Въпрос: Какво трябва да променя в себе си, така че да стана зъбно колелце, работещо безпрепятствено в общия механизъм?

Отговор: Като цяло, в работещия общ механизъм това зъбно колелце определя движението на целия механизъм, а не е малко безполезно колелце. Сега ние се въртим в него против волята си, затова животът ни е пълен със страдание. А ще се въртим с разбиране, така да се каже – с песен на уста? И така какво следва?

Факт е, че когато човек е свързан правилно с целия механизъм, тъй като той му влияе, отдава му мислите си, чувствата, своя труд, той започва да върти този механизъм сам. Човек е все едно Творец на този механизъм. Той се издига до нивото на Висшата сила на природата, на нейния замисъл, на плана й. И тогава в човека възниква съвсем друго ниво на съществуване, на познание, на усещане за вечност, съвършенство, което прониква цялата природа на нейното най-висше ниво. Ето към какво отиваме.

Отиваме към състояние, което дори не можем да си представим. Нямаме никаква представа какво ни очаква. Но това е вече следващия етап, далеч от съвременната практическа психология.

Реплика: Как мога да стана това правилно, добро зъбно колелце?

Отговор: За да направите това, на първо място трябва да преминете през определено количество занятия, да ги адаптирате в себе си, за предпочитане в група, където хората ви съответстват по ниво на развитие, по духовна нагласа и т.н.

След това, под ръководството на инструктор може да започне практическа работа в обсъжданията, в дебатите помежду ви.

След това трябва да създадете своя среда, която ще влияе на вас и вие на нея. И по този начин, системата постепенно се изгражда .

Трябва да разберем, че човечеството е преминало през всички етапи на своето предишно развитие постепенно, в течение на стотици хиляди години, а този етап можем да вземем само за едно поколение. Виждаме как  се развива всичко днес, с каква огромна скорост, тъй като егоизмът е нараснал качествено – достигнал е  своите най-високи нива е висока честотата на промените.

Започнахме нашите беседи с това, че имаме определен набор от класове, лекции, по време на които трябва да получите определени знания, след това – умения. И тогава вече идват практическите занятия и реализация в живота.

Ние не можем просто да „хвърлим“ човека в света, дори и бебето подготвяме за живота почти 20 години. Трябва, най-малко за половин година да направим нещо с човека така, че да започне да реализира себе си по-нататък.

От 7-а беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[68071]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпреки, че сме различни, все пак по някакъв начин се разбираме, както в семейството. Вярно, че това не е лесно. Да кажем, имам родители и жена ми също, всеки от нас има братя и сестри, техните деца, нашите деца. При това трябва да се съобразяваме един с друг, нали сме взаимозависими и от положителната и от отрицателната страна.Така че, не се стремим да се изменяме и променяме един друг.

Разбираемо е, че когато съм срещнал жена, която е възможно, да се отличава от мен като характер, но съгласно други сметки сме решили да бъдем заедно, то с това решение, всъщност, сме признали – дори без думи, че ще водим общ живот, в който не всичко ще бъде гладко.

Налага ни се да отстъпваме един на друг, частично или напълно да се съгласяваме с мнението на другия и т.н. Но от безизходица се съединяваме, защото искаме да създадем семейство, да продължим рода, да се поддържаме един друг.

Такова възпитание, което учи да се разбираме един с друг, не достига на младите двойки. Макар да смятаме, че свободно избираме за себе си най-подходящия спътник, но всъщност сме много различни. При животните подбора на двойката произтича инстинктивно, а хората, доколкото техния разчет е изкривен, искат нещо особено, възможно, дори уникално, не разбирайки, че именно от това възникват трудностите в общуването.

Отсъствието на образование, разбиране и възпитание относно семейния живот и умението да се отстъпва един на друг, ни води до криза на институцията семейство. Сега по-голямата половина на света са неженени. Те не са готови да встъпят в брак и не искат да имат деца, защото чувстват неспособност да се грижат за някой.

Тази криза продължава вече няколко десетки години, а сега сме принудени да решаваме такива проблеми и между страните. Защото всеки от нас, в крайна сметка, се явява и получаващ, и отдаващ, относително съседните държави, както в съпружеската двойка. Затова и на международно ниво трябва да се изучава, как да се отстъпва и как да се обединяват над всички различия и несъгласия. А това никъде не са ни учили.

Как да се направи? Каква е техниката на отстъпването, нали само с отстъпката си показваме добро намерение?

Сега от безизходица се намираме в такава криза, която ни учи на истинските неща. И тази насъщност се чувства от хората така (и в това е нашата надежда), че те няма да тръгнат към „развод“, защото „развод“ между държавите означава война.

Надявам се да разберем, че нямаме избор, и трябва да се държим сдържано. Затова сме създали ООН – такова място, където всички могат да се събират и да обсъждат мирното сътрудничество, – и множество други организации, които се занимават с възпитание и здравеопазване.

Например, в Женева има международни организации, за съществуването на които никога не съм предполагал. Да кажем, има комисия за честотите на предаванията, която следи за това, всяка теле- и радиостанция по света да имат своя честота и да не пречат на другите.

Има съвет по пускането на лекарства, медицински препарати и услуги, определящи стандарта в тази област. Благодарение на това можем да се разберем един с друг, и докторът, изпращайки болния на лечение в друга страна, може да обясни на своя колега всички нюанси от изисканите процедури.

Дори има организации, определящи знамето на всяка страна – за да няма еднакви флагове. Съществуват стандарти във всички области, ставаме толкова свързани и близки един с друг, че трябва да се изработят закони, регулиращи всички области на взаимодействие.

И както парламента на всяка страна установява закони на взаимодействие между гражданите, така днес се прави за целия свят. Такива организации съществуват вече няколко години, и без тях на нас ще ни е много трудно.

Но днес проблема се състои не в това, че трябва да определим мястото на всеки. Днес положението е такова, че трябва да построим общ „покрив“, състоящ се от общо разбиране и усещане, че сякаш се намираме в една стая. В такъв случай на нас ще ни е трудно да бъдем заедно, ако между нас няма връзка, и то добра.

Трябва да почувстваме не просто близост, а взаимна зависимост, която да задължи всеки да измени своето отношение към другите. Ние сме зависими, свързани и обединени, желаейки или не, на различни нива – в храната, облеклото, възпитанието, културата, техниката, обезпечаване на енергията, водата и дори въздуха.

Ако някое производство замърси атмосферата, то няма какво да дишаме. Известни са ни съглашенията в Киото, определящи емисиите за производство на отпадъци и замърсяване на атмосферата.

Мисля, че трябва да се представи списък на международни организации и тези въпроси, с които се занимават. Тогава ще почувстваме мащабите на нашата връзка. Част от такива организации се намират в Париж, Лондон и Ню Йорк, но основната маса се разполага в Женева.

Това е много важно, защото дава на човека представа за такава взаимна зависимост, в която трудно може да повярваш. Тя е по-голяма от тази в семейството. В семейството мога да престана да разговарям, да се скарам, дори да се отделя за известно време.

А тук е невъзможно. Получава се, че всички съществуващи страни по света вече се намират в единна мозайка, от която никой не може да излезе и да се държи така, както му се иска. Виждаме, че всеки път, когато някой се опитва да направи някакво самостоятелно движение, нищо не се получава. След определено време той се връща или се ограничава само с думи, като не стига до практически действия, защото в наше време това е неизпълнимо.

От 5-тата беседа за новия живот, 27.12.2011

[67792]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→

Когато цивилизованите страни са се развили до крайно ниво, те започнали да развиват страните от така наречения ”трети свят” (Африка и Азия) и влезли в тези държави, за да издигнат там заводи и подготвят цялата инфраструктура.

Но за да организират производството, е необходимо също така да обучат хората, затова там откриха училища. Заедно с това, развитите страни започнаха да приемат за обучение в своите университети хора от тези региони. И от този момент нататък на материално благополучие, просвета, култура и наука цялото човечество стана много взаимно свързано.

Днес всичките държави в света са свързани с много тесни връзки. Така Американците с насмешка разказват, че когато искат да позвънят от Ню- Йорк в Бостън, то първо се свързват с операторите в Индия, които на свой ред ги свързват с нужния оператор. Получава се, че тези телефонни линии до такава степен са свързани помежду си, че ние не се съобразяваме с разстоянията, не пренебрегваме коятп и да е страна и не правим сметка, че ще трябва да полагаме кабели на друг материк.

А ако се вникне в този процес още по внимателно, то ще видим, че цялото Земно кълбо е обвито от колосална многослойна мрежа от връзка. И днес вече е невъзможно да се построи или направи нещо, ако нямаш достатъчно знания и нямаш възможността да получиш най доброто оборудване, от който и да е производител в света или необходимите специалисти и информация – така сега е устроен светът.

Всички тези връзки се развиха през последното столетие и внезапно открихме, че тази система не работи по ред причини. Аналитиците и специалистите в сферата на социологията, политологията, икономиката и финансите предлагат своите решения, всеки на свой ред. Но в крайна сметка, има едно просто решение: тази система изисква от нас много по-вътрешни връзки.

И за да продължим своето развитие, ние сме задължени да постигнем по-тясна връзка и да разберем и да признаем необходимостта от взаимното поръчителство, т.е. че сме зависими един от друг, живеем на една планета – Земята и друг изход, освен да усетим, че всички ние съществуваме, като едно семейство, нямаме.

С други думи, развитието ни е започнало с търговията между нас и с това, което сме произвеждали: оборудване, продукти за храна и т.н. Постепенно започнахме да създаваме съвместни предприятия, международни банки, обединени фондови пазари. Аз мога да извършвам търговски операции на Токийската борса, а след това на Германската, Московската или Ню Йоркската – не е важно къде и с какво търгувам, защото навсякъде всичко е еднакво. Аз само анализирам, къде имам сметка да влагам и къде не.

Но парите се съхраняват на едно място и ползвайки се от електронната поща банките само си препращат една на друга известия за преводи и операции – и това е достатъчно. Няма значение, къде физически се съхраняват парите, защото ние смятаме, че златото се явява основен еквивалент за тяхната стойност. Възможно е самите пари да се съхраняват от някоя държава от третия свят, като хранилище за всички златни запаси – основното е, че съществува строг контрол.

Както вече казах, в последно време ние усещаме, че нашите връзки в такъв вид не могат съществуват повече. Особено това се отнася за Европа. От една страна това е най-развитото място, но от друга най-раздвоеното. И ние виждаме, че поради това раздвоение те са лишени от вътрешно съответствие, разбиране и усещане, че се отнасят към една система. Това спира всички държави от общия пазар, тъй като общия пазар не е достатъчен – необходимо е всички тези държави да се обединят с още по-здрави и тесни връзки, а това не е толкова просто.

Трудното е в това, че ние трябва да бъдем по-близки един до друг по дух, съгласно разбирането на създалото се положение, признаването на невъзможността да съществуваме един без друг. Затова  трябва да възпитаваме народите на Европа, а това са 30 държави, за които взаимната зависимост между тях е задължителна.

Това е ясно, че е така, но проблема е в това, че и политолозите, учените, политиците вземат решения разбирайки с разума си необходимостта от промени, но емоционално все още не са готови да се откажат от своя личен живот и от националните се особености.

Всъщност, ние мислим, че това е ненужно. Човек не трябва да променя своите навици и своето поведение, отнасящи се спрямо културата и националните традиции. Той трябва само да се повдигне над всичко това и да се обедини с останалите хора, във взаимно поръчителство.

От 5-та беседа за новия живот, 27.12.2011

[67795]

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Под понятието ”егоизъм” се има предвид някакво желание или реализирането на това желание? Да допуснем, аз искам да взема нещо от някого – това мое желание ли е и мога ли да работя с него? И съвсем друго нещо е, ако аз се приближа и го открадна.

Отговор: Тук се има предвид не самото действие, а самото намерение.

Ако желая да открадна нещо от някого, да направя нещо за сметка на другия за самонаслаждение, заради себе си, в ущърб на другите – това е то егоизим, а ако се наслаждавате просто така, то това – не е.

Егоизъм – това са нашите действия насочени към това, че наслаждавайки себе си, ние причиняваме вреда на другите: хора, природа – без значение на кого и как.

На практика няма такова действие, извършвано от нас, което да не е егоистично. То винаги се осъществява или с равновесието в природата, с обществото, с хората или срещу тях, тъй като ние съществуваме не от само себе си във вакуум, а в обкръжаваща среда.

Трябва винаги да мисля за моето добро отношение към другите и това е на първо място в изучаването на процеса на възпитанието. Моето отношение и към животинския, и към растителния, и към не живия свят, към цялата природа, към цялата Вселена става съвсем друго – доброжелателно, съпричастно.

Започваме да разбираме и да усещаме сили и слоеве в природата, в обкръжаващото ни пространство, скрити от нас в миналото! Разкриваме матрицата, замисъла на природата, нейния вътрешен смисъл, нейния план, в който по неволя съществуваме и се развиваме. Човек се издига на ниво на осъзнаване на своето собствено участие, съдба, предназначение.

От 7-та беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[67690]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Какво именно се разбира под понятието „да разкрием замисъла на природата“:  дали човек вижда нещо, или чува, или чувства?

Отговор: Въз основа на това, че човек става подобен на обкръжаващата го природа, – той започва да се отнася към нея благожелателно, започва да прониква в нейния замисъл, чувства и мисъл. Започва да вижда, че природата, която е създала всичко, в това число и него, човекът, притежава висш разум и чувство.

За това, между впрочем, говорят много хора, които са близки до природата, израснали, и развили се вътре в нея, – да допуснем, в Израел това са бедуините, които живеят в пустинята. Те усещат природата, нейното дихание.

Разговарял съм с много хора, живели дълги години в пустинята, в тундрата, в джунглата с маймуните. Те са ми разказвали потресаващи усещания, когато чувствата на природата, нейният замисъл, нейният разум, изведнъж започват да говорят с човека, и той започва да усеща, че се намира вътре в майката – природа, вътре в огромна разумна система. Той изведнъж започва да разговаря с нея, да общува, да разкрива нейната матрица, нейния план, солидаризира се с него, и възниква такова сливане на човека с природата, което го издига на следващото ниво на развитие.

Именно разбирането на общия замисъл на природата и издигането на нейното следващо ниво – нивото на самоуправление на нашия живот, е целта на съвременния етап на развитие.

Реплика: Тоест, виждаме някакви нови взаимовръзки. Те стават по-очевидни, по-естествени. Но дали природата остава  същата? Или тя също се променя?

Отговор: Не говоря за неживата, растителна и животинска природа. Говоря за природата, която се разкрива пред човека. И там той открива  някакво огромно, общо, вселенско чувство, разум и замисъл.  Човекът разкрива това.

Когато той влиза във връзка с това, започва да чувства себе си на следващо ниво на развитие. Тоест произтича разбиране на всички процеси, виждане на света от началото до края, неговия замисъл; защо се е развила нашата Вселена: откъде е произлязла; какво е било преди Големия взрив, какво след това (нали, нашата Вселена, очевидно, съществува определено време), възприятието на Вселената – как я възприемаме не с нашите пет физически сетивни органи, а чрез вселенския разум, чрез висшето сърце и разум.

Достигайки до такова постижение, човек започва да разбира, че в течение на целия дълъг исторически процес той се е развивал именно за достигане на това ниво.

За това говорят вече много науки. Ограниченията, възникващи във всички науки, произтичат от това, че по-нататъшното развитие на науката е насочено именно в тази област. Следователно, без възпитание, без преобразование на самите учени чрез интегрални взаимоотношения с природата, те нищо няма да разкрият. Затова всички наши науки се намират в криза.

От 7-мата беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[67686]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Радост от родилните мъки

Приближаваме се към период, в който ще има изключително много хора, търсещи работа. Дори и днес в света има 200 милиона безработни, а в течение на следващата година това число се предлога да стане катастрофално. Тези хора представляват проблем за самите себе си, за обществото, за правителството – започвайки с депресия, до кървави революции и войни.

Затова нашата организация, занимаваща се с въпроса за интегрално възпитание, подготвя курс, предназначен за човека, загубил своята работа, благодарение на който той ще може да преоткрие себе си на фона на изменящия се свят, започвайки да усеща и разбира своето място в него: сред най-близкия кръг от хора, в човешкото общество, в страната, която живее и в съвременния свят.

Ние смятаме, че подобен род беседи са необходими, защото без тях светът се отправя към катастрофално положение. Да допуснем, че вече ни се е отдало да убедим правителствата на отделните страни и въобще, целия свят в необходимостта от подобна стъпка и въвеждане на курс за всеобщо интегрално възпитание. И една от страните одобри този проект, разбере неговата полза и отсъствие на друг изход, а за провеждането на този курс се събере една група от безработни, 30-40 човека, получаващи от своето правителство стипендии за обучение.

Какво бих им казал на нашата първа среща, за да им помогна да осъзнаят протичащите изменения, да разберат и възстановят своя живот?

Преди всичко, бих искал да им кажа, че много се радвам за нашата среща. Възможно е да разглеждаме случващото се като трагично събитие, причинено от неблагоприятни причини, а те не биха дошли да се учат, ако не са били принудени. Но нека да разгледаме това състояние като радостно, а не като кризисно.

Не големите проблеми са ни довели тук сега, а обратното, намираме се на прага на един нов живот – радостен и щастлив. А затова трябва много добре да разберем какво се случва с нас: с целия свят като цяло и в частност, с всеки един от нас, и защо това се случва.

Явяват ли се произтичащите неприятни събития, с които се сблъскваме в живота си, резултат на взети от нас погрешни решения, или това е закономерна и обща тенденция на развитие, която в резултат е довела до благоприятен резултат.

Ние наричаме своето общо състояние „криза” – това е глобална и интегрална криза, в икономиката, образованието, културата, науката, финансите, във всички области на човешката дейност в този свят. Всъщност думата „криза” не изглежда толкова страшна. Тя означава ново начало, подобно на раждането.

Знаем от своя жизнен опит, че при прехода от едно състояние в друго, винаги е трудно да се отделим от предишното състояние – това се случва дори, когато сменяме работа или променяме нещо в живота си. Ние сме привързани към своите навици, а ако вече има някаква установена система, която действа, то за нейното поддържане не се изискват много сили, защото по природа сме лениви.

Нашето его се стреми към надежден, стабилен и вече установен порядък. Затова преходът към нещо ново е винаги неприятен. Е, освен ако не сме съвършено уверени, че той ни осигурява добро бъдеще и е лесно осъществим. Но ако е трудно и преходът е опасен, а бъдещето неясно и непредсказуемо, то това е едно трагично състояние.

Затова нека преди всичко да погледнем дали действително нашето положение е толкова лошо и трагично, и дали сме изправени на прага на огромни проблеми, силни наводнения, земетресения, цунами, изригване на вулкани, с които ни плашат еколозите, кръвопролития по улиците и пълен безпорядък?

Или просто се създава нов порядък и всичко, което се случва с нас сега, е като раждането на този нов порядък, който все още не виждаме. И всичко това, което сега се случва с такова напрежение и усилие, без да има някакво решение, просто трябва да се роди в нова форма. А трудните състояния се случват, защото те са подобни на процеса на раждане на дете.

До сега то спокойно се е развивало вътре в майката – в надеждно и защитено място. Но преди самото раждане става много неприятен процес. Майката усеща напрежение и силни контракции. А детето усеща силен натиск. Те започват да оказват натиск един на друг, до такава степен, че не могат да се търпят един друг.

Детето чувства, че трябва да излезе от майката. Ако се опитаме да усетим това със своите усещания, то на него му става много неприятно да остане вътре в нея. А и тя също не го иска и не може да го удържи. Вследствие на това взаимно отблъскване произхожда процесът на раждане и детето се ражда в светъл и прекрасен свят, където го обгръщат с огромна любов. Така то придобива нов живот на един нов етап.

Вместо да бъде парче месо в няколко килограма – животно, развиващо се вътре в друго животинско тяло, то сега тепърва става човек! Макар и съвсем малък и не разбиращ какво се случва, то започва нов живот.

Това много прилича на случващото се с нас сега. Нашето състояние е като родилни мъки за раждането на един нов свят.

От предаването „Нов живот“ – беседа 1, 27.12.2011

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „да се издигна над над егоизма“? Как се прави това: умствено ли?

Отговор: Издигане, означава здраво да работиш със своя егоизъм. Когато се намираш под влияние на обществото и то е, да кажем, в дясно от теб, а егоизмът – от ляво, ти се вписваш максимално в обществото, сближаваш се с него, сливаш се с него, отнасяш се към егоизма като към материал, от който трябва да измоделираш човек, т.е. да му се даде човешка форма.

Тази е разликата между нашата методика и всички останали методики, които са построени на унищожаване, потискане на егоизма, на неговото максимално скриване, нивелиране. Но тук – не! Той се разкрива, при това свободно. И тъй като това е една от двете сили на природата, то разкривайки втората, аз абсолютно обективно виждам как могат да се използват и двете – нито едната, нито другата не се отнасят за мен!

Сега аз се отъждествявам със своя егоизъм, непрекъснато съществувам в него. А така сякаш се измъквам от него и гледам обективно на тялото си, на себе си, на околните; отделям всеки човек от неговата егоистична, вътрешна същност. По такъв начин, започвам, неволно, да гледам на хората не в тяхната егоистична материя, а извън егоизма, извън материята, такива, каквито трябва да бъдат, ако използват правилно двете сили – дясната и лявата. Лявата сила е егоизмът, а дясната – обкръжаващата среда, която ми показва алтруистичните свойства, противоположни на егоизма.

Реплика: Не ми е много ясно какво е това дясна линия?

Отговор: Дясната линия – е сила. Това е идея за това, какво трябва да преобразувам в своята лява линия: всички егоистични желания, намерения, всичко, което имам. Да кажем, имам 600 или 800 – не е важно, колкото могат да се проявят, дори 10 или 20 различни желания, мисли. Под въздействие на обществото, на околната среда, трябва да преобразувам всички свои егоистични свойства, желания и мисли, тоест егоистичното сърце и разум, в противоположни – алтруистични. Трябва, така да се каже, да облека егоизма си с алтруистична риза.

Реплика: За да стане по-ясно, даваме пример. Да предположим, появява се желание да пея. Аз обичам да пея, но не мога…

Отговор: Това не е егоизъм. Егоизмът – това е, когато искате да се възползвате от нещо във вреда на другите и като че ли в своя полза. Но дори и ако вземем примера с пеенето. Ако пеете пред майка си, която ви обича, то вие ще и доставите удоволствие – без значение какъв слух и глас имате. Ако просто излезете на улицата и започнете да пеете, то за хората няма да бъде, може би, съвсем приятно. Така че, всичко зависи от степента на участие, на любов и връзка между вас и вашите слушатели.

Реплика: Как да направим егоистичното действие противоположно?

Отговор: Въведете любов във връзката между нас.

Представете си някой учен, например, лекар, който е оперирал човек, който е имал проблем с гласа, и му е дал възможност да говори. И този човек, хриптейки и невероятно фалшиво, запява. Какво удоволствие доставя това на лекаря, когато слуша резултата от своята работа!

Тук всичко зависи не от правилното изпълнение, а от връзката между хората. Ако с това доставяте удоволствие  на хората, така да бъде! В края на краищата, всичко пред вас  е открито.

Най-важното е да бъдем в правилна връзка с другите, когато те възприемат вас и вие тях – с любов. Тогава вашите нови взаимоотношения командват всичко. Вие безпогрешно, инстинктивно разбирате какво да проявите и какво не. Точно, както преди вие искахте инстинктивно открито да използвате егоизма в своя полза, сега открито и откровено го използвате в обратна посока.

От 7-а беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[67683]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Трябва да се разбере, че всички усещащи се наоколо промени, ни се дават като помощ, тъй като без тях ние не бихме се помръднали от място. Срещат се сред всички състояния – много изнурителни, продължаващи по няколко дни, и на човек му се струва, че те не доставят никакво удоволствие и никаква полза.

Има дни, когато човек се усеща като абсолютно животно. Но всъщност, не е негова работа да прави оценка на самото състояние – трябва само правилно да се използва, и да се извлече от него някаква полза. И е възможно той да остане в такова състояние до края на живота си – състоянията се дават отгоре. Но реакцията на човека е лично негова.

Затова винаги трябва да се проверява и оценява същността на състоянието, не по самото него, а по своята реакция на него. И съответно с това решение – добро ли е това състояние или не. Възможно е, самите състояния да не се променят, но човек през цялото време различно реагира на тях и се опитва да намери начин и различни уловки, за да се издигне над тях.

И независимо, че състоянието си е все същото, той продължава упорито да се бори, за да достигне до някакво отдаване, до обединение, да се доближи до Твореца. И затова тъкмо той оценява такова състояние, което му дават, за да усети дори най-малкото желание, позволяващо му да напредва.

Той е благодарен, че не се е откъснал съвсем, а Творецът му е дал желание и сили да се закачи за края на подаденото му въже, и очаква, че всеки път ще го водят на такова място, където може да приложи усилия. И това му е достатъчно – той не иска повече.

Тъкмо, в най-сериозната работа се нуждаят от най-малка подкрепа – само да не се отделят. А от този момент и нататък – всичко вече е в ръцете на човека.

Затова, е много важно да си създадеш ред и програма за обучение, за разпространение, за работа в групата и през цялото време да се връщаш в правилната диря, поне няколко пъти на ден, ако имаш разбира се възможност.

Всичко е в ръцете на човека и той сам трябва да реши, какво е за него ден – и какво е нощ. Ако му е хвърлен спасителния край на въжето – това трябва да е началото на деня… И няма значение, какви състояния му изпращат отгоре – важното е, как той сам се подкрепя. Как се приготвя: ”Аз сам пробуждам изгрева!”

Въпрос: Каква трябва да е моята реакция към моите състояния?

Отговор: Ако аз не попадам в съвършено безсъзнателно състояние, когато изобщо забравям за духовното и започвам да мисля като всеки случаен човек, ако ми е дадено някакво усещане, че съществува работа за Твореца, цел на живота, средство наричащо се кабала такива мисли и желания, поне не голямо подсещане – това е единственото, което ми трябва.

А състоянието може да бъде най-лошото – това е не е важно. Достатъчно е да извърша своята работа, а всички останали условия не са важни. Аз искам само едно: ”всичко, каквото и да е само и само да не се откажа”. Ако аз държа края на въжето, за което от сега нататък мога да се държа и да израствам от всякакви състояния – от най-тежките, но свързани с целта даже с някакви противоположни образи – това е достатъчно.

От урока по статия от книгата Шамати, 25.01.2012

[67583]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да събудим завист в групата към авторите на книгата Зоар, за да пожелаем да се уподобим на тях и да достигнем тяхното ниво?

Отговор: Това е много трудно. Те са много далечни и неразбираеми за нас. При това ние въобще не можем да разберем, какво представлява от само себе си човек, който разбира цялото творение, намира се в пространство, пълно със светлина, където му се разкриват законите, управляващи цялото сътворение, зад пределите на нашия свят, да пребивава в разбиране и усещане за цялата природа – великият Разум и Замисъл, довеждащ всичко до действие, опознаващо онази хармония, в която всичките части на творението са свързани помежду си.

