Равновесие, водещо към развитие

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Мир”: Природата е подготвила прекрасна основа в утробата на майката, така че нищо външно да не може да навреди на новия живот. Тя се грижи за всяка негова нужда като обучена бавачка, която няма да го забрави нито за момент… Като любяща майка природата му дава такива обичливи, лоялни хора, на които може да се довери, наречени „майка” и „баща”, да му помагат в дните му на слабост, докато не порасне и не стане способен да се поддържа…

Но онези, които разглеждат реалността от гледна точка на обезпечаване и запазване на съществуването, ясно могат да видят голямо безредие и объркване, сякаш няма водач или управление. Всеки прави това, което в неговите очи е правилно, изграждайки своето благополучие от несгодите на другите…

Имайте предвид, че това противопоставяне, което всеки разумен, образован човек вижда, е занимавало човечеството дори в древни дни. И има много теории за обяснение на тези две очевидни противоположности в Провидението, които се случват в един и същ свят.

От една страна, виждаме, че природата е мъдра и старателна към всяко творение. Тя развива всеки елемент успешно и внимателно. Вижте структурата на организмите, тяхната способност да растат, да раждат потомство и да взаимодействат. Всичко е изградено в интегрална форма, всеки човек има свое място и е в равновесие с другите. Ако можехме да видим балансирания свят, необезпокоявани от човешкия деспотизъм, ние щяхме да разкрием прекрасна система, която не е статична, а е идеално уравновесена за развитие.

Но ние не виждаме причините за това развитие и не разбираме защо всичко трябва да бъде точно по такъв начин. Затова не разбираме етапите по пътя. Освен това гледаме на него през призмата на егоизма и го оценяваме според нашите критерии. Затова виждаме света на обратно, сякаш обръщайки го в нашето възприятие.

Въпреки всичко, от научни изследвания ни е ясно, че за да развива видове, природата е създала, произвела и сформирала всички необходими системи, които се грижат за идеалното създание.

Но от друга страна, възниква проблем с последващото съществуващо. След като някоя част от природата порасне и „застане на краката си”, тя започва да се бори за оцеляване и за интегриране в обкръжението без родителска помощ. Това се случва с всички живи същества, но сред хората то приема най-трудни форми, защото човекът трябва да се подготви за живот в общество, което е сложно и изкуствено, изградено на множество механизми. В него се запалват завист и похот, като го тласкат да се противопоставя на другите. Другите изглеждат успешни, а той сякаш се тътри след тях, поради природата си или поради обстоятелствата.

Природата, която се грижи така добре за нас, докато растем, сега ни поставя в условия, които изискват усилия за оцеляване. Така че съществува ли Творецът или не? Ако всичко беше наред, тогава щяхме да кажем „Слава богу”. Но ако не всичко е наред, тогава какво можеш да кажеш?

Това е проблемът, който Баал а-Сулам описва, преди да говори за опитите да го разрешим.

От урока по статията „Мир”, 31.07.2011

[49845]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: