Възприятието ни за цялата реалност е доста неуверено, защото не знаем как да се отнасяме към самите себе си, към света, в който се намираме. Къде се намираме сега, какво усещаме: това сън ли е или е истина?

Този свят обективна реалност ли е или е само временно усещане в изкривените ни органи на възприятие? Възможно е, когато поправим свойствата си от получаване на отдаване, да почувстваме един съвсем друг свят.

И това съвсем не означава просто по-добре да го разбираме и чувстваме със същите тези органи на възприятие, но по-добре развити. Аз мога съвършено да изменя усещанията си, възприятието си, настроено към получаване, за да престана да възприемам реалността егоистично и да започна да я усещам в отдаване, в стремеж към ближния.

Става така, че вместо своето желание, аз придобивам желанията на другите хора и започвам да усещам действителността чрез тях. И тогава ще почувствам съвсем друг свят, друга реалност.

Друг е въпросът кой рисува тази реалност за нас? Кабалистите казват, че това е Висшата сила – една, единна и единствена, освен която не съществува нищо друго, добра и творяща добро за всички без изключение и за грешниците и за праведниците. Това е висшата светлина, намираща се в абсолютен покой и ние можем да разкрием това, само като сравним нашите свойства с Него.

Съществуват 125 стъпала на такова съответствие – в зависимост от това, доколко мога да поправя себе си и да стана подобен на светлината, на доброто, на отдаващия, на даряващия благо. Ако придобия такива свойства, то според степента на полученото свойство да отдавам ще почувствам в себе си висшата светлина. Аз просто ще съществувам в това свойство отдаване и затова ще го усещам.

Т.е. съществува сила на отдаване, наричана „висша светлина“ и сила на получаване, наричана „творение“. А ако творението получи над силата на получаване – сила на отдаване, то тази сила, която започва да властва над него, се усеща в него като напълване: екран и отразена светлина, степен на отдаване, даваща на творението усещането за пълнота.

Още един въпрос: как да се отнасяме към тази Висша сила? Ще можем ли някога да я усетим самата нея или само ще си я представяме по свойствата, в които я възприемаме, по усещанията които предизвиква в нас, по мислите, желанията?

Кабалистите казват: „Не, най-висшата сила е Ацмуто, самата същност на Твореца, която не можем да усетим и е непостижима. В Него няма никаква форма, която бихме възприели. Но според степента с която се стараеш да се приближиш към Него и да станеш такъв, като Него – толкова ще можеш да разбереш всевъзможните свойства, отнасящи се към отдаването.

Той се отнася към тебе като „отдаващ“, но в Него самия няма нито отдаване, нито получаване – Той е над всичко това. Само Неговото отношение към творенията се нарича „отдаване“, „любов“, „дарение“.

Но ако е казано, че Той е „добър и творящ благо“, „Няма никой освен Него“, „Аз своето представяне (АВАЯ) не Съм изменял“, „Даден е законът и не се престъпва“, т.е. Той е постоянен, добър и съвършен, и как може да бъде молен за каквото и да е? Как може да бъде молен Той да се измени и да се съжали над нас?

Става дума само за отношение на творението, което по такъв начин усеща Твореца и така разказва за това – както е казано: „Тора говорила на езика на хората“. Затова всички наши молитви и отношение към Твореца са по своята същност отношение към самите себе си, към това как съдя себе си, как искам да се изменя по посока на отдаването.

Но всички изменения стават само в творенията, които благодарение на своите изменения усещат как се изменя картината за Твореца.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 27.04.2011

[41643]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако възпитават религиозно човека от детството му и му внушават, че съществува един Творец, защо хората вярват в различни нечисти сили?

Отговор: Как можеш да вярваш в Твореца, когото никога не си видял и усетил? Нима може да се изисква от човека да вярва само на разкази? Едни ще ми разкажат едно, други – друго, но никой от тях не е видял нещо със собствените си очи, а и аз не съм видял. Сляпа вяра не трябва да има!

Затова кабала говори само за реални постижения – може да се съди само за онова, което виждат твоите очи. Не трябва да се отстъпва от този принцип.

Необходимо е да се познае Твореца, да се разкрие, а не да се повярва. Кабала казва: има някаква висша реалност, все още неизвестна за теб, скрита. Знаеш, че когато гледаш с късогледи очи без очила, можеш да видиш само на метър от себе си, а с очилата можеш да видиш на километър.

По същия начин съществува допълнителна възможност още повече да разшириш своето възприятие, зрение, разбиране, усещане – безкрайно! А също да добавиш към него нови свойства, да разкриеш някакви нови измерения. Всичко това е възможно.

Такова предположение приемаш – като в науката. Вярваш на кабалистите, че ако бъдат извършени определени действия, за които те говорят, ще можеш да постигнеш такова ново възприятие – да стигнеш до постижения, познания, усещания. А не просто да вярваш.

Тоест в какво вярвам? Вярвам в тяхната методика. Приемам това с въпросителен знак и го осъществявам на практика. И виждам, че тази методика е много логична, ясно ми обяснява как мога да се променя благодарение на обкръжението, как трябва да действам съгласно силите, съществуващи в природата.

Вярвам само в това, че методиката дава желания резултат. Но самите действия са ясни и напълно обясними. Напълно реално е, че с помощта на обкръжението мога да работя срещу своята егоистична природа, за постигане на противоположните на нея свойства. Това се нарича „вяра в мъдреците”, когато следвам техните съвети.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 27.04.2011

[41636]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нашият основен проблем е да установим своето отношение към Твореца. Ясно е, че то е субективно и напълно зависи от нас – от това, как мислим и чувстваме. То се променя не в зависимост от отношението на Твореца, когото не познаваме, а от това, какво мислим за Него.

От една страна, става дума за Природата – за средата, вътре в която се развиваме. Някога човекът е започнал да разкрива природата, да се издига в нашия свят от животинското ниво на човешкото, да изследва заобикалящата го среда. А след това е започнал да изследва духовния свят, когато неговото желание е дорасло до такова ниво. Така, според степента на нарастване на своето желание, човекът все по-дълбоко е прониквал в природата.

Но човекът се състои от две части: чувстваща и разбираща, които се намират в определена връзка и си влияят една на друга. Именно чрез тях – чрез чувството и разума, ума и сърцето – той изследва онова, което усеща. А това, което не влиза в сетивните му органи, остава неизвестно за него. Той изследва само своите впечатления, а за онова, което е недостъпно за усещане, изобщо не говори, защото ще бъде празна философия, фантазии.

Затова, нашите представи за Твореца се основават не на това, какъв е Той, а на това, как Го усещаме. А кой е Той всъщност, никога няма да узнаем! Знаем само че има някаква висша, външна сила, която усещаме като природата около нас.

Най-близката нейна част наричаме този свят. А има още по-широка природа, разкриваща се на човека, благодарение на неговото особено развитие. Тя се нарича висша природа. А какъв е самият Творец – кой знае?

Затова, науката калбала говори за всичко само по отношение на човека. Написано е: „Няма никой освен Него!” – така чувства човекът, изяснява си, в резултат на своите изследвания.

Кабалистите ни разказват за своите впечатления от тази единствена висша сила и излиза, че Творецът, като че ли се сърди, радва се, наслаждава се. Така чувства човекът, така усеща висшата сила! А какво всъщност става с Нея, за нас е неизвестно.

И за всички нас е много важно да установим своето отношение към тази Висша сила, за да знаем откъде се взема тази форма, картина, впечатление, усещането, което получаваме от Него. Кого чувстваме: Него Самия или самите себе си? Или чувстваме себе си на фона на Неговата светлина? Или пък чувстваме нещо общо между нас, някакво наше взаимодействие? Необходимо е да знам това!

Ако ми е добре или зле – от кого зависи това усещане: от мен самия или то идва от Твореца? Или може би зависи от съответствието помежду ни, от някаква особена връзка?

Ако извършвам някакво действие – на думи, в мислите или физически – Той ли ме принуждава да действам или имам някаква свобода? Но откъде ще я има в мен, ако съм резултат, плод на Неговата работа?

Тоест необходимо е някак да се определим по отношение на връзката си с Твореца, иначе през цялото време ще се объркваме. Това има огромно значение за нашето отношение, за нашата вътрешна работа и за връзката ни с Него. И то също се отразява на всички наши отношения помежду ни, вътре в семейството и на човека със самия себе си.

За нас това не е абстрактен въпрос. Установяването на своето състояние, на връзките, на нашето отношение към Твореца влияе на всички пластове от нашия живот. Това е най-основното нещо. И затова, за нас е толкова важно мнението на Баал а-Сулам в статията му „Няма никой освен Него” – най-първата статия от книгата „Шамати” (Чуто).

От урок по статия от книгата „Шамати”, 26.04.2011

[41561]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво можем да научим от Фараона?

Отговор: Можем да се научим от Фараона на лоялност към Твореца. Той изпълнява задачите си вярно и усърдно. Той е истински роб на Твореца, като никой друг.

Всъщност, става въпрос за механичната сила, скрита в природата. Всеки път и на всяка степен, във всяка молекула и атом, във всяка комбинация и връзка, тя изчислява как да завладее всичко което е възможно да се притежава. Това е уникална вътрешна програма която работи във всяка частица на творението, във всяка система, и всяка комбинация.

Ето това е „Фараонът“ – нещо тотално, всеобхватно, присъстващо във всяко желание, във цялата създадена реалност. Не оставя нито една частица от създаденото само за секунда. На фона на звезди и галактики, в нашия свят и всички други, има тази универсална, неделима програма. И това е на което трябва да научим от Фараона: на устойчивост, на безкомпромисен подход към нашите отговорности.

Също така, вместо старата програма, ние трябва да се погрижим и да инсталираме нова. При това, този ъпгрейд се инсталира над Фараона: Ние го използваме и в никакъв случай не го премахваме поради безполезност. Духовното ъпгрейдване винаги се инсталира върху вече съществуваща помощна програма. Ние работим върху Фараона, върху нашето желание за получаване, заменяме нашето егоистично намерение с алтруистично, докато желанието на Фараона си остава същото.

Имаме намерението и желанието да получаваме, което е предварително определена активна система; това е което съществува. И тогава ние превключваме тези намерения за отдаване, като същевременно запазваме желанието за получаване. По този начин ние навлизаме в духовната реалност, тази която ще бъде. 

Долу е Фараона, горе – Твореца, и те се противопоставят. А преходът се извършва с помощта на Светлината.

От урока по статията на Рабаш, 22.04.2011

[41235]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Именно на такъв човек, който съгласно корена на душата си, иска да разкрие едната, единна висша сила, действаща в реалността, му „помагат” отгоре, изпращайки му препятствия.

Творецът непракъснато разкрива в него все нови желания, увличащи го в различни посоки. И човекът забравя, че няма никой, освен Твореца, отново се обърква и не може да изгради в себе си образа на единната висша сила, към която трябва да се обръща.

Всички тези трудности са помощ свише за човека, който притежава стремеж към разкриване на Твореца, която се изпраща именно във вид на пречки.

И на човека му се струва, че сякаш при другите се получава да останат в тази единна картина, само с усещането, че няма никой, освен Твореца. А при него, тя непрекъснато пропада и се обърква. На света не му струва нищо да говори така и само на него му е трудно, и постоянно се промъква като през мъгла, и не разбира кой действа: той самият, Творецът или те заедно, по какъв начин да се отнася към Него – нищо не разбира.

Струва му се несправедливо, че получава от Твореца само пречки, вместо помощ. Нима така трябва да постъпва добрият и любящ Творец? Защо действа с такова коварство и създава на човека такива проблеми в живота, че не е ясно как да се измъкне от тях.

Струва му се, че дори най-жестокият човек не би постъпил така. Защото, откъде е цялата жестокост в света, ако не от тази най-висша сила? Всички най-страшни и ужасни неща идват само от една сила и при това, трябва да приеме, че тази сила е добра, действащата само за благото и с безгранична любов?

Ако погледнем света, не е възможно да кажем така. Само се убеждаваме, как можем да бъдем объркани и накарани да се съмняваме в единствеността на висшата сила, когато виждаме пред себе си свят, изпълнен с болка, проблеми, насилие, терор, ненавист.

Нима всичко това не е предизвикано от същата тази висша сила? Разбира се, защото няма никой, освен Него и сами, ние нищо не правим. Аз виждам със собствените си очи, че в света властва силата на злото, а не силата на доброто. И колкото и да се старая да се удържам в мисълта, че няма никой, освен добрия Творец, аз балансирам сякаш на върха на игла и ми остава малко, за да падна. Защото от всички страни получавам доказателства за противното и те ми се струват напълно истински.

Не мога повече да си затварям очите за ставащото и да заблуждавам себе си. Виждам, че просто съм задължен да разкрия Твореца! И тогава, в мен възниква истинско желание. Не съм съгласен да се отнасям към Него като към сила на злото! Но за да Го почувствам като сила на доброто, ми трябва Неговата помощ.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 26.04.2011

[41542]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Въпрос: На какво да се осланям в своето напредване, когато вече е ясно, че работата не е в знанията?

Отговор: Само на обкръжението. Знанието не струва нищо – готов съм да забравя всичко. Както се казва в Талмуд-а, хората се молели да забравят наученото. Искам да започна от чист лист, като новороденото, без нищо за душата.

Нека от главата ми да излети всичко, което съм научил досега. Нека дори сърцето ми да остане празно – нищо не ми трябва, искам да започна от нула, загубвайки цялото имущество. Само така можем да продължаваме пътя, започвайки всеки ден наново.

Но изглежда, че в толкова много книги е  писано: „Помни, знай и не забравяй“… Вярно, но всъщност човек напредва, когато е готов да „започне от нулата“, когато не се вслушва в гласа на настоящия момент.

Само обкръжението остава наша неизменна опора.

От урока по статията “ Разкриване на педя – скриване на две педи“, 26.04.2011

[41567]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес “We”, Ню Джърси, урок №7

Америка е най-голямата, най-богатата и най-силната световна сила. Американците все още имат този пионерски дух; те обичат да си спомнят за корените.

Ето защо имаме възможност да повлияем на света чрез Америка. Отначало няма да споменаваме кабала, а вместо това ще обясним на масите нашето сегашно състояние и методът, който предлага решение, и тогава постепенно ще ги въведем в първоизточниците.

Ако имаме шанс да донесем мъдростта кабала на света, това може да стане само от тук. Светът обръща внимание на това, което се случва в САЩ. В интернет английският език е най-използван. Езикът, силата и властта на Америка ще изиграят своята роля. Всичко това означава, че трябва да започнем война против глобалната криза точно тук.

Трябва да работим заедно, за да устроим система за разпространение. Това е нашето главно предизвикателство. И тук трябва да намерите източниците, които да отговарят на това предизвикателство. Нашият Учебен център (Learning Center) е успешен за обучаване на хора, които имат точка в сърцето. Но ако искаме истински духовен напредък, това е възможно само ако работим в съответствие с принципа „предай нататък”.

Трябва да разпространяваме кабала без натиск: без да тикаме в ръцете на хората брошури и страстно да се опитваме да ги убедим. А трябва да действаме спокойно, благопристойно, но също и последователно и възможно най-ефективно, като използваме нашите принципи и се базираме на всевъзможни научни данни и резултати от изследвания.

Имаше дузина други ученици, които учеха с Рабаш до мен. Аз бях най-близък с него, както и неговият асистент и секретарка, които са ми помагали ужасно много. Но това не беше ключът. Това, което ми помогна най-много, бе, че през 1983 г, когато той все още беше жив, аз написах първите си три книги. Непрекъснато разпространявах, давах лекции и уроци.

След смъртта на Рабаш имаше период, когато нямах сила да започна нищо ново. Аз седях и пишех книги. Но след няколко години отново започнах активно да разпространявам мъдростта на кабала. Това е единствената причина, поради която продължих своето поправяне и личен напредък.

Участието в разпространението, доколкото можете, е много важно. Разбира се, не всеки може да пише или да обучава, но всеки човек трябва да има някаква отговорност, да работи върху предаването на метода на целия свят, да иска да помага на хората и по този начин да изразява своята любов към другите, да вижда всички обединени, щастливи, свързани в едно цяло, докато всички не станем една душа.

Затова трябва да създадем център по глобално разпространение в САЩ, за да се разпространи метода за поправяне от тук към целия свят. И вие всички трябва да се съберете около този център, така че всеки един да може да положи максимални усилия, своя максимален потенциал и талант към общия успех. Защото ако не го направим, кризата ще излезе извън контрол.

От 7-ми урок на конгреса “We” ,Ню Джърси, 03.04.2011

[41310]

Публикувано в: Духовна работа, Конгреси и събития, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Висшата светлина превежда човек през много подеми и падения, като непрекъснато му дава усещането, че само Творецът може да му помогне. В крайна сметка, Той е този, който ми е изпратил всички проблеми, за да ме научи най-после да се моля за изкупление.

Изкуплението е разкриването на Твореца; аз моля точно, за да живея под Неговата единствена сила, която е единственото нещо, което съществува. Не искам повече да се обърквам или да усещам някакви други сили. Въпреки че разбирам, че всички сили идват от Него, все пак искам да бъда под властта на тази единствена сила – силата на отдаване и любов към ближния.

Аз искам да Го разкрия, защото това е истината! Останалите ми състояния са лъжа. Само тогава в човек се ражда искане и вик, към който висшата сила го довежда. Тази сила непрекъснато си играе с него, обърква го, за да повиши неговата самонадеяност, създава трудности за него, за да стане по-силен.

Така човек достига молитва и разкрива Твореца. Сега той не търси Твореца, за да се освободи от всичките си беди и търсения, а желае да бъде под властта на „Няма никой освен Него”. Това означава да излезеш от робството на Фараона и да станеш роб на Твореца.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 26.04.2011

[41546]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Човечеството се разделя на тези, които чувстват, че им е необходимо да достигнат целта в живота – и тези, които не чувстват това.

Тези, които не чувстват стремеж към духовното, се разделят на две групи:

1) хора, животът на които изобщо не е свързан с духовното – и така живее почти целия свят,

2) хора, свързани с духовното, но лъжливо – тоест, мислещи, че с помощта на материални действия може да се достигне духовно възнаграждение в някакъв „бъдещ” свят.

Такъв подход се нарича религиозен – човек не се чувства „в изгнание” от духовния свят. Той мисли: какво може да бъде това изгнание, след като аз се намирам на материалната земя на Израел, изпълнявам всички физически заповеди и разчитам да получа награда за това – какво още е нужно? И затова такъв човек повече не се нуждае от нищо.

Но има хора, желаещи да достигнат истинската цел, сливането с Твореца – и такива работят с намерение. И дотогава, докато те не достигнат тази цел – считат себе си, за намиращи се в изгнание и затова, мечтаят да излязат от него.

И колкото повече усилия влагат за достигането на тази цел, свойството отдаване и любов към ближния – толкова по-ясно усещат, че никой не може да им помогне, няма в нашата природа такива сили, които биха могли да направят това.

Така те продължават и продължават да воюват против това изгнание, против силата, която ги удържа в робство – против Фараона, властта, противоположна на Твореца. Докато не положат толкова усилия, че да им стане съвършено очевидно, че никога няма да им се удаде да се измъкнат със собствени сили, а единственият, който може да им помогне е Творецът.

Тези две истини, постигани в изгнание, им помагат да пробудят силата за освобождаване – разкриването на Твореца, благодарение, на което те излизат от егоистичната природа и придобиват природата за отдаване.

Такива хора, които преживяват изгнанието – очакват също и освобождаване. А всички останали, които не чувстват нито изгнанието, нито потребността от освобождаване, така си и остават в своето състояние. Тяхната роля е само в това да смущават тези, които усещат своето изгнание, и по всички начини да им пречат в работата.

Такива хора се наричат „многочислена сбирщина” (ерев рав), която задържа в изгнание желаещите да си пробият път към отдаването.

Истинската молитва може да се роди само в този, в който има истинско желание, което започва от точката в сърцето. А нея или я има, или я няма – тук вече нищо не може да се направи. Но ако в човека има точка в сърцето, стремеж към духовното, и той я развива за сметка на правилното обкръжение, то чрез своя стремеж към единството и съединението, той усеща себе си „в изгнание”, и ако правилно продължава да работи, то излиза от това изгнание, благодарение на истинска молитва, придобиване на истинското желание.

От урок по статия на Рабаш, 24.04.2011

[41390]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала и религия, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №7

Въпрос: Ако някой облекчава страданията на човек, отделя ли го с това от духовното?

Отговор: Човек, сякаш ще страда по-малко, но тогава в него няма да възникне въпросът, защо идват страданията. Излиза, че желаейки му добро, аз трябва да го накарам да страда?

И така, ето най-главната, основната заповед на Тора е „възлюби ближния като себе си”. Просто се постави на мястото на този човек. Да кажем, помисли, как би постъпил със своя малък любим син, и тогава няма да сбъркаш

От 7-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 03.04.2011

[41468]

Публикувано в: Въпрос-отговор, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, глава „Бо (Ела при Фараона)”, п .196: Египтяните щели да дойдат и да видят костите, които кучетата разнасяли от място на място и чупели, и те щели да ги заровят в земята, така че кучетата да не ги намерят. Това е най-голямото отказване от идолопоклонството от тяхна страна – когато те скрили костите на своите богове в земята.

Въпрос: Какво се подразбира под „Египтяните скрили костите на своите богове в земята”?

Отговор: Обикновено човек иска да „погребе” своите усилия, които счита за неуспешни, и да забрави всичко за тях. Ние обаче трябва да устоим на този провал: „Аз се поддадох на злото; не можах да се справя и се провалих. Така е! И сега, основавайки се на това зло, все пак правя добро отново.”

Ако знам, че не погребвам нищо от своите усилия, аз си заслужавам подкрепата на групата и на Твореца, за да продължа. Иначе се връщам към нулата отново и само поради необходимост, като не намирам нищо добро в този свят, аз предпочитам да остана в групата. С други думи, какво наистина ни мотивира? Какво е нивото, където човек прави своя разчет? Винаги е на нивото на материалния свят. И затова той не се движи напред.

Но ние винаги трябва да правим разчети, основани на непрекъснато растящото зло. Въпреки факта, че съм загубил пред него и виждам всичкото вредно изпарение от моето его, цялото ми зло, аз продължавам напред. Но как мога да продължа? Тук се нуждая от подкрепата на групата, от Твореца, за да ми даде Той сила.

Така с всяка нова стъпка човек напредва. Иначе той остава на същото място сякаш тъкмо се е спуснал в Египет. Ние трябва да се стремим да усетим всички тези вътрешни състояния, свойства и желания. Знам от личен опит, че е невъзможно да излезеш от Египет, ако не си ги разпознал, преминал и изживял самият ти.

Не е нужно да бъдеш умен, за да направиш това. Просто искай обединение с другите, взаимно отдаване, подкрепа и поръчителство – всички тези признаци на единство. В отговор на тези усилия, ние ще придобием правилните вътрешни определения.

От урок по книгата „Зоар”, 21.04.2011

[41112]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Разкриване на педя – скриване на две педи“: Като правило, когато великите кабалисти възнамеряват да разкрият нещо, което има дълбок смисъл, те започват с думите: «Аз разкривам малкото, като при това скривам два пъти повече». Нашите предшественици са се предпазвали много от излишните думи, както са ни указали мъдреците: «Думата е сребро, а мълчанието – злато».

Кабалистите от всички поколения са се пазели изключително много «да не си отварят устата», за да не разгласят нещо извън пределите на позволеното. Те са били длъжни да получат «разрешение свише» в предаването на мъдростта. С други думи, от собственото постижение им е било ясно, че те постъпват правилно. Те винаги са предпочитали скриването и да премълчават разкриването и обличането в думи.

Очевидно, за това е имало причина.

Преди всичко възниква въпросът: защо е нужно да се скрива мъдростта? В «Предисловието към Паним мейрот» Баал а-Сулам привежда като примери Аристотел и Платон, които също са се предпазвали от масово разгласяване на научните знания.

Мъдростта можела да се разгласява само на този, който я обича, който е готов да се «сроди» с нея и грижливо да я пази, да не я предава на никой. Тъй като в ръцете на егоистите, на които науката е нужна не като такава, а като средство за удовлетворяване на всевъзможни страсти, тя ще стане предмет на покупко-продажба заради наслаждението в този свят и ще обслужва човешкото себелюбие.

Хората могат да искат пари, почести, знания. И само тези, които искат знание, може да се открие мъдростта, защото те ще я пазят и няма да я изтъргуват. Затова дори учените, изучаващи външните науки, са получавали знания от учителя при условие, че ще я разгласяват изключително само на тези, чието сърце жадува единствено постигане на мъдростта и нищо повече: нито пари, нито слава или разни такива въжделения.

Ако това правило са спазвали до наши дни, ние бихме живели днес така, както сме живели преди хиляда години – обикновен живот на земята. Разбира се, че щяхме да сме по-малко от 7 милиарда. Подобно на животните, населението на земята би варирало по естествен начин в зависимост от обстоятелствата.

Но в света има друга програма: по пътя на осъзнаване на злото той трябва да достигне до целта на творението. И затова напредваме през «пробойни», предизвикани от продажбата на външните науки.

Тези пробойни разбира се са целенасочени. Тъй като, когато недобросъвестен човек овладява тази или онази научна дисциплина, той не я отделя от съответните си желания. Над тях властва егоизма и ако днес жадува дори само за знание, утре вече ще го прелъстяват богатството, славата, властта. И тогава той продава своята наука за нещо, което е по-скъпо за него в дадения момент.

Така науката е започнала да служи на човешкия егоизъм и е задействала научно техническия прогрес, който се е превърнал в ценна стока. Ако не я продавахме, ние и сега бихме живели патриархален живот.

От друга страна науката кабала е била пазена в тайна. Тук и там са станали отделни «изтичания» – като напримет книгата Зоар, но досега кабалистите са пазили знанията си, докато не са получили «разрешение свише».

С други думи, в своето развитие ние сме достигнали до такъв етап, когато е нужно с всички сили да използваме всички възможности, колкото се може по-бързо да разпространим науката кабала. Днес е дошло време да се възползваме от нея, за да поправим себе си и сега не трябва да чакаме повече.

От урока по статията “ Разкриване на педя– скриване на две педи», 26.04.2011

[41576]

Публикувано в: Ежедневен урок, Кабала, Кабала и другите науки, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава понятието „тайните на Тора”?

Отговор: „Тайна” е онова, което не мога да открия, макар да знам, че съществува. Стоя на прага на нещо ново – преди да отворя вратата, изпитвам усещането за „тайна”.

А освен това, независимо от мен, „тайни на Тора” се наричат светлините, които скрил Атик. Те се намират в главата на Арих Анпин във вид на скрита мъдрост. Тези светлини са скрити, защото сега нямаме никакво покритие, което би ни позволило да ги проявим. Но за мен те не са тайна, защото не ги чувствам.

Истинската тайна е завесата, която усещам. Например изгнанието е предвуксване на спасението, което е толкова необходимо, но още не е придобито. В самото усещане на тази празнота вече се очертават контурите на бъдещото напълване. Ето какво означава да чувстваш, че си в изгнание: аз разбирам, чувствам, какво искам и не ми достига само осъществяването.

Същото е и с „тайната”: чувствам, че не ми достига свойството отдаване, за да може в него светлината хасадим да разкрие светлината хохма. От мен е скрито знанието, което носи тази светлина.

От урока по статията  „Разкриване на педя – скриване на две педи“, 26.04.2011

[41573]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът е неизменен, то защо всеки от нас Го усеща по друг начин?

Отговор: Всеки усеща Твореца по различен начин според степента на развитие на своите желания и свойства. Тъй като самият Творец ние не можем да разкрием. Аз никога не Го чувствам, а усещам себе си по отношение на така наричаната «проста висша светлина». И по отношение на тази проста висша светлина аз разкривам себе си.

А къде съм аз? – Целият свят – това си ти. Усещаш ли го?– Да. Съществуваш ли едновременно с обкръжаващите те? – Да. Така че, целият този свят – си всъщност ти. Това е твоето желание, в което ти усещаш всичко. Струва ти се, че това е на повърхността? – Грешиш, всичко е вътре. Целият свят е вътре в тебе. Ти така усещаш своята реалност на фона на висшата светлина. Ти не усещаш тази висша светлина, но тя съществува – и също не е извън теб, а вътре в тебе.

Всичко, което само можеш да си представиш се намира вътре в теб. Също така и висшата светлина. Но какво е това висша светлина? Всичко това е вътре в човека.

И така, докато действително не разкрием висшата сила.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 26.04.2011

[41534]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Работейки в група, аз получавам от нея най-силното желание, аз жадувам да се освободя от егоизма. Но какво мога аз? Самото желание не е способно на нищо. А и то, с цялата своя мощ, е егоистично.

Аз искам не самото отдаване, а изгодата, която то обещава. Значи, че се намирам под властта на Фараона: имам много силно желание за отдаване вътре в желанието за получаване – аз предвкусвам огромната изгода от отдаването.

Като следствие, в мен расте разногласието, разривът, полярността, „сблъсъкът на интереси“: искам да отдавам, за да напълня своето егоистично желание. Тъй като отдаването ме прави вечен, съвършен, необятен, неограничаван от нищо, неподвластен на никакви кризи. Никакви цунами, никакви борсови крахове – всичко е чудесно! Кой не желае това? Моят егоизъм го иска, и още как!

Но заедно с това, той не може. И тогава идва висшата сила, която пробива моята „черна дупка“, като ми позволява да избягам от нея.

Всъщност, макар че това може да се представи като бягство, аз от никъде не бягам. Аз си оставам пак там, но изведнъж се чувствам освободен от своя егоизъм, от желанието за получаване. Това е.

Изведнъж се оказва, че черната дупка не поглъща светлината в себе си, а става прозрачна. Сега всичко преминава през нея, и тя пропуска от други измерения всевъзможни въздействия, които аз наричам различно: светлина нефеш, светлина руах и т.н.

Така ние вървим напред.

Главното за нас е да прекрачим прага, да започнем обновление (хидýш). На иврит това се нарича „начало на месеца“ (хóдеш). И нашето обновление се състои в това, че с помощта на висшата сила ние получаваме своето първо свойство отдаване.

Но затова трябва да предизвикаме действие от страна на висшата сила, поради което трябва да се обединим. Нека това да бъде егоистично обединение – не е важно, успешно ли е то, или не. Само когато изградим правилно обкръжение, между нас ще повее вятърът на духовните промени.

От урока по статия на Рабаш, 21.04.2011

[41143]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №7

Въпрос: Не е ли по-добре, на курсовете за начинаещи, в началото да се използват само термини, свързани със законите на природата, а едва после, постепенно да се включва терминологията на кабала?

