се върне към твоята по-груба настройка и там ти вече ще получиш силен удар.

Ако се намираш в постоянен стремеж нагоре като при полет, като дете, което съответства на своята възраст и се развива правилно – от теб не искат повече от наложеното за твоята възраст. Но ако си се застопорил на възраст 4 години и не искаш да растеш до 5, то ще се наложи да ти приложат двоен натиск.

Именно така се обръщат към нас, затова трябва да се разбере, че ако във всеки един момент не чувствам обръщане към себе си свише – това означава, че не съм достатъчно чувствителен и вече ми е поставена по-тънка настройка, съгласно която сега ще се обръщат към мен.

А да повиша чувствителността мога само с помощта на обкръжението, в което при условията на взаимно поръчителство пробуждаме всеки, да се намира постоянно в търсене на Твореца! Просто Го „преследвайте по петите” и през цялото време търсете като момък, който настойчиво ухажва любимата девойка.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 21.08.2011

[52148]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво е ”истина и вяра”?

Отговор: Истина – е справедливо възнаграждение и наказание, когато работя и получавам толкова, колкото ми се полага за работата.

Но виждаме, че не винаги животът е подреден по този принцип. И онзи, който работи повече от всички, не винаги получава повече от останалите. Ако това винаги беше така, светът щеше да бъде относително поправен.

Но за да ни изтеглят от тази егоистическа ”правота”, Творецът прави своите допълнения и силно ни обърква. Затова виждаме, че не винаги действа справедливият, истински разчет и това отваря място за вярата – т.е. надежда за сполука или някаква висша помощ, която е над моето разбиране.

Вярата разбива принципа за справедливата истина. Затова хората толкова се объркват в този свят и се надяват на чудеса и благословение, на вълшебно изцеление. И в духовния път съществува такова объркване: от една страна, всичко се дава спрямо приложеното усилие, а от друга, всичко зависи от късмета.

А човек трябва да работи така, че да съвмести тези два принципа в един: ”Цялото ти потомство ще тръгне от Ицхак – но го пренеси в жертва”. Т.е. от една страна, ще видиш как той ражда твоите ”внуци”, все нови продължители до самия Край на поправянето – а от друга страна, изисква се да го унищожиш. Как е възможно това?

Засега не ни е понятно, но в това се заключава първият принцип за влизане в духовния свят, който трябваше да усвои Авраам, съдейки от този разказ. Човек така поправя своето зрение, че първо става способен да съвмести тези две противоположности в едно.

Това означава, че той се е издигнал на първото духовно стъпало и е усвоил духовния принцип, по който две противоположности се съединяват в едно цяло. И сега разбира как трябва да работи едновременно със знанието и с вяра над знанието – с ненавистта, и че всички прегрешения ще се покрият от любовта.

Ако човек започне да улавя този принцип и да го отчита по време на работа, дори преди да е достигнал реализирането му, той вече не изпитва такива тежки спънки, които да го връщат назад. Той усеща, че именно тези препятствия са призовани, за да може да върви напред, и във всичките тези противоположности вижда дадената му възможност да се издигне.

И обратното: ”Гордостта унижава човека”. Ако той не приема това условие и не желае да съедини двете противоположности в едно, то това се издига пред него като непреодолимо препятствие. И затова той изоставя пътя и се отстранява от него.

Затова е толкова важно да се насочиш правилно – направо към света на Безкрайността, разбирайки, че разликата между този свят и бъдещия е да обединим двата полюса в един. Това ни определя посоката, както в прицела.

Този принцип се изразява различно: ”Исраел, Тора и Творецът са единни”, подемът и падението трябва да станат едно цяло, аз и групата трябва да работим съвместно, за да я напълвам по време на издигането и да получа от нея сила при падането, т.е. тя да служи като токоизправител за моя ток.

Основен извод, който следва от отношението ни към този свят, е, че не трябва да се разрушава нито едно свойство – нито в нас, нито в света. Всички свойства трябва да се доведат до поправяне и обединение – да се издигнем над тях, съединявайки се с Твореца.

Няма да можем да установим хубав живот и справедливо общество в нашия свят, ако не се обединим помежду си относително по равно. Т.е. всеки ще работи за благото на обществото спрямо способностите си и ще получава колкото му е необходимо.

Но не е възможно да се изпълни това условие, ако не се стремим към него, за да се слеем с Твореца. Тоест заради свойството на любовта и отдаването, което съединява нашите противоположни свойства, ставащи едно безкрайно съвършено състояние.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 23.08.2011”

[52315]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Трябва да създадем общество, което ще позволи на всички хора по света да се предвижат правилно в утрешния ден, иначе не бихме оцелели. Виждаме какво се случва днес, особено в развитите страни. А към тях бързо са се устремили и останалите. Хората започват да чувстват, че „няма утре”. Но всъщност това е прекрасно състояние, в което егоистично се отделяме от миналото и навлизаме в неутрално, „затворено” състояние.

Именно сега е моментът да покажем на хората системата от взаимовръзки, която ще ни доведе до усещането на едно напълно различно състояние. Ние встъпваме в своето следващо състояние на развитие. Точно както сме произлезли от маймуните и постепенно сме се развили в своето животинско състояние, така и днес започваме да се развиваме в своето вътрешно, човешко състояние.

Днес се издигаме до състоянието, наречено „Адам” – човек, който е подобен на висшата сила на природата. Тази сила иска да ни научи да станем интегрални в нея и затова днес кризата се явява глобална и интегрална.

Трябва да станем подобни на природата. Така ще започнем да разбираме вътрешния механизъм, който ни управлява. Вътрешната програма на природата ни води към определена цел, без да го съзнаваме. Умираме, без да знаем за какво сме живели. Раждаме се, не знаейки къде и защо. Правим нещата инстинктивно, защото природата ни принуждава да ги направим, и нищо повече от това.

В действителност, съществува цяла програма от действия, съществува причинно-следствена връзка! Всяка част от природата има причина, следствие и цел. Нищо не съществува безцелно. Така и ние не съществуваме безцелно. Можем да видим това, защото природа сега ни издига към следващото състояние – към следващото състояние на развитие.

В сегашното състояние все още осъзнаваме своя животински егоизъм, в който сме създадени и който се развива в нас. Изкачвайки се до следващото стъпало, което е глобално и интегрално, и ставайки глобално свързани с природата, променяйки себе си съобразно с нея, постепенно започваме да възприемаме вътрешния механизъм, вътрешната мисъл на висшата сила на природата. Както казват астрофизиците, „цялата Вселена е една мисъл”. Когато човек започне да я съзнава, той започва да чувства вечността.

[51606]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Как става така, че сблъсъците във вашата страна започват да се разсейват?

Отговор: Разбирам вашата изненада. Аз вече писах в предишните публикации, че няма да има насилие в тази страна. Това е древна нация, изградена на принципа на братството. Даже това да бъде забравено и да не бъде взето предвид, няма да има насилие и братоубийствени войни. И даже да се появят агитатори зад граница, които да подстрекават насилие, сигурен съм, че те няма да бъдат посрещнати дружелюбно от хората тук.

Но разбирам вашето объркване. Вместо да се чупят витрините на магазини, да се плячкосва, хората да се колят един друг “като всички останали”, в Израел, за да се обезвредят манипулаторите, учените, наред с представителите на обществото, решават проблемите си заедно около кръглата маса.

Въпрос: Какво правят кабалистите в този момент?

Отговор: Те разпространяват материали за истинската причина за кризата – егоистичната обвързаност между хората, вместо алтруистична, глобална, интегрална взаимовръзка, наречена “взаимно поръчителство”. И те наблюдават как протестиращите започват да работят за обединение, как изучават своите качества, като се опитват да се издигнат над тях. Най-доброто от всичко, което се случва, са опитите на хората да намерят взаимовръзката и взаимно разбиране помежду си.

Това е чудесен пример за целия свят, как е възможно да се опиташ да разрешиш въпросите на кризата (включително икономически и социални) в открита извънпарламентарна дискусия около кръглата маса заедно с всички представители на обществото.

[51420]

Filed under: Без категория, Въпрос-отговор, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Краят на поправянето, за което пишат кабалистите, трябва да се осъществи в нашия свят, в материята, във всичките ни зли помисли, „най-материалните” взаимоотношения. Това се явява окончателно поправяне, когато ”тъмнината засияе като светлината” (Псалм) и ”краката му ще стоят на Маслинената планина” (Пророците).

Моята животинска душа остава каквато си е била. Тялото ми не започва да работи заради отдаване. Защото всъщност то прави това изначално. Цялата природа, освен човека, работи за отдаване – само че не виждаме това, оценявайки го по своите мерки.

На мен ми се струва, че животните само се изяждат едно друго, а всъщност не е така. Просто не мога да им припиша намерение за отдаване, защото не ги усещам, не ги разбирам. А всъщност тях ги управлява природата и те изпълняват нейните заповеди, насочени към отдаване. Но за мен такова нещо не може да се каже. Аз изпълнявам заповедите на собствения си егоизъм, насочен към получаване, и с това очерням природата, защото я осъждам съгласно своите недостатъци.

Поправяйки себе си, човек трябва да приеме глобална форма и да види глобалната картина. Ние казваме, че при това ще се поправят също така и неживата, растителната и животинска природа – това означава, че тя ще се поправи в твоето ново възприемане. Всъщност, на животните не им трябва да се поправят. Тогава ще видиш, че овцата и вълкът живеят в мир – тъй както сега виждаш със сегашното си зрение как единият изяжда другия.

Баал а-Сулам пише за това в статията ”Скриване и разкриване на Твореца”: войни и раздори ти се привиждат, защото ти самият си такъв.

От урока по вестник „Народ”, 18.08.2011

[51696]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Мнение (Н. Рубини, проф. икономика, предсказал глобалната финансова криза (2008—2011), в  “The Wall Street Juornal”): Днешният икономически модел окончателно се развали и не подлежи на ремонт. Това се отнася и до англосаксонския модел на невмешателство и към европейския, модели на държави с всеобщо благосъстояние на основата на дефицита.

До миналата година на политиците винаги им се отдаваше да доставят заека от шапката, за да възстановят предишното ниво на цените на активите и за да стимулират икономическото възстановяване. Днес зайчетата свършиха. Икономиката не може да бъде спасена нито от новите вливания в банките, нито интервенцията на Федералния резерв, нито повишаването на данъците. Очаквайте валутна война, банкрути на цели държави и нарастване на социалното напрежение. А по-нататък следва най-главното: Така че Карл Маркс е бил прав, когато е твърдял, че глобализацията и финансовото посредничество могат да излязат от контрол, а преразпределението на дохода и богатствата на труда към капитала може да доведе капитализма до самоунищожение.

Реплика: С тези прогнози постепенно се съгласяват, но доколкото изход от сриващото се състояние няма, то предпочитат, както предсказвали кабалистите, да действат на принципа „да се веселим, ядем и пием, защото утре може и да не сме живи“. Опитваме се с всички сили да обясним , че изходът не е в икономическата и политическата плоскост – а в изменението на обществените взаимоотношения. И това е по силите ни.

[52197]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

В нас няма никакво постижение и възприятие в нито един материал

Както не ни е дадено да постигнем същността на Твореца, точно така в същата степен не ни е дадено да постигнем и същността на неговото творение. И дори и в материалните вещи, които можем да опипаме с ръка, и във всички наши познанства с приятелите и с близките в света на действията, който лежи пред нас, няма нищо друго освен “запознанство с действията“, което се ражда и ни дава впечатление в резултат на взаимодействието му с нашите органи за усещане. И това ни дава абсолютно удовлетворение, независимо, че нямаме никаква престава за същността.

Повече от това не ти е дадено да постигнеш, дори и същността за самия себе си. И всичко, което ти е известно за самия теб – е не повече от процес от въздействята, произлизащи от твоята същност.

Баала-Сулам. Същност на науката Кабала

[51874]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - No Comments→

Човек трябва напълно да реализира за благото на ближния своите вродени свойства, получени от природата. Но тогава откъде ще черпи удовлетворение? Именно от това, че реализира себе си в полза на ближния. Защото получавайки печалба, извличайки лична изгода, задействам своето его за самия себе си, користно ползвайки се от качествата и способностите, които ми е дал Творецът. А би могъл да ги даде и на някого другиго.

Излиза, че „хората със средства”, тоест с разширени възможности, които им е предоставил Творецът, нанасят още повече вреда, когато използват собствените свойства заради лична изгода. Но това трябва наистина да се прояви, за да разберат всички за какво става дума. Ще се разкрие такова състояние, когато ще видим: общата система трябва да действа в пълен обем и всички в нея да са равни. С каквито и качества да са ме надарили, виждам себе си като част от механизъм – част, която е задължена добросъвестно, на максимум да изпълнява своята задача.

В този смисъл, по нищо не се отличавам от всеки друг човек. Ако ние двамата осъществяваме това, което ни е възложено – в духовното сме абсолютно равни. Между нас няма никакви различия, просто сме се родили различни и затова имаме различно отдаване, но неговият КПД (коефициент на полезно действие) е еднакъв. Става дума за старание, което всеки е способен да приложи „на входа”, а не за количествените показатели „на изхода”. Оценяваме човека не по резултатите, които представя нашият поглед, а изключително по неговите относителни усилия.

И това съвсем не означава, че човек трябва да действа по пътя на принуждението, както в Съветска Русия, където властта е отнела от способните хора търговските предприятия, които те са управлявали, и по този начин са разрушили страната. Ако изгонваш или убиваш такива хора – кой ще управлява промишлеността и стопанството?

Така че, разбира се, трябва да опазваме магнатите и да им предоставяме възможност за бизнес, за да откриват колкото може повече предприятия. Именно те са способни на това. Вече видяхме какво е при социализма. Тогава действа егоистичното желание и трябва да се работи с него колкото се може по-добре, докато човек не реши сам, че е време да поправи себе си. Така или иначе, всичко трябва да се базира на желанието.

Но какво да се прави, ако хората излязат на улицата с едни или други искания? Задължителното условие тук е възпитанието на народа. Сами трябва да потушим пожара. Някои действително живеят под границата на бедността и се нуждаят от помощ. Но само когато нивото на възпитанието ни започне да се повдига, ние ще видим как всичко се нарежда. Защото сами ще започнем да разбираме, че всеки трябва да се откаже от нещо заради другите. Това ще бъде не идеология, не възглед, а усещане, от което ще се проникнем и тогава ще се почувстваме като народ.

А освен това, към нас ще дойде помощ свише: по закона за подобие на свойствата в нашата система ще се установи висшата светлина и ще видим огромните плодове на нашето обединение, подобно на плодовете, които са видели разузнавачите, първите промъкнали се в земята на Исраел след 40-годишното скитане в пустинята. Изведнъж ще открием каква енергия, какъв потенциал е заключен във всичко, с което имаме работа.

И да достигнем всичко това може само чрез възпитание. Ето защо е необходима кръгла маса, на която ще обсъждаме проблемите заедно и ще повдигаме нивото на взаимовръзката, ще зачитаме взаимните интереси в народа. Това е всичко, което се изисква от нас. А правителството, след на нашите обсъждания, ще се заеме с изпълнителните функции.

Кръглата маса е всенародна дискусия, която се води с участието на експерти, с критичен подход и анализ, но изхождайки от общото съгласие – като в задружно семейство. И тогава всичко при нас ще се получи. А иначе нищо няма да излезе.

От урок по статията „Една заповед”, 19.08.2011

[51997]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Съобщение: Бившият премиер-министър на Великобритания Тони Блеър подложи на критика заявлението на правителството, че обхваналата страната безредица през първата половина на август е предизвикана от морално разложилото се общество. Той заяви, че призивите на сегашния премиер Дейвид Камерън ‘’да се ремонтира разпадналото се общество” само ще хвърли сянка на репутацията на Великобритания.

Блеър е убеден, че подобни заявления от страната на правителството ”обезкуражават жителите на Британия”, нанасят вреда на имиджа на страната зад граница и че още по-лошото е, че ”никак не помагат за решаването на проблема. Взрива на насилие не е предизвикан от разложението на обществото, а с появата на озлобената и недоволна от властта младеж, което е характерно за много от развитите страни”.

Реплика: Пословичната гордост за страната си, която те още по навик величаят като Велико-Британия, но се пита, кой направи от новородените такава младеж, ако не правителството, кой така ги е възпитал? Човек е пълно отражение на своето обкръжение.

Ако не се грижим за това, което му въздейства, той разбира се, че по силата на своята природа избира най лошото … цялото ни бъдеще, каквото и да е то, зависи само от възпитанието на нашите деца и самите нас!

(см. статията ”Свобода на волята”).

[52185]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Как да освободя сърцето си от егоизма, за да направя място за Твореца?

Отговор: Сами нищо не можем да направим – това трябва да е ясно на всеки. За това е казано: ”Обърни се към Майстора, който ме е създал!” Работата ни не е в това, сами да се поправяме, а да изучим процесът на поправяне, да разберем необходимостта от него, своята неизправност и тогава да помолим!

”Лекуващият всички разбити сърца” – е Творецът, а не ние самите. Затова трябва да разкрием само разбиването – или чрез учене и съединение или това ще стане по пътя на страданието: и с такъв обстрел, като този, на който бе подложен южен Израел тази седмица и чрез икономическа криза в целия свят, и вълни от безредици преминали през много държави.

Всякакви проблеми със здравето, частни и общи, започващи от най-малкия проблем – са следствие на недостиг от поправяне. Няма никакви друга причина, освен тази. И ако човек се пробужда от най-слабото убождане свише и вече с негова помощ може да напредва – то той благодари на Твореца за такова събуждане, и повече силни удари не са нужни.

Казано е,”че към праведниците Творецът е предирчив до дебелината на косъм”. Това означава, че те приемат най дребния проблем, свързвайки го с корена и с разбирането, че тя идва отгоре с висше. Това е им достатъчно за да започнат поправянето – с внимание да се отнасят към всички получени въздействия и да се предвижват.

Но ако не обръщаш внимание на дребните намеци изпращани ти отгоре, то се получава, както майката, която иска да поучи детето без караници, меко, но то не и обръща внимание – и тя е принудена да се скара, дори да го напляска, докато то накрая реагира.

Тъй като трябва някак си да опазим егоизма си, за да му стане болно. А човек трябва на най-малката болка да добави душевна болка от сами себе си, за да се предпази, защото той работи срещу своето егоистическо желание.

От урока от книга Шамати, 21.08.2011

[52154]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

На всички е известно, че навикът става втора природа. Да допуснем, че искам да се науча на някакъв занаят и постъпвам като ученик при стругаря или дърводелеца. Аз още не съм запознат с материала и постепенно ме обучават, какво трябва да правя. Тоест придобивам навици  в работата, започвам да усещам материала: какво е поведението, реакциите, какво аз самия правя с него, как по добре да го обработвам.

Чрез опита, получавам допълнителни усещания, от материала до който се докосвам. Това се нарича навик, който се превръща във втора природа. Нещата, които по-рано бяха непривични, непонятни, неразличими, не ги усещах, започвам все по -добре да усещам и различавам. Дори различавам такива детайли, на които по-рано не съм обръщал внимание и са се изплъзвали от моето внимание.

Ясно е, че нищо не става от само себе си – тогава, откъде изведнъж навикът става моя природа? Винаги има светлина, която въздейства на материала,  на желанието ни да се насладим. Съгласно стремежа на човека, на неговото желание да постигне някакво състояние, светлината му въздейства и го приближава до това състояние, позволявайки му по-добре да усеща и разбира.

Така сме се развивали в продължение на цялата ни еволюция хиляди години – всичко благодарение на навиците, които влизат в природата ни. Зад всичките ни желания е стояла светлината и ни е помагала да ги реализираме. Желанието притегля светлината и така човек се предвижва – така порастваме.

Виждаме, колко пъти малкото дете повтаря едно и също действие, докато накрая не свикни (не се научи). На пръв поглед ни се струва, че малките деца се занимават с глупости – но това за тях е необходимо, към това ги подтиква природата, защото само така те ще пораснат.

Точно така и ние през цялото време израстваме на контраста на противоположните състояния, издигания и падения, усещане на недостиг и получаване на неговото напълване. Такъв е пътя.

Трудно ни е да повярваме, че и сега се намираме в света на Безкрайността! Но с помощта на преминаващи издигания и падения започваме постепенно да свикваме с тази мисъл. Защото виждаме, че светът ни се струва такъв, в зависимост от това с какви очи гледаме на него. Ако от сутринта съм се събудил и съм в добро настроение, то ми се струва, че всичко около мен е хубаво и целия свят около мен е хубав и добър. А ако нещо ми е развалило настроението, то целият свят ми се струва лош. И при това, никак не се променят свойствата ни – единствено леко се изменя техния баланс. Ако започнем да променяме свойствата си, то както казват кабалистите, ние виждаме съвсем други светове, друга реалност.

Всичко е спрямо човекът, който постига. А самата действителност е винаги светлината на Безкрайността. Но ти виждаш онова, което си способен да си нарисуваш на нейния фон. Това и определя твоя свят – мярката на скритата светлина на Безкрайността, в която сега се намираш, съгласно свойствата си. И ако поискаме да се уподобим на тази светлина и да станем отдаващи като нея, то ще можем да притеглим светлината, възвръщаща ни към източника, която ще ни поправи, ще промени желанието ни да се наслаждаваме. И ще искаме да съществуваме във формата на отдаване.

Тези действия ще влязат в нашия навик. Но навикът винаги противоречи на нашето желание и изисква усилия – докато в нас не се разкрият тези свойства, в които да усетим свойството отдаване, формата на Твореца. Това се нарича разкриването на Твореца от творението.

Всичко се прави за сметка на навика, който става втора природа. Ние се научаваме да пробуждаме в себе си желанието, с помощта на обкръжението и ученето, за да можем от състояние, много далечно от отдаването – да се доближим до него.

От урока от книга” Шамати”, 19.08.2011

[51881]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Мнение: (Ким Сом Хван, министър на външните работи и външна търговия на Република Корея): Международното общество има опит с преодоляването на такива трудности, като световната финансова криза от 2008 година.

Но с подобни глобални сътресения нито една държава в света сама не се е сблъсквала. Необходимо е тясно сътрудничество между всичките участници в международното съобщество. Днес е особено важно да обединим усилията си.

Реплика: Сътрудничество трябва да има не защото поотделно нямаме сили да преодолеем кризата, а защото кризата възникна специално, за да открием, че е необходимо да се обединим в едно общо цяло.

[52037]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Днес преживяваме особен период: светът е достигнал такова състояние, когато цялото човечество се чувства в една ”лодка”. Това създава много добри предпоставки, защото всички в края на краищата, ще започнат да изпълняват природните закони – закона за взаимното поръчителство.

Светът е обхванат от интегралната и глобална криза. Това означава, че всички се намираме в една ”лодка” на един ”кораб”, в дъното на който всеки ”дълбае дупка”, и не му пука за другите. И наистина, всъщност никой не може да се справи със себе си, ако сега не се хванем всички заедно и не си помогнем един на друг.

Ето това се нарича поръчителство. Аз ставам поръчител на всички за това, че те няма да нарушат този закон. А всеки от тях, на свой ред, поръчителства за всеки и за мен. И тогава разкривам в себе си мъжество и сила да не причинявам вреда на ближния, и да не пробивам дупка в лодката.

Ако по такъв начин подходим към този общ закон на природата, то наистина, ще усетим, че не ни липсва нищо. Защото ти съответстваш на природата – а какво може да бъде по хубаво от това? Ти ще се чувстваш щастлив, здрав и в пълна безопасност. Никой няма да посмее да прекрачи границата на твоята държава и да твърди, че тя не ти принадлежи.

И всичко благодарение на това, че си подобен на закона, които се диктува свисше. А всички тези закони се свеждат до един закон – ”Възлюби ближния като себе си”- закон за взаимното поръчителство, който ни помага да постигнем такова отношение един към друг.

От урока ”неделната глава на Тора”, 19.08.2011

[51991]

Filed under: Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Баал а-Сулам, “Един закон”: Първата и единствена заповед, която води надеждно до намерение за отдаване, е да приемем върху себе си да работим не за заради собствените ни нужди, а да ги удовлетворим само според насъщната ни необходимост, с други думи, като съблюдаваме точно нормата, необходима за поддържане на своето съществуване.

А в останалото време човек ще работи заради обществото, избавяйки угнетените и заради всяко творение в света, нуждаещо се от избавление и благодеяние.

Въпрос: За какви угнетени става дума и как да ги спасим?

Отговор: В държавния бюджет няма пари, за да удовлетвори всички днешни искания на народа, още повече – бъдещите искания. Освен това Израел заедно с целия свят преживява упадък. Не трябва да се самозалъгваме: ние сме затънали в кризата не по-малко от целия свят. Просто това все още не се усеща благодарение на малките ни мащаби. Но за съжаление, скоро и ние ще почувстваме кризата, защото не сме изолирани от света, тъкмо обратната – зависим от огромно количество фактори и обстоятелства.

И така, невъзможно е да се обезпечи всичко от „горе“, но можем да раздаваме на хората необходимото „отдолу“. Когато в страната се провеждаше акция по безвъзмездно събиране на дрехи или топли облекла за нужадещите си, приемните пунктове се пукаха по шевовете от вещи. Така че като народ, сме длъжни да достигнем до до състояние на пожертвувание, отдаване- и тогава ще имаме достатъчно всичко. Трябва да се повдигнем до обединение, към взаимно допълване, когато държавната и личната каса – са едно и също.

А в касата нямаме много пари. Те не стигат дори за безопасността на страната, да не говорим за всичко останало. Трябва да разберем, че няма от къде да вземем средства и всяка добавка става само за сметка на недостиг на нещо друго. Затова изходът от борбата за бюджетни средства зависи от това кой най-силно ще „вика“, кой най- самоуверено иска. Такова силово противостояние нищо няма да реши, то само ще опустоши касата и страната.

Истинското решение е в единството, благодарение на което се издигаме до състояние на общност и можем справедливо да делим между себе си. Човек обезпечава себе си само с най-необходимото – и при това е удовлетворен. Тъй като няма по-голямо наслаждение, от това да се чувства обединен заедно с всички. Това сваля от нас ограниченията и довеждайки ни до съотвествие с Природата, получаваме висша, духовна светлинка.

Освен този подход, няма никаква друга възможност да раздадем на всички и да обезпечим всеки, с това което иска. С други думи – държим се като в едно семейство.

А за това ни е нужно да възпитаме себе се по пътя на съвместното открито обсъждане на кръглата маса – при задължителното условие за взаимното поръчителство. Всички ние ще почувстваме, че се намираме в единна система, в общо състояние, че имаме обща каса, общ живот – и тогава ще се издигнем до усещането на духовния свят, където всичко действително е построено именно така: само според подобието на свойствата, когато всеки се „разтваря“ във всеки.

Ще ни помогне ли в това политиката? Само ако има възможност високо да провъзгласи това послание.

От урока по статията “Една заповед”, 19.08.2011

[52003]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Мнение (Д. Дапице, проф. икономика, Харвард): Когато европейските лидери се върнат в офисите си от лятна отпуска, ще осъзнаят че просто нямат идеи за преодоляване на икономическата криза. Във Вашингтон, Брюксел и Токио лидерите вяло се препират един с друг и като че ли не забелязват глобалната опасност.

Фарсът на Капитолийския хълм, опитващ се да съкрати дълга на САЩ, безпомощният отговор на Европейския съюз на обострящата се криза, дълговете, търговският баланс и принудената девалвация на японската йена – всичко това са признаци на опасната криза в глобалното ръководство. В САЩ ругаещите се политици доведоха страната до границата на дефолта и чак в последния момент тръгнаха на компромис.

Неохотната реакция на европейските лидери на кризата няма да възстанови доверието към пазара, еврото е на границата на срива, в Япония отношението на дълга към ВВП е 200%, на Китай му се отдаде да увеличи кредитирането чрез съмнителни вложения, Индонезия, Русия и Бразилия се опират на експорт на суровини, но цената на нефта вече падна с 15%.

Лидерите и елита в бизнеса не предлагат ясни решения на проблема. Независимо от частните разговори за взаимосвързаността на света, късогледато ръководство на водещите страни в света, като че ли не забелязват, че всички се намираме в една лодка.

Реплика: На лидерите им остава само да дават вид, че те управляват, защото чрез старите методи не може повече да се управлява. И това става все по-очевидно за всички. Причината е в това, че към нас приближава висшия свят, той сякаш се снижава към нас, то той е противоположен на нашия свят по свойствата „пълна взаимовръзка, отдаване и любов“ – затова усещаме кризата, усещаме собствената си противоположност по отношение на него.

Няма да стане по-добре, докато не осъзнаем, че самите ние трябва да се изменим – по подобие на висшия свят, на неговото управление, да станем като него – в пълна взаимна зависимост, отдаване и любов. Ще кажете – това е невъзможно?! – Природата, предизвикваща в нас страдания, ще ни принуди към това. Или сами ще пожелаем да се изменим и тогава ще ви потрябва кабала. Някъде в бъдещето ще се срещнем…

[52053]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос от английския блог: Най-напред се запознах с кабала чрез кабалистичния център на Берг. Много харесвам вашия сайт, получавам материалите, а неотдавна гледах видео, в което Вие се изказвате отрицателно за червените конци.

Излиза, че вашата кабала се различава от тази на Берг? Ако да, то в какво се състои разликата? Имам комплектът Зоар, преведен от Майкъл Берг. Смятате ли неговата интерпретация за точна?

Отговор: Има много организации, изучаващи кабала. Ако изучавате материалите на Баал а-Сулам в оригинал, с намерение да се издигнете над егоизма си, не заради здравето, успеха в бизнеса, гадаене за бъдещето, а за да достигнете именно скромно съществуване в земния живот и пълно отдаване на всички хора, то вие сте на правилното място.

Никъде в кабала не са посочени амулетите като начин за поправяне на егоизма, а АРИ ги критикува. Как е възможно с пари да се купи бъдеще, ако всяка кабала е методика за поправяне на егоизма?

[51795]

Filed under: Въпрос-отговор, Кабала - No Comments→

Да останеш в духовното завинаги означава, да се съгласиш, че егото ти никога няма да получи напълване. Сега се намираме в самото начало на духовния път и желанията ни за наслаждение вече не се напълват, те все повече ще се опустошават, докато не ни стане съвършено ясно, че трябва да се издигнем над тях.

Нямаме избор. Защото предишният подход се е изчерпал, цялата тази игра, устроена ни свише, за да израснат в нас желанията на този свят – завърши! Сега трябва да работим над друг вид желания. И скоро ще видим това явление в мащабите на целия свят.

В егоистичните желания ще почувстваме недостиг във всичко: липса на безопасност, увереност, жизнени сили, надежда за бъдещето. Но едновременно с това ни се открива възможността да се свържем с Твореца и да помолим да се прилепим към Него.

И молиш не за да се скриеш от усещането за недостиг и пустота. Защото това би означавало, че просто сменяш малкото напълване за по-голямо. И кой не би пожелал това? Обикновено така се случва, когато човек го настигне някакъв удар и той веднага си спомня за Твореца и започва да се моли.

В мирно време животинското ми тяло не позволява да се говори за Него, а когато се плаши, тогава ме праща за помощ при Твореца. И аз (човекът) се устремявам към Твореца, защото на там ме побутва животинското в мен. Като че ли ми казва, че няма какво да яде и ме изпраща при Твореца да моля. И аз, човекът, отивам и моля за своето животинско. Ето така живеем…

Но ако човек се стреми към висшето не затова, че усеща недостиг от обичайното напълване, а започва да усеща важността на отдаването, което обкръжението му предава, то над личните си празни желания развива духовните.

Ако прави това не защото иска някак да се напълни и да получи в замяна някаква изгода, означава, че е достигнал този обрат в себе си, след което започва да се грижи за духовния съсъд.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 18.08.2011

[51782]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Проект: Глобално единство (лабораторно изследване на ученият Дина Радина).

Пояснение: Мирогледът влияе на развитието, на това, как възприемаме себе си и как се държим, на нравственото възприятие, на бизнеса, въобще на всичко. Изследванията показват, че нравственото ни възприятие е дълбоко свързано с нашия мироглед, особено с това как възприемаме себе си и какви сме.

Експеримент: Две групи от студенти – едната чете стандартно неврологично описание на това какви сме ние, където ключова фраза е ”Ти си само сноп от неврони”, това е изказването на Ф. Крик, лаурет на Нобеловата награда за откриване на ДНК. Това е стандартното мнение в неврологията: всички ние сме само материя. Всичко в нас, включително и чувствата и емоциите ни е само сноп от неврони.

Втората група от студенти прочела подобен материал, но без такова материалистично описание. Там имало само факти и описание.

След това помолили студентите да проведат експерименти, от които могат да спечелят пари, особено, такива свързани с мошеничество. Групата от студенти, които прочели, че ”Ти си само сноп от неврони”, шмекерували много повече.

http://www.youtube.com/watch?v=IXBRXhchIhU&feature=player_embedded#!

Извод: Мирогледът създава нравствено чувство. Затова, за поправяне на обществото е необходимо приспособяване на всеки от нас към висши нравствени идеали, към ”Не прави на другия това, което не желаеш за себе си”, до ”Възлюби ближния като себе си”.

[51716]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - No Comments→

За нас са много важни „кръглите съсъди” (игулим), защото те съдържат цялата светлина от Края на поправянето. Цялата тази светлина, която сега не сме в състояние да приемем до момента на окончателното поправяне, се намира в кръгли сфери и оттам оказва натиск върху нас, грижи се за нас, стига до нас във вид на светлина, която ни връща към Източника, играе роля и на заобикаляща и на вътрешна светлина.

От кръглите сфери получаваме всичко. Цялото ни развитие протича благодарение на тях, защото докато нямам духовен съсъд (а ние никога нямаме съсъд за следващото стъпало), аз се намирам под натиска на кръглите сфери. Заобикалящата светлина, която се намира в кръглите сфери, промива съсъда.

И затова усещам неудобства, скачам от едно място на друго, като че ли се намирам в магнитно поле, което ме притегля и отблъсква. Защото засега не съм способен да управлявам себе си и да се напълвам с помощта на екрана, «линията» (кав) – и затова сферите ми въздействат.

Общото управление на света също се осъществява с помощта на кръглите сфери. Затова нашият свят се нарича «кръгъл» – глобален, интегрален. В него като че ли кръгът се затваря и ни се показва висшето управление. И докато не започнем да го възприемаме чрез екрана като “пряко” въздействие, то се явява отгоре като “кръгла сфера” (игулим), която ни охранява, за да не направим глупости и да не взривим света, а да достигнем набелязаната цел.

Кръглите сфери ще ни управляват до момента, в който ще можем сами да вземем управлението в свои ръце, поемайки го от Твореца. И тогава от нашата гледна точка то ще се нарича пряко. И доколкото приемем управлението и контрола над цялото творение от ръцете на Твореца и започнем да работим, дотолкова ще започнем да строим правата линия.

Но днес сме на 100% управлявани от кръглите сфери. Има само една искра във всеки от нас, малка колкото трохичка, която получава светлината си от прекия лъч (кав ешер).

Отгоре през всичките сфери до нас стига пряк лъч светлина и събужда в нас искрата, призоваваща ни да започнем работа в този пряк канал, водещ нагоре. А всичко останало остава под управлението на кръглите сфери. Затова целият свят, където не се усеща пробуждането в точката в сърцето от прекия лъч, съществува в кръглите сфери.

С пробуждането на точката в сърцето получаваме възможност да съединим в едно “Исраел, Тора и Твореца” – в тази именно пряка линия, която достига до нас през всичките кръгове. И в този случай кръглите сфери също стават различни, защото линията, минавайки през тях, ги напълва и създава различията в тях. И затова започвам да усещам дискомфорт: питам за смисъла на живота, за същността на случващото се. Вече чувствам някакво оживление и отвътре, и отвън.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот””, 18.08.2011

[51792]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→