Всички промени, протичащи във Вселената, след възникване на замисъла за творението се отнасят само до творението. А Творецът е неизменен, както е казано: „Аз своето проявление АВАЯ не съм изменял“. По отношение на Него нищо повече не се случва – поискал да създаде творение, за да го наслади – и го направил.

Всички действия се случват вътре в творението – в неговото осъзнаване, разбиране, усещане, развитие. Така творението се развива от една точка, която всъщност го отделя от Твореца. Тази особена точка, е създадена от Твореца, благодарение на която създаденото се нарича творение, желание.

Всичко останало, с изключение на тази точка, трябва да бъде абсолютно подобно на Твореца. А за да ги доведе до такова подобие и да се създаде връзка между творението и Твореца, творението е разделено на огромно множество части.

Тези части са разделени и се отблъскват взаимно с егоизма си, желанието да се насладят, злото начало, егоистичните намерения. Така се чувства творението, разпокъсано и разнообразно, разделено на множество различни системи, които се противопоставят една на друга. Но всичко това съществува само вътре в творението, в неговото усещане.

Това усещане се нарича „скритие“ (алама) – цяла система от светове (олам), съществуващи за това, за да може най-накрая творението да разбере, че именно скритието го отделя от Твореца. В Твореца има пълно съвършенство, единство. Той е един и в Него няма никакви различия. А вътре в творението има безкрайно много различни части, противоречащи си една на друга.

Като резултат, творението разкрива, че именно това разделяне не му позволява да се съедини с Твореца и създава неравенство между тях. Това предизвиква особено усещане, наречено срам – усещане за своето различие, благодарение на което творението започва да действа, да се стреми да се уподоби на Твореца. И тогава вижда, че за това трябва да се обедини с всички, които сега мрази, отхвърля, пренебрегва, не взема под внимание.

С цел да постигне равенство с Твореца, творението е готово да направи този преход, действията за поправяне. Само да постигне сливане. Пълното равенство на действието и свойствата се нарича сливане.

Това е постепенен и стъпаловиден процес, в който ние реализираме програмата на творението. Ние трябва да се почувстваме във всички други състояния, вървейки към съединението или вече постигайки го – тоест, по всички стъпала на стълбата развиваме все повече своето единство.

В резултат на това ще видим себе си като съвършено други създания. И групата изглежда различно. Не просто съюз на другарите в един отбор,  а ново духовно образувание с общите мисли и желания в другата реалност. Но всяко ново състояние се стреми да постигане по-голяма връзка, която и в нашия и в духовния свят се нарича съединение с другарите.

От урока по статия на Рабаш, 30.11.2011

[62164]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Творецът е създал желанието с помощта на светлината. Тя въздейства на желанието и му предава свойствата така, че всичко положително, съществуващо във светлината, се проявява в желанието в отрицателен вид – във вид на недостатък, необходимост, потребност, усещане за пустота, в същото време в светлината усещането е за напълненост, желание за отдаване, разкривайки себе си и т.н.

Тоест това, което съществува в светлината в състояние на изобилие, изпъкналост, в желанието съществува в състояние на вдлъбнатост.

Тези две части, са взаимно подобни и едновременно обратни една на друга: всичко, каквото е в желанието на Твореца за отдаване, го има и в желанието на творението за получаване.

Целта на творението е да приведе усещането за пустота, желанието за напълване, към подобие с Твореца.

По какъв начин може да се осъществи това? Ако просто го напълним, не само няма да го уподобим на Твореца, а напротив, ще го отблъснем назад: ще стане още по-противоположно на светлината, защото ще получава в действието. Светлината е съвършена и само отдава, затова обикновеното напълване на творението няма да реши проблема.

Как да се направи така, че желанието за получаване да стане подобно на желанието за отдаване, ако това желание за получаване не ще се възползва от действието на Твореца (отдаване)? Защото у Твореца/ желанието не съществува друга възможност, освен само да отдава, да напълва, а у творението не съществува никаква друга възможност да си взаимодейства със светлината, освен само да получава.

Излиза, че проблемът е в това да се осъществи връзка между тях – не връзка между две действия, а между същността на Твореца и тази на творението.

Това означава, че трябва да ги съпоставим помежду им не по действия, а по чувства, по отношение един на друг, даже ако единият получава, а другият отдава. Ако те при това се напълват един друг и в следствие на това усещат помежду си вътрешната връзка, не е важно кой отдава, а кой получава. Както майката с младенеца: тя му отдава всичко, и в крайна сметка получава още повече, защото ги свързва любовта.

Затова тук се достига усещане за любов – имено оттук произхожда. Ако искаме тези две принудителни действия между Твореца и творението да ги приемем за необходими, то над тях трябва да построим надстройка.

Как да направим така, че имено благодарение на тези две свойства те да се обединят помежду си и да станат подобни – отдаващи един на друг? Как да съединим помежду им целта, същността на Твореца с тази на творението?

Творецът първоначално иска да напълни творението, иска да му даде всичко. Към него Той е проникнат само със свойството любов. Затова спрямо Твореца няма никакви изменения.

Творецът е създал творението, мирозданието, света, всички условия за съществуването и действието ни. От Негова страна има само едно – постоянното излъчване на светлина, положителна енергия, любов, абсолютно добро.

А от страна на творението е необходимо изменение на отношението му спрямо света, към себе си, накрая и към Твореца, защото всичко, което е в света, в мен, около мен, всичко идва от Твореца. Трябва да се опитвам да променя себе си, за да обикна всичко, което е създадено от Твореца в мен, в света, в цялата природа. Ако променя отношението си на алчност, ненавист, с желание всичко да откъсна и да използвам, на отдаване и любов, то чрез такова отношение към действията на Твореца, ще дойда от любов към Него.

Тогава ще успея да получа заради Него всичко, което излъчва. И се получава: Той ме напълва и ми дава възможност да се насладя, а аз получавам от Него и Му давам с това възможност да се наслади, защото използвам любовта Му към мен.

Ако се намирам в контакт с любим човек, то получавайки от него му правя услуга – позволявайки да обича себе си. Същото това се случва тук: ако получавам от Него, така Му показвам любовта си, защото сме близки. И няма значение кой получава в действие, а кой отдава – като майка с младенец. Главното е, че с помощта на всички тези средства, си доставят един на друг наслаждение.

От виртуален урок, 06.11.2011

[62035]

Filed under: Духовна работа, Творец - No Comments→

За да си представя какво е това любов към другарите и към Твореца, трябва да се откача от всичко на този свят и от самия себе си – сякаш нищо не съществува, освен една сила. Сякаш няма никой, който да я наблюдава, вижда, усеща. И в тази сила има цел: да създаде нещо, равно на нея.

Не знаем защо изведнъж изникна такава мисъл – това е било още по време на първото действие, насочено към сътворението ни. Не постигаме това, което го е предшествало – има граница в постижението ни, защото произлиза от нашите съсъди – желания, които до тогава не са съществували. Започнахме със замисъла за наслаждение на сътвореното – програми, мисли, заложени в тази една висша сила, решавайки: ”Искам да създам творения, равни на мен, за да ги насладя.”

Така висшата сила започва да въплъщава програмата, да създава творение и да напредва, за да го доведе до своята висота. Тоест формата на творението е зададена вече изначално и трябва да бъде като формата на Твореца. Няма творение без Творец и обратно – едното съществува срещу другото.

Това условие за равенство един на друг, вече определя целия процес. Сякаш математическо уравнение, където търсеното неизвестно число съществува само по себе си, но трябва да бъде равно на висшата сила по нейната вечност, съвършенство, разбиране, усещане, свойства – във всичко, което го има в самия Творец.

Не знаем точно за свойствата на Твореца, само ни е известно, че творението трябва да ги повтори – но при това остава отделно творение. Тоест накрая се получава Творец – N:1, и творение – N:2. В това е разликата между нас: Творецът е първи, а творението второ, но това не им пречи да бъдат равни.

Съгласно това условие мирозданието започва да се развива, като по математическа формула. Трябва да съблюдаваме условието, че творението съществува самостоятелно, притежавайки собствено разбиране, постижение, усещане за самия себе си, свобода на волята – всичко, което се отнася до понятието ”Аз”. И заедно с това, същото ”Аз” трябва да бъде съвършено подобно на Твореца.

После това условие започва да се въплъщава, както човек, решен да построи дом и  представяйки си бъдещата му форма, започва да го строи: прави детайлен план, създава спецификации, определя необходимото количество материали и хора, които ще работят над това. Но всичко това произтича от крайната форма, която вече съществува в Твореца. И единствено в творението засега съществува по-низка форма  затова трябва да премине през всевъзможни изменения.

Тези изменения не се случват в самото творение, а в осъзнаването му, в разбирането му, във възприемането на самия себе си: какво е то спрямо Твореца.

От урок по статията на Рабаш, 30.11.2011

[62167]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→