Въпрос: Трябва ли да изчезне усещането за себе си като за отделен индивид?

Отговор: Ние всички сме обединени в един отбор.

На първо място – това е отбор, където всеки от нас е отделна личност, но всички ние действаме съгласувано като предавките на механизъм, които се въртят и се опитват да се синхронизират в общо движение.

След което, това съединение преминава в сливане: едни части от всеки от нас се включват в други части на всеки така, че ние не просто се плискаме, докосвайки се един с друг и въртящи се заедно като отделни части на механизма, а целият този механизъм се превръща в едно поле, където няма различия.

Абсолютно пълното взаимодействие между всички води до това, че започваме да усещаме себе си не по отделно и дори не като наше общо „ние“, а като едно единно цяло. Преходът към едно единно цяло е цел, която стои пред нас и в нея ние започваме да усещаме висшата сила, на Твореца.

Светът трябва да се стреми към правилното си съединение във всички свои части. Към това ни насърчава днешната глобалност, интегралността на света, кризата и всички спешни проблеми. Това е достатъчно за хора, които нямат точки в сърцето – да се стигне до напълно последователно взаимодействие помежду тях. Това се нарича „ние“.

А „ние“ с  точката в сърцето трябва да се обединим с тези точки. В останалите хора ги няма. В нас ги има и ние сме длъжни да съединим нашите точки в сърцата си така, че да се слеят в едно цяло – не в „ние“, а в сливане в „едно“. Това е нашето следващо ниво.

На нивото на сливане в „един“ – като един човек, с едно сърце – ние започваме да усещаме Висшия свят и Висшата сила, която ръководи и държи цялата Вселена, включвайки нашата вселена и нас самите.

Светът, състоящ се от отделни егоисти е длъжен да се обедини, защото в противен случай няма да оцелее.. Това е условието на природата, което тя поставя пред егоистичните ни желания. Когато хората с точка в сърцето желаят да се издигнат над егоистичните си желания, то тези точки се съединяват в духовен съсъд.

Така че тук, така да се каже има три степени: егоистична (разпръсната), егоистична (свързана, обединена във взаимност, в интегралност) и духовна, когато всички се съединяват в едно цяло.

От виртуалния урок, 27.11.2011

[62438]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Мнение ( Г. Каетано-Анолес, университета Илиноис): Общият прародител на всички форми на живот на Земята било огромно същество, изпълващо едва ли не целия доисторически океан. Универсалният общ прародител ( в английската абревиатура LUCA) бил първият, чийто живот се дели на три клона – археи, бактерии и еукариот, 3 милиарда години назад.

Това бил огромен мегаорганизъм, заемащ цялата биосфера на планетата. Неговото многоклетъчно тяло било потопено в океан, при това различните клетки не се конкурирали една с друга, а се намирали в отношения на взаимопомощ, както клетките на нашето тяло, само в по-малка интеграция и взаимозависимост.

В даден момент общият прародител се разделил на трима „потомци“ – бактерии, археи и еукариот; последните са преминали в растения и животни.

Изследователите търсят общи протеини, принадлежащи на всичките три клона от живота на това „тяло“. Такива протеини съществуват от 5% до 11%, всички те са консервативни, разпространени във всички форми на съвременния живот, и съблюдават еднаква пространствена структура. Всички те имат отношение към енергийния обмен, към производство на енергия от някакъв субстрат.

[62386]

Filed under: Здраве, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Рабаш, статия „Любов към другарите“: Има само един способ да преминеш в духовния свят, да получиш ново усещане и това е да се събереш с няколко човека, в които има малко желание да излязат от властта на егоизма. Едновременно при тях няма възможност да бъдат самостоятелни без външна помощ. Дори и да се опитват да се съберат заедно и да се съединят, не могат. За това е необходимо въздействие върху тях на общата светлина. Доколкото светлината идва към нас от един източник – Един Единствен Единен, то той и обединява нашите желания, в които всеки от нас усеща цялото мироздание, където се сливаме с желанията, и светлината ни напълва.

Във всеки от тях има като потенциал свойството отдаване, но те не могат да го реализират на дело. Затова всеки встъпва в група. Ако всеки влезнал в група се склонява пред нея, т.е. приема нейните условия, тогава тази група става едно единно тяло, едно единно желание.

Правете всичко, което е във вашите сили, а избавлението свише ще дойде мигновено, само като постигнете някакво определено усилие по обединението. Главното, което стои пред нас днес, – това е единството на другарите. Нашата единствена задача – е да достигнем такова единение, усилие, напрежение между нас, за да може напрежението да предизвика влияние на светлината върху ни, и светлината да завърши работата по нашето обединение. Прилагайте в това все повече усилия, и то ще изкупи всичките ви недостатъци. В края, когато се сливате, вие ставате подобни на светлината.

От виртуалния урок, 27.11.2011

[62485]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Толкова сме разделени и различни, че нищо не можем да направим сами. Иначе, така и ще останем в този свят с усещане за огромната си разединеност, която през цялото време само расте и расте. Колкото по-високо се издигаме, толкова по-ниско падаме. Тоест според развитието, разделението между всички отделни души се явява все по-съществено, значително, мощно, проявяващо се в множество различни видове.

Разликата в разбирането на доброто и злото, получаването и отдаването става все по-значителна. И ни се налага всеки път да прилагаме все по-големи усилия, за да обединим тези полюси в понятието Едно. Всъщност, цялото си напредване оценяваме спрямо това понятие.

На всяко стъпало, постигнато и завоювано от нас в духовния свят, напредваме само при условие, че всичко, което е на него, се обединява за нас в едно. Независимо от това, че съгласно погледа и възприятието ни, усещането в органите ни на чувствата няма нищо, което би приличало и би било близко едно на друго.

Но казвам, че всичко, което чувствам и откривам в органите на чувствата е една сила. Само в моето възприятие тази сила се разделя на множество проявления. А аз, макар и да усещам тази сила разсеяна, разделена и множествена, съм длъжен сега във вътрешната си работа да се постарая да обединя всичко това в Едно – да се отнесе всичко към една сила.

Ако ми се получи да го направя, то ще построя във възприятието си система, достигаща върха, Кетер, разкриващата се в мен висша система. Така достигам поправянето на възприятието си.

В този миг, когато завършвам тази работа в текущото си състояние и казвам на себе си: ”Слушай, Творецът е един”, тоест всичко обединявам в една точка – тук (в мен) също се разкриват новите условия. Различията стават още по-големи, разбиването още по-дълбоко,  така че отначало е невъзможно да се свърже едното с другото.

Това се нарича изгнание или разбиване – отделяне от Единия. И отново всичко е моя работа – да обединя заедно всичко това, което чувствам и разкривам в усещанията си: неживо, растително, животинско и човешко, на материална и духовна степен. Така че всичко произлиза от една сила.

Да се обедини всичко това е възможно само в приспособен за това организъм – тоест в група. Без помощта на другите, въобще няма да мога да се настроя да се приближа някак си до понятието Един. Само с помощта на тази, дадена ми система, ще мога да обединя вътре в нея всичко, което усещам в този огромен свят.

Отначало се приближавам към понятието Един с най-малките си желания, които се наричат вътрешни. А после и моите външни, по-значителни желания. Малкото желание, достигайки поправяне, помага да се поправи голямото – така напредвам: ”в това място”, което се нарича група, и ”навреме”- на етапи, по веригата от причинно-следствени състояния – от лекото към тежкото.

Така извършвам поправяне, привличам светлината, възвръщаща към източника от това понятие Един, което ми свети. И тогава Той обединява всички свойства, всички впечатления в разума и сърцето ми – в едно единно понятие. Защото оттук идва светлината към мен и затова съм способен да обединя всичко заедно.

От урок по статия от книга ”Шамати”, 27.11.2011

[61875]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение: Бързото увеличаване на мозъка в еволюцията на хомида било свързано с развитието на социалния интелект, тоест умствените способности, насочени към разбирането на постъпките и мотивите на членовете на племето и ефективното взаимодействие с тях. Социалността на човека положително корелира с размера на мозъка.

Увеличаването на мозъка в развитието на приматите е неразривно свързано с обществения образ на живота. В групата на приматите се формират сложни взаимоотношения и връзки, които при другите животни, като правило, съществуват само между майката и децата, и по-малко между брачните партньори.

За поддържане на тези отношения на обществените примати е необходимо разбиране на постъпките и мотивите на членовете на племето, а това е крайно сложна задача за изчисляване. Защото членовете на племето, които трябва да се научат да моделират в себе си собственото поведение в главата си, сами се явяват високоорганизирани примати със сложно поведение, чиито предци също са се намирали под действието на съвкупността от социалния интелект.

Реплика: Именно обединението, алтруизмът, а не индивидуалният егоизъм, довежда до по-пълно развитие на ниво ”разумен човек”. Егоистът индивидуалист може да достигне добри показатели в общество на съревнование, но при преминаване към глобално, интегрално свързано общество, неговата изключителност става пречка, която ще бъде задължен да преодолее в рамките на новото общество.

[62289]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→