Въпрос: Защо е недостатъчно просто да сме съвместно загрижени за целта, а трябва и всеки да е загрижен за всеки?

Отговор: Общата загриженост – това е нещо неясно, неразбираемо. Грижата на всеки за всеки, това не означава, че аз преживявам именно за него.

Аз се вълнувам за такова понятие като група, означаващо за мен нашата взаимна връзка, при която вътре в много стотици хиляди точки в сърцето се строи новата реалност.

Има отделни точки – стремежи към духовното, и има съединение на тези точки – система, в която се съединяват тези отделни части. А има нещо, което превръща това съединение в едно цяло – и аз съм загрижен за това цяло, за това, доколко тези точки се сливат в едно.

Представи си, че точките в сърцето са късчета олово, което ти събираш едно до друго, а след това те се разтапят от топлината на любовта и се обединяват в една сплав. Тоест тук се създава новата същност – един съсъд, едно желание.

От урока по статията на Рабаш, 10.04.2011

[40329]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →