Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №4

В книгата „Зоар” има много различни разкази написани на езика на сказанията (мидраш) – сякаш за хора и ангели (природни сили), животни и растения, защото авторите на тази книга искат да ни обяснят всички нива на творението – неживото, растително, животинско и човешко.

Баал а-Сулам е подготвил четири предисловия към книгата „Зоар”:

1. „Въведение в науката кабала” (Птиха) – това е научно предисловие, в което обяснява строежа на световете, парцуфим, сфирот, взаимодействието на светлините и желанията/съсъдите/келим.

2. „Въведение в коментара Сулам”, свързано с предишното предисловие. Тук, той също обяснява работата в трите линии, със светлините и желанията, но в по-частна форма, близка до душата.

3. „Въведение към книгата „Зоар”” – в това предисловие, Баал а-Сулам обяснява възприемането на релаността. Разказва за това, как преминаваме от нашето обичайно, земно възприемане на действителността към духовното, започвайки да възприемаме реалността през този свят, който става прозрачен за нас и виждаме действащите в него сили, а не външната картина на света.

По същия начин, гледайки екрана на компютъра, виждаме някакво изображение. Но то съществува само спрямо нас, защото специално сме създали екрана и този начин на изобразяване. Всъщност, това е само външно проявление на информацията, която се съхранява в компютъра, на неговия хард диск. Ако можехме да четем информацията напосредствено от диска, нямаше да има нужда да я извличаме на екрана и да четем от него.

Именно науката кабала ни позволява да навлезем във вътрешната, скритата част на реалността и да виждаме не външната форма, която сега ни се представя, а онова, което се случва вътре – силите, които действат зад обичайната за нас картина на света.

В това предисловие, Баал а-Сулам обяснява също, че нашето възприятие на релаността се дели на четири съставни: същност, абстрактна форма, форма въплътена в материя и материя. До пълното поправяне (Гмар Тикун), ние постигаме само нашата материя, т.е. желанието и формата, която приема това желание – или егоистичната или духовната форма. Абстрактната форма не можем да разкрием, а още повече същността. Така напредваме до пълното поправяне.

И затова, науката кабала много категорично ни предупреждава да не фантазираме, а да бъдем много реални хора, с научен подход, да се стараем да разкриваме в точна, осезаема форма духовния свят.

4. „Предисловие към книгата „Зоар””. В него, Баал а-Сулам обяснява множеството проблеми, с които човек се сблъсква, задавайки своите въпроси: кои сме, каква е нашата същност, каква е ролята ни в този свят, защо Творецът ни е създал толкова неизправни, долни и презрени, защо трябва да изминем целия този дълъг път, защо сме длъжни да Му се уподобяваме и т.н. В началото на това предисловие, Баал а-Сулам задава тези въпроси и после отговаря на тях.

В края на предисловието има много особена, известна, широко разпространена част, в която той пише за поправянето ни в наши дни. Там обяснява, че светът се дели на вътрешна и външна част.

Хората, които усещат своята причастност към духовното постижение се наричат вътрешна част на света. Именно те трябва да се обединяват помежду си и да използват книгата „Зоар”, за да привличат към себе си поправящата светлина.

Така, те ще станат духовен източник, духовен център на целия свят. Притежавайки духовна сила, ще разпространяват науката кабала и целият свят ще усети, че в тях има нещо висше – знание, разум, правилен, разумен подход към ставащото в света, отговори на въпросите за случващото се.

Светът ще започне да разбира, че тези хора се намират на много по-високо стъпало, от всички учени и смятащи се за велики в сегашния свят, защото притежават знание за силите, които действат и променят днес нашия свят по такъв непредсказуем начин.

Тогава, след съпротива и сблъсъци, светът все пак ще започне да се приближава към тези хора, да различава в тях висшата сила, висшата мъдрост. И така, накрая целият свят ще стигне до поправяне.

Защото поправянето се извършва основно сред хората, които се смятат за вътрешна част на света – хора с точки в сърцето, а целият останал свят само ще се присъедини, ще се прикачи към тях, както е и в сегашия свят – масата от хора си живеят своя обикновен живот, а светът се управлява едва от шепа хора.

И така, в края на „Предисловието към книгата „Зоар””, Баал а-Сулам обяснава, че цялото човечество ще се развива, докато целият свят не се обедини, докато всички станат като едно цяло, благодарение на същата книга „Зоар” и стигнат онези десет изконни сфирот, за които са писали раби Шимон и деветте му ученика.

От 4-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39972]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Как да разберем, какви желания трябва да поправим?

Отговор: Всичко се разкрива по пътя. Не знаем за какво става дума, но има ред на действията, които човекът трябва да изпълни, както ни обясняват Баал а-Сулам и Рабаш – последните двама кабалисти, формирали методиката, подходяща за душите, които се спускат в този свят, в нашето поколение.

Цялата ни работа по поправянето на душата е подробно описана от тях. Благодарение на поправянето на душата, постигаме разкриването на Твореца и пред нас се открива действителността, разкрива се светът – това става тук и сега.

Всички светове, всички души, всички висши сили – всички се намират тук, само че не ги усещаме. Трябва да развием в себе си сетивен орган, да разкрием съществуващите в нас желания колкото се може по-широко и по-дълбоко, да им дадем определение, да почувстваме в тях измененията, да ги изградим по такъв начин, че да различаваме всичките техни особености и съставни части.

Трябва да усетим цялата дълбочина на съществуващата реалност, за да се слеят в една картина всички наши впечатления и усещания, която се нарича Творец, висша сила.

Така постигаме истинската реалност – издигайки се по стъпалата на петте духовни свята, където в света на Безкрайността всички се съединяват заедно.

Всичко, което постигаме по пътя, става на малки порции, във вид на отделни части, а после всичко се съединява в интегрална форма. Именно това е съвършенството, което трябва да постигнем.

От програмата „Седмична глава”, 10.02.2011

[39985]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар, Тора - No Comments→

Отговорът е прост: Защото духовното е противоположно на нас, на нашата егоистична природа. Егоизмът ни управлява и ние искаме да го напълним.

Затова от всичко, което ни заобикаля, ние виждаме само това, което желаем да видим в нашия егоизъм – приятното или, в краен случай, заплашващото.

Затова човекът, желаещ да открие висшия свят, да открие заобикалящото го, но неуловимо в неговото егоистично възприемане, е необходимо да се пренастрои.

Затова му е толкова важно обкръжението – тъй като то ще помогне да се пренастрои неговото възприятие – да се настрои на важността на усещане това, което е неприятно на егоизма и противоположно на него. И той ще може да види широкия свят, който го е заобикалял и преди. А този свят се нарича духовен, защото е над егоистичния.

Струва ни се, че нашите убеждения са следствие на опита, но те са резултат от натрупването на информация, която е удобна на нашия егоизъм. И не е важно, какво говорят – истина или лъжа – истина наричаме съвпадащото с нашето мнение-егоизъм.

Ние винаги търсим само това, което подтвърждава нашето мнение и отблъскваме това, което му противоречи. В резултат – формираме себе си и не желаем да се променим. Само страданието, търсенето смисъла на съществуването и силното духовно обкръжение, групата, ще помогнат на човека да стане обективен, да смени егоистичното възприятие с мнението на обкръжението. И тогава ще му се разкрие вечно съществуващият около него, висш свят!

[39906]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок № 3
Въпрос: Как жените да обединят желанието си, за да “бутат” мъжете?
Отговор: Не е нужно да оказвате явен натиск върху мъжете. Нима искате ние да избягаме? ☺ Та нали вкъщи, жената без думи „бута“, спокойно, съпруга си и той прави всичко, което е необходимо. Това е в  природата на жената.
А на мъжете е свойствена такава „слабост“ – те искат да изглеждат герои в очите на противоположния пол. И това дава на жените възможност да се възползват от това тяхно свойство и правилно да ги насочват, така че да изпълняват желанията им. Това са естествени неща, които са добре познати на психолозите.
Ние сме възрастни хора, разбиращи добре своята природа. Имаме една цел, която е по-висша от нашата природа и ни е нужно, само, да се научим правилно да използваме всички, присъщи на нас свойства.
Ако аз мога да вървя към целта благодарение на това, че моята жена всячески ме насърчени: хвали ме, че всяка сутрин отивам на урок; гордее се с моя духовен напредък – разбира се, това ще помогне! В крайна сметка, мъжът е като малко момче, близо до майка си.
Жените трябва да обединят своите стремежи към духовното в едно голямо и силно желание и да окажат натиск  на „един“, „ голям “, „събирателен “ мъж. Ние мъжете се надяваме, че ще усетим това ваше желание!

От 3-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39819]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития, Мъжът и жената - No Comments→