Въпрос: Бихте ли дали пример за взаимоотношения между хората, които бихме могли да наречем интегрални?

Отговор: Интегрално е взаимодействието, когато човек получава и отдава в равновесие. Ако между хората съществува такава система на взаимоотношения, значи те са интегрално взаимосвързани.

Аз не искам да се повтарям и да изглеждам като социалист или комунист, аз не съм един от тях, но интегрално общество е обществото, където всеки получава толкова, отколкото се нуждае и отдава толкова, колкото е необходимо на обществото. Това е интегралната, глобалната взаимозависимост.

Като човек се радва и е изпълнен с чувствата си от това, което разкрива в интегралната връзка. Оказва се, че колкото повече отдава на другите, колкото повече се включва в интегралната  общност, толкова повече се напълва от нея. Той започва да разкрива тази система, да влиза в нея, да й принадлежи.

Той става нейна неделима част, като електронен елемент, като съпротивление или кондензатор, който се включва във веригата и тогава цялата схема работи заедно с него в обща хармония, а той чувства как тя преминава през него.

Човек започва да осъзнава, че изгодата му е  да бъде изцяло включен в  системата.

При това, той не губи своята идентичност, защото отдава именно себе си, своите свойства. Ако си кондензатор – служиш като кондензатор, ако си съпротивление – като съпротивление. Това е – ти си такъв, какъвто си.

Природата специално ни е създала такива, че именно твоята максимална реализация в общия модел ти е дала възможност да бъдеш интегрално  задействан в него. Твоето лично, индивидуално, особено участие не влиза в противоречие с интегралността на цялата схема, а напротив – в нея, ти получаваш  абсолютно себеизразяване.

От беседата за интегрално възпитание, 11.12.2011

[64002]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Творението е било създаде съвършено, но това съвършенство е от Твореца и затова творението дори не знае, че то съществува, защото за да почувстваш, че съществуваш, ти е нужно желание, стремеж, празно пространство.

Тъй като цялото творение идва от съвършенството на Твореца, то е напълно лишено от чувства, разум, собствено възприятие и въобще каквото и да е усещане. То не знае, не разбира и не чувства нищо.

Дори не можем да си представим какво е. Това дори не е неживата материя, която съществува в нашия свят, в която има движение на атоми и други частици. В крайна сметка, тези частици имат нужда да съществуват и да поддържат себе си в определено състояние или свойство.

А състоянието на създаването на творението е такова, че творението сякаш въобще не съществува. Нарича се „съществуване от нищото“ (еш ми аин). От една страна, то съществува (еш), защото излиза от Твореца, но е напълно „от нищото“ (ми аин), защото няма абсолютно нищо, което то може да каже за себе си, даже не колкото мъртва скала.

И тогава творението започва да се развива под влиянието на светлината. Целта на творението е да го доведе до състояние, когато то ще усеща нужда за Твореца във всичко, така че да разкрие, че то е противоположно на Него и от противоположното състояние да разбере кой е Творецът.

По този начин творението постига Твореца. Постигайки противоположната на Твореца форма и започвайки да възприема Твореца в нея, постепенно в него се развива желание да Го постигне и да стане като Него. Тогава творението ще може да постигне Твореца според закона за подобие на свойствата.

Излиза, че всички промени се случват вътре в творението. От начало то се развива в негативна посока и се отдалечава от Твореца, разбирайки себе си по-добре, докато се спуска по световете от света на Безкрайността до този свят, а след това увеличава егоизма си в нашия свят.

Но от сега нататък започва напълно нов процес. Творението получава пробуждане свише, което му помага да започне да се развива в противоположна на своята собствена природа посока: посоката на Твореца. С други думи, свършва развитието отгоре надолу, когато творението непрекъснато се отделяше от Твореца, от света на Безкрайността, все повече разкривайки своето егоистично желание и разкривайки, че то е изолирано и само.

Освен това, творението преживява разбиване, след което всяка част започва да разбира, че тя е отделена от останалите. Всеки се чувства като човек, който живее сред други като него. И може да започне да развива формата на отдаване от тази тъмнина и незнание по отношение на Твореца. Той прави това против желанието си, защото светлината идва до него по такъв начин, че прави невъзможно човек да получи напълване от живота сам и затова се нуждае от другите.

Отначало той използва другите за свое собствено напълване, но постепенно започва да усеща, че има нужда от по-правилна, вътрешна, взаимна връзка с тях. По този начин постигаме разбирането, че нямаме право да съществуваме без правилна връзка между нас.

По такъв начин природата, Творецът, висшата светлина ни довежда до нуждата да се свържем.

От урок по статия на Рабаш, 12.12.2011

[62925]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Водещ: Имам няколко познати, които живеят точно така, както вие описахте. Това са хора на средна възраст, които са си създали този пашкул. Искате да кажете, че те не могат да живеят спокойно в дома си поради вътрешни тревоги, безпокойство?

Отговор: Това не е само вътрешен проблем, но и външен. Вървим към свят, който се освобождава от свръхпроизводство и повече от половината от работещите хора днес просто не са необходими като работници. Те ще бъдат в състояние на пълна пустота, защото са свикнали да бъдат роби.

Така живее практически цялото население на планетата. Човек излиза в 6 сутринта от къщи, вземайки детето със себе си (ако има дете), хвърля го по пътя в детската градина, отива на работа, връща се от работа, взима детето, а успява още и да притича до супермаркета. Вечерта съпрузите имат половин час, за да измият детето, да го сложат в леглото, да хапнат някой полуфабрикат – и това е! Денят свършва с това. А утре – пак същото.

Вървим към това, че за хората се освобождава много свободно време и у тях нараства чувството за загуба, тъй като те не се усещат в познатите рамки, а някак си извън рамките. Това е много по-зле! Такова вътрешно усещане за свобода е по-лошо от робството!

И ако на човека не му се даде възможност да получи удовлетворение от друг източник, не му дадат усещането за граници, за рамки, както по време на работа, чувство за определена отговорност и робство, с което той е свикнал, тогава ще имаме огромни проблеми.

Трябва да разберем, че за човека на бъдещето ще са необходими само 2-3 часа на ден за всички нужди: работа, грижа за себе си и другите и т.н. Цялото останало време, най-малко 20 часа в денонощието, той ще бъде оставен сам със себе си.

За да не изкараме тази система от равновесие, всички ние – социолози, психолози, политолози – трябва добре да обмислим тези рамки, които човечеството трябва да придобие, за да се чувства добре, щастливо и напълнено с целия набор от вътрешни усещания, които му дават смисъл на живота и дори повече от това.

Не е лесно, когато няма задължения, без натиск отгоре, няма нужда да работим усилено, да печелим повече пари, за да се похвалим пред съседите и т.н.

Достигаме до напълно различно отношение към себе си, към обществото, към живота, което трябва да се сведе до ново възпитание, до нов поглед върху живота. Това е много лесна система. Но тя трябва да започне от крайния резултат, който искаме да получим и преди всичко от тези условия, които природата създава.

Природата ще ни принуди да се откажем от свръхпроизводство. Средната класа практически ще бъде унищожена. Ще остане елит, които ще взема решения, с много малко на брой чиновници, с огромна маса безработни и с 10% работещо население на земята, ангажирани в производството и обслужването на всички останали. Тези 10% действително ще са нужни, а от всички останали просто няма да има нужда.

В действителност, човечеството е създадено така, че 90% от неговия брой трябва да се занимава със съвсем различни дейности: самоусъвършенстване, създаване на правилна връзка помежду  си. Те ще създадат тази интегрална, глобална, затворена, равновесна среда, която ще доведе цялото общество до равновесие с природата. Тогава ще имаме право да съществуваме.

Ако оставим, да речем, само 10% от тези, които работят в производството, то целта на творението няма да бъде постигната. Целта на творението е в това, че всички нейни части, всички нива на природата: неживо, растително, животинско и човешко, да достигнат абсолютно съвършена хармония помежду си. Само тогава тази система ще достигне до крайното състояние на равновесие.

От беседата за интегралното възпитание, 11.12.2011

[63844]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Становище (С.Капица): Човечеството преживява време, когато след експлозивният раcтеж, населението на света рязко променя естеството на своето развитие и преминава към ограничено възпроизводство.

Ноосфера е концепцията за върховенството на съзнанието в човешкото развитие. Ние пием, ядем и се размножаваме като животните. И съзнанието е това, което ни отличава от тях. То е възможност за натрупване и предаване на информация.

Колективното, единно действие е много по-голямо от сбора на отделните части -то е хикс на квадрат. Оказва се, че ръстът на човечеството е пропорционален не на сумата от действията на отделните хора, а на квадрата на техните действия. А развитието е пропорционално на квадрата на населението на Земята. Кривата клони към безкрайност в днешно време – ние сме на върха. Законът за квадратичния растеж остава непроменен в продължение на милиони години. Ние трябва да се справяме с квадратичното и колективно взаимодействие.

Мащабите на времето се променят в историята, епохите трябва да се изобразяват не в линейна, а в логаритмична скала. Тогава 10 000 години от неолита и милион години от палеолита могат да се изобразят на една графика, макар че те се различават хиляди пъти. Взривът на населението е свързан с уплътняване на развитието. Но днес не можем повече да уплътняваме времето, то е пределно плътно, определено вече от самата продължителност на човешкия живот. В резултат настъпва криза на растежа – фазов преход.

Вие нагрявате вода и, докато я нагрявате, нищо не забелязвате. Когато закипи, всичко коренно се променя. Нейната температура повече не нараства – всичко преминава в пара. Ние започнахме да преминаваме в пара: променяме състоянието си. Така, както ледът се топи. Хората се къпят при минус 20 градуса в студа, а водата е нула градуса. Във водата е по-топло, отколкото на въздуха (при минус 20 градуса).

Дори да бъде минус 50 градуса студ – водата все едно ще бъде нула градуса. Защото на границата между леда и водата е фазовият преход. Ние трябва или да затоплим, за да стопим леда или да охладим, за да се превърне водата в лед. Същото е и с човечеството. То претърпява такъв фазов преход. Когато веществото преминава през фазов стадий, неговите свойства внезапно качествено се изменят.

Същото става и с човечеството. Но на човечеството той отнема около сто години и се отнася до основните явления, които стават в обществото. И след това ще преминем в качествено ново състояние. Спира нарастването на населението на Земята. Това е огромна промяна в човешката история, много по-голяма от всички революции в историята. Отказ от семейството, защото семейството  свързва цели поколения. Същото е и в изкуството, в идеологията.

Разликата между развитите и развиващите се страни е не повече от 50 години.

Отиваме към нулев прираст на населението. Ако факторите, които регулират растежа на човечеството бяха само биологични, лишени от ролята на съзнанието, бихме били като животните – бихме се размножавали като тях и щяхме да сме в равновесие с природата. Това се регулира просто: колко ще изядат теб и колко ще изядеш ти. Това е равновесие в екосистемата. Екосистемата определя броя от всеки вид – и след това мор и катастрофални процеси – за да може живата природа, като система, да се намира в динамично равновесие.

През палеолита населението се е удвоявало в продължение на милиони години, в средните векове – за хиляди, т.е. 1000 пъти по-бързо, а през 20 век – за 30 години! Автономия от околната среда е имало винаги : в палеолита, човечеството е преживяло десетки ледникови периоди –  и е оцеляло при примитивно ниво на развитие. Ние сме се развивали по хиперболичната траектория на квадратичния растеж. И биологически човечеството от тогава почти не се е променило.

Нашето време  е период на фазов преход на човечеството, който ще продължи по-малко от 100 години, и после животът ще бъде друг. Растежът е бърз, кризата сякаш ни довежда до изчезване. Всъщност, след 50 години ние ще достигнем ново ниво.

Човек ще бъде освободен от работа. Производителността на труда позволява на всеки да работи по един час на ден. Със селско стопанство се занимава 1% от населението на развитите страни. Храната в света е достатъчно, а хората умират от глад – не от продоволствена криза, а от криза в разпределението. Потреблението ще бъде намалено – това ще бъде различен начин на живот. Човечеството ще се развива не количествено, а качествено.

Потреблението на енергия е нараствало много по-бързо от населението, но  ще расте пропорционално на населението.

И най-важното – трябва да се формира различна традиция. Но това отнема много време. Това е най-важният процес, който трябва да се случи сега.

[63741]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Какво имате предвид, когато говорите за хармония?

Отговор: Хармония – това е просто. Тя произтича от това, че в природата съществуват две сили – сила на отдаване (положителна) и сила на получаване (отрицателна), които на различни нива (биологично, физическо, нравствено и т. н.) се проявяват като уравновесени системи. Ако те са уравновесени в човешкия организъм, това говори за неговото абсолютно здраве. Ако са уравновесени в природата, това означава, че се намира в абсолютен покой. Неравновесието води до всевъзможни движения.

Естествено, че неравновесието е необходимо, тъй като то създава живота. Постоянното взаимодействие на двете сили в определени рамки, колебанието помежду им създават живота. Например, свиването и разширяването на гръдния кош, сърцето и на другите органи са изградени на взаимното движение на тези противоположни сили, които се поддържат и се допълват едни други. Животът – това е, което възниква между тях, вследствие на тяхното правилно хармонично въздействие.

В перспективите на нашето развитие ще достигнем това, че цялата човешка общност трябва да достигне до режим на работа, когато всичките й части взаимно се колебаят. Но тези колебания, ще бъдат като дишане, взаимно обусловени, когато силата на отдаване е равна на силата на получаване. Те последователно ще си взаимодействат: колкото отдаваме на природата, толкова трябва да получим от нея; колкото получаваме, толкова трябва да отдадем. Тогава ще живеем в хармония, в хомеостаза, в състояние на взаимна подкрепа.

Природата, която ни довежда до състояние на равновесие между двете й основни сили – силата на отдаване и силата на получаване – предполага, че сме задължени да стигнем до това. Това е нейният общ стремеж.

С този общ всемирен закон ние нищо не можем да направим. Можем само да разберем накъде отиваме и как правилно, доброволно, съзнателно да се впишем в изпълнението на този външен, абсолютно задължаващ закон. По такъв начин, ще се чувстваме комфортно не само в крайното състояние, до което ще достигнем, но и на всички стъпала на развитие.

От беседата за интегрално възпитание, 11.12.2011

[63841]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Казано е: „Избери живота!” Става дума, разбира се, не за животинския живот, защото човек вече има въпроси над обикновеното си съществуване – а за истинския живот, за получаването на светлина в поправените желания и подобието на Твореца. Това се нарича човешки живот, а цялото предишно съществуване е било въображаемо – като подготовка към човешкото стъпало.

Но животът без достигане на отдаване и истинско съществуване е по-тежък от смъртта. И не защото той е физически тежък – но човечеството достига до такова състояние, че едната му половина се намира в депресия, а другата – в страх. В крайна сметка животът става непоносим. И не само заради природните катаклизми и стихийните бедствия, а заради нетърпимата вътрешна болка.

Може да имаме всичките блага в материалния си живот и да се чувстваме ужасно, поради загубата на смисъла. Живот без вътрешно поправяне,  без отговор за смисъла на живота става по-страшен от смъртта.

Защото в мен се пробужда въпрос, нови желания от човешкото ниво и тогава възниква огромен проблем, защото всеки въпрос от по-високото стъпало зачерква всичко, което имам. Аз не разбирам защо ми са всичките тези напълвания, ако на висшето стъпало не намирам смисъла? Хората не се самоубиват в страните, където няма какво да се яде, а именно в най-благополучните региони, в скандинавските страни.

Животът без поправяне на желанията е много тежък, ако човек си задава този въпрос. Той започва да страда не само от това, че самият той не получава удоволствия, но и от това, че причинява страдания на другите – самоизяжда се заради миналото, настоящето и бъдещето. Той се смята за виновен пред своите деца, роднини и страничните хора – пред всички, чувствайки себе си за източник на всички нещастия за другите хора.

Показват му панорама на целия му живот и той вижда, как е правил зло на всеки срещнат и е използвал всички. В такива условия е трудно да останеш без разбиране на целта, която, всъщност е обратна: добро, творящо добро. Той няма никаква надежда за бъдещето – за идните дни, които ще бъдат само още по-зле. Човек усеща, че така безцелно ще завърши остатъка от живота си, без да има напълване нито в настоящето, нито в бъдещето – нито вътрешна, нито обкръжаваща светлина.

Но живеещият заради поправянето, пробуждащият вътрешните и обкръжаващите светлини – не само се удостоява да получи наслаждение от самия живот/ обличане на светлината в желание/, но е щастлив „да ражда синове”/нови състояния/, тоест да напредва по-нататък. Той развива своите желания и вижда, че му е необходим целия свят, тъй като всичко това са негови собствени желания, които присъединява към себе си и напълва. Резултатът е че всичко това са неговите синове.

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 19.12.2011

[63586]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Какво представлява моето „Аз”? Аз съм, аз съществувам, аз чувствам, аз живея, аз възприемам реалността… Но на мен не ми е известно, що за „Аз” е това. Аз само знам, че такова е моето самоусещане: съществувам самият аз и съществува моето обкръжение. Откъде произлиза това чувство? От моето получаващо желание. То усеща всевъзможни напълвания и недостици в една или друга степен, които се комбинират в мен в постижение, усещане, осъзнаване, разбиране…

Като цяло, моите съсъди представляват желание за наслаждения. В определена степен те са напълнени и в определена – опустошени. Като резултат, желанието, разделено на петте нива на развитие – неживо, растително, животинско, човешко и корнево, – създава за мен усещането за собствено тяло, живот, моето „Аз” и обкръжението.

Накрая аз трябва да опозная същността на желанието си с всичко, което се съдържа в него. Какво представлява то? И какво означават неговите усещания?

Аз се намирам в него и то ми проектира усещането за себе си и за външната реалност. Самоусещането – това е тяло, което владея. А усещането за външен живот се получава от множеството хора и цялата Вселена. По този начин всичко се рисува, представя се в желанието ми.

Трябва да изучаваме тези неща в светлината на свободния избор: как мога да ги използвам? В коя посока да ги обърна? Мога ли да правя каквото поискам с усещанията си? Или мога да ги използвам само ако се устремя в определена посока? Трябва ли да намеря „правилната честота”, правилния диапазон, в който ще разгледам пълната картина и ще видя пътя към целта? В такъв случай, всички останали пътища са затворени – те не са за мен.

Тук е нужен много фин подход – единственият, който ще ми позволи да видя картината в правилна светлина. Всички други ракурси дават изкривени, неверни изображения, чиято лъжа ще ми струва скъпо. Главното за мен тук е да разбера какво да правя, накъде да вървя. За това се настройвам на нужния диапазон, подбирам необходимия „процеп”, за да погледна своята вътрешна и външна реалност. Такъв подход ме приближава към единствено възможното действие, което трябва да осъществя, щом съм се хванал за него, – към свободния избор.

Всичко друго не е важно. Дори да не знам нищо повече – няма значение. Главното е да знам това. Защото от това зависи целият ми живот и бъдещето ми. Реализирайки този „незабележим” принцип, аз мога да променя и всичко друго, при това кардинално. Затова си струва да се заема с главното и да не се докосвам до нищо повече, тъй като там само ще разваля нещата.

Така, свободният избор трябва да ме предпазва от лъжливи, носещи вреда действия, за които ще са необходими допълнителни усилия за поправяне. Аз трябва по най-краткия път да стигна до същността и да я реализирам.

Затова Баал аСулам обяснява, че всяко мое състояние се разделя на четири фактора. Ако осъзнавам себе си, тогава се намирам под тяхното влияние. Тези фактори са следните:

• основа
• пътища за нейното развитие
• пътища за вътрешно развитие
• пътища за външно развитие

Основата представлява непроменящата се природа, естеството, което съм получил преди да усетя себе си тук и сега. Може да се задават въпроси, защо и как, – но това няма да промени реалността. Ти вече си такъв, какъвто си и се движиш по еднопосочен път от старта до финала. Изминатата дистанция е миналото, за което е безполезно да се оплакваме. Трябва само да изясниш, как най-добре да се погрижиш за бъдещето.

Що се касае до пътищата, развиващи основата, с тях, както казва Баал аСулам, също нищо не може да се направи. Разбира се, от пшеничното зърно израства клас пшеница, а от оризовото – ориз. Тези промени са добавки към основата, нейните „одеяния”. Освен изначалните данни, съдържащи се в решимо – „информационната частичка”, заложена във всичко, има също и следващо развитие, втори фактор, който също е предопределен.

Значи, свободният избор трябва да се търси в третия или четвъртия фактор.

От урока по статията „Свобода на волята“, 18.12.2011

[63487]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Любовта, която разкрива науката кабала, е законът на природата. Трябва да се отнесем към нея като към основната сила, съществуваща в природата, без която не би възникнала нито една форма на живот.

Два обекта могат да съществуват само чрез взаимно отдаване, взаимно участие, равновесие между тях, съгласно подобие в свойствата, привличане един към друг. Дори на неживото ниво противоположните части – електрони и протони – съществуват заедно в единна система, наречена „атом”, „молекула” и т.н.

При по-голямо обединение започва взаимна работа на растителното ниво с присъщата фотосинтеза и други механизми. Възниква обмен на веществата заедно със съпътстващи го системи, а между тях – взаимно отношение, основано на интереси. В крайна сметка те не могат да съществуват без двете сили на: привличане и отблъскване, получаване и отдаване.

На животинското ниво системите на получаване и отдаване вече не съществуват в един обект, а между различни тела, които трябва да се обединят за продължаване на рода. Те зависят една от друга, помагат си една на друга и благодарение на това, животът продължава.

Дори ако допуснем, че това се случва инстинктивно, по волята на природата, то вече виждаме две противоположни сили, взаимодействащи си в равновесие една с друга. Като цяло целият комплекс на неживото, растителното и животинското ниво на природата е напълно балансиран, а всички негови части зависят една от друга.

Но човекът много се различава от тези системи: силата на привличане, на получаване, са силно изразени – злата сила, която той не уравновеся с добрата. Това отделя човека от животинския свят. Ние се различаваме именно по злата сила, която е отпечатана в нас, която иска да поглъща повече и повече, да притежава и управлява. Като резултат, ставаме по-силни от природата, но всъщност това е едно много малко преимущество.

В крайна сметка, природата е мъдра и двете противоположни сили в нея са балансирани. За да предизвика общо придвижване и развитие, тя задейства една по една тези сили, запазвайки общия баланс. От друга страна, човекът, с неговата душа и голям егоизъм, се издига на животинското ниво, над равновесието, като показател, който нараства все повече и повече.

От урока по статия на Рабаш, 13.12.2011
[63052]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Човек не знае в какъв свят се намира. А той се намира в Природата, която го хвърля от състояние в състояние. За своя кратък живот от няколко десетки години, нищо не успява да разбере. А само преди някакви сто и петдесет години, хората са доживявали не до седемдесет, а до четиридесет. И независимо от двойното увеличаване, виждаме, че по предишному не могат да разберат смисъла на живота. В своите търсения човечеството все още не знае какво и къде да търси.

Неясен е даже самият въпрос за смисъла на живота. Откъде и накъде води той? Има ли цел? Какво се случва с нас? Всичко е в мъгла.

