Световен конгрес “We!”, Ню-Джърси, урок №3

Човек израства в групата, като в майчина утроба, и става по-самостоятелен по отношение на нея. Той влиза в двегодишен период на „кърмене” и започва да изгражда по-осъзната връзка с групата.

Той самостоятелно задейства разума и чувствата, неговия егоизъм продължава да расте и човек редува съединяването с другарите и отдръпването от тях, отново и отново, като бебе, кърмещо се от майчината гръд.

Това е по-високо стъпало на обединение. Тук човек получава от групата по-силни духовни светлини хасадим, наричани също така „майчина кърма”. А вътре в него тези светлини се превръщат в „плът и кръв”.

Така човек израства, укрепвайки връзката си с групата и притежавайки по-голяма самостоятелност. Тази самостоятелност се изразява в това, че той все повече анализира, оценя групата и се съгласява с нея, сливайки се с нея все по-силно според степента на растежа на егоизъм му.

После следват нови етапи, аналогични на порастването в нашия свят до възраст шест, девет, тринадесет, двадесет, седемдесет години и т.н.

И винаги, през целия си духовен живот, човек все по- силно се слива с групата, ставайки при това все по-самостоятелен. Те, все едно, израстват един срещу друг, докато не се уподобят напълно един на друг. Това е краят на поправянето на човека.

И така, ние нямаме никаква свобода на избора, нито едно наше действие не произлиза от нас, освен правилната връзка с групата. Ако ние можехме да прекараме този свят през духовен филтър, задържащ всичко, което не се отнася до нас и пропускащ само това, което сме направили, което сме придобили сами, тогава от всичките ни действия би останало само едно – обединението с групата.

Ние изучаваме разбиването на духовните съсъди, което е извършено специално за да се окажем в нашия свят толкова разделени, отдалечени един от друг, ненавиждащи се един друг. Това ни помага да се поправим.

Защото тук ние можем да се проверяваме: каква помощ сме получили от другарите и колко им помагаме, в каква степен се обединяваме от външни действия към вътрешни, до каква степен сърцето ни е способно да съпреживее желанията на другите.

Трябва да се обединяваме чрез точките в сърцата. Защото те са единственото, което имаме от духовния свят. И затова Баал Сулам пише в статията „Свобода на волята”, че човека стараещ се непрекъснато още по-силно да се съедини с подхододящото общество, където го е довел Твореца, е достоен за похвала и награда. Само от това зависи неговото добро бъдеще.

Тук има още един проблем: а дали тази група е подходяща за мен? Достатъчно възвишена и мъдра ли е тя? Няма ли да има усложнения по духовния ми път? Няма ли да се случи помятане?

Това вече зависи само от мен. Ако аз се приобщя към обкръжението, което има поне малко желание да влезе в духовния свят, това е напълно дотатъчно. Всичко друго зависи от мен. Ако се старая да проникне вътре и да видя точките в сърцата на другарите, които там, вътре, са споени заедно, тогава ще достигна светлината на Безкрайността.

В собствените си очи ние изглеждаме малки, приземени, егоистични. Все едно не разбираме нищо и нищо не усещаме. Но на дълбоко вътрешно ниво ние сме съединени и пребиваваме в съвършенно състояние.

И затова, ако съществува физическа група, позволяваща на човека да се присъедини към нея – това е достатъчно. Всичко останало зависи от това, доколко ще му се отдаде да се потопи в нея и да открие вътре изначалното единство.

От 3-тия урок от конгреса “We!”, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39675]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment →