Въпрос: От какво е съставен екрана и как му се отдава да направи така, че светлината да не анулира желанието.

Отговор: Екранът – това не е желание, а сила на съпротивление. Екранът се усеща като разчет за работата с желанието.

Как мога да се издигна над желанието, ако целият се намирам вътре в него? Но аз получавам особена сила отвън (от обкръжението или от светлината, т.е. от някакъв външен фактор), позволяващ ми да се отделя от своето желание.

И тогава вече не съм потопен в своето желание и не се отъждествявам с него. Не съм му подвластен, мислейки само как да го напълня, сякаш съм му роб, който през цялото време получава указания от стопанина си и тръгва да търси къде може да намери онова, което желае любимият. Свише получавам друга сила и друг разчет – или с помощта на големи страдания, или за сметка на просветление в разума.

По-рано се грижех само за него и желаех да го напълня, т.е. бях голям егоист. Големият егоист вече не живее вътре в своето мъничко желание – той се отделя от него и гледа отстрани как може да го напълни все повече и повече.

Но отделяйки се от егоизма заради още по-голямото напълване, започвам да правя разчет извън него. Тоест вече се създава някакъв разрез между него и мен самия, вземайки решения: разделят се разума и желанието. И тогава започвам да разбирам, че желанието ми през цялото време поробва моя разум и ме прави роб на желанието.

Много хора в света усещат това, например: алкохолиците, наркоманите. Ако това нанася явна вреда, човек разбира, че е станал роб на своето желание, на своя пагубен навик.

Но ако вече гледам на желанието отстрани (а затова трябва голям и развит егоизъм: и разум, и желание), започвам да съжалявам, че през цялото време му се подчинявам. Иска ми се да се освободя за малко от него и с това започва развитието на човека.

Започвам да мисля, може ли някак си да променя желанията си: едни да огранича, а другите да увелича. Това е възможно за сметка на обкръжението. Ако не се бе случило разбиването и не се беше образувало обкръжение, нямаше да имаме никакви шансове да изскочим от своите желания. Но доколкото съм свързан с обкръжението, което ми свети и ми внушава други ценности – постепенно се променям.

Сравнявам ги със своите ценности и виждам, че съм искал само добре да си похапна, а обкръжението ми говори за музика, театър, опера. Аз се засрамвам и започвам да правя разчети, които ме отделят от желанието ми. В крайна сметка започвам критически да го оценявам и така се поражда проблемът – че аз вече не съм доволен от себе си и съм принуден да се променя и присъединя към обкръжението.

Така влияе обкръжението, кара ни да направим такъв разчет, че сме готови да се променим напълно – само да ни уважават обкръжаващите. Но за сега това е само чисто егоистично, без какъвто и да е екран. За сега това е егоистичен екран – искам да съм красив и строен, и затова се ограничавам в яденето. Независимо, че това не е проста работа – но хората го правят – всичко зависи от това, кое е по-важно за теб и кое ти доставя по-голямо наслаждаване: външният вид или храната. Всичко зависи от разчета и за сметка на обкръжението аз мога да издигна важността на едното спрямо другото. Затова, който иска да отслабне или да остави някакъв вреден навик, трябва да се включи към такова общество, което цени живота, освободен от такива навици.

Но ако искаш да придобиеш антиегоистичен екран, то това е нещо друго. За това ти трябва обкръжение, което да ти внушава ценността на отдаването. Трябва да ти стане болно, че ти не можеш да отдаваш. Ще усетиш, че поради това те пренебрегват и че не струваш нищо и безцелно си губиш своя живот – че изобщо не си струва да се живее, ако не достигнеш отдаване!

Влиянието на обкръжението трябва да бъде толкова силно, за да усетиш, че е по-добре да умреш отколкото да живееш такъв живот. И тогава започваш да изискваш, да молиш, да правиш всевъзможни разчети, за да получиш екран! А когато видиш, че няма да го получиш случайно – ще започнеш да молиш светлината, възвръщаща те към Източника. Това ще те доведе и до осъзнаване на злото.

От урока ”Учение за Десетте Сфирот”, 15.12.2011

[63311]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Малхут – това е желание за наслаждение и не разбира нищо освен това. Но ако тя се развие толкова, че за сметка на постоянно идващата към нея отгоре светлина, желае да усети това, което е над нея, то тя започва да се стреми към първите девет сфирот.

Отначало се стреми към горните сфирот само заради това, да получи от тях за себе си. Защото мисли, че в тях има нещо, което може да я напълни. Това е подобно на човека от нашия свят, който иска да погълне целия този свят: всички мнения, научни знания, култура и мисли, че по такъв начин ще може да се напълни, да придобие знание и власт.

Но свързвайки се с деветте първи сфирот, даже егоистично, Малхут получава от тях светене, което започва да я “разваля”. От една страна, тя започва да разбира, че от висшите сфирот не може нищо да разбере, да получи и да се напълни. Това е изводът, до който стига човечеството в течение на своята история.

А от друга страна, получаването на светлина пробужда в нея усещане за нейната незначителност: чувство, че има нещо над нея – че я управляват и тя никога няма да успее да вземе властта.

Така човек започва повече да се свързва с обкръжението, защото вижда, че всичко зависи от него. И по такъв начин стига до поправяне.

Но цялото поправяне също е вътре в обкръжението, а не в самия себе си. Защото всеки има само своята точка и само включвайки се в общото желание, намиращо се извън него, той намира себе си.

Той разбира, че неговото „Аз“ се намира не в неговата точка, която той преди е искал да издигне и напълни. Доколкото отдава себе си на света – там и намира своя истински духовен съсъд и своята истинска придобивка. Там и остава – вътре в другите.

И тогава става независим от свята изходна точка и вечен, доколкото тази точка се отменя, и по такъв начин той достига Безкрайността.

Взаимното включване на Малхут в деветте първи сфирот става на всички степени и на степените на този свят то се проявява като нашата еволюция. Днес се намираме в особен преход: човечеството започва да преминава от усещането за включване на деветте първи сфирот в Малхут на нейното стъпало – към включването на Малхут в деветте първи сфирот.

Затова започваме да разбираме, че без включване в другите е невъзможно да съществуваме. Повече няма да ни се получи животът в общество на потребление и ще се наложи да построим нови, други отношения.

Същите процеси, които стават в света на Безкрайността и на всяко стъпало, стават и при нас, в този свят. Само че в друг материал.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот”, 15.12.2011

[63220]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Конгресът в Арава, урок 2

Искрата на отдаване е прикрепена към моето огромно его, мъничка искра над цялата тази планина. Тази искра е там само при условие, че аз я издигна над егото, тоест искам главата ми да е в облаците. Как да се откъсна от егоизма и да бъда в тази искра, вместо да бъде вътре в това огромно его, в качествата, желанията, навиците и възпитанието, които ме изграждат?

Разбира се, това е невъзможно; всеки вижда това. Човек открива, че той е напълно неспособен и все пак разбира, че трябва да постигне целта на живота. Той не иска да умре като животно! Иска да разкрие духовния свят, да постигне смисъла на живота и да почувства цялата вселена. Не е съгласен да пропилее целия си живот и да умре като животно, без награда, цел, знание, смисъл, разбиране или любов.

Тогава как мога да пробия този кръг? Всичко което искам е егоистично, но дори така не съм способен да поддържам тези мисли. Ежедневието ме погребва под своето тегло и то няма да ми позволи, дори егоистично, да мисля за духовната награда, да погледна дори малко над този свят.

Написано е, че „затворникът сам не може да се освободи от затвора“. С други думи, не съм способен да издърпам себе си за косата от блатото, в което съм. Обаче трябва да полагам максимални усилия и да се опитвам да направя това много пъти, за да разбера, че трябва да се обединя с обкръжението.

Това е възможно само при условие, че виждам, че нищо не може да ми помогне. Ще продължа да живея този кучешки живот, докато умра, освободя се от всякакво задоволство, любов или смисъл и без да съм постигнал дори една от своите егоистични цели. Само ако опитам всички възможни средства, ще постигна такава болка.

Не се изисква никакъв специален интелект или способност – само упоритост. Както е казано: „Прави каквото искаш, но не напускай“. Ще достигнеш пълно разочарование в своите сили и ще осъзнаеш, че само групата може да ти помогне. Това е твоята единствена надежда. Никой друг не може да те спаси. Няма да помогнат нито твоите фини усещания, разум, опит, образование, пари и сила! Просто се нуждаеш от групата.

Виждам, че съм направил всичко възможно с всички свои сили, пари, разум, желания, качества и навици. Опитал съм хиляди различни неща и нищо не е помогнало. Напълно съм загубил надежда в тях. Единственото нещо, което остава, е да променя себе си. Вместо всичко, което имам, нека групата да дойде и да ме напълни. Нека да ми даде своите желания, мисли, интелект, чувства, разум и сърце – всичко! Нека дори да трансплантира моите органи; ако остана с това, което имам, ще завърша живота си като животно.

Ако достигна такова отчаяние, това е началото на обединението с групата. Това велико постижение идва само след пълно отчаяние в своите собствени сили. Виждам, че нищо не помага. Затова съм готов да се издигна над себе си до мястото, където се намират моите приятели, до сърцето и разума на групата.

Сега всеки разбира, че нищо друго не може да му помогне и че той трябва да зависи от другите. Взаимно поръчителство е нашето спасение. Ако приятелите ме оставят, с мен е свършено. Сякаш те ме държат над пропастта. Ако те спрат да ме държат, аз ще падна в нея. Аз завися от тях на 100%! Моят духовен живот и смърт са в ръцете на групата.

В тази ситуация човек със сигурност изисква взаимно поръчителство и  е готов да го направи. Готов е да плати за него с всички сили, които има. Готов е да дава на групата, да я подкрепя и да пожертва всичко само за това, групата да го държи.

Оказва се, че индивидуалният духовен живот на всеки човек зависи от групата, а групата влияе на всичко. Това наричаме взаимна помощ. Всеки трябва да дава на групата и тази група трябва да поддържа всички. Това е взаимното поръчителство.

Взаимното поръчителство не съществува между отделни личности. Групата е по-висше понятие, не нашето взаимодействие на нашето ниво.

От 2-рия урок на конгреса в Арава, 18.11.2011
[62144]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Докато непрекъснато преминаваме през различни форми, как можем да продължим да се стремим към същото обединение с групата и с Твореца?

Отговор: Падението между две близки стъпала ми дава нова сила на стремеж. Например, вчера ядох, но днес отново съм гладен. По същия естествен начин трябва да се стремя към обединение.

Докато съм на своето настояще стъпало, мечтая за следващото. За мен то е идеалът. Тогава пораствам и се издигам до моя идеал. Така, как мога сега да продължа да вървя напред? Нужно ми е желание, което съответства на новия подем – желание, което е двойно по-голямо от предишното. С други думи, за да се издигна на още едно стъпало, трябва да загубя двойно повече.

Излиза, че непрекъснато правя две стъпки назад и една голяма стъпка напред. Това е, защото не е достатъчно да се върна с желание на предишното стъпало; трябва да усетя двойно падение, двойна загуба. Мога да придобия тази нова необходимост само от обкръжението и само тогава ще мога да се издигна на следващото ниво.

От урок по статията „Свобода на волята“, 15.12.2011
[63227]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: В какво се заключава сега работата на жените, след конгреса?

Отговор: Работата на жените, по принцип, е такава, каквато е и на мъжете: грижа за единството, за раждането на новото състояние. Но в мъжете това състояние е по-активно, насочено именно към обединението.

Между другото, и в жените видях порив към това: как неочаквано се прегръщаха, държаха се една за друга. Това е много неестествено за нашия свят, а от друга страна, това действително произлизаше от чувството за стремеж към единство. Беше много хубаво да се види това. Когато се случва подем над самите тях, хората губят усещане за пол, възраст, всички различия в нашия свят, и се съединяват във вътрешен подтик към Висшия.

Вие почувствахте този стремеж от женската си същност и можете да го опишете сега и да го предадете и на другите жени, за да имат хубав пример. Порази ме поведението на жените: колкото те желаят да поддържат мъжете и са готови да пожертват всичко заради успеха. Това е женската работа – и помежду им, и в поддръжката на мъжете. Жените представляват единната женска част, а мъжете – единният събирателен мъжки образ, и така работят помежду си.

Надявам се, че още по-дълбоко ще почувствате това. Засега нямаме възможност да опишем състоянията си прочувствено: не достигат думи, още не разбираме, къде се намираме. Но опитайте се да направите това, поне в психологически образи. Жените го умеят.

Пишете за себе си, пишете за всичките си състояния, не се притеснявайте, за да стане това пример за всички останали жени, да влезне в мрежата ни и чрез женската страница на сайта да можете да се обедините и да се подготвите за следващия конгрес. Това е много важно. Без женската поддръжка не би могло да има никакъв успех.

От виртуалния урок, 11.12.2011

[63288]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Точката на единството се усеща като огромно чувство на радост, свобода и оптимизъм, които не са характерни за нашия свят – също като отделен свят, където егото ми работи с огромна радост. Но вие казахте, че егото трябва да устои на това?

Отговор: Не се притеснявайте за егоизма си. Той ще дойде и ще те тегли за „ушите“, издърпвайки те от това състояние, а ти си длъжен да бързаш към него отново и отново. Именно егоизмът ще те отчуждава сега от точката на единството, а ти си длъжен през цялото време да я прилагаш  в себе си, т.е. да я пресъздаваш.

И я пресъздаваш не защото ти е приятно, а защото зад нея стоят твоите другари. Постепенно трябва да разработиш в себе си изцяло нови причини, защо правиш всичко това? За да подкрепяш своите другарите, защото без теб те няма да бъдат в състояние да открият тази точка.

От виртуалния урок, 11.12.2011

[63282]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Какво означава това –  да бъда като Твореца?

Отговор: Казано е: “Както Той е милостив – бъди и ти милостив, както Той е милосърден – бъди и ти  милосърден“.

Ние трябва постепенно да разкрием във връзката помежду ни какво означава да бъдем като Твореца. Ние нямаме други примери. Творецът не ни позволява да Го усетим, не ни изпраща фотографии, снимки или документални филми за себе си. Ние нямаме нищо, с изключение на възможността, да си Го представим, на базата на живота си.

И тези, които вече разбраха Твореца казват, че Неговият пример в живота ни и най-близката до него форма – е съединението с група от другари, специални отношения, към които ни насочват статиите за групата.

От урока по статия на Рабаш, 14.12.2011

[63383]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

Въпрос: Веднъж по време на урок Вие казахте, че избор е нужен само тогава, когато човек е неуверен. Ще имаме ли ние избор в края на своето поправяне?

Отговор: Колкото повече се доближаваме до Твореца ние все по-малко сме съгласни с Него – и все пак всеки път намираме в себе си сили, да се съгласим. По пътя си към  Безкрайността аз откривам, че няма нищо по-лошо от Твореца.

Не съм съгласен с Него в нищо, изпитвам към Него люта ненавист, както към нищо друго. Но в същото време, имам сили да се издигна над тези усещания и да стигна до противоположното: никой не е по-висш, по съвършен, по-силен, верен от Него.

И ето, аз съм изправен пред избор – накъде да вървя? – при положение, че няма накъде да вървя. Това е всъщност Безкрайността.

Най-общо трябва да се разбере, че колкото и да се извиси човек, злото начало винаги се издига над него. Ние действително разкриваме творението ”като същност от нищото” – срещу ”същност от същността”.

От урока ”Свобода на волята”, 14.12.2011

[63125]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята, Творец - No Comments→

Въпрос: Когато говорим за любов към другите, това изглежда тривиално за повечето хора. Как можем да им предадем нашето послание?

Отговор: Не им говорете за любов към другите. Вместо това, обяснете законите на интегралната система, които изискват по-силна взаимна връзка между нас. Разделението в човечеството расте, както и нуждата от връзка. Затова се чувстваме все по-зле и по-зле.

Това са прости неща, които могат да бъдат представени чрез линейна диаграма. Всеки ден трябва да увеличаваме връзката между нас. За 6 000 години ще трябва да обединим всички наши желания. Днес от нас се изисква да се свържем на определено ниво, да кажем X_2. През 2012 година изискването ще нарасне до нивото X₃. Ако не достигнем това ниво, ще изпитаме страдания в съответствие с нашата несъвместимост с природата.

Днес преживяваме криза, падение, и това е напълно естествено. Обаче можем да обърнем тенденцията, ако увеличим нивото на обединението между нас. Ако направим това, ще усетим подем, а не падение. Всичко зависи от нас.

Имаме мъдростта на кабала, която има за цел да развие разпознаването на злото в нас. Наистина, колкото повече изоставаме, толкова по-отделени ставаме. Светлината се увеличава, а ние сме по-отделени и несвързани, а това ни кара да се чувстваме все по-зле и по-зле.

Светлината ни позволява да усетим глобалния и интегрален свят, който е взаимно свързан във всички свои части. Така постепенно чувстваме, че ставаме все по-противоположни на интегралния свят. Излиза, че не говорим за любов, а за законите на природата, за нейното развитие.

След конгреса през декември, ще видим, че светът ще се влошава много по-бързо. От наша страна, ние ще можем да ускорим развитието по позитивен начин – трябва да положим максимални усилия за постигането му.

От урок по статията „Същност на религията и нейната цел“, 29.11.2011
[62073]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: След конгреса вие престанахте да ни запознавате с международните новини и с кризата, това хубаво ли е или лошо?

Отговор: Никакво не е. Просто за всички нови решения на политиците няма нови реплики, защото не разбирайки произхода на кризата, не могат да вземат единственото правилно решение – към постепенно, но пълно обединение, както ни принуждава природата.

Още в началото на миналия век, Баал а-Сулам пише, че човечеството върви към това да осъзнае себе си като едно семейство, в своя интегрална взаимовръзка. Той е видял това като кабалист, от нашата вътрешна връзка, как се проявява в израстването ни, в еволюцията, под въздействието на силите на природата.

Затова проявлението на нашето противопоставяне на природата ще расте, като усещане на все по-големи страдания – банкрути, падения, заплахи, безработица, безредици и протести. И така ще продължава, докато светът не осъзнае причината за увеличаващата се криза – нашите егоистични отношения.

Защото сме се развили до състояние, когато трябва да започнем да се обединяваме в единно, интегрално, световно общество. А след това да достигнем до нивото ”Възлюби ближния, като самия себе си”.

Това не е фантастика, не е утопия, а бъдеща обективна реалност, вече показваща се на хоризонта. Това е целта на еволюцията ни, зададена в програмата на природата. Тя вече започва да се проявява във вид на възникваща принудителна, всеобща връзка между хората, предприятията, страните, и противопоставянето с нея, несъответствието ни на нея предизвиква криза в обществото ни. И обратно, подобието ни извиква у нас усещане за хармония, благо, съвършенство.

И никакви решения и действия, ненасочени към единението, интеграцията, няма да намерят доброто си въплъщение, а ще се натъкнат на неудачи, които могат да доведат до война, резултатът от която ще бъдат такива страдания, че човечеството ще осъзнае интеграцията, като единствено решение на проблемите си.

Затова нищо повече няма да пиша за кризата. Всички опити да се излезе от нея вече са неуспешни – не са в целта. Сценарият на развитието, макар и обезателно към целта на природата, но по неблагоприятния път. Подобно на дете, което ще бъде принудено да прави ”както трябва”, но само принудено, чрез наказания. За съжаление, докато вървим ”по пътя на страданията” (наказанията) – ще се учим от тях…

[63145]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - No Comments→

Баал а-Сулам, “Свобода на волята“: Ако анализираме действията на човека, ще видим, че те са принудителни и се извършват неволно.

Ние представляваме желанието за наслаждение, създадено от Твореца. То отговаря само на наслаждение и неговата липса е в размер на болка. По този начин можем да изпитваме или положителни или отрицателни чувства.

В първия случай на човек му е добре и комфортно, така, че той иска да остане в това състояние. Какво именно го напълва и къде усещаме напълването? В крайна сметка, ние не говорим просто за чаша, която напълват с вода.

Наслаждението успокоява и това е особено очевидно при децата. Направиш на малкото нещо приятно, и то замира. Такава е реакцията на желанието за получаване и в този момент то не са нуждае от промени. Но то и не може да се промени, заловено напълно за наслаждението.

А при страдането човек, напротив, се изкачва  по стената и не си намира място.

Зад тези реакции лежат дълбоки причини. Мир и радост, като ехо на светлината, на Твореца, олицетворяващ майката за детето, носещи му успокоение – и то застива.

Така, че ние реагираме само на две неща: на наслаждение или на страдание. Но покрай това в желанието за получаване протичат свои, вътрешни процеси, движещи се по четирите стадия на развитие. Взети заедно, тези стадии създават вътре някакъв обем, в който става сравнение между входа и изхода, това, което е влязло в мен, как аз реагирам и какво в крайна сметка излиза.

По този начин човек развива ума си. В него влиза светлината и предизвиква или позитивно или негативно усещане, а също така позитивно или негативно осъзнаване. Тук всичко зависи от „модула вход-изход“, от тази „кутийка“ на четирите стадия, която проверява доколко входния сигнал съответства на целта.

