Отправянето на молба нагоре (издигане на МАН) е такова действие, което ние не усещаме. Това е следствие на много действия, учебни часове, работа по разпространение, обединение в групата, вътрешни разяснения. Всичко това се натрупва все повече и повече, докато не достигнем до състояние в което чашата се препълва.

И затова човек не знае кога ще се случи това. Той полага усилия, тренира се, опитва се да се подготви и накрая преминава към това, че изпълнява действието като резултат от цялата си огромна предишна подготовка. Тогава вече може да каже нещо за нея.

Но в крайна сметка това действие се натрупва извън него и не той самият се готви и в резултат изпълнява това действие. Затова е казано: ”Грош по грош – голям капитал”, и тогава тази обща, голяма сметка сработва във висшето и го заставя да изпълни действието.

Всички действия се подчиняват на закона за съответствие на формите и затова всичко се случва тогава, когато молбата на низшия започва да съответства на това, че висшият е готов да работи с него.

МАН – молитва, молба, желание, с което се обръщам нагоре. И това е единственото, което сме способни да направим. Когато се обръщам с молбата си към висшето, не знам дали е правилна или не. Не знам направил ли съм това или не съм, защото молитвата се нарича работа в сърцето и затова не усещаме как издигаме молитвата, искрата, останала от разбиването (решимот).

Не знаем какво в действителност се случва дълбоко в сърцето ни и усещаме само следствието, когато вече получаваме отговор на нашата молитва. Отговорът вече се усеща в сърцето и то се разширява и започва да усеща новите явления от друго измерение, такова, което преди човек не е чувствал, не е разбирал, не е знаел.

Сърцето от това се разширява, така че човек все повече излиза извън себе си и все повече захваща в своя кръг – отначало част от света, а после и целия свят, всички висши светове и духовни стъпала.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 24.08.2011

[52428]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Съобщение (Nature, Proceedings of the Royal Society B): Оказва се, че положението на индивидите вътре в пасажа може да се мени в зависимост от нейната физическа подготовка: оптималното разполагане на силните и слабите риби позволява на целия пасаж да развива голяма скорост.

При високи скорости на пасажа, слабите рибки заемат позиция в края, опашката на групата, а силните – в главата на групата. В резултат, слабите рибки губят по-малко сили и могат да издържат на скоростта на цялата група.

Такава оптимизация позволява на всички риби да издържат по-високо темпо, което е важно при бягство от хищници.

Реплика: В природата всичко е устроено на принципа на взаимното поръчителство. Към такова обединение ни призовава днес кабала, а в многобройните статии, посочено като взаимодействие в групата и в обществото – е съвсем както при рибите!

[52542]

Filed under: Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Съобщение (Nouvel Observateur): Желаейки да помогнат на правителството да се справи с икономическите трудности и да избегне дефицита в бюджета, богатите във Франция предложиха да им се увеличат данъците. Те отправиха към властите съответно обръщение:

„Ние сме изпълнени с решимост и искаме да помогнем. Ние, президенти и генерални директори, мъже и жени, финансисти и състоятелни граждани, искаме да внесем своя изключителен принос. Той ще бъде разчетен в разумни пропорции, за да се избегнат негативите в икономическия ефект, като оттичане на капиталите и увеличаване на отклонението от плащане на дънъците.

Постъпката ни не може да спаси френската икономика, но трябва да стане първа стъпка по пътя на рефермата. Възможността от бюджетен дефицит и увеличаването на държавния дълг поставя под угроза бъдещето на Франция. Най-богатите хора на страната се вслушаха в призива на френското правителство за солидарност и дават своя принос в спасението на страната.“

Реплика: Похвална постъпка! Но, разбира се, тя няма да спаси общия ход на кризата, защото причината за нея се намира във висшата програма, в програмата на Природата / Твореца, която по замисъла на творението / Природата, трябва да доведе всички негови части към общо равновесие.

Сред цялото творение именно човека се отличава с егоизма си и с пренебрежението към всички останали части на природата. Неговият егоизъм е съзрял и затова настъпи време да го принуди да достигне до равновесие вътре в себе си, в обществото, и с обкръжението, с екологията.

Никакви действия, отслабващи противоречието на човека с обкръжението, освен временно, няма да помогнат. Но и тази стъпка на алтруистическия егоизъм е необходима, за да видим неговите отрицателни резултати и да пожелаем да чуем, да можем да разберем (от нас) правилното решение.

[52530]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Всички изменения са в желанието, а няма изменения в светлината.

Всички образи и промени започват само във впечатленията на душите – и завършват в тях.

Баал а-Сулам. Въведение в книгата „Зоар”, п.33

В самия свят Ацилут няма никакви изменения, независимо, че точно от него нисшите получават цялото изобилие, а всички изменения се отнасят само към получаващите.

Баал а-Сулам. Въведение в книгата „Зоар”, п.32

Когато светлината малхут се спуска към човека, тя става видима за него, в съответствие с неговия облик, тоест не самата сфира малхут, а как я възприема разкриващият я.

Баал а-Сулам. Въведение в книгата „Зоар”, п.35

[52511]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скоби са мои.

Всички изменения са в желанието, а няма изменения в светлината

Ние говорим, изхождайки само от своите усещания, доколкото се възбуждаме от въздействието на напълващата ни светлина, която е предизвикана от Неговото желание да ни наслади и доколкото тя достига до получаващите.

Например, възприемаме масата като твърда в нашите органи на осезание и в определени размери в зрителното възприятие. Но това е само в нашите усещания. И съвсем не означава, че масата ще се възприема така в усещанията на творение с други органи на чувства. То, разбира се, ще възприема масата във форма, съгласно неговите органи на чувствата. Затова, както ние не можем да постигнем същността на Твореца, така и не знаем за неговото възприятие на световете. Но ние постигаме световете само в своите усещания.

Баал а-Сулам. Шамати. Същност на духовното постижение

[52407]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: В светлината на протестната вълна в Израел, какво препоръчва движението ”Взаимно поръчителство” на правителството като първа крачка към вярното направление?

Отговор: Още преди да анализираме ситуацията, да направим изводи и да приемем някакви решения, трябва да се погрижим хората да осъзнаят фактите: живеем в глобален свят в условието на интегрална взаимовръзка и за да се постигне справедливо разпределение трябва да издигнем над себе си чадъра на взаимното поръчителство, да станем като едно семейство, седящо на кръглата маса.

Ако в началото посредством СМИ и другите канали не бъде заложена тази основа, очаква ни съкрушителен провал. Ще претърпим фиаско като народ, като държава, като общество. Ако правителството не го разбере, ако не иска да чуе за такива очевидни неща, това свидетелства за неговото късогледство.

Днес се появи възможност да се издигне съзнанието на народа, без да се нарушава връзката му с властта. Всяка власт е заинтересована от това. Защото народните представители от управляващите партии желаят да бъдат преизбрани на следващите избори, получавайки поддръжката на народа, който ще се сплоти около тях в общо социално съгласие.

Това е особено важно в страна като Израел, която постоянно се намира под натиск и не може да си позволи разединение.

От беседата за поръчителство и социална справедливост, 24.08.2011

[52447]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

По отношението на човека към неговите подеми и падения, доколко е способен да ги види като едно състояние може да се оцени доколко добре и правилно използва обкръжението и колко близо е стигнал до Твореца в поправянето на своите желания. Защото на всяко духовно стъпало, което достигаме, „светлината сияе като тъмнината” в количеството на това стъпало.

И всичко това е възможно само за сметка на съединяване с външните желания, които служат като резерв, в който влагаш желания, получени по време на падението, или вдъхновение от разкриването по времето на подема. И така, едно след друго, работиш на подеми и падения, като ги допълваш.

Колкото съм заредил своето обкръжение по време на подема, сега, когато падна, мога да взема това обратно, за да се получи вместо падение някакво по-средно състояние. Когато при подем напълвам с вдъхновението си своето обкръжение, после ще мога да се възползвам от това. Всеки път се старая „да се изправя” така, за да премина с полза подемите и паденията: при паденията – да придобия нови желания, а при подемите – да се напълня с нови впечатления, със светлина, с разкривания, с определяния.

И тогава ще работя стабилно като верига с кондензатор, който ту се зарежда, ту се разрежда, или като двигател, в който едното бутало се издига, а другото се спуска.

Виждаме, че в природата винаги действат две сили: разликата в наляганията създава вятър и т.н. Но при човека тези две сили трябва, като резултат, да се съединят в една. Подемите и паденията, благодарността към Твореца и обвинението – всичко, в края на краищата, се съединява заедно по отношение на Твореца като Добър и Творящ добро и тогава човек разкрива духовното – свойството отдаване, като се облича в него.

Всички свойства, които той може да отнесе към духовното, се обличат в него, а не се намират някъде на друго място, на разстояние, в някакви предмети, извън човека.

Ако искаме да разкрием духовното, трябва да го намерим в себе си, между състоянията и да го отнесем или към подемите, или към паденията, към силата на отдаване или получаване. И ако можем да съвместим тези две сили правилно – то ще Го намерим! Но само вътре в човека – като форма, обличаща се в материал, свойството отдаване, което се облича в силата на получаване.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 22.08.2011

[52292]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Може ли социалната справедливост да бъде обяснена като усещане на човек, който получава от обществото всичко необходимо, но и сам внася своя принос в него?

Отговор: Всички смятат, че дават своя принос. Всички помагат, жертват се, плащат данъци… Поговори с последния крадец – и ще разбереш как се грижи той за другите. Няма за какво да спорим тук, това зависи от дългогодишното възпитание на целия народ.

Става дума за усещането като такова: от най-великия праведник до най-великия грешник – всички трябва да изведат от социалната справедливост по-добро усещане.

И ето тук, в Израел възниква проблем: ще разбере ли назначената от правителството Комисия, че на страната е необходим възпитателен процес, който да се води с помощта на средствата за масова информация и други спомагателни фактори?

Ако няма такова разбиране в правителството, работата ще завърши с това, че народът ще го възненавиди. Сега всичко зависи от отношението към народа, което ще продемонстрира властта. И народът няма да забрави това – към същото нещо са обърнати и общо-световните тенденции.

Каквото става днес в Израел, това става по целия свят. Тук ние даваме пример на всички. Ако той се окаже лош, огънят може да се разгори навсякъде. Но може да се даде и добър пример за вярно решение на ситуацията.

Движението „Взаимно поръчителство”, от своя страна, е готово да помага с всички сили като любяща майка, за да донесе плодове общото обсъждане на проблема на „кръглата маса”. А по-нататък сме готови да направим такава услуга на целия свят.

Ако правителството се надява, че с времето, докато действа Комисията, протестът ще затихне от само себе си, то това няма да се случи. При всичко останало, в него участват външни провокатори – и това ще послужи на делото: те няма да позволят на страстите да утихнат. Така че правителството трябва да даде честен отговор на исканията.

От беседа за поръчителството и социалната справедливост, 24.08.2011

[52450]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ако чувайки една дума, някакъв слаб намек от Твореца, аз съм способен да го увелича до огромни страдания – заради противоположността си на Него, даже от страх пред още по-големи страдания, но вече ще бъда внимателен и ще започна да действам така, че да не се конфронтирам с Него. Струва си даже да го направя от егоистични подбуди, заради самия себе си.

Но ако използвам всички тези състояния, за да достигна отдаване и възприемам намека Му, това леко предупреждение, като напомняне за мястото на моята неизправност, мога да го обърна в напредък. Въпросът е само в това, колко от моя страх мога да добавя към Неговото леко предпазване, за да обърна незабавно моето желание в посока на отдаване.

Тоест, всичко зависи от моето състояние. Възможно е веднага да съм готов да бягам и с всички сили да искам поправяне: да се обединя с останалите, да уча, да привличам светлината, възвръщаща към източника, сякаш съм попаднал в ужасна беда. А може и да си мисля, че няма нищо страшно: нещо не се случило, навярно съм уморен или болен и може дори да се занимавам с други неща, вместо с поправяне.

Протакам това във времето и си навличам още повече беди, ако не съм способен да се пробудя от лекия намек. В резултат страдам двойно – от разтегляне във времето и от все по-тежките удари. До момента, в който ситуацията не се влоши дотолкова, че просто ще ме принуди да се отместя от мястото си. Но колко време съм загубил безцелно и колко силно съм страдал! Сега колко време ще ми се наложи да работя над себе си, за да изляза от това състояние!

И всеки път състоянието ми е все по-ниско, все по-далече от духовното. Затова тук е необходима работа от страна на обкръжението, за да пробуждаме един в друг чувствителността, отзивчивостта към призива, който чуваме всеки ден, всеки миг. Ти трябва да чуеш как Творецът се обръща към теб, как през цялото време те предпазва, пробужда те като ти шепне на ухо!

Постоянно трябва да се ослушваш за това и тогава у теб ще се развие възприемчивост към Неговия език, към това, как Той работи в теб и през цялото време те настройва, както се казва ”с дебелината на косъм”. Повече не е необходимо!

Но праведникът възприема този тънък косъм като сноп волски косми – такова огромно значение придава на това. Всичко зависи само от нашата чувствителност.

Да увеличиш разума си – това означава да повишиш чувствителността, за да възприемаш все повече и по-надълбоко. Не усещаме духовния свят, именно защото е твърде фин за нас, сякаш се изплъзва от грубите ни сетивни органи. А за сметка на такива упражнения ще започнем да улавяме и да усещаме духовната реалност.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 21.08.2011

[52151]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казано е от мъдреците: ”Три причини увеличават разума на човека: красивата жена, красивият дом и красивите съсъди”.

„Красивата жена” това е Малхут, която става толкова прекрасна, за сметка на това, че аз желая да се включа в Шхина – събранието на всички души, и да се съединя с всички останали, стремящи се към отдаване.

Там вече се намират душите на великите кабалисти на всички времена и поколения, поправили себе си, а също така и всички, които се стремят към поправяне. Такива като мен се наричат мои другари, а тези, които се намират по-ниско на духовната стълба и получават помощ от мен, се наричат ученици. Всички заедно искаме да принадлежим на една обща душа Шхина, която се нарича ”прекрасна жена”.

„Красив дом” и ”красиви съсъди” се отнасят към конкретния човек, който иска да поправи сърцето си, всички свои желания – отделните органи на Шхина. Всеки ден той се свързва с нея и вижда какво още може да се добави тук, защото всяка частица се добавя към общата сметка.

Така етап по етап ние напредваме и главното е, че оставаме внимателни. Всеки ден ни се дават нови възможности да се приближим към отдаване, но не ни се дава ”гориво”, пробуждане, именно за това, аз да мога го добавя от себе си. Иначе бих действал като марионетка, която движат, дърпайки я за конците, тоест чисто инстинктивно, като животно.

Но на мен ми се дава възможност за свобода на избора, осъзнаване на това, че не чувствам вдъхновение и трябва да се вдигна без всякакво желание и да започна деня, превъзмогвайки тежестта: физическа и душевна, замъгленото съзнание и другите пречки, неприятните състояния, мислите против отдаване и външните проблеми. И за всички тези спънки трябва да благодаря – както за нови състояния, над които сега трябва да установя отношението си към Шхина, Малхут на света Ацилут, обединяващ в себе си всички души.

Там, в нея, аз искам да съществувам обединен заедно с всички и да видя поправено човечеството. И всеки ден да бъде за мен като нов, тоест отново да пренасям тук всяко свойство като добавям всяка капка към общата, голяма сметка. Така се издигаме.

Ако така работи човек и се стреми във всички свои отделни състояния, от ”красивите съсъди” (желанията) да премине към ”красив дом” – поправеното сърце и да се обедини с ”красивата жена”, Малхут на света Ацилут, то той съединява всички тези три условия и получава висш разум. Тоест той се издига над негодните си желания за наслаждение – с намерението за отдаване.

Светата Шхина – това са нашите намерения, които можем да поправим над своите разбити желания.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 21.08.2011

[52009]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→