В продължение на десетки хиляди години до днес сме се развивали по волята на съдбата – и фактически с това нищо не сме достигнали. А психологията – науката за човека, за неговата природа и вътрешен свят, съществува само от около сто години.

До нейната поява не сме считали за нужно да изучаваме своето поведение и сме се развивали подобно на животни по волята на случая. Едва сега чувстваме необходимост от знания за човека, за обществото и обкръжението, за това как да го създадем, и как правилно да организираме своя живот.

Самото понятие “живот извън тялото” малко се свързва с мистиката, но няма никакво отношение към нея. То означава развитие на погледа върху себе си, сякаш отстрани, възможност да видиш света с очите на друг човек. С това в нас се появява възможността да се разбираме един с друг -точно това, което трябва да умеем.

На мъжа е трудно да погледне света през очите на жената. Но практически всеки от нас живее в семейство и разбира необходимостта от неговото създаване, – иначе ще умрем, както динозаврите. Трябва да имаме деца и да ги възпитаваме. Затова за нас е важно да разберем психологията на противоположния пол и да изясним за себе си, не само как правилно да живеем, но и как да се наслаждаваме на този живот.

Включвайки се един в друг, получаваме втората половина на света. Така сме устроени. И това се нарича “живот извън тялото”, т.е. получаваме допълнително възприятие отвън. До този момент съм се развивал егоистично вътре в своето тяло и съм се стремил, колкото се може повече да напълня себе си и колкото се може по-малко да приемам знанието, мнението и възгледите на ближния.

Днес, кризата, в която се оказва въвлечен целия свят, ме задължава да стана част от ближния, да приема неговата гледна точка, неговия възглед и неговия вътрешен свят. И тогава, сякаш, излизам извън себе си и ставам част от останалите хора. По този начин придобивам желанията и мислите на цялото човечество – всички негови възможности. Сякаш излизам от своето собствено тяло и получавам възможност да усетя цялата действителност.

Тук старата епоха отстъпва място на новата, на съвсем друго усещане на действителността. Сега в мен се появява възможност да виждам и усещам действителността не вътре в своето ограничено възприятие, а чрез общото усещане и разбиране, натрупано от цялото човечество.

Ако се сближавам с всички останали хора и получавам възпитание в обществото, представено в цялата негова широта и разнообразие, то получавам възможност да видя света в целия спектър на усещания и възприятия, а не само лично. Сега в мен са включени всички хора, и моята палитра за света става по-богата.

От 3-та беседа за новия живот, 29.12.2011

[66971]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - No Comments→

Ние не разбираме какво означава да се наслаждаваме от отдаването. Целта на творението е да се насладят сътворените. И те действително ще се насладят – въпросът е само: как?

Ние не разбираме че желанията, които усещаме днес, са ни абсолютно чужди и отделени от нас. Наслаждаването от отдаването – не е удоволствие от това, че някой друг се наслаждава. Това би било просто бизнес, изгоден и за двамата.

А ако се наслаждавам от това, че на него му е добре, дори ако на мен ми е много зле, но аз превъзмогвам себе си, както родителите, които жертват всичко заради децата си – това също е отдаване. В духовния свят възникват такива желания, които дори ни е трудно да си ги представим. Може само да даваме приблизителни примери – като материални клони спрямо корените.

Затова трябва максимално да се постараем да си представим, доколко това особено понятие е отделено от привичното и изисква психологическо преобръщане. Целият свят се преобръща в съзнанието ни и тогава разкриваме нещо съвсем ново.

Това изисква вътрешни усилия и откъсване от обкръжението, готовност за бягство от текущото състояние, да скочиш в Червено море, да загубиш главата си, да изхвърлиш всичко, което имаш, да останеш абсолютно гол и беззащитен и да приемеш всичко, каквото и да е то – само и само да е дошло свише.

Трябва така да се подготвим за конгреса в Арава и ако можем да се удържим в такова състояние, ще достигнем пробив в тази черна тъмнина, към водите на Червено море и ще престъпим през всичко, каквото и да ни се разкрие там.

От урока по писма на Рабаш, 16.01.2012

[66595]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Баал а-Сулам ”Предговор към ТЕС”: Можем да видим Твореца само при скриване на лика, т.е. само от обратната Му страна, подобно на човек, който вижда своя приятел отзад и затова може да се усъмни, мислейки си: ”Може би това е някой друг”? По този път, изборът винаги се намира в ръцете на човека: ще изпълни ли желанието на Твореца, или ще наруши Неговото желание.

Скривайки се, Твореца ни предоставя възможността да се съмняваме, а значи и да действаме. Ако Творецът се беше открил, ние бихме станали Негови роби, ”негови роботи”, безусловно изпълняващи волята Му. Разкриването Му автоматично би ни задължило на това. Тъй като между нас и светлината нямаше да има ”прекъсвач”, позволяващ ни да се уподобим на Твореца самостоятелно.

Но Творецът ни дава усещане за скриване: Той не просто се скрива, а ни дава да усетим, че Него го няма. При това, ние можем да изпълняваме Неговата воля така, сякаш Него го има – да действаме вместо Него. С това Той ни дава възможност да изпълняваме неговите действия. За нас това е шанс, място за работа и гордост, че ние можем да разрешим своите съмнения във висшето управление.

Но откъде да съберем сили за тази работа, ако Той е скрит от мене? Тук трябва да се разбере, че скриването – е нещо като ” черна светлина”, която изгражда в желанията и мислите ми особена форма, очертанията на скрития Творец, отсъствието на когото аз се мъча да запълня.

Ако тази форма ми беше разкрита, то аз безропотно бих изпълнявал Неговата воля. Как да създам в себе си тази форма на Твореца, за да ме задължава тя към действие в Негово отсъствие? Аз трябва да сформирам вътре в себе си Неговия образ – само тогава ще ми се отдаде да изпълня замисленото.

Постепенно, човек изгражда в себе си подобието на Твореца. И Творецът все повече му показва, на каква дълбочина и в какви форми Той се скрива. Така напредваме, докато не построим всичко, което Творецът желае. И тогава ще се уподобим на Него по свойства.

По такъв начин, работата не е в самото изпълнение на волята на Твореца. Нашето получаващо желание и различните форми на получаване – това е само средство. А основното е, че така ние създаваме в нас подобие на Твореца.

От урока по ”Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, 23.01.2012

[67375]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Румъния вече цяла седмица е обхваната от вълнения. В Букурещ те придобиха ожесточен характер. Нашите другари от там са много разтревожени. Общо взето, как трябва да се отнасяме към страданията, които изпитва света?

Отговор: Ние трябва само да разпространяваме материали за обединение. И  тук има няколко правила:

• Ние с никого не се смесваме;
• Ние не сме нито ”за”,  нито ”против”;
• Ние, като възпитатели, се отнасяме към хората много деликатно и без преструвки.

Така пристъпваме към работата, съгласно принципа ”любовта ще покрие всички престъпления  ”: необходимо е да се постигне договаряне за обединяване, за умиротворяване. Това не означава, че всички успокоени се разотиват по домовете – в такъв случай щe се окаже, че сякаш сме против демонстрантите. Не, ние сме за промени. Но в историята подобни методи никога не са довеждали към нещо добро.

Пред очите си имаме подобни примери – Египет, Тунис и други като тях. Каква беше ползата от стихийните безредици в Лондон? Подобен подход не води към нищо хубаво. Египет бе обхванат от разруха и си остана в нищетата. Така, че безредиците няма да помогнат.

Затова трябва да раздадем обяснителни брошури с материали за поръчителството и с нашите препоръки: разговори, кръгли маси, интегрално възпитание.

Но преди всичко, трябва накратко да се охарактеризира сегашната ситуация: защо се случва това?

В този случай, ние не се обявяваме срещу правителството или срещу някой друг. Става дума за естествен процес, за етап от нашето закономерно развитие, където светът става глобален и взаимосвързан.

Какво да правим? – Да се адаптираме към новите условия. Тъй като друг изход нямаме, интегралната мрежа вече се изявява. По-рано се адаптирахме инстинктивно, а сега трябва да се адаптираме осъзнато, да постигнем съответствие с променящия се свят. Такова е нашето нова стъпало на развитие.

А по-нататък ние обясняваме, как да бъде направено това: посредством интегралното възпитание, с помощта на добро обкръжение, което да убеди всеки от необходимостта за обединение с останалите.

Румъния е доста хомогенна, в нея няма други култури – това не е Америка и не е обединена Европа. Затова е много по-лесно да се говори за обединение.

Такъв подход ще умиротвори народа, ще заздрави държавата, ще осигури на хората работа. Те ще се издигнат до осъзнаване, ще разберат, какво се случва, и сами ще видят, че това е добро за тях, за страната и народа, и за техните деца.

Като цяло, ние приканваме всички към всеобщо обединение, и нищо повече. Тук няма скрити ”дългове”, мръсни номера, опит за забогатяване за чужда сметка. Напротив, нека всичко да направят сами, нека да организират обучението и да изградят обкръжение, съгласно природните закони, в сътрудничество с психолози.

Ето какво трябва да предлагаме, тъй като редица държави стоят на прага на същите конфликти .

От урока по ”Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, 22.01.2012

[67215]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→