Отговорът е прост: Защото духовното е противоположно на нас, на нашата егоистична природа. Егоизмът ни управлява и ние искаме да го напълним.

Затова от всичко, което ни заобикаля, ние виждаме само това, което желаем да видим в нашия егоизъм – приятното или, в краен случай, заплашващото.

Затова човекът, желаещ да открие висшия свят, да открие заобикалящото го, но неуловимо в неговото егоистично възприемане, е необходимо да се пренастрои.

Затова му е толкова важно обкръжението – тъй като то ще помогне да се пренастрои неговото възприятие – да се настрои на важността на усещане това, което е неприятно на егоизма и противоположно на него. И той ще може да види широкия свят, който го е заобикалял и преди. А този свят се нарича духовен, защото е над егоистичния.

Струва ни се, че нашите убеждения са следствие на опита, но те са резултат от натрупването на информация, която е удобна на нашия егоизъм. И не е важно, какво говорят – истина или лъжа – истина наричаме съвпадащото с нашето мнение-егоизъм.

Ние винаги търсим само това, което подтвърждава нашето мнение и отблъскваме това, което му противоречи. В резултат – формираме себе си и не желаем да се променим. Само страданието, търсенето смисъла на съществуването и силното духовно обкръжение, групата, ще помогнат на човека да стане обективен, да смени егоистичното възприятие с мнението на обкръжението. И тогава ще му се разкрие вечно съществуващият около него, висш свят!

[39906]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група | Add Comment →