Въпрос: Как да освободя сърцето си от егоизма, за да направя място за Твореца?

Отговор: Сами нищо не можем да направим – това трябва да е ясно на всеки. За това е казано: ”Обърни се към Майстора, който ме е създал!” Работата ни не е в това, сами да се поправяме, а да изучим процесът на поправяне, да разберем необходимостта от него, своята неизправност и тогава да помолим!

”Лекуващият всички разбити сърца” – е Творецът, а не ние самите. Затова трябва да разкрием само разбиването – или чрез учене и съединение или това ще стане по пътя на страданието: и с такъв обстрел, като този, на който бе подложен южен Израел тази седмица и чрез икономическа криза в целия свят, и вълни от безредици преминали през много държави.

Всякакви проблеми със здравето, частни и общи, започващи от най-малкия проблем – са следствие на недостиг от поправяне. Няма никакви друга причина, освен тази. И ако човек се пробужда от най-слабото убождане свише и вече с негова помощ може да напредва – то той благодари на Твореца за такова събуждане, и повече силни удари не са нужни.

Казано е,”че към праведниците Творецът е предирчив до дебелината на косъм”. Това означава, че те приемат най дребния проблем, свързвайки го с корена и с разбирането, че тя идва отгоре с висше. Това е им достатъчно за да започнат поправянето – с внимание да се отнасят към всички получени въздействия и да се предвижват.

Но ако не обръщаш внимание на дребните намеци изпращани ти отгоре, то се получава, както майката, която иска да поучи детето без караници, меко, но то не и обръща внимание – и тя е принудена да се скара, дори да го напляска, докато то накрая реагира.

Тъй като трябва някак си да опазим егоизма си, за да му стане болно. А човек трябва на най-малката болка да добави душевна болка от сами себе си, за да се предпази, защото той работи срещу своето егоистическо желание.

От урока от книга Шамати, 21.08.2011

[52154]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

На всички е известно, че навикът става втора природа. Да допуснем, че искам да се науча на някакъв занаят и постъпвам като ученик при стругаря или дърводелеца. Аз още не съм запознат с материала и постепенно ме обучават, какво трябва да правя. Тоест придобивам навици  в работата, започвам да усещам материала: какво е поведението, реакциите, какво аз самия правя с него, как по добре да го обработвам.

Чрез опита, получавам допълнителни усещания, от материала до който се докосвам. Това се нарича навик, който се превръща във втора природа. Нещата, които по-рано бяха непривични, непонятни, неразличими, не ги усещах, започвам все по -добре да усещам и различавам. Дори различавам такива детайли, на които по-рано не съм обръщал внимание и са се изплъзвали от моето внимание.

Ясно е, че нищо не става от само себе си – тогава, откъде изведнъж навикът става моя природа? Винаги има светлина, която въздейства на материала,  на желанието ни да се насладим. Съгласно стремежа на човека, на неговото желание да постигне някакво състояние, светлината му въздейства и го приближава до това състояние, позволявайки му по-добре да усеща и разбира.

Така сме се развивали в продължение на цялата ни еволюция хиляди години – всичко благодарение на навиците, които влизат в природата ни. Зад всичките ни желания е стояла светлината и ни е помагала да ги реализираме. Желанието притегля светлината и така човек се предвижва – така порастваме.

Виждаме, колко пъти малкото дете повтаря едно и също действие, докато накрая не свикни (не се научи). На пръв поглед ни се струва, че малките деца се занимават с глупости – но това за тях е необходимо, към това ги подтиква природата, защото само така те ще пораснат.

Точно така и ние през цялото време израстваме на контраста на противоположните състояния, издигания и падения, усещане на недостиг и получаване на неговото напълване. Такъв е пътя.

Трудно ни е да повярваме, че и сега се намираме в света на Безкрайността! Но с помощта на преминаващи издигания и падения започваме постепенно да свикваме с тази мисъл. Защото виждаме, че светът ни се струва такъв, в зависимост от това с какви очи гледаме на него. Ако от сутринта съм се събудил и съм в добро настроение, то ми се струва, че всичко около мен е хубаво и целия свят около мен е хубав и добър. А ако нещо ми е развалило настроението, то целият свят ми се струва лош. И при това, никак не се променят свойствата ни – единствено леко се изменя техния баланс. Ако започнем да променяме свойствата си, то както казват кабалистите, ние виждаме съвсем други светове, друга реалност.

Всичко е спрямо човекът, който постига. А самата действителност е винаги светлината на Безкрайността. Но ти виждаш онова, което си способен да си нарисуваш на нейния фон. Това и определя твоя свят – мярката на скритата светлина на Безкрайността, в която сега се намираш, съгласно свойствата си. И ако поискаме да се уподобим на тази светлина и да станем отдаващи като нея, то ще можем да притеглим светлината, възвръщаща ни към източника, която ще ни поправи, ще промени желанието ни да се наслаждаваме. И ще искаме да съществуваме във формата на отдаване.

Тези действия ще влязат в нашия навик. Но навикът винаги противоречи на нашето желание и изисква усилия – докато в нас не се разкрият тези свойства, в които да усетим свойството отдаване, формата на Твореца. Това се нарича разкриването на Твореца от творението.

Всичко се прави за сметка на навика, който става втора природа. Ние се научаваме да пробуждаме в себе си желанието, с помощта на обкръжението и ученето, за да можем от състояние, много далечно от отдаването – да се доближим до него.

От урока от книга” Шамати”, 19.08.2011

[51881]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение: (Ким Сом Хван, министър на външните работи и външна търговия на Република Корея): Международното общество има опит с преодоляването на такива трудности, като световната финансова криза от 2008 година.

Но с подобни глобални сътресения нито една държава в света сама не се е сблъсквала. Необходимо е тясно сътрудничество между всичките участници в международното съобщество. Днес е особено важно да обединим усилията си.

Реплика: Сътрудничество трябва да има не защото поотделно нямаме сили да преодолеем кризата, а защото кризата възникна специално, за да открием, че е необходимо да се обединим в едно общо цяло.

[52037]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Днес преживяваме особен период: светът е достигнал такова състояние, когато цялото човечество се чувства в една ”лодка”. Това създава много добри предпоставки, защото всички в края на краищата, ще започнат да изпълняват природните закони – закона за взаимното поръчителство.

Светът е обхванат от интегралната и глобална криза. Това означава, че всички се намираме в една ”лодка” на един ”кораб”, в дъното на който всеки ”дълбае дупка”, и не му пука за другите. И наистина, всъщност никой не може да се справи със себе си, ако сега не се хванем всички заедно и не си помогнем един на друг.

Ето това се нарича поръчителство. Аз ставам поръчител на всички за това, че те няма да нарушат този закон. А всеки от тях, на свой ред, поръчителства за всеки и за мен. И тогава разкривам в себе си мъжество и сила да не причинявам вреда на ближния, и да не пробивам дупка в лодката.

Ако по такъв начин подходим към този общ закон на природата, то наистина, ще усетим, че не ни липсва нищо. Защото ти съответстваш на природата – а какво може да бъде по хубаво от това? Ти ще се чувстваш щастлив, здрав и в пълна безопасност. Никой няма да посмее да прекрачи границата на твоята държава и да твърди, че тя не ти принадлежи.

И всичко благодарение на това, че си подобен на закона, които се диктува свисше. А всички тези закони се свеждат до един закон – ”Възлюби ближния като себе си”- закон за взаимното поръчителство, който ни помага да постигнем такова отношение един към друг.

От урока ”неделната глава на Тора”, 19.08.2011

[51991]

Filed under: Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Един закон“: Първата и единствена заповед, която води надеждно до намерение за отдаване, е да приемем върху себе си да работим не за заради собствените ни нужди, а да ги удовлетворим само според насъщната ни необходимост, с други думи, като съблюдаваме точно нормата, необходима за поддържане на своето съществуване.

