Въпрос: Какво представлява действието „отдаване“ и как да го постигна?

Отговор: Рабаш пише в своите писма, че аз атакувам сърцето на приятеля си с подаръци, така, сякаш му изпращам стрели или патрони.

И макар неговото сърце да е “каменно сърце” (лев а-эвен) покрито с мощна броня (клипа), както и моето сърце, но удряйки едно след друго, аз постепенно пробивам бронята и се докосвам до сърцето му.

И тогава го напълвам с моите подаръци и любов. Така аз завоювам сърцето на другаря си и с това придобивам свойството отдаване.

Аз правя това, защото искам да проникна в сърцето му и сам да усетя намиращото се там. Това не е нашето обичайно егоистическо сърце, а точно това духовно пространство, „място“, където искам да се съединя с него. Там се опитвам да се провра.

От писмо № 40 на Рабаш: Всеки подарък, с който дарявам другаря си е като стрела или куршум, оставящ отверстие в сърцето му.

И макар сърцето на другаря ми да е каменно, но постепенно отверстието става все по-голямо и множеството пробойни се обединяват в една празна полоса, където се промъква любовта на даряващия подаръци и запълва със себе си цялото това пространство.

А жарката топлина на любовта притегля към него искрите на любовта на другаря и тогава тези две любови създават едно общо любовно одеяние, покриващо ги и двамата.

Това означава, че една любов обкръжава и обгражда и двамата и от този момент те стават като един човек. Тъй като те са скрити под едно общо одеяние, отменяйки се един пред друг…

Можем дълго и красиво да говорим и да обсъждаме безкрайно много въпроси, но практически, след всички тези въпроси и отговори има само едно действие, за сметка на което ти навярно ще напреднеш в правилната посока. За това пише Рабаш. Тази работа може и външно да не се проявява между другарите, но вътре в тях пламти огън.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 12.04.2011

[40451]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →