Въпрос: Защо е станало разбиване на желанието във висшите светове?

Отговор: Разбиването е в това, че в мен е имало намерение за отдаване – а е станало заради себе си, и чувствам разбиване!

Преди съм се сдържал от егоистичното получаване по свое желание, по свое решение – контролирал съм се. И изведнъж моето „аз“ сякаш изчезва – вече не съм стопанин на себе си.

Именно в това се заключава днешната световна криза: повече не управляваме ситуацията. Кризата не е в това, че в някакои области възникват неуредици. Още не разбираме природата на целия този безпорядък, внесен от кризата. А той е именно в това, че човек изгубва власт над произтичащото.

Преди съм властвал над всички със своя егоизъм. Налагало ми се е да се боря против нечий друг егоизъм и така сме воювали един с друг – единият печели, другият губи, а след това обратното. Но ни е била съвършено ясна тази борба. Не е важно, че понякога съм грешал – но съм виждал, че управлявам случващото се. И поради това, то не се е наричало криза.

Всички лични кризи, които са се случили дотогава – това все още не е било криза. Кризата е в това, че ти губиш всякаква способност да разбираш и управляваш ситуацията. Изведнъж се появява някаква чужда власт над теб, а ти не я разбираш, не знаеш законите, по които тя действа – нищо! Ето какво се случва с нас днес.

Затова, за да преминем тази криза, трябва да търсим как отново да си върнем властта над произтичащото. Сякаш моята кола е престанала да слуша кормилото и аз търся как да си върна управлението. Преди всичко, в такава ситуация трябва да спреш! Защото някога си имал контрол, а сега си го изгубил.

И така, ние спираме – тоест повече не използваме егоизма така, както преди. А ако сами не искаме да направим това изменение, то природата прави това заради нас и ни разрушава. Това става днес: закриват фабрики, хората остават без работа, всичко се руши и търпи банкрут едно след друго.

Природата го прави, за да съкрати мащабите на този безпорядък и да ни успокои със сила, ако ние не сме способни да направим това сами. За да може сега, в това по-спокойно, съкратено състояние, да започнем да разбираме и изясняваме за сметка на какво можем да го контролираме.

Висшата сила иска ние да управляваме. Преди, тя ни е давала да властваме с помощта на егоизма – през цялото време е увеличавала нашия егоизъм и така ни е заставяла да се развиваме. Но сега трябва да вземем властта в свои ръце – вместо висшата сила и така, както нея.

Такава задача стои пред нас днес. В търсене на нови средства на управление, ще изясним, че за сметка на егоизма не можем да властваме. Това просто вече не работи – ти въртиш кормилото, а колата абсолютно не реагира. Освен това, двигателят заглъхва! С все сила даваш газ, но колата не се движи.

Силата на желанието в своята пряка егоистична форма – вече не действа. И какво може да се направи?

Оказва се, че има друга система – сякаш друг тип автомобил, не просто на бензин, а хибрид – с електрически двигател. Ето на такъв друг тип двигател трябва да преминем. Чрез интегралната система и връзката между всички – ще пуснем новия двигател. Няма друг изход, старият вече не работи.

Дори не си представяме колко обратна система е това – още не сме започнали да се запознаваме с нейните закони и с това, което става в нея. Засега стоим буквално в очакване на произтичащото, за да привикнем помалко към новия свят, и слушаме някакви отделени звуци от ставащото зад стената. И дори това ни се отдава с огромни усилия…

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 24.01.2012

[67470]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли аз, като психолог, да разяснявам на хората реалната картина за това, че бъдещето ще бъде само по-лошо, а ние им предлагаме някакво решение?

Отговор: Ако говорите за семейния конфликт и неговото решение, то тук всичко е много просто. Бих организирал курсове, които ще обучават на психология: на взаимна психология за всеки и психология изобщо.

Коментар: Но истината е непоносима за хората…

Отговор: Не съм съгласен с това. Истината, все едно може да се понесе, ако знам, че съм такъв по природа: обичам да поизлъжа, да открада, да измамя другите, да ги използвам в своя полза, не искам да виждам недостатъците си, но неизбежно забелязвам недостатъците на близките си, на жена си. И тя има същите проблеми, като всеки друг човек. Длъжни сме да обмислим всичко това, всичко да разберем.

Възможно е и трябва да се създадават филми и телевизионни предавания, които ще показват примери за откровения на съпрузи, когато хората се разкриват един на друг напълно обективно, без да се стесняват от нищо.

Тези два биологически организма, два психологически обекта живеят заедно. Те си разказват един на друг как се чувства всеки от тях и как чувства другия. Този разговор ги води в крайна сметка към един обективен поглед на себе си, на пратньора и на нещо общо между тях.

Сега всичко трябва да се приведе в максимално добро състояние, с разбирането, че такава е природата и нищо не може да се направи с това. И, ако  ти ще се възмущаваш, това няма да има край.

Аз живея с жена си повече от 40 години. Разбира се, че за това време не веднъж сме се опитвали да покажем един на друг нашите слабости, упреквахме се и в крайна сметка, всеки си оставаше на своето.

Това „своето“ остава в хората и ние трябва да се издигнем над него, защото е невъзможно да променим нашата природата – на това трябва да бъдем научени.

Издигайки се, вие започвате да виждате, че всичко е отрицателно, всички лични и общи недостатъци при правилен сблъсък се сливат в нещо добро. И се оказва, че не случайно сте се събрали заедно и се допълвате взаимно.

Над всички несъответствия и противоречия вие се опитвате да създадете зона на комфорт за вътрешното съществуване на всеки от вас и зона на комфорт за общото ви съществуване – такава, че вие дори не можете да си представите внезапно възникналото ваше ново семейство.

Това означава, че всеки си има своето – и това е дадено от природата. Всеки съпруг е съгласен с това, което съществува в партньора и те заедно изграждат общо съгласие, издигайки се над себе си. Това е тяхното общо съгласие – над егоизма, който те не докосват, мисля, че е напълно постижимо. За това не е нужно да се променя обкръжаващата среда и всичко останало. Това е просто една нормална работа с всяка двойка.

От беседата за интегралното възпитание, 14.12.2011

[67503]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

В продължение на десетки хиляди години до днес сме се развивали по волята на съдбата – и фактически с това нищо не сме достигнали. А психологията – науката за човека, за неговата природа и вътрешен свят, съществува само от около сто години.

До нейната поява не сме считали за нужно да изучаваме своето поведение и сме се развивали подобно на животни по волята на случая. Едва сега чувстваме необходимост от знания за човека, за обществото и обкръжението, за това как да го създадем, и как правилно да организираме своя живот.

Самото понятие „живот извън тялото“ малко се свързва с мистиката, но няма никакво отношение към нея. То означава развитие на погледа върху себе си, сякаш отстрани, възможност да видиш света с очите на друг човек. С това в нас се появява възможността да се разбираме един с друг -точно това, което трябва да умеем.

На мъжа е трудно да погледне света през очите на жената. Но практически всеки от нас живее в семейство и разбира необходимостта от неговото създаване, – иначе ще умрем, както динозаврите. Трябва да имаме деца и да ги възпитаваме. Затова за нас е важно да разберем психологията на противоположния пол и да изясним за себе си, не само как правилно да живеем, но и как да се наслаждаваме на този живот.

Включвайки се един в друг, получаваме втората половина на света. Така сме устроени. И това се нарича „живот извън тялото“, т.е. получаваме допълнително възприятие отвън. До този момент съм се развивал егоистично вътре в своето тяло и съм се стремил, колкото се може повече да напълня себе си и колкото се може по-малко да приемам знанието, мнението и възгледите на ближния.

Днес, кризата, в която се оказва въвлечен целия свят, ме задължава да стана част от ближния, да приема неговата гледна точка, неговия възглед и неговия вътрешен свят. И тогава, сякаш, излизам извън себе си и ставам част от останалите хора. По този начин придобивам желанията и мислите на цялото човечество – всички негови възможности. Сякаш излизам от своето собствено тяло и получавам възможност да усетя цялата действителност.

Тук старата епоха отстъпва място на новата, на съвсем друго усещане на действителността. Сега в мен се появява възможност да виждам и усещам действителността не вътре в своето ограничено възприятие, а чрез общото усещане и разбиране, натрупано от цялото човечество.

Ако се сближавам с всички останали хора и получавам възпитание в обществото, представено в цялата негова широта и разнообразие, то получавам възможност да видя света в целия спектър на усещания и възприятия, а не само лично. Сега в мен са включени всички хора, и моята палитра за света става по-богата.

От 3-та беседа за новия живот, 29.12.2011

[66971]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ние не разбираме какво означава да се наслаждаваме от отдаването. Целта на творението е да се насладят сътворените. И те действително ще се насладят – въпросът е само: как?

Ние не разбираме че желанията, които усещаме днес, са ни абсолютно чужди и отделени от нас. Наслаждаването от отдаването – не е удоволствие от това, че някой друг се наслаждава. Това би било просто бизнес, изгоден и за двамата.

А ако се наслаждавам от това, че на него му е добре, дори ако на мен ми е много зле, но аз превъзмогвам себе си, както родителите, които жертват всичко заради децата си – това също е отдаване. В духовния свят възникват такива желания, които дори ни е трудно да си ги представим. Може само да даваме приблизителни примери – като материални клони спрямо корените.

Затова трябва максимално да се постараем да си представим, доколко това особено понятие е отделено от привичното и изисква психологическо преобръщане. Целият свят се преобръща в съзнанието ни и тогава разкриваме нещо съвсем ново.

Това изисква вътрешни усилия и откъсване от обкръжението, готовност за бягство от текущото състояние, да скочиш в Червено море, да загубиш главата си, да изхвърлиш всичко, което имаш, да останеш абсолютно гол и беззащитен и да приемеш всичко, каквото и да е то – само и само да е дошло свише.

Трябва така да се подготвим за конгреса в Арава и ако можем да се удържим в такова състояние, ще достигнем пробив в тази черна тъмнина, към водите на Червено море и ще престъпим през всичко, каквото и да ни се разкрие там.

От урока по писма на Рабаш, 16.01.2012

[66595]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам ”Предговор към ТЕС”: Можем да видим Твореца само при скриване на лика, т.е. само от обратната Му страна, подобно на човек, който вижда своя приятел отзад и затова може да се усъмни, мислейки си: ”Може би това е някой друг”? По този път, изборът винаги се намира в ръцете на човека: ще изпълни ли желанието на Твореца, или ще наруши Неговото желание.

Скривайки се, Твореца ни предоставя възможността да се съмняваме, а значи и да действаме. Ако Творецът се беше открил, ние бихме станали Негови роби, ”негови роботи”, безусловно изпълняващи волята Му. Разкриването Му автоматично би ни задължило на това. Тъй като между нас и светлината нямаше да има ”прекъсвач”, позволяващ ни да се уподобим на Твореца самостоятелно.

Но Творецът ни дава усещане за скриване: Той не просто се скрива, а ни дава да усетим, че Него го няма. При това, ние можем да изпълняваме Неговата воля така, сякаш Него го има – да действаме вместо Него. С това Той ни дава възможност да изпълняваме неговите действия. За нас това е шанс, място за работа и гордост, че ние можем да разрешим своите съмнения във висшето управление.

Но откъде да съберем сили за тази работа, ако Той е скрит от мене? Тук трябва да се разбере, че скриването – е нещо като ” черна светлина”, която изгражда в желанията и мислите ми особена форма, очертанията на скрития Творец, отсъствието на когото аз се мъча да запълня.

Ако тази форма ми беше разкрита, то аз безропотно бих изпълнявал Неговата воля. Как да създам в себе си тази форма на Твореца, за да ме задължава тя към действие в Негово отсъствие? Аз трябва да сформирам вътре в себе си Неговия образ – само тогава ще ми се отдаде да изпълня замисленото.

Постепенно, човек изгражда в себе си подобието на Твореца. И Творецът все повече му показва, на каква дълбочина и в какви форми Той се скрива. Така напредваме, докато не построим всичко, което Творецът желае. И тогава ще се уподобим на Него по свойства.

По такъв начин, работата не е в самото изпълнение на волята на Твореца. Нашето получаващо желание и различните форми на получаване – това е само средство. А основното е, че така ние създаваме в нас подобие на Твореца.

От урока по ”Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, 23.01.2012

[67375]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Румъния вече цяла седмица е обхваната от вълнения. В Букурещ те придобиха ожесточен характер. Нашите другари от там са много разтревожени. Общо взето, как трябва да се отнасяме към страданията, които изпитва света?

Отговор: Ние трябва само да разпространяваме материали за обединение. И  тук има няколко правила:

• Ние с никого не се смесваме;
• Ние не сме нито ”за“,  нито ”против”;
• Ние, като възпитатели, се отнасяме към хората много деликатно и без преструвки.

Така пристъпваме към работата, съгласно принципа ”любовта ще покрие всички престъпления  ”: необходимо е да се постигне договаряне за обединяване, за умиротворяване. Това не означава, че всички успокоени се разотиват по домовете – в такъв случай щe се окаже, че сякаш сме против демонстрантите. Не, ние сме за промени. Но в историята подобни методи никога не са довеждали към нещо добро.

Пред очите си имаме подобни примери – Египет, Тунис и други като тях. Каква беше ползата от стихийните безредици в Лондон? Подобен подход не води към нищо хубаво. Египет бе обхванат от разруха и си остана в нищетата. Така, че безредиците няма да помогнат.

Затова трябва да раздадем обяснителни брошури с материали за поръчителството и с нашите препоръки: разговори, кръгли маси, интегрално възпитание.

Но преди всичко, трябва накратко да се охарактеризира сегашната ситуация: защо се случва това?

В този случай, ние не се обявяваме срещу правителството или срещу някой друг. Става дума за естествен процес, за етап от нашето закономерно развитие, където светът става глобален и взаимосвързан.

Какво да правим? – Да се адаптираме към новите условия. Тъй като друг изход нямаме, интегралната мрежа вече се изявява. По-рано се адаптирахме инстинктивно, а сега трябва да се адаптираме осъзнато, да постигнем съответствие с променящия се свят. Такова е нашето нова стъпало на развитие.

А по-нататък ние обясняваме, как да бъде направено това: посредством интегралното възпитание, с помощта на добро обкръжение, което да убеди всеки от необходимостта за обединение с останалите.

Румъния е доста хомогенна, в нея няма други култури – това не е Америка и не е обединена Европа. Затова е много по-лесно да се говори за обединение.

Такъв подход ще умиротвори народа, ще заздрави държавата, ще осигури на хората работа. Те ще се издигнат до осъзнаване, ще разберат, какво се случва, и сами ще видят, че това е добро за тях, за страната и народа, и за техните деца.

Като цяло, ние приканваме всички към всеобщо обединение, и нищо повече. Тук няма скрити ”дългове”, мръсни номера, опит за забогатяване за чужда сметка. Напротив, нека всичко да направят сами, нека да организират обучението и да изградят обкръжение, съгласно природните закони, в сътрудничество с психолози.

Ето какво трябва да предлагаме, тъй като редица държави стоят на прага на същите конфликти .

От урока по ”Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, 22.01.2012

[67215]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Изяснявайки си някои неща, пред нас възниква въпрос: ”Какво трябва да променим в себе си, за да придобием по-голямо сходство с природата?” Защото, ако постигнем хармония и равновесие с нея, ще усетим комфорт, удовлетворение и покой. Ще престанем да усещаме нейния натиск, който се изразява в растящи, като  лавина, проблеми, в разпалването на войни, раздори, разводи в семействата, болести, епидемии и други природни катаклизми. Така че, какво трябва да променим в нас?

Търсейки отговор на този въпрос достигаме до изследване на човешката природа. Вътрешната природа на човека е желанието: да живееш, да се чувстваш добре, да се наслаждаваш т.е. постоянно желание за напълване. И част от тези желания, в известна степен, са празни. Да речем, аз искам да почивам – това означава, че аз искам да напълня желанието за почивка, а ако ми се иска да ям, то аз желая да напълня желанието към храната.

Обикновено аз имам желание към храна, секс, семейство, пари, слава и знания. Тези желания са основни, включващи в себе си всички останали. Всяко желание, удовлетворяващо потребностите на моето тяло – от храна, продължаване на човешкия род, и желанията ”на човека ”в мен – към богатство, власт и знание, се делят на много други желания и на техните производни. И ако нямам избор, и разбирам, че с помощта на тези желания си струва да се обединя с другите хора, за да стана подобен на силите на природата (на единния закон) , то ще трябва да поправя всяко свое желание.

В крайна сметка, всички тези желания взети заедно се наричат ”Желание за наслаждение” или ”желание за получаване на напълване”. Към какво трябва да ги насоча, за да ги поправя? Те трябва да бъдат насочени за благото на всички. А ако напълвам само себе си, то такова желание се нарича ”егоистично”. Затова всяко свое желание аз насочвам към общото благо и приемам само това, което ще бъде полезно за всички.

Получава се така, че ние нямаме друг избор. Ако всички ние сме като едно семейство, то аз трябва да се съобразявам с всички и да мисля за всички, като за едно цяло. Затова всяко свое желание трябва да отправям към всички. Тук и възниква проблемът: как да постигна това?

Дори и да разбирам това, а и учените го потвърждават (а психолозите, социолозите и политолозите в един глас, заявяват, че това е верно и нямаме друг изход), и от своя жизнен опит виждам, че други методи няма, то моята природа винаги мисли по друг начин. Тя смята, че преди всичко, трябва да получавам за себе си и да задоволявам своите потребности, а не да се грижа за другите. Може би да трябва да се грижа за тях, но и аз да имам полза от това.

Обаче това не е достатъчно. Тъй като, по отношение на своето семейство, аз  не смятам така. В поправеното семейство аз едновременно мисля за всички , като за един човек, и не се чудя, как да им направя добро, така че на мен да ми е добре от това.

И законът желае да ни задължи да имаме предвид всички, като един, целия свят като едно семейство, за да започнем да свикваме с това. Какво трябва да направим за това? Всеки от нас трябва да се грижи за всички и всички заедно да построим такава система за ново интегрално възпитание, която да ни съедини и, посредством различни въздействия и занятия, да докаже, че други пътища няма.

От 4-та беседа за новия живот, 01.01.2012

[67161]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Родени сме с единственото желание да се наслаждаваме, като всичко друго в живота не е важно за нас. По същия начин бебето, излизащо от майчината утроба, мисли само за себе си, чувства само себе си, без да усеща външния свят.

Но след няколко седмици, то започва да  си отваря очите, да чува, постепенно задейства сетивата си и възприема заобикалящите го. И така, то постига това, което желае да получи от обкръжението /преди всичко, от майка си/, за да задоволи потребностите си.

Трябва да разберем, че егоистичното желание, което имаме по рождение, ни е дадено специално, за да можем с помощта на навика, станал втора природа, да изградим над него друго, алтруистично свойство – свойството отдаване и обединение.

Днес се намираме в противоположно състояние – разделени сме, всеки иска да се възползва от другия, никой не се съобразява с никого и плюс това, всички се намираме в противоречия и разногласия помежду си. Но природата преднамерено е създала в нас такова отрицателно свойство, за да можем, използвайки намиращите се на наше разположение сили, именно от него да изградим положителна и добра връзка помежду си.

Ще я изградим осмислено и осъзнато и така ще достигнем обединение, създавайки образа на Човека, подобен на общия закон на природата,  насочен към отдаване – добър и любящ.

И тогава ще разберем, че този закон не е лош, че всички онези зли сили, чието въздействие чувстваме сега върху себе си като нещастия, разводи в семействата, пристрастяване към наркотици, терор, страх от заплаха за атомна война, противопоставяне между страните, болести, екологична, икономическа и финансова кризи, които приемаме за отрицателни въздействия от страна на природата, са ни нужни, за да им противопоставим силите на отдаване, силите на нашата любов и нашето обединение. И ако днес усещаме въздействието на този единен закон като отрицателно, то е само защото сме противоположни на него.

Така се случва и в ежедневния живот. Ако ме връхлитат студ или жега, трябва да разбера какво следва да направя, за да балансирам тези аномалии и да направя температурата нормална. Ако се гмуркам под вода, изпитвам големи натоварвания от налягането, а изкачвайки се високо в планината, чувствам недостиг на кислород и ми е трудно да дишам. И тогава компенсирам тези отклонения, за да се уравновеся с природата.

Кое средство може да ни помогне да постигнем хармония с природата, която днес ни демонстрира различни неблагоприятни въздействия? Усещаме как ударите се сипят отвсякъде. Човечеството се чувства обединено пред лицето на надвисналата над него всеобща заплаха.

Затова разбираме, че нашите свойства са противоположни на свойствата на природата и трябва да компенсираме и да работим срещу свойствата си. И ако в същото време, когато природата ни оказва отрицателно въздействие, успеем да преодолеем себе си, да се поправим и да ѝ съответстваме според възможностите си, ще усещаме подобни въздействия като положителни и уравновесени.

И тогава ще се решат екологичните проблеми, ще се оправят взаимоотношенията в семействата, ще укрепнат връзките между страните, икономиката ще тръгне нагоре и животът ни ще стане щастлив и комфортен. Ето защо ни дават постепенно да извършим промяна в себе си и помежду си, за да може по този начин да се приближим към общата природа и да се почувстваме във всестранна хармония с нея.

От 4-тата беседа за новия живот, 01.01.2012

[67354]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво ни кара да „си създаваме идоли“ – да приписваме духовни качества на материалните предмети и действия?

Отговор: Ние сме като деца:  всеки върви с биберона си, с куклата си, с играчката си. За малките е необходима връзка с нещо такова, за което може да се държат. Те се нуждаят от нещо познато, свързано с дома на родителите, близко и успокояващо.

Всеки човек, оказвал се на ново, непознато място, не знае как да се държи, как да говори, какво да очаква. Той се чувства неудобно, не може да заспи, нервничи… Не е като у дома: всичко е обичайно, разбираемо и удобно, с близките си говорим на един език.

Така сме устроени и така стоят нещата в духовния свят, откъдето произлиза всичко това. Как можем да се намираме в ситуация, с която не съвпадаме по фази? За да научи и разбере ситуацията, на човек му трябва опора от обикновени символи. Колкото по-далече са хората от духовното, колкото по-слаби се чувстват, толкова по-силно зависят от външни атрибути. Масите в по-голяма степен, личността – в по-малка.

Следователно, всички външни традиции на юдаизма водят началото си от времето на разрушаването на Храма. Дотогава, материалните символи са били просто ненужни, тъй като човек е живеел в духовния свят.

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 15.01.2012

[67149]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение: Докато главите на водещите световни сили се опитват да намерят изход от икономическата криза, а финансистите се стремят да разберат нейната същност, учени от Транс-Байкалския държавен университет решили да вникнат във… физическата природа на парите. Те създали хипотеза, че финансите не са нищо друго, а специфичен вид материя и затова се подчиняват на класическите закони на физиката.

Изследователите стигнали до извода, че ако под термина „криза“ се разбира рязкото изменение на свойствата на отворената система, то този процес неизбежно ще доведе до появата на нова, възможно по-съвършена и подредена структура на самата система. С други думи, колкото по-силно избухне икономическата криза, толкова по-силна и надеждна в последствие ще стане световната икономика.

Парите са материя. Следователно, според физическите закони, парите съществуват в определена временна координата и притежават някаква енергия. В резултат се предлага следната формула: „Парите – това е време, разделено на енергия“. Всичко е просто: парите за определен период от време определят движението на социалните и политически отношения, и в действителност, сами са носители на енергия.

Въз основа на тази теза, учените твърдят, например, че концентрацията на обема на пари на едно място води до намаляване на тяхната енергия. Те не трябва да залежават, а трябва да работят, независимо от това, дали става дума за семеен или държавен бюджет.

Взаимната зависимост на енергията и парите е лесна за обяснение. „Ако енергията на парите се материализира изключително в производство на продукти, то техният бърз растеж може да доведе до обезценяване, пренастройка на парите (криза на свръхпроизводството, инфлация, дефлация). Освен това, от „магическата“ формула следва зависимост на парите от времето: колкото повече пари има в човек или в държава, толкова повече време е нужно да бъдат похарчени, да „се разсеят“.

Учените са уверени: приемането на парите като особена форма на материята, съществуваща в материален и виртуален вид, въз основа на общите закони за движение, взаимодействие и преобразуване на материята, може да се изчисли и да се предвиди движението и енергията на финансите в мащабите на страна или на отделни региони. С други думи, на икономистите, управляващи паричния поток, неизбежно ще им се наложи да залегнат над учебниците по физика.

Коментар: Парите са точно отражение на нашите желания: егоистични – ако са насочени към личен доход; или алтруистични – ако са насочени в полза на обществото. От нас зависи тяхното приложение. Те ще останат като индикатор за обмен на желания, дори ако изчезнат в своя материален вид и останат само под формата на непаричен обмен. Това е измерението на нашите отношения. Затова корекцията на кризата зависи от обучението на хората.

[67268]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→