По такъв начин, освен наслаждението и страданието в неговата чиста форма, имаме също и възможност да се учим, да набираме опит. Като резултат ние изграждаме скалата „истина – лъжа“ и осъзнаваме, че доброто усещане може да бъде лъжливо, а лошото – истинско. Това ни позволява да се придържаме към истината и при необходимост да изменим знака на входния сигнал от минус до плюс или от плюс до минус.

Това е ролята на четирите стадия през които минава реакцията на нашето желание по пътя към осъзнаване и разбиране. Тя преодолява пространството, разделено на четири части съгласно конструкцията АВАЯ и това ни дава възможност за сравнение на данните на входа и изхода.

От урока по статията “Свобода на волята”, 14.12.2011

[63131]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Какво означава да привличаме светлината, възвръщаща към източника?

Отговор: Можем да донесем само нашето желание, потребността то да се поправи, но кой ще го поправи? Мога само да разкрия разбиването, а лечението може да дойде само свише, само за сметка на светлината. Светлината е разбила нашето кли/желание, – и тя може да го поправя. Това е същата тази светлина, същото действие, само че обратно на желаното от мен сега.

Излиза, че освен от разкриване на желанието, не се нуждая от нищо друго. В момента, в който разкривам желанието, – това се нарича молитва, – начаса се поправя цялото зло, което съм разкрил. Ако действително разкривам злото в неговата окончателна, последна форма на всеки етап, – то се поправя, защото там безусловно стигам до истинската молитва, вик, повдигане на МАН – и несъмнено става поправянето.

От урока по книгата “Зоар”, 14.12.2011

[63110]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - No Comments→

Няма нищо по-важно от свободата. Ако имам окови, ако някой ме управлява, то не е важно кой именно. Било то Природата или Творецът, или Висшата сила, или Бог – това няма за мен принципално значение. Обладава ли той разум и чувства или, напротив, е безлик и безучастен – същността е в друго.

Ако се намирам в ръцете на някого или нещо, то не съществувам. Моето Аз го няма, а има някакво същество, намиращо се под тоталната власт на сили от по-висок порядък.

Всеки предмет, за който говорим, има собствена същност в нашите очи, съществува сам по себе си. Даже ако това е стол или дом, ние му приписваме самостоятелно битие, подсъзнателно го персонифицираме: например, сърдим се на забилия компютър или на повредената машина. Без определена степен самостоятелност нищо не може да се появи пред очите ни.

По такъв начин понятието свобода се явява фундаментално: възприемаме тези или онези неща само ако ни се струват самостоятелни. Иначе просто не ги различаваме, не ги разпознаваме. Приписвам самостоятелност на вещите – и в тази степен те придобиват за мен тежест, значение, чак до там, че стават източници на заплаха или наслаждение. Всичко в света измервам на везните на свободата и само тогава опознавам и формирам съответстващо отношение.

Тази индивидуалност на вещите, хората и явленията варира в зависимост от моите вкусове, моята ценностна скала. Като цяло, понятието свобода съставлява основата на моето съществуване, формира моя поглед върху света. Без този параметър нищо няма да влезе в моето полезрение.

В живота става така, че някой човек изведнъж става важен за мен, защото в своите очи аз му придавам индивидуалност, свобода, собствено мнение, сила и възможност да ми повлияе. И обратното, когато някой губи в очите ми “ореола на свободата”, важността, влиятелността си, той отива настрани или въобще напуска картината на реалността ми.

И така, свободата е много значимо и важно понятие.

Това се отнася и за моята собствена свобода. Ако напълно, стопроцентово завися от някого или от нещо, то просто мен ме няма. Както в подобни обстоятелства не виждам другите, така не виждам и себе си, ако напълно съм подчинен на чужда воля – да кажем, в затвора или в плен.

Но ако се отиде още по-далеч, ако признаем, че Висшата сила, или Природата управлява всички мои клетки и физиологични системи, всички помисли и желания, всеки мой дъх, ако в мен няма нищо мое, нищо, което не идва от някъде отвън – тогава аз не съществувам. Даже не принадлежа на някого – защото за да сме подвластни на някого, трябва все пак да сме. Но в случая на абсолютно подчинение от мен не остава нищо в крайна сметка.

Ето до какво ни довежда критерият “самoбитност”. Той води началото си от Твореца, който, бидейки самобитен и уникален, ни е сътворил и ни е придал усещане за същата самобитност. Само по тази мярка всеки от нас оценява себе си и другите.

По такъв начин, измерваме и разпознаваме детайлите на реалността по присъствието в тях на Твореца – Силата, придаваща на всеки изключителност, самостоятелност. И затова свободата се явява базово понятие в Природата.

Но тогава възниква резонният въпрос: Стремейки се към съвършенство, аз стопроцентово се уподобявам на Висшата сила, а значи, точно изпълнявам нейната воля. Ставам “роб на Твореца”, лишавам се от всичко свое, отричам се от себе си, правя съкращение върху своето желание. Моето намерение е само към отдаване. Готов съм да изпълнявам всичко, което иска Творецът. Но нима с това не анулирам своята самобитност, своята свобода?

Не, казват кабалистите, с това ти, обратно, придобиваш своята свобода и индивидуалност. Сега в теб има само мъничка точка свобода и самобитност, а после от Твореца придобиваш целия Негов образ – и го обличаш върху себе си. Единствената възможност да постигнеш пълна свобода – това е да придобиеш свойствата на Твореца, Неговия облик.

Казано иначе, даже моето алтруистично намерение, в подобие на Твореца, произлиза от моето егоистично желание. В крайна сметка се състоя от две противоположности: вътре – егоизъм, получаващо желание, а отвън – намерението за отдаване на Твореца. Затова и не изчезвам.

Трябва да разберем, че нашият егоизъм ни спасява от изчезване. При подема по духовните стъпала отляво расте моят егоизъм, противоположен на Твореца, а отдясно нараства намерението за отдаване, подобно на Твореца. Върху този контраст и придобивам Неговите свойства – придобивам самостоятелност, самоличност, не разтваряйки се в Него.

Ето какъв подарък ни е дал Творецът – възможността да съществуваме независимо. Така в своето духовно развитие постепенно придобиваме свобода.

Съобразно с това, нашето предишно състояние се нарича “смърт”, “небитие”, докато духовното ни постижение и преодоляване – това е живот. А светлината, възвръщаща ни към живота, се нарича “Тора” – това е и средството за спасение от “ангела на смъртта”.

От урок по статията “Свобода на волята”, 13.12.2011

[63028]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: След обединението, което почувствахме на конгреса, трябва ли човек, учещ виртуално с нас, да потърси физическа група?

Отговор: Днес, за да намерите група, не е нужно да напускате дома си и да започвате да я търсите, както е било преди 200 години. Днес човек влиза в интернет и става част от нас, от общата група. Той вече е бил на конгреси и разбира какво са те.

Трябва ли човек да търси физическа група? Не знам дали той има такава възможност. Може най-близката група да бъде на няколко часа от него.

Но той трябва да се опита да остане съединен с останалите. Понякога може да усещате до колко не желаете тази връзка. Може би идеализирате ситуацията, свързвайки се по виртуален път с другите, мислейки си, че вече напълно сте свързани с тях, а в действителност се криете зад компютърния екран. Излезте иззад него и действително се съединете. Напред, вижте дали това е възможно…

Очевидно, сега, след нашето обединение на конгреса се чувстваме объркани, отблъснати и отделени – състояния, които са противоположни на обединението, които седят едно срещу друго. Това е така, за да пораснем – трябва винаги да напредваме на два крака. Затова не се учудвайте, че изведнъж се озоваваме в противоположно състояние. Трябва най-накрая да разберем, че тези състояния трябва да се сменят и да следват едно след друго.

Затова ако човек не се намира в тясна връзка с някоя група, той не преминава през тези състояния в такава драматична, бърза и остра форма. Всичко това се размазва пред него. Той, въпреки всичко, трябва да има някаква физическа връзка с останалите. В крайна сметка ние пребиваме в този свят и не можем напълно да го отменим. Не можем да превърнем света във виртуална връзка. Ние сме тук, в своите тела и в различни видове връзки помежду си, защото е важно. Ускоряваме времето, посредством физически събирания.

От урока по статия на Рабаш, 12.12.2011
[62923]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Има много пътища, по които човек стига до въпроса за любовта, за единението. Като правило, под думата “любов” разбираме нещо изцяло друго: напълване на нашите егоистични желания- храна, секс, семейство, богатство, почести, знания.

“Аз обичам” – се подразбира като “аз искам”. Искам да получа – означава, че обичам нещо, искам то да бъде мое, желая да го приближа към себе си, да се напълня. Това се нарича “обичам”. Тоест вътрешното тълкуване на думата “любов” – ” искам да получа това”.

Всичко е защото се намираме в нашия свят, образувал се след разбиването, както обяснява науката кабала. Целият наш свят – е напълно егоистичен, и затова така разшифроваме понятието “любов” – напълно насочено към себе си. Обичам нещо – означава, че го искам: искам да го приближа до себе си, да го усетя, да се напълня. Да напълня желанието си за наслаждение с нещо приятно – това се нарича “аз обичам”.

При това изцяло не мислим за втората половина – втората сила, съществуваща в реалността, – силата на отдаване, където съществува същата дума “любов”, но там да обичаш някого означава да го напълваш, да му поднесеш, това което той желае, а не това, което аз искам. То е напълно противоположно на представата ни за любовта.

Хората, които в отминали времена са били близки до природата, по естествен начин са усещали, че в природата съществува също втора сила – отдаване, и там любовта означава, че се съобразявам с ближния, отдавам му.

Кабалистите, както и множество други хора, надарени с тънка чувствителност към природата, са разкрили тези сили. И имало много хора, освен кабалисти, които усещали и разкривали за себе си във всевъзможни форми, че силата на отдаване не е по-малка от силата на получаване, и в тази втора половина на реалността, в отдаването, съществуват всички тези действия, както и в силата на получаване, но техните тълкувания там са други, обратни на приетите тук, в нашия свят.

А ние се намираме само в едната половина на реалността – в получаване, в желание да напълним само себе си, доколкото се явяваме следствие от разбиването на желанията/келим. И основно човек пребивава в разбиването. А цялата нежива, растителна и животинска природа, както пише Бал а – Сулам във “Ведение в науката кабала (Птиха)” , – се издига и спуска заедно с човека, без всякакъв разчет със самите тях – само в тази степен, в която трябва да помогнат за измененията, които човек трябва да премине.

Религиите и вярванията, от момента на тяхното основаване, също са израснали от там, че са разкрили втора сила, съществуваща в природата, – силата на отдаване, и всички те в основата си говорят за любовта, за обединението. Така е било, докато са се явявали съдба за малко количество хора. Когато, са се разпространили в егоистичното болшинство на народа, по-слабо развитите чувствено, – то те са се превърнали в набор от церемонии, различни действия и обреди. И тогава са започнали да се използват за егоистични цели в напълване на себе си, а не, за да доведат хората към обединение, любов, отдаване, равновесие между две системи.

С течение на времето, докато в продължение на цялата си история човечеството се е придвижвало за сметка на непрестанния растеж на егоизма във всеки човек и като цяло, сме се отделили дори от това естествено разбиране, което са притежавали хората някога, – разбиране за отдаване и тълкуване на любовта, присъща на втората половина на природата.

От урока по статия на Рабаш, 13.12.2011

63064

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - No Comments→

От самото начало на творението ние сме се намирали в съвършено състояние благодарение на висшата светлина и не сме имали никакво собствено желание. А сега се връщаме в онова същото състояние и пребиваваме вътре във висшата светлина благодарение на собственото си желание. Това желание получено от нас вече не гасне, а тъкмо обратното, расте. Защо то не се гаси дори след напълване със светлина, тъй като знаем, че светлината, напълвайки желанието, го анулира? Ако аз получавам онова, което съм искал, то преставам да усещам нуждата от него. Аз няма защо вече да се стремя към него. От начало усещам наслаждаване, а след това и то изчезва – изчезва и желанието, и напълването.

И тук се случва много интересно нещо, защото придобитото от нас желание – е такова, което вече не изчезва. Ние постигаме непрекъсващото желание за сметка на това, че се съединяваме един с друг.

Благодарение на това, че едното желание, съществуващо в света на Безкрайността и се е разделило на много части, тези части се намират в противоречие една с друга, всяка от тях получава своята самостоятелност и отделяне от останалите. Затова, съединявайки се помежду си, ние не отменяме своя егоизъм, а се обединяваме над него – над всичките различия.

Получава се, че ние запазваме своите желания, въпреки нашето съединение. И затова всеки, съединявайки се с другия, придобива общо и пълно желание – цялата Малхут на света на Безкрайността, целия безкраен съд. И това желание вече не изчезва, защото той винаги ще се чувства срещу другите, противоположен на тях. Но заедно с това, той се съединява с тях с цялото си сърце и душа.

За сега ние не сме способни да разберем, как можем да бъдем съединени с останалите, и едновременно, отделени от тях. Как е възможно това в едно и също време? Тъкмо това трябва да изучаваме сега, започвайки от онази точката на единството, което сме постигнали, и да изградим средната линия.

Тези две линии: дясната и лявата – се отричат една друга. И ако се бяха съединили: дясната – напълване и лявата – желанието, то биха се отменили една с друга. Но ако те се съединяват посредством средната линия, то те не се анулират, защото средната линия ги свързва една с друга и ги присъединява към себе си.

Излиза, че независимо че има желание и има наслаждаване, но наслаждаването се приема в обратното желание, тъй като за сметка на него аз искам да отдавам на другите. Ако аз се наслаждавам за да насладя ближния, то моето наслаждаване не се прекъсва. То не анулира желанието, тъй като аз се наслаждавам заради някой друг.

Тук творението проявява такъв уникален патент, особен начин, възможност да увеличи своя съсъд до огромни размери, без какъвто и да е страх да го анулира. И решението е в това, че ние се включваме един в друг и така мапредваме, докато всеки не придобие цялото безкрайно желание, с цялото напълване.

От урок по статия на Рабаш, 12.12.2011

[63018]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Становище: (Жак Делор, автор на еврото, експрезидент на ЕС в Daily Telegraph): Проектът евро беше провал от самото начало. Грешките, допуснати при създаването на еврото, обрекоха единната валута на сегашната криза на дълга.

Освен това, лидерите направиха твърде малко и прекалено късно, за да подкрепят единната валута. Кризата с дълга представлява заплаха за международната роля на Европа и основните западни демократични ценности.

Коментар: А как може да се създава пазар без интеграцията на всички в единна Европа? Това е подигравка с „прогресивната“ част от човечеството, щом авторите на проекта за обединена Европа смятат, че е достатъчно малко да адаптират стандартите и пазара – къде е съюзът? Не е дори в общия портфейл. Да не говорим за културната интеграция, интегралното възпитание, сближаването на националните и културни различия, преодоляването на презрението и омразата.

Естествено, проектът се провали и е ясно, че неговият позорен край е бил заложен още в самото начало!

[63037]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Как мога точно да разпозная точката на свободния избор?

Отговор: Преди всичко, установяваме, че въобще не сме свободни – на 100 процента. Това е осъзнаване на злото.

Но от друга страна, какво лошо има в това? Ако аз изцяло се намирам под тоталната власт на Твореца или на Природата, нямам отговорности. Нито съм добър, нито лош. Какви претенции може да има към мен? Каквото и да направя – не съм го направил аз. Както се казва, „отиди при Майстора, който ме е създал”.

На това се базира религията: ”Аз съм малък човек, правя всичко, което Той поиска. Той казва – аз изпълнявам”. По този начин свалям от себе си всички обвинения, отхвърлям всички въпроси, избавям се от проблемите…

По този път обаче се лишаваш от самостоятелност, губиш свободата си. Ако само изпълняваш повелите на Твореца, дори преодолявайки нежеланието си, винаги ще си намериш възнаграждение и ще си облекчиш задачата – разбира се, за сметка на настоящото си Аз. Ето защо религията е подходяща за масите. Ако всичко идва свише, това привнася в живота комфортно усещане, предоставя психологическа поддръжка, за да „плуваш по течението” заедно с всички.

Но в кабала искам не самоотмяна, а самостоятелност. Искам да намеря къде започва моето Аз. И в тези търсения, в това рационално, логично изследване откривам, че всъщност не съществувам. Не съм вземал решение да се родя в този свят, не съм избирал качествата си, наследствеността си, родителите си, страната си, обкръжението си… Възпитали са ме и са ме образовали вече сформирани системи и учреждения: детска градина, училище, СМИ и т.н. И кой съм аз след това? Парче тесто, от което общата печка е изпекла стандартно хлебче.

Когато виждам това, си задавам въпроса: това ли е животът? Какво ми дава той освен безкрайни грижи, освен вечно бягство от страданията и кратки мигове на наслаждение? Ето го осъзнаването на злото: замислям се за същността на ставащото, за своя път и неговия край, и разбирам, че мен ме няма, а съществува единствено някаква машина, стартирана и управлявана не от мен. Когато в компютъра възниква конфликт на алгоритмите, той подава съобщение за грешка – и аз също чувствено реагирам на едни или други проблеми. Някъде напрежението скача – и мен ме боли. Това е всичко, не повече.

В такъв случай, просто няма смисъл да живея. Мнозина стигат до този извод и ги удържа само инстинктивния страх от смъртта, при това не винаги.

Оттук започва търсенето на истинската свобода – моята истинска същност. И пътят към нея лежи в уподобяване на Твореца – не преклонение и самоотмяна пред Него, а именно уподобяване. Трябва да израствам, ставайки все по-подобен на Него. На Твореца е присъща абсолютна самостоятелност и свобода. В цялата природа няма никой друг освен Него. И аз също мога да израствам на същия принцип, когато в цялата природа няма никого освен мен.

Такава е кабалистичната методика: търсим свобода, независимост. Най-болезнено ми е от това, че не съществувам. Къде да намеря своето Аз? Това преследване на собственото ми Аз е моят живот. Иска ми се повече самоизразяване, иска ми се да властвам над всички, да получавам, да се грижа… Защо е всичко това? За моето Аз – за да го сформирам и възвися.

И тук науката кабала обяснява, че да придобиеш своето Аз означава да придобиеш свойствата на Твореца, с други думи, да придобиеш свобода.

Въпрос: Как да намерим своето Аз, като не притежаваме свобода на волята?

Отговор: Началната точка на моето Аз се появява с въпросите за смисъла и същността. Човекът, който влиза в кабала, вече има точка на избор, точка в сърцето, искра, обратната страна на средната линия, „вътрешността” на свободата – усещане на празнота, недостатък. Аз нямам свобода и затова си задавам въпросите за смисъла на живота. Именно това не ми достига. Самият живот не ме интересува – важното е да намеря своето Аз.

От урока по статията “Свобода на волята”, 13.12.2011

[63025]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Съобщение (Френският Национален Институт, статистики): Социалното неравенство във Франция неудържимо расте, разривът между имащи и нямащи достига безпрецедентни мащаби.

Това най-явно се проявява в размера на личното състояние, което притежават французите: на 10% от най-богатите французи се падат 550 хил. евро, на 10% от най-бедните – 2700 евро, т.е. 205 пъти по-малко.

Състоянието на високопоставените служещи е 35 пъти повече, отколкото на работещите. Съвкупната собственост на всички французи (спестявания, недвижимост, произведения на изкуството и др.) – 10.000 млд евро.

Извод: Проблемът не е в обема на натрупаното в страната богатство, а в неговото разпределение. Не е ли странно в условията на криза натрупаното социално неравенство да взриви Франция? В името на какво хората, направили многомилионни състояния, да продължават упорито да ги увеличават? Защо не помислят и за другите непреходни ценности? Вместо да бъдат първи към целта “власт, престиж, влияние”, не е ли дошло време да се промени целта?

62928

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Мнение: (Е. Винтер, проф., дир. на Центъра за изследване на рационалността, университета в Йерусалим): Ако с помощта на делови натиск, обществеността промени критериите си за успех в бизнеса, то ще се промени и културата на бизнеса в страната.

Призовавам да се създадат алтернативни рейтинги, които да спомогнат за достигането на тази цел: рейтинг на социалните компании, рейтинг на социалните магнати, рейтинг на компании по честност в отношенията с потребителя и честност по въпросите за трудовата заетост, рейтинг на компаниите за принос в опазването на околната среда, рейтинг на компании или социални магнати за производство на социално-полезни продукти.

Ще се взима под внимание приноса на магната, който е направил състоянието си от строителство на болници и безопасни жилища в страната даже ако е направил това с цел получаване на доходи.

Собствениците няма да останат равнодушни към тези рейтинги. Желанието за конкуренция, да се добие успех и да се заслужи общественото признание се явява еволюционно. То съществува сред хората. Ако успеем да насочим това желание в правилното русло, тогава даже най-циничните магнати ще се превърнат в социални магнати и вместо това да се конкурират на нашите гърбове, те ще се съревновават за благосъстоянието ни.

Реплика: Несъмнено от всичките възнаграждения – славата, уважението, признателността – се явяват най-важните. Ако успеем да възвеличим важността им в обществото, ще успеем да променим ценностните ориентири на всяко общество.

[63045]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→