Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Всички изменения са в желанието, а няма изменения в светлината

Ние постигаме всичко само чрез усещанията си. А действителността, такава, каквато е сама по себе си, изобщо не ни интересува и не можем да я усетим. Висшата светлина и Творецът не можем да постигнем изобщо, а постигаме само своите усещания за тях. Всичките ни впечатления зависят единствено от нашите усещания.

Баал а-Сулам. Шамати. Даряването на Тора

Духовната светлина не говори за своята същност, а единствено за реакцията в нас при срещата ни с нея.

Баал а-Сулам. Науката кабала и философията

[51984]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: Какво зависи лично от мен в цялата тази система?

Отговор: Всичко! Имаш нашата световна група, която можеш да използваш като твое по-близко обкръжение. Постави себе си спрямо това обкръжение така, че вече да се пробуждаш от най-слабите състояния – не е важно дали са лоши или добри.

Човек може винаги да остава чувствителен към всяко състояние – сякаш регулира диапазона на чувствителност на някакъв прибор. И ако съм поставил максимум 10 единици, то цялата ми скала се разделя на такива груби деления и не реагира на по-малко въздействие.

Но ако поставя 100 пъти по-голяма чувствителност, то ще забележа въздействие там, където по-рано по-груб прибор не е реагирал и е показвал нула, и аз като че ли нищо не съм чувствал, намирал съм се в мъгла, нищо не съм искал да правя, не съм усещал енергия и вдъхновение, Творецът е изчезвал от моето усещане. Сега се включи на 100 пъти по-голяма чувствителност и ще видиш как Той работи в теб – само че в по-тънък диапазон, който изисква от теб напреднало възприятие!

Така ние трябва през цялото време да търсим. Не е възможно изобщо да не се намираш във връзка с Твореца и постоянно да не получаваш призив от Него – леки пободвания. Но ако не ти достига чувствителност, ти не ще реагираш на тях. И затова на Него ще му се наложи да се върне към твоята по-груба настройка и там ти вече ще получиш силен удар.

Ако се намираш в постоянен стремеж нагоре като при полет, като дете, което съответства на своята възраст и се развива правилно – от теб не искат повече от наложеното за твоята възраст. Но ако си се застопорил на възраст 4 години и не искаш да растеш до 5, то ще се наложи да ти приложат двоен натиск.

Именно така се обръщат към нас, затова трябва да се разбере, че ако във всеки един момент не чувствам обръщане към себе си свише – това означава, че не съм достатъчно чувствителен и вече ми е поставена по-тънка настройка, съгласно която сега ще се обръщат към мен.

А да повиша чувствителността мога само с помощта на обкръжението, в което при условията на взаимно поръчителство пробуждаме всеки, да се намира постоянно в търсене на Твореца! Просто Го „преследвайте по петите” и през цялото време търсете като момък, който настойчиво ухажва любимата девойка.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 21.08.2011

[52148]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е ”истина и вяра”?

Отговор: Истина – е справедливо възнаграждение и наказание, когато работя и получавам толкова, колкото ми се полага за работата.

Но виждаме, че не винаги животът е подреден по този принцип. И онзи, който работи повече от всички, не винаги получава повече от останалите. Ако това винаги беше така, светът щеше да бъде относително поправен.

Но за да ни изтеглят от тази егоистическа ”правота”, Творецът прави своите допълнения и силно ни обърква. Затова виждаме, че не винаги действа справедливият, истински разчет и това отваря място за вярата – т.е. надежда за сполука или някаква висша помощ, която е над моето разбиране.

Вярата разбива принципа за справедливата истина. Затова хората толкова се объркват в този свят и се надяват на чудеса и благословение, на вълшебно изцеление. И в духовния път съществува такова объркване: от една страна, всичко се дава спрямо приложеното усилие, а от друга, всичко зависи от късмета.

А човек трябва да работи така, че да съвмести тези два принципа в един: ”Цялото ти потомство ще тръгне от Ицхак – но го пренеси в жертва”. Т.е. от една страна, ще видиш как той ражда твоите ”внуци”, все нови продължители до самия Край на поправянето – а от друга страна, изисква се да го унищожиш. Как е възможно това?

Засега не ни е понятно, но в това се заключава първият принцип за влизане в духовния свят, който трябваше да усвои Авраам, съдейки от този разказ. Човек така поправя своето зрение, че първо става способен да съвмести тези две противоположности в едно.

Това означава, че той се е издигнал на първото духовно стъпало и е усвоил духовния принцип, по който две противоположности се съединяват в едно цяло. И сега разбира как трябва да работи едновременно със знанието и с вяра над знанието – с ненавистта, и че всички прегрешения ще се покрият от любовта.

Ако човек започне да улавя този принцип и да го отчита по време на работа, дори преди да е достигнал реализирането му, той вече не изпитва такива тежки спънки, които да го връщат назад. Той усеща, че именно тези препятствия са призовани, за да може да върви напред, и във всичките тези противоположности вижда дадената му възможност да се издигне.

И обратното: ”Гордостта унижава човека”. Ако той не приема това условие и не желае да съедини двете противоположности в едно, то това се издига пред него като непреодолимо препятствие. И затова той изоставя пътя и се отстранява от него.

Затова е толкова важно да се насочиш правилно – направо към света на Безкрайността, разбирайки, че разликата между този свят и бъдещия е да обединим двата полюса в един. Това ни определя посоката, както в прицела.

Този принцип се изразява различно: ”Исраел, Тора и Творецът са единни”, подемът и падението трябва да станат едно цяло, аз и групата трябва да работим съвместно, за да я напълвам по време на издигането и да получа от нея сила при падането, т.е. тя да служи като токоизправител за моя ток.

Основен извод, който следва от отношението ни към този свят, е, че не трябва да се разрушава нито едно свойство – нито в нас, нито в света. Всички свойства трябва да се доведат до поправяне и обединение – да се издигнем над тях, съединявайки се с Твореца.

Няма да можем да установим хубав живот и справедливо общество в нашия свят, ако не се обединим помежду си относително по равно. Т.е. всеки ще работи за благото на обществото спрямо способностите си и ще получава колкото му е необходимо.

Но не е възможно да се изпълни това условие, ако не се стремим към него, за да се слеем с Твореца. Тоест заради свойството на любовта и отдаването, което съединява нашите противоположни свойства, ставащи едно безкрайно съвършено състояние.

От урока по статия от книгата ”Шамати“, 23.08.2011”

[52315]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Трябва да създадем общество, което ще позволи на всички хора по света да се предвижат правилно в утрешния ден, иначе не бихме оцелели. Виждаме какво се случва днес, особено в развитите страни. А към тях бързо са се устремили и останалите. Хората започват да чувстват, че „няма утре”. Но всъщност това е прекрасно състояние, в което егоистично се отделяме от миналото и навлизаме в неутрално, „затворено” състояние.

Именно сега е моментът да покажем на хората системата от взаимовръзки, която ще ни доведе до усещането на едно напълно различно състояние. Ние встъпваме в своето следващо състояние на развитие. Точно както сме произлезли от маймуните и постепенно сме се развили в своето животинско състояние, така и днес започваме да се развиваме в своето вътрешно, човешко състояние.

Днес се издигаме до състоянието, наречено „Адам” – човек, който е подобен на висшата сила на природата. Тази сила иска да ни научи да станем интегрални в нея и затова днес кризата се явява глобална и интегрална.

Трябва да станем подобни на природата. Така ще започнем да разбираме вътрешния механизъм, който ни управлява. Вътрешната програма на природата ни води към определена цел, без да го съзнаваме. Умираме, без да знаем за какво сме живели. Раждаме се, не знаейки къде и защо. Правим нещата инстинктивно, защото природата ни принуждава да ги направим, и нищо повече от това.

В действителност, съществува цяла програма от действия, съществува причинно-следствена връзка! Всяка част от природата има причина, следствие и цел. Нищо не съществува безцелно. Така и ние не съществуваме безцелно. Можем да видим това, защото природа сега ни издига към следващото състояние – към следващото състояние на развитие.

В сегашното състояние все още осъзнаваме своя животински егоизъм, в който сме създадени и който се развива в нас. Изкачвайки се до следващото стъпало, което е глобално и интегрално, и ставайки глобално свързани с природата, променяйки себе си съобразно с нея, постепенно започваме да възприемаме вътрешния механизъм, вътрешната мисъл на висшата сила на природата. Както казват астрофизиците, „цялата Вселена е една мисъл”. Когато човек започне да я съзнава, той започва да чувства вечността.

[51606]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как става така, че сблъсъците във вашата страна започват да се разсейват?

Отговор: Разбирам вашата изненада. Аз вече писах в предишните публикации, че няма да има насилие в тази страна. Това е древна нация, изградена на принципа на братството. Даже това да бъде забравено и да не бъде взето предвид, няма да има насилие и братоубийствени войни. И даже да се появят агитатори зад граница, които да подстрекават насилие, сигурен съм, че те няма да бъдат посрещнати дружелюбно от хората тук.

Но разбирам вашето объркване. Вместо да се чупят витрините на магазини, да се плячкосва, хората да се колят един друг “като всички останали”, в Израел, за да се обезвредят манипулаторите, учените, наред с представителите на обществото, решават проблемите си заедно около кръглата маса.

Въпрос: Какво правят кабалистите в този момент?

Отговор: Те разпространяват материали за истинската причина за кризата – егоистичната обвързаност между хората, вместо алтруистична, глобална, интегрална взаимовръзка, наречена “взаимно поръчителство”. И те наблюдават как протестиращите започват да работят за обединение, как изучават своите качества, като се опитват да се издигнат над тях. Най-доброто от всичко, което се случва, са опитите на хората да намерят взаимовръзката и взаимно разбиране помежду си.

Това е чудесен пример за целия свят, как е възможно да се опиташ да разрешиш въпросите на кризата (включително икономически и социални) в открита извънпарламентарна дискусия около кръглата маса заедно с всички представители на обществото.

[51420]

Filed under: Без категория, Въпрос-отговор, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Краят на поправянето, за което пишат кабалистите, трябва да се осъществи в нашия свят, в материята, във всичките ни зли помисли, „най-материалните” взаимоотношения. Това се явява окончателно поправяне, когато ”тъмнината засияе като светлината” (Псалм) и ”краката му ще стоят на Маслинената планина” (Пророците).

Моята животинска душа остава каквато си е била. Тялото ми не започва да работи заради отдаване. Защото всъщност то прави това изначално. Цялата природа, освен човека, работи за отдаване – само че не виждаме това, оценявайки го по своите мерки.

На мен ми се струва, че животните само се изяждат едно друго, а всъщност не е така. Просто не мога да им припиша намерение за отдаване, защото не ги усещам, не ги разбирам. А всъщност тях ги управлява природата и те изпълняват нейните заповеди, насочени към отдаване. Но за мен такова нещо не може да се каже. Аз изпълнявам заповедите на собствения си егоизъм, насочен към получаване, и с това очерням природата, защото я осъждам съгласно своите недостатъци.

Поправяйки себе си, човек трябва да приеме глобална форма и да види глобалната картина. Ние казваме, че при това ще се поправят също така и неживата, растителната и животинска природа – това означава, че тя ще се поправи в твоето ново възприемане. Всъщност, на животните не им трябва да се поправят. Тогава ще видиш, че овцата и вълкът живеят в мир – тъй както сега виждаш със сегашното си зрение как единият изяжда другия.

Баал а-Сулам пише за това в статията ”Скриване и разкриване на Твореца”: войни и раздори ти се привиждат, защото ти самият си такъв.

От урока по вестник „Народ”, 18.08.2011

[51696]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение (Н. Рубини, проф. икономика, предсказал глобалната финансова криза (2008—2011), в  „The Wall Street Juornal“): Днешният икономически модел окончателно се развали и не подлежи на ремонт. Това се отнася и до англосаксонския модел на невмешателство и към европейския, модели на държави с всеобщо благосъстояние на основата на дефицита.

До миналата година на политиците винаги им се отдаваше да доставят заека от шапката, за да възстановят предишното ниво на цените на активите и за да стимулират икономическото възстановяване. Днес зайчетата свършиха. Икономиката не може да бъде спасена нито от новите вливания в банките, нито интервенцията на Федералния резерв, нито повишаването на данъците. Очаквайте валутна война, банкрути на цели държави и нарастване на социалното напрежение. А по-нататък следва най-главното: Така че Карл Маркс е бил прав, когато е твърдял, че глобализацията и финансовото посредничество могат да излязат от контрол, а преразпределението на дохода и богатствата на труда към капитала може да доведе капитализма до самоунищожение.

Реплика: С тези прогнози постепенно се съгласяват, но доколкото изход от сриващото се състояние няма, то предпочитат, както предсказвали кабалистите, да действат на принципа „да се веселим, ядем и пием, защото утре може и да не сме живи“. Опитваме се с всички сили да обясним , че изходът не е в икономическата и политическата плоскост – а в изменението на обществените взаимоотношения. И това е по силите ни.

[52197]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

В нас няма никакво постижение и възприятие в нито един материал

Както не ни е дадено да постигнем същността на Твореца, точно така в същата степен не ни е дадено да постигнем и същността на неговото творение. И дори и в материалните вещи, които можем да опипаме с ръка, и във всички наши познанства с приятелите и с близките в света на действията, който лежи пред нас, няма нищо друго освен “запознанство с действията“, което се ражда и ни дава впечатление в резултат на взаимодействието му с нашите органи за усещане. И това ни дава абсолютно удовлетворение, независимо, че нямаме никаква престава за същността.

Повече от това не ти е дадено да постигнеш, дори и същността за самия себе си. И всичко, което ти е известно за самия теб – е не повече от процес от въздействята, произлизащи от твоята същност.

Баала-Сулам. Същност на науката Кабала

[51874]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - Няма коментари→

Човек трябва напълно да реализира за благото на ближния своите вродени свойства, получени от природата. Но тогава откъде ще черпи удовлетворение? Именно от това, че реализира себе си в полза на ближния. Защото получавайки печалба, извличайки лична изгода, задействам своето его за самия себе си, користно ползвайки се от качествата и способностите, които ми е дал Творецът. А би могъл да ги даде и на някого другиго.

