Световен конгрес “We!”, Ню-Джърси, урок №3

Въпрос: Защо в религията няма духовна ценност, а само традиции и обичаи?

Отговор: В Древен Вавилон неголяма група жители, ръководима от Авраам, се отделила от останалото население и образувала първата кабалистична група. Всички останали, които не поискали да се присъединят към тях се разселили на различни континенти.

Авраам е бил известен вавилонски жрец. Той се покланял на създадени от него дървени и каменни изваяния и продавал тези божества, докато не установил, че хората са станали глобално свързани в своя егоизъм, дотолкова, че престанали да се разбират един друг. Това, всъщност, е вавилонското смесване на езиците.

Авраам търсел отговор на това ново състояние на обществото и разкрил плана на Природата, в това, че нейната единна сила води всичко към пълно обединение и подобие на Себе си. Така той постигнал методиката на обединението – как може да се преодолее егоизма – с помощта на същата тази единна сила, Светлината. Групата, която го последвала, се нарекла кабалистична група – от думата кабала /получаване/, тоест овладяване на новото свойство на природата – свойството на отдаване и любов, което означава разкриване на Твореца.

Как се разкрива Твореца? – С помощта на обединението! Затова изведеното от Авраам правило, общият закон на природата гласи:”Възлюби ближния, като самия себе си”. Това е главното правило на Тора. Тора идва от думата Ораа – инструкция за поправянето на човека.

Тези, които във Вавилон са приели това правило, както и тези от човечеството, които го приемат днес, се обединяват. А който не поискал да го приеме, все още не разбирайки, че това е план за развиване на човечеството, продължили обикновенния живот, защото в духовния живот е невъзможно насилствено да се променяш – това трябва да произлиза от желанието на самия човек. Ако човек не иска, не можеш да го задължиш – всичко зависи от желанието на сърцето.

В резултат на това човечеството се разделило: част последвала методиката на Авраам и се отделила от онези, които се заели с „издигането на Вавилонската кула” – чрез по-нататъшно развитие на егоизма си. Издигайки егоизма си до небето, хората дотолкова започнали да се ненавиждат, че престанали да разбират своя език, както е казано, „и се смесили езиците им”.

Този егоизъм ние виждаме в света и днес. Огромен като планина, той ни изключва един от друг и предизвиква взаимна ненавист. Ние се наслаждаваме на своето превъзходство над ближния – колкото е той по-ниско, толкова ми е по-добре на мен, толкова повече печеля. И никой никого не разбира – само себе си.

Авраам също започнал с това. Преуспяващ свещеннослужител на вавилонския култ, той използвал егоизма по най-жесток начин, докато не разбрал, че порастването на егоизма и отчуждаването между хората си имат обяснение. Това се случва, за да задължи човечеството – чрез добро или зло – да достигне единството, съществуващо в цялата природа. Именно това значи, че Творецът му се е открил.

Както пише великият философ и кабалист на 12 век РАМБАМ, Авраам увлича след себе си хиляди хора и преследван от цар Нимрод, напуснал Вавилон, буквално спасявайки се от смърт. Тази група започнала да живее по духовния закон на любов към ближния, като едно семейство.

Те се развивали духовно, докато в тях не се появило следващото ниво на егоизъм. Падението в него се нарича „египетско изгнание”. Те го преодоляли и се повдигнали на духовно стъпало, наречено получаване на Тора /Светлина, Висша сила на Природата, Творец/. Така им се разкрила науката за общия строеж и план на природата – кабала, в пълен и съвършен вид.

При кое условие? – Намирайки се в подножието на планината Синай, което в превод означава планината на Ненавистта, те трябва да се обединят, да станат като един човек с едно сърце, тоест да достигнат обединение при пълно поръчителство помежду си.

Успели да го направят,- и в резултат на огромна работа, наречена „четиридесетгодишно блуждаене в пустинята”, те достигнали отначало стъпалото Бина, и „влезли в земята на Израел”- разкриването на Твореца. “Исра – ел” означава „право към Твореца”: съединявайки своите желания за любов и отдаване, хората разкриват в тази връзка висшата сила.

Те построили помежду си общо желание за отдаване и любов, което се нарича Храм, място на разкриване на това висше свойство, Твореца, – но не успели да се задържат на това ниво, защото егоизмът им постоянно нараствал. Духовното им ниво паднало /разрушаване на първия Храм/, от стъпалото Хохма, до нивото на 2 – рия Храм, стъпалото Бина.

Във времената на Раби Акива егоизмът отново нахлул в отношенията между нас. Раби Акива учил своите 24000 ученици:”Възлюби ближния си, като себе си – главното правило на Тора. Друго освен това не съществува!” – Но те се провалили в безпричинна ненавист и духовното обединение на ниво Бина се разбило. С това падане в егоизма те напълно изгубили усещането за висшия свят/състояние/, Твореца. От тогава се изчислява изгнанието /галут/ – не от физическо място, а от духовно. Останали външните действия, обичаи, но не вътрешното поправяне на сърцето: няма ли любов към ближния, няма поправяне на желанията.

Във всеки от нас има 613 желания, поправянето на които от ненавист в любов към ближния се наричат извършването на заповед. Така е написано в книгата Зоар и другите източници. Изпълнението на 613 заповеди означава, че човек е поправил общото желание на душата си и тя се напълва със светлината на Безкрайността.

Затова ние искаме да се обединим, за да поправим желанията, намиращи се в точката на сърцето ни, в капката духовно семе, в душата, – на любов към ближния. За това ни е необходима Тора: не текст, написан на пергамент и намиращ се в синагога, а светлина връщаща ни към доброто.

Идвайки в групата, ние започваме да разкриваме във връзката помежду си ненавистта си един към друг. Така се проявява условие, за което е казано:” Аз създадох злото начало”. Тогава ние се нуждаем от висшата поправяща сила, която се нарича Тора:”И създадох Тора за неговото поправяне.”.

Хората, поправящи своя егоизъм от ненавист към ближния на любов към него, се наричат „изучаващи Тора и изпълняващи я”, защото Тора се нарича светлината, възвръщаща към Източника.

А който просто чете книга – няма лошо, но само по време на изгнанието. 2000 години сме били длъжни да съществуваме откъснати от науката кабала, за да се обединим с онези вавилонци, които са се пръснали по всички континенти. Ние се смесихме с всички народи, с целия Вавилон и днес се връщаме към него.

Днес целият свят е кръгъл – ние все едно се намираме в едно място. Отново се проявява взаимната ненавист: ужасни отношения, крайна зависимост. Но сега няма как да тръгнем и сме длъжни да реализираме поправянето тук и сега!

А тези, които се молят и изпълняват различни външни действия, спазват обичаи, те не поправят желанията си на любов към ближния. За съжаление точно те ненавиждат другите и техния егоизъм расте именно от това, защото им се струва, че се занимават със свети неща. Нищо не може да се направи – това е резултат от изгнанието. Ще се надяваме, че и те ще достигнат до разбиране.

От 3-я урок на конгреса “We!”, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39846]

Filed under: Въпрос-отговор, Заповеди, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment →