Въпрос: Защо условието да станем „като един човек с едно сърце” възниква вече при планината Синай, а не още при изхода от Египет?

Отговор: „Един човек с едно сърце” – това вече е поправянето, което ние можем да достигнем само при условията на разкриване на Твореца.

Той произвежда над нас такова поправяне. А как е възможно да задължиш хората, които досега са пребивавали в „Египет”, в своето егоистично желание, да се съединят точно като един човек с едно сърце?

Ако аз засега съм потопен в своя егоизъм и още не съм избягал от Фараона, не съм се издигнал над своето его – то как ще мога да се съединя с другите като един човек? Аз излизам от Египет с помощта на светлината, благодарение на своето желание да изляза оттам, да изскоча от своето его! В мен има една точка, от която искам да изляза и да се отнеса към нея, да се отъждествя само с нея. Аз искам да се свържа с останалите само чрез тази точка. Засега аз само искам – но все още не се намирам в това!

Ние заедно бягаме, спасяваме се. Но между нас все още няма съединение – цялото това бягство се осъществява с помощта на висшата сила. Ние не разбираме, че сами засега нищо не правим, а само се подготвяме доколкото това е възможно.

Написано е: „И застенаха синовете на Исраел от тази работа!”. Ние стоим пред Фараона, пред египетските наказания, и няма изход – тези удари преминават по нас и ни помагат да се отделим от своето его. Кой страда от тези удари? Фараонът вътре в нас, нашият егоизъм. И аз вече така съм се настрадал от него, че съм готов да го оставя.

Представете си, какво ще стане., ако на света се стоварят такива египетски наказания, че няма да има какво да се яде и пие, какво да се диша – нищо няма да може да се получи, действайки егоистично! И тогава няма да остане избор, как само да избягаш – незнаейки къде, в тъмнина, затваряйки очи, само да се спасиш от съвършено безизходното състояние. Ние разрушихме Земното кълбо, разрушихме човешкото общество и стигнахме до състояние, когато всеки преживян миг предизвиква страшна болка. И тогава сме готови на бягство.

Това засега е само общо бягство заради спасението, а не единство. Ние разбираме, че трябва да се обединим като един човек с едно сърце, но засега не можем да си представим какво е това. За това на нас все още ще ни потрябва да дойдем до планината Синай (планината от ненавист), преминавайки по пътя през Крайното море (Ям Суф).

От урока по статията на Рабаш, 10.04.2011

[40240]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →