Въпрос: Струва ми се, че силата трябва да дойде не от властта , а от народа, който да води правителството към правилни решения.

Отговор: Това е повече от естествено за науката кабала и за новия свят. Защото от егоистични отношения ще преминем към ”кръгла” глобална система. Светът стана взаимосвързан във всички свои части и като следствие приема алтруистична форма. С това се отнема властта на правителството и затова те вече не знаят как да управляват страната и народа. Защото управлението им е линия, прокарана отгоре надолу, вертикална власт, подкрепяна от силата на армията и парите.

Но предишният ред изчезва и хората излизат на улицата с различни искания. Към това ги подтиква Природата: желанията на народа са обединени в ”кръг” и днес те стават все по-силни, по-усетими и по-явни. Виждаме тези проявления по целия свят.

Такъв е естественият ход на нещата и няма какво да направиш тук. Народът започва да изисква нов ред, даже не знаейки какъв точно. Избухват вълнения. Правителствата, властващи чрез пари и сила, ще бъдат свалени, а народът – обратно, ще се издигне към промените. Такъв период ни очаква.

И решението е само едно – поръчителството. Независимо от всичко, народът ще ”завземе властта”. Но как? Как да се избегнат грешките на предишното правителство и да се намери нов път? Затова е нужно да се обединим, за да съответстваме на ”кръглия”, глобален, интегрален свят. А методиката за обединението се намира в ръцете на кабалистите и ние трябва да побързаме, за да избегнем проблемите и страданията, които са възможни по този път.

Например, ако Европа сега знаеше как правилно да се обедини и беше взела съответното решение, би запазила себе си. Но вместо това Евросъюзът върви към провал.

От урок по статията ”Една заповед”, 19.08.2011

[52000]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Трябва да се научим да виждаме две противоположни състояния, които могат да се съединят само в Твореца – т.е. на висшата степен, в намиращото се над мен свойство отдаване.

Трябва да приемам това свойство като светлина, възвръщаща към източника, която идва и ме поправя, дава ми нов поглед, ново възприемане, разум – не такива, каквито са днес.

И тогава противоположностите, които виждам днес – утре се съединяват заедно в новото ми възприятие. Но те се съединяват не в ума и в усещанията, а над разума и усещанията.

Тогава в мен винаги има две отделни понятия: истина и вяра, които се обединяват над мен, над нас двамата – в Твореца. А когато постигам това висше състояние и всички тези три фактора се съединяват, образувайки новото ми възприятие, то в мен се появяват нова истина и вяра. И отново трябва да ги свържа – над тях. Това вече е следващата степен.

И така всеки път: първа степен, втора, трета. И на всяка степен винаги съществуват две противоположности, които се съединяват в придобитата от мен вяра над знанието.

Но аз нищо не постигам вътре в знанието, а само с вяра над него. Сега сами си представяме нещо противоположно на знанието, но когато влизаме в духовно постижение, възприятието ни се преобръща изцяло и всичко става понятно.

И разбирането ни за стария свят веднага става абсолютно лъжливо. Мисля си как изобщо е възможно, като се намирам в някакво състояние, да мога да измеря и да разбера нещо? Как въобще мога да живея и да съществувам – тъй като животът трябва да се състои от два полюса?! И когато гледаме на този свят отгоре, от висшата степен, то разбираме, че той съществува само във въображението ни.

Този свят съществува само поради това, че Творецът го е създал изкуствено, за да можем от това въображаемо състояние сами да започнем да растем и да постигнем самостоятелност.

Но в действителност, такова състояние не може да бъде. Както животът не може да съществува в един материал – нужно е винаги съединението на различни материали и система за взаимодействие, за обмен на вещества, на чувства, разум, постижение. Да се надяваме, че ще можем да го почувстваме и тогава ще разберем!

От урока по статия от книгата „Шамати“, 23.08.2011

[52414]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: По какъв начин ще преминем към икономика на взаимно поръчителство?

Отговор: Баал а-Сулам пише за това много просто: всеки прави за обществото всичко, което е по силите му, и получава толкова, колкото му е необходимо, за да покрие нуждите си. Оттук могат да се изведат конкретни формули за справедливо разпределение, от което се нуждаят манифестиращите в Израел.

До този момент, колкото човек е отнемал, крал, лъгал и мамел, толкова е и получавал. Хората са действали егоистично, използвали са роднинските връзки, оказвали са натиск посредством всевъзможни фактори, за да получат колкото е възможно повече. Отсега нататък ”повече” няма да има. В крайна сметка трябва да минем към справедливост. Тогава защо на теб ти се полага повече, а на мен – не?

Възможно е ти да си по-умен от мен. И какво от това, не съм виновен, че съм се родил глупав.

Да допуснем, че съм пораснал два метра, вдигам двеста килограма и се занимавам с бокс, а ти си всичко на всичко метър и половина, петдесет килограма, но пък си умен. Докато аз с труд печеля пет хиляди на месец, ти изкарваш милиони. Ако имах такава възможност, разбира се, щях да дойда при теб, да те нокаутирам и да взема милионите ти, оставяйки ти от добра душа пет хиляди.

Кой от двата варианта е справедлив? На мен са дали сила и я използвам за лесна печалба, за сметка на другите, а на теб са ти дали ум и ти го използваш по предназначение. И ето ти нашето общество?

В крайна сметка такова изравняване води до всеобщ крах и просто няма да ни остане нищо друго, освен да изведем някаква балансирана формула, която да установи равновесие между нас. Коефициентът в тази формула няма да бъде нито моята сила, нито твоят ум, тук е необходим друг, справедлив расчет. И Баал а-Сулам ни го представя просто, макар и в социалистическа ”опаковка” от своето време. Докато не усвоим този расчет винаги ще има хора недоволни от сегашната подялба на ”баницата”.

От друга страна, трябва да се разбере: защо другият взима парите, които аз мога да спечеля за себе си? Ето на, в крайна сметка никой не ме ограбва, просто сме задължени да се грижим един за друг, както в семейството, когато подаряваш всичко по-добро на децата и получаваш от това повече удоволствие, отколкото от собствената си заплата.

Разбира се, по пътя на такива взаимоотношения е необходимо да се премине през множество поправяния. Не искаме да насаждаме нищо чрез сила, както в Съветска Русия. Обаче действително ни е необходимо да създадем ново възпитание. Друг изход няма, самó нищо няма да се свърши. Трябва постепенно да въвеждаме хората в курса на работа, да внесем тази тема в дневния ред на обществото, на страната, на света. А иначе не бихме направли дори и първата крачка.

Затова, когато тази крачка бъде направена, изведнъж с удивление ще забележим, че всичко пред погледа ни се подрежда и върви гладко като по мед и масло. Необходимо е само да се започне.

Крайната формула днес ни се струва много ясна: без външен натиск, ти сам се задължаваш да отдаваш на другите всичко свръх необходимо, сякаш това са твоите деца, заради които си готов да инвестираш колкото е необходимо. Нужно е, преди всичко, всички да достигнат до такова усещане, световъзприятие, на добра воля, защото на духовния път няма принуда.

Става въпрос за дълбока, тежка, мащабна революция на съзнанието. Обаче трябва да я започнем, иначе Природата ще ни подгони бързо напред, защото постоянно изоставаме от оптималните темпове. Трябва да напредваме сами, съобразявайки се с възпитанието на обществото. Главното тук е именно възпитателният процес, според степента на който светът ще се преобразува.

От урок за поръчителството и социалната справедливост, 22.08.2011

[52158]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Човек гледа телевизия средно по няколко часа на ден. Съвременните програми, филми и предавания буквално насърчават насилието и убийствата. Как е възможно, от една страна, да искаме да разпространяваме правилни ценности в обществото, а от друга страна, да отравяме умовете на хората с насилие на екрана от самото им детство?

Отговор: Както виждате, хората биват дрогирани, а правителствата си правят своето. И това е така по целия свят, освен в страните с авторитарни правителства, като Иран и Венецуела.

На всички места медиите, като цяло, и конкретно телевизията не знаят граници.

Това дрогиране не е случайно и то ще продължи, докато хората не покажат своето отношение към целта. Само тогава ще получат силата да разрешат този проблем. Работата е там, че съвременните канали за комуникация разкриват злото в нашия живот и по този начин ни насочват към целта. Затова ако просто започнеш да ликвидираш „добрата за нищо” медия, как тогава хората ще разкрият злото?

Имаме си работа с две противоположности в едно явление. Всъщност Творецът използва това зло, за да ни насочи към доброто, но към истинското добро, а не към фалшивата идилия на добрата медия, която отглежда добри момчета и момичета. Не това е целта. От нашия край ние трябва да се стремим към свързване. А нашата връзка е чрез любов към другите като към себе си и към Твореца. Това е единственият начин да постигнем нашата цел. Просто да гледаме „добрата” телевизия няма да ни помогне. За повече прочетете статията на Баал а-Сулам „Изграждане на бъдещето общество”.