Отговор: Не. Ако при нас идват хора с точка в сърцето, можем да говорим с тях открито, да напредваме постепенно. А ако започнем да говорим с тях за законите на природата,  ще си помислят, че ги обучаваме на физика или социология. Те трябва да слушат за структурата на духовния свят – към това се стремят, това трябва да им се даде.

От 7-ия урок на конкреса „We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[41458]

Публикувано в: Конгреси и събития, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Казваме, че всичко зависи от обединението между нас. Но какво представлява това обединение?

Отговор: Ние започваме духовното си развитие от точка, която се намира извън духовното. И през цялото време стоим в тази точка извън духовното, наричана още „този свят”, в който сега съществуваме.

Защо? За да сме независими от духовния свят. Духовният свят е сякаш огромна сфера, а сега сме извън нея, встрани. И тогава, аз мога да вляза в нея, а мога и да не вляза. Все едно, че съм самостоятелен.

Когато в мен пробудят точката в сърцето, започвам да се стремя към тази сфера, въпреки, че все още не си се представям като миниатюрна точка край огромната потресаваща сфера, в която искам да вляза. Но ме влече към нея.

С това желание, със стремежа към духовното, стигам до някаква група. Какво представлява тази група? Седят заедно мъже, учат, разговарят, впечатляват се, обсъждат, пеят, ядат. Някакъв клуб, който е доста странен – но по света има много подобни места.

Гледам на тази група, като на обикновено събиране на хора в този свят. Тогава ми казват: „Ти трябва да се съединиш с тях, да се включиш в групата, да участваш във всички мероприятия, дежурства, да поемеш определени задължения, защото имаме обща работа”. Аз съм готов – какво да се прави… Защото виждам някаква полза от това.

Така се съединявам с тези момчета, защото разбирам, че заедно, явно ще постигнем нещо. Освен това, не виждам друго място, където да мога да правя това – затова се подчинявам.

Постепенно, с годините, установявам, че на мястото, където се намирам, наистина има вътрешно съединение. Разкривам го след няколко години. И тези години не са минали напразно. Това са годините на моята вътрешна работа, когато не съм чувствал, но висшата светлина ми е въздействала и е извършила в мен множество действия, с огромна скорост. Тогава започвам да чувам… Какво означава „да чувам”? Изведнъж започвам да обръщам внимание, да придавам ценност на вътрешното състояние между нас – на единението в чувствата, в сърцата.

Просто е дошло времето – и аз започвам да се впечатлявам от тези думи, да им придавам важност. Това е резултат от светлината, която е работила над мен през висички тези години, прониквайки все по-дълбоко в сърцето ми – и сърцето е започнало да откликва на тези думи: „обедиенение”, „поръчителство”, „любов”, „отдаване”, „като един човек с едно сърце”. Започвам да чувствам някакви вътрешни отклици на тези думи. От всяка дума, в мен възниква определена реакция – усещам вътрешната същност на думата.

Така минават още няколко месеца, и още, и още… Защото по този начин, ние поправяме своите основи – Малхут на Безкрайността вътре в нас. Докато започна действително да се приближавам към своите другари. В тях, вече виждам съратници по моя духовен път и разбирам, че този път минава вътре в нас, в нашия вътрешен център, в нашето вътрешно съединение. И там, ако се съединяваме – постигаме всичко.

И ако преди съм си представял духовния свят като огромна сфера извън мен, вероятно някъде далече зад пределите на Вселената, сега, все повече свързвам духовното с моето вътрешно усещане, което се разкрива в единението между нас.

Това място сега не съществува, но ако започнем да се съединяваме помежду си, то ще създадем нова реалност, която ще се нарича „Място”. От тези общи желания ще стигнем до Мястото, в което ще се разкрие Творецът.

От урока по книгата „Зоар”, 24.04.2011

[41396]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Фараонът и всичките му министри са верни роби наТвореца, „ангели“ – т.e. сили, реализиращи програмата на творението. Те изпълняват заповедите на висшата сила, Твореца – освен когото нищо повече не съществува.

Но докато Творецът поставя Фараона да царствува – т.е. с цялата си преданост да работи за Твореца и вместо Него да властва над човека в този свят, за да му даде усещане за тъмнина и да го доведе до необходимостта да разкрие противоположната сила – отдаване и любов.

Сега в нашия свят започва да се разкрива самият Фараон. Преди ни са се разкривали само неговите помощници, министрите му. Ние не сме чували за Фараона до самия край на „Египетското изгнание”, когато изведнъж се казва, че е „станал нов цар над Египет”. А до тогава са действали някакви негови управляващи и министри.

Така се случва и в историята на човечеството. Въздействали са ни всевъзможни по-дребни сили, насочвайки ни към развитието на човешкото общество, към нови изобретения, към откриването на нови континенти, нови технологии, докато не достигнахме глобалния свят.

И точно тук започва да се разкрива самият Фараон – силата, която пречи и не ни дава възможност да се съединим. Вече много хора по света чувстват, че спасението е само в съединението. Ние виждаме, че при такава взаимозависимост нямаме друг избор – щом светът е толкова глобален. Единственият път да подобрим живота е да се обединим.

Защото при такава зависимост един от друг нямаме друг изход. Не можем да се разведем като в несъстояло се семейство и да тръгнем в различни посоки. Ние се намираме на малко Земно кълбо и няма къде да отидем – затворени сме като в клетка.

