На острието на стрелката на везните
Цялата трудност е в това, че намирайки се в материалния свят, ние сме длъжни от него да разкрием духовния свят.
И за да го разкрием, ни е нужно да дойдем с желанието – съсъда, който трябва да се състои вече от тези две линии заедно, съединявайки ги в една средна линия.
Именно средната линия изразява нашата мярка за подобие на светлината.
Това е невъзможно без тези две линии, лявата и дясната, да се обединят заедно хармонично и да построят помежду си свойството на светлината.
И в дясната, и в лявата линии няма свойство на светлината – то трябва да изхожда от мене, за да “засияе тъмнината като светлина” – желанието да се насладя трябва да стане подобно на светлината!
Затова даже “самоотмяната”, когато аз влизам в състояние на духовен зародиш, на най – малката духовна степен, вече протича във връзка с тези две линии, които ми действат хармонично и във връзка помежду си.
Никога, по своя духовен път, аз не ще мога да усетя Твореца другаде, освен на средната линия.
Изхвърлят ме в други състояния, но в такъв случай аз се откъсвам от Твореца. Аз мога да Го чувствам само, когато формирам в себе си средната линия.
Това е като балансиране вертикалната стрелка на везните. “Везни” (мознаим) произлизат от думата “ухо” (озен), слух, Бина.
Аз съм задължен да бъда на тази вертикална, средна линия – само на нея аз Го усещам. Това е линията на Зеир Анпин, на Твореца.
А ако аз макар и малко се отклоня в страни – Той изчезва!
Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 08.04.2010
На острието на стрелката на везните.
Цялата трудност е в това, че намирайки се в материалния свят, ние сме длъжни от него да разкрием духовния свят.
И за да го разкрием, ни е нужно да дойдем с желанието – съсъда, който трябва да се състои вече от тези две линии заедно, съединявайки ги в една средна линия.
Именно средната линия изразява нашата мярка за подобие на светлината.
Това е невъзможно без тези две линии, лявата и дясната, да се обединят заедно хармонично и да построят помежду си свойството на светлината.
И в дясната, и в лявата линии няма свойство на светлината – то трябва да изхожда от мене, за да ” засияе тъмнината като светлина” – желанието да се насладя трябва да стане подобно на светлината!
Затова даже “самоотмяната”, когато аз влизам в състояние на духовен зародиш, на най – малката духовна степен, вече протича във връзка с тези две линии, които ми действат хармонично и връзка помежду си.
Никога, по своя духовен път, аз не ще мога да усетя Твореца другаде, освен на средната линия.
Изхвърлят ме в други състояния, но в такъв случай аз се откъсвам от Твореца. Аз мога да Го чувствам само, когато формирам в себе си средната линия.
Това е като балансиране вертикалната стрелка на везните. “Везни” (мознаим) произлизат от думата “ухо” (озен), слух, Бина.
Аз съм задължен да бъда на тази вертикална, средна линия – само на нея аз Го усещам. Това е линията на Зеир Анпин, на Твореца.
А ако аз макар и малко се отклоня в страни – Той изчезва!
Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 08.04.2010
Discussion | Share Feedback | Ask a question
You must be logged in to post a comment.
Laitman.com Comments RSS Feed