Излиза, че „хората със средства”, тоест с разширени възможности, които им е предоставил Творецът, нанасят още повече вреда, когато използват собствените свойства заради лична изгода. Но това трябва наистина да се прояви, за да разберат всички за какво става дума. Ще се разкрие такова състояние, когато ще видим: общата система трябва да действа в пълен обем и всички в нея да са равни. С каквито и качества да са ме надарили, виждам себе си като част от механизъм – част, която е задължена добросъвестно, на максимум да изпълнява своята задача.

В този смисъл, по нищо не се отличавам от всеки друг човек. Ако ние двамата осъществяваме това, което ни е възложено – в духовното сме абсолютно равни. Между нас няма никакви различия, просто сме се родили различни и затова имаме различно отдаване, но неговият КПД (коефициент на полезно действие) е еднакъв. Става дума за старание, което всеки е способен да приложи „на входа”, а не за количествените показатели „на изхода”. Оценяваме човека не по резултатите, които представя нашият поглед, а изключително по неговите относителни усилия.

И това съвсем не означава, че човек трябва да действа по пътя на принуждението, както в Съветска Русия, където властта е отнела от способните хора търговските предприятия, които те са управлявали, и по този начин са разрушили страната. Ако изгонваш или убиваш такива хора – кой ще управлява промишлеността и стопанството?

Така че, разбира се, трябва да опазваме магнатите и да им предоставяме възможност за бизнес, за да откриват колкото може повече предприятия. Именно те са способни на това. Вече видяхме какво е при социализма. Тогава действа егоистичното желание и трябва да се работи с него колкото се може по-добре, докато човек не реши сам, че е време да поправи себе си. Така или иначе, всичко трябва да се базира на желанието.

Но какво да се прави, ако хората излязат на улицата с едни или други искания? Задължителното условие тук е възпитанието на народа. Сами трябва да потушим пожара. Някои действително живеят под границата на бедността и се нуждаят от помощ. Но само когато нивото на възпитанието ни започне да се повдига, ние ще видим как всичко се нарежда. Защото сами ще започнем да разбираме, че всеки трябва да се откаже от нещо заради другите. Това ще бъде не идеология, не възглед, а усещане, от което ще се проникнем и тогава ще се почувстваме като народ.

А освен това, към нас ще дойде помощ свише: по закона за подобие на свойствата в нашата система ще се установи висшата светлина и ще видим огромните плодове на нашето обединение, подобно на плодовете, които са видели разузнавачите, първите промъкнали се в земята на Исраел след 40-годишното скитане в пустинята. Изведнъж ще открием каква енергия, какъв потенциал е заключен във всичко, с което имаме работа.

И да достигнем всичко това може само чрез възпитание. Ето защо е необходима кръгла маса, на която ще обсъждаме проблемите заедно и ще повдигаме нивото на взаимовръзката, ще зачитаме взаимните интереси в народа. Това е всичко, което се изисква от нас. А правителството, след на нашите обсъждания, ще се заеме с изпълнителните функции.

Кръглата маса е всенародна дискусия, която се води с участието на експерти, с критичен подход и анализ, но изхождайки от общото съгласие – като в задружно семейство. И тогава всичко при нас ще се получи. А иначе нищо няма да излезе.

От урок по статията „Една заповед”, 19.08.2011

[51997]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Съобщение: Бившият премиер-министър на Великобритания Тони Блеър подложи на критика заявлението на правителството, че обхваналата страната безредица през първата половина на август е предизвикана от морално разложилото се общество. Той заяви, че призивите на сегашния премиер Дейвид Камерън ‘’да се ремонтира разпадналото се общество” само ще хвърли сянка на репутацията на Великобритания.

Блеър е убеден, че подобни заявления от страната на правителството ”обезкуражават жителите на Британия”, нанасят вреда на имиджа на страната зад граница и че още по-лошото е, че ”никак не помагат за решаването на проблема. Взрива на насилие не е предизвикан от разложението на обществото, а с появата на озлобената и недоволна от властта младеж, което е характерно за много от развитите страни”.

Реплика: Пословичната гордост за страната си, която те още по навик величаят като Велико-Британия, но се пита, кой направи от новородените такава младеж, ако не правителството, кой така ги е възпитал? Човек е пълно отражение на своето обкръжение.

Ако не се грижим за това, което му въздейства, той разбира се, че по силата на своята природа избира най лошото … цялото ни бъдеще, каквото и да е то, зависи само от възпитанието на нашите деца и самите нас!

(см. статията ”Свобода на волята”).

[52185]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→