От беседа за поръчителството и обществената справедливост, 23.08.2011

[52307]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Изследване: „Организацията за въпросите на бъдещето” (Stiftung fur Zukunftsfragen) публикува статистка за щастието на европейците. „Най-позитивни са датчаните – 96% от интервюираните казват, че са щастливи. За разлика от тях, немците заемат едно от последните места, защитавайки своята репутация на песимисти.”

68% – Европа (средно),
96% – Дания,
80% – Гърция,
79% – Италия,
77% – Франция,
72% – Холандия и Великобритания,
63% – Австрия,
61% – Турция, Германия,
37% – Русия.

Реплика: Как може Гърция, с всичките си дългове и проблеми, да бъде по-щастлива от Турция и Германия? Виждаме, че всичко е относително и щастието не е в излишък, въпреки че най-общо казано, жените, селяните, двойките, добре платените са по-щастливи отколкото мъжете, гражданите, необвързаните и ниско платените. Ако дадем на човек „всичко необходимо за съществуването му” и радостта от взаимност, топлина и справедливост, то той ще бъде щастлив!

[52179]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Предлагате да се вземат решения за подялбата на „Държавния пай“ на открита „кръгла маса“. Но сега всички мислят за собствените си проблеми. Какво ще накара хората да променят мисленето си?

Отговор: Желанието да се постигне успех. Защото той не може да бъде постигнат по друг начин. Хората изискват преди всичко усещане за справедливост, усещане за единство, връзки, когато  имам не по-малко от другите, когато постигаме общо решение.

Защо в днешния свят никой не достига успех? Тъй като не владеят тази методика. При днешната егоистична ”връзка“ между нас нито едно решение няма да се задържи. А народът по целия свят днес излиза на улицата. Такъв е подходът им, те чувстват, че по този начин стават управници.

По целия свят правителствата са се отдалечили от народа и обсъждат нещо помежду си, все едно той съществуват отделно от тях. Но днес ситуацията се променя и хората започват да се чувстват не по-долу, а по-горе от правителствата, защото светът става „кръгъл“- интегрален.

Тази интегралност се усеща от народа ясно. В правителствата заседават индивидуалисти, всеки от които действа по своему. Това не е в съответствие с природата и следователно не е успешно. А хората чувстват, че сега имат повече сила, защото инстинктивно се съюзяват в „кръгове“, а природата също е „кръгла“,  взаимосвързана. Народът имат вътрешна подкрепа и увереност, затова във всички страни те излизат на улиците и това е само началото.

Въпрос: Смятате ли, че силата на желанието да се постигне успех ще надделее над всички останали разчети на „кръглата маса“?

Отговор: Няма друг изход. Дори по чисто егоистичен начин, всички трябва да разберат, че успехът зависи от това дали решенията ще създадат у хората усещане за справедливост. Справедливият съд е като семейството. Такова усещане създават тези, които организират дискусии на живо в ефир: как да поделим това, с което разполагаме, между всички нуждаещи се. Събираш всички проблеми – самотни майки, пенсионери, студенти, лекари – и  организираш обществен дебат.

Но тази дискусия трябва да покаже, че проблемите са решени справедливо. По този начин хората се приближават до единството. Тук присъстват всички групировки, всички мнения, както е и в семейството. И в тази дискусия се включва целият народ.

На първо място, хората трябва да са сигурни, че дискусията е конструктивна. Засега всички говорят, че различните хора се нуждаят от различни неща. Но постепенно се изгражда поредност на предпочитанията, скала на ценностите.

Въпрос: Решението за реда на предпочитанията трябва да се предлага от специалисти или от самите хора?

Отговор: От хората. Трябва да има общ консенсус, буквално както на референдум, чиито резултати се демонстрират по телевизията в прогресивен ред. Шоуто е в реално време. Ако това не бъде направено, никой няма да вярва в почтеността на резултатите. А откритата дискусия обезоръжава всички врагове, възпитава и обединява хората.

Тоест, подходът към всички дейности в икономиката и разпределението на бюджета трябва да бъде като в семейството. Държавата не е ли едно семейство? Това се нарича социална справедливост. Но социалната справедливост означава, че живеем в едно семейство с взаимно поръчителство.

[52016]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Можете ли да опишете накратко понятието поръчителство?

Отговор: Поръчителство е, когато всеки разбира, че неговото благо зависи от благото на ближния. Не може да ми е добре, ако на него не му е добре. Не мога да нахраня сам себе си – аз храня теб, а ти – мен. Само така можем да живеем, иначе ще умрем. Избирайте, няма други варианти.

Ето до каква степен трябва да почувстваме общата взаимозависимост. Най-важното нещо за един човек е насъщният хляб, но няма да можем да си набавим дори и тези най-необходими неща, ако не изпълним условието за взаимно обединение. Всеки ще обезпечава другите, а не себе си. Само така Природата ще ни принуди да се обединим помежду си.

От това усещане следва всичко останало. Така както в сплотено семейство се грижим заедно за децата и помагаме на родителите. Ще захвърлим ли болен дядо в беда? Не, разбира се. Самото състоянието на поръчителство ни задължава да не го оставяме, не е необходимо да се въвеждат специални закони. Важно е да има подходяща среда в обществото, която чрез медиите и обкръжението ще осъжда или одобрява дадени взаимоотношения и прояви между хората.

Но днес, докато израелското общество не е приело принципа на поръчителството, трябва да помагаме, особено на тези, които не могат да се справят сами. Нека да обсъдим как бихме могли да закрепим положението на хората, живеещи под прага на бедността. Това е първата ни грижа, зашото в семейството никой не бива да пада по-ниско от това ниво.

Нека, както казват, „потушим пожара“, а междувременно да работим върху всеобщото възпитание на хората, за да се движим в посока на поръчителството – днес самата Природа изисква това от нас. Висшият свят се спуска към нас и се проявява именно под формата на поръчителство.

Ще отнеме от половин до една година, докато хората започнат да си дават сметка и да осъзнават смисъла на случващото се, но още сега трябва да помогнем на нуждаещите се, които нямат пари да се изхранят до следващата заплата. На тях трябва да им дадем необходимото още сега – а след това ще обсъдим и останалото..

От урока за поръчителство и обществена справедливост, 22.08.2011

[52165]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Мнение (Ангела Меркел, канцлер на Германия): Не виждам никакви признаци на възможна рецесия в Германия. Независимо от това, задача на политиците в дългосрочна перспектива трябва да стане възстановяването на доверието към финансовия пазар. Стабилността на еврото не се гарантира от политическия съюз на европейските държави.

Затова трябва да се укрепва единната европейска валута, за сметка на по-тясно икономическо сътрудничество и норми от задължителен характер. Изходът от днешната криза с помощта на евро-облигации е невъзможен. Появата на евро-облигации сега е неправилен подход.

Мнение (Барак Обама, Президент на САЩ): Не мисля че ни заплашва нова рецесия. Но се сблъскваме със заплахата, че процесът на възстановяване на икономиката не се извършва достатъчно бързо, за да решим въпроса с истинската криза по отношение на безработицата.

Реплика: Трябва да зпомним тези „мнения“, за да ги сравним в недалечно бъдеще с реалността.

В Пекин гледат по-реално на случващото се, като сравняват кризата в еврозоната с „черна смърт“:

Мнение („People‘s Daily“ – вестник на Китайската Комунистическа партия): „Черната смърт“ на кризата, погълнала 17 страни от еврозоната, се отрази негативно на експорта на Китай. Кризата с дълга в еврозоната продължава две години. Тази криза се разпространи из Европа като „черна смърт“ (епидемия от чума), която в края на XIV век, погълна европейските страни.

[52337]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скоби са мои.

Всички изменения са в желанието, а няма изменения в светлината

Самите светове представляват просто единство и в тях самите не стават никакви изменения, както е казано „Аз Своето Име АВАЯ не съм променял“. Тоест в самия Творец не се различават сфироти и степени, тъй като същността на самата светлина, Творецът, е  непостижима. А става въпрос само за впечатлението на постигащия Го човек.

Баал а-Сулам. Шамати. Същност на духовното постижение

Цялото множество от имена е единствено по отношение на получаващите. Затова Първото име, разкриващо се в думите „корен на творението“, се нарича Безкрайност. И разкриването на това име остава без каквито и да било изменения. А всички съкращения и изменения стават единствено по отношение на получаващите, докато Той винаги свети с първото име, определяно като „Неговото безкрайно желание да наслади своите творения“.

Баал а-Сулам. Шамати. Същност на духовното постижение

[52272]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Всички изменения са в желанието, а няма изменения в светлината

Няма промяна в светлината, всички промени са единствено в нашите желания, т.е. в усещанията. Всичко се оценява и измерва в нас и само в нашите възприятия. Ето защо, всеки, който постига духовен обект, го постига в своите индивидуални свойства и усещания.

И затова всеки вижда различна от другия форма. А също и самият постиган обект може да се променя от състоянието на човека – неговите подеми и падения. Самата светлина се явява проста и не притежава никаква форма, а всички изменения стават само в постигащия.

Баал а-Сулам. Шамати. Същност на духовното постижение

[52098]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - Няма коментари→