Необходимо ни е въздействието на светлината от Единният източник, за да направи от нас едно желание, един съсъд/кли. Как можем да привлечем към себе си тази светлина? За това кабалистите са ни описали неговите действия. Имат ли тези действия непосредствено отношение към нас – тава не е важно. Важното е – че го пробуждаме. Със своите намерения възбуждаме Светлината – “Един, Единен и Единствено” съществуващ.

Когато чета книгата „Зоар”, нищо не усещам, описваното е скрито от мен. А да си представям някакви образи – означава да си създавам идоли. Знам само едно: „Един”, понятието, към което се устремявам, извършва поправяне на разбитите, тоест отделените едно от друго от егоизма желания. И аз искам Той да поправи това разделяне. За това мисля, към това се стремя, това искам да се случи.

Тогава не ме вълнува, дали разбирам или не книгата :Зоар”, както е казано: „Учи се не с ума”. Това именно и се нарича „Изучаване на Тора” (лимуд Тора). Защото Тора, методиката на поправянето, както е казано, създадох егоизма и създадох Тора за неговото поправяне, се постига не с разума. Аз поправям своя егоизъм, съединявам го с другите със силата на свойството “Един” – и в събраните желания разкривам нова интегрална реалност – висшия свят.

Знаем за това от собствения опит, който всеки е натрупал в течение на тези години занятия с кабала: разумът никак не помага. Става някакво вътрешно изменение – и започвам повече да разбирам, да усещам, по-добре да свързвам помежду им различните понятия.

Затова, за да извикам върху себе си въздействието на Единния, за да направи той от мен също така единен с цялата реалност, просто чета за Неговите действия. Но се настройвам на резултата от четенето, от действията на тази светлина, възвръщаща към Източника: тя ме връща към това състояние “Един”, откъдето съм дошъл. Именно това е важно! Присъединявам към тази група, себе си, целия свят, всичко, което възприемам в своята реалност – всичко трябва да се съедини в понятието “Един, Единен и Единствен”.

От урока по Книгата „Зоар”, 27.11.2011

[61832]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - No Comments→

Съобщение (от CNN): В Сряда група американски милионери щурмува Capitol Hill с искане да им увеличат данъците.

„Искаме да плащаме повече данъци“, каза калифорнийският милионер Дъг Едуардс, бивш маркетинг директор на Google (GOOG, Fortune 500). „Ако си късметлия и изкарваш повече от милион долара годишно, трябва да плащаш повече данъци.“

Милионерите искат Конгрес, с който да се премахнат намаленията на данъците, наложени при управлението на Джордж Буш. Някои искат по-високи данъци като цяло.

Реплика: „По-добре да дадеш доброволно, гордо и по-малко, отколкото да ти вземат всичко“ – казва инстинктът на оцеляващите. Но това няма да помогне. Единственото нещо, което може да помогне, е бърза инвестиция на техните фондове във възпитаване на обществото за живота в новия свят на умерено и разумно потребление и в насърчаването на обединението между хората към подобие с интегралния свят.

[61261]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Опитвайки се да реализираме силата, която ни изпраща висшето стъпало, откриваме, че това е невъзможно…

Отговор: Абсолютно вярно е. Стремим се към невъзможното, към това, което е свръх нашите сили.

Може ли да се иска от магарето да изпее оперна ария? Неспособно е на това, нито по ниво на развитие, нито по физически данни. А ние се намираме в много по-лошо положение. При магарето, поне има слухов и гласов апарат, а ние нямаме нищо от духовния свят. Абсолютно откъснати сме от него.

Защото духовият свят – това е свойството отдаване. Как да го усети, в егоистичното си желание? Може ли отдаването да се облече в получаване? Може ли огънят да се облече във вода? Разбира се, че не.

И затова нашето голямо желание е насочено не просто към абстракция, а към това да ни поправи висшата светлина. В това желание трябва да има скрити три съставляващи: Исраел, Тора и Творецът. Казано иначе: аз, групата и висшата светлина. Именно тя ще ме поправи, а сам нищо няма да постигна.

И затова на Конгреса “Поръчителство” издигаме МАН – желание, молба, потребност от това Висшата сила да ни поправи. И в това е цялата същност, цялата задача на конгреса.