А в останалото време човек ще работи заради обществото, избавяйки угнетените и заради всяко творение в света, нуждаещо се от избавление и благодеяние.

Въпрос: За какви угнетени става дума и как да ги спасим?

Отговор: В държавния бюджет няма пари, за да удовлетвори всички днешни искания на народа, още повече – бъдещите искания. Освен това Израел заедно с целия свят преживява упадък. Не трябва да се самозалъгваме: ние сме затънали в кризата не по-малко от целия свят. Просто това все още не се усеща благодарение на малките ни мащаби. Но за съжаление, скоро и ние ще почувстваме кризата, защото не сме изолирани от света, тъкмо обратната – зависим от огромно количество фактори и обстоятелства.

И така, невъзможно е да се обезпечи всичко от „горе“, но можем да раздаваме на хората необходимото „отдолу“. Когато в страната се провеждаше акция по безвъзмездно събиране на дрехи или топли облекла за нужадещите си, приемните пунктове се пукаха по шевовете от вещи. Така че като народ, сме длъжни да достигнем до до състояние на пожертвувание, отдаване- и тогава ще имаме достатъчно всичко. Трябва да се повдигнем до обединение, към взаимно допълване, когато държавната и личната каса – са едно и също.

А в касата нямаме много пари. Те не стигат дори за безопасността на страната, да не говорим за всичко останало. Трябва да разберем, че няма от къде да вземем средства и всяка добавка става само за сметка на недостиг на нещо друго. Затова изходът от борбата за бюджетни средства зависи от това кой най-силно ще „вика“, кой най- самоуверено иска. Такова силово противостояние нищо няма да реши, то само ще опустоши касата и страната.

Истинското решение е в единството, благодарение на което се издигаме до състояние на общност и можем справедливо да делим между себе си. Човек обезпечава себе си само с най-необходимото – и при това е удовлетворен. Тъй като няма по-голямо наслаждение, от това да се чувства обединен заедно с всички. Това сваля от нас ограниченията и довеждайки ни до съотвествие с Природата, получаваме висша, духовна светлинка.

Освен този подход, няма никаква друга възможност да раздадем на всички и да обезпечим всеки, с това което иска. С други думи – държим се като в едно семейство.

А за това ни е нужно да възпитаме себе се по пътя на съвместното открито обсъждане на кръглата маса – при задължителното условие за взаимното поръчителство. Всички ние ще почувстваме, че се намираме в единна система, в общо състояние, че имаме обща каса, общ живот – и тогава ще се издигнем до усещането на духовния свят, където всичко действително е построено именно така: само според подобието на свойствата, когато всеки се „разтваря“ във всеки.

Ще ни помогне ли в това политиката? Само ако има възможност високо да провъзгласи това послание.

От урока по статията „Една заповед“, 19.08.2011

[52003]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Д. Дапице, проф. икономика, Харвард): Когато европейските лидери се върнат в офисите си от лятна отпуска, ще осъзнаят че просто нямат идеи за преодоляване на икономическата криза. Във Вашингтон, Брюксел и Токио лидерите вяло се препират един с друг и като че ли не забелязват глобалната опасност.

Фарсът на Капитолийския хълм, опитващ се да съкрати дълга на САЩ, безпомощният отговор на Европейския съюз на обострящата се криза, дълговете, търговският баланс и принудената девалвация на японската йена – всичко това са признаци на опасната криза в глобалното ръководство. В САЩ ругаещите се политици доведоха страната до границата на дефолта и чак в последния момент тръгнаха на компромис.

Неохотната реакция на европейските лидери на кризата няма да възстанови доверието към пазара, еврото е на границата на срива, в Япония отношението на дълга към ВВП е 200%, на Китай му се отдаде да увеличи кредитирането чрез съмнителни вложения, Индонезия, Русия и Бразилия се опират на експорт на суровини, но цената на нефта вече падна с 15%.

Лидерите и елита в бизнеса не предлагат ясни решения на проблема. Независимо от частните разговори за взаимосвързаността на света, късогледато ръководство на водещите страни в света, като че ли не забелязват, че всички се намираме в една лодка.

Реплика: На лидерите им остава само да дават вид, че те управляват, защото чрез старите методи не може повече да се управлява. И това става все по-очевидно за всички. Причината е в това, че към нас приближава висшия свят, той сякаш се снижава към нас, то той е противоположен на нашия свят по свойствата „пълна взаимовръзка, отдаване и любов“ – затова усещаме кризата, усещаме собствената си противоположност по отношение на него.

Няма да стане по-добре, докато не осъзнаем, че самите ние трябва да се изменим – по подобие на висшия свят, на неговото управление, да станем като него – в пълна взаимна зависимост, отдаване и любов. Ще кажете – това е невъзможно?! – Природата, предизвикваща в нас страдания, ще ни принуди към това. Или сами ще пожелаем да се изменим и тогава ще ви потрябва кабала. Някъде в бъдещето ще се срещнем…

[52053]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Най-напред се запознах с кабала чрез кабалистичния център на Берг. Много харесвам вашия сайт, получавам материалите, а неотдавна гледах видео, в което Вие се изказвате отрицателно за червените конци.

Излиза, че вашата кабала се различава от тази на Берг? Ако да, то в какво се състои разликата? Имам комплектът Зоар, преведен от Майкъл Берг. Смятате ли неговата интерпретация за точна?

Отговор: Има много организации, изучаващи кабала. Ако изучавате материалите на Баал а-Сулам в оригинал, с намерение да се издигнете над егоизма си, не заради здравето, успеха в бизнеса, гадаене за бъдещето, а за да достигнете именно скромно съществуване в земния живот и пълно отдаване на всички хора, то вие сте на правилното място.

Никъде в кабала не са посочени амулетите като начин за поправяне на егоизма, а АРИ ги критикува. Как е възможно с пари да се купи бъдеще, ако всяка кабала е методика за поправяне на егоизма?

[51795]

Filed under: Въпрос-отговор, Кабала - Няма коментари→

Да останеш в духовното завинаги означава, да се съгласиш, че егото ти никога няма да получи напълване. Сега се намираме в самото начало на духовния път и желанията ни за наслаждение вече не се напълват, те все повече ще се опустошават, докато не ни стане съвършено ясно, че трябва да се издигнем над тях.

Нямаме избор. Защото предишният подход се е изчерпал, цялата тази игра, устроена ни свише, за да израснат в нас желанията на този свят – завърши! Сега трябва да работим над друг вид желания. И скоро ще видим това явление в мащабите на целия свят.

В егоистичните желания ще почувстваме недостиг във всичко: липса на безопасност, увереност, жизнени сили, надежда за бъдещето. Но едновременно с това ни се открива възможността да се свържем с Твореца и да помолим да се прилепим към Него.

И молиш не за да се скриеш от усещането за недостиг и пустота. Защото това би означавало, че просто сменяш малкото напълване за по-голямо. И кой не би пожелал това? Обикновено така се случва, когато човек го настигне някакъв удар и той веднага си спомня за Твореца и започва да се моли.

В мирно време животинското ми тяло не позволява да се говори за Него, а когато се плаши, тогава ме праща за помощ при Твореца. И аз (човекът) се устремявам към Твореца, защото на там ме побутва животинското в мен. Като че ли ми казва, че няма какво да яде и ме изпраща при Твореца да моля. И аз, човекът, отивам и моля за своето животинско. Ето така живеем…

Но ако човек се стреми към висшето не затова, че усеща недостиг от обичайното напълване, а започва да усеща важността на отдаването, което обкръжението му предава, то над личните си празни желания развива духовните.

Ако прави това не защото иска някак да се напълни и да получи в замяна някаква изгода, означава, че е достигнал този обрат в себе си, след което започва да се грижи за духовния съсъд.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 18.08.2011

[51782]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Проект: Глобално единство (лабораторно изследване на ученият Дина Радина).

Пояснение: Мирогледът влияе на развитието, на това, как възприемаме себе си и как се държим, на нравственото възприятие, на бизнеса, въобще на всичко. Изследванията показват, че нравственото ни възприятие е дълбоко свързано с нашия мироглед, особено с това как възприемаме себе си и какви сме.

Експеримент: Две групи от студенти – едната чете стандартно неврологично описание на това какви сме ние, където ключова фраза е ”Ти си само сноп от неврони”, това е изказването на Ф. Крик, лаурет на Нобеловата награда за откриване на ДНК. Това е стандартното мнение в неврологията: всички ние сме само материя. Всичко в нас, включително и чувствата и емоциите ни е само сноп от неврони.

Втората група от студенти прочела подобен материал, но без такова материалистично описание. Там имало само факти и описание.

След това помолили студентите да проведат експерименти, от които могат да спечелят пари, особено, такива свързани с мошеничество. Групата от студенти, които прочели, че ”Ти си само сноп от неврони”, шмекерували много повече.

https://www.youtube.com/watch?v=IXBRXhchIhU&feature=player_embedded#!

Извод: Мирогледът създава нравствено чувство. Затова, за поправяне на обществото е необходимо приспособяване на всеки от нас към висши нравствени идеали, към ”Не прави на другия това, което не желаеш за себе си”, до ”Възлюби ближния като себе си”.

[51716]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - Няма коментари→

За нас са много важни „кръглите съсъди” (игулим), защото те съдържат цялата светлина от Края на поправянето. Цялата тази светлина, която сега не сме в състояние да приемем до момента на окончателното поправяне, се намира в кръгли сфери и оттам оказва натиск върху нас, грижи се за нас, стига до нас във вид на светлина, която ни връща към Източника, играе роля и на заобикаляща и на вътрешна светлина.

От кръглите сфери получаваме всичко. Цялото ни развитие протича благодарение на тях, защото докато нямам духовен съсъд (а ние никога нямаме съсъд за следващото стъпало), аз се намирам под натиска на кръглите сфери. Заобикалящата светлина, която се намира в кръглите сфери, промива съсъда.

И затова усещам неудобства, скачам от едно място на друго, като че ли се намирам в магнитно поле, което ме притегля и отблъсква. Защото засега не съм способен да управлявам себе си и да се напълвам с помощта на екрана, «линията» (кав) – и затова сферите ми въздействат.

Общото управление на света също се осъществява с помощта на кръглите сфери. Затова нашият свят се нарича «кръгъл» – глобален, интегрален. В него като че ли кръгът се затваря и ни се показва висшето управление. И докато не започнем да го възприемаме чрез екрана като „пряко“ въздействие, то се явява отгоре като „кръгла сфера“ (игулим), която ни охранява, за да не направим глупости и да не взривим света, а да достигнем набелязаната цел.

Кръглите сфери ще ни управляват до момента, в който ще можем сами да вземем управлението в свои ръце, поемайки го от Твореца. И тогава от нашата гледна точка то ще се нарича пряко. И доколкото приемем управлението и контрола над цялото творение от ръцете на Твореца и започнем да работим, дотолкова ще започнем да строим правата линия.

Но днес сме на 100% управлявани от кръглите сфери. Има само една искра във всеки от нас, малка колкото трохичка, която получава светлината си от прекия лъч (кав ешер).

Отгоре през всичките сфери до нас стига пряк лъч светлина и събужда в нас искрата, призоваваща ни да започнем работа в този пряк канал, водещ нагоре. А всичко останало остава под управлението на кръглите сфери. Затова целият свят, където не се усеща пробуждането в точката в сърцето от прекия лъч, съществува в кръглите сфери.

С пробуждането на точката в сърцето получаваме възможност да съединим в едно „Исраел, Тора и Твореца“ – в тази именно пряка линия, която достига до нас през всичките кръгове. И в този случай кръглите сфери също стават различни, защото линията, минавайки през тях, ги напълва и създава различията в тях. И затова започвам да усещам дискомфорт: питам за смисъла на живота, за същността на случващото се. Вече чувствам някакво оживление и отвътре, и отвън.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 18.08.2011

[51792]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→