За да се превърне учението в “еликсир на живота”, а не в “смъртоносната отрова”, е необходимо да се започне с намерение да притеглим светлината, възвръщаща ни към източника, тоест да се учим и да отваряме книгата само заради своето поправяне.

Кабала и всички останали свещени книги, без значение на какъв език са написани (например, на езика на намеците и иносказанията, като Талмуд, Мишна), са описанията на нашата връзка със светлината, на нашите духовни състояния. Всичките тези книги, писани от мъдреците кабалисти по протежение на цялата ни история, говорят за духовния свят, за нашите най-високи състояния.

И ако човекът се учи като дете, което иска да порасне, с цел да достигне тези състояния и духовните стъпала, за които ни разказват кабалистите, то отначало той стига до разкриване на своето зло. Както е речено: “Аз създадох злото начало и Тора като допълнение и средство за неговото поправяне”.

Докато сме се намирали “в изгнание”, всичко това е било скрито, но сега започваме да излизаме от последното изгнание. И както при изхода от Египет, днес отново стоим пред възможността да получим Тора, ако преди обучението поискаме да станем “един човек с едно сърце” като при планината Синай и да стигнем до взаимно поръчителство.

Пред нас се разкрива планината от омраза (планината Синай произхожда от думата “сина”, омраза). Но независимо от това, се свързваме с помощта на нашите точки в сърцето – това е най-високото свойство, Моше в нас, което ни тегли нагоре и ни води през пустинята, от “времето за подготовката” до стъпването на “земята на Исраел”, тоест към желанието за отдаване.

Така днес цялото човечество стои пред планината на омразата. Тя ни се разкрива като една за всички и се нарича глобална криза. Ние всички се намираме в еднакво състояние само че не всички го разбират докрай, както в онази тълпа е имало различни хора: мъже, жени, старци и деца, които с мъка са разбирали какво става.

Но вече всички започват да усещат това състояние. С разликата, че някои хора вече разбират, че за всичко е виновно нашето его и разделящата ни един от друг омраза, а други все още усещат това като лошо икономическо състояние. Всеки усеща някакъв недостатък, в зависимост от свойствата си, от средата и потребностите си: на един не му достига жилище, на друг – сирене, на трети – още нещо, и така на цялото човечество, на всеки човек.

А даже има такива, които нищо не забелязват, сякаш кризата не ги засяга, но няма страшно – ще стигне до всички. В крайна сметка, на всички ще им се наложи да почувстват, че сме изправени пред огромен проблем – общ за всички ни, и сме длъжни да му намерим решение. А решението може да бъде само в привличането на силата, която ще поправи нашето его.

В нашия свят няма друга причина за цялото зло. И зад тази причина стои цел – да ни доведе от егоизъм, който ще ни се разкрие като “злото начало” – към необходимостта да го поправим на отдаване. И в този случай ще ни потрябва Тора и само тогава ще разберем що за “инструмент” е тя – такъв, с чиято помощ може да достигнем поправяне.

От урока по статията на Рабаш, 11.08.2011

[50972]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →