Оригиналната демокрация – това е правилното деление на обществото на “глава” и “тяло”.

Главата знае, кое е по добро за тялото и на това основание приема решения. Равенство – ако всеки отдава и получава полагаемото за него.

Който е прикрепен към главата – не трябва да има никакъв собствен интерес (свойството на Бина, Г”Е, абсолютно отдаване, хафец хесед), а само желанието на тялото.

Главата – това е намерение за онова, как да направим добро на тялото, как да го напълним. (До колко това е противоположно на нашите управляващи!).

Главата трябва да се отнася към тялото (управляващите към народа) – както родителите се отнасят към децата си. Родителите изясняват потребностите на детето и как максимално да ги изпълнят в негова полза.

Така правителството трябва да отчита желанията на народа и да се стреми да им даде изправяне и напълване.

Както с децата – трябва да дадат “играчки”, които народът желае, но в тези игри да има заложена програма за развитието на народа. По такъв начин, както ние се грижим, какви игри да дадем на детето, в негова полза.

Изхождайки от това, е ясно, че само духовните личности могат да бъдат ръководители на народа.

За това е казано, че само устремът към Твореца “Исра – Ел”, имащи свойството отдаване, могат да бъдат Глава на обществото, правилно ръководещи масите (тялото).

За това Исра – Ел също означава Ли – Рош, Аз Главата.

От урока по статия на Баал Солам ‘’ Свобода на волята’’. 19.04.2010

Filed under: Ежедневен урок - No Comments→

Зоар, глава “Шемот”, п.177: Руах, облечен в тялото на човека в този свят, е отпечатан вътре подобно на издълбани букви на печат, доколкото това е вътрешна част на тялото.

А тялото се проявява на повърхността, представлявайки външна част и затова в него има само светлина ВАК.

Когато се простира духа от тялото и се повдига в райската градина… той става изпъкнал.

В душите, повдигащи се там, формата е същата, както в тялото в този свят, което се проявява на повърхността.

Подобно е на тесто, излизащо от формичка. Ако формичката е във вид на звезда, то и тестото е във вид на звезда, а ако формата е кръгла, то и тестото излиза кръгло.

Тоест светлината, намираща се в желанията (кли), е била приета вътре в отразената светлина (като духовен съсъд) и затова светлината се е разкрила!

Затова тя получава такава форма, каквато е била в «тялото» (желанието) и дори когато излиза от него, в нея остава спомен (решимо) за формата на желанието, в което е била облечена.

Това вече е особена светлина – не просто абстрактна, проста светлина, която никога досега не е била приемана от тялото. То вече я е приело и поправило себе си в тази форма.

То е завършило това поправяне и сега предишната светлина, която е била в тялото и самото тяло, се намират едно срещу друго. Тялото започва да се поправя по-нататък, в по-напреднали форми, но предишната форма не изчезва.

Предишните форми ни помагат в по-нататъшното поправяне, тъй като пребивавалата в тялото светлина отново се облича в него и помага на следващите състояния.

По същия начин както в този живот ни помага предишния опит от преживяното на предходните степени, макар че следващата степен може да бъде съвършенно друга – така тази същата светлина, тази духовна мъдрост, която някога се е облякла в мен, ми помага в по-нататъшния път.

Всяко състояние остава – «в духовното нищо не изчезва». И всяко изменящо се състояние оставя след себе си форма, помагаща на другите.

Сравнението, изясняването и съединението на тези форми – именно това е, което ни води към мъдрост (науката кабала).

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 15.04.2010

Filed under: Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Какво е клипа?

Отговор: След разбиването на келим (желанията) в света Некудим, разбитите желания, които можели да се използват, били избрани за построяване на световете АБЕА.

А всичко, което останало след този подбор, се нарича «клипа» (обвивка), нечисти желания.

Клипа – това са желания, които не мога да използвам ( да поправя) за отдаване до самия Край на поправянето.

Клипа се проявява при изясняване причината на болестта и при отделянето й от тялото.

Цялото тяло е болно (разбитата душа) – болят и главата, и краката, и ръцете, и сърцето, и белите дробове – навсякъде има някаква болка.

Но защо?