А ние не можем да се договорим помежду си в този свят, да организираме някакво общо световно правителство, да достигнем някакво общо мнение и през цялото време спорим. И тези разногласия няма да свършат – те само ще растат.

Много ще е странно да видим това,  та нали всички толкова много зависят един от друг: Европа, Америка, Арабските страни, Азия, Росия, Япония, Китай – нима не може да се съберат някъде на едно място, да проведат поредните „G-50” и дойдат до съвместно съглашение? Иначе светът просто ще се върне към първоначалния „хаос и тъмнина”.

Но хората няма да могат да се договорят. Силата на злото през цялото време ще застава между тях и те няма да могат да разберат кое ще ги обедини. Те ще разкрият само своята неспособност към съединение, но така и няма да разберат как да го достигнат.

Защото да разкриеш „как” да се съединиш – вече значи да разкриеш висшата сила – единственото средство, способно да ни съедини. Към това състояние вървим.

Очаква ни нелеко време. Засега на човечеството някак си му се отдава да продължава да живее по старому, все едно че светът не е вече глобален и може да се съществува без да се отчитат интересите на всички останали. Но нашето развитие непременно трябва да ни доведе до обединение. А сили за това обединение няма да има – ето тук ще се разкрие Фараонът, който ще ни раздели.

И тогава, както е казано в историята за Египетското робство, „ ще закрещят/ този път синовете на целия свят/”, не знаейки какво да правят. И ето тук ще им се разкрие, че има методика, науката кабала – разкриваща Твореца на творенията в този свят.

Защото без да разкрием тази сила, ние не ще можем да подредим даже най-обикновен живот този свят, ние просто няма да можем да съществуваме – ще се изядем един друг. Така ще се разкрие необходимостта от науката кабала като средство за разкриване на Твореца и ние ще разберем защо светът е бил създаден в такава форма и е преминал през такова развитие – само за това, стремеийки се към Неговото разкритие да се уподобим на Твореца и да се слеем с Него. С това ще се реализира цялата програма на Сътворяването.

От урока по статията на Рабаш, 22.04.2011

[41290]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Покрива ли силата на поръчителството всички желания на човека или само едно желание – да излезеш в духовния свят?

Отговор: Поръчителството е единство, но такова единство, което показва интегралността, единството на всички части.

Машината е механизъм, който също представлява единна система, но на нея не приписваме поръчителство. Защото машината е неподвижна, тя не работи и затова не се намира в поръчителство.

Поръчителството означава, че всяка част се съобразява с работата на всички части и се задейства съобразно с тях. Тук става дума за действие, за резултат от обединението, за степента на нашата интегралност, съвместната ни работа, взаимодействието, общото движение към целта.

Поръчителство е, когато сме взаимосвързани, когато предаваме един на друг информация, сили, разбиране, желание, подем, пробуждане …

И затова, ако се намираш в поръчителство с другите, няма от какво да се тревожиш – те ще ти усигурят всичко необходимо. Всички подсигуряват всички, и никой – сам себе си. Всеки действа само за благото на другите. Доколкото аз осигурявам другите, дотолкова те ме обезпечават с всичко необходимо.

Същото условие е закон за живото тяло: всяка клетка получава хранителни вещества от организма. С други думи, ако тялото, органа, клетката умее да отдава, да освобождава сили за общността, то в нея се появява възможност да получава живот от общността.

Иначе всяка част остава изолирана, затапена. Само отдавайки себе си на другите тя може да получава от тях жизнени сили. Тя работи като бутало: получава – дава, получава – дава, оставяйки за себе си само толкова, колкото е необходимо за извършването на тази работа. Това е животът.

„Що за живот е това?” – ще кажеш ти. – Та аз само предавам сили, прекарвайки ги през себе си нататък”. Обаче в тази работа ми се разкрива Твореца и аз се приобщавам към Него. В самите желания и действия няма нищо, но те откриват нова дълбочина на постижението.

От урока по статията „Поръчителство“, 24.04.2011

[41413]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №7

Въпрос: Раждат ли се децата с точка в сърцето, напълнена с безусловна любов?

Отговор: Не. Нито един човек не се ражда с точка в сърцето, пълна с любов към ближния. Напротив, той се ражда с порочна точка в сърцето. Именно тази черна точка се нарича „точка в сърцето”. Той трябва да я развие, да я разшири, поправи, напълни по пътя на съединението с другите.

Има деца, които се раждат с точка в сърцето и има такива, които в това им земно превъплъщение още не е „изплувала отгоре” – в неговото усещане на въпроса за смисъла на живота.

Въпрос: Съществува ли в малкото дете контакт с Твореца и трябва ли от ранни месеци да му се създават условия, в които то би развило своята духовност?

Отговор: Ние започваме да работим с децата след като те навършат три години. Дотогава те не възприемат нищо, освен своето животинско състояние.

Трябва да формираме в децата правилно отношение към ближния. До 3 годишна възраст те не разбират какво е това ближен. А след 3 и повече години в тях възникват начални „обществени отношения” с другите деца, те вече играят с тях заедно. Затова може да се започне работа с тях.

Из 7-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 03.04.2011

[41478]

Публикувано в: Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Конгреси и събития - Няма коментари→