По принцип, ние тъкмо от това изпитваме наслаждаване. Тъй като си мислим, че наслаждаването – е чувствено и желанието да се насладим, като че ли разбира единствено езика на усещанията, чувствените впечатления, но това не е съвсем така, защото, чувственото впечатление той получава от светлината Хохма.

Това малко ни обърква и ние не напълно разбираме, какво е това. Но продължителното наслаждаване – това е наслаждаване от постигане на системата на Висшето управление, където се разкрива Твореца. Тъй като ние не постигаме абстрактната форма и същността, облечена в материя – свойството отдаване, облечено в нашия материал – в получаващата материя.

Затова Творецът (Боре) се нарича ”Ела”/ БО и ”и Виж”/ РЕ, доколкото ние отиваме и виждаме, постигаме. Но ние постигаме светлината Хохма – как тя се облича в цялата системата и я управлява във всичките и части от край до край. Ние виждаме доколко тези части са раздвоени и отделени една от друга от егото си, от разликата в свойствата, и доколко те са свързани помежду си и поддържат един друг в такива форми, проявени и допълнени, че ние дори не можем да си ги представим, че това може да ги свърже или да ги допълни. Именно съединяването на противоположностите дава огромната радост и постигане на съвършенството.

Така е и всичко в нашия живот. Да допуснем, че гледаш някакъв филм или виждаш някаква ситуация. Ти се впечатляваш именно от онова, че отначало действащите лица са били раздвоени, противопоставяха се един на друг, страдали са – и изведнъж настъпва помирение. Това е причината за цялото въодушевяване на човека – да речем, че има някаква несправедливост, а след това справедливостта възтържествува, и тем подобни ситуации. Върху това са изградени всички произведения.

Това произлиза от същия този висш корен: отначало ние виждаме и постигаме огромното разделение, съществуващо в цялата система между частите и, а след това постигаме съвършенството и. Когато от раздвояване се постига съвършенство, както е казано: ”Всичките престъпления любовта ще ги заличи” – от това идва постижението, разбиране и благодарността към Твореца.

От урока по книгата „Зоар“, 24.01.2012

[67467]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Публикация: Как човек се справя с повтарящи се проблеми? Свиква ли той с тях, ако в интервалите нещата се подобряват? – Оказва се, че е точно обратното. Ако човек многократно губи работата си и намира в промеждутъците временна работа –чувството му за благополучие от ден на ден постоянно намалява, човек се чувства все по-нещастен.

Тъй като доброто настроение, предизвикано от положителни преживявания, по принцип е по-малко продължително, отколкото спадът на настроението поради отрицателни преживявания, за да съхрани емоционалното си равновесие, човек трябва да изпитва повече позитивни импулси. Вероятно затова хората, често неосъзнато, подобряват настроението си чрез обмен на положителни емоции в рамките на социалните контакти.

Пример за това е чувството за благодарност. Оказва се, че да се култивира чувство на благодарност е много ефективна стратегия, позволяваща не само дългосрочно да се поддържа чувство на вътрешно удовлетворение, но и прави усещането за благополучие по-интензивно.

И не само собственото, но и това на човека, към когото изпитвате благодарност. Емоционалното удовлетворение има много голямо значение. Нищо чудно, че американските политици и психолози напълно сериозно обсъждат въпроса, дали не е време в традиционните отчети за положението на нацията да се въведат нови индикатори, отразяващи степента на общата удовлетвореност на населението от живота. Вероятно е този показател да се окаже по-важен, отколкото статистиката за промяната на брутния вътрешен продукт.

Коментар: Е, постепенно взе да се прояснява, че за човек е важно 1) Да даде на животинското си тяло необходимото и 2) Да усети щастие, което в най-лека форма се проявява във вид на благодарност, обща удовлетвореност на обществото и не зависи от материалното благосъстояние, ако се задоволява нивото на разумно потребление.

[67635]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→