И аз откривам, че има малка болна част, която отравя с тази болест цялото тяло, защото всичко в организма е свързано.

И ако отделя от тялото онази част, в която е източникът на болестта, то тя се нарича клипа.

Всичко в тялото може да се съживи, поправи, освен тази повредена част. И аз през цялото време се грижа, тази лоша част да не се смесва с тялото, да не му пречи и да не разпространи отново болестта в него. В това се състои нашата работа с клипот.

Всеки път, ние ги различаваме във всяко свойство, защото в тялото на душата болестта е поразила всяка клетка, всеки орган, и аз трябва да отстраня източника на болестта, а останалото – да почистя и поправя.

И тогава възстановявам всичко, което е възможно, освен това порочно място, което аз изтръгвам, отсичам от себе си.

Тоест клипа е желание, което трябва да открия, да отделя от здравото тяло, и повече да не използвам. Тогава мога да поправя тялото.

А, когато изпълнявам тази работа на 100%, и изцяло разделям желанията на две части: отделно здравата, отделно болната, тогава идва Краят на поправянето (Гмар тикун), и аз виждам, че клипата също може да се поправи.

Как разбирам къде е доброто желание, а къде – клипа? Идва светлината АБ-САГ и отделя желанията, които могат да се използват, от клипа.

Тя ни показва във всяко желание – дали то е за отдаване, или за получаване. Това ни дава възможност да определим мястото на всяко от желанията и да построим стълба от тях, според подобието им със светлината.

Когато светлината осветява желанията, веднага се вижда, кое от тях е по – близо и кое по – далеч от светлината, или е изцяло противоположно на нея. Трябва ни само светлина, за да видим това!

Откъс от урока по книгата «Бейт Шаар Каванот», 19.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво е клипа?

Отговор: След разбиването на келим (желанията) в света Некудим, разбитите желания, които можели да се използват, били избрани за построяване на световете АБЕА.

А всичко, което останало след този подбор, се нарича «клипа» (обвивка), нечисти желания.

Клипа – това са желания, които не мога да използвам ( да поправя) за отдаване до самия Край на поправянето.

Клипа се проявява при изясняване причината на болестта и при отделянето й от тялото.

Цялото тяло е болно (разбитата душа) – болят и главата, и краката, и ръцете, и сърцето, и белите дробове – навсякъде има някаква болка.

Но защо?

И аз откривам, че има малка болна част, която отравя с тази болест цялото тяло, защото всичко в организма е свързано.

И, ако отделя от тялото онази част, в която е източникът на болестта, то тя се нарича клипа.

Всичко в тялото може да се съживи, поправи, освен тази повредена част. И аз през цялото време се грижа, тази лоша част да не се смесва с тялото, да не му пречи и да не разпространи отново болестта в него. В това се състои нашата работа с клипот.

Всеки път, ние ги различаваме във всяко свойство, защото в тялото на душата болестта е поразила всяка клетка, всеки орган, и аз трябва да отстраня източника на болестта, а останалото – да почистя и поправя.

И тогава възстановявам всичко, което е възможно, освен това порочно място, което аз изтръгвам, отсичам от себе си.

Тоест клипа е желание, което трябва да открия, да отделя от здравото тяло, и повече да не използвам. Тогава мога да поправя тялото.

А, когато изпълнявам тази работа на 100%, и изцяло разделям желанията на две части: отделно здравата, отделно болната, тогава идва Краят на поправянето (Гмар тикун), и аз виждам, че клипа също може да се поправи.

Как разбирам къде е доброто желание, а къде – клипа? Идва светлината АБ-САГ и отделя желанията, които могат да се използват – от клипа.

Тя ни показва във всяко желание – дали то е за отдаване, или за получаване. Това ни дава възможност да определим мястото на всяко от желанията и да построим стълба от тях, според подобието им със светлината.

Когато светлината осветява желанията, веднага се вижда, кое от тях е по – близо и кое по – далеч от светлината, или е изцяло противоположно на нея. Трябва ни само светлина, за да видим това!

Откъс от урока по книгата «Бейт Шаар Каванот», 19.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

От книгата „Шамати”: Книга, автор, разказ. Книгата – това е състоянието до Сътворението (замисълът).

Автор – собственикът на книгата. Единството между автор и книга представлява „разказ”.

Трябва „да получим разказ”, т.е. Тора, заедно с Даващия Тора.

Ние се намираме в някаква реалност и сме длъжни да я изследваме, да разберем какво означава тя. Илюзия ли е или истина, или това е едно и също нещо? В мене се разгръща някаква програма с причини и следствия, но кой е нейният автор? Ще позная ли автора на разказа, който чета вътре в себе си?

Самата книга (цялата тази реалност) вече е съществувала, когато съм започнал да чета и да разказвам.

Но цялото разкритие е вътре в мен, от това как чета този разказ, преминавам през тази книга от начало до край и как се впечатлявам от нейните течения.

И вътре в този разказ, според мярката на моето познаване и включване – разкривам автора на книгата. Влизам вътре в книгата и разказът и започва да ме изгражда, и да ме подготвя, да стана неин автор (преписвач).

Разказът това е Тора, водеща ни към пълно разкритие на цялата книга, в която се намираме заедно с даващия Тора.

Всеки от нас я разкрива сам отново, но на него му трябва учител, който може да му прочете тази книга.

Както в нашия свят възрастният чете на детето, докато то не порасне и не се научи само да чете. Така и в науката Кабала, (духовно) възрастният, е длъжен да помогне на детето, защото то не може само да я открие, а само чрез преподаването на учителя.

Докато не се научи само да чете тази книга и да преминава през този разказ, за да разкрие автора.

Постепенно сами ставаме този автор, пишем Тора върху материала на своите желания, всеки път приемащи нови форми – букви.

Независимо, че книгата е написана от Автора, превръщаме се в неин автор и преминаваме този разказ от начало до край, сравняваме се и се обединяваме с книгата, и с автора, и с разказа.

Забележка: на иврит има дума Сойер , която означава едновременно автор и преписвач.

Счита се, че авторът е един – Твореца, който е написал само една книга Тора, която включва в себе си всичко, а ние само я преписваме – всеки в себе си.

От подготовка кум урока, по книгата “Шамати”, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Разкриването винаги е лично, него не бива да го получаваме от някой друг – можем само да се научим да четем.

Но нас трябва някой да ни научи да четем, защото четенето и писането са на човешко ниво, а ние, когато започваме да се учим сме на животинско ниво. Трябва някой, който се намира на степен „човек”, който да ни помогне, за да се повдигнем на човешко ниво, да ни научи да четем и пишем.

Книгата – това е цялото Творение, първоначалния замисъл въплътен до последното действие.

За да го разкрие човек, трябва да премине през разказа и да го напише върху сърцето си („запиши цялата Тора върху твоето сърце”), да подготви своите духовни съсъди. Четейки Тора той се учи от висшето, а записвайки я – става подобен на нея и започва да Го разбира. Така се повдига на степента на замисъла на Творението – в края на книгата.

Книгата е замисълът на Творението, който откриваме в края. Разказът четем и преписваме върху себе си, като променяме желанията си и строейки от тях букви.

Така сами ставаме автори, като разкриваме нейният Автор. Ние правим копия на книгата – в това се състои нашата работа.

Авторът не измисля Книгата в главата си – пред него е готовата книга в небесата, а той само я преписва. Той не работи със собствения си ум, дори не умее да чете и пише – първо трябва да се научи.

Ако се научим да четем и пишем, и съумеем да препишем Творението на Твореца, то ще получим този автор. Творецът не е автор, защото нищо не е написал. В него всичко се реализира чрез мисълта.

Но ние откриваме Неговия замисъл в поправените си желания и после, Неговата мисъл се разделя за нас на книга, автор и разказ.

Ако се уча да чета, то Неговият замисъл започва да се разкрива в моя материал и аз се измервам според това как се справям с нея и как преписвам.

Замисълът на Творението – това е дясната линия, моят материал – това е лявата линия, а в средната линия преписвам този замисъл на своята лява линия.

Книга, автор и разказ – това са Творецът, Творението и връзката между тях , която се нарича Тора.

От подготовка към урока, по книгата “Шамати”, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

От книгата „Шамати”: Книга, автор, разказ. Книгата – това е състоянието до Сътворението (замисълът).

Автор – собственикът на книгата. Единството между автор и книга представлява „разказ”.

Трябва „да получим разказ”, т.е. Тора, заедно с Даващия Тора.

Ние се намираме в някаква реалност и сме длъжни да я изследваме, да разберем какво означава тя. Илюзия ли е или истина, или това е едно и също нещо? В мене се разгръща някаква програма с причини и следствия, но кой е нейният автор? Ще позная ли автора на разказа, който чета вътре в себе си?

Самата книга (цялата тази реалност) вече е съществувала, когато съм започнал да чета и да разказвам.

Но цялото разкритие е вътре в мен, от това как чета този разказ, преминавам през тази книга от начало до край и как се впечатлявам от нейните течения.

И вътре в този разказ, според мярката на моето познаване и включване – разкривам автора на книгата. Влизам вътре в книгата и разказът и започва да ме изгражда, и да ме подготвя, да стана неин автор (преписвач).

Разказът това е Тора, водеща ни към пълно разкритие на цялата книга, в която се намираме заедно с даващия Тора.

Всеки от нас я разкрива сам отново, но на него му трябва учител, който може да му прочете тази книга.

Както в нашия свят възрастният чете на детето, докато то не порасне и не се научи само да чете. Така и в науката Кабала, (духовно) възрастният, е длъжен да помогне на детето, защото то не може само да я открие, а само чрез преподаването на учителя.

Докато не се научи само да чете тази книга и да преминава през този разказ, за да разкрие автора.

Постепенно сами ставаме този автор, пишем Тора върху материала на своите желания, всеки път приемащи нови форми – букви.

Независимо, че книгата е написана от Автора, превръщаме се в неин автор и преминаваме този разказ от начало до край, сравняваме се и се обединяваме с книгата, и с автора, и с разказа.

Забележка: на иврит има дума Сойер , която означава едновременно автор и преписвач.

Счита се, че авторът е един – Твореца, който е написал само една книга Тора, която включва в себе си всичко, а ние само я преписваме – всеки в себе си.

От подготовка кум урока, по книгата “Шамати”, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Разкриването винаги е лично, него не бива да го получаваме от някой друг – можем само да се научим да четем.

Но нас трябва някой да ни научи да четем, защото четенето и писането са на човешко ниво, а ние, когато започваме да се учим сме на животинско ниво. Трябва някой, който се намира на степен „човек”, който да ни помогне, за да се повдигнем на човешко ниво, да ни научи да четем и пишем.

Книгата – това е цялото Творение, първоначалния замисъл въплътен до последното действие.

За да го разкрие човек, трябва да премине през разказа и да го напише върху сърцето си („запиши цялата Тора върху твоето сърце”), да подготви своите духовни съсъди. Четейки Тора той се учи от висшето, а записвайки я – става подобен на нея и започва да Го разбира. Така се повдига на степента на замисъла на Творението – в края на книгата.

Книгата е замисълът на Творението, който откриваме в края. Разказът четем и преписваме върху себе си, като променяме желанията си и строейки от тях букви.

Така сами ставаме автори, като разкриваме нейният Автор. Ние правим копия на книгата – в това се състои нашата работа.

Авторът не измисля Книгата в главата си – пред него е готовата книга в небесата, а той само я преписва. Той не работи със собствения си ум, дори не умее да чете и пише – първо трябва да се научи.

Ако се научим да четем и пишем, и съумеем да препишем Творението на Твореца, то ще получим този автор. Творецът не е автор, защото нищо не е написал. В него всичко се реализира чрез мисълта.

Но ние откриваме Неговия замисъл в поправените си желания и после, Неговата мисъл се разделя за нас на книга, автор и разказ.

Ако се уча да чета, то Неговият замисъл започва да се разкрива в моя материал и аз се измервам според това как се справям с нея и как преписвам.

Замисълът на Творението – това е дясната линия, моят материал – това е лявата линия, а в средната линия преписвам този замисъл на своята лява линия.

Книга, автор и разказ – това са Творецът, Творението и връзката между тях , която се нарича Тора.

От подготовка към урока, по книгата “Шамати”, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→