Съобщение: (Световен доклад ”Богатство 2011” НИИ Credit Suisse):

– най-долните 50% от населението в света притежават 1% от световното богатство,

– най-горните 10% притежават 84% от световното богатство,

– на най-горният 1% притежава 44% от световното богатство,

– болшинството от богатите живеят в САЩ и Европа – и т.н…

Реплика: Докато хората не станат равни, няма да изчезнат причините за враждите, неувереността, ненавистта. По замисъла на природата трябва да осъзнаем, че най-съвършеното състояние в човечеството е равенството (виж статията на Баал а-Сулам ”Мир в света”) помежду ни (първото стъпало по стълбата на духовното ни развитие), а след това и равенството с Твореца – най-горната, 125-а степен по тази стълба, целта на нашето сътворение.

[62981]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Съобщение: През 1944 година във влака от Рим за Генуа сред пасажерите седяла жена, по националност еврейка. Имало много хора, бил час пик, всички четяли вестници или гледали през прозореца. Някои разговаряли помежду си на италянски.

Влязъл СС офицер и веднага се отправил към жената еврейка, която седяла в средата на вагона до прозореца. Немецът твърдо знаел защо и накъде се е отправил, имал е информация от осведомен по расовите въпроси доносник. На пътя на немеца застанала млада италиянка, която по това време била бременна.

– По-нататък няма да минете – казала жената на есесовеца – няма да ви пусна.

Тя стояла уверено и твърдо, с намерението да не го пусне.

– Целият вагон е с мен и ние няма да ви дадем тази дама, повярвайте и си вървете – казала тя. Италиянците наоколо темпераментно кимали с глава – няма да ви отстъпим еврейката.

Немецът постоял, запристъпвал от пръсти на пети, след това се обърнал наляво и излязъл. Смутен, зъл, самотен, ненавиждан. Италия е съюзник, между впрочем.

Бременната италиянка, която спасила еврейката в този влак, била майката на Берлускони. За това разказва Бинямин Натаняу.

Не намерих нито дума за тази история в нито един от вестниците или по телевизионните новини. Е, така са ги учили, ясно! Или не е ясно?

[62130]

Filed under: Uncategorized - No Comments→

Въпрос: Каква е точката на единство, която достигнахме на конгреса? Може ли да я опишете по-подробно? Къде се намира спрямо махсома? Как се усеща? Как я разпознават, как я усещат? Как определят, че се държат за нея?

Отговор: Тази точка се намира на самия махсом. Тази точка е единството между цялата наша световна група, състояща се от много хиляди хора, които са свързани помежду си, желаят да бъдат свързани и се стараят да се съединят един с друг, чрез всевъзможни видове връзки. Целта на нашето съединение е  да достигнем взаимно отдаване, наречено “поръчителство”.

Готови сме да се поддържаме един друг, да мислим един за друг, да се грижим за общото кли между нас. Тоест готови сме да се укрепим и да желаем, всички да се пробудят, и тук няма никаква конкуренция и съперничество, когато бих искал да стана силен за сметка на другите и не бих мислил за тях. Обратно: искам, всички да бъдем силни, а резултатът от моите усилия отначало ще усетят моите другари, които в такъв случай стават за мен, като деца.

Спрямо групата трябва да чувствам себе си в три състояния:

1.Грижа се за тях, като за по-малки, като майка за своите деца или Творец за творенията,

2.Отнасям се към тях като към висши, считайки ги за велики хора на поколението, готов съм да ги обслужвам, да правя за тях всичко – само за да получа от тях величие на целта и сила,

3.Искам да бъда техен другар – равен с тях, не по-високо и не по-ниско, за да се съединим заедно в едно “обятие”.

И в това “обятие” да достигнем сливане на желанията, от тези три отношения към ближния, всеки и всички заедно, достигаме едно желание, една мисъл и искаме, Творецът да ни напълни.

И тук откриваме, че не сме достатъчно обединени, има още в какво да се съединим – тогава изискваме “Светлината, възвръщаща към източника”, за да ни съедини помежду ни – и след това да ни напълни. Това е цялата ни работа.

От урока по книгата Зоар, 11.12.2011

[62847]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Ако човек се държи добре за обкръжението, то, намирайки малко отклонение от курса, той лесно може да се върне на верния път. Отвлякъл се за няколко мига, той улавя грешката си и се връща към единството “аз–групата-Творецът”. Тези три фактора винаги трябва да съставляват едно цяло: човекът, стремящ се към отдаване (“Исраел”), светлината, разкриваща се в групата (“Тора”), и Висшата сила.

Нашите малки поправки на пътя приличат на корекция на полета на ракетата, която също постоянно коригира своята траектория относително хипотетична права. Колкото е по-малка грешката, толкова по-точно ракетата държи курс, но това изисква големи изчисления, а в нашия случай – коства големи усилия.

По такъв начин, от една страна, ми е по-трудно, а от друга, по-лесно. Защото при минимално отклонение, да се върнеш на пътя е доста по-лесно.

“Играейки” с тези отклонения, започвам да изпитвам прекрасно чувство: малко пипер – малко захар… Постоянно се докосвам до “вкусове”, състояния, свързани с единството на мен самия, групата и Твореца. Ту Творецът се скрива от мен в лек дим, ту групата, а понякога и аз се отдръпвам на крачка встрани. Така се обучавам на различни комбинации, намиращи се вътре и отвън.

Продължавайки пътя, аз стабилизирам своят курс от ден за ден, от час за час – докато не почувствам внезапно, че наистина живея в това. Навикът става втора натура, и работата, струваща ми се игра, се превръща в реалност. Балансирайки нюансите, конфигурирайки тънките настройки, изведнъж разкривам всевъзможни явления между трите изначални компонента – между себе си, групата и Твореца.

Благодарение на непрестанните опити да се върна към единството, построявам против своя егоизъм екран – над желанията, в разума и чувствата. Аз действам все по-добре, все по-точно. Понякога даже си позволявам да кривна малко встрани – и отново хващам направлението, без да губя контрола.

По такъв начин, както се казва, вървя пред своето магаре. Не случайно ме пробуждат, а аз пробуждам зората. Казано иначе, не чакам докато Творецът се заиграва с мен посредством различни компоненти, а сам вървя напред, повишавайки значението на промените, за да бъдат те различни и в същото време споени в едно ниво на единство.

Ако човек намира вкус в тези “забавления”, той постоянно добавя нови щрихи към общата връзка и се издига по стъпалата на духовните светове. Да се постараем според силите си да действаме по такъв начин: да се настройваме на това преди урока, да се връщаме към това в течение на деня – според разписанието и възможностите си. Нека всеки да намери време, за да може няколко пъти през деня, „по час“, да се ангажира с работа по обединението.

От урока по статия на Рабаш, 09.12.2011

[62828]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Съобщение: Брокерите и трейдинговите компании, опериращи на валутния пазар, сериозно се подготвят за разпад на еврозоната. Успоредно с това, традиционните аналитици засега не бързат да променят прогнозата на апокалиптична.

От началото на седмицата спекулациите за съдбата на еврото получиха нова посока – сега на пазара се обсъждат не перспективите, а конкретните срокове за развалянето на най-дръзкия проект в цялата история на икономическата интеграция. Повод за валутната паника стана изказването на бившия глава на Евробанката за реконструкция и развитие Жак Атали, че еврото няма да доживее до Коледа.

Реплика: Във всеки случай, напред има само два пътя:

– страдания, ако упорстваме в егоизма си;

– наслаждения, ако се съгласим да се насочим към единение.

Само един вид интеграция, в дадения случай – икономическа, не може да има. Интеграцията трябва да бъде обща и пълна. Иначе, това е все едно наполовина девственица, крадец, верен мъж и т.н. Защото не влезлите в интеграцията части бързо ще разцепят интегрираната част.

[62804]

Filed under: Велики кабалисти, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Какво означава да насочим всички желания и мисли към Твореца? Как да присъединим Твореца към целия този процес?

Отговор: Преди всичко трябва да се присъединим един към друг, доколкото е възможно това, за да почувстваме единството. Всеки миг да се усеща това единство – над всички пречки в мислите и желанията.

Не е важно какво правя, но го правя с усещане, че групата се намира вътре в мен. И ако можеш, представи си също, че Творецът ни напълва и присъства вътре.

Предупреждавам, че не можем за дълго да удържаме това състояние на единство, каквото е било по време на конгреса. Ще настъпят много по-сериозни пречки – така, че няма да мога да се обединя с другарите, и още по-зле – ще забравя за Твореца.

Преднамерено ми се дават такива проблеми, за да се постарая да се присъединя към групата и да се нуждая от помощта на Твореца, за да осъществи Той съединението ни.

Творецът е свойството на отдаване и любов и искам свойството отдаване да се възцари между нас.

Ако не си се представяме като физически тела, а закриваме очите си и чувстваме полето, в което всички се намираме в нашето общо усещане, тогава това, което формира, напълва и удържа това усещане: основната, организираща и поддържаща всичко това сила – се нарича Творец.

Силата на отдаване, съществуваща в мирозданието – това е Творецът, от Неговата лицевата страна. Силата на получаване, съществуваща в мирозданието – това е Творецът от обратната Му страна.

А аз съм черна точка,”възникваща от нищото” (еш ми – аин) , намираща се вътре в това силово поле на отдаване и получаване.

От урока по статията на Рабаш, 11.12.2011

[62862]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→