И така, хората се намират под властта на Природата. Никой не получава свише книга с откровения. Всичко разкриваме в своя свят – тези открития съставляват нашето разбиране и осъзнаване на реалността. Покрай собственото си естество с неговите пет сетивни органа, в човека е заложена способността да разкрие нещо по-голямо. Но това е в потенциал, а на практика построяваме отношението си към живота и Природата на основата на това, което виждаме. Така възникват простите теории за мирозданието, обусловени от живота в този свят.

Поначало човек се е отнасял към света просто, както към природата. Виждал е единната конструкция, единната картина, в която всичко е взаимосвързано, в която до природата е близък и той самият. Това е много древен подход, в рамките на който на човек по принцип всичко му е ясно, доколкото всичко е видимо.

По-късно е започнало деление на явленията в природата на добри и лоши. Човекът е станал по-егоистичен, вече не се е чувствал интегрална част от природата и тогава е разкрил в нея различни граници, представящи се в очите му като положителни или отрицателни. Сортирал е елементите на въздействие на обкръжението, поделяйки ги или на полезни, или на вредни, и с това е сформирал представата си за добрите и злите сили.

Поначало това е било обобщено противопоставяне на доброто и злото, а след това те са започнали да се раздробяват на множество частни сили, докато не възникнали храмове и пантеони на божествата. Така в своя егоизъм човек се е отдалечавал все повече от картината на единната природа.

От урока по статията „Мир“, 16.12.2011

[63337]

Filed under: Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Международен конгрес „Арвут“. Урок №4

Научаваме от собствен опит и от разказите на кабалистите, че няма друга сила в света освен Твореца, който управлява всичко. Разликата между нас и Твореца е огромна. Той е абсолютно противоположен на нас. Ние изцяло сме съставени от желание за получаване за себе си, да се наслаждаваме. Да привлечем към себе си всичко, което е възможно – това е нашата природата.

Той, напротив, е желание да отдава, да наслаждава другите – това е Неговата природа. А целта на творението, поставена от Него е да ни доведе до точно такова състояние, като  Неговото – съвършено, вечно, по-висше от което няма.

Отношенията между човека и Твореца са като между малко дете и родителите му. Ако родителят иска да научи детето да ходи, той му показва как да го направи. Поставя го на пода, поддържайки го, за да застане здраво на крачетата си, а след това се отдръпва. И бебето стои по средата – вече може да стои, но не и да ходи! И затова плаче и не знае накъде да върви.

То е объркано, страхувайки се, че всички са го изоставили. И не осъзнава, че са го оставили, за да направи крачка напред! Но независимо от всичко, ние сме принудени да постъпим така , иначе детето няма да се научи да ходи.

И то прави стъпка напред,  а ние веднага  го хващаме. Нека направи само една крачка! То сякаш ще падне напред – и преди да падне, ние го хващаме. Отново го оставяме здраво на земята и отново се отдръпваме. А то отново се люлее и не разбира какво да прави. Но няма изход – или ще падне на същото място, или все пак ще направи крачка,  като че ли пада напред . И тогава ние отново го подхващаме.

И така отново и отново, то все пак  се учи  да прави самостоятелни стъпки, задържайки се на краката си, отначало като се държи за нещо, а след това бавно започва да ходи.

Нашият свят е отпечатък на духовния свят. Той е направен вътре в егоизма ни, но всички негови действия отразяват действията на духовния свят, но в обратна форма. И така, с този пример, ние можем да разберем какво се случва с нас в живота ни и по какъв начин висшата сила, срещу която всеки от нас се намира, във всеки миг ни учи как да вървим напред, за да преодолеем  цялата дистанция, която ни разделя от Твореца.

От една страна, това разстояние е огромно. И всеки път ние се чувстваме като дете, което не разбира какво се случва и защо това му се случва – къде е подкрепата и защо са го изоставили. Защо изведнъж , след доброто състояние идва такова лошо?

Но ако ние правилно възприемем поведението на Твореца и знаем как да го използваме правилно, то приемаме тези не особено приятни състояния с любов и радост, разбирайки, че именно благодарение на тях, ние израстваме.

От 4-я урок от международния конгрес „Аравут“, 07.12.2011

[63571]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→