От урока по статията “Същност на религията и нейната цел”, 01.12.2011

[62266]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - No Comments→

Човек, намиращ се далеч от нас, трябва да се опитва с всички сили да извършва същите действия и мероприятия, които се провеждат в главната група. Желателно е той да намери такива другари като него и заедно да организират такова събиране и трапеза както е при нас, да участват с нас във всички мероприятия

Ние пеем − и вие пеете с нас; ние танцуваме − и вие танцувате; ние участваме в уроците, в беседите, във всевъзможни мероприятия – и вие, по възможност, физически вземате участие в тези действия.

Желателно е тези три дни да бъдете свободни от своите ежедневни занятия, да не се обременявате с никакви проблеми и да не се отвличате с нищо, освен включването в нашите общи мисли и желания.

Когато се намирате някъде на друго място- да речем в Лондон, опитайте се да направите така, че да не ви влияе обичайната ежедневна обкръжаваща среда. Трябва да я изключите доколкото е възможно, за да може, там където се намирате – в някоя стая, дом, квартира – да са само вашите мисли, чувства и нищо странично.

С това ще организирате своеобразен мини конгрес и ще бъдете с нас в своите усилия и действия. И това е абсолютно идентично на това, да присъствате непосредствено на конгреса, защото, умножавайки всичко по разстоянието и желанието ви към единство, вие влизате с нас в общото кли, и ще усетите и ще получите всичко, което има при нас.

Не е важно къде се намира човек. Ако не е в състояние да дойде, но с душа и сърце е с нас, то разстоянието няма значение.

От виртуалния урок, 27.11.2011

[62442]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Баал а-Сулам, “Същност на религията и нейната цел”: Нравствеността, или етиката, се основават на опитно познание, тоест на практически анализ и на разсъдък. Цялата същност на системата сама по себе си не представя нищо друго, а освен краен извод за вредата, нанесена от зърната на егоизма.

…След като са пораснали, са се разкрили в нас. Този подход се строи на личен опит: само след многочислени наказания инатото дете се замисля за причините. Така и ние преживяваме отначало неприятните усещания от тези или други действия и чак след това започваме да правим изводи. Такъв е пътят на страданието: страдам докато, това не ме принуди да променя своя път.

Тук всичко зависи от моя егоизъм, който прави разчет за изгода. Например, седя в неудобна поза и не искам да се помръдна, за да я променя. Страдам – но не достатъчно, за да изменя позата. Дълго ли ще остана в такова положение? Дотогава, докато страданията не се усилят толкова, че за мен да стане изгодно да положа усилие и да седна иначе.

Този разчет се привежда винаги, и нашето тяло отлично се справя с него: можем да се откажем от текущото състояние само в условията на  страдания, от които ни става целесъобразно да вложим енергия и да преминем в друго състояние, където няма да ги има.

По такъв начин, моят разчет зависи от съпоставянето на страданията, наслажденията и усилията, които са необходими за преминаване в друго състояние. Изчислявам, превъзхожда ли очакваното наслаждение моите текущи страдания и усилия, които трябва да изразходя. Много проста формула:

В такъв случай мога да осъществявам преминаване от състояние в състояние, от зло в добро, защото това си струва.

От урока по статия “Същност на религията и нейната цел”, 01.12.2011

[62276]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Мнение (Джуле́тто Ке́за, политически наблюдател, В. Третяков, политолог): В хода на финансовата криза през 2008 година ФРС на САЩ тайно раздала огромни суми на най- големите западни банки  16 трилиона долара. На практика това означава, че цялата банкова система е национализирана от Съединените Американски Щати и изпълнява нейните команди.

Американския президент не може да обяви на населението, че от сега нататък техния доход само ще пада, че САЩ ще принуди страните на ЕС да намалят всичките си видове социални разходи – ще бъдат намалени заплатите, пенсиите, всички социални изплащания и т.н. .. Съответно, ще спадне търсенето и надеждата за икономически подем. След това в страните от ЕС ще започнат мащабни социални протести – и в крайна сметка, изходът е един – война.

Реплика: Всичко зависи не от плановете на правителствата: ”Сърцата на управляващите са в ръцете на Твореца”. И Творецът ръководи желанието на масите (МАН), ако те се обединяват, за да отговарят на Неговата програма за развитие. Така, че всичко зависи от разбирането на масите от истински произтичащите събития, т.е. от разпространяването на кабала, метода за нашата промяна – с това ние ще променим света!

[62292]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Какво означава да се впечатлиш от групата?

Отговор: Да се впечатлиш – означава да си отвориш очите, ушите и всичките си пет органа на чувствата и най-важното, вътрешният орган на чувствата – ”точката в сърцето”, за да усетиш онзи дух, който се намира в групата.

Когато се качвам на покрива, където вие сега работите и приготвяте оборудването за конгреса, аз усещам, че там цари някакъв дух, някаква обща сила, която е заета с подготовката към духовно издигане.

Работата е в това, че това е съвместна работа, съвместен устрем, очакване и подготовка за нещо велико, могъщо събитие, което в света няма аналог равен по мощ, сила и големина на подема. До 10 хиляди човека в продължение на три дни, ще преминат през огромното духовно издигане, подлагайки се под въздействието на висшата светлина.

С всяка фибра на своята душа трябва да се опитваме да се усетим в групата, в онзи дух, в онази обща сила, която се намира в нея.

Всъщност, нашата група вече си има своя собствена, независеща от нас съставна – интеграл, който включва всички нас. Само, че всеки от нас трябва да направи още едно малко усилие и да се разтвори в това. Ето, когато човек направи това, той ще усети такова състояние.

С тази цел преди седмица ние излязохме в пустинята и се опитахме да направим своето първо обединение. То се получи, както аз го усетих доста сполучливо. Много хора работейки над себе си дълги години, изучавайки науката кабала, прилагайки я върху себе си, за първи път усетиха, че съществува някаква духовна съставка, която ние можем да я намерим между нас, в нашето единство.

Тя вече се е проявила между нас, и сега ние трябва да се опитваме да я намерим. Сега всичко зависи от това, доколко ние ще се стараем през цялото време да се намираме вътре в това състояние – в единната сила на групата. Имено вглъбявайки се в нея, ние ще усетим Висшата сила, Твореца и съединявайки се с Него ще започнем да усещаме Висшия свят. И това е всичко – следващия и много близък етап. Тука всичко зависи от вътрешните емоционални усилия на човека.

От виртуалния урок, 27.11.2011

[62363]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Трябва ли съвършено да се откъснем от света, за да го доведем до окончателното поправяне?

Отговор: Изобщо не трябва да се откъсваме от света, за да го поправим. Как можеш да  поправиш това, от което се окъсваш?

Ще разберем, че по принцип ние и нищо не трябва дa правим. Благодарение на нашето обединение, Висшето стъпало дотолкова ще се прoяви в нашия свят, че той ще придобие хармония и равновесие.

Сега в света съществува голям проблем, който нарочно не ни разкриват – проблема със захлаждането. Дори и не  си представяме, какво ни грози в течение на близките няколко години: ще изчезне течението Гълфстрийм; Америка, Англия, Европа ще се превърнат в Сибир. И това ще бъде съпроводено с глад и огромни проблеми. Освен това са налице проблемите с финансовата криза, кризата в образованието, възпитанието, семейния живот и т.н.

Всичко това изведнъж ще доведе до равновесие между всички нива на човешката жизнена деятелност и обкръжаващата среда, веднага след като възстановим равновесието на следващото, по-висше ниво, защото от него в нашия свят се спускат силите на управление.

Но тъй като ние все още не съответстваме на висшето ниво, ние усещаме това несъответствие като всеобща криза. И затова възстановяването на равновесието на следващото ниво ще предизвика спускане оттам на силите за правилното взаимодействие с нашия свят, и тогава двата свята ще съществуват в хармония помежду си. Ние внезапно ще разкрием, че живеем в комфортен свят: че всичко е нормално, че на всички всичко им стига, и няма никакви проблеми.

Затова ние не можем да поправим нашия свят физически. Колкото и да го поправяме, колкото и да сме се стремили да го подобрим, той само става по-лош. Но ако ние достигнем до хармония с висшето стъпало, то ще доведем нашия свят до равновесие, комфорт, удобство, безопасност. Това е, с което ние се занимаваме.

Човек не може да поправи себе си на стъпалото, на което се намира  – той трябва да  се повдигне на следващото ниво.

От виртуалния урок, 27.11.2011

[62361]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Как може усещането за горчивина и сладост да се съчетае с мащабите на „истина-лъжа“?

Отговор: Те са напълно несвързани помежду си, но по природа ние сме склонни да правим паралели. Така за детето всичко, което е сладко е истина, а всичко, което е горчиво е лъжа. Другото то не разбира и затова не приема горчиви лекарства. Ние трябва да преодолеем горчивия вкус, така че през него, над очевидната лъжа да разкрием истината.

Въпрос: Как да различим истината от горчивината?

Отговор: За целта е нужно въздействието на обкръжението.

Горчивина  и сладост това са телесни усещания и никой не може да ми ги налага. Аз знам какво е за мен горчиво и какво е сладко. Но как да разпозная истината и лъжата? Кой ще ми даде критерии? Средствата за масова информация? Учителят? Общественото мнение? Или специална група?

Ако се включа в такава група и приема от нея критериите за истина и лъжа ясно, здраво и твърдо, а след това тези критерии, влязат в противоречие с горчивината и сладостта на моите животински усещания. Аз се включвам в групата, прекланям се пред важността на целите, значението на истината и тя придобива в очите ми много голямо значение. Тогава аз съм готов да работя, въпреки горчивината и тази работа над горчивината в името на истината означава, че отивам с вяра над знанията.

Да израстне понятието за истина може само в групата. В крайна сметка „истината“, това е когато нашата взаимовръзка за мен е по-важна от всяка горчивина на егоизма. И дори тази стойност да е изкуствена – по-късно ще напусна животинската степен и ще премина към друг съсъсд, в който усещанията се делят не на сладко и горчиво, а на истина и лъжа. След това на новата степен ще ми се разкрият още по – „сочни“ сладости и горчивини и аз отново ще се издигна над тях до истината и лъжата.

Всеки път истината, с други думи вярата, силата на отдаването, единството с групата, поръчителството, трябва да превъзхождат горчивината, която ги съпътства.

Въпрос: По принцип, всички мои усещания се разпределят по скалата „сладко-горчиво“. Как да разпозная истината и лъжата в своите желания?

Отговор: Истината и лъжата аз чувствам на друго място, не там, където се проявяват сладостта и горчивината, а на по-високо ниво, на степен Човекът в мен.

На неживо, растително и животинско ниво аз чувствам само сладост и горчивина и нищо друго. Но съществува също така и ниво Човек – този, който е обединен с обкръжението, с групата, който развива в себе си част, извисяваща се над тялото, противоположна на тялото, извън тялото, произхождаща от ближния. Точно в този съсъд ние усещаме истината и лъжата, вместо сладост и горчивина. В него човек усеща сплотеност, поръчителство, отношението си към ближния, а в крайна сметка – усещането за Твореца. В тази част той създава противоположно на себе си копие и по този начин създава Твореца. В действителност отношението към ближния и към Твореца е едно и също.

Въпрос: Тогава защо ми е въобще да усещам сладост и горчивина?

Отговор: А от кой, над какво ще построя своята висша част? В моето желание, което усещам само като горчивина и сладост има точка, която позволява да се създаде над желанието намерение, или отношение към ближния или подобие на висшия. Така аз строя в себе си Човека над неживото, растително и животинско ниво.

От урока по статията “Мир”, 02.12.2011

[62393]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Известно ни е от науката кабала, че всичко най-добро в личния ни живот – било днешния егоизъм или нещо по-високо, към което се стремим, цялото благо в желанието да се наслаждаваш или в желанието да наслаждаваш, в този или висшия свят – се постига само по пътя на обединението.

Днес ние разкриваме това на практика в доста тежки и неприятни форми: сблъскваме се с проблеми, потапяме се в кризи. Всичко това идва за да ни покаже, че трябва да се обединим, тъй като друг изход няма. Природата ни притиска, без да ни оставя място за маневри.

В тези обстоятелства науката кабала ни предлага своята помощ. „Ще ви помогна да постигнете единство,- казва тя. – Виждате сами, че не останаха други варианти. Само така може да се оправи живота”.

Дори и да не желаем това, има ли друг начин да придобием щастие? Привличат ни вечността, съвършенството, напълването в този и бъдещия свят, искаме да се издигнем над живота и смъртта. Ако съставим списък на нашите представи за абсолютното благо, той ще се окаже не много голям – максимум десет наименования. Като цяло, става дума за наслаждения – без значение, в разум или в чувство. И можем да ги постигнем само чрез обединение.

И ето, когато днес, попаднали в безизходица откриваме това, на помощ ни идва науката кабала. Тя не ни предлага по някакъв начин да заобиколим това непреклонно условие, не ни обещава протекция, не ни вкарва в духовния свят от задния вход. Това просто не е възможно, защото става дума за закон на Природата.

Затова кабала ни помага да го реализираме с добро. Да, това условие е неприятно, неудобно, горчиво на вкус, но горчивината може да се обърне в сладост, а дискомфорта да се преодолее със съвместни усилия, с музика, с общия поток на радостни чувства, с тържествени церемонии и културна програма.

Пред нас имаме тежка работа, трябва вътрешно да се преобразим. Така болният се подлага на операция, знаейки, че след нея ще заживее по-добре от сега. И науката кабала ще ни помогне да преминем през тази операция, която кардинално ще ни промени. Нашият начин на мислене, нашите светоусещане и светоразбиране, нашето възприемане на реалността, всичките наши действия, всичките наши цели, механизми на разума и чувствата – всичко това трябва да се преобрази. Трябва да деинсталираме старата програма и да инсталираме нова.

Не променяш своите базови свойства, обяснява науката кабала. Твоите вродени качества и придобити навици остават същите. Променяш само програмата, съгласно която постигаш едни или други цели в живота. И тогава изведнъж виждаш, че всички те са осъществими. Днес си разочарован и безсилен именно заради неправилната програма. Трябва да я обновиш – и ще постигнеш всичко най-добро, както искаш и сега.

И ето, малко помалко, човек прави крачки по този път. При това промените се предизвикват не чрез естествения натиск на страданията отзад, посредством който Природата винаги ни разкрива проблемите и недостатъците, принуждавайки ни да бягаме нанякъде. Щом се почувстваме притиснати на пресата, разбира се, се устремяваме към следващото състояние.

Както казва Баал а-Сулам, не е по силите ни да останем в текущото състояние, когато то става нетърпимо и тогава от безизходност, преминаваме в следващото. Това ново състояние не ни се струва привлекателно – иначе веднага бихме го избрали. По своята природа тъпчем на място, докато можем да си поемем въздух и едва достигнали прага на издръжливостта, се съгласяваме на промени.

Но и тогава ситуацията не е от приятните – защото все едно трябва да се местим някъде, да изоставяме дома и имуществото си, и по някакъв начин се настаняваме там… Подобни промени обещават голям дискомфорт. Но страданията се усилват дотолкова, че ни принуждават да извършим това „преместване”. Така се движим напред по етапите на човешкото развитие.

От друга страна, науката кабала ни открива хоризонти, показва, колко хубаво ще ни бъде там, напред. Защото задачата на Природата е не да ни тласка с удари, а да създава такива условия, че да се развиваме към доброто. И тогава, вместо натиск отзад, ние чувстваме, как ни тегли отпред. Това много помага: по-рано нашият влак се тресеше от тласъците на локомотива, разположен отзад, а сега още един го дърпа отпред.

В 21-ви век, казва науката кабала, вашето развитие ще се осъществява по пътя на обединението. Такова нещо никога не се е случвало, преди всеки се е развивал индивидуално, а сега е настъпило времето да се спояваме, да се включваме един в друг, за да може всеки да придобие в себе си общия съсъд. Тогава всеки ще расте наравно с всички, както е казано: „частното и цялото са равни”. Всеки ще почувства себе си подобен на Безкрайността, Висшата сила, усещайки и обхващайки в себе си цялата реалност.

За да се реализира това, човек трябва да придобие втора сила – силата на отдаването, обединението, взаимовключването с другите. И затова го довеждат в групата, в състояние на първа, макар и външна, спойка със същите като него хора, стремящи се към същата цел.

Четейки Книгата „Зоар”, се стремим към тази теглеща ни сила и полагаме усилия, за да се обединим помежду си. Помагаме на тази сила, участваме в процеса – и напредваме към целта, вместо да вървим към нея под натиска на първоначалната сила на страданията. От пътя на страданията преминаваме към пътя на светлината.

Книгата „Зоар” описва действия, които тя извършва с нас и затова, ако мислим за единството и се стремим към светлината, четенето се превръща във вътрешно, душевно усилие. По същия начин детето се старае в играта, по същия начин възрастният се отдава за да постигне успех. Ето и ние се опитваме да осъществим някакво действие – но не физическо, а вътрешно. А след това, реализирайки го, усещаме резултат – и той също е вътрешен.

От урока по Книгата „Зоар”, 30.11.2011

[62232]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Криза, глобализация - No Comments→

Мнение (М.Хазин, експерт-икономист): Хипотезата за това, че някой не иска световната икономика поне за два месеца да влезе в стабилно състояние, вече има право на съществуване.

В ситуация, когато никой на никого не се доверява, а общото количество финансови структури, които ще имат късмета да преживеят кризата няма да е повече от 10-15% от сега съществуващите, не бива да се дава на когото и да било да диша, защото от това може да се създаде принципно жизненоважен в условията на криза ресурс.

Ситуацията е такава, че най-важното е не да решаваш собствените си проблеми /те така или иначе са нерешими/, а да не допуснеш, някой, даже временно, да си реши проблемите за сметка на другите. Още един ключов момент в тази ситуация ще стане близостта до първите лица, но този проблем ще трябва да се решава, когато стане ясно, кои, всъщност, ще са те.

Ако това разсъждение съответства на реалността, тогава ни чака подхвърляне на компромати за конкретни компании. Лозунгът „Ти умри днес, а аз утре” – ще се използва с пълна сила. Ако ти днес не изработиш конкурента, тогава ще те изработи той, по простата причина, че той, както и ти, няма друг изход. И в бизнеса вече няма място за каквито и да било правила. Защото, ако ти днес не унищожиш конкурента, утре той ще бъде длъжен да унищожи теб. А победителите не ги съдят.

Реплика: Именно от такова крайно изострено състояние на егоистичната икономика, ние осъзнаваме, че трябва да преминем към нейния противоположен образ – интегрална, когато конкуренцията е на базата на икономии и максимална ефективност за осигуряване на обществото с необходимото.

А цялата енергия над необходимата за осигуряване на разумни потребности, се насочва за развиване на обществото към подобие на природата – получаване на форма на интегрално взаимодействие – всеобщо поръчителство. В степента на подобие /равновесие/ с природата, човечеството ще започне да се усеща на следващото ниво на развитие.

[62411]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Становище: (Ален де Бенуа, френски философ и политолог):

Пазарната икономика се базира на постоянен растеж – още повече продукция, потребление, печалби. Тя не може да спре да расте, защото тогава всичко ще се срине. И това е манталитетът, който са наложили на хората – още повече да работят, да консумират повече и имат все по-високи печалби.

Това е логиката на капитализма – с всички начини да се увеличава капитала. Материалните ресурси са ограничени, така че е проблем границата на растеж. Това е един екологичен лимит – икономическият растеж може да доведе до екологична катастрофа, както и ограничаване на природните ресурси, които също са на привършване.

Следователно, кризата ще бъде глобална. Тя ще надхвърли рамките на икономиката и финансите и напълно ще промени света. Ние трябва да преосмислим своите икономически принципи и да направим ясно разграничение между частната и държавната, обществена икономика. Нужна е още и деколонизация на мисленето, тъй като икономиката вече е дълбоко вкоренена в манталитета на много от  хората.

[62137]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Становище: (Л. Паризо, ръководител на MEDEF, интервю на Le Figaro): Забавянето в темпа на икономическия ръст е предизвикано от две причини: влошаващата се икономическа и политическа ситуация в САЩ и дълговата криза в някои европейски страни. Ситуацията започна да се влошава, когато Китай започна да поучава САЩ за техния дълг. Американците обаче искаха да прехвърлят своите трудности в Европа.

Свидетели сме на един вид психологическа война и опити да се дестабилизира еврозоната. Реакцията на пазарите е прекомерна, тъй като те са податливи на слухове. Европа е атакувана не защото е слаба, а защото е силна, на нея и завиждат, тъй като има за какво да завиждат.

Трудностите в Европа са „режисирани“ в Америка. Обърнете внимание на разпространяваните слуховете за френските банки, оказали се абсолютно неоснователни. На челните си страници американските вестници прогнозират смъртта на тази или онази банка и дори на цялата еврозона.

След нападките над Испания последва атака на Италия, след това на Франция, а миналата седмица се стигна до слухове за снижаване рейтинга на Германия! Когато американските издания, активно четени от инвеститорите и финансовите аналитици, публикуват фалшиви отрицателни прогнози, това повдига въпроси…

Забележка: САЩ правят това открито. В правото на силния е да прави това, което му е угодно, без да се обременява с прикриване и „благоприличие“. Така е във всичко. Днес такава е нагласата на всеки човек, да не говорим за всяка една страна към останалите, но това няма да остане без отговор от страна на разкриващата се интергрална система на природата.

Преди това, до 1995 година такова поведение на хората и страните не би предизвикало ясна отрицателна реакция от страна на природата. Американците трябва да вземат това под внимание, а и останалите също.

[54556]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→